Loading

Древна българска мъдрост


Мръсен е смехът на оня, който се радва на чуждата болка
IYI
Верността със злато не се мери, защото ако ти дадеш сто, противникът ти ще даде двеста и ще ти забие нож в гърба. Търси, сине, хора близки по кръв и мисъл, прави ги свои побратими, чрез велики дела.
…ти знаеш това, аз само ти го припомням. И друго: ти разширяваш границите, но завладявай толкова, колкото можеш да задържиш.
IYI
Колко е самотен човек, който е принуден да принуждава другите. Всяка дума–заповед ни отдалечава от тия, които са ни подчинени – дори когато ги награждаваме…, защото властта е власт тогава, когато награждава и наказва
IYI

Пак ще летим на бойните си коне, допрели лица да буйните гриви; пак ще прегазваме вражи воини, размахали саби над главите им. Ромеите ще отстъпват пред нашия устрем. Ще станем голяма, силна държава. Три такива държави ще има в света и една от тях ще е България.
IYI
Тайната на смелостта е да надвиеш страха и като постъпваш тъй, че никой около тебе да не се досети какво изживяваш.
IYI
Разликата между умните и глупавите хора не е тази, че умните вършат само умни неща, а глупавите само глупави. И умните могат да грешат, както и глупакът в някои случаи измисля нещо умно. Умният човек обаче се старае една и съща своя глупост да не повтаря поне по един и същи начин
IYI
Миговете неусетно се стапят в дни, във всеки изгрев се виждат отблясъците на залеза…
IYI
Белият и синият цвят са свещените цветове на небето, цветовете на Тангра. Зиме небето е сиво, но затова пък всичко наоколо се белее така силно…
IYI
Ханското лице е като месечина зад облак. Ще се струпат още облаци и то съвсем ще изчезне, ще остане само името, ще останат само знаците, по които всички са се отличавали от другите творения на Бога-небе.
IYI
Но Тангра вижда всичко. Тангра бди! Както в сражение е меч срещу меча, копие срещу копието, така и в мир – вяра срещу вяра, свой Бог срещу чужд Бог!
IYI
Разпънатият бог учи слабите са стават още по-слаби, а силните да се превръщат в слаби – покорството е самата същина на тая странна вяра
из Димитър Мантов – “Хан Крум"
--------------------------------------------------
IYI
Защото миналото всъщност непрекъснато се превъплъщава, без напълно да изтлее
IYI
Само безумецът размахва меч. когато срещу него не стои никой!
IYI
Незнайни са пътищата на съдбата. Ако Тангра е решил да ги съедини, мечът едва ли ще ги разедини
IYI
Най-добрите закони не са друго освен измамен полъх на вятъра, щом няма желание да бъдат изпълнявани
IYI
Огънят е наш приятел и съюзник, но не го ли опазиш, позволиш ли му да лази, дето поиска, превръща се в най-лчт враг. Така е и с виното. То весели сърцето, дава отмора, но прекалиш ли с него, впива се като змия в пазвата ти...Всичко зависи от човека
IYI
Няма по-страшна крепост от човека, когато брани земята, върху която се е родил и която го храни
IYI
Насочеше ли поглед нагоре, човек започваше да се чувства дребен, нищожен, за да изгуби скоро представа за собствената си личност и да се почувства като частица от великото цяло, наречено вселена
IYI
За българина боец, който се ражда и умира като войн, поваленият не е враг, понеже оръжието е изтръгнато от ръцете му
из Иван Богданов – “Хан Крум"
----------------------------------------------------------
Къща върху която падне гръм се изоставя. Това е проклятието на Тангра, който вижда всичко.
Човек, върху когото падне огънят на ханския гняв, се превръща в пепел, а вятърът разнася пепелта по четирите посоки на света.
IYI
Черният цвят е цветът на нощта, знак на небитието. Всички ние идем от нищото, а то е тъмнина, и се стремим към неясната далечина, която е светлина - жълтата светлина на запалената в мрак свещ, на раздухания огън, който ни осветява така, че Тангра ни вижда отвън и отвътре, от близо и далеч, защото ...
... ако някой търси истината, бог вижда и ако някой лъже, бог вижда...
IYI
Да, по-лесно е да посъдиш дръвче, отколкото да го отгледаш, по-лесно е да забиеш копие в земята и да кажеш "тая земя е моя !", а по-трудно е да оградиш същата тази земя с яка стена, да я направиш неуязвима за вроговете и после, не само да я увеличиш, но и да заставиш съседите си да те почитат като нейн владетел.
IYI
Небето мълчи. Винаги мълчи.
За него хората говорят.
А слънцето ... Да се вярва ли на слънцето?
(и на слънцето нямай вяра...)
IYI
Възмъжаването стана тогава, когато птиците от забава станаха повод за научаване на стари мъдрости и за сравнение с хората.
IYI
Незнаещият е избавен от хиляди беди.
IYI
Една погрешна стъпка води друга и в такива дни се разбира кой е умен - онзи, който се старае да поправи грешката си, докато глупавият се стреми да се оправдае.
IYI
Успокоението идва после, когато смутното време отмине - ако няма беди, няма и герои. Освен това за миналото всеки съди мъдро.
IYI
Лоша е онази шега шега, в която няма половин истина...
IYI
Познатият крив път е по-кратък от непознатия прав път.
IYI
Слънцето е едно, ала за всекиго грее различно
IYI
И медът започва да нагарча, когато го вземаш за лекарство.
IYI
Човекът се опознава при общуване - конят в път.
IYI
Петната на змията са отвън, а на човека - отвътре
IYI
Лисицата не може да проумее храбростта на лъва, както и лъвът не може да проумее извратливостта на лисицата.
IYI
Обратният път винаги ни се струва по-кратък.
IYI
Стопанина го е яд за онова, което е отнесъл вълкът, а вълка за онова, което е останало в кошарата.
IYI
За глухия няма гръм, за слепия няма светкавица.
IYI
Птица, ранена от лък, се бои от всяко криво дърво.
IYI
Щастлива е къртицата, че живее под земята и не вижда света
IYI
В чуждите народи и хора харесваме онова, което самите ние не притежаваме.

из Димитър Мантов "Ювиги хан Омуртаг"


Няма коментари:

Публикуване на коментар