Loading

Образите в "Гераците"



Повестта Гераците пресъздава историята на един селски род чрез съдбата на три негови поколения, които разкриват разлагането на патриархалния свят под въздействието на новите обществени отношения.
Повестта се състои от 11 части, които оформят три основни дяла, почти еднакви по композиционен обем и рязко асиметрични по обема на обхванатото в тях реално време.
Първият дял обхваща времето от незапомнените прадеди и пряко разглежда периода от младините до старините на Йордан Герака.
Втората част описва отпуската на Павел
Третата част отново обхваща дългогодишен период и подсказва по-нататъшното развитие.
Първият дял представя програма върху патриархалния ред, като по този начин потготвя общото развитие на повестта и отношението към проходния свят, спрямо който тя започва като рязка и необяснима промяна. В своя завършек този дял се връща кръгово към началото и контрастно описва как Герака посреща жътвата Сега той равнодушно посреща жътвата...
Вторият дял поставя първия в положение на бавно и устойчиво време и чрез развитието на епизодите пресъздава катастрофалното завършване на промяната, започнала в началото на повестта. Кражбата на парите се откроява като кулминация на емоционалното и нравственото напрежение на фона на предходното описание на отпускарските дни на Павел.
В третия дял настъпва нова и видимо трайна устойчивост. Според събитийната логика на творбата първата задача на новия порядък е да се освободи от чуждите тела, останали от стария свят Елка и Захаринчо. Повествователно ускорено, това става в послесната част: един зимен ден погребват Елка, една заима Петър повежда Захаринчо към града. Установява се заключителното според творбата равновесие, което тъжно напомня за началото. Повестта започва и завършва с описание на дома на Гераците и по този начин се съпоставят ценностите на прадедите и правнуците.

Образите в Гераците

-Баба Марга присъства само в началото на произведението, но изпълнява важна роля за хода на сюжетното действие. Тя е типична представителка на патриархалната жена: вярна спътница в живота на Йордан Герака; стопанка, която се грижи и за кръчмата, и за къщата, пазителка на семейния сговор, която обича, но и респектира близките се.
След смъртта на баба Марга изчезва добрият и строгият дух, който държи всичко в ред. В къщата като змии плъзват неприязън между снахите и недоверие между братята. Подтавя се под съмнение бъдещето на семейството.
-Йордан Герака е централен и в най-висока степен въплъщава смисъла на пресъздадените в творбата конфликти. Героят докрай остава верен на стремежа си да запази целостта на семейството и показва фанатична привързаност към завещаното от традицията. Тази позиция го прави сляп за истината за престъпните замисли на Павел, за равнодушието на Божан
Герака е герой с трагическа вина. Криворазбраната му обич към Павел е причина най-малкият брат да се пропие. Йордан налага парите и богатството като критерии за благополучно съществуване и самият живот го принуждава да изкупи своята вина. Всичките му надежди са разбити, когато го ограбва собствения му син: като че не парите на стареца, а честта на целия дом е открадната.
-Образът на Божан е най-показателен за метаморфозата на добродетелите. Пред погледа на читателя трудолюбието и любовта към земята: Лицето му имаше прегорелия цвят на пшенично зърно, душата му гледаше небето, слънцето, облаците с надеждите и тревогите на плодородната земя. Постепенно отношението му към труда се изгражда и той се нахвърля върху снопите като върху плячка. Променя се и отношението му към близките, а връхна точка в деградацията на героя е кражбата от собствения му баща. Характеристиката на Божан се допълва и от мнението на селяните за него: От сега нататък той ще царува, другите ще робуват. Егоизмът, пуснал корени в душата на героя, се проявява и в края на повестта. Когато погребалната процесия с ковчега на Елка минава край нивата му, той сваля шапката си като чужд и продължава да огражда имотите си и да отделя себе си от света на другите.
-Развитието на образа на Петър се извършва изцяло под властта на неговото леко птиче сърце. Добродушен и сърдечен към всичко, той също е цар на полето, но само докато чувства трудовата мощ и единството на цялото семейство. След делбата, останал сам, Петър изпитва ужас от жадната за човешки ръце земя: Трудът го плашеше...Без воля той се оказва неспособен да се приспособи към наставащите промени и се пропива.
- В образа на Павел Елин Пелин синтезира идеята за краха на патриархалния морал и най-вече за разпадането на любовта. Чрез този герой намира израз пълното крушение на духовно нравственото начало в човека. Той е безчувствен към всичко свято- семейство, дом, земя. Когато старият Герак споделя болките си, Павел усеща нещо блудкаво в душата си, като че някой бе плюл в нея. Безсърдечна и загрубяла, в нея няма място за състрадание и обич. От страстната му някога любов към Елка не остава и следа: Как ли живее тази жена се пита той, но в този въпрос се крие само безразличие и досада. Символичен е и фактът, че Павел става причина за смъртта на Елка. Сблъскват се два морала и изходът потвърждава пророческите думи на Йордан: Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар