БАЙТОВЕ И НОСОВКИ

Диляна Радославова

Онова, което довежда медиевистите до идеята за използване на компютрите в изследователската им работа, е желанието да се отърват от кутиите с фишове, като ги заменят с елетронни банки от информация за славянското ръкописно наследство, които да дават възможност за бързи справки.

Първоначалният ентусиазъм на българските медиевисти бързо изстива. Оказва се, че компютърните програми за бази данни предлагат ограничени върможности за каталогизиране на славянски ръкописи. Полетата за запис са прекалено малки, почти невъзможно е в подобна среда да се съхраняват оригинални текстове, изписани със стара кирилица. Освен това, информацията, която предлага огромното славянско ръкописно наследство, се оказва високо вариативна и трудна за класифициране.

Отговорът идва през средата на деветдесетте години, когато стартира българо-американски проект за електронна обработка на славянски ръкописи, и този отговор се нарича SGML (Ec Джи Ем Ел, Стандартен универсален език за маркиране). SGML е официално признат от международната организация за стандартизация през 1986, приет е от страните на Европейската общност, САЩ и Канада, отначало се използва в сферите на астронавтиката и отбраната, постепенно намира широко приложение в най-разнообразни информационни технологии. Всъщност SGML e майка на езиците, на които се основава Интернет. Така със специалните програми, с които се разглеждат SGML файлове, на екрана ви се появява кирилица. Стига това да не е on-line, защото Интернет-стандартите за стара кирилица все още се разработват.

Не е трудно тогава да се отгатне защо славистите избират SGML. По време на пилотния етап на българо-американския проект, в който участват специалисти от Университета в Питсбърг, Института за литература и Института за математика и информатика към БАН, както и от Софийски университет, се изработва схема за описание на славянски ръкописи. След първата международна конференция за компютърна обработка на славянски ръкописи, проведена в Благоевград през 1995 г., много чуждестранни слависти се присъединяват към инициативата и България се превръща във водещ център в областта. Днес разполагаме с електронни описания на над 250 ръкописа, създадени от сътрудниците в Секцията по стара литература на Института за литература към БАН в рамките на проекта "Репертоар на старата българска литература". Описанията са организирани в база данни с мощна търсеща програма. Скоро те ще бъдат достъпни чрез Интернет заедно с електронното издание на теоретичния сборник Medieval Slavic Manuscripts and SGML: Problems and Perspectives (Professor Marin Drinov Academic Publishing House, Sofia 2000). http://clover.slavic.pitt.edu/

В тясно сътрудничество с българските специалисти наскоро завърши и проектът на Британската библиотека и Университета в Портсмут за електронно описание на кирилските и глаголическите старопечатни книги в британските и ирландските колекции.

Следващата крачка? Разбира се - дигитална библиотека. Просто се виждам как си стоя вкъщи и разгръщам пергаментови страници по мрежата, а до мен е колекцията ми със CD-ROM издания на славянски ръкописни паметници.

Лора Шумкова