За змеевете

Между спазените у днешните българи поверия за змеевете ний сме забележили и това, че на тоз свят имало и има змееве, които либят и задирят женските. Но не само момичета, както някои казуват, а и женени, и повече вдовици. - От десетина жени, коитo сами са казвали, че ги са либили змееве и за които съм от други чувал, че са били или са змейски любовници, 8-те са били вдовици, а не помня ни една от тях да е била такваз, както някои казуват „бледна, със синя кожа и с чагави очи”, но всички са били пълни и свежи, само малко замислени и понякога като прехласнати. Една само зная жена женена и с деца в едно село близо при Търново, която и полудя и ходеше луда, защото я змей залибил.
За тези бледни и чамави женски в моминския възраст, каквито биват повечето момичета, които немат редовното течение на месечините си, казуват наистина „злина ги либи”, но то не показва, че ги змей либи, а ще каже, че ги е снамерило болест, която те не разбират или ако разбират, не искат да изявят на други. Тук Злина е олицетворение на болестта във вид на зъл дух, който са представя всякога невидим, когато змеевете, тези, които ги вярват, си ги представят видими.
Женски змееве или змеици са споменуват в някои песни, но нито в песните, нито в преданията съм чул да споменат, че и те са влибват, както искат да кажат някои. Казва са, че някоя мома станала змеица, т. е. жена на змея, но особни змеици да либят момчета или мъжйе за таквоз събитие няма никакво предание. Когато напротив, има предание, че кога змей се влиби в някоя мома, или жена, и без да е станала змеица, ако угади, че е наклонна към другиго човека или че го изневери, убива я непременно.
Змеевете задирят момичетата и либят ги всякога потайно от майките им, но майките всякога са безпокойни за момичетата си да ги не залибят змееве и всякога им дават предохранителни наставления. Те им запретяват да вземат от пътя, ако намерят, каквото и да е цвете, защото вярват, че змеят нарочно го пуснал на пътя и която мома го вземе, от него час змеят я залибвал и еще вечерта й са явявал. Особено са пази, ако туй цвете лежи на пътя към някой кладенец или чешма или ако са намерва в някоя конска стъпка. Туй явение си има причините, както и тълкованието си и затуй майките по предание с разни заплашвания гледат да отвръщат момичетата от тази наклонност да прибират цветйе от пътя.
При това от преданията става явно, че змеевете либят и задирят момичета, додето най-после ги увличат и те стават змеици, но вдовиците само ги либят и не ги правят змеици. Ако ли залибят оженена, ще й запрети да са не схожда с мажа си, инак удуша и нея, и него. Оженени или вдовици стават змеици, ако заченат и родят дете от змея.
Въобще са вярва, че жена, коя я змей либи, не умира от смъртта си, но кога да е и както и да е смъртта й ще бъде от змея. Вярват пак и казват, че някои добри змееве, като залибят, вярно обичат любовниците си, обаждат им разни билки и церове; болни, които имат нужда, идат, та са обаждат на таквиз жени, за които има дума, че ги либи змей, змеевата любовница пита змея и той й казва какви билки и бурени да набере или ги набира сам той и ги донася да ги даде на болната и да й каже да ги пие ли или да са полива с тях, и оздравва. Таквизи жени, като остареят, стават вещици, и магесници, и бродници, и пакостници; снемат месеца, звездите, възспират течението на водите и правят толкоз злини и пакости на човеците.
Казуват йоще, че заченато от змей дете са раждало с опашка, т. е. с откур отзад и с криле, т. е. с дълги косми по рамото и под мишците и бивало юначно. И понеже тези причудливости са случват понякога, казуват, че имало змейски сой в рода на тъй родено дете.
Тези са верованията за змеевете, които сме чули у простия народ, но не сме чули за страстите им да са извънредни и за човеците, които са в сношение с тях, да вземат прозрачен вид, както ни това, че те имат воля и сила да са схождат с либовниците дори и подир смъртта им.
За образа на змеевете въобще са верува, че в качеството на змей те биват светли като огнен прът или змия, кога летят, а като огнено кълбо, кога са спуща и кога са в жилищата си; преобразявани на човеци, те ги представят като момци светлооки и хубавци до толкоз, щото омайват женския пол с хубостта си, но има и разбъркани понятия. Донейде понятията за змеевете са разбъркани с митологическите понятия за самодивите, както и с по-стари някои митологически предания за слънцето.
Доколкото съм аз вникнал в днешните поверия за змеевете, народът, ако и да смесва донейде техни някои свойства с онези на самодивите, отличава ги пак от тях по вида и по образа йоще и по това, че не им отдават невидимост както на самодивите. В качеството на змей те си го представляват видимо като същество, сияюще кога лети и светло кога почива в живелището си, но всякога видимо, тъй също и когата ся преобразяват на человеци, те са хубавци, но видими.
По песните и по някои народни приказки забелязва са едно влияние в митологическите понятия за змеевете с онези за слънцето. Змеевете са представят не само сиятелни и блестящи, което е символ на слънцето, но йоще и в свойствата и в отношенията им с человеците са вижда някое сходство с онова на слънцето по предания спазени в някои стари песни за него. Това, що отдават днес на змеевете, че либят женските и ги похищават, това са вижда да са е отдавало някога и на слънцето, както потвърдяват това някои стари песни; доказателство на това имаме йоще и в песните, в които непременно среща са слънце вместо змей и змей вместо слънце.
Понятията за змеевете се срещат донейде смесени и с понятието за русалките, защото са чува да казуват, че змеевете си отивали уж в понеделник подир Русалската неделя; но това е предание за русалките, за които са вярва, че идат от нейде за през Русалската неделя и си отиват кой знае де, след като измине тази неделя.
В преданията за живелищата на змеевете, че са „високите канари, широките пещери и дълбоките пропасти” тряба да си наумяваме онези вулканически явления по тези места в по-стари години, в сияющето им летение, летението на блудящите огньове.
По свойствата, които се отдават на змеевете, и по отношенията им с человеците, що им са приписуват, аз ида заключение, че поверията за тях не са от народната митология, но са нови, привнесени, и не от гръцката, а от турската митология, защото тези понятия, що са срещат днес в народа за тях, много приличат с тези за девовете или дивовете у турските приказки и предания, с тази само разлика, че, както рекохме, са по-разбъркани с някои и народната митология.
Най-после ще забележим, че в някои песни и предания названието змей и змеица е мистическо, под което са разумяват същества подобни нам. Следущите песни поясняват донейде това, що казахме, и подтвърдяват наши няко предположения.

Тодорка дума мами си:
Жениш ма, мамо, годиш ма,
ала ма, мамо, не питаш
жени ли ща са или не
таз зима, тази година.
Не питаш, мамо, не знаеш,
че мене, мамо, змей либи,
змей либи, мамо, змей лъже.
.......................................
Рада за вода ходила
на Николови кладенци,
ходила и са върнала,
среща й идат три змея,
три змея, три огнейника.
Първия мина, замина
и подир него втория,
и той си Рада замина,
третия не я замина;
най си той Радка задиря,
задири, та й думаше:
„Я сложи, Радо, кърчези,
и дай ми китка от чело,
та постой да подумаме...”
Рада на Змейна думаше:
„Недей ма, змейно, недей ма,
не ми е сега да чакам,
че майка ми е зле болна
от пуста треска огница,
и ма за скоро проводи,
дано я сваря със душа
водица да й донеса...”
Змейно на Рада думаше:
„Не думай, Радо, не лъжи,
я лъжи, Радо, другиго,
байна си Змейна не лъжи,
не мож го зере излъга.
Змейно си фърка високо
и гледа Змейно широко,
та сичко види и знай.
Аз видях Радо, аз зная,
че не е болна майка ти,
снощи през вази префръкнах,
над ваш'та къща сламена,
майка ти магесницата,
майка ти омайницата
по среди-нощи станала,
край огън беше седнала,
живи бе зъмьи фанала,
в ново ги гърне турила,
та ги на огън печеше,
със бял ги бодил подклада,
черни си думи нарича:
„Както са вият тез зъми,
тъй да се вият, превиват
за Рада турци, българи
и третя вяра цигани...”
Не знаи, Радо, майка ти,
че тебе Змей та задиря,
че ти змеица ша станеш.”
Туй рече, не доизрече,
Змейно си Рада увлече
и я далеко завлече
по широките канари,
уф дълбоките пещери.

Така съм чул и записал тази песен от мащеха си, родена в Зенгиовци, Еленски колиби, а порасла в Чолаковата махала, село близу при Търново. Но напомням си, че съм слушал и от вуйча си, стар селски туслар в търновското село Вишовград, по същото съдържание, с тази само разница, че вместо три змея той я пееше три слънца и вместо „недей ма, змейно, недей ма” пееше „иди са, не виж, слънчице”, а на края не помня как свършаше. Същата пак песен съм слушал и записал в Търново от старата майка на покойния ми приятел съученик Христа Драганов, така както следува:

Кахъри, пусти ядове!
Дигайте, мъгли, прахове,
та затулете слънцето,
слънцето йоще месеца,
Радка за вода отива,
дано я слънце не види...
Слънцето Радка срещнало,
че си на Радка думаше:
Радке ле, мома хубава,
Бог да убие майка ти,
майка ти умразницата,
майка ти омайницата,
омая земя и вода...
Зъмете живи ловеше,
в ново ги гърне туреше,
със бял ги бодил бодеше,
бодеше и наричаше:
Както аз бода тез зъмйе,
тъй да са бодят иргеим
за Радка мома хубава.