Лихвата представлява цена на парите или друг актив, предоставени под наем. Независимо за какво се използуват взетите на заем пари длъжникът трябва да заплати лихва на кредитора. Лихвата може да се дефинира и като възнаграждение за раздялата с ликвидност.
Съвременната финансова теория разглежда лихвата, от една страна като цена на парите като капитал, а, от друга страна, като цена на времето. Това двояко определение на лихвата отразява същността на капитала като нарастваща във времето стойност. Затова всяка бъдеща стойност на капитала се разглежда като настояща стойност, нарастнала с цената на времето - лихвата.
Кредиторите предоставят на заем пари срещу лихва по следнитe причини
1/ Давайки парите си или друг актив на заем, те отлагат настоящето се потребление, което има по-съществено значение от бъдещето;2/ Всеки кредит съдържа риск за непогасяването му. Чрез лихвата се покрива този риск;
3/ Лихвата компенсира загубата от понижаване на покупателната сила на парите при инфлация; 4/ Лихвата представлява компенсация за пропуснатия доход от кредитора от евентуално инвестиране на парите в алтернативна инвестиция.
Нормата на лихвата дава представа за относителния прираст на капитала. Тя представлява отношение на лихвата към дадения под формата на заем капитал. Нормата на лихвата изразява степента на възвръщаемост на лихвоностния капитал.
