НОВИ 50 ЗАКОНА НА МЪРФИ

Аксиома на Сайрус:

Не всеки въпрос заслужава отговор.

Максима на Волтер:

Остроумното изказване абсолютно нищо не доказва.

Закон на Ларсон:
Множество хора възприемат късата памет за чиста съвест.

Теория на Оскар Уайлд:
Истински познават себе си само дребните хора.

Правило на бащата на Фицджералд:
Дръжте се така, сякаш ви наблюдават.

Наблюдение на Дефалкуа:
Път без препятствия обикновено не води до никъде.

Следствие от закона на Бейкър:
Като стигнеш върха на хълма и го подминеш, веднага набираш скорост.

Наблюдение на Ертц:
Милиони хора страстно желаят безсмъртие, обаче не знаят какво да правят в дъждовния неделен ден.

Наблюдение на Талуза Бенкхед:
Ако трябваше да изживея живота си още веднъж, аз бих направила същите грешки, само че по-бързо.

Закон на Пирсън:
Ако се движите по инерция, значи се плъзгате надолу.

Наблюдение на Бернард Шоу:
Разумният човек се приспособява към околния свят, неразумният пък упорито се опитва да приспособи околния свят към себе си. Затова целият прогрес зависи от неразумните хора.

Закон на Джери:
От това че всичко е станало друго, изобщо не следва, че нещо се е променило.

Настолен закон на Барбара:
Когато устата ви е пълна с храна, никога не казвайте "супер!".

Гастрономичен закон на Лангфилд:
Откриването на ново блюдо за човечеството е много по-полезно от откриването на нова звезда.

Постулат на Пулиам:
Никога не стъпвайте в нищо меко.

Закон на Елин:
Вероятността да спечелите в лотария мъничко нараства, ако си купите билет от лотарията.

Закон на Батнър:
Този, който се смее последен, съобразява най-бавно от всички.

Заповед на Хуго:
Сутринта най-напред изяжте една жива жаба - тогава през целия ден с вас вече няма да се случи нищо по-лошо от това.

Закон на Кренске:
Пазете се от деня, в който няма да има за какво да поръмжите.

Закон на Хендерсън:
Колкото по-малко сте казали, толкова по-малко ще ви се наложи да си вземете обратно.

Правило на Грин:
Това, което едрият шрифт дава, дребният го отнема.

Аксиома на Чарлз Осхуд:
Никой не смята, че печели прекалено много пари.

Закон на Льо Енгел за счетоводството:
Никой още не се е отказал да прави бизнес заради това, че му се налага да плаща прекалено високи данъци поради прекалено високи печалби.

Закон на Харингтън:
Чистото бюро е верен признак, че чекмеджетата му са натъпкани догоре.

Закон на Чарлз Дарвин:
Щастието не благоприятства работата.

Коридорно правило:
Вие можете да минете където си поискате, ако изглеждате сериозен и носите под мишница папка.

Първи закон на деловото писмо:
Никога не задавайте в деловото писмо едновременно два въпроса. В ответното послание ще разгледат само онзи от тях, който ви интересува по-малко, и няма да напишат нито дума по другия.

Правило на Хари:
Когато не знаете с какво да се заемете, трябва да вървите бързо и да изглеждате загрижен.

Закон на Моузли:
Нещастните случаи стават в ситуации, при които двама души се опитват да бъдат умни едновременно.

Първи капан за гения:
Нито един началник няма да търпи подчинен, който е винаги прав.

Закон на Перкин:
По гърба те потупват само с няколко сантиметра по-високо от мястото, където те изритват с ритник.

Закон на Чапмън:
Не бъдете незаменими. Ако е невъзможно да ви заменят, е невъзможно и да ви повишат в длъжност.

Втори закон на големите корпорации:
Всяко действие, за което няма никакво логично обяснение, следва да се смята за "фирмена политика".

Принцип на Принс:
На хората, които работят седнали, им плащат повече, отколкото на хората, които работят прави.

Наблюдение на Елизабет Тейлър:
Проблемът с онези хора, които нямат никакви недостатъци, се състои в това, че като правило можете да сте абсолютно сигурни в наличието на някакви страшно дразнещи качества в тях.

Закон на Крамър:
Хората, които не вярват в нищо на света, с лекота могат да повярват в най-лошото в другите хора.

Правило на Браун:
Никога не оскърбявайте хората с формата на своите изказвания, ако сте в състояние да ги оскърбите с тяхното съдържание.

Наблюдение на Марк Твен:
Добрите маниери се състоят в умението да се скрие колко много ние мислим за себе си и колко малко - за другите хора.

Правило на Ларошфуко:
Всеки от нас има достатъчно сили да преживее нещастието на ближния.

Правило на Лем Съливан:
Изкуственият интелект не може ни най-малко да се сравни с естествената глупост.

Правило на Макмахон:
Независимо от това какво точно търсите в Интернет, вашите критерии за търсене ще съответстват поне на един порносайт.

Закон на Потър:
Не бива да се вярва на слух, докато той не бъде официално опроверган.

Политически принцип на Бърнард Шоу:
Правителството, което ограбва Петър, за да заплати на Павел, винаги може да разчита на подкрепа от страна на Павел.

Закон на Паднос:
Хората са търпими само към онова, което не ги засяга.

Закон на Уилсън за политиката:
Ако искате да си завъдите врагове, опитайте се да промените нещо.

Закон на Марго:
Съвет наричаме онова, за което молим, когато вече знаем отговора, но бихме искали да не го знаем.

Закон на Мелник:
Ако от самото начало всичко върви успешно, старайте се да не изглеждате прекалено учудени.

Закон на Филон:
За да се учим от грешките си, отначало трябва да разберем, че ги вършим.

Закон Ланинг:
Законът на Мърфи винаги нанася удар в най-неподходящото време.

Автор: Артур Блох (Arthur Bloch), легендарен събирач на законите на Мърфи, автор на книгата "Murphy's Law: What Else Can Go Wrong in the 21st Century".

През 1977 година в Лос-Анджелис излиза тъничка книжка "Законите на Мърфи". Неин автор е Артур Блох. Парадирайки с комична сериозност формулировките на техническия и управленчески фолклор, той придава литературна завършеност на остротите и шегите и ги групира в раздели.

Книжката има шумен успех. Почти никой не остава равнодушен към очевидно веселите и точно изречени афоризми. Кратките фрази са пълни с наблюдателност и хумор, който понякога звучи тъжно и песимистично, но авторът не губи надежда, посвещавайки книгата си на онези, които смело крачат в живота, търсейки истината, ръководейки се от правилото: "Не вярвайте в чудеса, опирайте се на тях!".

Във встъпителната част на своята книжка Артур Блох съобщава, че след излизането на първото издание, той получил писмо от Южна Калифорния, от някакъв Дж. Николс, който му съобщил как се родил изразът "Закон на Мърфи", станал в Америка добре позната поговорка. През 1949 година в базата на ВВС Едуардс в Калифорния изследвали причините за авариите на самолетите. В базата служил и капитан Ед Мърфи. Оценявайки работата на техниците в една от лабораториите, той мрачно се изказал, че ако може нещо да се направи неправилно, техниците в базата ще направят точно това... По това време авторът на писмото бил ръководител на проекта на компанията "Нортроп". Тези неразбории той нарекъл "Закон на Мърфи". На една от пресконференциите, провеждани от полковник от ВВС, той заявил, че цялостното осигуряване на безопасността на полетите е резултат от преодоляването на "Законите на Мърфи". Така този израз попаднал в пресата. В следващите няколко месеца този "закон" започнал да се използва широко в промишлената реклама и влязъл в живота. Днес в тълковният речник може да се прочете: "Закон на Мърфи (амер., неофиц.) - принцип, състоящ се в следното: ако някаква неприятност може да се случи, то тя се случва (произходът на тази притча е неизвестен)".

източник: margaritta.dir.bg

Колко типа гении има?

Предприемачът и автор Роджър Хамилтън разграничава четири типа индивидуалности, които нарича „гении“

Всеки от нас има огромен потенциал, но е напълно възможно да не подозира за него или да е наясно как да го отключи. В новата си книга  „The Millionaire Master Plan“ авторът и предприемач Роджър Джеймс Хамилтън изброява четири типа индивидуалности, които нарича „гении“. Можете ли да разпознаете себе си в някой от тях? Вижте кои са те, какво е характерно за всеки от тях и кои са силните и слабите им страни:

1. Енергични гении. Те са добри в създаването. Стартират и предвиждат нещата напред и виждат бъдещето по-добре от всеки друг. Не са добри в завършването на нещата, задачите с краен срок и задържането на вниманието. 

Печеливша формула: Създаване на стойност с помощта на иновации, креативни решения, предприемачески нюх и способност за стартиране на нови неща. 

Губеща формула. Консултиране и интуитивност. Те са слаби в управлението на времето, обслужването и усещането на хората. 

Примери за такива гении: Ричард Брансън, Бил Гейтс, Стив Джобс, Томас Едисън.

2. Ярки гении. Те са добри в разговорите и създаването на контакти. За тях всичко опира до връзки и взаимоотношения, поставят хората на първо място и обичат да разказват истории. Не са толкова добри в детайлите и анализите. 

Печеливша формула: Създаване на действие чрез привличане. Те изграждат своя бранд чрез увеличаване на контактите. 

Губеща формула: Изчисления и обмисляне. Те спират да растат в момента, в който започнат да пресмятат, следват указания и внедряват сложни системи и механизми, които работят без тях.  

Примери: Джак Уелч, Бил Клинтън, Опра Уинфри.

3.  Активни гении. Те са добри във вършенето на много неща, винаги са на разположение, изискват обоснования и препоръки. Не очаквайте от тях да излязат с някакво креативно предложение или план, но очаквайте да се погрижат нещата да бъдат свършени навреме.  Тези гении не са добри в иновациите, говоренето пред хора, стратегическото планиране и съзирането на голямата картина. 

Печеливша формула: Създаване на стойност чрез управление на времето. Те нямат нужда да създават нещо нещо, след като знаят кога да си го купят, кога да го продадат, кога да действат и кога да изчакат. 

Губеща формула: Творчество. Те се провалят, когато решат да правят иновации и създават собствен път на успех, вместо да използват естествените си заложби.

Примери: Уорън Бъфет, Махатма Ганди, Нелсън Мандела, Майка Тереза.

4. Железни гении. Те са добри в изчисленията. Обичат справочниците, указанията и четат много, за да разберат и да си изяснят цялата информация. Те отделят много време, за да си гарантират, че нещата се случват по правилния начин. Не действат прибързано и и внимателно създават системи, които подкрепят техния напредък. Не са достатъчно добри в дребните разговори и непрекъснатата комуникация. 

Печеливша формула: Създаване на действие чрез умножаване. Те се питат как нещо може да бъде свършено без тях и създават системи, които опростяват нещата и се мултиплицират. 

Губеща формула: Комуникация. Те не са достатъчно енергични и продължителното общуване с комуникативни личности може да притъпи техния остър ум.  

Примери: Хенри Форд, Рей Крок, Лари Пейдж, Марк Зукърбърг. 

невероятни съвпадения

Както и да си блъска човек главата – не може никога да си обясни някои невероятни съвпадения на житейски казуси. Едно събитие като че ли предупреждава за нещо, което ще се случи почти по същия начин.
Защо стана така? Необяснимо. Писателят Марк Твен например се родил в 1835 година в същия ден, когато покрай земята преминала Халеевата комета. Дотук – нищо особено. Странното е, че той починал през 1910-а, когато кометата отново се приближила до нашата планета: дори в същия ден. Самият Марк Твен казвал, че се е появил заедно с кометата и ще си отиде най-вероятно отново с нея.

Писателят Морган Робъртсън написал през 1898 година повестта “Бездна”. Сюжетът като че ли е предупреждение за “Титаник”. Разказва се историята на пътнически кораб – “Титан”, който потъва в океана на път за Ню Йорк. Причина за катастрофата е удар в айсберг. Повечето пътници-герои на повестта загиват заради липсата на спасителни лодки. Така става и с истинския “Титаник” 14 години по-късно.

Историята на британския офицер Съмърфорд също е поразителна. Майорът бил ударен от мълния през 1924 година и се парализирал. Пенсионирал се и заминал да живее здравословно в провинцията. Не можел да ходи, но с чужда помощ успявал да се добере до близката река за риболов. По време на един такъв излет се разразила буря и мълния ударила дървото, под което седял. Парализирала се цялата дясна половина на тялото му. Благодарение на всички грижи от страна на близките му майорът се възстановил и дори проходил. Но ето ти беда: пак по време на разходка развихрилото се небе пратило за трети път мълния и този път положението било катастрофално. Две години по-късно Съмърфорд починал, без да може да се възстанови от поредния електрически удар. За капак няколко години след смъртта му мълния разцепила мраморната надгробна плоча с името му.

Интересни факти за Българския студент

Студентът като осмото чудо 

 Райко БАЙЧЕВ 

--------------------------------------------------------------------------------
Българският студент е грък. Харчи повече, отколкото произвежда. После се моли да си остане вечно така.
Родителите на българския студент са германци. Те го спасяват след всяка следваща катастрофа, без да разберат, че той катастрофира охотно и с удоволствие.
А катастрофите нарича "студентски живот".
Българският студент е грък и живее по-нехайно и от Зорба. Зорба се весели, когато всичко се прецака. Българският студент дори не чака нещата да се прецакат - той се весели предварително.
Българският студент е също руснак, защото пие водка, американец, защото пие уиски, чех, защото пие бира, и най-сетне косовар, понеже след всичко това се отцепва.
Българският студент живее в Студентски град.
Едно омагьосано място. Там жените винаги остават на 20, наемите са винаги 50, учи се винаги утре, а утре никога не идва.
Студентски град е на Северния полюс.
Нощта продължава шест месеца и се развиделява само покрай изпитите.
Това, че в Студентски град живеят повече от 30 000 студенти, не пречи в него да няма нито една книжарница. Но има една библиотека!
В която като питаш за книгата "Зен или изкуството да поддържаш мотоциклет", те насочват към раздел "Техническа литература".
За Студентски град първият ми съквартирант каза: Тук е като на лагер, само че за по-дълго.
Не бих казал, че не беше прав.
Бих казал, че българският студент е сюрреалистичен.
Той е като Бенджамин Бътън - с всяка следваща година става по-млад, по-незрял, по-волен.
Българският студент не работи. Той бачка.
Българският студент не мечтае. Той фантазира.
Българският студент не се люби. Той си поебва.
Последният път, когато българският студент е бил забелязан да протестира... Кога беше това?
Българският студент се интересува от политика!
Точно толкова, колкото политиката се интересува от българския студент!
Българският студент ходи на фитнес.
Българската студентка ходи на солариум.
Когато българският студент срещне българската студентка, те не се забелязват, понеже българският студент си гледа бицепсите, а българската студентка се чуди дали е почерняла достатъчно.
Никога не е достатъчно.
Българският студент е вампир. Той спи през деня, вилнее през нощта и пие на мама и татко кръвчицата.
Българският студент е икономическо чудо! Цял месец яде лютеница и айрян, за да си купи айфон!
Българският студент е чувал за Орхан Памук, но пък предпочита повечко Орхан Мурад!
Българският студент смята, че "Не е безгрешен, но е истински" и само да преброи до "Две, три, четири" и ще стане "Милионерче"!
За българския студент казват, че е бъдещето на България. А единственото нещо, за което българският студент не мисли, е горкото бъдеще.
И всичко това е лъжа.
Понеже българският студент отдавна е емигрирал.

Последният овчар

Овчарството е цяла система, начин на живот и един от основните поминъци на старите българи. Особено в районите, които са в близост до днешна Гърция и Турция. Сега вече ги няма тези стари овчари. Сега протестират, бият се с полицията и мразят Станишев. Досущ като френски студенти, когато са приели закон, според който млади хора могат да се уволняват без да бъде посочена конкретна причина. Затова и в страната ни остана само един овчар. Той не се вълнува от субсидии, не ги разбира, знае само къде е добре за паша.
         Сегашният овчар е дребен бизнесмен, с идея да стане поне среден, ако не и едър. Ще изпълни всички изисквания, защото страната ни е вече в някакъв общоевропейски модел и така трябва. Ще минава комисии, няма да си пасе овцете, а ще попълва бумащина, ще се занимава с чиновнички и ще ругае оная реклама за новата модерна и прозрачна администрация. Днес овчарят е нещо като програмист, който иска да се нагоди към новите условия, за да може да изчерпа облаги и за себе си. Забравете старото стрижене, забравете начина, по който се коли агнето на Великден. Той ще вика ветеринар и ще прави стрижбата и клането с упойка, овцата даже ще умре щастлива. А имаше времена, когато да си овчар е било обвързано с романтика. Сладка работа, ти, животното и гората.
         Без да намесваме излишно простотиите на Паулу Коелю, ония старите пастири наистина са били хитри, доста хитри. Познавали са реакцията на всяка отделна овца. Предислямски времена, когато овчарите са бродели из пустинята месеци наред, те са стигали до изграждане на много силна философия. Много често единствените хора, които са срещали са били монофизити, отшелници, всеки от тях със своя си религия, всеки от тях със свои си виждания. Дори се предполага, че и Мохамед е черпил идеи от тях. Много добре са разпознавали и времето. На пръв поглед за нас само слънчево, но те са умеели да предвиждат къде след една седмица ще завали. После повеждат овцете натам, защото тревата никне само за няколко часа.
       В Африка голяма част от племената конструират живота си около овчарството и организацията, която се създава покрай него. Всеки си има определена роля, а разпределението на властта зависи от броя на овцете. Някаква странна потестарна власт, в която са важни овчарските умения, а не управленческите.
      В България положението е малко по-различно. Но все пак и тук си имаме силна и строга йерархия на овчарлъка. В доста села в страната ни все още е запазена ротационната система за пасане на животните.
      Една седмица единият, друга седмица другият. На времето обаче през зимата са се спускали към Гърция, а през пролетта са се връщали в България, което изисква много повече сложности около организацията. Изграждане на кошари като пунктове и прочие.
      Овчарят остава сам в гората, на него се пада честта самодива да се влюби във вмирисаното му тяло. На него се пада честа да стане много добър самоук дърворезбар и да прави подаръци на любимата си. На него се пада честа, досущ като морски пехотинец, да оцелява сам в гората, спане, храна и т.н.
      Сега вече няма овчари. Сега тези, които имат някакъв добитък, са гражданското съзнание на Републиката. Нито един шофьор не блокира страната, когато увеличиха цените на бензина. Нито един студент не писна срещу Народното събрание, когато му вдигнаха семестриалната такса. Нито един пенсионер не скочи срещу безумните цени на хляба и кашкавала.
Само овчарите и техният САПАРД.
Даже с полицията се сбиха. Засега колят овцете си в знак на протест, но няма да се учудя, ако се стигне и до коктейли Молотов. Затова пишем за последният овчар, срещнахме го в Родопите. Той е рядък вид и трябва да бъде записан в Червената книга на поминъците. Единсвтеното, от което се вълнува, е да не изгуби овца и да ги нахрани добре. Протестът е непривична и странна форма за изказване на мнение за него. Той е старият тип българин, който още от царско време е свикнал политици да го мачкат, само се нагажда към новите условия и плаща по-висок данък. Не пуска документи за субсидии. Самата идея френски и немски граждани да му дават пари ей така му звучи като някакъв вид измама. Знае с какво разполага и разчита само на себе си и вродената си чувство да бъде овчар. Той е човек пълен с предразсъдъци. Живее по инатлив за нас начин и не иска, и не иска да приеме. Не води овцете си на втеринар. Когато някоя от тях се надуе, мушка я с шило в корема, после я шие и тя до два дена подскача. Ако е много болна, коли я. Този вид стар българин е на изчезване. Той може да ви издразни, може и да го обикнете като сиромах герой на Йовков или просто да наблюдавате загиващия му вид.

      Нашият овчар беше добър, планинар човек. С шапка, плетена блуза и стари вече замазани панталони. Тези хора никога не слагат къс ръкав, каквото и да е времето. Не се вълнуваше за колегите си от Кърджали и не му се занимаваше с излишни политикански въпроси. Само разправяше за немотията си.

      Ние не сме наивни и няма да обикнем някой, само защото е сиромах, само защото в очите на всички изглежда обкновен добър човечец. В селата е пълно с алкохолна психопатия повече и от долнопробна кръчма в Люлин, но все пак, старият овчар ще ни липсва. Ония, който си разкарва животните из горите и ведро поздравява все, с който се размине. Ония, който няма да даде най-добрия си коч, дори и срещу вила в Бояна.

Най-странните гробища в света

Класация на най-странните гробища в света на сайта oddee.com постави "Веселото гробище" в румънското село Съпънца (Северна Румъния) на трето място. Румънското гробище придоби популярност в цял свят и е смятано от чуждестранните туристи за уникална забележителност заради ярките цветове на кръстовете и сатиричните епитафии върху тях

"Смята се, че изпълненото с радост отношение към смъртта е наследство от даките, които са вярвали в безсмъртието на душата и са смятали, че смъртта е само преминаване към по-добър живот. Те не гледали на смъртта като на трагичен край, а като на шанс да се срещнеш с върховния бог Залмоксис", разказва още oddee.com.

"Веселото гробище" датира от средата на 30-те години на миналия век и е дело на местния фолклорен артист Стан Йоан Патраш, скулптор, художник и поет, който сътворил пъстрите надгробни плочи с наивистични рисунки и хумористични надписи, разказващи за моменти от живота на починалите, допълва БТА.

Второ по оригиналност е гробището Cementerio General в Сукре, Боливия. Там мъжете обикновено биват погребвани не до семейството си, а до своите колеги, тъй като професионалният аспект се смята за особено важен от местните хора, така че големи площи от гробището са притежание на различни профсъюзи - на миньорите, адвокатите, учителите и т.н.

На първо място е класиран подводният мавзолей Neptune Memorial Reef, намиращ се край бреговете на Маями, Флорида. Подводното гробище, което се простира на 65 000 квадратни метра на дъното на океана и е най-големият изкуствено създаден риф, си поставя за цел да приюти над 125 000 кремирани останки, разположени сред различни скулптури и колони.

Държави шампиони по фалити

Ако Гърция обяви неплатежоспособност, това ще бъде шестият фалит в дългата история на страната. Немалък брой, но има страни с още по-внушителен брой банкрути, пише "Файненшъл таймс Дойчланд".

При фалит на Гърция би било добре, ако другите държави се въздържат от критика и злорадство, най-малкото заради собствената си история - гръцките фалити биха били с два по-малко от германските и с цели седем от испанските, изчисляват икономистите Кармен Райнхард и Кенет Рогоф.

Испания
От историческа гледна точка испанците са световни шампиони, когато става дума за неплащане на дългове. Според изчисленията на Райнхарт и Рогоф досега в историята си Испания 13 пъти е обявявала фалит или поне не е изплащала голяма част от задълженията си. До 1800 година Испания обявява неплатежоспособност шест пъти, а само през 19 век фалитите са седем. Испанският крал Фелипе II по време на управлението си довежда страната до банкрут три пъти - през 1557, 1575 и 1596 година. Причината са поредицата скъпи войни, които монархът води.

Португалия
Съседът на Испания също има дълга история на нередовен длъжник. За първи път страната фалира през 1560 година, а през 19 век натрупва пет банкрута.

Франция
Изследването на Райнхарт и Рогоф сочи, че Франция е обявявала фалит пет пъти в историята си, последният от които е през 1812 година. Особено зрелищен е финансовият срив през 1805 година, когато френски търговци спекулират с испански сребърни резерви в Мексико. Вероятно в миналото френската държава би фалирала още няколко пъти, но владетелите прилагали един наистина ефективен, макар и доста ужасяващ "спасителен механизъм" - ако дълговете ставали твърде големи, то вътрешните кредитори просто били екзекутирани.

Русия
Русия вече е обявявала банкрут пет пъти в историята си - през 1839, 1885, 1918, 1991 и 1998 години. Последният фалит се дължи на криза с рублата, тъй като страната е засегната от голямо изтичане на капитали. "Спусък" за кризисните процеси тогава е Азиатската криза, започнала през есента на 1997 година. Тя води до срив в цените на петрола, което просто стопява руските печалби от износ.

Аржентина
През 2002 година Аржентина обявява най-големия досега държавен фалит в историята. Засегнати са плащанията по облигации за над 100 милиарда долара. Причина за кризата е тежка рецесия, която в крайна сметка води до колапс на финансовата система. През 2001 година президентът Адолфо Родригес Саа спира
плащанията по дълга.

Германия
След Втората световна война Германия фалира, тъй като Хитлер е финансирал войната, пускайки печатницата за пари. През 1948 година първоначално в западната, а след това и в източната окупационна зона е направена парична реформа. Райнхарт и Рогоф стигат до извода, че от 1618 година Германия и съществувалите преди единството германски държавици са фалирали общо осем пъти.

Мексико
В историята на Мексико фалитите също са осем. Последният е преди 29 години, когато финансовият министър Хесус Силва Ерцог през август 1982 година обявява частичен фалит. Тогава мексиканците са натрупали задължения за 80 милиарда долара, а трябвало да се справят и с отлив на капитали.

Останала част от Южна Америка също не е пощадена от държавна неплатежоспособност. Само през 19 век Венецуела фалира шест пъти, а Колумбия, Хондурас, Коста Рика и Доминиканската република – по около четири пъти всяка. Хондурас поставя своеобразен рекорд - Райнхарт и Рогоф изчисляват, че страната е
била неплатежоспособна през 64 % от периода след обявяването на независимост през 1821 година.

Великобритания
През 1340 година британците обявяват първия държавен фалит в историята на Европа. След неуспешно нападение срещу вечния противник - Франция, довело до избухването на 100-годишната война, Англия не успява да изплати дълговете си към италианските кредитори.

Гърция
Гърция може и да не е най-тежкият случай в историята, но не е и в особено добра позиция. От обявяването на независимостта през 1829 година гръцките държавници фалират общо пет пъти. Според Райнхарт и Рогоф пък през поне половината от времето страната е била в положение, подобно на сегашното - с тежки финансови проблеми и на крачка от банкрута. За сравнение: Германия е била в "предфалитно" състояние през близо 13 % от периода след 1800 година.

Подписът - "втора характеристика" на личността

Днес на графологията се предава огромно значение. Най-голямо внимание графолозите обръщат на подписа, тъй като той не се подчинява на правилата на пунктоацията и в него индивидът може да се прояви най-добре и свободно. Не случайно подписът е наречен „втора характеристика” на личността.

По долу са някои от основните характеристики на подписа, разкриващи отделни страни на човешкия характер.

Посока на подписа
Тя може да бъде нагоре, надолу или равна. Според това, посоката нагоре говори за оптимизъм, надолу – за песимизъм, а равната посока – за балансирана личност.

Дължина на подписа
Дългият подпис характеризира човека като способен да вниква в работата, усърдно да изпълнява своите задължения. Краткият подпис принадлежи на човек, който няма търпение, който не вниква дълбоко в нещата и природата на работата. Този човек не е способен към монотонна работа, изискваща постоянно внимание.

Начало и край на подписа
Първата половина на подписа е свързана с умствената дейност – по нея се съди за това как човек започва своята работа. В същото време първата половина е свързана с интелектуалната и умствена сфера, докато втората половина се отнася до практическата и физическата дейност и с това как човек завършва своите задължения.

Когато в началото на подписа стоят две или три главни букви, при отсъствие на едри образувания във втората половина, то с увереност можете да твърдите, че този човек отдава предпочитание на умствения труд. Подобни подписи имат ръководителите от различен ранг.

Подписи с минимум заглавни букви в първата част говорят за склонност към професии, свързани с обществената дейност и комуникации.

Когато крупните елементи са във втората част на подписа имаме характер, който е склонен към практическа дейност.

Височина на буквите, главни и малки буквиКогато главните букви в подписа са високи, значително повече от малките, то този човек е капризен в отношенията си с околните. Когато главните букви незначително се отличават от малките, то собственикът на този подпис е скромен човек.

Малките букви характеризират човека като рационален, икономичен, конкретен, а също и способен за концентрация, но твърде малките букви, говорят за егоизъм.

Едрите букви, като при децата, характеризират мечтателност, в някои случаи наивност, непрактичност, излишна доверчивост. В същото време едрите букви говорят за стремеж към независимост и свобода на действие.

Закръглени и остри букви
Добрите, меките и спокойни хора имат закръглени букви, за разлика от нетърпеливите, раздразнителните и резките. Ъгловатите букви също така говорят за стремеж към независимост, склонност към лиделство, честолюбие.

В различни периоди на своите взаимоотношения човек може да проявява различни наклонности. Това също намира отражение в подписа му.

Свързаност на буквите
Когато буквите на подписа са свързани, това говори за последователен, логичен характер. В някои случаи това може да означава консервативност на възгледите или не така бързо възприемане на новото.

Буквите на подписа, между които има умерено количество разстояние говорят за адаптивен характер.

Излишното колечество елементи, свързващи буквите в подписа свидетелстват за непредсказуемост, мечтателност, стремеж към привличане вниманието на околните върху себе си.

Увереност в изписването на буквите
За увереността на човека се съди по увереността, с която той се подписва.

Различни украшения в подписа
Дали човек преувеличава своите качества – това също се разкрива в подписа. В случаите на преувелечение, в подписа се появяват различни завъртулки, лентички и други елементи, които разкриват неизкреността в човека.

У открития човек подписът е прост и скромен.

Но различните украшения не винаги се считат за лош признак. Подобни подписи имат математиците и физиците, хората използващи ума си за логически операции. Подписите им често са „оголени”, което говори за конкретност на мислите. Напротив, когато буквите са свързани една с друга, това е знак за суетност и нелогичност.

Растояние между буквите
Този признак определя щедростта на човека. Може да се узнае в какъв период човек е щедър и в каква сфера – интелектуална или материална. Това зависи от участъка от подписа, в който растоянието между буквите е голямо – в началото или в края.

Подчертавания и зачертавания в подписа
Тези, които подчертават своя подпис са самолюбиви, интересуват се от мнението на околните, характеризират се с голяма обидчивост. Когато линията в подписа е накривена към върха, харата имащи такъв подпис са горди и се стремят към големи постижения.

По дължината на линията в края на подписа може да се съди за степента на възможност на човек да допуска в своята работа околните.

Когато човек зачертава своя подпис, това говори за недоволство от себе си, съмнение, колебание. Такива хора може да страдат от неврози и язва.

Вертикални линии в подписа
Когато в подписа се срещат елементи, напомнящи верникални линии, това се означава като бариера, тормоз на мисленето или действията. При такива елементи е нужно да се обърне внимание в коя част на подписа се намират те. Наличието им в началото са указание за оскъдна фантазия, интелект и творчески наклонности.

Когато вертикалните линии са в средата на подписа, това означава задръжки между идеята и реализирането й. Вертикалите в края на посписа са указания за трудност в завършването на започната работа. На такъв човек е необходим контрол или съответен стимул.

Точка в подписа
Точката се явява положителен признак. Нейното наличие в подписа свидетелcтва за дисциплинираност и склонност към завършване на започнатото.

Когато точката е в края на подписа, това говори за стремеж на човека обезателно да завърши започнатата работа, така че това е един от показателите за изпълнителност.

Ако точката е в началото на подписа – това е свидетелство, че човекът се стреми да получи изчерпателна информация, преди да пристъпи към изпълнението на задачата.

източник: (C) 2007 Онлайн издание МАСТИЛО

Ключови думи: подпис, графология

Научете повече за 256-ия град на картата на България, роден тези дни

Трансформация

Защо да сме село, като може да сме град

4 ное 2011

Докато всички бяха вторачени в нагарчащия вот 2 в 1, предстоящия балотаж за президент и за кметове в голяма част от населените места, в едно българско село развитието на изборите плавно мина на друга сюжетна линия.

На 23 октомври жителите на казанлъшкото с. Крън гласуваха както обикновено. Техният вот, сходно на много други места, не успя да донесе категорична победа на нито един от, забележете, 11-те кандидати. Така и в Крън предстоеше балотаж. Дотук обаче с общия за страната сценарий. На 30 октомври на балотажа в Крън гласуваха вече не селяни, а граждани. Причината - на 25 октомври официално се появи още един български град.

256-ият град на картата

Въпреки че решението за обявяването на Крън за град е още от началото на октомври, официално то влезе в сила в деня на обнародването му в Държавен вестник. Това пък се случи между двата вота. И така днес доскорошното село Крън вече e град и този град си има своя новоизбран кмет. За Теменужка Люцканова от ГЕРБ това е втори мандат. В първият си тя поиска селото да стане град и успя. Първо беше селски, сега е градски кмет.

Какви са причините за това и защо едно населено място иска да е град?

Мотивите са много и различни според местоположението и даденостите на всяко едно селище. Обикновено обаче винаги има някакъв много конкретен повод, който предизвиква това действие.

Според Люцканова причините, за да се бори Крън да стане град, са няколко. Първата е чисто формална - Крън е покрил изискванията, залегнали в Закона за административно-териториалното устройство на Република България. В нормативния акт е разписано какво е необходимо за обявяването на село за град - да има изградена социална и техническа инфраструктура и население, не по-малко от 3500 души. "Населението на Крън е 3595, имаме обединено детско заведение, основно училище, читалище, здравен пункт и клуб на пенсионера. Макар и частично, но имаме изградена и ВиК инфраструктура", казва Люцканова. В новообразувания град има и два големи работодателя – "Завод за пружини" и завод "Суперабразив" за производство на абразивни инструменти, които осигуряват близо 500 работни места.

Извън дотук изброените причини кметът посочва още и това, че иска да върне самочувствието на хората, тъй като населеното място през последните години е силно подценено и оставено без достатъчно средства за капиталово разходи – нещо, което спъва развитието му. "Ние бяхме най-голямото село не само в община Казанлък, но и област Стара Загора, а ни третираха наравно с всички останали", разказва Люцканова. Според нея сега, след промяната, и след постигната договорка с новия кмет на голямата община Крън ще има по-голяма самостоятелност и собствен бюджет. "Като второстепенен разпоредител на бюджетни средства ние ще имаме свободата да определяме нашите приоритети и сами да решаваме за какво да бъдат разходвани средствата", казва Люцканова. Крън има и други надежди за последствията от трансформацията – подобряване на инфраструктурата, привличане на нови инвестиции и развитие на икономиката.

Пътят до табелата с "гр." отпред

Изключвайки примера с Крън, за последните десет години още 16 населени места в България са придобили статута на град. Проследявайки данните за населението, се вижда, че още 27 селища биха могли да поискат това административно "повишение". Повечето от многолюдните села се намират на териториите на Пловдивска и Софийска области.

За някои от най-новите български градове преобразяването е започнало не от образа на село, а от статута на курортно селище. Причината е, че в Закона за административно-териториалното устройство за тези места е предвидено символично изискване за броя на жителите – 1000 души. Така в годините на бума на строителство на ваканционни имоти статута на град получиха Китен, Свети Влас и Добринище, а в залеза на инвестиционната активност и Ахелой.

Основната причина за амбициите на последните да бъдат градове се обяснява с разликата в допустимото застрояване на населените места според статута им. "В градовете с изключение на защитените архитектурни резервати е разрешено по-високо строителство", казва преподавателя по публична администрация в Софийския университет Милена Стефанова. Според нея това е най-същественото, което се променя. Другото е свързано с повечето възможности за развитие, включително и на инфраструктурата.

Загубите от преминаването на селото в град са малки. Губи се правото да се поддържат селскостопански дворове. Законовата забрана, разбира се, не пречи в София да има много такива.

Извън изискването за брой жители и за доказване на трудно измеримата наличност на инфраструктура процедурата за превръщането на едно селище в град е чисто административна. Най-дълъг е срокът, в който общинският съвет трябва да се произнесе по искането за промяна и да изпрати решението си до областния управител – два месеца. Губернаторът на свой ред има две седмици да го предвижи до Министерския съвет за окончателно решение. Така, ако по пътя на трансформацията не се намесят някои субективни пречки, тя би могла да се случи в рамките на до три-четири месеца. А после следват смяна на табели и очакване за по-добри времена.



http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/11/04/1196103_transformaciia/