Темата на броя и убеждението, че е удобно да разполагаш с нужните ти текстове - пък били те и старобългарски - на файл, ме подтикнаха да проведа едно експресно търсене на подобни текстове из Мрежата.
Първото място, за което се сетих, беше любимата ми Виртуална библиотека Словото, където, за срам и позор, в разделаСтара българска литература има само един текст, който гласи: "засега библиотека "Словото" няма да публикува литература от този период". В другата голяма виртуална библиотека - Литературна мрежа - положението е малко по-добро: там под рубриката Средновековна българска литература има десет текста (всичките - преведени на новобългарски), които всъщност са... на съвсем други места. По-голямата част, както и коментарите към тях (на български и на английски) са заети от сайта на проекта 100 произведения от класическата българска художествена литература в световната виртуална библиотека, осъществен от фондация "Образование, наука, култура" с помощта на Института за литература на БАН. Тамсредновековната българска литература (IX-XVIII в.) е представена с 30 текста (преведени), снабдени с библиографска справка и с кратка биография на автора (когато е известен). Другият източник на старобългарски текстове за Литературна мрежа е виртуалната библиотека на студентския вестник Бодил, чиято рубрика Старобългарска литература съдържа четири поновобългарени текста, като "Слово как се написа светото Евангелие" е преведено от старобългарски и коментирано лично от главния редактор на вестника Емилиян Николов. Последният подобен източник e О письменехъ - личната страница на Кирил Духалов (24-годишен, бъдещ дипломат, живеещ от 8 години в Чикаго). Кликвайки първо върху литература, а след това - върху средновековни автори, на тази страница можете да прочетете "Именник на първобългарските ханове", "Азбучна молитва" от Константин Преславски в превод на Емануил Попдимитров и "За буквите" от Черноризец Храбър.
Следващият ми ход беше като примерно нетърче да задам ключови фрази "старобългарска литература", "средновековна литература" и "средновековна българска литература" на няколко български търсачки: www.dir.bg, www.hit.bg, www.all.bg иgbg.bg. Единствените намерени резултати бяха в dir.bg: вече известния ми студентски вестник Бодил и Култура на забравените (http://jan.hit.bg - показателно е, че самият hit.bg не можа да открие тази страница.). Последният сайт е концентриран предимно върху старобългарските азбуки, благодарение на което старобългарската литература е представена с кратка историческа справка и Колекция от старобългарски ръкописни паметници (естествено непреведени).
Надеждата ми, че мога да открия старобългарски текстове в сайта на някой от българските университети претърпя пълен провал, най-вече защото тези сайтове приличат повече на телефонни указатели, отколкото на библиотеки, и понеже почти никой от тях няма търсачка, да не говорим за другите им непълноти. Звучащият многообещаващо Научен център "Преславска книжовна школа" към Шуменския университет например изобщо няма страница. В страницата на Факултета по славянски филологии на Софийския университет обаче открих електронното списание Lingua Magazine, предназначено за студентите по славистика, палеославистика, етнология и медиевистика, което не е библиотека, но като че ли съдържа полезни линкове, библиографии и резюмета в областта.
За пълнота ще спомена и един руски адрес: www.oksana-fr.chat.ru/texts.htm, от който можете да си изтеглите "Супрасълски сборник", "Мариинско евангелие" (на кирилица и на глаголица), "Киевски глаголически листи" (на кирилица и на глаголица) и "Слово о полку Игореве".
Няма коментари:
Публикуване на коментар