Същност на Макиавелизма

Макиавелизмът, според Оксфордския речник на английския език е, "използването на лукавство и двуличие в държавното управление, или в управлението, като цяло", произтичащ от италианският дипломат и писател по времето на ренесанса Николо Макиавели, който е написал „Владетелят“ (Il Principe) и други произведения. Макиавелството, като дума в английския език е станало много популярно в края на 16 век, въпреки че Макиавелизмът от своя страна е цитиран първи от Оксфордския речник на английския език през 1626 година. Думата има сходна употреба и в съвременната психология.

Мъртъв ли е мултикултурализмът в Европа

От Даниел Смилов

Текст от Портал "Култура". 

Канцлерът Меркел на няколко пъти вече обяви, че мултикултурализмът е мъртъв, което с радост беше подето от голям оплаквачески хор, прострял се от левицата (у нас) до национал-популистиката десница (навсякъде). Слуховете за тази смърт са преувеличени обаче. Те се дължат както на широко-разпространено концептуално объркване, така и на съзнателна политическа манипулация. Объркването свежда мултикултурализма до идеята за изолирани и социално маргинализирани гета от имигранти или други малцинства, идея, която както ще видим, е по-скоро точно обратното на обявения за покойник.

Манипулацията пък е най-разнообразна. Тя започва с глуповато-наивни шеги от рода на "големия разлом между консерватори и либерали" у нас, според който дясното е "Бог, цар и отечество", а лявото е – каквото друго е останало. По тази "логика" мултикултурализмът се пада отляво (макар че вече стана дума, че нашите леви не го искат), а пък ГЕРБ (според защитниците на "разлома") се пада чудно защо отдясно. Докато тези каламбури засега у нас са невинни, в Полша и Унгария те се реализираха в доста проблематични и направо шовинистични режими, които разделят собствените им общества и антагонизират съседите и ЕС.

Ева и Адолф – несподелената любов по Свръхчовека

 Ева и Адолф – несподелената любов по Свръхчовека

 

Ева Браун                                                                                    Адолф Хитлер
(Източник: "Ева Браун - интимен съюз с Хитлер")

„Нашето време, с неговия стремеж да помогне на случайните нужди, да предусети и изобщо своевременно да отстрани неприятните възможности, е време на бедните!”

Фридрих Ницше, из „Воля за власт”, изд. „Захарий Стоянов”, С. 2009, стр. 72

Ерата на „Голямата бедност” и търсенето на изход от нея

След дългата, тежка и кръвопролитна Първа световна война (1914 – 1918 г.), човечеството вече не е същото. Някак си оказалата се неочаквана победа завихря най-долни страсти сред победителите, които правят грандиозен опит да смажат веднъж завинаги победените – териториално, демографски, икономически, социално..., без изобщо да си дават сметка, че голяма част от наложените злини твърде скоро ще ги връхлетят и самите тях, подобно на мощен светлинен лъч, отразен в огледало. Ето защо не е за учудване, че инфлационният шок, поразил икономиката на победената Германия през 20-те години на ХХ век, достига макар и със смекчена сила и до големия победител в тази война – САЩ, а тъмната сянка на гладомора унищожил по същото време стотици хиляди в победената Съветска Русия, надвисва над държави и народи, пръснати върху всички континенти. С други думи – обеднялото в следствие на войната човечество е в тежка криза – икономическа, социална, духовна – обезценяват се не само хартиените пари и техният златен еквивалент, но и традиционните ценности като морал и семейство, дори любовта е подложена на мощна девалвация, която я свежда до простото сексуално желание, а всичко това създава предпоставките за поява на редица радикални обществени движения и експерименти. И понеже смисълът на всяка обществена дейност е Човекът, тези социални експерименти имат и свой модел на личност, а и идеолози на неговото моделиране.

Политическата дейност на Софроний Врачански

 Много е изписано за религиозната и книжовна дейност наСофроний Врачански, но малко известно е, че по време на своя престой във Влашко той се е занимавал активно и с политико-патриотична дейност. След бягството си от Видин той изпитва силни угризения, че изоставяйки събратята си е предал и изоставил своя род, затова е обяснимо и неговото желание да работи за българската национална кауза.

           Образован и буден Софроний Врачански се превръща в мотиватор и обединител на имигранстката общност във Влашко, в която започва живо да се търси решение на Българския политически въпрос. След пристигането си в град Крайова Софроний се запознава с Иван Замбин и неговите идеи за общо балканско движение, подпомогнато от Русия. Въстанието на сърбите от 1804 г. и руско-турската война (1806 – 1812 г.) допълнително подхранват тази надежда и българският свещеник заедно с няколко врачански първенци решават да изпратят мисия до руския император. Премествайки се в гр. Букурещ, Софроний среща подкрепата на местния политически

Началото на българското Възраждане - Паисий Хилендарски и Софроний Врачански

Периодизация на Българското възраждане. Същност и съдържание на Българското възраждане. Фактори на Българското възраждане. Паисий Хилендарски и първите му последователи. Софроний Врачански и неговите последователи — първи приемници и продължители на делото на Паисий Хилендарски

РОБСТВО И ТИРАНСТВО

Роби са били българите само като част от Съветската империя, докато под турско господство нашите предци са били материално обезпечени и свободни жители на една империя, чиято цел съвсем не е налагане на един погубващ националната ни идентичност империализъм.

Малко хора мислят, но всички искат да решават.

Фридрих Велики

Николай Аретов: Народопсихологията е демагогия в голямата си част

„Наистина има хора, които се чувстват засегнати, когато им кажеш, че не са роби. Аз си мисля точно обратното, но какво мисля аз, няма значение. На какво е симптом това мислене – това е проблемът. То е толкова отдавна внушено, че е напълно възприето като свое от хората. И това е тревожно за мен”, казва проф. Николай Аретов, филолог, литературен критик и историк, преводач, издател, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

И добавя: „Там е проблемът, че опонентите са хора, които искрено се чувстват засегнати. Това е нещото, което трябва да се променя полека – лека. Това няма да стане за 10 години, но мисленето на част от хората е такова. И това е големият проблем”. Той беше един от подписалите откритото писмо на историци по повод последните дискусии за “владичеството”, “турското робство” и “съжителството”. За писмото проф. Аретов казва, че има доста хора, които са го подкрепили, но има и такива, които били против. Имало оживление, но дали това оживление не е послужило за някаква друга цел – да прикрие някакъв обществен проблем, пита се Николай Аретов и продължава: „Едното от нещата, което не обичам е така наречената народопсихология. Но в околните страни, другите балкански страни, с които имахме сходна историческа съдба това държане, настояване върху факта, че са били роби, го няма. Или поне не е в такава степен. Други неща се поставят, по друг начин се назовава епохата. И по друг начин се търсят ценностите от миналото. И то като че ли, не че е много по-добро, но е по-добър вариант”, казва той.

""Оправдать никого не следует!”

"Оправдать никого не следует!” Така нарежда гневно от Москва на руски Георги Димитров на съратника си Трайчо Костов в София. Радиограмата е от декември 1944 година и се отнася до присъдите, които т.нар. "народен съд” трябва да издаде по заповед на Москва.

Никой не трябва да бъде оправдан, присъдите трябва да са максимални, народните представители и министрите трябва да бъдат пометени "с желязна метла”, крещи от Москва вождът на българския народ Георги Димитров – включително и в речите си, публикувани още в първите дни на октомври 1944 в "Работническо дело”.

Забравихме ги

9 февруари 2010 г., Даниела Горчева

Преди 65 години, в следобедните часове на 1 февруари 1945 г., са произнесени присъдите на първи и втори състав на т.нар. "Народен съд". Цяла България стои вцепенена пред радиоапаратите и слуша монотонния глас, който чете имената и присъдите: смърт, смърт, смърт... и така 140 пъти. Мнозина припадат. Никога вече няма да видят синовете, съпрузите, бащите, братята си.

Още същата нощ край бомбена яма в Централните софийски гробища са разстреляни народните представители, министрите, регентите и царските съветници...

Докато Нюрнбергският трибунал осъжда на смърт 14 висши нацистки функционери, противоконституционният български Народен съд дава смъртна присъда на общо 2 730 българи – присъдите са изпълнени. За разлика от Нюрнбергския съд, неговата задача не е да накаже виновниците за фашисткия режим, какъвто в България никога не е установяван, а да унищожи политическия, икономическия и културен елит на страната, за да разчисти пътя за съветизирането й.

71 години от масовото убийство на 1-и февруари 1945

71 години от масовото убийство на 1-и февруари 1945

"...никой да не смее

да го погребва, нито пък оплаква; 

без плач, без гроб - така да го захвърлят..."

Софокъл, "Антигона", пролог

Протокол от екзекуцията няма. Гроб също няма.

Осъдените на смърт са лишени и от утехата да прегърнат за последно родителите си, децата и съпругите си, а те - дори от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.

През целия си живот близките на избитите ще бъдат преследвани не само от комунистическата власт, но и от непоносимата мисъл какви ли зловещи сцени са се разиграли в последните минути на техните синове, съпрузи, бащи... на българските държавни мъже, избити по указания от Москва на 1-и срещу 2-и февруари 1945 година.