Народен епос
Началото на епоса трябва да съвпада с първата воля да се поетизира историята. Събитията, които вълнуват един народ, преживяните вълнения-от обществен характер, случките, които не са оста: нали без отражение в душата на народа, създават епическото творчество, а изразителите на това чувство са епическите певци. В Франция те се наричали трубадури, в Германия — придворни поети, в Русия — скоморохи, а у нас — народни певци.
Рицари, юнаци, богатири като Одисеи, Роланд, Крали Марко и др. са възпявалите герои, които израстват като легенди и безсмъртни образи в съзнанието на народа или племето. Тия образи са до такава степен плътни и живи във въображението на народите, че са създали цели епични епохи. Всеки народ обича да съществува в атмосферата на такава героична идеализация на своето минало, която му носи един своеобразен кураж и вяра в настоящето. В тоя смисъл, ние се осмеляваме да кажем,, че не толкова историята поучава народите, колкото техния епос. Онова, което е изкуство и рожба на. творческия дух се възприема по-жадно и на него се вярва повече, отколкото на сухите исторически-факти,
Епосът се отличава, най-сетне, с една чистота и наивитет, каквито има в самия народ. Той отразява обикновено онова, което е добро, божествено и чисто.
И до днес хората на литературната наука се питат, кое помогна на Илиадата и Одисеята да преживеят повече от тридесет столетия ? Едно от обясненията, а може би и най-правдивото е, че тия прекрасни песни са взети направо от народния епос и от преданието, а после майсторски и художествено обработени от Омира. Съвършената красота, която е вложена в тях, характерна за цялата епоха на древна Елада, е надвила унищожителния марш на времената. Ритъмът на стиха се оказа по-могъщ от стъпките на вековете, поради което благородното величие на тая красота е достъпна и за нас.
Нещо аналогично може да се каже и за Енеидата, за песента на Нибелунгите и за Божествената комедия на Данте Алигиери.
Рицари, юнаци, богатири като Одисеи, Роланд, Крали Марко и др. са възпявалите герои, които израстват като легенди и безсмъртни образи в съзнанието на народа или племето. Тия образи са до такава степен плътни и живи във въображението на народите, че са създали цели епични епохи. Всеки народ обича да съществува в атмосферата на такава героична идеализация на своето минало, която му носи един своеобразен кураж и вяра в настоящето. В тоя смисъл, ние се осмеляваме да кажем,, че не толкова историята поучава народите, колкото техния епос. Онова, което е изкуство и рожба на. творческия дух се възприема по-жадно и на него се вярва повече, отколкото на сухите исторически-факти,
Епосът се отличава, най-сетне, с една чистота и наивитет, каквито има в самия народ. Той отразява обикновено онова, което е добро, божествено и чисто.
И до днес хората на литературната наука се питат, кое помогна на Илиадата и Одисеята да преживеят повече от тридесет столетия ? Едно от обясненията, а може би и най-правдивото е, че тия прекрасни песни са взети направо от народния епос и от преданието, а после майсторски и художествено обработени от Омира. Съвършената красота, която е вложена в тях, характерна за цялата епоха на древна Елада, е надвила унищожителния марш на времената. Ритъмът на стиха се оказа по-могъщ от стъпките на вековете, поради което благородното величие на тая красота е достъпна и за нас.
Нещо аналогично може да се каже и за Енеидата, за песента на Нибелунгите и за Божествената комедия на Данте Алигиери.
Литературен епос и лирика
Литературният епос — тоя, който се ражда като творба на отделен творец, е идеализация на външния свят, а лириката е отражение и идеализация на вътрешния свят. Като съдържание на чистата лирика се считат вълненията на човешката душа. В това отношение, лириката е най-съкровеното отражение и изповед на един човешки живот в художествено слово. Тя е сеизмограф, който отбелязва емоциите, които поетът проектира навън с художествените средства на словесното изкуство. В този смисъл много от живописците са лирици на изображението, защото те представят външната действителност, нагласена съобразно и строго с своя вътрешен живот и нагласа.
По лиричните творби на поетите, художниците и музикантите ние опознаваме величието, смълчаната скръб и копнежите на човешката душа. Поезията на Хайне и музиката на Шопен са богат материал .за изследване пътищата на това толкова фино, дори болезнено словесно и тоново лирично откровение.
По лиричните творби на поетите, художниците и музикантите ние опознаваме величието, смълчаната скръб и копнежите на човешката душа. Поезията на Хайне и музиката на Шопен са богат материал .за изследване пътищата на това толкова фино, дори болезнено словесно и тоново лирично откровение.
Драма
Като резултат от различните спорове във връзка с произхода на драмата, литературните историци признават, че нейното начало е положено в Гърция, независимо от това, че Индия има отдавна своя драма, която се слави с голямо развитие и датира от много столетия. Дори за модерната драма, литераторите казват, че тя е изминала дълго пътешествие, докато дойде до европейската сцена. От родината си, Атина, драмата минала в Александрия, после в Рим, а от там през Византия за Европа.
Драмата, като синтез на почти всички познати до нейното появяване литературни форми, е нов литературен вид. Тя е произлязла очевидно от хорическата поезия. Хорическите песнопения са били създадени за масови празненства и игри. Това е ставало в чест на някой от боговете на древна Елада, или на някои от героите на олимпийските игри. Дали Деонисий е бил тоя бог, ние не ще се интересуваме. И тук могат да се кажат неща, които не съвпадат с конвенционалното обяснение на някои литературни теоретици, но ние ще ги отминем, тъй като не е уместно да влизаме в спор с тия, които смятат че безгрижието, разпуснатостта и виното са стимул за древногръцката драма. Едно е безспорно, че при някои религиозно обредни игри и тържества, станало е потребно да се създаде действието, а думата, драма ще рече направо действие.
Като литературен род, драмата е богато съчетание на всички видове словесни творби. Тя може да носи белега на историческо разсветление, да има лиричен елемент и най-после, да носи хумор, който да развеселява хората с остроумието и шегите. Индуската драма няма своя произход в култове, като тоя на Дионисий. Напротив, тя представя едно символично задълбочаване в вечните проблеми на човешкия дух, който търси разгатките за произхода на света и живота. Най-новата европейска драма носи. личен, обществен или социален характер. Тъкмо поради ткя свои качества, тя създаде и театъра в. истинския смисъл на думата.
Драмата, като синтез на почти всички познати до нейното появяване литературни форми, е нов литературен вид. Тя е произлязла очевидно от хорическата поезия. Хорическите песнопения са били създадени за масови празненства и игри. Това е ставало в чест на някой от боговете на древна Елада, или на някои от героите на олимпийските игри. Дали Деонисий е бил тоя бог, ние не ще се интересуваме. И тук могат да се кажат неща, които не съвпадат с конвенционалното обяснение на някои литературни теоретици, но ние ще ги отминем, тъй като не е уместно да влизаме в спор с тия, които смятат че безгрижието, разпуснатостта и виното са стимул за древногръцката драма. Едно е безспорно, че при някои религиозно обредни игри и тържества, станало е потребно да се създаде действието, а думата, драма ще рече направо действие.
Като литературен род, драмата е богато съчетание на всички видове словесни творби. Тя може да носи белега на историческо разсветление, да има лиричен елемент и най-после, да носи хумор, който да развеселява хората с остроумието и шегите. Индуската драма няма своя произход в култове, като тоя на Дионисий. Напротив, тя представя едно символично задълбочаване в вечните проблеми на човешкия дух, който търси разгатките за произхода на света и живота. Най-новата европейска драма носи. личен, обществен или социален характер. Тъкмо поради ткя свои качества, тя създаде и театъра в. истинския смисъл на думата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар