Отношението на Русия спрямо България в края на 19-ти век

През войната от 1877-78 г. Русия не е имала никакви намерения да освобождава българите, а целта и е била да си присвои Задунайска Губерния, така са записани населените с българи земи на руските карти. На войниците, повече от които са били украинци е обяснявано, че целта на войната е да се помогне на гръцките и сръбските християни, а не да се освобождават българите. Русия е имала намерения след като завладее Балканите да премести столицата си "по-близо до Европа", в Константинопол и да осъществи химерата си за "втори Рим". (По данни на Руската академия на науките).

Общ преглед на старобългарската литература

 Дамаскини. Сборници със смесен характер.

Сборниците със смесен характер, наречени Дамаскини се появяват в периода XVI – XVIII в. В началото те се появяват като цялостни преводи на сборника на Дамаскин Студит "Съкровище", по-късно и не всички преводни части от творбата му. "Съкровище" е съставен за целите на богослужебната практика, включващ общо 36 слова, свързани с църковния календар. Чрез тази творба, Студит слага и началото да се пише на новогръцки език, т.е. избягващ традиционната тенденция да се пише на старогръцки. Творбите включени в сборника представляват творби със смесен характер – обработки или преводи на по-стари произведения. Те дават редица научни познания за света.

През XVII в. Дамаскините претърпяват промяна. Правят се частични преводи, но на новобългарски език. Същинските еднотипни сборници на Студит, постепенно намаляват и на тяхно място биват компилирани преводи от сборници за извънцърковно четене – характеризиращи се в нравоучетелната тендеция.

Богдан Богданов на 75

ноември, 2015 г. 

 

Когато в края на 80-те години на миналия век комунизмът рухна, България се намери свободна, но и като човек, току-що излязъл от половинвековен престой в затвора – объркана и с трудности да се адаптира към променения живот. Ако не с друго, комунистическата идеология беше снабдявала българина с готова версия за смисъла на света. Сега всичко това го нямаше, но светът беше тук, по-голям и достъпен отпреди, чакащ да бъде разбран. Кризата, която настъпи веднага след краха на комунизма, беше не само на пари и стоки, но още повече на обяснения за света. Затова и мнозина бързо изпитаха носталгия към предишния, като че ли по-малко широк и по-уреден свят.

Оскар Уайлд - "Сонет за клането на християните в България"

Сонет за клането на християните в България

ИСУСЕ, наистина ли жив си? Или костите Ти
още са разпръснати под камъка надгробен?
И бе ли Възкресението Ти само в Нейните мечти -
на Нея, греховете си с любов към Теб изкупила?
Тук въздухът наситен е със мъжка мъка.
Свещеници заклани са - със Твойто име на уста.
Не чуваш ли горчивите ридания от болката,
че под камъните погребани са техните деца?
О, слез ти Сине Человечески! Порочен мрак
покрил е пак земята, а в таз беззвездна нощ
аз виждам полумесец над Кръста Твой надвесен!
Ако наистина напуснал си Ти гроба,
то слез, о Сине Человечески, да ни покажеш Твойта мощ,
Не давай Мохамед наместо Теб да е с корона!

Оскар Уайлд

Превод: Весислава Любомирова Савова

______________________________________________

Оригинален текст: 

Sonnet on the Massacre of the Christians in Bulgaria  

CHRIST, dost thou live indeed? or are thy bones
Still straightened in their rock-hewn sepulchre?
And was thy Rising only dreamed by Her
Whose love of thee for all her sin atones?
For here the air is horrid with men's groans,
The priests who call upon thy name are slain,
Dost thou not hear the bitter wail of pain
From those whose children lie upon the stones?
Come down, O Son of God! incestuous gloom
Curtains the land, and through the starless night
Over thy Cross the Crescent moon I see!
If thou in very truth didst burst the tomb
Come down, O Son of Man! and show thy might,
Lest Mahomet be crowned instead of Thee!

Oscar Wilde