История на велосипеда

1791 г. Граф Дьо Сиврак прави във Франция първото дървено возило с две колелета, което нарича “селярифер”. С него придвижването ставало чрез отблъскване от земята с крака.Предното колело е било неподвижно и само който тогава е карал колело, знае как се е завивало. 1817. Баварски лесничей сътворява предното подвижно колело, благодарение на което вече може да се завива. Той патентова по-късно така наречената “дрезина”, и по този начин поставя началото на усъвършенстването и на велосипеда. 1839. Появяват се педалите чрез които велосипеда се задвижва, но тяхното движение не било кръгово а постъпателно.

Четиринадесет години по късно се патентоват педали монтирани на предното колело и тяхното движение вече е кръгово каквото се е запазило до ден днешен. По същото време се появяват ,седалката и спирачката на задното колело. Между 1870 – 1885 година изобретателите започват да видоизменят предното и задното колело с цел да повишат изминаваното разстояние с един оборот завъртане на педалите.В следствие предното колело е три пъти по голямо спрямо размера на задното. С времето тази конструкция олеква като килограми а възлите и частите от които се състои стават все по надеждни и здрави. 1884 се появява и първото двойно верижно задвижване към предното колело както и уеднаквяването на размера на двете колела.Постепенно този тип колелета стават по сигурни и безопасни и изместват предшественика си с по голямото предно колело. След откритието на пневматичната гума и винтил през 1888г. от Джон Бойд Дънлоп,каучукът замества дървените и метални обръчи и велосипеда като средство за транспорт бележи силно развитие във всякакъв аспект. Следват триколките с инересни конструкции и технически решения.

Предшественици на рикшите,заемат своето достойно място в историята.Сега да се придвижим към 20 век. където велосипеда е вече нещо толкова нормално,че чак незначително сред населението особенно в градска среда.Радват му се децата,вече има и детски велосипеди както и такива за възрастни.Моето първо колело беше така наречената “Жабка” тъй като други почти нямаше.Появиха се руските “Школник”, ”Зайката”  “Универсала” който май беше немско производство но може и да греша. Няма да забравя колко се радвах когато получих и първата “Лястовица” която си беше колело за чудо и приказ. Завиждах на големите чичковци които караха големия и тежък “Балкан” родно производство а появата на сгъваемото “Балканче” направо влуди дечурлигата от махалата. Е, аз не бях привърженик на сгъваемите колелета. Все имах усещането,че това нещо ще вземе да се сгъне както си го карам. Още от малък обичах да карам из баирите на село където ме водеха родителите ми през лятото при Дядо и Баба. Няма да е честно ако не спомена и първите по достъпни спортни колелета или така наречените бегачи “Старт-шосе” и “Турист”.Невероятно леки и въпреки това здрави велосипеди за по спортно каране.Развитието на колоезденето като спорт даде шанс на много производители да се впуснат в една непрестанна надпревара в усъвършенстването на велосипеда, благодарение на което днес се радваме на невероятни колелета-машини.

Кой е предполагал,че днес ще караме машини,които почти се доближават до моторите по вид а някои и по тежест/майтап,ама си е до някъде така/.Предни амортисьорни вилки,задни шокове при велосипедите с двойно окачване. Гуми безкамерни, вътрешни гуми със специална течност която при спукване има задачата да запуши пробива.Изобщо страхотно е,че има хора които знаят как да използват потенциала си и да творят,да променят света и всичко в него, дори и обикновенния велосипед.