Loading

Айн Ранд: Нова концепция за егоизъм


Айн Ранд (1905-1982) е била и продължава да бъде един от най-обсъжданите и провокативни
автори на 20ти век. Родена в Св. Питърсбърг, Ранд емигрира от Съветския съюз през 1962г.,
постигайки литературна слава и публичност за своите философски романи „Изворът” (1943) и
„Атлас изправи рамене” (1957). Нейната работа е едновременно високо ценена и горещо
отхвърляна и има причина поради, която работата и предизвиква толкова силни реакции.
Литературата на Ранд цели „проектирането на идеалния човек”, прокцията на морален идеал.1
Този интерес към идеали е това, което дава философски характер на нейните романи и
нейните възгледи, за това какъв е идеала, ги прави толкова дискутирани. През десетилетията
след издаването на „Атлас изправи рамене”, Ранд разказва за философията си в есета, радио и
телевизионни интервюта и лекции в университети – прилагайки я към широк спектър от
традиционни философски проблеми и културни феномени.2 Работата на Ранд е продадена в
над 30 милиона копия и е преведена на повече от 20 езика. Въпреки, че академичните
ангажираност с работата на Ранд се случват бавно, започва да заема по-сериозни размери.3


Егоизма, като ръководство за щастие: нежертвен подход
За да видим какво в книгите на Ранд предизвиква толкова много интерес, нека да обмислим
нещо, което много от читателите и намират поразително – факта, че въпреки, че Ранд гордо
издига морал на егоизъм, героите и героините в нейните романи, не се вписват в имиджа на
егоизма, както повечето от нас го разбират.


Смит:
“Въпреки факта, че Радн гордо поддържа морал на егоизъм, героите и
героините в нейните книги, не отговарят на имиджа за егоизъм,
както повечето от нас го разбират.”


Вместо галерия от безсърдечни кариеристи и експлоататори, ние намираме вдъхновяващи
личности на почтеност, целенасоченост и интелигентност – артисти, философи, индустриалисти,
изобретатели и бизнесмени – мъже и жени, които направляват живота си чрез здрав разум,
които преследват продуктивна кариера и са горди от себе си, от работата си и от капацитета си
да живеят. Тяхната главна цел е постигането на тяхното собствено щастие, но те не са
асоциални, нито антисоциални. Имат дълбоко уважение към правата на останалите и боравят с
тях, използвайки разум и размяна, не чрез сила или измама. Те имат възвишено усещане за
потенциала на хората и се възхищават и намират вдъхновение в постиженията и ценностите на
другите. Те създават дълбоки приятелства и романтични връзки и тяхната главна перспектива е
доброжелателност и милосърдие.


Освен това, погледа върху ценностите, които Ранд смята за важни, за егоистичен живот,
изненадва – включва рационалност, независимост, почтеност, справедливост, продуктивност,
честност и гордост. Причината поради, която има такава разлика между героите на Ранд и
конвенционалното разбиране за егоизъм, е че Ранд предлага нова концепция за егоизма –
такава, каквато ни кара да преосмислим природата на егоизма, неговата връзка с морала и
отношението му към връзките ни с другите. Конкретно, Ранд спори, че конвенционалното
свързване на егоизма с коравосърдечна експлоатация и безразличие към останалите, не само е
грешно, а също изкривява начина, по който определяме моралните алтернативи и като
резултат, как оценяваме себе си и другите, и как разбираме нашите институции. Например
изразява идеята, че нашите алтернативи в живота са: жертвай другите за собствена полза или
жертвай себе си за другите. Това, което Ранд предлага и това, което проектира в книгите си е
трета алтернатива – нежертвен подход към живота. Само такъв подход, твърди тя, е във наш
собствен интерес. Това, от което имаме нужда, не е отказа от собствения интерес или
подправяне на живота със случаен акт на саможертва; това което се нуждаем е нова
рационална концепция на нашите интереси. Имаме нужда от морал на „рационален егоизъм”.
Морал на рационален егоизъм: интелектуално-философска задача за „рационален егоизъм”,
Ранд има предвид преследването и практикуването на ценностите, които обективно
поддържат и обогатяват собствения живот, не само в конкретния момент, но през целия живот.
Означава, живот според оценката на собствената мисъл, чрез собствените продуктивни усилия
и оценка на резултатите – материално и душевно.


Според Ранд, преследването на собствения интерес е изискваща задача. Заради това, че не е
очевидно, кои ценности, трябва да преследваме и практикуваме, за да преуспяваме. Има
нужда от едновременно, сериозен размисъл и отдаденост на моралните принципи, често
срещайки натиск за компромис. Така, че когато Ранд ни съветва да бъдем егоисти, тя не ни
дава благословия да правим каквото си искаме, да се отдадем на всяка прищявка или да се
интересуваме от нещо само, защото го желаем. Задачата за дефиниране на човешките
правилни ценности и интереси е интелектуално-философска задача и виждането на Ранд, е
централна задача на морална философия.4 Ориентацията на Ранд към морала се различава
напълно от конвенционалната, която се фокусира на отношенията на някой, с други – с божества,
с общество, свеждайки собствения интерес, към неморалната категория „разум”. Ранд
отхвърля тази концепция за етика. Явно, че моралния код, трябва да дефинира отношенията на
някой с останалите, но Ранд спори, че морала, не е главно свързан с това. Морала е за
отношението на човек с реалността – подчинението на действията на човек, на изискванията за
неговия собствен живот и добруване и това е, което дефинира, и задава правилата за
правилните отношения на индивида с останалите. Съответно, Радн твърди, че всеки индивид
има морално право да живее за себе си – „да избере какво представлява неговото лично,
индивидуално щастие и да работи за постигането му, до толкова, че да зачита същото право и
на останалите.”5 Индивидът не е средството за благополучието на другите. Той не е материал,
който обществото да употреби. Като такъв, моралния индивид, уважава правата на другите и
очаква неговите да бъдат уважавани също. Той нито жертва себе си за другите, нито жертва
другите за себе си. Той се отнася с другите по начин, който уважава тяхната автономност, да
уважава факта, че неговите живот и ресурси не са негови или на разположение на обществото
и нямат право да бъдат присвоявани. Той се отнася към другите, не със сила или измама, а чрез
размяна – като разменя ценност за ценност, с взаимно съгласие и за взаимна полза. Това е
начина, твърди Ранд, по който цивилизованите хора си взаимодействат правилно. Човешки
отношения: гледай на останалите като потенциална стойност. Това, което работата на Ранд
опитва да покаже е, че според нежертвения начин на отношенията между хората, човек не
гледа на останалите като безкрайни колекционери на саможертви, а като на потенциална
стойност. Тя спори, че другите могат да бъдат огромен източник на добродетел, на личен,
егоистичен добродетел за собствения живот и щастие – независимо дали като приятели или
любими същества или просто хора, чийто характер ги прави приятни или вдъхновяващи.


“ Другите могат да бъдат огромен източник на добродетел, на личен
егоистичен добродетел за собствения живот и щастие”


Така че, далеч от това, че има конфликт между рационалния егоизъм и доброжелателните
възгледи за човешките отношения, първия, всъщност е основа за поседните и това е точно
това, което намираме в книгите на Ранд и това, за което Ранд спори в нейните философски
есета. В краткото място за това есе, мога само да очертая уникалната морална перспектива на
Ранд. Мисля, че ако изследвате нейната работа, ще откриете, че нейната концепция за
морален живот, предлага ценна алтернатива на конвенционалното виждане за моралност, за
интерес и за отношенията ни с другите – такава, която заслужава и получава сериозно
философско внимание6.


ДОКТОР АРОН СМИТ ПИШЕ И ОБУЧАВА ЗА ИНСТИТУТА АЙН РАНД В ЪРВАЙН, КАЛИФОРНИЯ . ТОЙ ПОЛУЧАВА
СВОЯТА ДОКТОРСКА СТЕПЕН ПО ФИЛОСОФИЯ ОТ УНИВЕРСИТЕТ „ДЖОН ХОПКИНС”, КЪДЕТО НЕГОВИТЕ ИЗСЕДВАНИЯ
СА ФОКУСИРАНИ ВЪРХУ ЕПИСТЕМОЛОГИЯТА НА АРИСТОТЕЛ. ПРЕДИ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ АРИ, Д-Р СМИТ Е
БИЛ ПОСЕЩАВАЩ АСИСТЕНТ ПРОФЕСОР ПО ФИЛОСОФИЯ В УНИВЕРСИТЕТА В МЕРИЛЕНД, БАЛТИМОР.
САЙТ НА АЙН РАНД ИНСТИТУТ: WWW.AYNRAND.ORG


Бележки:
o 1 “ The Goal of My Writing,”в „Romantic Manifesto” (1969 & 1971) https://campus.
aynrand.org/works/1963/01/01/the-goal-ofmy-writing/page1.
o 2 Обективизма на Леонард Пейкоф: The Philosophy of Ayn Rand, Dutton (1991)
предлага безценна, систематизирана презентация на философията на Ранд.
o 3 Последната научна работа на Ранд включва : A Companion to Ayn Rand, Алан
Готхелф и Грегори Салмиери, Джон Уили и синове ООД (2016); Концепции и
тяхната роля в знанието: Reflections on Objectivist Epistemology, Алан Готхелф и
Джеймс Г. Линокс (партньор издател), Университет на Питсбърг Преса (2013);
Метаетика, Егоизъм и добродетел: Studies in Ayn Rand’s Normative Theory, Алан
Готхелф (издател) и Джеймс Линокс (партньор издател), Университет на
Питсбърг Прес (2011) ; Tara Smith’s Ayn Rand’s Normative Ethics: The Virtuous
Egoist, Университет Кеймбридж Преса (2006) и Живите ценности: A Study of Life
as the Root and Reward of Ethics, Роуман & Литълфиелд (2000); Robert Mayhew
колекции: Есета за книгата на Айн Ранд, „Atlas Shrugged” (2009), Есета за книгата
на Айн Ранд „The Fountainhead” (2007), Есета за книгата „Anthem” (2005), и есета
за книгата „We the living” (2004).
o 4 За философията за морала на Ранд, вижте „The Virtue of Selfi shness”(1964),
най-вече “Introduction,” от “ The Objectivist Ethics” https://
campus.aynrand.org/works/1961/01/01/the-objectivist-ethics и “The “Conflicts” of
Men’s Interests” https://campus.aynrand.org/works/1966/01/01/the-conflicts-ofmensinterests.
o 5 “ Textbook of Americanism,” в колоната на Айн Ранд (1990 and 1991). За правата
за забременяване, според Ранд, вижте есето “Man’s Rights”
https://campus.aynrand.org/works/1963/04/01/ човешки права в капитализъм:
Непознатият идеал (1966 and 1967).
o 6 The Ayn Rand Institute’s ARI Campus https://campus.aynrand.org/about съдържа
допълнителна информация за живота на Ранд, книги, философия, включващи
видео курсове, аудио лекции и есета.


Автор: Алън Смит

Няма коментари:

Публикуване на коментар