Елин Пелин “Под манастирската лоза” -1936

цикъл разкази, писани приблизително 30-те г (08-34) излизат 36
излиза недовършена – написани са 11 разказа
критиката отбелязва неййният “дълбоко български тон”, но се отразява и близостта с книгата на анатол франс “Изворът на света Клара” * близостта е формална и личи само в първите разкази “Отец сисиой”- “негово преосвещенство отец Алонс Дони”; в стилизацията и във функцията им на пролог
това е единствената книга за времето си , която насочва вниманието си към религиозноя живот и която по своята същност е нерелигиозна
литературната критика я определя катоо разголване на “античовешка същност” на религията; “езически разкази” “възхвала на истината, красотата и трруда”
според Искра Панова “ПМЛ” е интересна със своят лирико- живописен пласт на легендите ии разказите
разчита се като своеобразен компендизъм от стилове- легендарен, биитов , идеологизиращ
антирелигиозния патос е свързан с хумора и сатирата в книгата. Има различни изказвания за Лозата
Георги Караславов я определя като “ безпощадна сатира на църковното и монашеското осакатяване”
М Неделчев “добродушен хумор и сарказъм”, “игра на клишето и свободния изказ”, “тенденция към снизяване и приземяване”
Елин Пелин избягва хронологичната подребда на разказите и избира подхода на разместването
Книгата се характеризира с много особености * композиционнотоо въведение е авторово обяснение за източника на историите, което е нетипично за Елин Пелин * в сборника нарежда разказите, които са самостоятелни в композиция и герои и въведението е съвсем формално * авторовата анонимност съответства на повествованието от първо лице кото е също условно * в отделните разкази отновво авторът е анонимен, героят н е действа видимо,ю по негово предписание; уникални по сюжет героите не са герои- характери, герои- символи; рязкостта на събитията открива нова страница на религиозно- моралната норма; наблюдава се апокрифно осветление на догмата; ненарушаване на нейния етично- морален извод.
Елин Пелин не пародира религиозната или истоорическата сценка или притча
Природата е по- скоро декор , а не реалност; важни са философската и моралната проблема, драмата на човешкото.
ПМЛ почива върху народните предания и апокриифи, които са допълнени от авторовата фантазия, но композиционно и стилово различни от всички други произведения
Книгата е предметно- пластично родствена с тях
Характеризира се с това, че е с остра фабула и дълбоко рационалистична във философията си
Критиката я определя като най- високо естетическо достижение на Елин Пелин
Централизацията се извършва на базата на определена визия за човека

Хронологично разказите са писани 1908-09- Отец Сисой”, “Светите застъпници”
1921- “Очите на свети спиридон”, “ООгледалото на свети Христофор”, “една обиколка на св. Георги” Жената със златния косъм“”
1928- “Занемелите камбани”
1934- “Иповед”, “Чорба от греховете на отец Никодим”, “Пророк”, “Веселият монах”
първата група разкази е предвоенния период; връзка на декаданса и Анатол Франд; т. нар. “belle epoque” ; връзка на индивидуализъм и символизъм. Втората група е следвоенни разкази- нови школи в изкуството- имажинизъм, футоризъм, кубизъм. Третата група от разкази отново е предвоенна – владеят реаизъм и експресионализъм всичко това води до вътрешна нееднородност на книгата. Разказите от първатат група стилизират духа на религиозната литература; но апокрифното тук (събора на светите застъпници) се преръща в нещо несвойствено(ггощавка); чудото се заменя с баналност. Стилизацията при Елин Пелин виинаги стига до другия полюс ; до пълно нерелигиозното, светското. Втората група стилизира житиата и апокрифите, които вече са напълно различни от оригинала. Третата група рразклаза са за монаси и често в тях има анекдотичен смисъл
в кннигата се прокрадтва иронични несъответствия
обектите на стилизация са доведени до абсолютната духовна проблематика
Жената съъс златния косъм е първото отклонение от религиозната тематика- сближен е с анекдотичното от фолклора и сюжетно несъответства на остааналите разкази- отнася се към градския фолклор а не към аяпокрифите
“Занемелите камбани” е легенда в ранно християнски дух
в разказите за монаси светостта се усеща още по- малко * овчарят от “Изповед” е не припознат светец,а обикновен човек * отец Никоддим се оказва обладан от старчески сяантиментализъм * проръкът е патология на светостта * веселият монах е обикновена литературна теза

разказите не звучат легендарно, приземенин са и са реалистични
в повечето разкази чудото се приема като неизбежност или анекдот
външно книгата създава впечатление за еднороодност и цялостност поради ироничната стилизация
нееднородност и незавършеност има в последните разкази от 30-те г, която идва от светогледната измененост на епохата и вскусовете
в идеен аспект книгата не разобличава и непоучава
битовизацията е най- честия пародиен похват
снизява високото и абстракното и го въвежда в кръга на всекидневното и обичайното, като снизяването не води до хиперболизация или деформиране
в основата на цялата книга е лирично- живописното
нееднородността идва от различните стилове на разказите
според критиката в ПМЛ Елин Пелин е отрицание на самия себе си
ПМЛ е историята на стилизирането в българската литература в рамките на три десетилетия
Смисълът на книгата се открива в отклонението от даден стил. Прозата на Елин Пелин се движи от иронията до реалността.


Още теми 




Вижте също: Българската литературна критика за Елин Пелин

Няма коментари:

Публикуване на коментар