Това е едно любимо мое писмо от Толстой до Миклухо-Маклай. Преди години го бях публикувал в няколко сайта, дойде време да види бял свят и тук:
Многоуважаемий Николай Николаевич,
Много съм ви благодарен, че ми изпратихте брошурите си. Прочетох ги с радост и в тях намерих неща, които ме интересуват. Интересуват или не, но всеки случай във вашата дейност трогва и възхищава това, че доколкото ми е известно, с опита си вие пръв и несъмнено доказахте, че човекът навсякъде си е човек, тоест добро, общително същество, с което може и трябва да се пристъпва към общуване само с добро и истина, а не с топове и водка. Вие го доказахте с подвига на истинското мъжество, който в нашето общество се среща толкова рядко, че хората от това общество не го разбират. Аз така си представям вашето дело: хората толкова дълго са живели с измамата на насилието, че са станали нормални тъкмо уродливите отношения един към друг не само между людоеди и християни, но и между самите християни. И неочаквано един човек под предлог на научни изследвания (моля, простете за откровеното изразяване на убежденията ми ) се явява сам между най-страшните диваци, като вместо с куршуми и щикове е въоръжен само с разум, и доказва, че насилието, в което живее нашият свят е само стара отживяла humbug (т.е заблуда), от която хората отдавна е време да се освободят, ако искат да живеят разумно. Ето това ме трогва и възхищава във вашата дейност и затова особено искам да ви видя и да вляза във връзка с вас. Ще ми се да ви кажа следното: може вашите колекции да са много важни, по важни от всичко събрано досега в целия свят, но дори и в такъв случай всичките ви колекции и научни наблюдения не са нищо в сравнение с направените от вас наблюдения за свойствата на човека по време на заселването ви сред дивите, когато общувайки с тях, вие сте им въздействали само с разум; затова умолявам ви, за бога, изложете с най-големи подробности и със свойствената си правдивост отнощенията си с тези хора както са били. Не зная какъв пронос ще представляват вашите колекции и открития за науката, на която служите, но натрупаният от вас опит при общуването ви с диваците прави епоха в тази наука, на която служа аз – науката за това, кк са живеят хората един с друг. Напишете тази история и вие ще направите голяма услуга на човечеството. На ваше място аз бих описал подробно всичките си приключения, като отстраня всичко освен отношенията с хората. Не ми придиряйте на разбърканото писмо. Болен съм и пиша легнал с непрекъснати болки. Пишете ми и не възразявайте на нападките ми за научните ви наблюдения. Аз си вземам думите назад, а вие отговорете на същественото. Добре би било, ако наминете.
Много съм ви благодарен, че ми изпратихте брошурите си. Прочетох ги с радост и в тях намерих неща, които ме интересуват. Интересуват или не, но всеки случай във вашата дейност трогва и възхищава това, че доколкото ми е известно, с опита си вие пръв и несъмнено доказахте, че човекът навсякъде си е човек, тоест добро, общително същество, с което може и трябва да се пристъпва към общуване само с добро и истина, а не с топове и водка. Вие го доказахте с подвига на истинското мъжество, който в нашето общество се среща толкова рядко, че хората от това общество не го разбират. Аз така си представям вашето дело: хората толкова дълго са живели с измамата на насилието, че са станали нормални тъкмо уродливите отношения един към друг не само между людоеди и християни, но и между самите християни. И неочаквано един човек под предлог на научни изследвания (моля, простете за откровеното изразяване на убежденията ми ) се явява сам между най-страшните диваци, като вместо с куршуми и щикове е въоръжен само с разум, и доказва, че насилието, в което живее нашият свят е само стара отживяла humbug (т.е заблуда), от която хората отдавна е време да се освободят, ако искат да живеят разумно. Ето това ме трогва и възхищава във вашата дейност и затова особено искам да ви видя и да вляза във връзка с вас. Ще ми се да ви кажа следното: може вашите колекции да са много важни, по важни от всичко събрано досега в целия свят, но дори и в такъв случай всичките ви колекции и научни наблюдения не са нищо в сравнение с направените от вас наблюдения за свойствата на човека по време на заселването ви сред дивите, когато общувайки с тях, вие сте им въздействали само с разум; затова умолявам ви, за бога, изложете с най-големи подробности и със свойствената си правдивост отнощенията си с тези хора както са били. Не зная какъв пронос ще представляват вашите колекции и открития за науката, на която служите, но натрупаният от вас опит при общуването ви с диваците прави епоха в тази наука, на която служа аз – науката за това, кк са живеят хората един с друг. Напишете тази история и вие ще направите голяма услуга на човечеството. На ваше място аз бих описал подробно всичките си приключения, като отстраня всичко освен отношенията с хората. Не ми придиряйте на разбърканото писмо. Болен съм и пиша легнал с непрекъснати болки. Пишете ми и не възразявайте на нападките ми за научните ви наблюдения. Аз си вземам думите назад, а вие отговорете на същественото. Добре би било, ако наминете.
Уважаващият ви
Л. Толстой
Л. Толстой
Източник:Н. Н. Миклухо-Маклай “Човекът от луната”, С., 1986.
Няма коментари:
Публикуване на коментар