Студентски виц

Четирима студенти имали изпит в понеделник, но в неделя се събират "на по бира" и се напиват здраво. Понеделник закъсняват за изпита с 2 часа. Въпреки това отиват до университета и с обясненията, че са пътували от провинцията и по пътя са спукали гума молят професора да ги изпита в друг ден. Професорът се съгласява и им дава нова дата следващия понеделник. Този път те се явяват навреме. Професорът ги посреща с усмивка:
- Колеги изпита днес ще е само с един въпрос и ако отговорите правилно ще вземете изпита, но при 1 условие, да сте в различни стаи!
-Страхотно! - съгласяват се студентите, и сядат в 4 различни стаи.
Професора им раздава билетчетата, на които им е написал само един въпрс:
- "КОЯ ГУМА СПУКАХТЕ?"

Поздравителна реч пред випуск 2014 на Нов български университет

НЕЩА, НАУЧЕНИ В ДВИЖЕНИЕ

или ХРАНА ЗА ТИГРИ

Уважаеми г-н Ректор, уважаеми преподаватели, скъпи родители и гости, драги дипломанти.

Поздравявам всеки един от вас за успешното дипломиране на първия випуск 2014.

Чест е за мен да говоря пред дипломанти, аз, който никога не съм се дипломирал по този начин. Моята диплома не бевръчена с тържествена церемония, и това сигурно обяснява защо съм винаги с усещането, че още не съм се разделил с Алма Матер. Затова и днес ще говоря не като писател, преподавател или ментор, а като един от вас, който просто е живял малко повече.

Всъщност, аз замалко не напуснах Университета още в началото на следването си. Виждате ли, много скоро се бях отегчил както от скучни предмети и преподаватели, така и от безсмислието на студентските купони. Нямаше какво повече да науча – отвън кипяха 90-те, приятелите ми се учеха на пазарна икономика, купувайки и продавайки какво ли не, някои от тях забогатяваха, докато други напускаха страната, а аз четях, да речем, Възрожденска литература.

Реших да избягам в Америка. Имах план.

И сега си спомням деня, в който отидох да прекъсна следването си и да приключа с цялата тази история.

Не щеш ли по на стълбите пред деканата, най- случайно ме спря и заговори един мой преподавател. Запита ме накъде съм тръгнал и аз му разказах какво съм решил. Той ме изслуша – имаше навика да побутва очилата си така нагоре и да сбръчква много смешно носа си – и после някак кротко ме помоли да отложа решението си. Каза ми, че имал нещо предвид, обеща ми нещо, не помня точно как и с какво, но той ме изкуши да остана. Един ден, каза ми той, с една тиха убеденост – ти пак ще отидеш в Америка. Но сега остани. Дипломирай се. Америка – тя няма да избяга.

И аз му повярвах.

Това бе човекът, който ме въвлече в теория на литературата, насочи ме към митологията, обърна вниманието ми към структурата и силата на мита. Той ми посочи книги и автори, които ме водеха към други книги и други автори, които пък ми подсказваха пътя към самия мен. Името му беше Пейо Димитров. Той почина внезапно, преди аз да завърша, но остана завинаги една от важните фигури в моя път. Защото от него, аз научих важността на мита – без значение дали пиша сценарий, пиеса, разказ или роман, или пък съм пред прага на важна крачка в своя реален живот. Научих, че разбирането на мита може да има пряко отношение към изборите, които правя всеки ден. Защото всеки един от нас е протагонист в историята, в която живее. И всеки от нас иска да живее един добър живот. Но какво е добър живот?

Статистката показва, че между 3-ма и 5-ма на сто от вас ще работят това, което искат да работят, останалите ще са професионално неудовлетворени.

Повечето от вас ще създадат семейства и всеки втори ще се разведе рано или късно, с радост или не. Поне веднъж.

С времето вашият холестерол ще започне да се увеличава, кръвното ви ще се качва или пада, гравитацията ще се пребори с бюстовете на момичетата, косите на момчетата ще оредяват, ставите ви ще предсказват превалявания, зъбите на всички ви ще се разклатят(преди да опадат съвсем), всеки 4-ти от вас ще има някаква нужда от добър психиатър, а, ако пък сте късметлии и всичко това не се отнася до вас – все пак повече от 50% ще сте недоволни от състоянието на демокрацията в страната.

Това сочи стастистиката. Но кой от нас иска да бъде заключен в тези безрадостни цифри?

Имам въпрос. Кой от вас имаше наскоро рожден ден? Отворихте ли всички подаръци? Да? Някой от вас оставял ли е някога подарък за рожденния си ден неразопакован? Никой? И аз така мислех.

Скъпи дипломанти – разберете кое е това едно нещо, което ви носи удовлетворение и радост. Защото именно то е подаръкът ви от Вселената(и/или Бог) за вашия рождения ден. И няма причина да оставяме този най-ценнен дар неотворен.

Знаете ли, имаше период в живота ми, в който аз отказвах да отворя този дар. Знаех, че го има, че е там. И не посягах към него. Не вярвах в него. Бях зает да оцелявам – първо тук, в България, после там, в Америка.

Защо? Защото, бях забравил кой съм.

Разбира се, озовах се в в дупка, изкопана от самия мен – без перспектива, без радост.

От тази дупка успях да изляза само, когато се завърнах към това, което бях изоставил – писането. Не стана изведнъж. Започна с писмо, есе, кратка пиеса, блог, статия… И продължи по пътя, който бях зарязал, пътя, който върна надеждата и радостта в живота ми. Ето какво научих: няма нищо по-важно от радостта. Ако нещо ти дава не-радост, то, най-вероятно не е добро за теб.  Зарежи го.

А ако сега, тук сред вас можех да видя своята по-млада версия, бих й казал няколко неща. Неща, които съм научил в движение:

-Живей просто.

-Говори истината. Използвай думи, които разбираш.

-Работи с хора, които вярват в това, което правиш. И не губи време да се доказваш пред онези, които от самото начало се съмняват в теб.

-Ходи на фитнес. 50 лицеви опори понякога зареждат ума повече от 50 страници съвременна проза.

-Пиши всеки ден. Когато подреждаш мислите си в думи, ключовата дума е “подреждаш”.

-Винаги отговаряй на имейли.

-Не забравяй приятелите си, само защото са ти най-близки и могат да те разберат.

-Повечето неща, можеш да приемаш най-малко по два начина – с усмивка или без усмивка. Избери първия. Резултатите ще те учудят.

-Чети всяка вечер, преди лягане.

-Не бъди тотално отдаден на друг човек – ще нараниш и двама ви.

-Исус проповядва: “Искайте и ще ви се даде. Чукайте и ще ви се отвори”. Аз ще добавя: “Давай и ще ти се даде. Отвори се и ще ти се отвори.”

-Пий много вода. Литри.

-Цинизмът не води доникъде. Забрани го у себе си.

-Благодари предварително за всичко, което идва в живота ти.

-Не бягай от дебат, но не спори дълго.

-Помни, че един ден, рано или късно, по една или друга причина – ти ще омацаш сериозно кълките. Бъди готов.

-Търси и прави това, което те кара да се чувстваш жив. Светът и без теб е пълен със зомби.

-Съмнявай се в народните мъдрости. “По-умният винаги отстъпва?”  Така ли е? Опитай друго: бъди по-умният и по-силния.

-Доверявай се.

-Не бъди това, което се очаква от теб. Бъди това, което очакваш от другите.

-Работи това, което обичаш, дори без пари. Доброволствай.

-Възпитавай у себе си добър вкус. Важно е как изглеждаш.

-Където и да живееш, търси свободата. И най-демократичната страна няма да те направи свободен, тъй както и  най-скъпата готварска книга няма да те нахрани.

-Помни, че единственото, което имаш е време. Твоето време. Цени го. Марк Аврелий пише “…всеки губи само живота, който живее, и живее само живота, който губи.”

Накрая ще преразкажа една история от индийския фолклор, която съм научил от чудесния Джоузеф Кембъл.

Една изнемощала от глад и много бременна тигрица попаднала на стадо диви кози. Дълго ги дебнела от висока скала, накрая полетяла в скок към тях, но те се разбягали. Паднайки, смъртно ранена, тя родила тигърчето и издъхнала. Козите се  завърнали и тъй като били милостиви, взели със себе си новороденото и го огледали – то играело с козлетата, пасло трева и листа и порастнало като един недохранен и леко депресиран юноша.

Един ден обаче стадото било нападнато от тигър. Козите се разбяли, но нашият млад приятел останал неподвижен пред внезапно появилият се звяр. Големият тигър приближил, подушил, побутнал с муцуна младия… “Ти живееш тук с тези кози?” изръмжал той. “Да-а-а-а-а-а-а” – изблеял младият тигър. Старият тигър се ужасил, а младият свел очи и свенливо започнал да пасе.

Възмутен, големия тигър го подкарал през гората и го завел до малко езеро. И двамата се навели над бистрата вода.

“Погледни.” – казал старият звяр. “Твоето лице е също като моето. Ти не си коза. Ти си като мен.” След което го завел в леговището си, където го чакали останките от убита газела. “Яж”, казал той и му побутнал парче кърваво месо.

“Но аз ям само трева и листа.” отговорил младия. “Я стига глупости.” казал стария и натикал месото в устата му. Младият тигър неохотно захапал месото, предъвкал няколко пъти, преглътнал. И това месо му се сторило далеч по вкусно от тревата, която никога, ама никога не утолявала неговия апетит.

След като се нахранил обилно, той се протегнал и надал силен тигърски рев. Старият се усмихнал: “Ето. Това е. Сега върви в гората и яж храна за тигри.

Скъпи приятели, има толкова неща, които бих искал да ви кажа. Но нека останем с това: вземете дипломите си и вървете в света. И каквито избори да правите, колкото и гладни да сте – не забравяйте кои сте – яжте само храна за тигри.

На добър час!

СТУДЕНТИТЕ НЯМАТ ВРЕМЕ ДА УЧАТ...

СТУДЕНТИТЕ НЯМАТ ВРЕМЕ ДА УЧАТ, ТЪЙ КАТО ГОДИНАТА СЕ СЪСТОИ ЕДВА ОТ 365 ДНИ: - Недели - В годината има 52 недели, които са дни, определени за почивка - остават още 313 дни. - Летни дни - 50 горещи дни, в които е много трудно да се учи. Остават 263 дни - 8 часа на ден са отделени за сън, което прави 122 дни.Остават 141 дни - Един час на ден, отделен за спорт (добре е за здравето) = 15 дни. Остават 126 дни. - 2 часа на ден за хранене = 30 дни. Остават 96 дни. - 1 час на ден за лафче, клюки и разни социализации = 15 дни.Остават 81 дни. - 35 дни с различни изпити през годината. Остават 46 дни. - 40 празнични, неработни дни и ваканции. Остават 6 дни. - най-малко 3 дни, в които боледуваш. Остават 3 дни. - филми и забавления най-малко 2 дни (все пак и това си трябва). Остава 1 ден - този последен оставащ ден е рожденият ден на студента. Ако ти си студент и мислиш така , сподели с колегите си!!!

Коя специалност до къде го докарва като седне на маса...

Студентките по медицина пият до загуба на пулса...
Студентите по история пият до загуба на настоящето...
Студентите филолози до преплитане на езика...
Студентите по археология докато станат на кост...
Студентите по изобразително изкуство до загуба на картина...
Студентите журналисти пият до загуба на звук...
Студентите по право пият докато стигнат позиция безпомощен свидетел...
Студентите по теология до фаза на благославяне...
Студентите по икономика до свършване на финансите...
Студентките по химия - до загуба на реакциите...
Студентките по математика - до безкрай....
Студентките по физика пият до загуба на съпротивлението....

КОДЕКС НА СТУДЕНТА

Студентът не спи – Студентът само си почива!

Студентът не яде – Студентът само възстановява сили!

Студентът не пие – Студентът само дегустира!

Студентът не флиртува – Студентът само обучава кадри!

Студентът не крещи – Той само убедително изказва гледната си точка!

Студентът не се почесва по тила – Студентът обмисля решението!

Студентът не се страхува – Студентът постъпва предвидливо!

Студентът не греши - Студентът взема рисковано решение!

Студентът не забравя – Той не затруднява мозъка си с излишна информация!

Студентът не дава подкупи – Студентът показва благодарността си!

Студентът не лъже – Студентът е дипломат!

Студентът не закъснява – Студентът е задържан по важни дела!

Студентът не ходи на дискотека - Той трупа опит в социална среда!

Студентът не псува преподаватели - Той показва, че познава роднините му!

Студентът не студент - ако няма поне една двойка в следването си!

3A УПОТРЕБАТА НА АЛКОХОЛ

УПОТРЕБАТА НА АЛКОХОЛ МОЖЕ:

1. Да ви внуши, че говорите шепнешком.
2. Да ви накара да си мислите, че сте безсмъртни.
3. Да ви накара да повтаряте на своите приятели, че ги обичате.
4. Да ви накара да си мислите, че може да пеете.
5. Да ви накара да си мислите, че стриптийза в дискотека е нещо нормално
6. Да ви убеди в това, че ваши колеги си умират от желание да ви чуят по телефона в три през нощта.
7. Да псувате преподавател и то без причина
8. Да ви накара да използвате обезболяващи и лед за глава на сутринта след употребата му
9. Да ви превърне в безразсъдни
10. Да ви накара да изневерите
11. Да ви причини временна амнезия „Не помня, какво се случи?”

3а Българският студент

Българският студент е икономически неразумен индивид – пътува на стоп, яде хляб с лютеница и си изхарчва парите на Панаира на книгите. Българският студент не вярва, че е бъдещето на България, защото знае, че България отдавна го е изоставила в клопката на вечното настояще. Българският студент се бори със всекидневието. Българския студент е атакуван от плъхове, мишки, дървеници в общежитията и лошо гледащи лелички в социалистически стил в едни кабинети, на които пише “Отдел студенти”. Българският студент рядко различава първите от вторите.

Hyumra Nesheli

Честит 8 декември другари студенти - реч на Тодор Живков

Интересни факти за Българския студент

Студентът като осмото чудо 

 Райко БАЙЧЕВ 

--------------------------------------------------------------------------------
Българският студент е грък. Харчи повече, отколкото произвежда. После се моли да си остане вечно така.
Родителите на българския студент са германци. Те го спасяват след всяка следваща катастрофа, без да разберат, че той катастрофира охотно и с удоволствие.
А катастрофите нарича "студентски живот".
Българският студент е грък и живее по-нехайно и от Зорба. Зорба се весели, когато всичко се прецака. Българският студент дори не чака нещата да се прецакат - той се весели предварително.
Българският студент е също руснак, защото пие водка, американец, защото пие уиски, чех, защото пие бира, и най-сетне косовар, понеже след всичко това се отцепва.
Българският студент живее в Студентски град.
Едно омагьосано място. Там жените винаги остават на 20, наемите са винаги 50, учи се винаги утре, а утре никога не идва.
Студентски град е на Северния полюс.
Нощта продължава шест месеца и се развиделява само покрай изпитите.
Това, че в Студентски град живеят повече от 30 000 студенти, не пречи в него да няма нито една книжарница. Но има една библиотека!
В която като питаш за книгата "Зен или изкуството да поддържаш мотоциклет", те насочват към раздел "Техническа литература".
За Студентски град първият ми съквартирант каза: Тук е като на лагер, само че за по-дълго.
Не бих казал, че не беше прав.
Бих казал, че българският студент е сюрреалистичен.
Той е като Бенджамин Бътън - с всяка следваща година става по-млад, по-незрял, по-волен.
Българският студент не работи. Той бачка.
Българският студент не мечтае. Той фантазира.
Българският студент не се люби. Той си поебва.
Последният път, когато българският студент е бил забелязан да протестира... Кога беше това?
Българският студент се интересува от политика!
Точно толкова, колкото политиката се интересува от българския студент!
Българският студент ходи на фитнес.
Българската студентка ходи на солариум.
Когато българският студент срещне българската студентка, те не се забелязват, понеже българският студент си гледа бицепсите, а българската студентка се чуди дали е почерняла достатъчно.
Никога не е достатъчно.
Българският студент е вампир. Той спи през деня, вилнее през нощта и пие на мама и татко кръвчицата.
Българският студент е икономическо чудо! Цял месец яде лютеница и айрян, за да си купи айфон!
Българският студент е чувал за Орхан Памук, но пък предпочита повечко Орхан Мурад!
Българският студент смята, че "Не е безгрешен, но е истински" и само да преброи до "Две, три, четири" и ще стане "Милионерче"!
За българския студент казват, че е бъдещето на България. А единственото нещо, за което българският студент не мисли, е горкото бъдеще.
И всичко това е лъжа.
Понеже българският студент отдавна е емигрирал.