Плевен

   Плѐвен (до 1945 г. Плѣвенъ) е град в Централна Северна България, административен и стопански център на едноименните община Плевен и област Плевен. Към Февруари 2011 година градът има население от 106 954 души и е 7-мият по големина в България.

   Град Плевен е разположен в централната част на Мизия, равно отдалечен от река Дунав и Стара планина. Той е административен център на Северозападния регион. Градът се намира на 160 км от София (над половината от които по автомагистрала "Хемус"), 220 км от Букурещ, 150 км. от Русе, 300 км. от Варна и на 222 км. от Шумен. Най-близкото до града пристанище на река Дунав е Сомовит, отстоящо на 30 километра от Плевен. Към 2004 г. се работи по създаване на възможности за използване на едно от близките военни летища за граждански (пътнически и товарни) полети. Плевенска област има 266 144 жители, от които 106 954 хиляди (по данни на Националния статистически институт към Февруари 2011 година) населяват самия град, което го прави седми по големина в Република България и трети в Северна България.

   Жилищни комплекси
ж.к. „Сторгозия“ - 40 000 жители
ж.к. „Дружба“ - 25 000 жители
„9-ти квартал“ - 6 000 жители
ж.к. „Мара Денчева“ - 7 000 жители
ж.к. „Кайлъка“ - 3 000 жители
ж.к. „Скобелев“ - 1 000 жители
ж.к. "Воден" - 1 000 жители
Централна градска част - 15 000 жители.
И до днес Плевен е запазил културно-историческото си наследство. Особено интересни са регионалният исторически музей, Плевенската панорама, която представя 6 месечните битки по време на Освободителната война (1877 – 1878) и много други.

       И до днес град Плевен е запазил културно-историческото си наследство и затова е известен като град на музеите. Най-ранните следи от живота и дейността на човека по тези земи се отнасят към края на 5 хилядолетие пр.н.е.. Многобройни археологически находки са свидетелство за високата материална и духовна култура на траките, обитавали хилядолетия този край. Сред тях е най-голямото златно съкровище, открито по българските земи — Вълчитрънското, състоящо се от 13 съда с култово предназначение с общо тегло 12,5 kg
В началото на новата ера тези земи стават част от Римската империя. На пътя от Ескус за Филипополис при днешния Плевен възниква римската пътна станция Сторгозия, а по-късно и крепост със същото име. Археологическите проучвания говорят за мащабно строителство на административни, военни и религиозни постройки. Един от най-ценните археологически паметници е раннохристиянската базилика от 4 век, втората по големина в България след царската базилика в Плиска.
През Средновековието селището представлява силна крепост с добре развити занаяти, търговия и парично обръщение. Името на града произлиза от думата плевел, понеже всички които минавали от тук забелязвали буйната растителност и го наричали така, родило се името Плевен.
По време на османското робство Плевен запазва българския си облик. През Възраждането населението се занимава със селско стопанство, занаяти и търговия, строят се църкви, училища, мостове и обществени чешми. През 1825 г. тук отваря врати първото светско училище, а през 1840 г. Анастасия Димитрова открива първото девическо училище в България. Именно тук през 1869 г. националният революционер и борец за свобода Васил Левски основава първия в страната революционен комитет. Същата година е основано и читалище „Съгласие“.
В хода на Руско-турската освободителна война Плевен придобива стратегическо значение и фокусира вниманието на световната общественост в продължение на 5 месеца (вижте Плевен (битка)). Около града се концентрират огромни войскови сили на двете империи. Тук се решава и изходът на войната. На 10 декември 1877 г. руската армия успява да разгроми и плени армията на Осман паша. До 2002 г. денят се отбелязваше като Празник на Плевен, а сега — като Ден на признателността.


       Религии

Храм "Света Троица"
Храм "Света Параскева"
Храм "Свети Николай"
Православен параклис “Св. Мъченици София, Вяра, Надежда и любов”- гр. Плевен, ж.к. “Сторгозия”, срещу бл.5
Католическа църква “Дева Мария от Фатима”- гр. Плевен, бул.”Христо Ботев” 180
Мюсюлманско настоятелство — гр. Плевен, бул.”Русе” 13
Евангелистка петдесятна църква — гр. Плевен, ул.”Гренадерска” 29-А-2-І
Българска евангелистка църква — ж.к. “Сторгозия”, бл.37, вх.В, ап.13
Евангелска методистка епископална църква — гр.Плевен,ул.”Цар Симеон”12
Църква на адвентистите от седмия ден — гр. Плевен, ул.”Пр.Славейков”50
Общество “Бяло братство” - гр. Плевен, ул.”Лагерна” 32
Обединена божия църква ”Живот на справедливост” - гр. Плевен, ул.”Чаталджа” 13
Плевен е град на етническата и религиозна толерантност. В града са представени повечето от най-разпространените световни религии. Преобладаваща e източноправославната, която се изповядва от около 90% от жителите на общината, 5% от населението са мюсюлмани. Плевенската епархия, в която влиза и Община Никопол, е най-голямата католическа епархия в страната. Римокатолици са 5% от населението. Различни протестантски църкви са също представени (адвентисти, методисти, петдесятници и др.).
Църквата „Свети Николай“ е единственият паметник от Възраждането с национално значение. Построена през 1834 г. на мястото на малкия параклис от времето на Втората българска държава, претърпял разрушения през 14 - 16 век. Със султански ферман от 1696 г. е разрешено той да бъде възстановен в стария му вид. По-късно е построена по-голяма църква, открита през 1834 г. Иконостасът е дело на майстори от тревненската резбарска школа, а иконите са рисувани от представители на самоковската школа. В храма е експонирана една от най-богатите колекции от икони на Димитър Зограф, включваща 68 икони.
Църквата „Света Троица“ е основана през 1893 година, строена частично през 1898 година и окончателно завършена и осветена през 1913 година от Митрополит Климент. Колоните, които крепят храма, са от римско време. Построен е в характерен източноправославен стил. Това е един от големите храмове в град Плевен, където проповядват 4 свещенослужители и се извършват всички видове ритуали, също има и църковен хор.
Сведения за църквата „Света Параскева“ се срещат в османо-турски регистри от 1523 г. По предложение на църковното настоятелство през 1870 г. на мястото на старата сграда е издигната нова, тържествено осветена лично от екзарх Антим I.През 1850 година в тогавашната Маньова махала, със скромни дарения на местното население била построена малка църква от двойни плетове и вар, посветена на св. Петка-Параскева. Около 1858 година към църквата било открито училище. С развитието на занаятите и търговията в града се наложило и малката църква да се поднови и разшири. С много усилия за няколко месеца църковното настоятелство успяло да получи съответните султански берати.
Градежа на храма започнал на 4 май 1870 година и завършил през 1872 година, така на мястото на старата “плетеница” била построена великолепна трикорабна базилика.Автор на сградата е големия тревненски първомайстор Генчо Кънев.
Състои се от притвор, две странични помещения, централна част със солей и св.Олтар. Иконите в храма са дървени и подарени от различни занаятчийски сдружения. Църквата е посветена на архидякон Стефан, на славянските просветители Св.Св.Кирил и Методий и на преподобната майка Параскева. Стенописите в храма са дело на даровития българин Господин Сербезов. През своето многогдишно съществуване храм “Света Параскева” винаги е бил средище на духовна просвета и култура. От 1991 година до 1996 година към храма функционира Неделно училище, в което малките граждани на Плевен получават възпитание в духа на християнските добродетели.

Политика

2011 — Димитър Стойков (ГЕРБ) печели на втори тур с 50.35% срещу Найден Зеленогорски (БНД).
2007 — Найден Зеленогорски — Коалиция „Заедно за Община Плевен (СДС,ДСБ,ДП,НДСВ,БСДП,БДС-радикали,ОБНЦБ, ДСБ)“: „Съюз на демократичните сили“, „Демократи за силна България“, „Български земеделски народен съюз“, „Демократическа партия“, „Национално движение Симеон Втори“, „Българска социалдемократическа партия“ (БСДП), "Български демократичен съюз „Радикали“, "Обединение на българските националисти „Целокупна България“ печели с 50.31%.
2003 — Найден Зеленогорски (ОДС) печели на втори тур с 62% срещу Христофор Дочев (Граждански форум — Плевен, настояще и бъдеще).
1999 — Найден Зеленогорски (ОДС плюс) печели на втори тур с 51% срещу Румен Петков (независим).
1995 — Румен Петков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 52% срещу Теодосий Симеонов (ОДС).
1991 — 1995 — кмет на Община Плевен е д-р Александър Александров (СДС)

Икономика

Допреди 15 години Плевен беше един от силно развитите промишлени градове, като структуроопределящи бяха отраслите нефтопреработване, металообработване, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. Тук се произвеждаха машините за леене с противоналягане по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат беше вторият по големина в страната. Градът се посещаваше от над половин милион туристи годишно, главно от бившия СССР.
Към 2010 г. нефтената рафинерия „Плама“ практически не работи, някои машиностроителни и металообработващи предприятия са ликвидирани, другите са свили многократно производството си; същото се отнася и за хранително-вкусовата промишленост. Има силно развитие на леката промишленост, водещи са фирмите „Мизия 96“ (конфекция) и „Яна“ (трикотаж); в тези браншове има още десетина средни и над 100 малки фирми.
След 1991 г. има срив на туристическия поток, но от 2002 г. насам градът постепенно възстановява позициите си в бранша. С всяка година размерът на инвестициите се увеличава. Според Националната стратегическа рамка за периода 2007-2013 г. Плевен ще получи над 60% от евросубсидиите заедно с другите 6 града с население над 100 000 жители в Република България.
Плевен е център на богат селскостопански район. Преобладава растениевъдството — зърнени храни, трайни насаждения, технически култури и зеленчуци — домати, а при животновъдството — крави, телета, свине, птици и по-малко овце. Плевен е важен лозарски център и от всички страни е обграден с добре отглеждани лозя.

Транспорт

На север от Плевен преминава международния първокласен авомобилен път Е-83 София — Русе — Букурещ. Автомагистрала А-2 „Хемус“ от София до Варна е проектирана да преминава на 15 км южно от града. Плевен е важна гара от международната ж.п. линия София — Букурещ — Киев — Москва, както и основно вътрешно ж.п. направление по линията София — Варна. Трите основни входно-изходни артерии на града — от София, Русе и Ловеч представляват магистрални отсечки.
Градският транспорт в Плевен е почти изцяло тролейбусен. Общинската фирма „Тролейбусен транспорт“ поддържа 14-те линии на елекстротранспорта, които се обслужват от 70 руски мотриси ЗИУ-682. Фирма „Импорт-Експорт 2000“ обслужва две вътрешноградски линии, които се обслужват от автобуси Отокар и MAN, както и крайградските превози в община Плевен.

Образование

Основни училища
НУ "Отец Паисий"
НУ "Патриарх Евтимий"
НУ „Единство“
НУ "Христо Ботев"
ОУ „Д-р Петър Берон“
ОУ „Васил Левски“
ОУ „Йордан Йовков“
ОУ „Никола Йонков Вапцаров“
Средни училища
Прогимназия „Цветан Спасов“
ПГ по облекло и текстил
СОУ "Иван Вазов"
СОУ "Стоян Заимов"
СОУ "П.К. Яворов"
СОУ „Христо Смирненски“
СОУ „Анастасия Димитрова“
Спортно училище „Георги Бенковски“
Национално училище по изкуствата "Панайот Пипков"
Математическа гимназия "Гео Милев"
Гимназия с преподаване на чужди езици
СОУ Христо Ботев
Държавна финансово-стопанска гимназия "Интелект"
Професионална гимназия по туризъм „Алеко Константинов“
Професионална гимназия по ресторантьорство, търговия и обслужване
Професионална гимназия по електроника и химични тенологии "Проф. Асен Златаров"
Професионална гимназия по лозарство и винарство "Александър Стамболийски"
Професионална гимназия по дърбообработване и машиностроене „Захарий Зограф“
Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Никола Фичев"
Професионална гимназия по подемна, строителна и транспортна техника "Георги Сава Раковски"
Професионална гимназия по механо-електротехника
Професионална гимназия по авто-транспорт
Професионална гимназия по мениджмънт и хранителни технологии
Професионална гимназия по хранително-вкусови технологии „Луи Пастьор“
Висши училища
Медицински университет
Медицински колеж
Педагогически колеж към Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“
Факултет „Авиационен“ на Националния военен университет „Васил Левски“, гр.Долна Митрополия, в непосредствена близост до Плевен



Читалище „Съгласие 1869“


Читалище „Съгласие 1869“
1869 година е паметна за Плевен с две събития: създаването от Апостола Васил Левски на първия революционен комитет и основаването на читалище „Съгласие“.
Сред заслугите на читалището са:
Първа публична градска библиотека;
Първа библиотека на Балканския полуостров, въвела десетичната класификационна система на Мелвин Дюи;
Уникални екземпляри от 13-18 век, съхранявани в старопечатния книжен фонд;
Първото българско библиографско списание „Книжовник“;
Първият член на Международния библиографски съюз в Брюксел от цяла Източна Европа;
55 години навърши и обучилата над 5000 деца Балетна школа.
Читалището поставя основите на всички днешни професионални културни институти в региона: Драматичен театър, Филхармония, Оперен театър, Музей, Кино, Северняшки ансамбъл, Музикално училище.
След смъртта на естрадния певец Емил Димитров читалищната зала на „Съгласие 1869“ е именувана „Емил Димитров“ .В момента най-голямата зала в Плевен пустее и само спорадичните изяви на балетната школа донякьде осмислят концертната дейност в нея.
Днес читалище „Съгласие 1869“ е носител на орден „Кирил и Методий“ І степен, със завоюваното престижно място в духовното пространство, има богат културен календар и работи активно като гражданска организации


Културни и природни забележителности



В Плевен се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Мавзолей-параклис „Св. Георги Победоносец“ от 09:00-12:00 и 13:00-18:00 ч., почивни дни — неделя и понеделник, има печат.;
Панорама „Плевенска епопея - 1877 г.“ от 09:00-12:00 и 12:30-17:00 ч. без почивен ден, има печат.;
Регионален исторически музей от 09:00-12:00 и 13:00-17:00 ч., почивни дни — неделя и понеделник, има печат.

Исторически забележителности
С Руско-турската война (1877-1878) се свързват почти всички исторически забележителности в града. Близо 200 са паметниците, които напомнят за битките, които са се водили по тези места. В центъра на града, на площад „Възраждане“ 5, се намира Мавзолей–гробница на руските и румънските войници, убити по време на войната. Друга забележителност е Панорама "Плевенска епопея", която е разположена на върха на хълм. Създадена е в чест на 100-годишнината от Обсадата на Плевен, по подобие на Бородинската панорама в Москва. В близост до нея се намира и редутът, който генерал Михаил Скобелев е атакувал три пъти. В негова чест паркът около Панорамата е наречен „Скобелев“.
Освен паметниците от Руско-турската война, на територията на парк „Кайлъка“ се намират и основите на римската крепост Сторгозия. Изградена е в късната античност - 4-6 век, на площ от 31 дка. Запазени и реставрирани са: укрепителната система, раннохристиянска базилика, хореум. Базиликата с размери 45 на 22 м. е трикорабна, триабсидна, с колонада от южната страна.

Природни забележителности
Плевен е известен с парк Кайлъка.
Скобелевият парк е разположен на бойното поле, където отрядът на руския генерал Михаил Скобелев води сражения за превземането на Плевен. Оттогава местността се нарича „Мъртвата долина“. В парка се намира Панорама „Плевенска епопея“. Разположени са също: костницата, къща-музей „Стоян и Владимир Заимови“, автентични оръдия, десетки братски могили и паметници.

Музеи и галерии


Военен клуб


Къща-музей „Цар Освободител Александър II“
Панорама Плевенска епопея в Скобелевия парк
Скобелев парк-музей изграден е на самото бойно поле през 1904-1907 г. На това място по време на третия щурм на Плевен (30 август - 11 септември 1877 г.) отрядът на генерал Скобелев води кръвопролитни сражения, в които падат убити и ранени 6500 воини. Напоената с кръв местност оттогава се нарича “Мъртва долина”. Костите на загиналите намират вечен покой в 9-те братски могили и костницата. Десетки руски оръдия от войната са подредени като батареи.
Къща-музей „Цар Освободител Александър II“ Къщата на семейство Вацови, с богата вътрешна уредба, е построена през 1873 г. от същите дряновски майстори, които са строили къщата на Таки х.п. Георгев и църквата „Св. Параскева“. Тук на 11 декември 1877 г., ден след падането на Плевен, тържествено е посрещнат руският император Александър II , на когото е представен плененият турски генерал Осман паша. От 12 до 22 декември в този дом живее първият военен губернатор на Плевен ген. Скобелев. При създаването на музея през 1904-1907 г. около къщата е устроен красив парк с оригинална ограда, експонирани са две батареи от руски оръдия и бюстове на бележити командири от руската и румънската армии.
Регионален исторически музей — исторически музей с етнографски и природонаучен отдел
Постоянна експозиция на оперната прима Гена Димитрова в Регионалния исторически музей
Художествена галерия „Илия Бешков“, Плевен
Изложба-дарение Светлин Русев — художествена галерия, с около 400 произведения на известни български и чужди художници
Музей на виното, Плевен е плод на дългогодишна разработка на екип български и френски специалисти архитекти, енолози и музейни експерти от Плевенската панорама и Историческия музей. Музеят се намира в пещерно образувание, което се състои от пет галерии с площ 650 кв.м. Местоположението на пещерата е на пет километра от центъра на град Плевен, в средата на Националния парк „Кайлъка“.

Спорт

Плевен беше сред водещите спортни центрове в България до края на миналия век. Стотици са плевенските спортисти, печелили медали от олимпийски, световни и европейски първенства през изминалите години. Връх на спортните постижения са олимпийските титли от олимпиадата в Сидни на Тереза Маринова (лека атлетика) и Гълъбин Боевски (вдигане на тежести).
До края на миналия век Спортното училище в града безспорно е най-силната школа за откриване и развитие на спортни таланти. Днес училището продължава да функционира, но е далеч от световното ниво, което има в миналото. Всяка година над 2500 ученици участват в общинските и областните ученически игри по футбол, баскетбол, волейбол, тенис на маса, хандбал, шахмат и др.
Най-много отличия носят на Плевен състезателите по карате, лека атлетика, борба, вдигане на тежести, волейбол, тенис на маса. Част от дейността спортните клубове усъществяват в спортен комплекс „Спартак“. Там тренират четирикратните бронзови медалистки по волейбол ВК „Спартак“ - 96, националните шампиони по тенис на маса от „Тетрон“, както и националните ни шампиони по бокс от „Спартак“, също така и един от водещите в страната карате клубове с безбройни национални и международни титли и отличия от 1990 година насам — плевенският клуб за бойни изкуства „Петромакс“ - Плевен.
Баскетболният клуб „Спартак“ заедно с варненския Черно море са единствените мъжки клубове в България, които не са изпадали от елитната баскетболна дивизия на България повече от 30 години (от сезон 1979/1980). Спартак Плевен разполагаше с една от най-добрите школи за развитие на млади таланти в миналото, но днес развитието на подрастващите направления е занемарено. След спечелването на шампионските титли през 1995 и 1996 г. и на Купата на България през 1996 г., през сезон 201/2011 мъжкият отбор едва оцелява финансово и е далеч от спортните успехи от миналото.
Най-отчайващо е положението на плевенския футбол. Плевен е най-големият град в България, който не разполага с професионален клуб - „Спартак“ и „Белите орли“ престанаха да съществуват през 2009 г.
Парк „Кайлъка“ е любимо място за отмора на плевенчани, с условия за масов спорт.
Град Плевен разполага с модерен спортен диспансер, който осигурява постоянен медицински надзор на активните спортисти и дава възможност да се провеждат лечебни и възстановителни процедури.

Побратимени градове

Плевен е побратимен град или има партньорство с:[6] [7]