Ексклузивно първо интервю на Лаура Кьовеши като главен прокурор на Европа

"ИМА МОМЕНТИ, В КОИТО ОСЪЗНАВАШ, ЧЕ ЛОШОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОБРО"

В ексклузивно интервю за Ziare.com, първият главен прокурор на Европейската прокуратура Лаура Кьовеши обяснява подробности за функционирането на новата институция, която тя трябва да създаде от нулата: кой и какви престъпления ще разследва и кога ще започнат разследванията.

В рядък момент на лично споделяне, Кьовеши изразява съжаление, че баща й вече не е между живите, и че е щял да бъде изключително щастлив, че тя е станала европейски главен прокурор.

Това, което съм постигнала, до голяма степен се дължи на баща ми.

• Кога всъщност започвате дейността си на главен прокурор на Европа?

Надявам се - в началото на ноември (тази година, 2019). Към този момент процесът на назначаване е финализиран, решението трябва да бъде публикувано в Официалния вестник на ЕС. Изпълних административните етапи, направих необходимите медицински изследвания, подаване на документи, сега следва договорът да бъде подписан.

• С каква продължителност ще е мандатът?

Седем години от публикуването му в Официалния вестник на ЕС.

• В Румъния малко се знае за Европейската прокуратура (EPPO). Това няма ли да бъде един вид "европейска ДНК" (ДНК / DNA е румънската национална дирекция за борба с корупцията)?

Не, не бих казала, защото организацията и компетенциите на двете институции се различават. Ролята на EPPO ще бъде да разследва измами с европейски фондове над 10 000 евро, финансови измами, особено измами с ДДС, но над стойност от 10 милиона евро. В EPPO няма да разследваме други случаи на корупция, освен ако те не са свързани с един от посочените по-горе факти. Като начин на организация, EPPO няма да има свой собствен полицейски отдел, какъвто има румънската ДНК. В прокуратурата ще участват прокурори от 22-те държави от ЕС, членуващи в EPPO.

• Ще има ли прокурори на EPPO във всяка държава?

Да. В Люксембург ще има централна структура, която ще се състои от главния прокурор на Европа, двама заместник главни прокурори и останалите европейски прокурори. Всяка държава-член ще изпрати по един европейски прокурор. В Румъния също имаше процедура, бяха назначени трима кандидати, Техническата комисия избира един от тях или определя реда на кандидатите, след което Съветът назначава по един прокурор от всяка страна. Всички прокурори и главният европейски прокурор ще формират колегията на EPPO, която ще взема важни решения.

На териториално ниво, във всяка държава-член ще има делегирани европейски прокурори, които ще извършват разследванията в съответствие с националното законодателство и компетентността, възложена на EPPO.

Националните прокурори ще бъдат координирани от постоянни състави от трима европейски прокурори. Постоянната камара ще координира разследванията и ще може да дава указания на прокурорите: кога да започне разследване, кога да го приключи; те ще проверят определени документи по време на разследването и ще вземат решение дали да ги изпратят или не, на преследваните лица.

• Тоест, постоянен състав, съставен от - да речем - румънски, френски и словенски прокурори, ще координира разследването на прокурора в - да речем - Германия?

Да. Случаите ще бъдат регистрирани в електронната система, те ще бъдат разпределени на случаен принцип на камарите. Трима прокурори от три различни страни ще контролират разследването в четвърта страна.

• Казахте, че разследването се извършва според законодателството на всяка държава. Как прокурорите от постоянната камара ще познават законодателството на други държави?

Защо измислиците побеждават истината

Ювал Ноа Харари, The New York Times, 24 май 2019 г.

Много хора смятат, че истината носи власт. Ако някои лидери, религии или идеологии представят реалността погрешно, в крайна сметка те ще отстъпят пред по-проницателни съперници. Затова придържането към истината е най-добрата стратегия за печелене на власт. За съжаление, това е само удобен мит. Всъщност истината и властта имат далеч по-сложна връзка, защото в човешкото общество власт означава две много различни неща.

От една страна, власт е да имате възможност да манипулирате обективните реалности: да ловувате, да строите мостове, да лекувате болести, да правите атомни бомби. Този вид власт е тясно свързан с истината. Ако вярвате на фалшиви физични закони, няма да можете да направите атомна бомба.

От друга страна, власт е да имате способността да манипулирате човешките вярвания, като по този начин карате много хора да си сътрудничат ефективно. Правенето на атомни бомби изисква не само добро познаване на физиката, но също и коордирината работа на милиони хора. Планетата Земя е била завладяна от хомо сапиенс, а не от шимпанзета или слонове, защото ние сме единствените бозайници, които могат да си общуват в големи групи. А подобно сътрудничество зависи от способността да вярваме в общи истории. Но тези истории не непременно са истина. Можете да обедините милиони хора, като ги накарате да вярват в напълно измислени истории за Бог, раса или икономика.

Манифест за обновление на либерализма

Публикувано на 28 октомври 2018 от ЛИБЕ

Манифест за обновление на либерализма

Оригиналният текст е публикуван в  броя на сп. Eкономист от 15.09.2018 г.

Превод: Мариела Пенчева, сдружение ЛИБЕ

Успехът превърна либералите в самодоволен елит. Те трябва да съживят волята си за радикализъм.

Либерализмът създаде модерния свят, но модерният свят се обърна срещу създателя си. Европа и Америка болезнено се задъхват от бунта на масите срещу либералните елити, които се възприемат като обслужващи своите собствени интереси и неспособни или нежелаещи да решат проблемите на обикновените хора. В различни държави, 25-годишният период на промяна към повече лична свобода и свободен пазар се обръща, като дори и Китай, който скоро ще бъде най-голямата световна икономика, свидетелства, че диктатурите могат и да процъфтяват.

За нас в Економист това е твърде обезпокоително. Списанието ни бе създадено преди 175 години, за да провежда каузата именно на либерализма – не на про-левия прогресивизъм, дошъл от кампусите на американските университети, нито на про-десния „ултралиберализъм“, забъркан от френските влиятелни медии, подчинени на силните на деня, а либерализъм, разбран като всеобщо задължение спрямо достойнството на всеки отделен човек, за свободен пазар, ограничаване намесата на държавата и вяра в човешкия прогрес – все ценности, застъпвани посредством дебат и реформи.

Трите фалита на НРБ

Доц. д-р Даниел ВАЧКОВ, Институт за исторически изследвания при БАН

След падането на комунистическия режим през 1989 г. постепенно започна отварянето на архивите на държавните институции на Народна република България (НРБ) и на органите на БКП. Пред изследователите се разкриваха строго пазени до този момент от властта тайни за вътрешната и външната политика на управлявалата в продължение на 45 г. комунистическа партия. Хилядите доскоро секретни документи на Политбюро и на ЦК на БКП, на министерствата на външните работи, вътрешните работи, на финансите, на търговията и на БНБ показаха недвусмислено истинското състояние на социалистическата икономика, финанси, търговия, социални и етнически напрежения, екологични проблеми, внимателно прикривани години наред от българското обществото.

Една от многото строго пазени тайни е тази за финансовите фалити на комунистическата държава. През своето съществуване Народна Република България на практика на три пъти се оказва в състояние на фалит. В случая се има предвид състоянието, при което държавата обявява, че не може да продължи обслужването на външните си финансови задължения. За последния -  този през 1989 г. и официално обявен през март 1990 г. от правителството на А. Луканов, като цяло българското общество беше информирано и въпросът тогава беше широко коментиран в публичното пространство. Това, разбира се, се дължеше на започналото вече в България спазване на правото за свобода на словото, печата и изразяването. Но за другите два фалита - тези от 1963 г. и 1978 г., абсолютно нищо не става известно на обществото. И макар че тези събития вече са изследвани от българската историческа наука, те и досега остават почти непознати за широката общественост.

Най-общо казано, периодичното изпадане в несъстоятелност на социалистическите икономики, на само тази на НРБ, но и на много други бивши социалистически държави, предимно се дължи на дълбоките неравновесия в административно-плановото стопанство

Същност на лихвата

Лихвата представлява цена на парите или друг актив, предоставени под наем. Независимо за какво се използуват взетите на заем пари длъжникът трябва да заплати лихва на кредитора. Лихвата може да се дефинира и като възнаграждение за раздялата с ликвидност.

Съвременната финансова теория разглежда лихвата, от една страна като цена на парите като капитал, а, от друга страна, като цена на времето. Това двояко определение на лихвата отразява същността на капитала като нарастваща във времето стойност. Затова всяка бъдеща стойност на капитала се разглежда като настояща стойност, нарастнала с цената на времето - лихвата.

Кредиторите предоставят на заем пари срещу лихва по следнитe причини

1/ Давайки парите си или друг актив на заем, те отлагат настоящето се потребление, което има по-съществено значение от бъдещето;2/ Всеки кредит съдържа риск за непогасяването му. Чрез лихвата се покрива този риск;

3/ Лихвата компенсира загубата от понижаване на покупателната сила на парите при инфлация; 4/ Лихвата представлява компенсация за пропуснатия доход от кредитора от евентуално инвестиране на парите в алтернативна инвестиция.

Нормата на лихвата дава представа за относителния прираст на капитала. Тя представлява отношение на лихвата към дадения под формата на заем капитал. Нормата на лихвата изразява степента на възвръщаемост на лихвоностния капитал.

Що за глупак не би се съгласил с вас?

Един човек отива до магазина всяка седмица да си вземе пиле. Преди да го сготви обаче той извършва сексуален акт с него. Чак тогава го сготвя и го изяжда.

Нека анализираме ситуацията. Човекът не е наранил никого – дори и птицата, тя вече е мъртва. Никой няма представа, че го прави. Може да се спори дори, че това е ефикасен начин за използване на ресурси.

Със сигурност обаче току-що почти Ви отказах от статията и продължавате да четете само за да разберете накъде бие болният мозък, който я е написал. Преди да продължите обаче отделете малко време да си отговорите: грешна ли е постъпката на човека?

Според Джонатан Хайд – американски професор по социална психология, току-що си направихте най-бързия политически тест. Ако чисто и просто смятате, че човекът е направил нещо грешно, то вие най-вероятно имате преобладаващо консервативни разбирания. За Вас (както и за повечето хора на планетата, оказва се) постъпката му е морално осъдима. За Вас моралът е обширен термин. За Вас някои постъпки са грешни, независимо дали нараняват някого или не.

Ако обаче отговорът в главата Ви е по-дълъг и нюансиран – нещо от сорта на „да, човекът очевидно е абсолютно извратен, но все пак не е наранил никого и има право да прави каквото си иска с пилето, което сам си е купил“, то Вие най-вероятно имате по-либерални или либертариански разбирания.

По същия начин двете групи имат различни реакции, когато видят някого да изгаря икона или да поругава знамето на държавата им. Или когато се заговори за гей бракове или отворени граници… Най-красивото обаче е, че двете групи съвсем не разбират реакцията на другата. Оказва се обаче, че всичко е чисто и просто шега на природата.

Първо чувствам, после мисля