Току-що се яви зората
в един прекрасен майски ден,
излязох аз из одаята
душевно много наскърбен.
Но где и към кого да тръгна?
Кой може да ме утеши?
Към кой мъдрец да се обърна
с съвет той да ми се яви?
И тъй стоях със нетърпене,
и много, много аз мълчах,
но по сърдечно си влечене
към Трапезица аз тръгнах.
Навред там тихий вятър вее,
реката Янтра там шуми:
и славейчето сладко пее
и пътниците весели.
Мен само не развеселява
тази природна веселба,
но само ми възпоменава
за прадедните времена!
И дума: "Слушай, юноше, с внимане,
към тебе вика таен глас,
на, гледай, със възпоменане
живее всичко до тозчас.
Смисли за тази Трапезица,
за този старий, наший град,
той българска е бил столица,
и скрива прадедния прах!
Със вярната си тук дружина
Асен е някога живял,
но много оттогаз се мина,
откак със слава той гърмял.
Оттука български юнаци
далеко тичали на смърт,
високо дигали байраци,
врази кога им се явят!
Няма коментари:
Публикуване на коментар