“Песен за нибелунгите” у нас след осем века

OT http://paper.standartnews.com/archive/2005/12/16/supplement/s4650_15.htm

Борис Парашкевов преведе германския героичен епос

“Песен за нибелунгите” у нас след осем века

Кримхилда и Брунхилда обезсмъртени в 10 000 стиха

Близо 30 години Борис Парашкевов работил върху превода на "Песен за нибелунгите" (изд. "Емас"). Някога той защитил докторат в Лайпциг, а сега преподава историческа граматика на немския език в Софийския университет. Носител е на Хердеровата награда за популяризиране на германистиката. Трудът си заслужава, защото най-сетне прочутият германски героически епос звучи и на български. Някъде около 1200 година епископът на крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини сюжетно преданията за Зигфрид и Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и съпругата му Брунхилда и още няколко легенди. Така била съставена "Песен за нибелунгите" в 10 000 стиха. Точно тях и то от онзи оригинален средновековен немски преведе професор Парашкевов. Както обикновено и в тази героична сага интригата е около жена: Кримхилда. Принц Зигфрид се бори за ръката й и за да я спечели, помага на нейния брат - крал Гунтер да обладае Брунхилда. В резултат двете владетелки се намразват зловещо, а Зигфрид загива. Неговият убиец Хаген отнася дворцовото съкровище и за да го скрие от Кримхилда, го потапя в реката Рейн. И тази кротка, добродетелна и прелестна дама освирепява и замечтава за отмъщение. То я отвежда при хунския вожд Атила. Готова е да стане негова съпруга, но с цената на пъклен план. Тя кани на сватбеното тържество братята си и останалите свои врагове и то се превръща в кървава баня. Кримхилда също загива.