Loading

Ойген фон Бьом-Баверк: Австрийският икономист, който оборва Маркс

Автор: Боряна Йосифова


Преди време решихме да направим превод на wiki страницата на Eugen von Böhm-Bawerk (Ойген фон Бьом-Баверк), един от основоположниците на Австрийската икономическа школа. Бяхме неприятно изненадани, че българският превод не бе удобрен, но пък либертарианците сме хора, които не се славим с признанието на чужди авторитети(било то и Wikipedia), затова на мен се пада не скромната задача да ви представя най-интересните факти, с които този брилянтен икономист си заслужава да бъде запомнен. Искам да благодаря на всички, които самоотвержено ми помогнаха и преведоха голяма част от информацията, която има за него в същата онлайн енциклопедия.


Една от основните теми, за които си заслужава да се запознаете с неговите трудове и наследство са разработките и задълбоченият анализ свърху стойността и лихвата, пределната полезност на стойнността на стоките и услугите и неотменната взаимосвързаност и кръговрат на тези елементи в икономиката.


Ранни години и образование


За тези от вас, които не са чували името на Бьом-Баверк е важно да знаят от къде тръгва той като развитие и в коя времева епоха е достигнал до своите брилянтни приноси към икономическата наука. Докато учи право  във Виенския университет, той прочита Принципи на икономиката на Карл Менгер и въпреки, че никога не е бил студент на Менгер, става привърженик на теориите му. Йозеф Шумпетер казва, че Бьом-Баверк „бил толкова отдаден ученик на Менгер, че е напълно ненужно да се търсят други влияния“. По време на следването си става добър приятел с Фридрих фон Визер, друг много значителен Австрийски икономист от края на 19-ти и началото на 20-ти век, който по-късно става и негов зет.


След Виена, Бьом-Баверк следва политическа икономия и социални науки в университетите в Хайделберг, Лайпциг и Йена, под ръководството на Карл Книйс, Вилхелм Рошер и Бруно Хилдебранд. След завършване на обучението си през 1872г., започва работа в министерството на финансите на Австрия. Заема редица постове и през 1880 г. става Приват-доцент по политическа икономия във Виена. През следващата година се премества в Университета в Инсбрук, където остава до 1889 г. и освен това става професор през 1884г. По това време Бьом-Баверк публикува първите (от общо три) части на шедьовъра си „Капитал и лихва“.


Политическа кариера


През 1889 г. Бьом-Баверк става съветник в Министерство на финансите във Виена и представлява правителството в долната камара на парламента по всички данъчни въпроси. Изготвя проектозакон за директна данъчна реформа – по това време данъчната система в Австрия е такава, че налозите върху произоводството са изключително големи, особено по време на война, което прави инвестициите твърде неизгодни. Предложението на Бьом-Баверк е нова форма (модерен вариант) на данък върху дохода, което скоро е одобрено и прието със сериозен успех в следващите години.


През 1895 г. Бьом-Баверк става министър на финансите. Остава на поста за кратко, по-късно заема поста отново и пак, за трети път, в периода 1900 – 1904 година. Като финансов министър, той води продължителна борба за стриктно спазване на законово установените златен стандарт и балансиран бюджет. През 1902 г. премахва субсидията на захарта – отличителен белег на австрийската икономика от близо двеста години. Бьом-Баверк подава оставка като министър през 1904 г., когато нарастващите военни разходи заплашват бюджетния баланс. Александър Гершенкрон, икономически историк (специалист по стопанска история), го критикува за политиките му на „крайна спестовност“ и „нито хелер повече“ и хвърля вината за икономическото изоставане на Австрия върху него, заради отказа му да харчи сериозни публични стредства за държавни проекти за осигуряване на работни места. От друга страна Йозев Шумпетер хвали Бьом-Баверк за усилията му в посока „финансова стабилност на страната“. Изображението на Бьом-Баверк присъства на банкнотата от 100 австрийски шилинга в обръщение от 1984 до 2002 година, когато шилинга е заменен от еврото. След кариерата му като министър през 1907 г. става вицепрезидент, а през 1911 г. и президент на „Akademie der Wissenschaften“.


През 80-те и 90-те години на XIX век Бьом-Баверк пише подробна критика на икономическите трудове на Карл Маркс и няколко известни марксисти. След 1904г. се завръща към преподаването, във Виенския университет. Преподава на множество студенти включително изтъкнати икономисти, които по-късно стават световно известни като Йозеф Шумпетер, Лудвиг фон Мизес и Хенрик Гросман. Умира десет години по-късно, през 1914 г. Джордж Райзман казва, че Бьом-Баверк е „вторият най-важен австрийски икономист след Лудвиг фон Мизес“. И още: „За мен е много вероятно Мизес да счита Бьом-Баверк за най-важният австрийски икономист“, тъй като той постоянно и неуморно работи за развитието на икономическата наука.


Критиката на теориите на Карл Маркс


Първият том на Капиталът и лихвата, който Лудвиг фон Мизес обявява за „най-значимият принос към модерната икономическа теория“, е озаглавен „История и критика на лихвените теории“ (1884г.) и представлява подробно изследване върху алтернативните трактовки на лихвата: теории на ползата, теории на производителността, теории на въздържанието, и др.


В него е включена и критика на теорията на Маркс за експлоатацията – Бьом-Баверк твърди, че капиталистите не експлоатират своите работници; те всъщност помагат на работниците си като им предоставят доход значително преди да бъдат реализирани приходите от произведените стоки, заключавайки че „Трудът не може да увеличи своя дял за сметка на капитала“. По-конкретно, той твърди, че марксистката теория за експлоатацията не взема предвид  времевото измерение на производствената дейност – което той разглежда в теорията си за взаимосвързаността – и че преразпределението на печалбата от капиталистическите производства би подкопало значимостта на лихвения процент като жизненоважен инструмент на паричната политика. От тези критики според Бьом-Баверк следва, че не цялата стойност на продукта се произвежда от работника, а че на производствения фактор труд може да бъде плащано само с настоящата стойност на очакваната продукция.


Основната грешка на Маркс


В “Карл Маркс и завършекът на неговата система” (1896г.) Бьом-Баверк изследва теорията на Маркс за стойността на труда, твърдейки че основната грешка в системата на Маркс е в резултат от това, че Маркс си противоречи в своя Закон за стойността – и по-конкретно в начина по който нормата на печалба и цените на продукцията в трети том на Капиталът на Маркс противоречат на теорията за стойността на Маркс от том първи. Той също така атакува Маркс за омаловажаването на влиянието на търсенето и предлагането при определянето на пазарната цена при еквилибриум, както и за преднамерената двусмисленост при разглеждането на подобни понятия.


Той обяснява, че различните групи по интереси в обществото, особенно синдикалните съюзи, страдат от погрешно разбиране, че благодарение на тяхното влияние могат насилствено да подобрят благосъстоянието на работниците, като наложат повишение на техните заплати, които надвишават реалната стойност на техния труд. Насилственото повишение на заплатите и цената на труда над нивото, което работодателите и купувачите на стоки биха заплатили – например с повишаване нивото на минималната работна заплата – неизменно тласка някои стоки и услуги, и работни места извън пазара, тъй като става неизгодно за производителите да ги създават. Освен това, когато синдикатите наложат насилствено по-високи не-пазарно определени заплати върху индустриите, ефектът всъщност е временен, защото по този начин работодателите намаляват своя марж и печалба, което създава стимули за работодателите да преустановят своята дейност  и да затворят производствата си в тази сфера.


Според Бьом-Баверк реалните заплати се повишават в дългосрочен план само при сформирането на капитал и ре-инвестирането му в прозиводствени методи, което повишава производителността на работниците и прави техния труд по-ценен в дългосрочен план. В резултат на повишението на техните заплати, работниците повишават възможностите си за закупуване на стоки и услуги, което води до повишение на количеството на стоки и услуги, които се търсят на пазара.


Бьом-Баверк с алтернативна теория на капитала


„Позитивна теория на капитала“ (1889г.) на Бьом-Баверк, която бива издадена като втори том на „Капиталът и лихвата“, доразвива тезата за времеемките производствени процеси в икономиката и за лихвените плащания, които те влекат след себе си. Третият том – „Допълнителни есета за капитала и лихвата“ (1921г.) – в началото бива създаден като приложения към втория. Книга III от том две – Стойност и цена – разработва идеите на Менгер за пределната полезност, които са очертани в неговите „Принципи на икономиката“, доразвивайки идеята за субективната стойност във връзка с маргинализма: че стоките притежават стойност само дотолкова, доколкото определени хора ги желаят.


За да илюстрира този принцип, Бьом-Баверк дава практически пример с рибар, чиито най-ефективен път за постигане на неговата цел – по-голям риболов – е като отдели време за направата на мрежи, лодка и гребла. По този начин той ще е способен да хване повече риба за по-кратко време, отколкото ако стои на едно и също място на брега и да хваща една по една рибите с ръце. Изводът от този пример е, че по-голяма продуктивност ще бъде достигната, когато рибарят е склонен да отдели време за производство на капитал (капиталови стоки). През този период неотменно ресурси и труд ще трябва да бъдат изразходени, за да се произведе този капитал – мрежата, лодката и греблата – но това ще му донесе улов на повече и по-голяма риба, тъй като ще разполага с нужните методи, за да отплава по-навътре в морето, където има пасажи от риба.


Ключовото е, че изработката на тези средства за подобрение на производителността има цена. Тоест, индивидът трябва да може да си позволи да бъде по-малко продуктивен, докато използва времето си за направата на мрежа, лодка и гребла (в случая), за да ги използва в бъдеще, а ползите от тази дейност ще бъдат придобити едва след време.


Към нова теория на лихвата


Това води до следващата основна тема в разработките на Бьом-Баверк – теорията за лихвата. Не всеки рибар би отделил време за направата на мрежа, лодка и гребла според неговите способностти, ако той прецени, че това може да отнеме твърде много усилия и време, в което няма да може да се занимава с основната си дейност – риболов. Освен това, Баверк смята, че хората като цяло предпочитат да постигнат резултати сега, отколкото в в по-далечно бъдеще.


Всеки човек поставя различен по степен приоритет върху достъпните за него стоки в настоящето, която съотнася към възможността му да потребява същите стоки и услуги в бъдеще. Тъй като всеки приоритизира настоящото потребление на определени стоки по различен начин и съответно субективната загуба от отлагане на консумирането също е строго индивидуална – между хората има определена изгода от обмяна на стоки/услуги в настоящето за такива в бъдещето. Това е основата на лихвения процент: той е цената, която се плаща за отлагане на потреблението в настоящето в замяна на такова в бъдещето, след завършека на производствения процес.


В същината на казаното по-горе, Бьом-Баверк смята, че Маркс бърка лихвата с печалбата. Всяко производството изисква време, понякога периода нужен за създаването на технологии за производство изисква толкова време, което работниците не могат да заделят, без да се занимават с основната си дейност (в примера риболов). След като работниците не са способни да отделят толкова време, без да се хранят и печелят, някой друг трябва да ги поддържа с пари(заплати), за да могат те да извършват нужното потребеление, за да задоволят нуждите си на живот.


Така Бьом-Баверк обяснява какво прави капиталиста – той спестява, отлагайки сегашното си потребеление и от така натрупаните спестявания, той покрива заплатите, които изплаща на работниците при производствения процес. Това, което Маркс нарича екплоатация на труда (capitalists’ “exploitative profits”), Бьон-Баверк показва, че всъщност е имплицитната лихва, която капиталистите извличат поради това, че отлагат свое собствено потребление в настоящето, за да финансират чужд при взаимосвързаността на елементите на производство.


Заключение


До последно, Бьом-Баверк защитава смисъла и логиката на пазара срещу емоциолните нагласи и грешни разбирания на тези, които се надяват да използват властта на правителството, за да придобият това, което не биха могли чрез честна конкуренция. Неговият принос към икономическата теория и политика го поставя като един от най-великите икономисти на всички времена, а също така и като пример за човек на принципа и безкомпромисен и последователен политик, който неотклонно е защитавал свободния пазар и ограничаването на държавната намеса в икономиката.


Източник: https://ekipbg.com/bohm-bawerk/

Що е то самодисциплина

Неделя сутрин е и часовникът на компютърния екран показва 5:40. Днес е почивният ми ден. Връзва ли се първото изречение с второто? Повечето хора няма да кажат “да”, тъй като най-често неделите се свързват с излежаване в леглото и приятно мързелуване, както го наричам аз :)
Само че самодисциплината не се влияе от съботите и неделите, не брои дните и изобщо не я интересува колко е часът.
Самодисциплината си е самодисциплина. Или я внедрявате в живота си по възможно най-добрия начин, или не го правите.
Това разбира се не става за ден или два, но е постижимо. Просто е нужно да се придържате към няколко всекидневни процедури и да си създадете нови навици. Всичко опира до НОВИТЕ неща в живота ни, от които толкова се страхуваме понякога, тъй като могат да ни извадят от зоната ни на комфорт.
Познайте какво? Ако продължаваме да си стоим в тази зона, няма как да научим нещо ново и няма как да създадем тези нови, полезни навици.

Как да развием самодисциплина?

Eдин oт нaй-вaжнитe ĸaчecтвa, ĸoитo щe гapaнтиpaт нaшия ycпex и щe ни нayчaт paциoнaлнo дa изпoлзвaмe cвoeтo вpeмe e caмoдиcциплинaтa.

Caмoдиcциплинa, тoвa e изpaбoтeн нaвиĸ дa дъpжим пoд ĸoнтpoл вcичĸи cвoи дeйcтвия, дa cлeдвaмe coбcтвeнитe cи eжeднeвни и ycтaнoвeни пpaвилa. Toзи нaвиĸ пoзвoлявa нa чoвeĸ дa ce cъcpeдoтoчи въpxy ĸoнĸpeтнa цeл, дa paзпoзнaвa пътя зa нeйнoтo пocтигaнe, a нe дa cи гyби вpeмeтo caмo c paзвлeчeния. Чecтo ниe избиpaмe интepнeт вмecтo нeoбxoдимитe и пoлeзни нeщa. Caмoдиcциплинaтa ни пoзвoлявa дa paциoнaлизиpaмe нaшия нaчин нa живoт.

Дa ce paзвиe нaвиĸ нe e тoлĸoвa лecнo. Caмoдиcциплинaтa имa мнoгo вpaгoвe, ĸoитo нe ви пoзвoлявaт дa пpaвитe вaжни нeщa. Haпpимep, пpeĸoмepнa paзceянocт и импyлcивнocт. Чoвeĸ , зa ĸoйтo нe e xapaĸтepнa caмoдиcциплинaтa ce пoзнaвa вeднaгa. Oбиĸнoвeнo тoй ce cyeти мнoгo, дъpжи ce нeyвepeнo. B paзгoвop тoй нe мoжe дa пoддъpжa eднa тeмa дългo вpeмe и пpecĸaчa нa дpyги. Heдиcциплиниpaнocттa ce виждa и в пocтъпĸитe. Чoвeĸa ce пpeдcтaвя ĸaтo жepтвa нa oбcтoятeлcтвaтa, cтapae ce дa пpexвъpли вcичĸи cвoи пpoпycĸи нa cлyчaйнocттa. Oт нeгo винaги мoгaт дa ce чyят типичнитe oпpaвдaния, чe тoй пpocтo нe мoжe дa ce ĸoнцeнтpиpa или cъcpeдoтoчи. Oт диcциплиниpaният чoвeĸ нямa дa чyeш пoдoбни oпpaвдaния. Toй винaги щe изпълни oбeщaнoтo, винaги щe дoйдe нaвpeмe, нямa дa зaбpaви yгoвopĸaтa.

Откъс от "Мистични медитации" (Хазрат Инаят Хан)

По пътя към истината най-високо се цени самодисциплината, защото без нея никакви наши знания и практики няма да дадат големи резултати. Самодисциплината има многобройни аспекти. Изучавайки живота на аскетите, които живеят в планини, гори и пустини, ние научаваме, че онези, които наистина са търсили истината, са правили всичко възможно, за да развият своята самодисциплина. Без нея нито една душа в света никога няма да успее да достигне най-висшето осъществяване. Несъмнено, за хората, живеещи в социума и привикнали към комфорт, е страшно дори да помислят за самодисциплина. А когато мислят за нея, представят си я само в крайни форми. Между другото, съвсем не е задължително да се скриеш в планински пещери, в гори и пустини, за да проявиш самодисциплина. Това може да се прави и в обикновения живот.

Онлайн декларацията за журналисти




1. Встъпление

Много журналисти ветерани, а и не само те, със сигурност са забелязали, че внезапно отново ни бомбардират от всички страни с препратки към Уотъргейт.
Книги като 1984 на Джордж Оруел отново са изложени на показ по витрините на книжарниците и нова опасност за свободата на словото и пресата надвисва бавно, като тъмен облак над западното полукълбо, пробуждайки стари страхове.
Когато действащият американски президент обвини предшественика си в опити за следене; когато същият спре достъпа на основните американски медии – досега винаги свободен и приеман за даденост – за да манипулира конференциите, които води; когато непрестанно критикува и обвинява медиите, че са враг номер едно на страната, за никого не е изненада, че с всеки самосъжалителен туит за предаването „На живо в събота вечер” (SNL) все повече спомени за президента Никсън изплуват на повърхността, и че дори сенатори републиканци, като Джон Маккейн, изказват опасенията си за бъдещето на демокрацията.
И Маккейн не е единствен. Много от журналистите, с които разговарях наскоро, изразиха загриженост за свободата на пресата. Във време, в което можеш да заявиш следното – „Доналд Тръмп контролира Агенцията за национална сигурност (NSA)” – без да те нарекат лъжец, всичко е възможно. Прибавете това към факта, че от последните  новини за ЦРУ научаваме, че почти всички криптиращи системи могат да бъдат компрометирани, ако някой прояви достатъчно търпение и постоянство да ги разбие – и сте на път да си представите един изцяло дистопичен свят, в който дори не можете да се отпуснете спокойно на канапето пред собствения си смарт телевизор. Добрата новина е, че въпреки всичко е възможно да затрудните всеки, който би опитал да прихване имейлите и текстовите съобщения, които изпращате или телефонните ви обаждания. Можете да вземете мерки, с помощта на които да направите изключително труден живота на всеки, опитал да разкрие източниците ви, както и информацията, която те предоставят. Разбира се, усилията които сте готови да положите, за да защитите конфиденциалността си, анонимността на източниците и поверителността на данните си, би следвало да е съизмерима с реалните параметри на съществуваща заплаха, независимо дали става дума за хакване или следене.
„Старомодните обещания от типа – няма да разкрия идентичността на източника си или да си дам бележките – са някак празни, ако не предприемете конкретни стъпки да защитите информацията си дигитално“, казва Бартън Гелман от вестник „Вашингтон поуст”, чийто източник, бившият кадър на Агенцията за национална сигурност (NSA), Едуард Сноудън, помогна да се разкрие обсега на операциите на NSA и британският правителствен комуникационен щаб (GCHQ), пред интервюиращата го Тони Локай. Самата Локай, която покрива американската юридическа система за „Асошейтед прес”, „Вашингтон поуст” и „USA Today”, и самата тя бе задържана за неуважение на съда, за това, че е отказала да изобличи източниците си, вероятно би потвърдила това.

Паяжината на смъртта

Паяжината на смъртта: как във Великобритания умират враговете на Путин(Първа част)

В продължение на много години при странни обстоятелства умират руснаци и британци, но властите на Обединеното мълчат

Когато печеля, спестявам. Когато спестявам, печеля.

КАТЯ АНТОНОВА, klearlending.com

В началото на тази година, подобно на много други хора, си дадох обещание. Моето обещание, за разлика от на много други хора, беше свързано с подобряване на финансовата ми култура. До този момент нещата при мен стояха така – колкото имам, толкова харча. Придържах се към това поведение, защото приходите ми бяха винаги недостатъчни, за да покрият нормалните нужди на мен и моето семейство. Затова твърде често ми се случваше да не мога да реагирам на някоя изненадваща ситуация дори с 20 лева. Да, 20 лева!


Теория на счупения прозорец

Санитарният минимум срещу криминалния максимум, или тайната, която превърна Ню Йорк от страховит в страхотен град, е известна на всяка добра българска домакиня


"Хирошито май се казваше, ако не го бъркам с императора. Преди 3 години дойде в гимназията по линията на някаква японска доброволческа организация и веднага се превърна в атракция. Колегите му казали, че в компютърната зала само един компютър е с лицензиран софтуер, останалите са пиратски. И той ги заобикаляше. Един колега твърдеше, че минавал край тях на не по-близо от два метра. Ако всички компютри с изключение на оня с платения софтуер бяха свободни, той чакаше да се освободи законният компютър. Иначе - артистичен човек, художник като останалите колеги в художествената ни гимназия. Още се сещаме за случая с прозореца. Учениците играят футбол в двора, често се случва да счупят прозорец. Ние си знаем и чакаме - счупят един, счупят втори, трети, като станат десетина, викаме стъклар. Какво да разкарваме човека... Един ден отиваме на работа и гледаме, че останалите стъкла на току-що счупения прозорец са облепени с жълто тиксо. Виждаме, че Хирошито държи тиксото. Ооо, инсталацийка, казва един колега. Много арт, казва друг. Какво й е посланието, питаме Хирошито. На смешния си български той ни казва нещо от рода на: "Не разбирам за какво говорите, учениците са счупили този прозорец и аз го обезопасих, докато домакинката извика стъклар."

35 питанки за живота ни през соца

Защо в бирата плуваха парцали и всички гледаха бутилките като ги купуваха….
Имам 35 питанки за живота ни през соца, чийто отговори някои "забравиха":
"Взех да се чудя, защо като сме били първенци в света едва ли не по всичко, всички чакаха на мама и тате от село да напълнят багажника на каталясалия Москвич с буркани?
Защо ли в нашия плод-зеленчук постоянно имаше нектари някакви в бирени бутилки, но като пуснеха домати и пипер ставаше опашка?
Защо месото в месарницата беше винаги с кокал…
Защо прясното мляко все течеше, а киселото беше с полуотворени капачки…
Защо когато лютеницата уж беше уникална, всички варяха лютеница есента…
Защо в бирата плуваха парцали и всички гледаха бутилките като ги купуваха….
Защо в месарницата миришеше на мърша, а в плод-зеленчука на гнилоч…

Eзикът на омразата – инструмент за промяна на общественото съзнание

Eзикът на омразата – инструмент за промяна на общественото съзнание

Диана Димитрова

Абстракт: В настоящата статия се изследват някои от методите за манипулация на обществените нагласи чрез използването езика на омразата и чрез изграждане образа на врага. Анализиран е ефектът от влиянието на кодираните послания, популяризирани от средствата за комуникация, с цел въздействие върху аудиторията и провокиране на конкретна обществена реакция. Тези процеси са изследвани от лингвистична, социално-психологическа и комуникационна гледна точка.

Ключови думи: комуникация, манипулация, език на омразата, влияние, враг.

Diana Dimitrova  – The language of hatred -Tool to changing the public awerness

Abstract: This paper investigates some of the methods of manipulation of public opinion, using the language of hatred and building the image of the enemy. It analyzes the effect of the impact of coded messages promoted by mass communication media in order to influence the audience and provoke a specific public reaction. These processes are studied from linguistic, social, psychological and communications perspective.

Keywords: communication, manipulation, language of hatred, influence, enemy.



Уводни думи

Водещата теза в статията е, че словото е най-мощното средство за въздействие и манипулация на човешкото съзнание. То е и основното средство за комуникация на хората. Не всяка комуникация е манипулация, но всяка манипулация е комуникация. Най-резултатно е влиянието чрез провокиране на емоции и всяване на страх. Историята на човешката цивилизация е историята на делението „ние“ и „те“ – другите, различните. В книгата си „За началото на човешката история“ руският историк и социолог Борис Поршнев, пише: „Ние виждаме света не какъвто е той, а такъв каквито сме ние, така както сме настроени да го виждаме. Когато другите не са съгласни с нас, ние решаваме, че те грешат, а ние сме прави”[1].

Основният  похват за набеждаване и отстраняване на различния, непознатия е  изграждане образа на враг, с помощта на езика на  омразата. Посредством конкретни, повтарящи се и надграждани послания, кодирани с езика на омразата и разпространявани чрез средствата за масова информация, общественото мнение се променя и направлява. Развитието и тенденциите за употребата на езика на омразата са проследени в тази статия основно, чрез три изследвания. Те са проведени в различни периоди през последните десет години. Водещото е на Росица Стойкова „Слово на омразата: Теория и практика“; Два доклада обобщаващи резултати от изследвания на общественото мнение, проведени от Институт „Отворено общество“ през 2013 и 2014 г. В документите е направен детайлен анализ на проведените социологически проучвания за обществените нагласи спрямо езика на омразата в България. Ръководител на екипа на теренното проучване е Алексей Пампоров от Института по социология при БАН ; Публикуваните през юли 2014 година данни за престъпления от омраза, в годишния доклад на Minority Right Group International “Freedom from Hate: State of the World’s Minorities and Indigenous Peoples”.

Учебниците по реторика през Българското възраждане (20-те – 70-те год. на 19. в)

Учебниците по реторика през Българското възраждане (20-те – 70-те год. на 19. в)

    Мариета Ботева

Абстракт: В статията се представя ролята на учебниците по реторика през Българското възраждане, както и автори, които издават тези учебници.

Ключови думи: възрожденско и просвещенско възпитание, реторика, словесност.

Marietta Boteva – The textbooks on rhetoric during the Bulgarian Renaissance (20 – 70 years, 19th century)

Abstract: The article presents the role of textbooks on rhetoric during the Bulgarian Revival, as well as authors who published those textbooks.

Keywords: Renaissance and Enlightenment education, rhetoric, speech.

В епохата на европейското Възраждане и Просвещение се актуализира един от основните антични принципи – добрият гражданин е добър оратор и добрият оратор е добър гражданин. През Българското възраждане и Просвещение учебниците по реторика и словесност стават трактати, съдържащи правилата за обществено поведение. Ораторските знания и умения са необходима основа в образованието на юношите, бъдещи революционери, учители, проповедници, журналисти, адвокати и политици. В школски условия се развива красноречието и на девойките.

Под европейско влияние българските интелигенти пропагандират и утвърждават нова нравственост и етикет, характеризиращи отношенията между хората в буржоазното общество. Реториката тогава се възприема като всеобемащо знание и етика – от това, което се мисли и говори до поведението на човека гражданин. Особен дял за формиране гражданската същност на личността има публичното говорене. В една слушателска аудитория ораторът убеждава, въодушевява и доставя наслада със словото си. От древността до наше време отговорът на въпроса в какво се изразява красотата на оратора и неговата реч е един: „Красив е нравственият човек, а красива реч е истинната“.

Планетарна реторика

Планетарна реторика - Пламен Павлов

Абстракт: В есето се представят нови проявления на реториката, като се отчитат технически, технологични и социално-психологически промени в интернет. Представят се примери, които показват възможности да разширяване на възможностите за общуване в глобалната мрежа чрез технически устройства при използване на традиционни реторични техники, но адаптирани към съвременните условия.

Ключови думи: реторика, планетарна реторика, интернет.

Plamen Pavlov – Planetary rhetoric

Abstract: The essay presents new manifestations of rhetoric which are determined by technical, technological and socio-psychological changes on the Internet. The examples illustrate some opportunities which help to expand opportunities for communication on the Internet and through technical devices using traditional rhetorical techniques which are adapted to modern conditions.

Keywords: rhetoric, planetary rhetoric, internet.

Обикновено, когато се говори за реториката, се започва от Платон и Аристотел – кръстните отци на дисциплината.

Аз ще започна с един друг … да го наречем оратор.

Не знам дали някой някога е наричал сър Артър Кларк специалист по реторика, но той определено умееше да си служи с езика, имаше огромна слушателска аудитория и пишеше за бъдещето така, че днес четем нещо, което е написано  преди 70 години и се чудим дали това не е новинарската хроника, раздел технологии.

Къде е връзката?

През 1959 година Кларк предвижда глобалното сателитно телевизионно разпръскване, изпреварвайки с десетилетия технологията. Още тогава той описва „малък персонален предавател, който всеки може да носи със себе си. С него всеки може да бъде геопозициониран и никой никога повече няма да се загуби.“

Не знам защо, но се сетих да видя дали съм си изключил геопозиционирането на смартфона, за да не ме хванат къде съм…

И още веднъж: Каква е връзката с реториката?

Невежеството е новото нормално



Струва ли ви се, че в работата си се сблъсквате с все по-некомпетентни хора? Че колкото по-невеж е някой, толкова по-гласовит и напорист е? Че знанията и експертизата се ценят по-малко от всякога? Че в политиката, медиите, обществения живот, културата и пр. има все повече случайни хора, които не притежават необходимата компетентност, умения и качества? Е, напълно сте прави. Имаме проблем, при това системен и глобален.
Това, че хората не знаят много неща, не е новина. Но вече живеем в свят, в който невежеството се приема за достойнство. Да отхвърлиш експертното мение е равносилно на това да демонстрираш независимостта си от дискредитираните елити, пише професорът по национална сигурност Том Никълс в статия за списание „Форин афеърс“ (Никълс е автор на книгата „Смъртта на експертизата“) . Принципните и информирани аргументи са знак за интелектуално здраве и жизнеспособна демокрация, но те вече са заменени от гневни крясъци, отбелязва професор Никълс. Проблемът вече се осъзнава от мнозина изследователи в глобален мащаб. Учените вече алармираха, че наблюдаваме тревожна липса на критично мислене, която образователните системи не просто не запълват, а възпитават.

Дамаскини

Дамаскините са летописни преписки към църковно-богослужебни книги. Постепенно дамаскините се превръщат в църковни сборници с поучителни слова и жития. Появяват се в края на XVI в западните български земи и просъществуват до средата на XIX век. В голямата си част дамаскините са написани на прост, достъпен за обикновените хора език.
Обичайно дамаскинът е вид украса върху метално или кожено занаятчийско изделие, чиято етимология произлиза от град Дамаск.
Името „Дамаскин“ идва от името на първия автор на подобно четиво - гръцкия писател от XVI век Дамаскин Студит, чието произведение "Съкровище" (1558) съдържа 36 жития и поучения (отпечатан е във Венеция). Той е преведен за първи път на български език от епископ Григорий Прилепски в манастира „Св. Троица” в Атон. Първите дамаскини включват само преводи на произведения на Дамаскин Студит, а по-късно, след средата на XVII век се комбинират с преводи на произведения на други автори. През XVIII век част от дамаскините излизат от рамките на църковната практика и често се превръщат в четивни сборници. Дамаскините са написани на достъпен, говорим народен език и имат увлекателен начин на изложение. В тях се поместват творби от най-различен жанр и с разнообразна тематика - на новогръцки автори, старобългарски такива, различни жития, поучения, апокрифи, исторически съчинения, религиозни разкази, повести, "мъдри" изречения и други.

Матей Граматик

Матей Граматик е български църковен писател от XVI век, представител на Софийска книжовната школа.
Единственото познато произведение на Матей е житието на св. Николай Нови Софийски, убит с камъни от турците през 1555 г. в местността Три кладенци (Ючбунар). То дава ценни сведения за живота в София под османска власт: авторът е бил очевидец на събитието и пише скоро след гибелта на новомъченика. Заглавието съобщава, че той е дяк (писар) и ламбадарий (главен певец) „на светата Божия и велика сардакийска църква". (В качеството на такъв през 1562 г. поръчва на книжовника Йоан Кратовки да препише едно четвероевангелие.) Изглежда, че е посещавал Рилския манастир, тъй като повечето от цитираните в творбата му произведения се намират в библиотеката на манастира.

Поп Пейо

Поп Пейо е български книжовник от XVI век, виден представител на Софийска книжовната школа.
Автор е на житието на св. мъченик Георги Софийски Нови, като се явява свидетел на събитията. В описанието си на духовната обстановка той дава кратки сведения и за града.
"Този мъченик беше на осемнадесет години. Тънък и висок, възрус, с продълговато лице, високи и гъсти вежди, нос гърбав, пръсти на ръцете тънки и дълги. Кротък по нрав и препрост, той изпреварваше всички с поклона си и всекиго от познатите си наричаше "господине". Никога не се разсмя безразсъдно, нито се чу глупава и неприлична дума от устата му, нито пък се похвали за каквото и да е, нито попречи някому".

9 мита за средновековна Европа

Средновековие или Средни векове се нарича един от трите периода от схематичното разделяне на европейската история: Античност, Средновековие и Ново време. Счита се, че то започва през 395 година, с разделянето на Римската империя на Източна и Западна, и завършва през 1453 година с падането на Константинопол. Съвременните хора свързват този дълъг над хилядолетие период с мизерия, глад, болести и войни, но се оказва, че някои от тези предубеждения не са напълно верни.

Част от митовете, свързани със Средновековието, се дължат на философията на отричане по време на последвалото го Просвещение, което критикува почти всичко, свързано със Средните векове. Вижте няколко интересни факти за този отричан и мразен период от историята на човечеството.