Литературната критика е изучаването, дискусията, оценяването и интерпретирането на литературата. Литературната критика също така следи и оценява литературните процеси, промени, тенденции и течения. Модерната литературна критика (Западна Европа след 60-те, особено след 70-те на 20ти век, у нас едва през 90-те и после) се ползва от литературната теория в едно с философско дискутиране, ползване на лингвистични и психоаналитични, и други методи в анализирането на литературни текстове.
Макар, че много често литературна теория се прави на базата на литературната критика - дори едни и същи научни текстове могат да са едновременно критически и теоретически, двете не трява да се бъркат. Все пак има автори, които смесват понятията, както се случва при Джон Хопкинс, който в своята книга Пътеводител към литературната теория и критика ги употребява винаги заедно.
По-точно обяснение за отношението литературна критика и теория може да бъде съвсем принципната, но не винаги на практика реализираща се, идея, че критиката е приложение на теорията.
Модерната литературна критика обикновено представлява статии по определен литературен въпрос или тема, публикувани в книги, сборници, списания, а в чужбина и в големите вестници като Ню Йорк Таймс.
Литературната критика има дълга история, като се почне с Поетика на Аристотел, мине се през ренесансовия критицизъм, през критицизма на 19 век и германското просвещение, през новия критицизъм (повлиян от руския формализъм) и се стигне до Нортръп Фрай и философската литературна теория, постструктуралистичната литературна критика. Днес литературната критика (от втората половина на 90-те на 20 век) се занимава предимно с полета на изследване, като женската литература, културни изследвания, медийни изследвания, интелектуална и социална история.
През 18 век литературната критика придобива обособена самостоятелност сред другите науки за езика, писането и литературата, утвърждавайки собствена жанрова система:
Няма коментари:
Публикуване на коментар