РАЗСЪЖДЕНИЯ ВЪРХУ РАЗСЪЖДЕНИЯТА на Бернар Лори

Бернар Лори 

РАЗСЪЖДЕНИЯ ВЪРХУ ИСТОРИЧЕСКИЯ МИТ 
„ПЕТ ВЕКА НИ КЛАХА" 

( разсъждения на един „българолог” и коментар от един българомразец)

Болката, с която българите разглеждат миналото си, е факт, който не може да убегне от погледа на страничния, дори повърхностен наблюдател. Те го представят неизбежно в трагичен план, като поставят ударението върху прекъсването на историческия континуитет. 
--- Такова прекъсване на „историческия континуитет” има и при испанците. Те да не би да вдигат фиести за такова прекъсване, та българската реакция да се представя като нещо особено и не съвсем нормално. 


Трагичното в българската история е синтезирано най-вече в идеята за „петте века турско робство". 
--- Трагичното не е синтезирано „най-вече” там и това показва твърде оскъдни познания, поради което „културолог” една ли е най-уместната титла за г-н Лори. Този „синтез” е още от избиването на инакомислещите от Михаил-Борис, от братските походи на русите на Светослав против българско, от тоталната съседска атака на всички срещу княжеството след 1978г. и т.н. Твърде много са моментите които господин Лори не е забелязал поради невежество или преднамерено.  


Веднага премахваме термина „робство", който принадлежи към романтичната терминология и не може да даде научнообоснована аргументация на действителността (белгийският национален химн също започва с думите: „След векове на робство...", които не биха могли да се възприемат в буквалния смисъл).
--- Твърде е мътна представата на господина и за западноевропейската история. Именно за белгийци и холандци испанската окупация и робство и именно поради нея се вдигна първата буржоазна революция във Фландрия. И ако за французина термина робство има езотеричен характер, то това наблюдение на страничният наблюдател съвсем не може да се възприеме от потърпевшите холандци, белгийци, българи, арменци и др. народи вкусили от сладостта на блюдото наречено „робство”.


 Да заместим и думата „турско", чието семантично значение се е променило коренно през XX век, с по-точната „османски". Получаваме израза „пет века османски режим". 
--- Твърде анемична представа има господин Лори и за турската история. Първата инвазия в Европа е осъществена от селджукските турци, които не са от рода, от племето на османските турци. Предложената дума режим, пък е прекалено смешна според смисъла си в българската реч и по подхожда за характеристика на работен цикъл на мотор или друг механизъм. Би трябвало един „българолог” все пак да има известни понятия за  тези етимологични разбирания според българската реч. Господин Лори ги няма.



Пет века обхващат период от време, който надхвърля възможностите за възприемането му от обикновения човек, които се простират хронологически най-много до спомена за предишните пет-шест поколения, или около сто и петдесет години.
--- Тези възможности за разбиране във времето са според г-н Лори. На него изглежда му е трудно да схване какво става от вчера до днес, в междувремието на двата вестника пред камината. Тези му ограничени възможности за възприятия, той обаче се опитва да наложи върху един народ. С това не мога да се съглася веднага и окончателно. Г-н Лори, който досега се показа, като един „булгаролог” с мижави способности се опитва да налага собствените си бюргерски понятия за време и на един народ с 2500 г. традиции. И дори сме записвали на собствения си език тези събития по време, когато предшествениците на г-н Лори са били неизвестно къде и неизвестно какви.


 Страдание, продължило пет века, е прекалено голямо, за да може да се осмисли. 
--- За господина и ваденето на зъб може да не може да се осмисли и продължава да налага някакви смешни категории за съзнание и време. Заявленията на господина твърде много надхвърлят възможностите му, за да можем да го приемем равнодушно. 


Това е прекалено обширен обхват за изследване дори за професионалния историк. 
--- Професионалният историк според Лори е нещо много некадърно и с ограничен мозък. Вярно е, че всеки съди за другите по себе си, но да сравняваш една професия с собствените си юношески съждения е прекалено предизвикателно за да бъде сериозно. Явно всички тези спектрални ограничения наложени, като увод от г-н Лори искат да обяснят някаква твърде схематична и фрагментна представа за неговият „труд”.


При един по-задълбочен анализ се вижда, че в историческите изследвания османският период в България продължава четири века и половина плюс половин век, като диспропорцията в обема на научните разработки за тези два подпериода е очевидна. Информацията за XVII век например е толкова оскъдна, че ни навежда на въпроса, дали изобщо в България е имало такъв.
--- Не, нямало е такъв г-н Лори. България прескача 17в. и от 16в. отива директно на 18 в. Аз мисля, че такова изявление веднага може да бъде симптоматично диагностицирано и определена съответната болест. Това за мен е паталогичен случай, който разбира се подлежи на лечение.


 За сметка на това годините 1824—1878 са обект на задълбочени и многобройни изследвания. Причината за това е, че периодът на Възраждането, който хронологически принадлежи към османския, не се вписва в мъглявата и размита представа за „османската трагедия".
--- Аз лично гарантирам на г-н Лори, че ако той изкаже подобно твърдение в определено „особено” място за българската памет, като например Батак и например около мен, то той ще бъде много последователно и жестоко малтретиран на място. Без обяснения. И без извинения.


 Това е исторически период, чиято динамика е добре известна, а същността му е подробно документирана. 
--- И нейното изопачаване говори за твърде голямата човешка деградация на индивида, позволил си това.



Възраждането е част от историята и, което е по-важно, част от националната история. Нещо повече — това е основополагащ период, през който се създава и формира българската национална идеология. 
---- Ако говорим за национална идеология, то няма как да подминем верската определеност на българите ( пък и не само на тях) която определеност до голяма степен индикира и определя тази идеология. А такава верска определеност при българското племе имаме още през  V в и това е документирано. Г-н Лори изглежда няма и хабер за тези свидетелства.




За мен Българското възраждане започва към второто десетилетие на XIX век (ако непременно е нужна дата, можем да приемем за негово начало появата на Рибния буквар през 1824 година), а не през 1762 г., както е прието в историографията. Защо не приемам за начало на Възраждането написването на широко нашумялата напоследък „История славянобългарска" на Паисий? 
--- Историята на Паисий била „нашумяла” напоследък?! Невероятно. Този човек е потомствен идиот дами и господа и аз категорично заявявам, че не му се признава никакво определение „булгаролог”. „Гювечо-лог”, „Вино-лог” и т.н. може, но българолог – изключено. Не може всеки дебил, обявил се за квалитет да плюе срещу българските ценности и това да се приема като „научна квалификация”.
      


Разбира се, то има своите предшественици, но за него не може да се говори в годините на „кърджалийското време". 
--- Няма такова време в българската история. Нито „кърджалийско”, нито „даалийско”. Мършавото познаване на някои български писатели не означава, че спрямо тяхни произведения може да се гради историческа концепция.


Ролята на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански е значима, но те си остават изолирани случаи. Съсредоточавайки се върху тях, българските историци оставят на заден план период от възлово значение за българската история. 
--- Какъв ли ще е този „възлов период” незабелязан от малоумните български историци, а забелязан от видиотения (поне до сегашните си изявления френски „специалист”) ?



Дискусиите от 70-те години за наличието на „ранно Възраждане" са интересни, но почиват на погрешни предпоставки, произтичащи от механично привнасяне на марксистката теория: наличието на български търговци (оттук и буржоазия) през XVIII век не води автоматично до наличието на национална идеология. 
Периодът 1393—1824 г., тази “terra incognita”, не подлежи на национално историческо тълкуване.
--- Точно поради тази причина е наречена и „робство”, което „специалиста иска да смени с „режим”.


 По време на този дълъг период от време българското население няма собствена история.
--- Щом има народ – значи има и история. Дали тя е писана или предавана от устана на уста е безразлично. Историята Е налице.Тези квалификации, които се учат в първи курс на всяко висше учебно заведение в България изглежда никога не са били достояние на фреският „специалист”. Би било редно да попитаме къде е получил образованието си г-н Лори, да не би да е във Гвиана, под палмите с маймуните, но няма да го попитаме. Може да е получил образованието си по завещание и да му бъде неудобно да го сподели.


 То споделя общата съдба на останалите християни в Османската империя. 
--- Не, не споделя общата съдба на останалите християни – нито на гърци, нито на сърби, нито на арменци и т.н. Само това изречение може да бъде блестящо доказателство за безхаберието на г-н Лори на това , що е това история !



Единствено една общобалканска история (на Румелия) може да ни даде вярна представа за историческата действителност в империята през тези четири века и половина. 
--- На г-н Лори и такива като него това е и предостатъчно. Дори една снимка от космоса на въпросната територия би била достатъчна за да онагледи исторически случаят. В дълбочина.


Да се говори за „чуждо иго" е опит за дистанциране на национална история, която отказва да приеме спецификата на съществуване и управление в една империя. 
--- Защо да отказва да приеме спецификата на империята, след като нейни представители са ръководители ( първи везири) в тази империя ? Тяхната роля е играла определяща роля, не само в признаването на българското християнство, на българската собственост и българската националност, но тя е играла и определяща роля във формирането на сегашните граници на България. Твърде е мътна представата на „специалиста” не само за ХІVв. , какъв е Баязид, кои са жените на Султана и т.н., но и в най-съвременната Европейска история. Дори „специалист” изобщо не подхожда за характеристика на тази персона. Но да видим на чии гробища плаче „гробаря”, навярно скоро ще стане ясно.


Този подход е напълно анахроничен и пренася късни политически категории в общество, което функционира по съвсем друг механизъм. В една империя не съществува понятието „чужд", а само „различен". 
Темата за „петте трагични века" не е монопол единствено на българската историография. Тя присъства и в историческите изследвания на сърби, гърци, румънци, албанци и т. н., но все пак с твърде многозначителни нюанси на ударението, което се поставя. Моето лично виждане е, че именно в българската историография трагедията е предадена в най-черни краски. 
--- Е и какво от това „гробарю” ?! Така я виждаме, така пишем историята си. Може пък да сме по-чувствителни, по емоционални и откровени към действителността отколкото един гробар може да си представи.



Общото мнение в България е, че именно тук условията за живот са били най-тежки, защото българските земи са се намирали в сърцето на империята, в непосредствена близост до столицата. 
---- За пръв път чувам такива основания за „тежест”. В коя кръчма те будалкаха „гробарю”, докато черпиш ? Тези примери са същите и като примерите двамата кримски "готи" от цариградското пристанище.

Този аргумент е твърде странен за мен.
--- Ами на балък като тебе гробарю, може да се пробута за българска история и разказа на някое циганче от Централа гара в София.


 Чуждите пътешественици подчертават, че българските земи, отдалечени от бойните полета, достигат сравнително добро ниво на живот.
--- Това за тебе обаче не е вярно, нали. Пътешествениците не са „гробари” като теб, че да йм вярваш.


 Трагичната съдба на пограничните зони е спестена на българските земи. Не може да става и дума за сравнение с непрекъснато подложените на военни действия европейски крайгранични области на империята, като например Босна. Българските земи не изпитват разрухата от дългите австро-турски войни, няма масови преселения, както при сърбите от 90-те години на XVII век, 
--- За това, че има области в Молдова и Бесарабия заселени със стотици хиляди българи от непрекъснатия национален поток на север, това гробаря не е и чувал. „Специалист” !



нито редуване на латинска и османска власт, като в Пелопонес в началото на XVIII век и в Белградския пашалък (1718—1739), нито познават фанариотския гнет във Влашко и Молдова. Тези злини ги подминават през XVII и XVIII век и оттук впечатлението за относителното спокойствие, което е разрушено от „кърджалийското време". 
--- Боже, боже, защо не слезеш и да си прибереш вересиите ? 



Българската историческа мисъл незаслужено подминава като обект за изследване „кърджалийското време", или аянските размирици.
--- Това е изглежда и цялата информация на „гробаря” за българската история – разказа "Индже" на Йовков.



 А това е един важен исторически период (от 1779 до 1813 г., според периодизацията на Вера Мутафчиева), който съвпада с преломен момент от първостепенно значение в западноевропейската история. Съществуват цели библиотеки с книги за Френската революция и войните на Наполеон в Европа, докато изследванията за същите години в България са десетина. А тогава се развива остра, продължителна криза, съвсем несинхронна със събитията в Западна Европа. 
--- „Откри Америка” „гробаря” с гениалното си "откритие".



Именно „кърджалийското време" — слабо проучен и малко познат период, представлява за мен тази българска специфика, която отделя историята на страната от останалите балкански държави, включени в Османската империя. В съседна Сърбия, където събитията в случая са най-близки до българските, те се възприемат не като част от едно смутно време, а са представени епично от сръбската историография като въстанието, положило началото на модернизацията на страната. За българите това е период на продължителна, остра криза, която се пада в късен хронологически период. 
Необходимо е да се направи разграничение между „обикновеното, всекидневно" насилие и това, проявяващо се в екстремни ситуации. Всекидневното насилие присъства навсякъде в Османската империя. То може да бъде степенувано — от обиди и унижения през побой, грабежи до отвличане на девойки и убийства. Християните са основните жертви, но изключение не правят и бедните мюсюлмански селяни, циганите и др. От XV до XVIII век това насилие не се различава особено от прилаганото из цяла Европа върху селячеството и градската беднота.
--- Именно насилието върху собственото население може да се нарече „режим”, а насилието от друга народност и вяра – „робство”. Въпреки, че съобщава тези факти, „гробаря” е в невъзможност да осъзнае действителността.


 През XIX век то вече изглежда архаично и неоправдано явление в Османската империя (но също и в Русия). 
Екстремното насилие се проявява само в определени кризисни моменти чрез кланета, опожаряване на села, грабежи, поробване. То съпътства по принцип войните и въстанията. Проявите на екстремно насилие в Османската империя не се различават по своята същност от поредицата жестокости, с които е наситена европейската история — в миналото и днес. 
--- Тук „гробаря” се отдава на преписвачество. Любим прийом на лилипутите и безхаберните.



Затова пък „кърджалийското време" с неговите тридесет години на непрекъснато екстремно насилие представлява историческа реалност, на която е трудно да се намери еквивалент. Трябва да се върнем към Тридесетгодишната война в Европа (1618—1648), за да намерим подобни дълги и опустошителни смутове. Или да търсим извън Европа подобни аналогии в междуособиците в Китай през 1916—1928 г., или може би при конфликта в днешен Афганистан. 
Историята ни дава множество примери за това, как човечеството успява да преживее войни, траещи една, три, пет или дори десет години. Затова пък примерите за продължилите дълго остри кризи са много редки. Трудно можем да си представим какво означават цели тридесет години на безредици, беззаконие, глад и несигурност, на непрекъснато насилие. Цяло поколение израства и се формира в контекста на постоянни размирици. Насилието вече не е кратък епизод от живота, а става градивен елемент на мирозрението. 
За „кърджалийско поколение" приемаме хората, родени приблизително между 1770 и 1790 г., чието съзряване и първите зрели години са по време на аянските бунтове. Концепцията за поколение трябва да се използва внимателно от историка, защото само хронологичният принцип не е достатъчен, за да бъде дефинирано това понятие.
--- Ето как от един период от 20г. „гробаря” ще изведе цялата българска история и особено нейната липсваща част – турското робство.



 Необходим е опит от преживяването на общата драма за обособяването на едно отделно поколение. 
В българската историография не се говори за „кърджалийско поколение". 
--- Защото по нормалните понятие въведени като научни, такова не може да има. За понятия въведени от гробаря – наверно да. Очакваме още пуризми които за осветят българската „изгубена история”.



То не е идентифицирано като такова, защото не е оставило свидетелства. С изключение на спомените на Софроний Врачански и някои откъслечни бележки, липсват други спомени на съвременници. По-късно, след края на смутовете, неговите представители не обръщат поглед назад, защото не искат да разравят миналото. Сякаш цари всеобща амнезия. „Кърджалийското поколение" е поколение, лишено от памет. 
Изглежда, че за съвременника практически не е възможно да направи смислен разбор на толкова продължителен драматичен период. По същия начин днес участниците в гражданската война в Босна не могат да определят дали дадено събитие е станало през 1992 или 1994 година. 
--- Виждаме колко са умствените способности на „гробаря”. Колкото може да помни той – толкова трябва да помнят и другите. Само за такова изявление пък днес във Босна, ще бъде побит на кол. Защото хората не са малоумни като „гробаря” и помнят. И разказват запомненото. И ще бъде помнено с векове. Що ли се занимавам с този малоумник ?!


В такъв момент липсват отправни точки. Затова не трябва да се учудваме, че достигналите до нас свидетелства за кърджалийското време са противоречиви и неточни. 
„Кърджалийското поколение" заема особено място в хронологията на Възраждането. Дейците на църковно-националното движение от 1820—1840 г. са деца или внуци на неговите представители. Техният романтичен и често наивен ентусиазъм непрекъснато е спъван от старото, скептично настроено и подозрително поколение. Чорбаджиите от 40-те години нямат доверие в Танзимата. Те не вярват, че Османската империя може да се реформира. Възгледите им за общественото развитие са непоправимо деформирани от трагичния опит на младостта им. 
--- Тук имаме кинематографични маниери да се опише психологията в един период от време. Така се пише дами и господа „гробарска история”.



Те предават своето крайно отрицателно виждане за Османската империя на младите национални идеолози. Изграждането на едно национално историческо виждане е в основата на Възраждането. Всъщност липсата на писмени извори е определяща (откъдето и митът за изгорените книги). Поколението на идеолозите се обръща към своите родители, т. е. към амнестичното „кърджалийско поколение”. Картината, която се оформя от фрагментарните им и объркани спомени, е на хаос, насилие и беззаконие, и то в неограничен период от време. 
И така попадаме в сърцевината на мита, че „пет века са ни клали". Този мит е широко разпространен сред българското население и се поднася на всеки чужденец от добронамерени и искрени хора, които се мъчат да му обяснят спецификата на българската национална психика. Научната литература обаче го отхвърля като лишен от научна обосновка.
--- Научната „гробарска литература” очевидно има предвид „гробаря”



 Но като всеки мит и този съдържа в себе си и скрита истина. 
Смятам, че изразът „пет века са ни клали" всъщност съдържа следната идея: „Докъдето стига паметта ни, става дума само за кланета." По този начин формулирана, мисълта е научно защитена. От една страна, колективната памет се фокусира върху периодите на „екстремно" насилие, а, от друга, „кърджалийското време" спуска дебела и плътна завеса, през която по-далечното минало не може да проникне. 
--- Ето че българската история се свежда до представите на „гробаря” за нея. Той не привежда нито един източник, а такива дал Бог, стига да се потърсят.




Възрожденските българи са разполагали само с елементарни научни познания, за да оценят османското минало (най-доброто е историята на Хамер, която рядко се използва). Като част от империята, за тях е невъзможно да излязат от рамките й, за да погледнат обективно към миналото и да направят критичен анализ на нещо толкова монолитно и неоспоримо за тях.
--- Никога на българските търговци не йм е било забранявано да напускат Империята. За „български търговци” обаче гробаря едва ли е чувал – той знае само едно – „кърджалийското време”,  както Войников който повтаря "страшни опустошения". 


 Предците им от „кърджалийското поколение" са им оставили само разкази за ужаси и мизерия. А това служи на тяхната революционна и романтична идеология, която представя нещата само в черно и бяло. 
Сто и двадесет години след Освобождението на България с учудване констатираме, че „кърджалийското време” продължава да играе същата роля на черна и непроницаема завеса, която закрива историческия хоризонт и хвърля трагическа сянка върху цели пет века, т. е. върху половин хилядолетие. 
--- Ето такива изказвания ще се посрещнат с възторжени изрази „здраствуй товарищ” от Русия и ще бъде „узаконена” претенцията йм, че Русия е създала България, че България е "нейна". Ето от такива „гробарски мекерета”.



И като исторически парадокс в последната фаза на османския режим в България, през 1876—1878 г., отново има кланета, сякаш за да потвърдят идеята за непрекъснатата верига от зулуми. Тези кланета, и по специално Баташкото, заемат централно място в българското национално историческо виждане. Без тях голяма част от аргументацията за Освобождението става безпочвена и губи от убедителността си (и това както в българските писмени свидетелства — Захари Стоянов, Иван Вазов, така и при външните наблюдатели — Гладстон, Юго). От „петте века на непрекъснати кланета" са документирани точно само тези от 1876—1878 г., но това е достатъчно, за да се оправдае общата картина, която историческото съзнание рисува. 
--- „Петте века непрекъснати кланета” обаче е измислица на „гробаря” за да легализира по някакъв начин безмислената си постановка. Един идиотизъм обаче не може да направи приемствен друг идиотизъм.

* * * 

Вече по-добре разбираме в какво се състои същността на историческата болка на българите, за която говорихме в началото.
--- С тази безмозъчна шишарка на главата Гробарю, едва ли можеш да схванеш и изгрева на Слънцето.


 През периода 1779—1813 г. българското население изпитва в много по-голяма степен от останалите народи, населяващи Османската империя, продължителни и жестоки насилия. На един народ е необходимо много време, за да се излекува от тези исторически травми (както Германия през XVII век, Китай през XX век) Националното съзнание, което изгражда възрожденското поколение, разпростира страданията от „кърджалийското време" върху цялото османско владичество, т. е. върху пет века. Това преувеличаване е обосновано от революционната борба; 
--- Точно обратното е Гробарю. Революционната борба използва метафоричното преувеличение за да мобилизира по-голяма част от населението. Точно както Френската "революция" хиперболизира превземането на Бастилията, а в нея е имало само един ключар, един затворник и един разсилен. С отварянето на вратата, ключарят я отваря доброволно понеже се чука и влизането на тълпата безпрепятствено в Бастилията е ознаменувано като „победа”, и Франция се сдоби с най-ефектната си „революционна победа”. Е, такива фарсове в българската история няма и няма и да има.



тя позволява по-късно да се оправдае освобождението на страната от чужда държава.
--- Това „оправдание” не е българска измислица Гробарю, а на  Руската имперска администрация. Вече ми се струва видно на чии гробища плачеш Гробарю. На гробищата на умрелият панславизъм, безпомощно мегафониран от Русия и до този момент. Вие сте срам Гробарю не само за френското свободолюбие, но и за човешкия свободолюбив род. 



 Берлинският договор и „националните катастрофи” са други тежки травми, които още повече усложняват разбирането на българите за тяхната колективна съдба.
--- Напротив. И най-червените дадо-ивановци разбраха кой йм е враг и кой приятел през три национални катастрофи.Единствено 3-те милиона пенсионирани соц. овце не могат да схванат разликата и съсипват бъдещето на потомството си. "Децата ще понесат греховете на бащите си".


 Но от 1878 г. до днес това представяне на османския период в българската история не е било поставяно под съмнение: все още в манталитета на българина основно значение има представата, нарисувана през Възраждането.
--- То са видни първолаческите понятия на Гробаря с които съди за света. Една покъртителна картина на умствено безсилие и автентична неграмотност. .


 
С риск да изглеждам като човек, даващ смешни и претенциозни съвети, бих искал да предложа една “историческа психотерапия”.
--- Смешни ли ?. Много високо се поставяте гробарю! Съветите Ви са определено малоумни. Дали даоунството ви е наследствено или придобито не се наемам да отговоря докато не ви видя физиономията.

 Петвековната болка е наистина непоносима. Нека да я намалим на тридесетгодишна, 
--- Или на една петилетка, или на трийсет минути е по-добре. Абе кой му е дал виза на това френко говедо да премине граничната линия през 1996? .



което пак е много в колективната съдба. Но тази тридесетгодишна мъка трябва да се опише подробно, да се анализира, да се коментира. Тя трябва да бъде извадена от общото трагично, смътно усещане за необхватния период от пет века, за да стане исторически материал, върху който може да се работи градивно. 
--- И върху трийсет минутния исторически период ще Ви трябва 30 години  време за да го разберете. Или малко овреме отпуснах ?




„Кърджалийското време" е специфичен период от българската история.
--- И ето тема за докторат. Как френското говедо стана човек на Балканите.


 Ужасна специфика, която се губи, ако се разтвори в останалите пет века. Кърджалиите не само са плячкосвали и опожарявали, изнасилвали и клали, те също така са изолирали българските земи от кардиналните промени, които стават по същото време в Европа. 
--- Няма как това френско говедо да разбере, че всички тези кърджалии са орди съпътстващи руските войски дошли на Балканите. Кърджалии, даалии, татари и всякаква азиатска цигания се изсипаха от североизток и дадоха началото на съвременната българска тюркология.



Отзвукът от Френската революция достига до Балканите — в Сърбия, в Гърция, във Влашко и Молдова, но като че ли напълно подминава България. 
--- "Отзвука" как революционните войски превзеха Бастилията !. 


Бих направил една смела хипотеза: не в 1393 г. е причината българите да се смятат изоставени от Западна Европа, да се представят като сираци, лишени от западната духовна авантюра.
---- Ако имаше и капка мозък в шишарката, щеше да знаеш Гробарю, че българите са основната сила – редовната войска, на Източната Римска Империя, Елитни войски на Турската империя и най-голяма сила и в момента на Балканите. И до миналата година четяхте български библии на кирилица край манастирите на Марсилия и Монако. По телевизията ги представиха - едно към едно автентични. За твое сведение, тези библии са от, времето когато твоите прадеди се катереха по палмите на френска Гвиана.



 Не толкова от Ренесанса, Бароковата епоха или Века на Просвещението лишава българите Османската империя, а от участието в големия европейски трус от 1789—1815 г., с който започва Новото време. Отговорни за това са не „абстрактните" турци, а румелийските аяни и тяхната наемна милиция в една изключителна социално-политическа обстановка. 
--- „Ново време”съществува само в шишарките на новите французи от френска Гвиана, както новото време съществува във главите на новите българи, а не в главите на исконите  жители на тази земя, в момента наречени българи, македонци, сърби и какви ли не. „Времето е в нас и ние сме във времето” е казано от българин и това явно не може да се схване от потомците от Гвиана, както и това защо ще бъдете посечени в Батак или Босна. Откъде акъл за това ?. 



Следователно е необходимо да се разсее мъглата, която покрива „кърджалийското време".
--- Мъглата в собствената ти глава Гробарю може да се премахне, както виждам само с падане на главата. Просто си безнадежден случай, първокласен европейски идиот.


Всъщност става въпрос за близък до нас исторически период, за който съществуват исторически извори. Освен османските документи, главно използвани от Вера Мутафчиева, чиято роля на пионер в тази област трябва да отбележим, съществуват и западни, а също и сръбски и румънски извори, които все още не са привлекли вниманието на българските изследователи. 
--- За писателите – които, считате за историци вече знаем. Ами сатириците за какво ги считате – за пророци ли ?!



Необяснимо е как например личност от европейска величина като Осман Пазвантоглу все още не е бил обект на научно документирана биография. 
--- Не е документирано също и биографията на последният паша. Човек заслужил българското уважение, не само поради това, че майка му е българска. Тук, на Балканите не гледаме кой е турчин и кой българин Гробарю, а сечем глави по заслуги към човечността. Глава – ако я има. Вие дори я нямате за да се посече.



Историята на „кърджалийското време" не може да бъде разглеждана само като част от българската национална история. Ако в краен случай можем да говорим за история на Възраждането, обхващаща само българската общност, повече или по-малко абстрахирала се от османския контекст, този подход не е приложим за един по-ранен период. Историята на „кърджалийското време" изисква българското население в Османската империя да бъде разглеждано като неразделна част от имперската общност. Размириците на аяните засягат цялото румелийско население, без разлика на език или религия. Това е колективен трус и историкът, който иска да го изследва, трябва да го направи в наднационален план. 
--- Какви аяни бе Гробарско, грешко на природата. Как с едни аяни ще обясниш 500 години история ? Това да не са ти бананите по палмите.



Точното, детайлно и нюансирано изследване на „кърджалийското време" ще позволи позитивната преоценка на българската история. 
---- И ще отидеш до Москва да си получиш Гробарския Докторат. Както едно време го получи Мошеника Златарски, за подобни заслуги.


Историческото познание за най-черния период от османското владичество ще позволи да се уравновеси картината за по-ранните векове. Целта е не „да се реабилитира" Османската империя, а да се получи по-нюансирано виждане, което ще разграничи периодите на подем и благосъстояние от тези на упадък и кризи. 
--- За такова разграничение не са нужни гробарски кърджалийски медоти. Нужно е само да погребеш червените историографски сателити Гробарю и покрай тях и сам да се закопаеш. Ако не можеш – ще ти се помогне.


Вътрешната периодизация на Османската империя още е обект на спорове между специалистите. По-доброто познаване на „кърджалийското време" ще ни позволи да видим възрожденските автори в реалната историческа светлина, отговаряща по-вярно на действителността от тяхната епоха. Това ще позволи да се даде нова оценка на влиянието на този период на екстремно насилие върху изграждането на българското национално историческо виждане.
--- Такива гробарски оценки не са нужни на новата българска история. Нито шебеци от Гвиана.


 По този начин може да се покаже реторичният, а не документален характер на някои известни текстове от българската литература. Много от тези текстове досега са разглеждани безкритично и издигани на пиедестал от литературоведите. Всъщност възрожденските автори описват не съвременната им действителност, а стилизирано, абстрактно във времето „турско иго". 
--- Ако френската история е след разпадането на франкската държава, то българската история по това време е вече на половината си път. Възраждането е частица от общата гора на българската история, която такива като Вас, виждат само в дървото на бастуна на който подпират маймунската си интелигентност.



Изучаването на „кърджалийското време" трябва да позволи на съвременните изследователи да изградят вярна историческа представа, съответстваща на края на XX век, а не на романтизма през Възраждането. 

Париж, декември 1996 г. 
--- Париж ли ? Едва ли европейската столица на културата може да роди такъв урод. Гробаря със сигурност е от Западна Америка.


Превод: Георги Пеев
--- Благодаря ти Георге за информацията. Добре беше за българския читател да сравни българските червени папагали, с лъскавата олигофрения на европейската цивилизация. Ако писанията на нашенските официози  излъчват неприятен мирис, то сега се запознахме с великата Воня.