Видинско царство

Видинското царство е самостоятелна българска държава, появила се в резултат на феодалната разпокъсаност на България през 14 век.
През цялото си съществуване Втората българска държава се бори с процесите на разпокъсване характерни за епохата. Видинската област е от най-проблемните в това отношение. Още в началото на управлението на цар Борил (1207) четирима кумански боляри вдигат бунт във Видин. Царят потушава бунта с унгарска помощ.
След смъртта на Иван Асен II настъпилите борби за трона отслабват контрола на Търново върху областите на царството, което дава възможност на мнозина местни велможи да се обявят за независими. Към края на 13 век деспот Шишман владее Видинската област като независим господар. Границите на деспотството му се простират от Железни врата на запад, до Враца и Оряхово на изток. Столица на Шишман е Видин, значими крепости във владенията му са Белоградчик, Лом, Свърлиг, Северин, Соколец и Флорентин.
През 1292 г., подтикван от татарския темник Ногай, деспот Шишман предприема военен поход срещу Сърбия, прониквайки дълбоко в земите на кралството. Действията му са в отговор на сръбската агресията срещу владенията на Дърман и Куделин. При крепостта Ждрело претърпява поражение от войските на сръбския крал Стефан Милутин и се спасява с бягство. Сърбите нахлуват във Видинското деспотство, обсаждат столицата му и я превземат. Шишман потърсва убежище при Ногай, който започва приготовления за война със Стефан Милутин. Изправен пред сблъсък с татарската Златна орда, сръбският крал е принуден да се изтегли от земите на Видинското деспотство. Шишман се заклева във вярност на Милутин. Оженва се за дъщерята на великия жупан Драгош, а синът му Михаил Шишман взема за съпруга Анна Неда Сръбска, дъщеря на Милутин.
С Търново деспот Шишман поддържа мирни отношения. Няма сведения за военни действия между двете страни. Предполага се, че титлата „деспот“ на Шишман му е дадена от цар Тодор Светослав.
Около 1313 г. владетел на Видин е вече Михаил Шишман. След като през 1323 г. той е избран за цар на България, Видинското деспотство отново е под контрол на царството. Във Видин остава да управлява брат му Белаур. След гибелта на цар Михаил III Шишман Асен във Велбъждската битка (1330) на българския трон е настанен синът му Иван Стефан като сръбско протеже. Скоро той е свален и цар става племенникът на Михаил Шишман Иван Александър. Белаур, който води просръбска политика, се обявява против новия владетел и между двамата започва война (1331), завършила с победа за Иван Александър и ново преминаване на Видин под контрола на Българското царство.
След смъртта на престолонаследника Михаил Асен (загинал в битка с турците през 1355 г.) приемник на Иван Александър става вторият му син Иван Срацимир, но царят предпочита сина си от еврейката Сара Теодора Иван Шишман, който също е коронясан за съцар и подготвен да наследи властта в Търново. Като компенсация Иван Срацимир получава Видинското деспотство. Според някои то още тогава е наречено Видинско царство, докато останалата част е позната като Търновско царство.
В началото на 1365 г. унгарският крал Людовик I заплашва с война Влашкото и Молдовското княжество и владенията на Иван Срацимир. Князете на Влахия и Молдова се признават за унгарски васали, но видинският владетел отказва. Начело на голяма войска Людовик I нахлува във Видинското деспотство, завзема някои по-малки крепости, след което се насочва към Видин. Пред града унгарците са пресрешнати от яси (алани) измаелити, но те са разбити и се оттеглят в крепостта. Обсадата започва на 30 май и завършва на 2 юни с превземането на Видин. Иван Срацимир и семейството му са пленени и заточени в крепостта Хумник в Хърватия, като са принудени да приемат католицизма. Завзетата област е превърнатата в банат — унгарска административна област, управлявана от бан, подчинен на краля на Унгария. Населението насилствено е приобщено към западното християнство.
През 1369 г. цар Иван Александър влиза в съюз с влашкия войвода Владислав Влайку и отцепилия се деспот Добротица с цел освобождаването на Видин от унгарците. Влайку завзема Видин и го окупира за 6 месеца, но унгарският крал успява да си го възвърне. Той влиза в преговори с Иван Александър и се съгласява да му върне Видинската област, ако царят му даде дъщерите си за заложнички. Към края на годината Видин отново е в български ръце. Иван Срацимир е освободен и се връща във владенията си. Българското население прогонва францисканските монаси. Има сведения, че някои от тях са убити.
На 17 февруари 1371 г. умира цар Иван Александър. Всеки от двамата му наследници — Иван Срацимир и Иван Шишман, смята себе си за единствено законен владетел на Българското царство и не признава правата на другия. Стига се до окончателно отделяне на Видин от останалите български земи и обособяването на Видинско царство. Иван Срацимир се титулува "В Христа Бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци" - титла, наследена от баща му. Същата носи и неговият полубрат в Търново.
Липсват сигурни сведения за военен сблъсък между Видинското и Търновското царство, но се предполага, че София е била първоначално владение на Иван Срацимир, а през 1373 г. е преминала в ръцете на Иван Шишман.
Не се изключва възможността зад нападението на влашкия войвода Дан I срещу Иван Шишман да стои видинският цар. Иван Срацимир е син на Теодора, дъщеря на влашкия войвода Иванко Бесараб, самият той е женен за Ана, дъщеря на Никола Бесараб. С Влашкото княжество поддържа традиционно приятелски отношения.
За да демонстрира пълната си независимост, Иван Срацимир къса отношенията си с Българската Търновска патриаршия (1381). Видинският митрополит е сменен. На негово място е поставен Касиян, предан на Цариградската патриаршия. По-късно той е обвинен в убийство и заменен с Йоасаф Бдински.
Поради разположението си Видинското царство на първо време остава незасегнато от турските нападения. Иван Срацимир не се намесва по никакъв начин в борбата на Търновското царство срещу Османската империя. С нарастване на османската заплаха, за да избегне евентуална агресия, Срацимир се признава за турски васал.
Задължава се да изплаща ежегоден данък и да подпомага султана с военни сили, когато това бъде изискано от него. След като падат Търновското царство и Добруджанското деспотство, през 1395 г. видинският цар е принуден да допусне турски гарнизон в столицата си. От тогава е засвидетелствано пратеничество на видинския цар до турския управител на покореното Търново. То е оглавявано от митрополит Йоасаф Бдински и престолонаследника Константин. Те измолват мощите на света Филотея Темнишка и ги отнасят във Видин.
През 1396 г. унгарският крал Сигизмунд I организира кръстоносен поход срещу османските турци. Когато армията му достига до Видин, Иван Срацимир с готовност отваря вратите на крепостта за кръстоносците. Той предава в ръцете на Сигизмунд турския гарнизон и всячески му съдейства, разчитайки с негова помощ да се избави от османската опека. На 25 септември, в битката при Никопол, християнската армия е разгромена от султан Баязид I. След победата си, той се отправя към Видин за да се разправи с изменилия му васал. Иван Срацимир се явява пред султана, за да изяви покорството си, разчитайки на обещанията му, че ще бъде помилван. Баязид нарежда да бъде окован във вериги и отведен в Бурса. По-нататъшната съдба на Иван Срацимир е неизвестна. Предполага се, че или е удушен, или е прекарал остатъка от живота си в тъмница.
Според преобладаващата представа падането на Видинското царство в ръцете на турците през 1396 г. слага край на Втората българска държава. Престолонаследникът Константин успява да се спаси и по-късно, заедно с първия си братовчед княз Фружин (син на цар Иван Шишман) оглавява първото въстание на българите срещу Османската империя. Някои историци, като Пламен Павлов, смятат че Константин II Асен, наследил баща си като цар (1397–1422), контролира поне част от българските земи и редица страни го признават за цар на България.