Последният овчар

Овчарството е цяла система, начин на живот и един от основните поминъци на старите българи. Особено в районите, които са в близост до днешна Гърция и Турция. Сега вече ги няма тези стари овчари. Сега протестират, бият се с полицията и мразят Станишев. Досущ като френски студенти, когато са приели закон, според който млади хора могат да се уволняват без да бъде посочена конкретна причина. Затова и в страната ни остана само един овчар. Той не се вълнува от субсидии, не ги разбира, знае само къде е добре за паша.
         Сегашният овчар е дребен бизнесмен, с идея да стане поне среден, ако не и едър. Ще изпълни всички изисквания, защото страната ни е вече в някакъв общоевропейски модел и така трябва. Ще минава комисии, няма да си пасе овцете, а ще попълва бумащина, ще се занимава с чиновнички и ще ругае оная реклама за новата модерна и прозрачна администрация. Днес овчарят е нещо като програмист, който иска да се нагоди към новите условия, за да може да изчерпа облаги и за себе си. Забравете старото стрижене, забравете начина, по който се коли агнето на Великден. Той ще вика ветеринар и ще прави стрижбата и клането с упойка, овцата даже ще умре щастлива. А имаше времена, когато да си овчар е било обвързано с романтика. Сладка работа, ти, животното и гората.
         Без да намесваме излишно простотиите на Паулу Коелю, ония старите пастири наистина са били хитри, доста хитри. Познавали са реакцията на всяка отделна овца. Предислямски времена, когато овчарите са бродели из пустинята месеци наред, те са стигали до изграждане на много силна философия. Много често единствените хора, които са срещали са били монофизити, отшелници, всеки от тях със своя си религия, всеки от тях със свои си виждания. Дори се предполага, че и Мохамед е черпил идеи от тях. Много добре са разпознавали и времето. На пръв поглед за нас само слънчево, но те са умеели да предвиждат къде след една седмица ще завали. После повеждат овцете натам, защото тревата никне само за няколко часа.
       В Африка голяма част от племената конструират живота си около овчарството и организацията, която се създава покрай него. Всеки си има определена роля, а разпределението на властта зависи от броя на овцете. Някаква странна потестарна власт, в която са важни овчарските умения, а не управленческите.
      В България положението е малко по-различно. Но все пак и тук си имаме силна и строга йерархия на овчарлъка. В доста села в страната ни все още е запазена ротационната система за пасане на животните.
      Една седмица единият, друга седмица другият. На времето обаче през зимата са се спускали към Гърция, а през пролетта са се връщали в България, което изисква много повече сложности около организацията. Изграждане на кошари като пунктове и прочие.
      Овчарят остава сам в гората, на него се пада честта самодива да се влюби във вмирисаното му тяло. На него се пада честа да стане много добър самоук дърворезбар и да прави подаръци на любимата си. На него се пада честа, досущ като морски пехотинец, да оцелява сам в гората, спане, храна и т.н.
      Сега вече няма овчари. Сега тези, които имат някакъв добитък, са гражданското съзнание на Републиката. Нито един шофьор не блокира страната, когато увеличиха цените на бензина. Нито един студент не писна срещу Народното събрание, когато му вдигнаха семестриалната такса. Нито един пенсионер не скочи срещу безумните цени на хляба и кашкавала.
Само овчарите и техният САПАРД.
Даже с полицията се сбиха. Засега колят овцете си в знак на протест, но няма да се учудя, ако се стигне и до коктейли Молотов. Затова пишем за последният овчар, срещнахме го в Родопите. Той е рядък вид и трябва да бъде записан в Червената книга на поминъците. Единсвтеното, от което се вълнува, е да не изгуби овца и да ги нахрани добре. Протестът е непривична и странна форма за изказване на мнение за него. Той е старият тип българин, който още от царско време е свикнал политици да го мачкат, само се нагажда към новите условия и плаща по-висок данък. Не пуска документи за субсидии. Самата идея френски и немски граждани да му дават пари ей така му звучи като някакъв вид измама. Знае с какво разполага и разчита само на себе си и вродената си чувство да бъде овчар. Той е човек пълен с предразсъдъци. Живее по инатлив за нас начин и не иска, и не иска да приеме. Не води овцете си на втеринар. Когато някоя от тях се надуе, мушка я с шило в корема, после я шие и тя до два дена подскача. Ако е много болна, коли я. Този вид стар българин е на изчезване. Той може да ви издразни, може и да го обикнете като сиромах герой на Йовков или просто да наблюдавате загиващия му вид.

      Нашият овчар беше добър, планинар човек. С шапка, плетена блуза и стари вече замазани панталони. Тези хора никога не слагат къс ръкав, каквото и да е времето. Не се вълнуваше за колегите си от Кърджали и не му се занимаваше с излишни политикански въпроси. Само разправяше за немотията си.

      Ние не сме наивни и няма да обикнем някой, само защото е сиромах, само защото в очите на всички изглежда обкновен добър човечец. В селата е пълно с алкохолна психопатия повече и от долнопробна кръчма в Люлин, но все пак, старият овчар ще ни липсва. Ония, който си разкарва животните из горите и ведро поздравява все, с който се размине. Ония, който няма да даде най-добрия си коч, дори и срещу вила в Бояна.