Трансформация
Защо да сме село, като може да сме град
4 ное 2011
Докато всички бяха вторачени в нагарчащия вот 2 в 1, предстоящия балотаж за президент и за кметове в голяма част от населените места, в едно българско село развитието на изборите плавно мина на друга сюжетна линия.На 23 октомври жителите на казанлъшкото с. Крън гласуваха както обикновено. Техният вот, сходно на много други места, не успя да донесе категорична победа на нито един от, забележете, 11-те кандидати. Така и в Крън предстоеше балотаж. Дотук обаче с общия за страната сценарий. На 30 октомври на балотажа в Крън гласуваха вече не селяни, а граждани. Причината - на 25 октомври официално се появи още един български град.
256-ият град на картата
Въпреки че решението за обявяването на Крън за град е още от началото на октомври, официално то влезе в сила в деня на обнародването му в Държавен вестник. Това пък се случи между двата вота. И така днес доскорошното село Крън вече e град и този град си има своя новоизбран кмет. За Теменужка Люцканова от ГЕРБ това е втори мандат. В първият си тя поиска селото да стане град и успя. Първо беше селски, сега е градски кмет.
Какви са причините за това и защо едно населено място иска да е град?
Мотивите са много и различни според местоположението и даденостите на всяко едно селище. Обикновено обаче винаги има някакъв много конкретен повод, който предизвиква това действие.
Според Люцканова причините, за да се бори Крън да стане град, са няколко. Първата е чисто формална - Крън е покрил изискванията, залегнали в Закона за административно-териториалното устройство на Република България. В нормативния акт е разписано какво е необходимо за обявяването на село за град - да има изградена социална и техническа инфраструктура и население, не по-малко от 3500 души. "Населението на Крън е 3595, имаме обединено детско заведение, основно училище, читалище, здравен пункт и клуб на пенсионера. Макар и частично, но имаме изградена и ВиК инфраструктура", казва Люцканова. В новообразувания град има и два големи работодателя – "Завод за пружини" и завод "Суперабразив" за производство на абразивни инструменти, които осигуряват близо 500 работни места.
Извън дотук изброените причини кметът посочва още и това, че иска да върне самочувствието на хората, тъй като населеното място през последните години е силно подценено и оставено без достатъчно средства за капиталово разходи – нещо, което спъва развитието му. "Ние бяхме най-голямото село не само в община Казанлък, но и област Стара Загора, а ни третираха наравно с всички останали", разказва Люцканова. Според нея сега, след промяната, и след постигната договорка с новия кмет на голямата община Крън ще има по-голяма самостоятелност и собствен бюджет. "Като второстепенен разпоредител на бюджетни средства ние ще имаме свободата да определяме нашите приоритети и сами да решаваме за какво да бъдат разходвани средствата", казва Люцканова. Крън има и други надежди за последствията от трансформацията – подобряване на инфраструктурата, привличане на нови инвестиции и развитие на икономиката.
Пътят до табелата с "гр." отпред
Изключвайки примера с Крън, за последните десет години още 16 населени места в България са придобили статута на град. Проследявайки данните за населението, се вижда, че още 27 селища биха могли да поискат това административно "повишение". Повечето от многолюдните села се намират на териториите на Пловдивска и Софийска области.
За някои от най-новите български градове преобразяването е започнало не от образа на село, а от статута на курортно селище. Причината е, че в Закона за административно-териториалното устройство за тези места е предвидено символично изискване за броя на жителите – 1000 души. Така в годините на бума на строителство на ваканционни имоти статута на град получиха Китен, Свети Влас и Добринище, а в залеза на инвестиционната активност и Ахелой.
Основната причина за амбициите на последните да бъдат градове се обяснява с разликата в допустимото застрояване на населените места според статута им. "В градовете с изключение на защитените архитектурни резервати е разрешено по-високо строителство", казва преподавателя по публична администрация в Софийския университет Милена Стефанова. Според нея това е най-същественото, което се променя. Другото е свързано с повечето възможности за развитие, включително и на инфраструктурата.
Загубите от преминаването на селото в град са малки. Губи се правото да се поддържат селскостопански дворове. Законовата забрана, разбира се, не пречи в София да има много такива.
Извън изискването за брой жители и за доказване на трудно измеримата наличност на инфраструктура процедурата за превръщането на едно селище в град е чисто административна. Най-дълъг е срокът, в който общинският съвет трябва да се произнесе по искането за промяна и да изпрати решението си до областния управител – два месеца. Губернаторът на свой ред има две седмици да го предвижи до Министерския съвет за окончателно решение. Така, ако по пътя на трансформацията не се намесят някои субективни пречки, тя би могла да се случи в рамките на до три-четири месеца. А после следват смяна на табели и очакване за по-добри времена.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/11/04/1196103_transformaciia/
Няма коментари:
Публикуване на коментар