ИЗ "ПЕСЕН ЗА НИБЕЛУНГИТЕ"

Наред с другите средновековни епоси "Песен за Ролан" и "Песен за Сид", немският епос "Песен за нибелунгите" представя жанр, който, за съжаление, няма адекват в нашата старинна книжнина. Това донякъде затруднява запознаването на българския читател с реалиите в подобни литературни шедьоври. Немският епос, запазен в 32 различни по размер ръкописа, датира от края на 12в. Оформящите се в него две части кулминират съответно в убийството на приказния Зигфрид и в отмъщението на неговата съпруга Кримхилда, довело да погром над бургундите. В съдържателен план изпъкват две особености. От една страна, главните герои са отчасти исторически личности от 5 в. (напр. хунският вожд Атила), отчасти митични образи от езическия период на източните, западните и северните германци. Но, от друга страна, епосът ситуира тези персонажи в една много по-късна епоха - рицарската, и начинът им на живот е съобразен както с популярните за тази епоха дворцови празненства и турнири, така и с каноните на християнската религия.

Всеки стих на песента се състои от два, разделени от цезура полустиха, от които първият има четири ударени срички, а вторият - три. Тази специфична организация на песента я прави необичайна за съвременната метрика. В българската литература има един превод в проза на "Песен за Нибелунгите" от началото на 20-те години, дело на Т. Иванов. В настоящия е избрана метрична схема с ямбичен седемсричен първи полустих и седем - или шестсричен втори полустих (в зависимост от римата), с което донякъде се компенсира твърде необичайното редуване на ямб и хорей в оригинала.

В епизода, от който е публикуваният тук откъс, двете царици са повели спор кой от съпрузите им е по-силният и по-достойният владетел: дали Гунтер, съпругът на Брунхилда, или Зигфрид, съпругът на Кримхилда, смятан от Брунхидлда за васал на Гунтер. Истината в този спор би обосновала правото на едната от двете да влезе първа на вечернята в храма. Упреците, отправени от нервираната Кримхилда пред входа му, са угнетяващи за Брунхилда и съдбоносни за Зигфрид.

XIV ЕПИЗОД

Как цариците се охулват

838 Те срещнаха се двете пред портата на храма. Стопанката, обзета от злост необуздана, разпореди Кримхилда да я не изпреваря: "Подвластната върви след съпругата на царя!" 839 Кримхилда рече ядно, наместо да се спре: "Да бяхте си мълчали, било би по-добре. Опозорили сте вие себе си сама. Държанка на васала да е на цар жена!" 840 "Коя е тук държанка?" - царицата се смая. "Това сте вий самата" - Кримхилда назова я. - "Защото моят Зигфрид е любил първи вас. От девството не Гунтер лишил ви е тогаз. 841 Каква е тази низост, какъв е тоз морал? Защо сте го приели, щом той е ваш васал? За ропота досаден не виждам аз опора." Брунхилда вметна: "С Гунтер държа да поговоря." 842 "Това не ме засяга. Надменност ви подмами, изкарвайки и мене подвластна на рода ми. Помнете, че за жалост не мога вече аз да проявявам вярност и в тайните към вас!" 843 Брунхилда се разхълца. Към нея без да зърва, със свитата Кримхилда прекрачи в храма първа. Тогава породи се безжалостна омраза. Помръкна поглед, влага в очи се забеляза. 844 И с псалмите дори туй богослужение се стори на Брунхилда като мъчение - такъв гнет ней притисна сърцето и душата. Умряха сетне войни в безмилостна разплата. 845 С придворните Брунхилда край храма се изправи: "Ще трябва да накарам Кримхилда да разправи защо за мен хапливо злословия подмята. Ако се Зигфрид хвали, рискува си главата." 846 Кримхилда се зададе с витязи неколцина. С въпрос Брунхилда спря се пред своята роднина: "От думите изпитах големи горчила. Кое доказва, че аз държанка съм била?" 847 "Не ме бавете" - зла бе Кримхилда все така. - "Свидетел е тоз пръстен на моята ръка, донесен ми от Зигфрид, при вас като е бил." Не помнеше Брунхилда ден по-лош и унил. 848 "Тоз златен пръстен" - рече - "го някой бе откраднал и дълго време смятах, че вече е пропаднал. Сега си проличава кой ми го бил отнел." Владетелките две пак свиреп гняв бе обзел. 849 Кримхилда вметна: "Кражба да е било едва ли. Било би по-достойно да бяхте замълчали. Свиделство е, дето ви нося и колана. Туй значи, че от Зигфрид била сте обладана." 850 Копринен пояс тя от Ниневия препаса, покрит с безценен камък и с приказна украса. Брунхилда при вида му започна да ридае. Със свитата си Гунтер бе редно да узнае. 851 Царицата извика: "Тук нека доведат владетеля от Рейн, та да чуе тоз път как хули ме пред всички добрата му сестра, че на васала Зигфрид държанка съм била." 852 Разплакана завари, дошъл със свойта свита, владетелят жена си и кротко я запита: "Кажете ми, любима, какво ви нарани?" На царя тя отвърна: "Нечакани злини. 853 Сестра ви се опитва да ме опозори, отправяйки към мене най-дръзки укори. Твърди, че съм от Зигфрид била озлочестена." "Постъпила е грозно" - владетелят простена. 854 "Колана ми изчезнал тя носеше, а с него и златния ми пръстен. Ще се проклинам, дето на бял свят съм, не ме ли вий сам оневините, царю, след клеветата. Това ми го дължите!" 855 Цар Гунтер заповяда: "Холандският герой пред нас да се изправи. Щом хвалил се е той, ще трябва тук пред всички тоз час да си признае или пък клеветата си да опровергае." 856 Повиканият Зигфрид там в неведение разстроените люде запита що им е: "Бих искал да узная защо такива дами ридаят и защо владетелят призва ме." 857 Цар Гунтер отговори: "В сълзи неудържими тук моята съпруга току-що сподели ми хвалбата ви, че вий сте я първи обладали. Така твърди Кримхилда и повод сте й дали." 858 Юнакът Зигфрид рече: "Ако е тъй твърдяла, не ще го аз подмина и тя ще съжалява. Пред вас и ваште войни ще заявя под клетва: не съм й казвал нищо, за да я наклеветва." 859 Владетелят отвърна: "Сега туй ще се види. Ако се закълнете, вам тутакси обиди и всяка непочтеност ще ви се опростят." Бургундците накара той в кръг да се сберат. 860 Смелецът Зигфрид вдигна ръка да се кълне, но царят властно рече: "Добре известна е невинността ви, тъй че сега ви оправдавам. Сестра ми неуместно ви в нещо набеждава." 861 "Безкрайно съжалявам" - пак Зигфрид се намеси, - "съпругата ми дето не крие целите си чрез думи най обидни Брунхилда да тревожи." Спогледаха се мигом и войни, и велможи. 862 Но вметна: "Трябва воля жената да набира, слова високомерни овреме да възпира. Брунхилда принудете, с Кримхилда ще се справя. Надменността й срамна не смятам да забравя." 863 Красавиците спорът разедини на две. Брунхилда, огорчена, изглеждаше тъй зле, че хората на Гунтер обзе ги жал немалка. От Троне Хаген тръгна към свойта господарка. 864 Запита я защо тъй отчаяно ридае. Скръбта си тя описа и Хаген обеща й: "Съпругът на Кримхилда очаква го разплата или за мене радост веч няма на земята!" Бележка и превод от средновисоконемски Борис Парашкевов