Loading

ВЕСТНИК ”НОВА БЪЛГАРИЯ” – ПОЛИТИЧЕСКА ТРИБУНА НА БУНТОВНА БЪЛГАРИЯ

        Една от важните особености в развитието на етно-културните процеси, протичащи в българското общество през Възраждането, е възникването и развитието на българския периодичен печат. Първите опити за развитие на периодичен печат на български език са от 40-те години на 19-ти век. Те са все още плахи, затруднени от липсата на печатници с набор от шрифтове на български език на територията на Османската империя, с трудното поддържане на постоянни финансови източници за издаването на всеки отделен брой, с липсата на възможности за свободно и широко разпространение на изданията сред народа поради причини от различно естество - главно поради липса на широка грамотност сред населението и финансови възможности на преобладаващото мнозинство от народа. Като средство за разпространение на периодичния печат главна роля изиграва образуваната широка мрежа от училища и читалища, изградена най-плътно през 50-70-те години на 19-ти век. Чрез тези български институции голяма част от периодичните издания достига до своята читателска аудитория. Периодичните списания се превръщат в основно средство за осъществяване на комуникация между българите от различните части на българската етническа територия. Широкият спектър от информация от различно естество, но същевременно пряко насочена към определени духовни потребности и тяхното задоволяване, довежда до развитието на патриотичното съзнание сред българите и до повишаване на тяхното самочувствие.Това им дава възможност да отстояват своите лични и обществени интереси достойно в борбата с чуждите на българския народ културни и политически влияния. Така българите осъзнават себе си като едно единно цяло. Така интеграцията сред българския народ от етническите български територии достига равнището, което може да бъде квалифицирано с понятието за върховната форма на народостна консолидация и самоосъзнаване като едно единно цяло с общност на езика, историята, културата, етническата територия, икономически взаимовръзки - нацята.

Българската възрожденска нация постига забележителни успехи в своя прогресивен ход - развиват се новобългарската просвета и култура, бързо достигайки равнището на съседните ни балкански народи в културно-духовен аспект, въпреки трудностите вследствие на чуждата военно-политическа власт в българските етнически територии. С успех завършва и църковно-националното движение за отделянето на българската православна църква от властта на Цариградската патриаршия, довело до признаването на българите като миллет (народ) със съответните народностни права в границите на Османската империя, гарантирани с Хатишерифа от 1839 г. и Хатихумаюна от 1856 г.

В 1870 год. българската етническа територия е почти детайлно очертана в султанския ферман, допускащ създаването на Българската екзрхия. 

При така стеклите се обстоятелства в 70-те години на 19-ти век българското националноосвободително революционно движение навлиза в своя върхов период на развитие, чиято кулминационна точка е Априлското въстание от 1876 година.

Революционният печат оказва силно влияние за идеологическата и психологическата подготовка на революционния народностен потенциал. Поражението на въстанието не оказва деструктивна роля върху революционните настроения на българите. Поставено в контекста на общото развитие на т.нар. Източен въпрос, българското въстание играе ключова роля в изострянето на военно-политическата обстановка на Балканите. Българският народ очаква с надежда реакцията на европейските велики сили, чиято дипломация е заинтересована от извличането на политически, военни и икономически придобивки за своите страни. Стремежът към по-активно участие в решаването на Източния въпрос и извличането на максимум ползи и влияние води до остри сблъсъци и противоречия, които рефлектират и върху политическата обстановка в Османската империя и съседните и държави. 

В тази сложна политическа обстановка българската емиграция има и своите печатни издания, които консолидират и мобилизират революционно настроената част от българския народ. Едно от тях е вестник “Нова България”.

Първият брой на в.“Нова България” излиза от печат на 5.05. 1876 година в Букурещ. Негови издатели са Христо Ботев и Р.И. Блъсков (Белобрадов). Вестникът продължава да следва неотклонно линията на революционната пропаганда, начертана от българската революционна периодика до 1876 год. Новият орган на революционната емиграция във Влашко е извикан на живот от екстремната революционна обстановка в Европейска Турция. За това пише в своята автобиорафия Р.И. Блъсков: “Но ето че настана размирната, известна всекиму 1876 година. Нашите читатели във Влашко и България не търсеха вече да четат вестници, списания като “Училище”, но искаха да четат вестници политически - бунтовнически. И аз се убедих, че времето по възпитанието на учители, родители трябва да се прекрати и да се замести с възпитание политическо. Всичко в движение, всичко в подвизи и надежди за една заветна идея за освобождението на България…” [1]

Първият брой на вестника, редактиран от Хр.Ботев, застъпва безрезервно тези възгледи. На емиграцията се вменява длъжността на ръководно боево тяло на революцията.

В. “Нова България” си поставя за цел да отразява основните тенденции в емигрантските политически среди, като оказва осезаема поддръжка на революционерите-демократи. Още в първия брой вестникът се афишира като “политически и книжовни”. Това определя и неговата тематична насоченост. Информацията във вестника е с широк обхват на вече посочената проблематика. Преобладаващата част от основните статии във всички броеве е с информативна, анализаторска по своята същност насоченост. Те засягат предимно проблеми с национално значение, като се имат предвид изключително политиката на Великите сили спрямо Турция в контекста на т.нар. Източен въпрос, а също така и неврологичните точки на Балканите, където се очаква ескалация на националните съпротивителни сили срещу Османската империя. В броевете намират място и съобщения за благотворителната и духовно-културната дейност на някои среди от българската емигрантска интелигенция в Румъния. Вестникът е предназначен за широки кръгове читатели от България и Влашко. С оглед на фактологическата достоверност на материалите във вестника те могат да бъдат разпределени в няколко групи, като се има предвид информационната същност на материалите. 

Журналистическите материали, съдържащи сведения от чуждия европейски печат, могат да се приемат като съдържащи основните идеи на статиите.Предадени с цел разширяването на личния кръгозор на читателите, те са безпристрастни и като цяло формират политическото светоусещане на читателя съобразно с отражението на Източната криза сред западната общественост. Статиите, посвтени на балканските междунационални стълкновения, в много от случаите са откровено субективизирани - хиперболизират поради личното светоусещане на авторите и техните политически виждания. Не може да се твърди, че авторите съзнателно преувеличават и заблуждават своите читатели. По-скоро това може да се отдаде на субективни възприемания и впечатления на авторите на журналистическите материали. Склонността към дезинформация във вестника е продукт на преувеличеното виждане на журналистите поради напрегнатото състояние и екстремалната обстановка в европейските териториина Турция. Прави впечатление, че след потушаването на Априлското въстание и трезва преценка на резултатите от него авторите правдиво отстраняват своите неточности при предаването на революционната обстановка и настроенията сред народа, като не се отричат от своите революционно демократични принципи за радикална борба срещу тиранина. При поднасянето на материалите винаги се следва принципа на логичността. На тази основа се гради и тяхната убедителност. Критичното отношение към изложените в статиите проблемни кръгове е формирано от светоусещането или мирогледа на автора, който обаче е в хармония с революционните настроения сред българската патриотична интелигенция и занаятчийството. Като носители на демократичните идеи за национално освобождение те се превръщат в организиращия елит на революциониите народни маси. Така единството сред българите, възникнало на основата на общите освободителни борби, се запазва, създава се постоянен революционен потенциал, оказал решаващо значение за извоюването на българската свобода две години след героичния подвиг на Априлци. 

Вестник “Нова България” оказва революционизиращо влияние и поддържа бойния дух на българите. Основна роля за сформирането на цялостния облик на вестника играе личността на редактора, който взема и съответните решения за отпечатването или спирането от обнародване на всички материали, предложени за публикация. Важно значение за вземането на тези решения има както естеството на информацията, така и източниците и. Не се приемат неподписани материали, тъй като според разбиранията на издателите на вестника (Хр. Ботев, Р.И. Блъсков и Ст. Стамболов) няма гаранции за фактологическата достоверност. Това е отбелязано в главата на вестника от бр. 53. Интелектуалните способности на ангажираните в списването на вестника се доказват от самия му облик. На първата страница на бр. 4 на вестника намира място стихотворение, посветено на усилията на българския народ за национално освобождение. 

Редакционната статия е един от основните материали във вестника. Тя също намира място на първата страница на изданието и формира читателските възприятия и емоционални нагласи. В рубриката за политически преглед информацията е аналитична и за основа се вземат публикации от чуждия печат, засягащи общобългарския национален въпрос през 70-те години на 19-ти век. Някои от тези издания имат широка читателска аудитория и неоспорим авторитет и влияние сред обществеността в своите страни. Такива са: “Руский мир”, “Новое время”, “Газета де Италия”, “Исток”, “Застава”, “Левант Хералд”, “Фанфурктер цайтунг”, “Таймс” и още много други европейски издания. От тях се извлича информацията за рубриката “По нови известия”, разположена на вътрешните страници на вестника. По същество материалите, намерили място под това заглавие, се отнасят до равитието на сложен комплекс от военно-политически и дипломатически конфликти, проточили се във времето (напр. сръбско-турските отношения и войната между двете страни от 1876 г. и др.)

Важно място във вестника заема и подлистникът, на който се печатат откъси от материали, касаещи българските националноосвободителни борби и постижения. Рубриката започва с печатането на откъси от “Восточният въпрос и България” от ген. Липранди. Темата прекъсва в бр. 27 на вестника. Започва печатането на “Съвременни записки от българското въстание в Търновско на 1876”. От брой 50 в “Подлистника” се печата “Четата на Хр. Ботев” от Ф.С., заменен по-късно от “Турската конституция”.

Материалите, публикувани в “Подлистника”, дават възможност на читателите да придобият широка обществено-политическа култура по отношение на важни за българската нация въпроси от военно-политическо значение. Патриотичният стимул за поддържане на бойния дух на българите е втъкан в редовете на “Подлистника”. Не на последно място трябва да се изтъкне и актуалността на засегнатите проблеми. Това прави вестника четивен, интересен и полезен за неговите читатели и в същото време силно въздействащ върху тяхната обща политическа култура. 

Във вестника намират място и телеграми, изпратени до редакцията му от негови читатели и сътрудници. В тях кратко се представят любопитни съобщения и политически новости, които на общия фон на информацията във вестника, може да се каже, имат предимно информативен характер с уточнителни сведения за отделни детайли във военно-политическата и дипломатическа обстановка на Балканите. По отношение на някои публицистични особености на материалите може да се твърди, че езиково те спадат към все по-утвърждаващия се в книжнината източнобългарски говорим език. Стилово много от материалите - предимно редакциониите статии - могат да се определят като публицистични. Тази характеристика добре импонира и на тяхната конкретна предназначеност за читателските аудитория. Обемът на културно-духовната информация не е значителен, но вестникът публикува и материали с такава информация - за изяви на театрални дружества, културно-просветни организации и др. 

Понякога вестникът води полемика с други издания, като в.”Стара планина”, в.“Възраждане”, както и с някои обществено-културни институции: благотворителни дружества с консервативни принципи и др. Външнополитическата ориентация на вестника е проруска и общославянска, тъй като издателите му виждат в Русия единствената велика сила, която е в състояние да допринесе за решаването на българския въпрос в контекста на развитието на Източната криза след 1875 година. Другите велики сили нямат интереси от пряко изостряне на политическата обстановка на Балканите в полза на поробените българи. Сходството на интересите на българи и руси в тяхната обща борба срещу традиционния им враг - Османска Турция, дава и своите конкретни резултати в края на 70-те години на 19-ти век, когато се възстановява българската държавност. Вестникът изразява позициите на най-влиятелната бългрска емигрантска организация в Румъния - Бъкгарското централно благотворително общество. 

В брой 34 е публикувана “Политическа програма”, зад която застава и редакцията на вестника. В нея основни пунктове са исканията за възстановяването на българската държава, конституция, свобода на личността и волята. Редакцията призовава към дискусия по темата с надеждата, че ще намери разбиране сред българската революционна емиграция, която ще се обедини на основата на една по-пълна и детайлизирана концепция за бъдещето на свободна България. Редакцията на в.“Нова България” следи отблизо изявите на всички патриотични българи, поели върху плещите си тежката и отговорна мисия на народни застъпници пред християнска Европа и нейните правителствени органи. Мисията на М. Балабанов и Др. Цанков пред правителствата на Великите сили, завършила с депозирането на меморандум, призоваващ за автономия на България, е следена от редакцията с надеждата тя да спечели благоразположението на чуждите правителства.

В брой 38 от 10.10.1876г. българските пратеници са наречени “двама тълкователи на мъките ни”. Редакторите на вестник “Нова България” си дават сметка, че българите нямат интелектуален потенциал с общоевропейска известност, както и материални възможности за радикално силово разрешаване на националните проблеми, тъй като Турция има своите покровители. На емиграцията се вменява длъжността да мобилизира народа. В статията “Няколко думи към в. “Възраждане” от 14.10.1876г. тези схващания са аргументирани с надеждата, че българската емиграция ще изпълни своя дълг. Вестникът защитава и своята позиция за невмешателство на Екзархията като институция в борбата на революционерите със средствата и методите на въоражената народна революция. Дейността на българите в защита на националната им идентичност се развива с дипломатически постъпки, за да се постави и българският въпрос на дневен ред и подобно на гърци, сърби и румънци и българите да получат своя държава. С такава цел са изработени и изпратени до Великите сили: Прошение за политическа защита до руския цар от емиграцията в крайдунавските градове във Влашко; Прошение до Великите сили за пълна автономия, подписано от български християнски жители на Балканския полуостров. Отпечтан е и един манифест до Великите сили, обсъждан на 14 и 15.02.1877г. в английския парламент, призоваващ за народна автономия - брой 68 на в.”Нова България” от 03.03.1877г. В броя от 19.11.е публикувана и “Програма на българския събор в Букурещ относно съдбините на България”, подписана на 1/13.12.1876г. от К.Цанков, О.Панов, Ст. Стаамболов, В.Вазов и др. Така българското съпротивително движение за пореден път се легитимира като изразяващо общата воля на цял един народ, а в. “Нова България” като негов орган. В брой 54 е публикувана една изключително интересна “Програма на българските искания”. В нея се конкретизира формата на управление на бъдещата свободна държава - княз, който да бъде васал на султана, принадлежащ към една от европейските династии. За официален език се провъзгласява българският. Важно искане е администрация, избираема от народа въз основа на “Обща нареда”, утвърдена от правителството. Предвижда се еднокамарен парламент. В смесените в етническо отношение райони управлението ще зависи от избора на народа. Член 12 от Програмата гласи: “За да се тури в действие тази програма и да се предвари вторично кръвопролитие нужна е чужда (войска) военна окупация, при която ще се основе и Привременното българско правителство” /Русчук, 12/24.11.1876г./. Програмата е адресирана до всички европейски посланици в Цариград. Подобни програми са изпратени и от други градове.

БРЦК в Русе застава зад тази програма. В коментар, поместен във в.”Нова България” от 13/25.12. се опонира на исканията на някои български политически кръгове за реформи в българските земи, но не и за политическа автономия. Тези различия са провокирани от Великите сили и техните интереси при разрешаването на Източната криза, ескалирала след 1875г. Реформистите се ръководят от политическите интереси и дипломатическите постъпки на Англия; автономистите - на Русия. В края на 1876 година започва Цариградската конференция, на която Великите сили обсъждат положението и в българските етнически територии и приемат свое становище. В брой 61. Е публикувана програмата на Силите за България. Така българският национален въпрос става общоевропейски. Но противоречията помежду им дават възможност на Османската империя да отлага изпълнението на решенията на конференцията, обезсмислени от въведената в Империята конституция. Българското освободително движение търси опора в силата и военната мощ на Русия. Турският покровител в европейския концепт - Англия, е представена като враг на българските национални интереси в рубриките “Синята книга” и “Противоречията в английската политика”. В тях се представя английската политика по Източния въпрос. Положението на българите се коментира в рубриките “Отвъд Дунава” и “Етнографска статистика на Турция”. Те допълват картината на справедливата борба за свобода, отразена на страниците на вестник “Нова България”. 

В последните броеве на вестника се коментират и проявите на великосръбски шовинизъм. Българските национал-революционери се обявяват срещу демонстрираното от сръбски официални правителсвени кръгове по време на Цариградската посланическа конференция искане за сръбско териториално разширение за сметка на изконни български територии. Искането всъщност е за особени права в Стара Сърбия, в която са включени обширни български области - до София, Видин и др. Този сръбски адрес отразява схващанията на сръбската управляваща върхушка за превъзходството на сърбите в политическо отношение и дава ясен сигнал, че Сърбия ще се стреми да бойкотира българските освободителни акции, за да постигне териториално разширение. Желаното териториално разширение се превръща в разделителна стена между двата славянски народа, имащи един общ враг - Турция. Дори общата им борба е подчинена на оставени на втори план цели. Тези сръбски постъпки предизвикват сред българските революционни среди негодувание и презрение, като същевременно въздействат върху психологическите нагласи за самостоятелност на българското освободително движение, опиращо се на собствените сили на народа и на волята на Русия като закрилница на християнските народи под турска власт. 

Решителният отговор на Русия на турските провокации и на отказа на Турция да изпълни решенията на Великите сили от Лондонската конференция не закъснява. На 12/24.04. 1877г. цар Александър II обявява война на Турция. Започва дислокацията на руските военни съединения по турската граница. В тези напрегнати дни излиза и последият брий на в.”Нова България”.

Последният брой на вестника от 22.04.1877г. (петък) е отпечатан в Букурещ поради очакваните военни действия с възможни турски провокации и в крайдунавските градове. В него се дават сведения за руско-турски конфликти по границата в Азия и за позицията на Балканските страни. Отпечатан е и призив на БЦБО за безрезервна подкрепа на руските войски и активно участие в борбата за освобождение от турско робство.

Така вестник “Нова България” завършва достойно своята мисия на народен трибун и пламенен политически пропагандатор на българскта национална революция. Отечеството бе отвоювано с кръвта на хиляди негови синове, които с делата си доказаха, че “отечеството загива само тогава, когато изчезне от сърцата на синовете си”.

Вестник “Нова България” изпълнява своя дълг и не позволява да изчезне вярата в утрешна свободна България.

--------------------------------------------------------------------------------

[1] Р.Ил.Блъсков, Ю.Ненов, Ат.Иванов – Автобиографии, София 1979 , стр.108/ 109


*


Сайт с броевете на в-к "Нова България" тук: http://nova-bulgaria.blogspot.com 

Няма коментари:

Публикуване на коментар