Анализ на „ По дяволите рая“ от Таня Палазова

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „Св.Св. Кирил и Методий“

Курсова работа

по Увод в общото литературознание

Тема: Анализ на стихотворението „ По дяволите рая“ от Таня Палазова

Изготвил: Благовест Георгиев Цветанов.

Българска Филология, първи курс,

четвърта група, факултетен номер:5578

08.VI.2011

Велико Търново

По дяволите рая

Знаеш ли какво е да си жив,

а да не живееш, (А)

знаеш ли какво е да си луд,

без да полудееш. (А)

Пия и проклинам вечерта

в която ти си тръгна.

Всичко ли свърши по между ни? (Б)

Чуваш ли как крещя без думи. (Б)

Някога умирал ли си бавно?

Мразил ли си всичко безпощадно?

Не мога вече без теб,

дори и не искам да крия, (Б)

че от болка иде ми да вия. (Б)

Някога умирал ли си бавно?

Губил ли си всичко безвъзвратно?

Не мога вече без теб,

не мога да те забравя, (А)

ще те обичам - по дяволите рая! (А)

Гледам с невиждащи очи, (А)

колене прегръщам, (Б)

телефона колко ще мълчи, (А)

душата ми също. (Б)

Тръгна си и всичко ми отне,

живота ми се срива.

Всичко ли свърши по между ни? (А)

Чуваш ли как крещя без думи? (А)

Таня Палазова

Привидно, творбата представлява един свободен диалог с мним адресат. Темата е свързана с любовна раздяла. а по - абстрактното - идеята - с невъзможността да бъде превъзмогната тази раздяла. Обръщайки внимание на глаголното лице в отправените към адресата въпроси и съобразявайки се с идейно-тематичния пласт в творбата, разбираме че лирическият герой е жена.

Лайтмотива е "ще те обичам - по дяволите рая!" , а строфичната организация: не може да бъде точно определена.Като стихосложение - творбата се състой от шест строфи - като първите две и последните две строфи са съставени от четири стиха, а третата и четвъртата строфа (средните) - от пет стиха. За римите можем да кажем, че преобладават както богати, така и бедни рими.Тук няма конкретна организация на римата – има кръстосана рима, но преобладаващи са съседните рими.Налага се да разгледаме творбата отрязъчно – тоест сегмент по сегмент – строфа по строфа, заради нееднородната разпределеност на емоционалност в стихотворението.

Първа и Втора стофа:

Още с първата строфа се задават два въпроса, разделени в четири стиха. Тук се забелязват две двойки антонимни съчетания, реализиращи два оксиморона - "жив, а да не живееш" и "луд, без да полудееш".Представата за противоречието, което забелязваме изгражда контрастен образ, като по този начин лирическата героиня загатва мъчителен самоанализ с отправените въпроси.Образът се подилва чрез употребата на етимологична фигура т.е. думи с еднакъв корен, а именно - жив-живееш и луд-полудееш. От тази гледна точка въпросите и още повече оксимороните, съдържащи се в тях са богати на съдържателност. Вторият стих също съдържа два въпроса, но в съчетание с предхождащо ги описание - "пия и проклинам вечерта, в която ти си тръгна", което освен описание на моментния статус, е и емоционална констатация на самотата, в която е изпаднала лирическата героиня.Следват два въпроса, които се повтарят и в последната строфа - а именно: "Всичко ли свърши помежду ни" и "Чуваш ли как крещя без думи". Виждаме, че във втория въпрос е подбран израза "крещя без думи" - израз, който засилва емоционално-образното въздействие върху читателя.Емоционалното преживяване се пресъздава чрез парадокса "крещя без думи".Този въпрос, като част от изразността в цялата творба несъмнено трябва да бъде предходен от другия въпрос - "Всичко ли свърши помежду ни". По този начин двата въпроса създават една възходяща градация, реализираща се с повишаването на чуството.

Трета и Четвърта строфа:

Следват две строфи в средата на творбата, състоящи се от по пет стиха.Те изграждат ядрото на внушението като цяло.Третата и Четвъртата строфа са построени по еднакъв начин и внушавайки отсъствието на адресата, подтикват лирическата героиня към размисъл. И двете строфи са изградени с внушителна възходяща градация, започваща с подбора на думите в двойките въпроси - "умирал" - "мразил" и "умирал" - "губил". Това, че градацията е възходяща се доказва и от изключителния подбор на изрази във втората двойка стихове и в двете строфи - в третата строфа - "немога" - "неискам", а в четвъртата - "немога" - "немога". Това представлява едно внушение от страна на лирическата героиня за невъзможността да нъде преодоляна раздялата. Напрежението е по-голямо в четвъртата строфа, защото чрез анафората на "немога", читателят бива подготвян за кулминационната точка на тази възходяща градация. Тази анафора - това повторение в началото на два стиха, които са предпоследни в тази четвърта строфа играе ролята на един вид ретардация, не само в смисъл на забавяне на действието, но и на забавяне на интимното откровение на лирическата героиня. А колкото до самото откровение - то е връхна точка на градацията. Звученето на последния стих в тази строфа - "ще те обичам - по дяволите рая" е надграждане на чуството. Разтърсваща е ролята на оксиморона "по дяволите рая" - това е, може би, сетивното постижение на внушението и връхна точка на интерес от страна на читателя.

Пета и Шеста строфа:

Лирическата героиня отказва да приеме раздялата, но среща колебание, което се изразява в петата строфа, която е предпоследна за творбата.В първия стих в тази строфа, чрез епитета "невиждащи" - описващ очите на героинята се загатва самотата й, въпреки категоричния отказ да приеме раздялата в градирания кулминационен момент на творбата. Това загатване на самотата е силно подчертано в третия стих на тази пета строфа. Тук чрез метафората "телефона колко ще мълчи" в съпоставка с душата ("душата ми също") се поевява едно нетрадиционно сравнение на телефона с душата - мълчанието на телефона е утъждествено с мълчанието на душата.

В последната строфа на творбата е показана една обективна равносметка. Вън от всякаква илюзорна измама е осъзнато реалното отсъствие на адресата - на този, към когото е отправено посланието. Освен обобщение, тази констатация играе ролята и на философски размисъл, размисъл без окончателен извод. Незавършеността на този вече осъзнат монолог се доказва с последните два стиха от тази шеста строфа, с които и завършва творбата. Тук се повтарят два въпроса, заложени и във втората строфа, но целта им вече е друга.Докато във втората строфа целта им бе да ни подготвят за емоционално-напрегнатите моменти, които следват - тук целта на тези два въпроса е да загатнат непримиримата от страна на лирическата героиня раздяла.Тези въпроси могат да се разглеждат от нас читателите като сигнализиращ звън в рамките на надеждата, че тази раздяла не се е случила - не я е имало.Но от друга страна те са и един отчаян вик за невъзможността да бъде описана мъката от раздялата.