Антимонополни протести в България 2013 [редактиране]
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Неутралността на тази статия е спорна. Моля, вижте съответната дискусия набеседата. Моля не премахвайте този шаблон, докато диспутът не бъде разрешен. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, енциклопедичен стил. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Тази статия или раздел отразява или включва актуално събитие. Информацията може да се промени бързо с развитието на събитията. |
Антимонополни протести в България (2013) | |
Протест в София, 17.02.2013 | |
Място | България |
---|---|
Дата | 4 февруари - продължават |
Причини | социална и икономичиска криза в страната, прераснала в политическа, повод са несъразмерно високите сметки за ток и парно от декември 2012 г. и януари 2013 г.; |
Начини за протест | митинги, шествия, гражданско неподчинение, самозапалвания[1] |
Ранени | между 15 и 20 души[2][3] |
Участници | десетки хиляди граждани в много градове на България |
Резултат | оставка на кабинета „Борисов“ |
Протестите в България 2013 г. са политически протести, започнали в края на януари 2013 г. и обхванали над тридесет града в България. Първоначално породени от високи сметки за електричество и насочени срещу електроразпределителните дружества (монополисти на държавно регулирания пазар за електроенергия), протестите се насочват срещу политическата система въобще. Изблици на насилие между правоохранителните органи и протестиращите на 19 февруари 2013 в София довеждат до оставката на дясноцентристкото консервативно[4]LXXXVII-то правителство на България. Силен белег оставя самозапалването на Пламен Горанов, предизвикало широк обществен отзвук.
Първите протести са на 28 януари 2013 в Сандански[5] [6] и Благоевград[7][8]. Те почти веднага прерастват в разнопосочни масови политически протести насочени както срещу политическата система и управлявалите след 1989 политически класи, така и срещу икономическата групировка ТИМ.
Някои протестиращи настояват за свикване на Велико народно събрание, а други демонстрират за продължаване на работата на XLI Народно събрание. Сред символите, носени от протестиращите, преобладават българските знамена, но се срещат и партийни и идеологически символи.
Във Варна и Пловдив на сградите на централите на електроразпределителните дружества на нанесени материални щети. Медиите съобщават и за подпалени служебни коли на ЕРП-тата. В София, при сблъсъци покрай протестите има ранени и арестувани. [9][10]. Самозапалват се и изгарят 3-ма души[11]. В същите дни на свои протести излизат лекари[източник? (Поискан преди 3 дни)], военни[източник? (Поискан преди 3 дни)], пощаджии[източник? (Поискан преди 3 дни)], студенти[източник? (Поискан преди 3 дни)], миньори[източник? (Поискан преди 3 дни)],железничари[източник? (Поискан преди 3 дни)], еколози[източник? (Поискан преди 3 дни)], искания поставя полицейският синдикат[източник? (Поискан преди 3 дни)] и пр. На 17 февруари и 3 март 2013, БТА съобщава за кратко блокиране на международния път Е79 при Благоевград, Дупница и Враца, както и на международния път Е-80 при Хасково и по оценки в медиите протестите се развиват към гражданско неподчинение[12].
Съдържание[скриване] |
Издигнати искания [редактиране]
Първоначални икономически искания [редактиране]
- Енергиен сектор:
- Национализация на електроразпределителните дружества в страната.
- Премахване на всички посредници, и поемане на тяхната функция от НЕК.
- Разсекретяване на всички договори в сектор Енергетика и търсене на отговорност на подписалите ги лица.
- Електроенергията произведена от АЕЦ-Козлодуй, да се разпределя само на вътрешния пазар за нуждите на гражданите и обществото.
- Премахване на задължителното изкупуване на електрическа енергията от НЕК.
- Топлинна енергия:
- Индивидуални договори с топлофикационните дружества с право на прекратяване с едномесечно предизвестие от страна на клиентите.
- Реално отчитане на изразходваната топлоенергия.
Издигнати политически искания [редактиране]
Протестиращите не формират формално единен ръковорен център, но в различните градове и от различни течения и групи бързо са формулирани еднакви по същността си политически искания, различаващи се само редакционно, включително крайно леви, ползавщи се с най-широка или с по-малко масова подкрепа:[ неясно? ][източник? (Поискан преди 3 дни)]
- Промяна на конституцията[източник? (Поискан преди 3 дни)]
- Свикване на Велико народно събрание[източник? (Поискан преди 3 дни)]
- Забрана на партиите управлявали след 1989 г.[източник? (Поискан преди 3 дни)]
- Промяна на политическата система[източник? (Поискан преди 3 дни)]
- Национализация на монополите и суспендиране на раздадените концесии[източник? (Поискан преди 3 дни)]
- Промяна на съдебната ситема с въвеждане на съдебни заседатели и избирани пряко съдии[източник? (Поискан преди 3 дни)]
- Промяна на изборният закон[източник? (Поискан преди 3 дни)]
- Сериозно намаляване броя на депутатите[източник? (Поискан преди 3 дни)]
- Директен мажоритарен избор на депутати[източник? (Поискан преди 3 дни)]
- Право на отзоваване на избраните депутати, кметове, съдии и пр. изборни длъжности[източник? (Поискан преди 3 дни)]
- Сваляне изборните и финансови прагове за независими депутати и малки партии и сдружения[източник? (Поискан преди 3 дни)]
- Държавно регулиране за привеждане на цените до социално плиемливо ниво[източник? (Поискан преди 3 дни)]
- Уваличаване на пенсиите, майчинството и заплащането на труда[източник? (Поискан преди 3 дни)]
- Въвеждане на граждански контролни съвети и 50% гражданска квота в управленските и контролни органи на държавно и местно ниво[източник? (Поискан преди 3 дни)]
- Съд на управлявалите от 1944 г. до момента и конфискация на имуществото им и на облагодетелствателите се от прехода след 1989 г.[източник? (Поискан преди 3 дни)]
- Ревизиране на приватизацията[източник? (Поискан преди 3 дни)]
- Намаляване лихвите на банките и мораториум върху вземанията от задлъжнелите им граждани и фирми[източник? (Поискан преди 3 дни)]
- Назначаване на граждански представител в борда на БНБ и в Комисията за финансов надзор[източник? (Поискан преди 3 дни)]
Хронология [редактиране]
28 януари [редактиране]
Масовите протести започват първо в Сандански и Благоевград на 28 януари 2013 г., след което обхващат Варна и територията на цялата страна.[7] Те са насочени срещу енергийните монополи и високите сметки за електричество за месеците декември 2012 и януари 2013 г.
4 февруари [редактиране]
На 4 февруари 2013 г. в Сандански, са първите протести обхванали впоследствие територията на цялата страна под лозунга „Да запалим монополите“, след няколко дни се издигнати искания за смяна на политическата система, търсене на отговорност от политическите субекти на прехода, забрана на политическите партии и свикване на Велико народно събрание.[източник? (Поискан преди 3 дни)]
10 февруари [редактиране]
На 10 февруари 2013 г., един час и половина след полунощ, два от служебните автомобили на EVN в Пловдив са опожарени пред сградата на електроразпределителното дружество.[14]
На този ден, благодарение на социалната мрежа „Фейсбук“[източник? (Поискан преди 3 дни)], хиляди граждани от цялата страна, в това число София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе,Велико Търново, Шумен, Благоевград, Сандански, Силистра, Ямбол, Гоце Делчев,Белене, Монтана, Добрич и Кърджали, се вдигат на протест. Много от протестиращите демонстративно изгарят декемврийските си сметки пред централите на електроразпределителните дружества.[източник? (Поискан преди 3 дни)]
В София протестът започва от сградата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, където след като министър Делян Добрев излиза за да говори с протестиращите бива замерян със снежни топки.[8]
Протестиращите във Варна, след като блокират движението в центъра на града и това на Аспаруховия мост, се насочват към сградата на електроразпределителното дружество „Енерго-Про“, която по-късно бива замеряна с яйца и камъни. Вследствие на това, няколко прозореца са били счупени.[8]
На 10 февруари 2013, по информация на bTV, исканията на протестиращите са за национализация на електроразпределителните дружества в страната, премахване на всички посредници и поемане на тяхната функция от НЕК; разсекретяване на всички договори в сектор Енергетика и търсене на отговорност на подписалите ги лица; електроенергията, произведена от АЕЦ-Козлодуй, да се разпределя само на вътрешния пазар за нуждите на гражданите и обществото; да се премахне задължителното изкупуване на еленергията от НЕК, за индивидуални договори с топлофикационните дружества с право на прекратяване с едномесечно предизвестие от страна на клиентите, какато и за реално отчитане на изразходваната топлоенергия.[8][13]
12 февруари [редактиране]
В София на 12 февруари с домати, пиратки, конфети и димки е атакувана централата на ДКЕВР (Държавна комисия за енергийно и водно регулиране) на митинга пред нея срещу високите цени на тока и парното организиран от ВМРО и партияАтака, запалени са чучела на финансовия министър Симеон Дянков и на енергийния министър Делян Добрев.[15]
13 февруари [редактиране]
На 13 февруари 2013 г. Иван Петров, един от организаторите във Варна, е нападнат след митинг и е намушкан с нож.[16]
17 февруари [редактиране]
На 17 февруари 2013 г. протестът вече обхваща над 35 града а протестиращите са над сто хиляди. Освен в столицата, протести се провеждат още в Пловдив, Варна (30 000 души[17]), Бургас, Русе, Велико Търново, Шумен, Благоевград, Сандански, Силистра, Ямбол, Гоце Делчев, Монтана, Добрич, Кърджали, Дупница, Хасково, Кнежа, Раднево,Свиленград, Стара Загора, Кубрат, Разград, Левски, Плевен, Ботевград, Самоков,Ловеч, Перник, Петрич, Кюстендил, Враца, Видин, Сливен и Пазарджик. В много от тях шествията и демонстрациите прерастват в гражданско неподчинение. Блокират се ключови пътни артерии, кръстовища и магистрали, а камъни, бутилки, яйца, картофи, домати и други са хвърляни по колите на жандармерията и по сградите на енергоразпределителните дружества, Министерството на икономиката и по Народното събрание.[13][18]
18 февруари [редактиране]
Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков подава оставка. Министър-председателят Бойко Борисов все още няма намерение да подава оставката на кабинета.
19 февруари [редактиране]
Протестите продължават. В София се стига до сблъсъци. Има и ранени, което допълнително нагнетява напрежението.
20 февруари [редактиране]
В опит да бъдат спрени протестите, министър-председателят Бойко Борисов депозира оставката на правителството на ГЕРБ в парламента. Подадената оставка не води до стихване на напрежението.
21 февруари [редактиране]
Оставката на правителството е приета с 209 гласа "за", 5 гласа против и 1 въздържал се. Минути след приемането на оставката, премиерът Бойко Борисов съобщава новината, че лидерът на ДПС Ахмед Доган е подготвял покушение срещу него, позовавайки се на материал на Националната разузнавателна служба, постъпил като сигнал от друга „партньорска служба“.
Организиран е контрапротест в подкрепа на правителството от симпатизанти на ГЕРБ. Президентът на Република България Росен Плевнелиев дава официално изявление точно в 15:00 часа. Обсъжда се свикването на служебно правителство.
24 февруари [редактиране]
Национелен протест - няколко десетки хиляди души се събират в София, около 50 000 във Варна и големи маси в десетки градове на страната демонстрират срещу монополите, бедността и за смяна на политическата система. Президентът Росен Плевнелиев отива при протестиращи в столицата, освиркан е, връчени са му техните искания и се оттегля. В демонстрациите в София се включва няколко хиляден марш на ВМРО воден от лидерите на организацията[19][20]. В Пловдив демонстративно е изгорено копие на Конституцията. Във Варна над десетки хиляди се събират пред сградата на „Енерго Про“, а после и пред общината.
Българи, работещи и живеещи на много места в чужбина, също организират протести в знак на солидарност със случващото се в България. Протести се провеждат в: Атина, Барселона, Берлин, Валенсия, Виена, Дюселдорф, Лондон, Мадрид, Мюнхен,Франкфурт, и други градове.[21]
3 март [редактиране]
В деня на националния празник на България, в който се чества 135-тата годишнина от Освобождението от турско робство, граждани от цялата страна излизат на национален протест. В много градове това става под звуците на химна, бунтовни възрожденски песни, а демонстрантите носят портрети на Левски и Ботев. Във Варна на мирно протестно шествие под лозунги срещу монополите и за неплащане на сметки, за смяна на системата в държавата според различни източници излизат между 50 000 и 70 000 души, те заплашват с гражданско неподчинение, настояват за оставка на кмета и искат освобождаване на Варна от групировката ТИМ. В София също излизат хиляди. Подобно на вълненията през 1990 г.[източник? (Поискан преди 3 дни)]протестиращите от граданските движения обявяват издигането на палатков лагер пред НС, докато Изборният кодекс не бъде променен, моратариум върху изпълнителните дела на банки и монополи срещу гражданите и свикване на Велико народно събрание.[източник? (Поискан преди 3 дни)] Свиква се национална конференция на протестиращите.[източник? (Поискан преди 3 дни)]Отново часове след приключване на шествията е блокиран Орлов мост.[източник? (Поискан преди 3 дни)] Вечерта при честването на 3 март се повтаря сегрегацията[източник? (Поискан преди 3 дни)] от отбелязването на 19 февруари при паметника на Васил Левски. Площада при паметника на Цар Освободител е прочистен и затворен от жандармерията, на него не са допуснати никакви граждани, официалните лица са пазени от плътни полицейски кордони и заграждения изнесени далеч пред пл. Народно събрание[22], подобно е положението и на пл. Александър невски докато политиците са там[23].
4 март [редактиране]
Издигнат е палатков лагер пред НС от движението „Орлов мост“[24], те обвиняват левият функционер Ангел Славчев, че движението е узурпирано от прокомунисти за техните партийни цели.[източник?] Медиите съобщават за смъртта на самозапалилия се на 20 февруари варненски фотограф Пламен Горанов, в цялата страна стават мълчаливи митинги в негова памет. Друг самазапалил се на 26 февруари заради високите сметки за ток - Венцислав Асенов Василев от Раднево изпада в клинична смърт. Първият самозапалил се в Търново на бул. България на 18 февруари 26 годишен Траян М. Петров изгаря и умира още на 19 февруари.[25].
Участници и неформални лидери [редактиране]
Протестите до началото на март не излъчват свои легитимни лидери. Първоначално за такива опитват да бъдат представени Даниела Пеловска [26][27] и от Сандански - Диана Канева[28], но протестиращите отхвърлят Пеловска. Другите публични лица на протеста са най-вече от левия и крайно ляв спектър като движението „Че Гевара” и от упреквания за връзките си с Алексей Петров "Октопода" съюз „Сила”[29] За неформални техни водещи активисти медии назовават:
- Ангел Славчев („Че“) - русофил и изявен ляв активист, кандидат за депутат от „Българска лява коалиция“ в 2009 г. и на местните избори в 2011 г., от 14 декември 2012 национален координатор на младежкия клуб на движение "Русофили"[30], участник във фондация „Бузлуджа“, организатор на контрамитинги срещу демонтирането на паметника на съветската армия в София, до декември 2012 активен член на партия „Българската левица“, застъпник за легализирането на леките наркотици, съдружник в компютърна фирма ръководещ 30 служители[31]
- Васил Янков, Пловдив инициативен съвет „Съединение”, на шествието на 3 март е атакуван физически от Павел Иванов, лидер на комунистически клуб „Че Гевара”,[32]
- Дончо Дудев, от Стара Загора, образовение 96 СОУ „Л. Н. Толстой“[33], движение "Сила"[34] и движение „Нова Сила“ подкрепило Алексей Петров "Октопода" на изборите за президент[35], маркетинг мениджър в крупната колбасарска фирма „Тандем“[36] съосновател на движение “Протестирай”.
- Диана Канева Сандански, жената, която подпали бунта [37] , [38] [6]
- Ели Ваташка София, БФС, председател на сдружението на футболните привърженици на Левски, ЦСКА, Ботев Пловдив, Славия, Миньор Перник, Локомотив София, Пирин Благоевград, Берое и др. [39], шеф на международния отдел и протокола на Левски [40]
- Женя Колева Сливен, движение "Сила"
- Иван Бояджиев (Дядя Ваня), сред първите в Пловдив - провежда гладна стачка за изгонването на EVN, достойни заплати, нови работни места и разгонването на политическите партии, пенсионер[41].[42] набучва с кол конституцията на митинга на 24 февруари [43].
- Иван Петров, Варна - основно образование, бивш кандидат кмет на Варна, бивш футболист и треньор на ФК "Спартак" (Вн)[44] бивш член на БКП, на местните избори 2007 г. е в листата на левия Обединен блок на труда за общински съветник, арестуван за кражба, освободен с намесата на Иван Славков[45], упрекван е от протестиращите за близки връзки с лидера на БСП във Варна Борислав Гуцанов[46],.
- Людмила Манова, Благоевград, участва в 48-ия Конгрес на БСП[47][48] регионален координатор на упреквания за връзките си с Алексей Петров "Октопода" съюз „Сила”[49] безработна[50]
- Мариана Христова, София, определя се за експерт по протести, pаботи в частна фирма като инженер телекомуникации, участник в инициативи за опазване на околната среда[51].
- Мирослав Киряков, Пловдив инициативен съвет “Съединение”, на шествието на 3 март с цел да бъде отстранен е атакуван физически от Павел Иванов лидер на комунистически клуб “Че Гевара”,[52]
- Павел Иванов, Пловдив - лидер на комунистически клуб “Че Гевара” за Пловдив, атакува физически на шествието на 3 март с цел да ги отстрани некомунистическите водачи Мирослав Киряков и Васил Янков[53]
- Петър Курдов, Пловдив: опита му единствен да застане на чело и да оглави всички граждани от протеста заедно с движенията “Съединение”, “Гражданска инициатива” и “Че Гевара“ предизвиква яросни скандали сред протестиращите[54], старши треньор на ФК Марица, близък до Алексей Петров "Октопода"[55],
- Петя Хараланова, Варна[56]
- Симон Милков, Велико Търново, движение "Сила", осъден за хулигансво, арестуван за провеждане на незаконен протест,
- Янаки Ганчев, Асоциацията на потребителите на телекомуникации и интернет услуги, представящ се за говорител на „Анонимните“;въпреки че те се разграничават от него и изнасят данни, че е платен провокатор[източник? (Поискан преди 3 дни)].[57]
- Янко Петров, Монтана, бивш заместник-председател за София на упрекваното за връзки с Алексей Петров движение "Сила"[58], изказва проанархистки възгледи [59], работи в "Чипита България" управител на недвижими имоти, цивилен студент „Стопанска логистика“ във Военното училище - Велико Търново.
Опит за създаване на "национален комитет" на протестиращите на 23 февруари и 2 март прави "кръглата маса" в София свикана от група заседанията на която се ръководят от
- Десислава Петрова, София - активистка на органицацията "Лесбийки, Гейове, Бисексуални и Травестити" и функционер наБългарски хелзинкски комитет, "зелен" активист арестуван при разблокирането на Орлов мост в 2007 г., участник в национални и международни проекти и кампании, свързани с междукултурния диалог и етническите малцинства.[60]
- Кристиян Коев, флейтист, доведен син на адютанта на Че Гевара Мануел Дучесне[61],
- Таско Ерменков [62] бивш шеф (2003-2010 г.) на държавната агенция за енергоефективност в правителствата на НДСВ иТройната коалиция, мажоритарен кандидат на лявата Коалиция за България в София на парламентарните избори 2009 г, държавен координатор и ръководител на проекти, финансирани от Световната банка[63], уволнен при правителството на ГЕРБ.
В заседанията участват циганската медийна звезда Кремена Будинова, Слави Георгиев и Поли Карастоянова функционери на движението ГОРД на бизнесмена и депутат в ЕП Слави Бинев[64], представители на Съюза за стопанска инициатива, близки до подсъдимия сочен за мафиотски бос бизнесмен Алексей Петров "Октопода"[65], в начинанието на първото заседание участва и режисьорът Андрей Слабаков, но след него се оттегля. Опитът на Президента да направи обществен съвет с организаторите на протестите се проваля със скандал. [66]
В протестите активно участват леви активисти анархисти и от движението "Че Гевара"[67], които предизвикват юмручни схватки с протестиращи десни противници на комунизма, пенсионери и пр., функционери на движението "Сила" имащо връзки с Алексей Петров "Октопода"[68], други са лица участвали в размириците на Орлов мост при “зелените протести” в 2012 г.[69] мотивирани от уволнения бивш диреткор на парк Витоша и зелен активист Тома Белев упрекван в мащабна финансова заинтересованост[70], плюс тях в протестите са увлечени и много предимно млади граждани недоволни от системата, футболни агитки, студенти, хора близки до "анонимните" и антиглобализма, патриотични организации, българи чувстващи унизено човешкото и националното си достойнство и т.н. Освен обвиненията за замесени фигури и кръгове близки до Алексей Петров "Октопода"[71][72] в медиите проникват информации, че протеста директно е режисиран в социалните мрежи и подклаждан от БСП[73].
Вижте още [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ http://www.dnes.bg/obshtestvo/2013/02/26/myj-se-samozapali-v-radnevo.181244
- ↑ в-к Монитор, 20 Февруари, 2013 г. Окървавиха протеста в София.
- ↑ [VESTI.bg, 18.02.2013 г. Девети ден: Полиция би протестиращи с палки, пострадали и двама униформени.]
- ↑ Bulgaria's conservatives cement their power with presidential win, Автори: Holly Fox, Darren Mara, Richard Connor, (AFP, AP, dpa), Редактор: Michael Lawton, Дойче Веле, 31 октомври 2011, посетен на 7 март 2013
- ↑ Санданчани протестираха срещу "космическите" сметки на ЧЕЗ. // Sandanski1.com, 28.01.2013. Посетен на 28 януари 2013.
- ↑ а б Предаването на Карбовски - 50-та минута. // TV7, 17.02.2013. Посетен на 17 февруари 2013.
- ↑ а б Организаторката на протест срещу високите сметки за ток - в ареста. // bTV, 05.02.2013. Посетен на 18 февруари 2013.
- ↑ а б в г Високо напрежение за високите сметки за ток. // bTV. Посетен на 17 февруари 2013.
- ↑ ((bg)) Гамените на протестите. // Господари на ефира, Нова телевизия, 25.02.2013. Посетен на 26.02.2013.
- ↑ ((bg)) Сблъсък между шофьор и момчета с качулки окървави Орлов мост. // OFFNews.bg, 26.02.2013. Посетен на 26.02.2013.
- ↑ Трети човек се самозапали, offnews.bg, 26 февруари 2013
- ↑ Протестите залитат към гражданско неподчинение, Медиапул, 03.03.2013
- ↑ а б в 100 000 недоволни блокираха страната в най-масовия протест от 16 години. // Сега. Посетен на 18 февруари 2013.
- ↑ Изпепелиха две коли на EVN в Пловдив. // www.bnews.bg. Посетен на 17 февруари 2013.
- ↑ ВМРО и “Атака” начело на протест в София срещу високите сметки за ток, Аргументи.бг, 12 февруари 2013
- ↑ Първа кръв: Водачът на протеста във Варна наръган с нож. // OFFNews.bg. Посетен на 17 февруари 2013.
- ↑ Над 30 000 хиляди варненци излязоха на протест. // Агенция БГНЕС. Посетен на 19 февруари 2013.
- ↑ Масов бой с полицията, палеж на монополите и обстрел с яйца и домати в деня на народно недоволство. // bTV. Посетен на 17 февруари 2013.
- ↑ ВМРО: Без политици в служебното правителство, Факти.бг, 24 Февруари 2013
- ↑ ВМРО: На бунт срещу високите сметки, Kpoc.бг, 24 Февруари 2013
- ↑ „И българи в чужбина на солидарни протести“, 24 февруари 2013 // Blitz.bg (бълг.) (бълг.)
- ↑ Ограден от народа площад за 3 март
- ↑ Ha Трети март политици и граждани разделени
- ↑ ((bg)) Протестиращи на къмпинг пред парламента. // Dnes.bg, 04.03.2013. Посетен на 08.03.2013.
- ↑ Трети човек се самозапали от отчаяние, OFFNews, 26 февруари 2013
- ↑ Коя е Даниела Пеловска? Дарик нюз, 19 февруари 2013
- ↑ Коя е Даниела Пеловска, Първомай.нет,19.02.2013
- ↑ Протестиращи: Пеловска предаде протеста, не сме ѝ давали права да преговаря с премиера, Дневник, 19 февруари 2013
- ↑ Как се прави преврат в гражданското общество,Сега, 26 Март 2012
- ↑ Младите русофили си избраха координатор, Дума,15. Декември 2012
- ↑ 24 чесе, 02.03.2013, Ангел - „Че“ фен на Мел Гибсън, Янко Петров - на ЦСКА
- ↑ На протеста: Заливат се с кафета, боят на косъм, в-к Марица, 04 Март 2013
- ↑ 'Дончо Дудев, facebook
- ↑ Лицата на недоволството в София, Бтв, 27.02.2013
- ↑ "Нова сила" подкрепя Алексей Петров за президент,Дарик нюз, 6 февруари 2011
- ↑ Кой кой е сред лидерите на протеста, offnews.bg, 23 февруари 2013
- ↑ [1]
- ↑ Убийствени въпроси на Диана Канева към чиновниците на ЧЕЗ, Sandanski1.com, 08 февруари 2013
- ↑ излизаме на улицата, за да защитим достойнството ни
- ↑ Феновете обвиняват Златин Тепсиев в кражба, клубът разследва, Топспорт, 19.02.2009
- ↑ Пребиха водач на протестите в Пловдив
- ↑ Лице на протестите в Пловдив обяви гладна стачка,24 часа, 20 февр. 2013
- ↑ Дядя Ваня набучи с кол Конституцията, Пловдив онлайн, 24 февр.2013
- ↑ БЛИЦ TV: Доскорошният герой Иван Петров се изложи публично, 24 февр.2013
- ↑ Наръганият Иван Петров стана известен във футбола с откраднати дънки, 24 часа, 14.02.2013
- ↑ Протестиращи освиркаха Иван Петров, Морето нет, 21 Февруари 2013
- ↑ Людмила от Благоевград на Конгреса на БСП: Покажете, че сте на страната на хората! Новините.бг, 16 февруари 2013, събота
- ↑ Червени апостоли яхат протестите, bnews.bg, 16 февруари 2013
- ↑ Как се прави преврат в гражданското общество,Сега, 26 Март 2012
- ↑ Aгенция Ройтерс - Духът на протестите в България не стихва, Днес.бг, 22 февр. 2013
- ↑ Мариана Христова: Експертите в екоминистерството не разбират от шистов газ, Новинар, 1 декември 2011
- ↑ На протеста: Заливат се с кафета, боят на косъм, в-к Марица, 04 Март 2013
- ↑ На протеста: Заливат се с кафета, боят на косъм, в-к Марица, 04 Март 2013
- ↑ С провокация започна днешният протест пред сградата на ЕВН в Пловдив, Информационна агенция Фокус, 26 февруари 2013
- ↑ Обявен за провокатор на протестите в Пловдив поема Марица, Гонг.бг, 27 февруари 2013
- ↑ БЛИЦ TV: Доскорошният герой Иван Петров се изложи публично, 24 февр.2013
- ↑ Труд, 05.11.12, Свършиха се маските на "Анонимните"
- ↑ Как се прави преврат в гражданското общество,Сега, 26 Март 2012
- ↑ Янко Петров: Анархизмът в чист вид е хубаво нещо, Пресадейли, 22 Февруари 2013
- ↑ Pd За мен, Десислава Петрова
- ↑ Росица Иванова, майката на Златната флейта Кристиян Коев, Блиц.бг, 25 апр. 2012
- ↑ Контращаб срещу Обществения съвет на президента, Офнюз, 28 февруари 2013
- ↑ Таско Ерменков, Персони, Дир.бг
- ↑ Изказванията на дискусията в София минута по минута, Офнюз, 28 февруари 2013
- ↑ Протестиращите разцепени, Втората кръгла маса се провалиq 24 'didq 02.03.2012.
- ↑ Организатори на протестите напуснаха Обществения съвет при президента, Вtvnews, 01.03.2013
- ↑ Леви и десни бунтари се сбиха, Стандарт, 24.02.2013
- ↑ Как се прави преврат в гражданското общество,Сега, 26 Март 2012
- ↑ Закъсняват ли новите лидери, Труд, 25.02.13
- ↑ Груб натиск на Тома Белев върху Нона Караджова, Eко нюз, 19.02.2013
- ↑ Как се прави преврат в гражданското общество,Сега, 26 Март 2012
- ↑ Протестиращите разцепени, Втората кръгла маса се провалиq 24 'didq 02.03.2012.
- ↑ Бунтът режисиран от лаптопи до Радомир, младеж издал заверата след купон с лидера Станишев, Дартс нюз, 03.03.2012.
Няма коментари:
Публикуване на коментар