Големият заговор срещу българите

Виза за влизане на народите в Третото хилядолетие е развитото национално самосъзнание. Затова е необходимо да се отърсим от тенденциозно насаждания у нас национален нихилизъм; да спрем да превиваме гръб пред Изтока и Запада и да потърсим достойнството си там, където сме го загубили: в собствените ни исторически корени.
Историята е биографията на нацията; паметта, която създава и поддържа народния дух, "...история има, и става народ..." - обявява Паисий. Затова тези, които искат да посегнат на народа, посягат на неговата история.
Великите сили определят и оценяват генералните исторически събития не справедливо, а по тяхна изгода. Затова те не са истински велики, а само сили.
До днес се крие съществуването на милиони българи:
- наследници на Аспаруховия брат Кубер в югозападните ни съседки:
- на 3-те милиона в Италия - наследници на другия брат Алцек;
- и на няколко десетки милиона българи по Волга, наследници на големия брат Котраг. Той именно - волжкия българин - е Големият Брат - титла, която после си е присвоил узурпаторът Иван Грозни. Дори и когато Симеонова България била на 3 морета, тя е била по-малка от Волжка България не само по територия, но и по численост.
Такава е нашата история - рязана, фалшифицирана и нагаждана по чужди политически вкусове. Това прекрояване е по същество Заговор срещу България. Много фигури от Запад и Изток са ангажирани в този Заговор. Между тези, завлекли значителни старобългарски ръкописи, изпъкват имената на лорд Кързон, изнесъл такива с 9 катъра през Цариград в Англия и граф Н. Игнатиев. Панславизмът е представил последния като благодетел на България. Малко се знае, че като руски дипломат, той е наредил на хората си в балканските консулства да събират български ръкописи и да ги изнасят в Русия. Със същата противобългарска дейност може да се похвали и неговият предшественик - руският историк Василий Татищев. Затова най-много произведения на старобългарски автори се намират в Русия, където се тълкуват от тамошните "учени" според политическата конюнктура, без да имат достъп българи до тях. Така тъмнината около нашето минало става още по-плътна.
Всичко това е коварен удар срещу националното ни самосъзнание, срещу Българознанието като цяло.

От това страдат и управляващите или може би най-много те. Ако не бе тъй, нашият президент нямаше да се чуди при посещението си в Индия (1998 г.), защо кръстиха тяхното училище на името на Г. С. Раковски.
"Ами че той е борец за нашето освобождение!" - бе отговорът.
Срещу тази тенденция за изтриване на нашата история и приспиване на народното самосъзнание винаги са се изправяли народните будители.
Те са тези, които знаят истината за великото ни минало и които събуждат, освобождават и издигат съзнанието на народа от робския унес, в който го държат силните на деня. Затова последните крият тяхното присъствие, преследват ги като криминални и изопачават събитията, които не могат да премълчат. Съзнавайки всичко това, нашата задача е да изнасяме скритите и цензурирани страници от сакралната ни история.

                                            Непознатите страници

В нея са скрити сакрални вселенски знания, дадени на древните българи още преди потопа от свръхчовешки - "небесен разум" - Тангра.

Големи мистерии са се разигравали в свещения АРКАИМ - града на Тангра; на "Небесната планина" - ТЯХ ШАН; до езерото БАЙКАЛ; на днешната пустиня ТАКЛАМАКАН; в ХИНДОКУШ; на АЛТАЙ, ПАМИР и УРАЛ; на РИЛА, Хемус и Родопи; на МАДАРА - "майката на арийците" и др.

Светилото на мъдростта на Китай е българин, а неговите ученици са световно известни духовни водачи като Конфуций, Буда, Бабаджи...
Няма да говоря тук за българските държави от преди 17 хилядолетия и техните многобройни креации. Искам да покажа, че дори и тази история, която мислим, че познаваме, е изопачена до неузнаваемост от нашите врагове.

Един век след Паисиевата история у нас излиза още една "История българска". Неин автор е видният обществен и политически деец Гавраил Кръстевич, получил отлично образование в Цариград и Париж. Даровит публицист, той е първият български историк, който ясно твърди, че българите са преки потомци на хунорската империя на Атила. Тези заключения далеч превъзхождат историческите разбирания от онова време до днес.

Малко се знае днес за Велика България на кан Кубрат и почти нищо-за империята Дулоба на брат му Шамбат Кий (основателя на Киев), обхващала половина Европа.

Мълчи се и за факта, че през IX век на световните карти съществуват 5 български държави: Дунавска, Черна /бъдеща Рус/, Волжка, Хазария и Унгария.
Днес хората повтарят прозвищата на българите, дадени им от КГБ, разделили българите на 7 части по римския принцип: казанските българи - "татари"; сербийските - "чуваши"; уралските - "башкири"...

                                 Идентификация на Заговора

Силните на деня не желаят да научат нови факти за величието на древна България, защото те не се вместват в натрапвания ни модел на чуждо величие. Когато преди 15 г. Министерството на културата на Иран предлага на българските власти данни от своите архиви за древната Българска империя в преселенията на древните българи, то не получава отговор. Със същото предателско мълчание отговаря и БАН на Монголската Академия на Науките, която предлага стари архиви, отнасящи се до древната българска история. Монголците дори предлагат да преведат най-важните документи на руски, за да бъдат по-достъпни. БАН не реагира и всичко се забравя.
 Държа да подчертая, че тук не става въпрос за бюрократични пречки, а за съзнателно скриване на важна за българите историческа информация в услуга на чужди доктрини. Затова аз говоря за организиран Заговор срещу България от нейни вековни врагове, правещи се на близки роднини.

Поради явните несъответствия между официалната и историческата истини, днес сме свидетели на изследователски бум, който се мъчи да сглоби пъзела на историята ни. Така тя става все по-древна и все по-българска. Между по-пълните трудове по нашата тема са "Авитохол и Ирник" на д-р Светлозар Попов и "Бойни изкуства и военно дело на древните българи" на д-р Дориян Александров.
Какво ще каже Европа?

Поколения наред асимилаторски доктрини промиват мозъците ни, внушавайки ни чувство за малоценност и обреченост - точно това, което изпитват "великите сили" при контакт с нашата история. Затова сега, когато разкриваме картини от това велико минало, се чуват възгласи като: "Как ще говорим за това?" "Какво ще каже Европа?".

Европа трябва да ни върне заграбените хиляди старобългарски летописи. След като притежава това наше богатство, дали сега вече може да отговори на няколко въпроса:
Откъде идва името на Англия? А - на Франция, на Испания, на Бавария, на Белгия, на Италия, на Елада...? Кой е героят от немския епос "Песен на нибелунгите"? Откъде са дошли 3-те милиона българи в Италия? И, ако Европа не знае, ще трябва да почете малко от скритата българска история. Там е всичко обяснено.

                          Новата световна култура,
която ще се изгради през третото хилядолетие, ще бъде коренно различна от досегашните. Вече е ясно, че националният нихилизъм води до обезличаване и израждане на нашата, а не - интернационализъм. Той ще бъде изоставен в архивите на миналото. Другата крайност - антихуманният шовинизъм - ще бъде осъден като патологичен атавизъм на низши съзнания с голямо его. Отхвърляйки тези две крайности, народите ще престанат да превиват гръбнак пред Изтока и Запада, пред Великите сили и пред всевъзможни Пан-доктрини и ще развият самобитността на националните си култури.
Спазването на Българските обичаи не е попщина, както ни внушаваше 50 години атеистичната власт; и идеите на българската идентичност не са "великобългарски шовинизъм", както ги формулираха идеолозите на класовата омраза. Отърсвайки се от тези тежки внушения на сразяващ нихилизъм и духовно опустошение, ще търсим корените на нашата идентичност там, откъдето идват дедите на кан Кубрат, нямащи нищо общи с натрапваните ни славяни. Последните са само късен епизод от славната ни история.

из "Големият заговор срещу българите"
от Христо Маджаров