Индийските Веди

Поне до сега на човечеството не са известни по-стари книжовни страници от Индийските Веди. Те имат 4 дяла Ригведа,Самаведа,Йаджурведа и Атхараведа – в тези най-древни и оригинални книжовни източници,се съдържат много мисли или възгледи с общолитературна,религиозна и философска насоченост.

Причината за най-ранните ведически изяви е магическата, а не строго религиозната насоченост,тъй като за дивака все още не съществуват Богове,липсват и идеите за молитвата и жертвопринушенията. С течение на времето и особено със започващото формиране на социалното разслоение започва да се утвърждава и вярата във висшите божествени сили като пораждащи и управляващи всемира, а заедно с това започва да се разчита и на тяхната благосклоност.

Веди означава знание
Ригведа означава знание за химните или учение за ведическите химни – риг е химн
В сравнение с другите три ведически раздела Ригведа е най-древната,тъй като води началото си от трето и второ хилядолетие преди н.ера.

Крупни иследвания в 29тома има Х.Олденберг,както и французина Л.Рену,П.Тиме Германия,Я.Гонди Холандия,Т.Я.Елизаренкова България
Самаведа – произлиза от саман,означаващо мелодия, напев и в нея се включват 1875 мантри – Самаведхана представлява древно ръководство по магии и за използването на различни мелодии /самани/ за магически цели.Същевременно Самаведа е антология на значителна част извлечения предназначени за песенно изпълнение и при жертвопринушения –важна в случая е мелодията, и то мелодия, идваща от най-дълбока древност,мелодиите Самаведа обладават и магическа сила.

Йаджурведа произлиза от корена йадж или от йаджна, означаващи жертва или жертвоприношение.
Ахтараведа означава Веда на заклинанията и има като първоначално название Атхарва – Бяла магия, и Ангираса – черна магия.

В химните на Ригведа се срещат имената на множество божества,особено внимание
се обръща и наличните качества на боговете,като редица от тях са представени с човешки образи,желания,страсти и дори напълно противоположни нравствени насочености.Химните на Ригведа свидетелстват за обожествяването и на различни изяви от природното битие / напр.първичните елементи или стихии: огънят,водата,твърдото – земята, и др.;космически обекти:луна,земя,небе,реки,планини,вкл.животни – което свидетелства за подчертана космогонична или натуралистическа насоченост.

Независимо от многостранната насоченост на ведическите химни,преобладаващо е отношението бог-човек и логически произтичащия императив,че животът и съдбата на хората е в зависимост от боговете.В неразривна връзка с всичко това започва да се усилва и ролята на жертвопринушенията / затова има изкукуригали убийци / те се поддават на злите сили или на /йаджна / в наши дни!!!

Химн за Агни/огъня/ – на него са посветени 60химна, всички човешки дейности следва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.

Агни е божественият огън – различията и тълкуването на химна следва да се обясняват не само с неизмеримата дълбочина на отразяваната в тях реалност, но и като плод на изразните възможности и богатството на санскрита.
Химн Х.125 на Ригведа е известен като Химн на речта или Химн на богинята Реч
Чрез речта през ранните ведически времена устно са били препредавани знанията,тъй като все още не е съществувала писмеността.

Речта се представя като сила и даряваща наслада на боговете и хората.
ВСЕ ОЩЕ ИМА ДИСКУСИЯ ЗА СЛОЖНО СЪСТАВЕНАТА СТРОФА “АЗ РОДИХ ОТ ГЛАВАТА НА БАЩАТА” – тази строфа се тълкува като парадокс за взаимно “пораждане”.Подчертава се голямата значимост на речта.
“Аз /речта/ родих от главата на бащата”,сиреч,от най-важния орган /респ. От главата на бащата – сътворител на речта/ , а не от груботелесната му утроба или лоно,тъй като в следващият стих се пояснява: “Моята утроба/лоно/ е безкрайната вода в океана” стих7.

С подчертана космогонична насоченост е последният 8 стих,тъй като в случая речта се сравнява с вятъра – като реч или глас на природата. За произхода и ролята на речта,тълкувани от религиозна,идеалистическа и материалистиеска позиции, има множество и сравнително обстойно изложени гледни точки в Браманската и особенно в Упанишадската литература.

Поради това на ригвидическия химн на речта следва да гледаме като една от първите поетически прелюдии към по-късните религиозни и философски интерпретации.

Химн Х.90. на Ригведа има за централен проблем “пуруша”,във връзка с което се засягат и множество космогонични,митологични,религиозни и други проблеми.По специално вселената се разглежда не само като идентична с гиганта човек “пуруша” но дори породени от него.”2,Тоз пуруша е вселената,що била е и ще пребъде”.
Сходно е тълкуването и за взаимоотношението между пуруша и вирадж / “Вирадж роди се от него, а от вирадж пуруша”/При това пуруша се тълкува и като олицетворяващо мъжкото, а вирадж – женското начало.
От жертвопренесените телесни органи на пуруша са се породили:слънцето,луната,боговете Агни и Индра,диханието-вятър / прана,въздушното пространство,небето,земята и десетте посоки стихове13 и 14.
В този химн се срещат и едни от първите мисли със социално-кастов оттенък,имащи отношение към току-що утвърждаващото се кастово разслоение.Така,пак от отделните телесни органи на пуруша се пораждат и отделните касти / Брахманите-жреци били устата му,двете му ръце – раджиите,бедрата станали вайшиите,шудрите били краката му.

Последните два стиха на химн Х.90. на Ригведа имат значимостта и на своеобразно обобщение/ “15.Тъй светът е бил устроен....16.С тази жертва боговете първи дали правилата...”Този Ригведически химн където космогонично и религиозно са тясно преплетени представлява и философски интерес,тъй като се засягат и проблеми относно мирозданието.А по-специален интерес представлява пуруша,тъй като това архаично ведическо слово по-късно еволюира в термин,а през времето на съставянето на Брахманската/жрическа/ литература и Упаниишадите придобива значимостта и на една от основните философски категории,особено в древноиндийските философски системи санкхйа,йога и др.

В първите два стиха на химн Х.129. на Ригведа фактически се отрича наличието на каквито и да е визуални и невизуални изяви или полярности,присъщи на Единното,тъй като между другото се казва: “1.Ни небитие/асат/,ни битие/сат/ бе тогава,ни въздух,ни небе над него.....2.Смърт и безсмъртие нямаше тогава, не бяха ден и нощ в раздяла,бездиханно дишане Това едно-Единното”. Автора на химна признава реалността единствено на Единното /Това едно,Едното/,като вечно,неразделно,качествено неопределено,всепребиваващо.
В химна по своеобразен начин двукратно се акцентира върху Единното, като ясно се очертават и два от потенциалните му атрибути. От една страна,като негов атрибут се очертава одухотвореността /тъй като се казва “Бездиханно дишаше Единното”/, а от друга страна,вече конкретно е назован и атрибутът му тапас/ или аскеза /,тъй като се заявява “Единното чрез тапас прояви се”.

Преди да направим опит да разтълкуваме по-специално израза”бездиханно дишаше Единното”,тъй като в него се очертава един от атрибутите на Единното,следва да споменем становището на С.Радхакришан,относно голямата сходност на този израз с по-късно изразената от Аристотел мисъл за т.нар.”неподвижен двигател”.
Изобщо , не може да има съмнение или възражение, че авторът на химна в случая е целил да характеризира Единното като “живо”, но в смисъл на одухотворено,което е характерно за хилозоизма като една от най-древните прояви и форми на материализма.

Теоретико-философски интерес представлява опитът за разтълкуването преди всичко на израза “бездиханно дишаше Единното”,тъй като именно тук,макар и по своеобразен начин,се загатва за някаква изява на Единното.
А в случая е употребено именно понятието / или терминът/ “бездиханно”,тъй като на този етап още не са се породили въздухът /вайю/ и неговият първоносител – водата /апас/,в последствие традиционно приемани от някои мъдреци / напр., от Удалака Аруни/ като пораждащи психо-физиологическия процес дихание / прана/ / своеобразно тълкуван при Йогизма и в останалите древноиндийски философски системи/. А що се отнася до по-общата значимост на израза “дишане”/ “бездиханно дишаше Единното”/,възможно е в случая да се има предвид неговата значимост не само като производно на общата одухотвореност,но и като символичен израз на присъщната атрибутивна действеност на върховното – “ЕДИННОТО”.

Главното в първите два стиха на химн Х.129. на Ригведа пряко се говори за Единното.И не е случайно,че нищо повече не е казано за него,тъй като според нас задачата на автора на химна в случая е била да изрази придържането си към тезата,че за тогава е било просто абсурдно да се убедителен и обоснован отговор на въпроса за произхода на Единното,а още по-малко за неговата изначална същност,естество или състояние.Това становище се поддържа и до наши дни.

За опита ни към вникването по-специално в механизма на първопораждането,първоизявата/според авторската версия на химна/ като отправна точка ще ни послужи 3-тия стих,който така завършва:”От ставащото с пустота покрито,Единното чрез тапас прояви се”.При това в този стих на химна и обобщаващата насоченост става все по-категорична,тъй като се посочва по какъв начин стават изявите на Единното.И като се абстрахираме от многобройните значения на тапас /или аскеза/,специално тук ще се ограничим да обобщим,че чрез
Неговата роля фактически се подменя “намесата” на някакво божество или друго свръхначало,а пораждането или модификациите на едни или други изяви се обуславят от “сили” или “пожелания”,които са атрибутивно присъщи по-начало на Единното ,а в последствие и на възможните му феномени.

Или, с други думи,именно своеобразната вътрешна космична “напрегнатост” /изявяваща се чрез тапас/,според автора на химна е фактически единственият реален феномен и предпоставка първоносителят му – в случая Единното,да започне самоизявите си.

А особенно изразът “Единното чрез тапас изяви се” дава достатъчно основания за придържане към становището за наличие на химна и на стихийнодиалектически моменти,тъй като в случая Единното се изявява чрез силата на самопроявлението.

Редица автори споделят становището,че в подобни на горепосочените разсъждения е много трудно да се разграничи космогонията от специфично филисофския смисъл.
Но според нас и в двата случая обект на дълбоките интелектуални търсения и тълкувания е преди всичко естеството на Единното като изначално,тъй като от него се поражда целокупното или вселенско многообразие.
И действително,първоизявата на Единното започва по-конкретно със собственото му “пожелание”,тъй като и в 4-тия стих се казва:”Пожеланието/кама/ първом появи се,на мисълта то първо семе бе,небитието/асат/ с битието/сат/ мъдреците чрез сърцето си скрепиха”.



РЕЧНИК:
Ваг/Рич/ е речта
Праната е саман
Въздух – Вайю
Дихание – прана
Душа - атман
Водата – апас
Тапас – желание ,сили или пожелания
Сат – битие
Асат – небитие
Земята е притхви
Бога на смъртта - йама
Вена е виждащият
Скамбха – опора,изява на всебитието,вместилище на света,златен зародиш,космическо дърво,космически гигант.
Времето - кала.
Колелото като символ на времето 20 спици - кала.
Колелото е чакра=лотос=падма
Брахман - универсалния дух.
Пространството - акаша
Удгитха е безкрайното Ом и е същността на същностите – върховното,осмото.

Върху прана се крепи станалото и това,което ще става,върху прана се крепи всичко.
Прана е видическо слово състоящо се от пра-първично и ина-храна,земя или обобщено първохрана. По нататък с течение на времето става – жизнена енергия,дихание.В някои химни Х.16.3 прана се идентифицира с атаман – в случая тълкувано като индивидуална жизнена същност. С юга се означава един век.А велика юга/махаюга/обхваща периода от сътворението до окончателното разрушение/махапралайа/ на космичните или вселенските изяви.
Продължителността на живота на Брахман е 3 110 400 000 000 човешки години.
Но след махапралайа неотменно следва нов цикъл и т.н. до безкрайност.А целият този цикъл вкл. и годините традиционно биват символизирани и като колело с 12 спици.


Удгитха е безкрайното Ом и е същността на същностите – върховното,осмото.
Това което е бялата светлина на окото е Рич,а това което е тъмнина –най-черната е Саман.Така на този Рич се основава Самана.Това което е бялата страна на окото е са,а тъмната ама от тук идва Сама.
На този свят кой е източника? – Пространството акаша,всички тези същества отпадат от акаша или стоят в акаша,тъй като акаша ги преодолява,акаша е убежище.
Тя е най-добрата удгитха,и тя е безкрайна.Най-добрата удгитха ще бъде на този,както и най-добрите светове,който само тази най-добра удгитха почита.
Същността на съществата е земята /притхви/,същността на земята е водата,същността на водата е тревата,същността на тревата е човека,същността
на човека е речта.Рич е същноста на речта.Саман е същноста на рич,същноста на саман е удгитха. Уд – въздуха/Сама веда/,простанството - ги /Йаджур веда/,огъня-тха/Рига веда/.Млякото на речта и богатата духовна храна се дава на този,който почита безкрайното на удгитха.

Посредством тапас се получава сат и асат,аз и не-аз и че последвалото развитие става благодарение на взаимодействието на противоположностите.
Пуруша е вселенски човек или дух обитаващ тялото
Пуруша мъжкото а вирадж женското начало.
От пуруша се пораждат и отделните касти.

Като сат е произлязъл от асат.Философската идея за единството на битието или Единното.,единното се изявява чрез силата на самопроявлението.
“Пожеланието /кама/ първом прояви се,на мисълта то първо семе бе,небитието/асат/ с битието/сат/ мъдреците чрез сърцето си скрепиха”.
1.Ни битие/сат/,ни небитие/асат/бе тогава.
2.Без дихание дишало Единното,освен него друго нямало.
3.Хаосът безбрежен в тъма безбрежна бил обвит,в аскеза
със силата на сомопроявлението се изявява Единното.
4.После се появило желанието,зародишът на духа – мисленето и /затова/ не един мъдрец възкликва:
“От небитието възниква битието”.

Най значима е беседата-диалог между мъдреца Йаджнавалкйа Раджасанейи и съпругата му Майтрейн, относно атман.
И именно от въпросната класическа беседа са произтекли редица принципни положения и като цяло религиозно-идеалистическата концепция Брахман-атаман, при отстояването на тяхната върховност и идентичност. В най-тясна връзка и зависимост с концепцията Брахман-атаман се полагат основите и на учението за “пътуването на душата” /самсара/,учението за “възмездието за добри и лоши дела”/карма/,а за висш идеал на човека се провъзгласява “пълното освобождение”/мокша/,но достижимо само за онзи,който е осъзнал илюзорността /майа/ на всемира и признаващ реалното съществуване единствено на универсалния дух – Брахман.
Колелото като символ на времето/кала/.
В Химн I.164.11 на Ригведа известен и като химн загадка между другото дословно е казано:
На двадесет спици се върти колелото
И не се износва.
Върти се колелото на безсмъртието по небето,
на него,о Агни,синове по двойки,
стоят седемстотин и двадесет.

А след като певецът на жертвоприносителни химни символизира всебитието и като своеобразно жертвопринушение като заключение отново обобщава:
Спици дванадесет,колело едно.
Три главни – кой разбира това?
В него заедно са укрепени клинове
Като триста и шестдесет,подвижни
И едновременно неподвижни
Колелото е чакра=лотос=падма

1.Битието/сат/,мили мой, е първичното,едно-единствено и без второ.От небитието се поражда битието.
2.Но как, мили мой би могло да бъде така?Как от небитието би могло да се породи битието?Битието,мили мой,е първичното,едно-единствено и без второ.
3.Това/сат/ пожелало:Да бих могъл да се умножа,да бих могъл да родя! И той породил водите/апас/.
Така е всякога,когато един човек плаче или се изпотява / под действието на топлината или умората / - една течност се поражда.
4.Воадите пожелали: Да можехме да се умножим!
Да можехме да родим! И те породили твърдото – храната/анна/.Така е навсякъде,където вали,храната е в изобилие.От водата се поражда храната.
1.За създанията има три възможни произхода: от живо,от яйце и от зърно.
2.Сат пожела: Бидейки тези в три божества – огън,вода и храна искам посредством одухотворената същност/дживатма/ да разгърна имена и форми/нама-рупа/.
3.Нека всяко едно от тях да стане тройно. И това божество,бидейки в тези три божества посредством одухотворената същност разгръща имена и форми.
4.То /сат/ направило всяко едно от тях тройно.Но как,мили мой,всяко едно от тези божества става тройно,научи го от мен.
1.Червена изява на огъня Агни е изява на същността на огъня /теуджас/,бялата – на водата,червената-на храната.Изчезва огнебитността.На речта се основават модификациите на наименованията,истинното е в трите изяви.
2.Червената изява на слънцето е изява на огъня,бялата-на водата,черната – на храната.Изчезва слънцебитността.На речта се основават модификациите на наименованията,истинното е в трите изяви.
3.Червената изява на луната е изява на огъня,бялата – на водата,черната на храната.Изчезва лунобитността.На речта се основават модификациите на наименованията,истинното е в трите изяви.
4.Червената изява на светкавицата е изява на огъня,бялата на водата,черната на храната.Изчезва мълниебитността.На речта се основават модификациите на наименованията,истинното е в трите изяви.
5.Когато научиха това някога мъдреците и притежателите на дворци си казаха:
сега никой не ще може да ни съобщи нещо,което да ни изглежда ново – нечуто,непомислено,непознато.Чрез тези три изяви те разпознаваха.
6.Това,което им изглеждаше червено – те знаеха,че е изява на огъня,което им изглежда бяло – изява на водата,което им изглежда черно – изява на храната.
7.Що се отнася до онова,което им изглежда неопределено/непознато/* - като триединство на божествата.
Сега,мили мой,ще узнаеш как у човека всяко от трите божества става тройно.

1.Храната,погълната,се разпада на три: едрите части стават нечистотии,средните образуват плътта,най-фината – мисленето/манас/.
2.Водата,изпита,се разпада на три: едната част става урина,средната-кръв,най-фината-дихание/прана/.
3.Огънят се разпада на три: едрата част става кости,средата-костен мозък,най-фината – реч.
4.От храната,мили мой,възниква мисленето,от водите-диханието,от огъня-речта
5.Когато,мили мой,се бие млякото,най-финото се отделя и става масло.
6.По същия начин,мили мой,когато се пие,най-финото се отделя и възниква диханието.
7.От огъня /в тялото/, мили мой ,най-финото се отделя и възниква речта.
8.От храната,мили мой,възниква мисленето,от водата – диханието,от огъня – речта.
9.Човекът,мили мой,е шестнадесеткратен.
Петнадесет дни се въздържай да ядеш,но вода пий.
Диханието е възникнало от водата и щом пиеш,то няма да бъде пресечено.
10.Той се въздържал да яде петнадесет дни.Отново приседнал и запитал:Почитаеми,какво трябва да разкажа? – Риг стиховете,мили мой,Яджус заклинанията,Саман песните.Не мога да си ги спомня отговорил той.
11.Удалака му казал:Както мили мой един огън с големината на светулка не може да даде топлина,така,мили мой, и с твоята една-шестнадесетина не можеш да си спомниш Ведите.Нахрани се.След това ще ти обясня.
12.Той се нахранил,приседнал отново и отговорил на всичките му запитвания.
13.Той му казал:Както,мили мой,когато на един огън с големината на светулка се поставя суха трева,той може да се разгори.
14.Така,мили мой, и с твоята една-шестнадесетина.
Нахранена отново,тя се разгаря и ти си спомняш Ведите.От храната,мили мой,възниква мисленето,от водата диханието,от огъня речта.Ето това е поучението,поучението.

Съня
Когато човек спи,тогава е в единение със себе си,значи той спи – той е в единение със себе си.
Както завързаната на конец птица лети ту насам,ту натам и ненамирайки къде другаде,каца върху това,на което е завързана,също така,мили мой, и мисленето,блуждало от място на място,накрая намира опора в диханието.
Мисленето мили мой е свързано с диханието.
За глада и жаждата,мили мой, научи сега от мен.
Когато един човек е гладен,водата изисква това,което той ще яде.Както говорят за водач на крави,водач на коне,водач на хора,така и водата е водач на храната.
Там,мили мой,е зародишът на глада.Няма пораждане без корен.
Къде може да бъде този корен,освен в храната?.
Така ,мили мой,на храната коренът е във водата,огънят търси корен на водата.
Коренът на всичко,мили мой,е в битието/сат/ - като опора,битието /сат/ като основа.
Когато един човек е жаден,огънят изисква това,което той ще пие.Както говорят за водач на крави,водач на коне,водач на хора,така и огънят е водач на водата.
Там,мили мой,е зародишът на жаждата.Няма пораждане без корен.
Къде може да бъде този корен,освен във водата?.
На водата,мили мой,коренът е в огъня;огънят мили мой,също не е без корен.Коренът на всичко,мили мой, е в битието/сат/ - като опора,битието/сат/-като основа.Как у човека,мили мой,всяко от трите божества/огън,вода,храна/ става тройно,това ти беше вече обяснено.При умиращия човек,мили мой,речта преминава в диханието,диханието-в огъня,а огъня-във висшата божественност/сат/.
Това /сат/ е същността,тази тънкост – финност във всичко,това е реалното – истинното/сатйа/,това е атман.Това си ти.
Ако ,мили мой,ударят това дърво по корена,то ще загуби мъзгата си,но ще продължава да живее,ако го ударят по дънера,пак ше продължава да живее,ако го ударят по върха,пак ще продължава да живее.Проникнато от одухотворената същност /дживатма/ и жизнените сокове,то ще живее в радост.
Ако животът напусне един клон,той изсъхва,втори изсъхва,трети изсъхва,ако напусне цялото дърво – то изсъхва.
Изоставеното от живота умира,но животът не умира.Това сат е същността,тази тънкост-финост е всичко,това е реалното ,истинното,това е атман.Това си ти.
Представи си, мили мой, че са довели един човек със завързани очи и са го оставили на непознато място.Доведен и оставен със завързани очи,човекът ще броди наслуки било на изток,било на север,било на запад или на юг.
Ако обаче някой развърже очите му и каже накъде да върви,ако човекът е умен и вече осведомен,допитвайки се от село на село накрая ще достигне целта.
Точно така и един човек,който има учител,би могъл да бъде спасен от лутане-незнание.

Име наистина е Ригведа,Йаджурведа,Самаведа,Ахтараведа-четвърто,така и Хасапураната-пето,Ведата на Ведите,почитта на предците,математиката,предопределението,съкровищата,риториката,учението на боговете,учението за Брахман,познанието на съществата,познанието на кшатрийа/война/,учението на звездите,познанието на змиите и породеното от боговете.Всичко това е само име.Почитай името.
Този който името като от Брахман почита,той постига всички желания и е удовлетворен – до където се простира името,натам,където го водят желанията,ще бъде,който името като от Брахман почита.
Съществува ли по-горно от името?.
Речта е по-горе от името.С речта се познава всичко по горе.Почитай речта.
Съшествува ли по-горе от речта / манас /?.
Мисълтта е по-горе от речта – Брахман е мисълта.Почитай мисълта.
Съществува ли по-горе от мисълта?.
Замисълът,стремежът / санкалпа / е по-високо от мисълта.
Този който стремежът като Брахман почита,той правилни /разумни/светове постига,твърд като твърдите,стои твърдо като стоящия твърдо,непеколебим като непоколебимия. Почитай замисълът,стремежът.
Съществува ли по-горе от стремежът?
Умът /читта/ е по-горе от замисълът,тъй като действат с ума,тогава замислят,тогава действат с манаса,подбуждат речта,а в нея името,в него-мантрите,чрез мантрата стават в едно,в мантрата са ритуалите.
Затова многознаещият без чита ще бъде,ако не изпълнява жертвопринушението,макар да знае много.Почитай читта.
Този, който читта като Брахман почита,той постига светове/читави/,твърди като твърдия,правилно стоящия,непоколебими като непоколебимия и докъдето достига читта ще бъде натам,където го водят желанията му,този който читта като Брахман почита.
Съществува ли по-горе от читта?
Медитацията / дхйана / е повече от читта / ума /.
Земята медитира,въздушното пространство като че медитира,медитира този свят,небето и водата медитират,планините медитират,боговете и хората.
Затова за този свят на величието на хората способства дхйана.
Само тези,които са нищожни са сприхави,злословни.
Знаещите обаче съществуват по пътя на дхйана наистина.Почитай дхйана.
Съществува ли по-горно от дхйана?
Познанието / виджнана / наистина е по-горе от дхйана,тъй като с познанието се знае всичко до сега.Само с познанието се познава.Почитай познанието.
Съществува ли по-горе от познанието?
Силата /бала/,наистина е по-горе от познанието,тъй като 100 знаещи пред един силен треперят.Този който е силен,е помощник / на учителя / ,помощникът става седящ,седящият става виждащ,става чуващ,става мислещ,става разбиращ,става действуващ,става познаващ.
Този който силата на Брахман почита,се движи до там,до където се простира силата,на там,на където го водят желанията.Почитай силата.
Има ли по-горе от силата?.
Храната /анна/, наистина е по-горе от силата,защото, който не яде десет нощи и е жив,той не вижда,не чува,не мисли,не разбира,не действа,не чува,не познава.
Този който храната като от Брахман почита,с храна и с питието наистина,той светове постига и се движи до там,да където се простира храната,да там,където го водят желанията.Почитай храната.
Съществува ли по-горе от храната?
Водата от храната е по-горе,защото ако няма дъжд няма да има въздух/прана/
Почитай водата.
Съществува ли по-горе от водата?
Жарта е по-горе от водата,тъй като тя хваща вятъра,въздушното пространство гори,когато казват – тежко гори,ще вали – първо е само жега,а след това идва водата нагоре и в страни се появяват мълнии и затова се казва – святка,гърми – ще вали.Почитай топлината.
Който почита топлината като от Брахман,той
,наистина,е горещ и достига горещи светове,защитени от тъмнина,докъдето се простира горещината,натам,където го водят желанията.
Съществува ли по-горе от горещината?
Акаша – въздушното пространство,наистина е по-горно от горещината,в акаша са двете – слънцето и луната,мълниите,звездите,огънят,в пространството говорят,чрез пространството чуват,чрез пространството отговарят на чутото,в пространството се радват,в пространството не се радват,в пространството се раждат.Почитай пространството.
Съществува ли по-горе от пространството?
Паметта /смара/ е по-горе от пространството,защото ако мнозина седят без памет,то какво биха слушали,не биха мислили,не биха познавали.Чрез паметта се познават и животните.Почитай паметта.
Съществува ли по-горе от паметта?
Надеждата / аша / е по-горното паметта,чрез надеждата се пристъпва към мантрите,извършват се делата.Почитай надеждата.
Съществува ли по-горно от надеждата?
Дишането е по-горно от надеждата,както спиците се съединяват в центъра,така в дишането се съединяват всички прани,чрез дишането идва праната,дишането дава прана,в дишането е бащата,в дишането е майката,в дишането е брата,в дишането е сестра,дишането е учителя,в дишането е Брахман.
Прана е наистина всичко това.Този който вижда и мисли,ще бъде победител в речите/диспутите-споровете/ и му казват “Пръв си в речите”.

Аз искам почитаеми да бъда голям в речите си чрез истината!
Този който познава говори истината,този който не познава говори неистината,познаващият само истина говори.
Този който наистина мисли,той познава,немислещия не познава,мислещия само познава.
Този, който, наистина вярва, той мисли,невярващият не мисли,вярващият само мисли.
Този който стои твърдо,той вярва,стоящия нетвърдо той не вярва,стоящия твърдо само вярва.
Този който действа той стои твърдо,не действащият не стои твърдо.
Този който желае щастието,той действува,нежелаещият щастието не действува.
Този който е безкрайно голям е щастлив,не в малкото е щастлив,само в безкрайно голямото е щастлив.Познавай безкрайно голямото!.
Хари ОМ,ДП – тази сричка е всичко това.
Всичко минало,настоящо,бъдещо – всичко е сричката ОМ.И онова,което е извън тези три времена,също е само сричката ОМ.
Всичко това наистина е Брахман.Брахман е и този атман,четириделният / с четири състояния/.
Положението на бодърствуване /джагара/, с насочено навън познание/праджна/,със седем части/на тялото/,деветнадесет лица,с грубо/материално/ наслаждение/стхула/ е Вайшванара,първото състояние.
Положението на сън /свапта/, с насочено навътре познание,със седем части на тялото,деветнадесет лица,с фино/материално/наслаждение е тайджаса,второто състояние.
А когато спящият не желае нищо,не вижда никакви сънища,това е сушупти/дълбок сън/.Положението сушупти,с единно и цялостно познание е блаженство/ананда/,и наслаждението му е блаженство,лицето му е съзнание/четас/ - това е праджна,третото състояние.
Той е владетелят на всичко /сарвешвара/,това е всезнаещият,това е вътрешният управител,това е утробата на /породилият/ всичко,това е началото и краят на творенията.Не е познание навътре,не е познание навън,не е познание към двете,не е сгъстено познание,не е познание,нито не-познание;невидимо,неизречено,неуловимо,неразличимо,неосъзнаваемо,непоказваемо;съ
ност на знанието на единия атман, в което се разтваря/видимият/свят,безстрастно,милостиво,недвойнствено – такова се смята четвъртото състояние – то е атман,то трябва да се познава.
Тозе атман по отношение към звуците е омкара;състоянието му по отношение към частите на ОМ са акара,укара и макара.
Състоянието на бодърствуване,Вайшванара, е акара,първата част.Произнасянето и е първенство и придобиване.Който така знае,придобива всички желания и първенство.
Състоянието на сън/тайджаса/,е укара,втората част/наречено е така/ поради неговото превъзходство и неговата двойнственост.То засилва постоянството на познанието/джнана/.В рода на този,който така знае,няма никой,който да не познава Брахман.
Състоянието сушупти,праджна, е макара,третата част/резултатите и са/ създаване и поглъщане.
Който това знае,постига създаване и цялостно поглъщане.
Безразмерен,четвърти/четвърто състояние/,недосегаем,прекратяващ илюзията,благотворен,недвойнствен – това е омкара,атман;този който така знае,влиза в атман чрез атман.
Две познания трябва да се познават,както казват знаещите Брахман:висшето и нисшето.
От тях нисшето са Ригведа,Йаджурведа,Самарведа,Ахтараведа,фонетиката,ритуала,траматиката,етимологи
та,метриката и астрологията.Висшето е това,чрез каето се познава неунищожимото – акшара.Това което е невидимо,неосезаемо,без род,без варна,без зрение,без слух,без ръце,без крака;вечно,всепроникващо,вездесъщо,най-фино – това е непреходното,това е утробата на съществата,както го виждат мъдреците.
Както паякът изпуска от себе си и прибира в себе си паяжината,както растенията възникват от земята,както космите – от главата на човека,така всичко в този свят възниква от неунищожимото.
Брахман се увеличава благодарение на тапас – желанието;така се поражда храната,от храната – праната,от нея – умът, от него – истината, от нея – световете,безсмъртното в действията.
Той е всезнаещият,всепознаващият,чието познание е тапас-желанието.
От него са породени Брахман,името,формата и храната.
Този атман не може да се постигне нито чрез поучения,нито чрез мъдрост,нито чрез много послушание.
Постига го само този,когото избере;на него се разкрива този атман.
Не може да постигне атман онзи,който е слаб,небрежен,който прави желанието/тапас/без цел.Но атман на онзи,който знае и упорствува,влиза в обителта на Брахман.
Щом го постигнат,мъдреците,удовлетворени в познанието,със създаден атман,освободени от страсти,омиротворени,постигнали във всичко вездесъщия,тези мъдреци със съединен атман проникват във всичко.
Владеещите себе си,добре познали смисъла на Веданта,с чисто съзнание,чрез йога,като влизат в световете на Брахман в края на времето,съединени с безсмъртието,всички са свободни.
Отишли са в опорите си петнадесетте части,всяко божество – при съответния му бог.Делата и състоящият се от познание атман – всички се съединяват във висшия неизчезващ.
За тези е чистият свят на Брахман,в който няма лицемерие,лъжа и заблуди.
Всичко в трите свята е под властта на прана.Защити ни,като майка децата си,дай ни просветление и успех.
Вътре в сърцето има пространство /акаша/ , в което е пуруша,съставен от ум /манас/,безсмъртен блестящ като злато.В средата на небцето той/мъждецът/ виси като /женска/ гръд.Това е утробата/йони/ на Индра.Там,където коренът на косата се разделя,той разтваря двете страни на главата и /както казва/ бхур,влиза в Агни,бхувар – във вайю.
Със сувар влиза в сърцето,с Адитйа с маха – в Брахман.Придобива себегосподство /свараджа/.
Добива гасподство над ума/манас/,господство над говора,господство над зрението,господство над слуха,господство над познанието.Става повече от това.Става Брахман,чието тяло е пространството /акаша/,чийто атман е истината/сатйа/ прана – удоволствието,ум – блаженството /ананда/,пребиваващ в мир и безсмъртен.
По този начин трябва да се почита древната йога.
Да и не на езика не се прилага за бог,защото божественната природа е вечно – свободна от всичко,което е мъчително и жестоко.Брахманът се радва на вечно блаженство.Следователно,за да се съзерцава естеството на божественото,ние трябва да отминем да и не на езика и всичко което е мъчително и жестоко.
Въпреки това,бог може да бъде схванат под следните два аспекта:
При единият аспект бог е прана,дъх или живия принцип на вселената,чистата жизнена енергия и дейността.При другия аспект бог е чистият ум, вечно дейния самочувствен разум.Цялото царство на промяната е ръководено от Брахман,самочувствения разум.


КЛЮЧЪТ КЪМ ВСИЧКО Е В САМИЯТ ЧОВЕК.
Истинската душа е вътрешна същност на човека,който никога не е раждан,винаги е вечен, и остава незасегнат от смърт или разруха.Тя стои дълбоко в лотоса на сърцето и може да се схване само с остра и дълбока мъдрост на един неколебаещ се интелект.
При това знание на Себе-то като отделно от тялото,сетивата и разума,които освобождава човека от всякакви емоции на удоволствие и болка.
Мъдрецът,който посредством концентрация върху Себе-то разбира този древен и лъчезарен такъв,който трудно може да се види,непоказан,скрит, и който живее в буддхи и почива в тялото,той,наистина,остава радостта и мъката далеч назад.
Себе-то,скрито във всички същества,не продължава да свети,но то се вижда от мъдреците с техния остър и префинен интелект.

Духовната мъдрост е далеч по-висша от всякакво богатство,земно или небесно.
Има две различаващи се пътеки,едната водеща към духовно превъзходство,а другата към тъмнина и смърт.Семената на двете се намират в нас,но само малко мъдреци извеждат своя ум от заблуждението техният разум да бъде освободен от връзката си с външни неща и да поглеждат навътре с чисто сърце и чрез своите сетива,отправени навън.Малко са тези щастливци,които в решителното си търсене на безсмъртието обръщат сетивата си навътре и разбират истината.
Самопричинилият се Висш Бог,зърнал през отвора на сетивата си навън,затова човек възприема само външни обекти/с тях/ а не вътрешното Себе.
Но един спокоен човек,търсещ безсмъртието,наблюдава вътрешното Себе със затворени очи.
Когато всички сетива са успокоени,всички копнежи са отстранени,всички възли на сърцето,които ни привързват към светските неща,са разсечени,тази душа на истината,тънкият принцип може да се приеме като едно най-вътрешно Себе,което живее във всички ни,отделно от тялото,отделно от сетивата,отделно от мисълта и разума,отделно от всичко,което можем да си въобразим.

МАХИДАСА – ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ МЪДРЕЦИ
ПРЕЗ ПЕРИОДА НА РАННИТЕ УПАНИШАДИ

Махидаса разглежда вселената като сложна и стройна система от видове съществувания,посочвайки качествената разлика на образованията в нея.
Той счита физическата природа като своеобразна “жива” форма,състояща се от слънце,земя и небе.
Под физически свят той разбира главно видимата космическа вселена и по-точно онова,което днес наричаме мъртва природа.
Махидаса разглежда слънцето не само като светило и източник на топлина,но и като “зародиш на боговете” /деваретах/,като обединяваща сила или “душа” на вселената.
Вероятно оттук произтича и възхвалата му на огъня /агни/,който бил смятан за тъждествен в своята същност със слънцето.
Махидаса разглежда слънцето,земята и небето като “съпостранни”, а това се изразява във възгледите му,че онова което умре,/загине или изчезне/ на земята,отива на небето и обратно.
Тези разсъждения на мъдреца дават основание на Д-р Баруа да говори за една,макар и още съвсем смътна и стихийна догадка относно закона за съхранението на материята,,който бива теоретически формулиран едва в по-ново време.
Махидаса отделял не по-малко внимание за изучаването и на органичния свят- растителното царство и човека,индивидуалността.Предмет на иследванията му били преди всичко произходът на живота и развитието на интелекта.Крайните си изводи мъдрецът изразил по следния начин:
Аз познавам