Loading

Дамаскини

Дамаскините са летописни преписки към църковно-богослужебни книги. Постепенно дамаскините се превръщат в църковни сборници с поучителни слова и жития. Появяват се в края на XVI в западните български земи и просъществуват до средата на XIX век. В голямата си част дамаскините са написани на прост, достъпен за обикновените хора език.
Обичайно дамаскинът е вид украса върху метално или кожено занаятчийско изделие, чиято етимология произлиза от град Дамаск.
Името „Дамаскин“ идва от името на първия автор на подобно четиво - гръцкия писател от XVI век Дамаскин Студит, чието произведение "Съкровище" (1558) съдържа 36 жития и поучения (отпечатан е във Венеция). Той е преведен за първи път на български език от епископ Григорий Прилепски в манастира „Св. Троица” в Атон. Първите дамаскини включват само преводи на произведения на Дамаскин Студит, а по-късно, след средата на XVII век се комбинират с преводи на произведения на други автори. През XVIII век част от дамаскините излизат от рамките на църковната практика и често се превръщат в четивни сборници. Дамаскините са написани на достъпен, говорим народен език и имат увлекателен начин на изложение. В тях се поместват творби от най-различен жанр и с разнообразна тематика - на новогръцки автори, старобългарски такива, различни жития, поучения, апокрифи, исторически съчинения, религиозни разкази, повести, "мъдри" изречения и други.

Матей Граматик

Матей Граматик е български църковен писател от XVI век, представител на Софийска книжовната школа.
Единственото познато произведение на Матей е житието на св. Николай Нови Софийски, убит с камъни от турците през 1555 г. в местността Три кладенци (Ючбунар). То дава ценни сведения за живота в София под османска власт: авторът е бил очевидец на събитието и пише скоро след гибелта на новомъченика. Заглавието съобщава, че той е дяк (писар) и ламбадарий (главен певец) „на светата Божия и велика сардакийска църква". (В качеството на такъв през 1562 г. поръчва на книжовника Йоан Кратовки да препише едно четвероевангелие.) Изглежда, че е посещавал Рилския манастир, тъй като повечето от цитираните в творбата му произведения се намират в библиотеката на манастира.

Поп Пейо

Поп Пейо е български книжовник от XVI век, виден представител на Софийска книжовната школа.
Автор е на житието на св. мъченик Георги Софийски Нови, като се явява свидетел на събитията. В описанието си на духовната обстановка той дава кратки сведения и за града.
"Този мъченик беше на осемнадесет години. Тънък и висок, възрус, с продълговато лице, високи и гъсти вежди, нос гърбав, пръсти на ръцете тънки и дълги. Кротък по нрав и препрост, той изпреварваше всички с поклона си и всекиго от познатите си наричаше "господине". Никога не се разсмя безразсъдно, нито се чу глупава и неприлична дума от устата му, нито пък се похвали за каквото и да е, нито попречи някому".

9 мита за средновековна Европа

Средновековие или Средни векове се нарича един от трите периода от схематичното разделяне на европейската история: Античност, Средновековие и Ново време. Счита се, че то започва през 395 година, с разделянето на Римската империя на Източна и Западна, и завършва през 1453 година с падането на Константинопол. Съвременните хора свързват този дълъг над хилядолетие период с мизерия, глад, болести и войни, но се оказва, че някои от тези предубеждения не са напълно верни.

Част от митовете, свързани със Средновековието, се дължат на философията на отричане по време на последвалото го Просвещение, което критикува почти всичко, свързано със Средните векове. Вижте няколко интересни факти за този отричан и мразен период от историята на човечеството.