Върви, народе зелени

Сигурно сте виждали през уикенда усмихнати и бъбриви групи, нарамили раници и поели към Витоша. Може и вие сте били в някоя от тях... Или се каните да го направите, за да избягате от бетона, стените, компютъра, на място, където може да дишате на воля и да крещите на воля. 

Става въпрос за истинския туризъм, с уморителните и дълги преходи и почивки с чаша чай в планинска хижа, вместо с масажи и спа процедури. Какво знаем за него? От Webcafe.bg решихме да попитаме Българския туристически съюз - в лицето на неговия изпълнителен секретар Венцислав Удев.

Поводът е, че БТС, съвместно с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и със сдружението на общините в България организират национално движение - "100-те природни феномена". Кандидати за участие са близо една трета от всичките ни 264 общини.

Предстои предложенията да бъдат обобщени и да се определят новите 100 туристически обекта, които ще влязат в "100-те природни феномена на България". Така че съвсем наскоро туристите, които обичат природата, ще бъдат изненадани много приятно. 

За да тръгне едно такова движение се хвърля много труд. В брошурата "София и околностите" има всички планини, пътеки и хижи около София. Всички печатни материали могат да се закупят от информационния център, както и от БТС.

- Духът ли е най-важен за да бъде човек планинар, турист, част от Българския туристически съюз?

- Вижте, любовта към природата ни крепи - независимо от трудностите на времето. Не можем да се похвалим, че живеем добре и че всичко е наред. Напротив - имаме доста сериозна нужда от финансова подкрепа и поддържане на обектите, имаме нужда да подновим туристическите пътеки на територията на страната

Движението през годините не е спирало, хижите са се градили на база ентусиазъм - не е имало никакъв транспорт, ползвала се е жива сила. Знаете ли, че нашите туристически обекти са повече отколкото всички такива на Балканския полуостров?! Освен това там, където се събират хората, винаги има силни емоции и песни.

Самодейността е на много високо ниво. Преди 52 години е създаден първият туристически хор за планинарски песни под ръководството на маестро Филип Аврамов. Днес към семейството на нашите туристически дружества има 44 хора. Ако им кажем елате на Черни връх, те идват и пеят с най-голямо желание.

- Имате план за годината, какво е предвидено в него?

В националния ни календарен план има много мероприятия и поне 17-18 национални прояви. В основата е планинарството, както и други видове туризъм - воден, пешеходен, ски туризъм, ориентиране, спелеология.

За 68-и път провеждаме поход по пътя на Ботевата чета, който се провежда на 2 май. Имаме и поход по стъпките на Левски от Плевен до Карлово.

Правим състезания за деца като дърпане на въжета, опъване на палатки, риболов, съчетани с ходене до различни местности и язовири.

В учебния ни план имаме обучение на учители по модул туризъм - инструктори по туризъм, организатори по туризъм, планински водачи. Тази година само в София сме се срещнали с 380 учители. В различни общини сме правили семинари. Споделяме опит виждаме, че ефектът е доста сериозен.

- Помага ли ви държавата?

Сто процента сме на самоиздръжка - от няколко години не сме получили нито лев.

От 2005 до 2009 г. включително, държавата осигуряваше целеви средства за ремонт и поддръжка на високопланински и отдалечени туристически обекти. През това време бяха обновени и реновирани над 110 туристически хижи, тъй като получихме близо 10 милиона лева целево от държавата. Възстановили сме дори и напълно съборени - през 1995-а например трийсетина хижи изчезнаха от територията на държавата.

Строителните и ремонтни дейности бяха основно в ремонти на покривни конструкции, монтаж на нови дограми от стъклопакет, подмяна на отоплителни котли и отоплителни инсталации, основен ремонт на каптажи, септични ями, ВиК и ел. инсталации, саниране и топлоизолиране на сградите, строителство на нови и реконструкция и модернизация на съществуващи санитарни възли и бани, основен ремонт и преустройство на столови, кухненски блокове и спални помещения, подмяна на обзавеждане и т.н.

Основни ремонти бяха извършени на хижите Беласица, Персенк - малка, Зора, Ком - стара, Трещеник, Партизанска, Славянка, хотел България - Велинград. Хижа Балкански рози (бившата Червен кръст) е фактически изграден наново обект, аналогичен е случаят със заслон Ботев и хижа Ботево край Добрич.

Построени са и нови бунгала край хижа Беговица и ново разширение на заслон Тевно езеро, с което той фактически отговаря на капацитета и изискванията за хижа. Извършиха се сериозни ремонтни дейности и обновления на хижите Беговица, част от Върховръх, Извора, Осогово и много други.

- Колко хижи стопанисвате сега?

-  Към настоящия моментса 234 туристически хижи, спални, учебни центрове, заслони, къмпинги, хотели, гребни и ски бази с общо около 13 000 легла, а също така и шест благоустроени пещери - Ягодинската, Дяволското гърло, Снежанка над Пещера, Луховица над Могилица, Съева дупка и Бачо Киро. Пещерите се издържат, при тях приходите са по-големи, а разходите по-малки.

Туристическата ни база е разположена в 13 планини - Беласица (5), Витоша - (14), Влахина планина, Голо бърдо, Конявска планина и Люлин - там имаме по един обект, на Осогово са шест, в Пирин - 18, Рила - 34, Родопи - 36, Стара планина - 65, и др.

БТС стопанисва туристически обекти и в предпланински и морски райони, в природни, културни, исторически и крайградски местности, паркове и зони за отдих в Северна България - 28 обекта и в Южна България - 8 обекта.

Тази година ще честваме 90 години от построяването на първата хижа в България - Скакавица, втората е Алеко, която е построена през 1924 г. Много престижна хижа ни е Трищеник над Якоруда.

Не ни е лесно, тъй като някои хижи имат приходи, но други имат 12-13 дни уплътняемост в годината и през останалото време им плащаме разходите - ток, вода, данъци, но, слава богу, не сме загубили хижи.

- От години хвърляте много труд и средства на една знакова за България хижа - на Мусала...

Хижа Мусала има 63 стаи, а от 15 години беше изоставена в груб строеж, тъй като държавата спря финансирането. От 2007 г. БТС полага усилия да я довърши. Тази година Министерството на финансите ни преведе целево 900 000 лева за нея, търгът мина и се надяваме с тези пари донякъде да приключим работата по нея.

Това е най-високо разположената на Балканския полуостров хижа. Голямо предизвикателство е за нас -  както по мащабите и организацията на строителните работи, така и по координацията в действията на няколко институции, големите трудности по транспортиране на строителните материали, използването на специализирана техника, строителни специалисти и работници, кратък строителен сезон и сложни климатични условия.

Но пък държавата се ангажира, освен с преведените близо 1 млн. лева, така и да продължи до окончателното въвеждане в експлоатация на хижата.

- Дотук добре. Но обяснете за промяната в закона за спорта, която се подготвя и е "прицелена" именно във хижите.

Подготвя се промяна в закона за спорта, с която искат да дадат всички хижи под аренда на спортни клубове и евентуално да ги продадат. По закон, разбира се, държавата може да ни вземе хижите и да си ги изтъргува. 32% от базата на БТС е държавна собственост, 8% е общинска, 35 на сто с нотариални актове са собственост на туристическите дружества, но за 25% няма документи за собственост.

През толкова трудни времена сме минали, но такова нещо не се е случвало. От учредяването на съюза никой досега не си е позволявал да посяга на хижите. Всеки знае как се строи хижа и колко доброволен труд е хвърлен. Само БТС и Светият синод имат обекти на най-хубавите места.

Ние сме девет човека и всичко си правим сами. Туристическата маркировка на БТС например. Ако първата хижа е построена през 1922 г., то първата маркировка е от 1901 г. Около 35 000 км имаме по планините туристическа маркировка, а само трите европейски маршрута са 1600 км с подходите към тях.

- Кои са районите в България, които привличат най-много туристи?

Трудно е да се направи класация. Безспорно обаче сред най-посещаваните обекти от 100-те НТО са Перперикон, Рилският манастир, Царевец, Ягодинската пещера и Триградското ждрело, пещерата "Съева дупка".

Огромен е интересът също така към Етнографски комплекс "Етъра", Белоградчишките скали, Мадарския конник, Природонаучен музей "Черни Осъм"- Троян. Много туристи привличат и по-новите обекти в Националното движение като Стобските пирамиди, Александровата гробница и музейния център на тракийското изкуство в Източните Родопи - с. Александрово, Народната астрономическа обсерватория и планетариум "Джордано Бруно"в Димитровград, Музейния комплекс "Цари мали град" в с. Белчин, Славейковото училище и Средновековната крепост "Мисионис" в Търговище и др.

Движението повдига духа на младите хора и ги учи на родолюбие. През музея на Елхово например м.г. са минали 14 000 души. Така че нека продължим напред.

http://www.webcafe.bg/id_1678073251

Последният овчар

Овчарството е цяла система, начин на живот и един от основните поминъци на старите българи. Особено в районите, които са в близост до днешна Гърция и Турция. Сега вече ги няма тези стари овчари. Сега протестират, бият се с полицията и мразят Станишев. Досущ като френски студенти, когато са приели закон, според който млади хора могат да се уволняват без да бъде посочена конкретна причина. Затова и в страната ни остана само един овчар. Той не се вълнува от субсидии, не ги разбира, знае само къде е добре за паша.
         Сегашният овчар е дребен бизнесмен, с идея да стане поне среден, ако не и едър. Ще изпълни всички изисквания, защото страната ни е вече в някакъв общоевропейски модел и така трябва. Ще минава комисии, няма да си пасе овцете, а ще попълва бумащина, ще се занимава с чиновнички и ще ругае оная реклама за новата модерна и прозрачна администрация. Днес овчарят е нещо като програмист, който иска да се нагоди към новите условия, за да може да изчерпа облаги и за себе си. Забравете старото стрижене, забравете начина, по който се коли агнето на Великден. Той ще вика ветеринар и ще прави стрижбата и клането с упойка, овцата даже ще умре щастлива. А имаше времена, когато да си овчар е било обвързано с романтика. Сладка работа, ти, животното и гората.
         Без да намесваме излишно простотиите на Паулу Коелю, ония старите пастири наистина са били хитри, доста хитри. Познавали са реакцията на всяка отделна овца. Предислямски времена, когато овчарите са бродели из пустинята месеци наред, те са стигали до изграждане на много силна философия. Много често единствените хора, които са срещали са били монофизити, отшелници, всеки от тях със своя си религия, всеки от тях със свои си виждания. Дори се предполага, че и Мохамед е черпил идеи от тях. Много добре са разпознавали и времето. На пръв поглед за нас само слънчево, но те са умеели да предвиждат къде след една седмица ще завали. После повеждат овцете натам, защото тревата никне само за няколко часа.
       В Африка голяма част от племената конструират живота си около овчарството и организацията, която се създава покрай него. Всеки си има определена роля, а разпределението на властта зависи от броя на овцете. Някаква странна потестарна власт, в която са важни овчарските умения, а не управленческите.
      В България положението е малко по-различно. Но все пак и тук си имаме силна и строга йерархия на овчарлъка. В доста села в страната ни все още е запазена ротационната система за пасане на животните.
      Една седмица единият, друга седмица другият. На времето обаче през зимата са се спускали към Гърция, а през пролетта са се връщали в България, което изисква много повече сложности около организацията. Изграждане на кошари като пунктове и прочие.
      Овчарят остава сам в гората, на него се пада честта самодива да се влюби във вмирисаното му тяло. На него се пада честа да стане много добър самоук дърворезбар и да прави подаръци на любимата си. На него се пада честа, досущ като морски пехотинец, да оцелява сам в гората, спане, храна и т.н.
      Сега вече няма овчари. Сега тези, които имат някакъв добитък, са гражданското съзнание на Републиката. Нито един шофьор не блокира страната, когато увеличиха цените на бензина. Нито един студент не писна срещу Народното събрание, когато му вдигнаха семестриалната такса. Нито един пенсионер не скочи срещу безумните цени на хляба и кашкавала.
Само овчарите и техният САПАРД.
Даже с полицията се сбиха. Засега колят овцете си в знак на протест, но няма да се учудя, ако се стигне и до коктейли Молотов. Затова пишем за последният овчар, срещнахме го в Родопите. Той е рядък вид и трябва да бъде записан в Червената книга на поминъците. Единсвтеното, от което се вълнува, е да не изгуби овца и да ги нахрани добре. Протестът е непривична и странна форма за изказване на мнение за него. Той е старият тип българин, който още от царско време е свикнал политици да го мачкат, само се нагажда към новите условия и плаща по-висок данък. Не пуска документи за субсидии. Самата идея френски и немски граждани да му дават пари ей така му звучи като някакъв вид измама. Знае с какво разполага и разчита само на себе си и вродената си чувство да бъде овчар. Той е човек пълен с предразсъдъци. Живее по инатлив за нас начин и не иска, и не иска да приеме. Не води овцете си на втеринар. Когато някоя от тях се надуе, мушка я с шило в корема, после я шие и тя до два дена подскача. Ако е много болна, коли я. Този вид стар българин е на изчезване. Той може да ви издразни, може и да го обикнете като сиромах герой на Йовков или просто да наблюдавате загиващия му вид.

      Нашият овчар беше добър, планинар човек. С шапка, плетена блуза и стари вече замазани панталони. Тези хора никога не слагат къс ръкав, каквото и да е времето. Не се вълнуваше за колегите си от Кърджали и не му се занимаваше с излишни политикански въпроси. Само разправяше за немотията си.

      Ние не сме наивни и няма да обикнем някой, само защото е сиромах, само защото в очите на всички изглежда обкновен добър човечец. В селата е пълно с алкохолна психопатия повече и от долнопробна кръчма в Люлин, но все пак, старият овчар ще ни липсва. Ония, който си разкарва животните из горите и ведро поздравява все, с който се размине. Ония, който няма да даде най-добрия си коч, дори и срещу вила в Бояна.

Радуилската Света гора

Не случайно жителите на Радуил наричат гората си Света. Селото е заобиколено от гори. Преди много години Рила го е приютила в пазвите си и му е дала поминък, вода, въздух и планинско спокойствие. С изгрева на слънцето планината го поздравява. Със залеза тя му пожелава лека нощ.
Своята благодарност хората изразяват по най-различни начини и с особена почит – наричат ги нашата гора, нашата планина, нашата вода, нашата вяра. Вярата в силата на природата, вярата в християнството са най-насъщното за хората от Радуил от векове и за векове. Никой не е могъл и не може да изкорени това духовно чувство. Обоготворил е планината си радуилецът. Вярата му в Бога е непоклатима и неразрушима. Тя е всичко – и в малкото, и в голямото, и за младия, и за стария. Селото е заобиколено от параклиси – израз на голямата човешка благодарност; доказателство, че тук живеят истински християни.
В центъра на селото се извисява с позлатените си кубета църквата “Рождество на пресвета Богородица”. Тя е поддържана в отлично състояние, не е засегната от чужди на вярата ни помисли. Богато е изписана от самоковски и други зографи.
В западния край на Радуил е старата църква “Св. Никола”, която е предназначена да изпрати в последния му път човека.
На 2 км на запад е построен манастирът “Покровителна Богородица”. На това място е имало параклис, изграден от войниците, завърнали се от участието си в Първата световна война. Интересна е историята на този градеж. При едно сражение голяма група войници от Радуил са обградени от противника. Настъпва нощта и се очаква най-лошото. Остава им само надеждата да се молят на Богородица за спасение. И тя ги чува. Изпраща гъста мъгла и това им помага да се измъкнат незабелязани от обкръжението. Спасяват се и в знак на благодарност и признателност, когато се връщат живи от фронта, изграждат параклис на името на св. Богородица и то на запад, в посоката, където са воювали за българската земя и вяра.
На юг от селото пък, на пътя, който води към високите върхове на Рила и към горите, където радуилци са отивали на работа, ги посреща параклисът “Св. Георги”. Спира се горянинът, прекръства се и моли за закрила през деня в трудната си работа като горски работник. На връщане за вкъщи отново минава покрай параклиса и пак се прекръства в знак на благодарност, че е жив и здрав.
В обсега на селото са разположени параклисите “Успение на св. Богородица”, “Св. Петка”, “Св. Мина”, “Св. Димитър” и “Св.Илия”.
На 3,5 км на изток от селото се намира параклисът “Св. Петър”. Легендата разказва, че някога някои от българските царе използвали височината като наблюдателен пункт в битките. Мястото позволява да се вижда като на длан полето от Долна баня до Костенец. В знак на благодарност цар поръчал да се изгради на това място параклис, който по-късно бил опожарен от турските завоеватели.
Край северната част на селото, сред гората, са издигнати параклисите “Св. Троица” и “Св. Архангел”. До последния параклис има извор с лечебна вода, която се използва за оздравяване на болни очи. В това са се убедили много хора, които тук са мили очите си. Този параклис и изворът и сега често са посещавани от болни.
На северозапад от селото пък, в дебрите на Рила, е построен параклисът “Св. Иван Рилски”.
Най-далече – на 5,5 км от Радуил, е параклисът “Св. Спас”.
Така общо в селото и край него има 11 параклиса, две черкви и един манастир.
Ако някой попита защо така са наименовани параклисите, може да се отговори, че тези светии са най-популярни сред населението.
Всички светилища се поддържат в отлично състояние. Никой не е посягал върху тях. Всичко се пази и почита. Мине ли пътник, не може да не се отбие, да запали свещичка и да покаже, че е българин-християнин.
Хората построиха параклисите. Със свои средства и труд, с благодарност и преклонение. Достатъчно е да се запали искрата в някое сърце – хората приемат идеята, огънят се разпалва и се появява ново свято място.
Нищо чудно – това е израз на вярата, която ни крепи.
Костадин Петров 

Билбао - най-голямото пристанище на Испания

Билбао е шестият по големина град в Испания, най-голямото пристанище, както индустриален и икономически център.

Неговата историческа важност се обяснява със стратегическото му разположение. Дон Диего Лопес де Аро е основал града на брега на река Нервион през 1300 г., неговият паметник е в центъра на града.

Климатът на Билбао е океански умерен, с меки температури през цялата година.


Билбао е най-населения град в страната на баските, с около 450 хиляди жители. Билбао си има своите интересни тайни – например прекрасна кухня, знаменити музеи и старинна история.

Повечето от забележителностите на Билбао може да се разгледат за ден-два. Голяма част от туристите пристигат тук само за да посетят музея Гугенхайм, дело на американския архитект Франко Гери.

Билбао е индустриален център на северна Испания и политическата столица на страната на баските. Корабостроенето и черната металургия са причината градът да процъфтява. В деловия център на Билбао има множество небостъргачи и кипи активен живот.

Времето в Билбао се дели на два етапа – до построяването на музея Гугенхайм и след това. Никога и никъде другаде един паметник на изкуството и архитектурата не е променял така радикално един град, както това се случи тук.

Франк Гери проектира музея, английския архитект Норман Фостър – системата на метрото, а испанският архитект Сантяго Калатрава – новият терминал на летището и стъкления мост, който позволява на пешеходците да преминават над водата, а всичко това доведе до икономическото и културно възраждане на Билбао.

В колекцията на музея Гугенхайм е представена историята на изкуството на ХХ век – 242 творби, 186 от които са от ню-йоркския музей Гугенхайм. Това са картини на Кандински, Пикасо, Малевич, Миро и на много други творци.

Старият град е разположен на брега на реката, между моста Сан Антон и църквата Свети Николас. Това е прекрасно място за общуване, както през деня, така и през нощта. В центъра на Стария град се намира църквата Сантяго от ХV век, тя е готическа църква – най-внушителната в страната на баските.

Статуята на дон Диего де Аро, паркът носещ името на доня Касилда, музеят на изящните изкуство – това са сред най-живописните забележителности на Билбао.

Кухнята в Билбао е характерна за страната на баските: това се предимно месни продукти, риба, които можете да консумирате в типични таверни, отпивайки чудесни вина. Тук е мястото, където можете да с починете и да установите нови приятелства.

Източник: journey.bg

Дръж се земьо - шоп те гази !

Шопите са етнографска група в днешна Западна България, Източна Сърбия (Поморавието и Западните покрайнини) и в Североизточна Република Македония (Кумановско и Паланечко). В Сърбия и Република Македония някои от шопите имат сръбско и македонско национално съзнание. Областта, която населяват шопите се нарича Шоплук или Шоплък, понякога Шопско. Шоплукът няма ясно определени по географски път граници и се дефинира според наличието или отсъствието на съзнание за принадлежност към общността на шопите.

В различните райони на Шоплука шопите са наричат по различен начин. В Стара София и в Софийското поле — полянци, в Трън и околията — знеполци, в Пернишко и Брезнишко — граовци, в Радомирско — мрачани, в Поморавието — нишавци, от двете страни на Стара планина — торлаци, в Северозападна Република Македония — шаренодрешковци.

Българите, живеещи извън София, често наричат софиянците шопи, въпреки че поради засилената урбанизация и вътрешна миграция, днес шопите са малка част от жителите на столицата и обикновено населяват нейната периферия - Елин Пелин и района, Костинброд и района, Владая, Мусачево, Бусманци и кварталите Симеоново, Драгалевци и Бояна.

Трудният характер и диалектът (шопско-граовски говор) на този тип българи си е намерил място в прекрасния фолклор, който е създал. Най-бързото хоро на Балканите е засечено в Област София. При все на всичко шопът се е научил да танцува уникално. Хем бързо, хем с някакво странно "натрисане" което прави както женското, така и мъжкото хоро темпераментно и неповторимо. В песните трудно можеш да намериш история с тъжен край, повечето песни са оптимистични с поставен в началото проблем, който се разрешава в края. В цялото шопско землище има една мелодия, използвана от всички. Това е тъй наречената "Марковска" мелодия. Има десетки песни с различен текст, но се една и съща мелодия — Марковската. Примери за такива песни "Жалба пише, жална България", "Море запали се Янина планина", "С кол е баба врата запиняла", "Марко коси трева детелина" и много други. В шопската фолклорна област много добре се е запазило народното двугласно пеене. Дори в днешната Бистрица — селище в полите на Витоша планина до гр.София, още се пее тригласно. Самата група от жени, нарекли се "Бистришките баби", е донесла на страната ни много успехи. Тригласното пеене на бистричанки е под закрилата на ЮНЕСКО, още едно доказателство за уникалността на българския фолклор като цяло.

От Витоша по-високо нема, от Искъро по-длъбоко нема, от София по-големо нема, от шопо по-арен и убав човек нема

Мелник

Още познат като най – малкия град в България. Три думи описват това древно селище, познато ни от летописи още преди 1000 години, а именно история, архитектура и вино. Утвърдена туристическа дестинация, която всеки любител на виното трябва да посети. Трябва да отбележим, че дори самия Уинстън Чърчил, министър – председател на Великобритания по време на Втората световна война, е страстен почитател на мелнишкото вино.
Един от големите производители на вино тогава е фамилията с гръцки произход Кордопулос . Къщата на богатия род е превърната в музей и е една от дестинациите на„100 – те туристически обекта„ . Историята на къщата е скрита в нея. Посещавайки я вие ще се пренесете във онези времена, ще надникнете в лукса и стандарта в които са живели богатите възрожденци. Архитектурата е типична за Мелник, а нещата които я отличават са внесените от Европа от богатия търговец. Историята за успеха на Кордопулос лежи в началото на миналия век, когато на изложение в Париж той излага мелнишките вина за първи път. Тогава сергията на която предлагал виното е била доста в края и някак си успеха стоял в страни. Как е успял тогава ? Кордопулос е придружен в пътуването си от прочут гайдар. И така пред ново построената Айфелова кула той изнася незабравим спектакъл с гайда. Хората се струпвали да го сушат, а когато той изважда вино от гайдата и струпаната тълпа го опитва – всички искали да знаят от къде да си закупят червения еликсир.
Какво прави Мелник толкова подходящ за производството на вино ? Пясъчниците в които лесно се прокопават дълбоки изби, а там на постоянна температура и влажност се приготвя и отлежава виното. Кордопуловата къща разполага с такива изби. При посещението и ще разгледате подземните галерии в които е лежало и все още лежи виното. Разбира се управниците на къщата ще ви предоставят за дегустация по чаша от гроздовия еликсир.
Посещавайки Мелник и района ще имате време да посетите още места и забележителности, като Роженски манастир, Рупите и църквата на Ванга, Самуилвата крепост и други.
Посещавайки района не пропускайте да посетите град Сандански. Може да направите резервация в хотел именно там и да обиколите всички тези забележителности . Идеален център за отсядане когато искате да посетите забележителностите на територията на Община Сандански.

Туристически дестинации - Дубай

Ако искате да се почуствате като шейх трябва задължително да посетите и направите една разкошна почивка в Дубай.
С вековните си арабски традиции, лукс и уют перлата на ОАЕ - Дубай се е превърнал в съвременен мегаполис за почивки.
Чудесните климатични условия и топлата прозрачна вода, великолепни пустинни пейзажи и оазиси, червени пясъци, дюни в държавата Дубай е една от най-посещаваните и предпочитани туристически дестинации в света.
Не пропускайте за вашата незабравима екскурзия да разгледате най-известните туристически забележителности в Дубай.

Дубай е най-известното от седемте емирства на Арабския полуостров (Персийския залив), които съставляват Обединени арабски емирства (ОАЕ) и второто по големина след Абу Даби. Официален език в емирство Дубай е арабския, но се говорят и английски, хинди, персийски и др. Ислямът е официална религия.

Най-големият град се казва също Дубай и е световно призната туристическа дестинация. В град Дубай се намират много туристически забележителности като най-известните сред тях са:
*Бурж Калифа (известен още като Бурж Дубай или “Дубайската кула”) - най-високият небостъргач за момента с 828 м, открит вчера по случай 40-та годишнина от възкачването на престола на Н.В. шейх Мохамед бин Рашид Ал Мактум;
*Емирските кули - те са 13-ата и 25-тата най-високи сгради в света;
*Двореца на шейха на Дубай;
* 7 звездния хотел Бурж Ал Араб - най-високият хотел на света, 321м, построен върху изкуствен остров с формата на корабно платно;
*Дубайския музей;
*Джумитра;
*Палмови острови - 3 строящи се изкуствени острова в Персийския залив, известни като Джумейра, Джебел Али и Дейра. След завършването си се очаква те да бъдат най-големите изкуствени острови в света като всеки от тях ще има формата на палма, а върху тях построят супер луксзони жилищни и хотелски сгради.
Други туристически атракции на Дубай са Дубайската брегова ивица Waterfront, традиционните пазари, търговските центровe и пристанището.

Туристически дестинации - Тунис

Тунис - африканската перла

Тунис е държава в Северна Африка, населена предимно от араби. Има излаз на Средиземно море. Граничи с Алжир на запад и с Либия на юг и изток.

Площ: 163 610 km2
Население (брой): 9,6 млн. души
Столица: Тунис
Официален език: арабски
Религия: мюсюлмани (99%)
Официален празник: 20 март
Парична единица: тунизийски динар
Административно деление: Тунис е разделена на 23 вилаета
Държавно устройство: Тунис е република. Държавен глава - президент, избиран чрез общо, пряко и тайно гласуване за срок от 5 г.
Законодателен орган - Национално събрание (еднокамарен парламент). Изпълнителен орган - правителство, назначавано от президента.
Население: араби, бербери.

Природа: 
Преобладава равнинен релеф, в северната част - планинската система Атлас. Има находища на железни, полиметални руди, фосфорити, нефт, природен газ. Климатът е субтропичен средиземноморски в северните части, полупустинен и пустинен тропичен - на юг със средна януарска температура на север 10-21о С, средна юлска температура 26-33о С, валежи 100-1500 mm годишно


История: 
В древността територията на Тунис е населявана от либийски племена.
12 в. пр. Хр. - финикийците основават колонии (Утика, Картаген и др.).
146-105 пр. Хр. - след Пуническите войни римски инвазия.
429 - завладян от вандалите,
533-534 - от Византия.
705 - включен в халифата на Омеядите.
От 800 - самостоятелна държава.
9-12 в. - управляван от Аглабидите (800-909), Фатимидите (909-1171) и Зиридите (972-1167).
13 в. - по време на Алмохадите (1147-1269) и на първите Хафсиди (1229-1574) е една от най-големите търговски средиземноморски държави.
1534 - завладян от испанците.
1574-1881 - включен в Османската империя;
от 1705 страната се управлява от бейове от местната династия Хюсеиниди.
1881-1956 - френски протекторат.
1934 - основана националната партия Неодестур (от 1964 - Дестурска социалистическа партия), която възглавява борбата срещу френските колонизатори; начело застава Х. Бургиба.
1942-43 - германска окупация.
1954 - получава вътрешна автономия.
25 юли 1957 - провъзгласена е република с президент Х. Бургиба.
1964-81 - еднопартийно управление на Социалистическата конституционна партия.
1987 - президент е Зин ал Абидин бен Али (преизбран през 1989, 1994, 1999).
1991 - активизиране на ислямската опозиция срещу управляващите; ръководството на фундаменталистката организация "Ан Нахда" е арестувано.
Тунис е член на Организацията за африканско единство (1963), на Лигата на арабските държави (1958), на ООН (1956).

Хамамет 

Хамамет е известен туристически град в Тунис. Той е привлекателно място за плуване и водни спортове. Хамамет е най-старата туристическа дестинация в страната. Разположен е на югоизток от северния полуостров Кап Бон в губернията Набеул. Градът е на брега на залива Хамамет.

Населението на града е между 20 000 и 70 000, като през лятото става четворно повече заради многото туристи, които го посещават.

Хамамет е особено известен с ароматния си жасмин, от който идва името на курорта Жасмин Хамамет. Навсякъде из града човек може да си купи сувенири от жасмин.
Тунизийският президент Зине Ел Абидин Бен Али прекарва ваканцията си в този град.

Около Хамамет са се формирали покрайнини и малки селища, където се заселват хора от южните части на Тунис с надеждата да си намерят работа в богатия туристически град.

Последната световна конференция на скаутите се проведе в Хамамет през 2005г.

История 
Преди Христа на това място е имало малко селище на име Пупут. То става римска колония през 2-и век. През 13-и век са построени стени, а медината на Хамамет е от 13-и век. През Втората световна война Хамамет е един от щабовете на нацисткия генерал Ервин Ромел.

Сус 

Сус е град в Тунис с население от 220 000 души. Той е разположен на 140 км на юг от столицата Тунис на брега на залива Хамамет в Средиземно море. Сус е град в Тунис с население от 220 000 души. Той е разположен на 140 км на юг от столицата Тунис на брега на залива Хамамет в Средиземно море. Името на града може би е от берберски произход. Подобни имена се срещат в Либия и южно Мароко. Сус е столица на губерния с население от над 540 000 души. Икономиката му е основана на хранително-вкусовата промишленост, зехтина, текстила и туризма. В Сус се намира и Университетът на Сус.

История 
На това място в 11-и век пр. Хр. Финикийците основават град Хадруметум. Той е съюзник на Рим по време на пуническите войни срещу Картаген и така се спасява от разруха, когато Рим печели войните.

След завладяването на града от римляните той остава мирен цели 7 века. След падането на Римската империя първо вандалите, а след това Византия покоряват Хадруметум и го прекръстват съответно Хунерикополис и Юстинианополис.

През 7-и век ислямските армии завладяват днешен Тунис и бързо налагат арабската култура над този дотогава романизиран, християнски регион. Те прекръстват града Суса и го превръщат в основно пристанище за династията на Аглабидите.

През 12-и век Сус е окупиран за кратко от норманите, а по-късно и от испанците. През 18-и век е бомбандиран от Венеция и Франция и става част от френската колониална империя.

Днес Сус е ценен като един от най-добрите примери за арабско морско укрепление. Рибатът в Сус – сграда, която обединява функциите на минаре и наблюдателна кула, е в чудесно състояние и привлича посетители от целия свят. Въпреки голямото си население и в днешни дни Сус е запазил атмосферата на средновековен град с криви улички с кули, стени и красив площад – медина.

Сус днес 
Сус е третият по големина град в страната след Тунис и Сфакс и е смятан за столица на централния западен район на Тунис.
Около града има огромни градини за маслини, които са от най-големите богатства на Сус още от античността.

Градът има голямо пристанище.

Медината на Сус продължава да живее със свой собствен ритъм и е запазила типичния средиземноморски чар. На север от града се простира голяма плажна зона с красиви курорти – една от най-големите в страната.

Градът е само на 20 км от международното летище в Монастир.

Туризъм 
Край Сус има много курорти и красиви пясъчни плажове, заобиколени с маслинови и овощни градини. Градът се радва на приятен средиземноморски климат с горещи и сухи лета и меки зими.

Макар Сус да е известен с производството на зехтин, това изобщо не е единствената индустрия в града. Туризмът се е превърнал във важна за Сус дейност с над 1 200 000 посетители всяка година.

Градът предлага 120 хотела с 40 000 легла по 20-километровата ивица на север от града и на юг до традиционния център с пазарите, ориентирани главно към туристи. От ЮНЕСКО са обявили медината на Сус за част от световното културно наследство, като една от причините е нейната автентичност и запазеност.


Монастир (арабски al-munastîr المـنسـتير, лат. monasterium) е град в Тунис, на брега на Средиземно море.

"Манастирът", който дава името на града е построен от Ислямистка религиозна група през 797 година за да защитава града от скитащите номадски племена и византийските бойни кораби.

Градът е смесица от традиции и съвременност, характерна за Тунис. Днес Монастир е почивен курорт и разполага с множеството хотели, открити ресторанти и кафенета. Градът предлага база за морски туризъм, с възможности за водни спортове, екскурзии, голф и много забавления.
Внушителната кула Ribat със своите каменни стени, построена преди 9 века е превърната в музей на ислямското изкуство и бит.
Монастир се явява един от най-известните и добри курорти на Средиземноморието. Тук е разположен и Двореца на конгресите, които се използва едновременно като място за делови срещи и за театър.

Порт Ел Кантауи 

Порт Ел Кантауи е туристически комплекс на 10 км на север от Сус в централен Тунис. Построен е през 1979г. специално за туристически център и има модерно яхт-пристанище, голф игрища и възможност за голямо разнообразие от спортни дейности – от водни ски до парашути. Порт Кантауи е популярна дестинация за голф.

Архитектурата е модерна и в ослепително бяло, но всичко е построено по модела на традиционните тунизийски сгради. Хотелите започват от самия Сус и продължават на север по бреговата ивица.

Чарът на този бял и син тунизийски курорт с калдъръмени улици, медина и привлекателно пристанище привлича много посетители, особено семейства и хора, които искат по-спокойно и безопасно прекарване.Неговата изскуственост и откъсването му от истинския Тунис обаче е остро критикувано. Курортът е наричан „Тунис без сълзи… изкуствен, бездушен, анемичен”.


Национални особености: Ако наоколо има портокалови, маслинени или лимонени плантации, спокойно можете да си наберете плодове. Първо обаче трябва да попитате за разрешение намиращия се наблизо пазач. В курортните зони туристите могат да се обличат леко и свободно. Но в столицата и старите мюсюлмански квартали на градовете не е добре да се разхождате, облечени само с шорти и потник. На "своя" плаж или до басейна на хотела си жените могат да са облечени (или съблечени) така, както им харесва.

По време на Рамадана по-добре да се въздържате от пушене, пиене и ядене на градските улици. По-добре да не предлагате на тунизийците да пушат, пият вино или бира, и най-вече да употребяват твърд алкохол. В хотелите можете спокойно да пушите и пиете, и ще бъдете вежливо обслужени дори от постещ сервитьор. Ако се натъкнете на човек, който се моли на колене, спокойно го подминете.

Не разглеждайте упорито жени с фереджета. В хотелите и магазините е прието да поздравявате. Не се пазарете, ако в магазина цените са обявени. Бъдете бдителни: в местата, където се събират много хора, "работят" джебчии.

Снимането в официални сгради е забранено. Категорично е забранено сминането с фотоапарат или камера в президентския дворец. Полицията трие или осветява такива кадри. Без да получите предварително съгласие, недейте да снимате тунизийците.
География: Държавата се намира в северна Африка. На юг граничи с Либия, на запад - с Алжир. На север и изток е Средиземно море. Площта на страната е 163610 кв.км. На Тунис принадлежат също така и островите Джарба и Каркана в залива Габес. Тунис може да бъде разделен на четири топографски района. На север страната се пресича от ниските планини Атлас с височина от 610 до 1520 м. Единствената голяма река на страната - Маджарда - пресича района от запад на изток и се влиза в Тунизийския залив. На юг от планините лежи плато със средна височина около 610 м. Още по-южно се намират солените езера, наричани шатт или чотт. Някои от езерата се намират на ниво, по-ниско от морското равнище. Най-южно се намира Сахара, заемаща около 40% от територията на Тунис.

Климат: Климатът на по-голямата част от Тунис е субтропичен, средиземноморски. На юг е тропичен. През лятото от пустинята Сахара могат да духат сухи ветрове, носещи силна горещина. Средни температури:
Янв Фев Март Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ноем Дек
Тунис 11 12 13 15 19 23 26 26 24 20 15 12
Монастир 12 13 14 17 20 24 27 28 26 22 17 14

Население: Населението на страната е около 8933000 души, средната гъстота на населението е около 55 души на квадратен километър, в по-големите градове: Тунис (1000000 души), Сфакс (60000 души), Сус (83500 души), Бизерта (94500 души). Етнически групи: араби - 98%.
Език: Националния език е арабския, втори официален език е френският, говорят го почти всички жители на страната. Разпространени са също така италиянския, английския и немския.

Религия: сунити - 95% (ислямът е държавна религия), католици, иудеи, протестанти.

Валута: Паричната единица е тунизийски динар, като в един динар има 1000 миллима. В страната вървят стари и нови купюри с номинал 5, 10, 20, 30 динара, а също така монети по 1 динар, 500, 100, 50, 20, 10 и 5 миллима. Почти не се допускат монети от 1 миллим.

Обмяна на валута: Можете да смените валута в хотела или в обменното бюро на някоя банка. Курсът обикновено е фиксиран, и се установява от Централната Банка на Тунис. Препоръчва се да вземете справка в обменния пункт, за да обмените динарите при напускане на страната. Чейндж-бюрата работят обикновено от 9.00 до 11.00, и от 15.00 до 17.00 часа. Пътническите чекове American Express, Visa и Thomas Cook в американски долари се приемат навсякъде. Банкомати можете да намерите във всички по-големи градове и туристически региони. Кредитните карти в Тунис вече започват да се превръщат в стандартно средство за разплащане. Най-разпространени са Visa, American Express, Eurocard и Diners Club.
Виза: за българи няма визов режим.

Митнически правила: За безмитен внос са разрешени: 400 цигари, или 500г. тютюн, 2л. алкохолни напитки с не повече от 25% съдържание на алкохол, или л. ако този процент е по-висок.

Транспорт: Такси. В Тунис има няколко вида. При придвижване в пределите на един населен пункт следва да спрете такси с жълт цвят. Стойността на 1 км е 300 миллима, а бакшиша е до 500 миллима. За пътуване в друг град са предназначени т.нар. "Големи таксита" (плаща се за изминати километри с брояч), а също и маршрутни таксита, като за стойността на пътуването в тях трябва да се договорите предварително. Автомобилите с червена линия вървят на далечни разстояния, със синя - курсират между близки населени пунктове. Стойността на пътуването с тунизийско такси е сравнително ниска.

Автобусен транспорт. С помощта на автобус можете да стигнете практически до всяко ъгълче на страната - трябва единствено да разберете разписанието и спирките на автобуса, който ви трябва.

TGM. Транспорт, подобен на трамвай, нарича се така заради основните му направления - Тунис - ла Гуллет - ла Марса. Също така от този транспорт можете да се възползвате за пътуване в Саламбо, Картаген и Сиди Бу Саид. Пътят от Тунис до ла Марса е около 35 минути.

Вътрешен въздушен транспорт. Местната авиокомпания "Тунинтер" изпълнява полети между основните градове в страната (Тунис, Монастир, Сфакс, Тозер, Табарка, остров Джерба).
Коли под наем: Достъпни са за всички, които имат навършени 21 години и чиято шофьорска книжка е издадена преди минимум 1 година. Максималната скорост на придвижване в градовете е 50 км/ч, на всички пътища на острова Джерба - 70 км/ч, на шосетата - до 90 км/ч (разбира се, ако няма някакви други указания). Желаещите да се "вглъбят" в пустината са длъжни да предупредят за пътуването си и избрания маршрут служителите на специални постове (за да знаят кого и къде да търсят, ако не дай Боже, нещо се случи). Стойността на средно евтина кола е 75 динара на денонощие.
Електричество: Напрежението в мрежата е 220 В.
Връзка: Има много телефонни кабини, на тях има надпис "taxiphones". За телефонен разговор от София до Тунис трябва да наберете Телефонных кабин много, на них написано "taxiphones". За да се обадите в София, наберете 00, кодът на България 359 и кода на София 2. При междуградски разговори от Тунис към кодовете на градовете се добавя 0: за района на Тунис (град) - 01, Бизерта, Набул и Хаммамет - 02, Махдия, Сус и Монастир - 03, ройона на Сфакса - 04, Габес, Татавин, Кебили, Джерба - 05, Гафса, Таузар, Сиди-Бу-Зид - 06, Кайруан и Кассерин - 07, Табарка и Ле-Кеф - 08. Стойността на 1 мин. разговор от който и да е хотел е горе-долу три пъти по-голяма, отколкото от уличен телефон.

Магазини: Добрата стока в търговските центрове на Тунис струва не по-евтино, отколкото в Париж или Москва. Магазините са отворени в делнични дни от 8.00 до 16:30, а в събота - само до 12:30. Затова пък в страната е пълно с малки пазари с прилични и по-евтини стоки. Можете да се зарадвате, ако си купите чуден килим с прекрасни орнаменти или по-суров, в "барберски" стил. Има огромно разнообразие на керамика - ръчна работа на майстори от Набула. Като сувенири можете да вземете със себе си екзотични кошнички, съндъчета, постелки - всички те са изплетени от палмови листа.

Пазаренето: Национален спорт, или вековна традиция при покупко-продажбата - и днес остава най-приятния и сигурен начин за установяване на реалната цена на сувенира, източния килим или даже пътуването с камила. Играйте на тази игра с удоволствие - тя винаги завършва с взаимно съгласие и усмивка. Пазарите работят от 7.00 до 13.00, най-известните са в Кайруан (всеки понеделник), Хаммамет (всеки четвъртък), Магдия и Набела (всеки петък), Монастир (всяка събота), и Сус (всяка неделя).

Настаняване: Категорията на хотелите се определя със звезди (от две то пет), но това невинаги е достатъчен критерий за оценка на комфорта, тъй като няма единни стандарти за сертифициране на хотелските услуги в различните държави. Затова, преди да направите своя избор, задължително проучете описанието и възможностите на хотелите. Задължително обърнете внимание на стойността на хотела. Всеки хотел има собствени правила, но основните са еднакви за всички:
• Не се разрешава да се изнася храна от ресторанта и да се внася в стаята;
• Не се разрешава носенето на спиртни питиета на обществени места;
• Препоръчва се да пазите ценностите си в сейфа на рецепцията;
• За да избегнете загуби, предавайте ключа на портиера; За причинени повреди на имуществото на хотела туриста носи материална отговорност.
В хотелите ще Ви предложат ястия от европейската национална кухня, най-често това ще е "шведска маса", комплексно или свободно меню. Колкото е по-висока категорията на хотела, толкова по-разнообразно е яденето. Алкохолните напитки най-често се предлагат срещу допълнително заплащане. Времето за закуска, обяд и вечеря е строго определено.

Почти всички хотели в Тунис са сравнително евтини. Например, един ден в 3-звезден хотел на полу-пансион в двойна стая излиза окло 30-35 динара (около 25$), в единична - 17-20 динара. В 4-звезден хотел двойната стая струва 80-90 динара. Интересното е, че плащате не за всеки човек поотделно, както е в Европа, а само за стаята. Във всеки хотел задължително има басейн. В повечето тунизийски хотели обслужването не включва плажни кърпи, затова Ви съветваме да си вземете или купите на място.

Бакшиш: Бакшишът не е задължителен, но с нагова помощ можете да се отблагодарите на хората, оказали ви някаква услуга, започвайки от пиколото, занесло куфарите ви в стаята, до пазача на паркинга. Като правило, в кафетата и ресторантите бакшишът е включен в цената, ако не - обикновено това е 10% от цената на поръчката. Толкова се дава и на таксиметровия шофьор.
Спешни телефонни номера: Противопожарна охрана - 198, полиция - 197, бърза помощ - 190, справки: местни - 120/12, международни - 17.

Посолство на Република България в Тунис: 
AMBASSADE DE LA REPUBLIQUE DE BULGARIE
5, Rue Ryhane, Cite Mahrajene
1082 TUNIS
Tel. (00216) 71 800 980 , 71 798 962, 71 785 790
Fax. (00216) 71 791 667
E-mail: tunis@embassy.transat.bg

Туристически дестинации - Алжир

Алжир - страна от Магреба

Страната има площ 2 381.7 хил. кв. км. Граничи (в км) с Мароко - 1 350, Западна Сахара - 60, Мавритания - 450, Мали - 1 108, Нигер - 1 180, Либия - 1 020, Тунис - 1 140 и има брегова линия със Средиземно море - 1 210 км. Заема централната част на Атласките планини и пустинята Сахара. Релефът е на север е представен от две основни планински вериги - Бреговия (или Тел Атлас) и Сахарски Атлас, и междупланинските равнини. Най-високата точка в Алжир е вр. Тахат (3 003 м) в планината Ахагар. Територията на Сахара е заета от камениста пустиня - хамада и пясъчна пустиня - ерг.

Климат - субтропичен, средиземномерски в северните части и тропичен, пустинен на юг в Сахара. Средни месечни температури - януари 5 - 12 градуса Сº, юли 25 градуса Сº. Валежи - в Атласките планини (Кабилия) - до 1200 мм, 400 - 800 мм в Тел Атлас, 200 - 400 мм в междупланинските равнини, до 50 мм в Сахара. Речната мрежа е слабо развита (най-голяма река е Шелиф). Растителната покривка и почвите са типично средиземноморски. В пустинята Сахара няма растителност, освен в оазисите.

Население - 31 260 хил. жит., 90 % от населението живеят в Северен Алжир, а 6 % са номади и полуномади. Гъстота - 13.1 жит. на кв. км. Естествен прираст 28. Средна продължителност на живота - мъже - 68 г., жени - 70 г.

Етнически състав - алжирски араби - 82.1 %, бербери - 17.0 % (от тях кабили - 68.7 %, шауйя - 23.5 %, оазисни бербери - 7.2 %, туареги - 0.6 %), европейци - 0.5 %, други - 0.4 %.

Столица - Алжир (3.7 млн. ж.). По-големи градове - Оран (700 хил. ж.), Константина (600 хил. ж.), Анаба (400 хил. ж.), Бешар, Ин Салах, Уаргла.

Административно деление - 48 вилаи (провинции).

По-важни исторически събития и дати - VIII в. пр. Хр. - източните части влизат в състава на Картаген; III-II в. пр. Хр. - самостоятелна държава - Нумидия; 106 г. пр. Хр. - царство Нумидия е завоювано от римляните; V в. - завладян от вандалите; VI в. - завладян от Византия; VII в. - арабски халифат, разпространява се ислямът; ХVI в. - крайбрежието е завзето от испанци; 1519 г. - турският пират Барбароса изгонва испанците и става васал на Османската империя; 1830 г. - завоюван от Франция; 1945 г. - антиколониалното въстание е потушено; 1954 г. - създава се фронт за национално освобождение. Начало на въоръжена борба; 20 септември 1962 г. - провъзгласяване на Алжирска народнодемократична република.

Държавно устройство - република. Глава на държавата е президент, а глава на правителството - премиер-министър. Висш законодателен орган на властта е двупалатен парламент (Национално събрание). Долната палата на парламента е от 380 депутата, избрани през 1997 г. за срок от 5 години. Националното събрание от 1997 г. формира горна палата - сенат (144 депутата, избирани за срок от 6 години).

Парична единица - динар (DA) = 100 сантима

Транспорт - шосета - 70 хил. км, ж.п. линии - 4.8 хил. км. Действат 31 летища.

Туризъм - въпреки множеството старини и музеи, чуждестранните туристи са малко.

От София до Алжир - 1 848 км

Забележителности: 

Джемила

С градове като Джемила, Алжир е една от държавите с най-забележителни и добре запазени римски руини в Северна Африка.

Намиращ се на 900 метра надморска височина, Джемила с нейният форум, храмове, триумфални арки и къщи е интересен пример на римски град построен на планински терен.

Алжир
Етнографският музей Бардо, Музеят на местните изкуства, както и Музеят на изящните изкуства са сред най-добрите в цяла Северна Африка. Плажът Заралда има ваканционно селище и възстановено древно номадско поселение. Клисурата Чифа и Кабиля в планината край столицата, са повече от чудесно изглеждащи пейзажи - през лятото са плантации за маслини, а през зимата предлагат чудесни условия за ски-спускания. Тюркоазеното крайбрежие предлага скалисти заливчета и големи плажове, лесно достъпни от града.

Сахара и прилежащите към нея места
Клисурата Ел Каутара предлага неповторема гледка към Сахара. Тук зимата се сблъсква с вечното лято. На юг повечето оазиси представляват добре уредени градове, с множество хотели, поддържани градини, джамии, магазини и паметници. Навътре в пустинята има 7 свещени градчета. Всяко едно от тях се разпознава по характерно минаре на джамията - с 4 остри върха. Гардая е най-известното от тези градчета. Обградено е от скали, а улиците му, покрити с глина или павирани с камъни, се вият сред сини и бежови сгради към бялата фасада на минарето. Град Теменрасет е важна спирка за всеки пътуващ от и за Западна Африка. Има множество хотели и ресторанти и е база за обиколки на планините наоколо, или за разходки с камили в Сахара. Той е и популярен зимен център.

Оран
Градът е основният икономически център в Алжир и втори по големина град в страната. Има много хотели и центрове за отдих, а крайбрежието около него предлага чудесни плажове, исторически забележителности и религиозни центрове.

Константина
Град, който е естествена крепост, разположен на река Румнел. Сред забележителностите му са Дворецът на Ахмед Бей, Медресето (училище за ислямски религиозни учители), местният музей с интерестна колекция от археологически находки и др.

Тимгад

Около 100 г. Сл. Хр. римският император Траян построява град, разположен на непосредствено до пустинята в подножието на планините Аурес, територия която днес принадлежи на Алжир. Предвиждало се в града да се заселят освободените войници от легионите на Траян, като се очаквало населението да бъде около 15 хил. души. Градът е построен според тези изисквания. Много скоро, обаче градът се разраства и излиза извън първоначалните граници, като извън тях вече се губи стриктната организация на постройките. Планът на Тимгад използва за модел типичният римски военен лагер, т.н. castrum – квадратен, разделен като решетка, с две главни улици наречени decumanus (посока изток - запад) и cardo (посока север - юг). В случая на Тимгад, cardo продължава само докато достигне decumanus (вместо да продължава след това) и точно на това кръстовище се намира форума и централният площад на града. Непосредствено до форума се намират театъра, публичните тоалетни и други публични и религиозни институционални сгради като базиликата например.

Една от отличителните архитектурни забележителности на Тимгад е триумфалната арка на Траян, намираща се на южния край на decumanus. Със редиците колони разположени от двете страни на пътя decumanus, се създава театрален подстъп към монументалната арка. Непосредствено до нея са открити и останките от храма на Юпитер Капитолиум и малък пазар.

Туристически дестинации - Катар

Катар - полуостров на контрасти

Страната е разположена на полуостров Катар в Персийския залив. Заема площ от 11.4 хил. кв. км. Граничи (в км) със Саудитска Арабия и има брегова линия 430 км. Релеф - пустинна равнина с максимална височина до 56 м, с редки оазиси.

Климат - тропичен, сух, със средни температури - януари 16 градуса Сº, юли 32 градуса Сº. Валежи - до 125 мм. Постоянни реки няма. Растителност - пустинна.

Население - 610 хил. жит. Гъстота - 55.5 жит на кв. км. Естествен прираст 20. Средна продължителност на живота - мъже - 71 г., жени - 75 г.

Етнически състав - катарски араби - 39.2 %, други араби - 46.3 %, африканци - 5.3 %, индо-пакистанци - 3.6 %, перси - 2.9 %, други - 2.7 %.

Официален език - арабски.За съществуването на Катар туристите разбират съвсем скоро - когато през 1989 г. правителството взима решение да отвори границите си за чужденци. Те вече могат да посещават страната, ако са се сдобили с визи. И до днес обаче повечето хора идват тук предимно по работа.
Катар е полуостров, заобиколен от три страни с море. На юг граничи със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Жителите на държавата са 700 000, повечето от които населяват столицата Доха. До 1971 г. Катар е под протектората на Великобритания. В момента държавата се управлява от шейх Хамад бин Халифа Ал Тани. В Катар се намира едно от най-големите находище на газ в света. А преди да открият газ и нефт, местните разчитали предимно на търговията с перли.
--
Първото нещо, което трябва да се знае за малката държава в Персийския залив, е, че не трябва да планирате екскурзията си в периода юни - октомври. Почти цялата територия на страната е пустиня, а най-високата точка - едва 40 метра над морското ниво. Затова през този период температурите са много високи, често над 50 градуса, а вятърът от пустинята е убийствен. По това време на годината повечето чужденци, а и местните хора, прекарват времето си предимно на закрито. Всички сгради в Доха, дори най-схлупените, са снабдени с климатици.
Подходящият за туристите сезон е от октомври до април. В най-студените дни термометрите показват 17-20 градуса, а през останалото време - 30-35.

Морската вода целогодишно е топла и чужденците имат отлична възможност да се насладят на спокойствието на безлюдните, но много красиви плажове в Доха. Другите забавления са пазаруването в лъскавите шопинг-центрове на столицата, както и почивката в скъпите хотели. Именно хотелите са една от най-големите забележителности в столицата. Катар очевидно никога няма да стане масова туристическа дестинация и точно поради тази причина се залага на свръхлукса, който е по вкуса на най-богатите клиенти.
На крайбрежната улица "Корниш" се издигат най-лъскавите хотели в света. Перлата на Доха е шестзвездният "Риц Карлтън". Не му отстъпват петзвездните "Шератон", "Мариот", "Риджис" и "Фор Сизънс". И хотелите извън този списък са като най-добрите в Европа, а звездите над входната врата напълно отговарят на качеството, което се предлага.
Подобно на Дубай, и в Катар строят изкуствен остров. Площта му ще е 320 хектара, на които ще бъдат построени множество хотели, луксозни частни вили, спортни и развлекателни центрове.
А иначе Катар не може да се похвали с кой знае каква история. По тази причина сега Музеят на ислямското изкуство се попълва от аукционите на Сотбис и Кристи, където се пазарува с парите на Шейха.
Нравите в Катар са доста по-строги от тези в Обединените арабски емирства. Често казват, че Доха е на етап на развитието на Дубай отпреди 6-7 г. Катарците са облечени по религиозните правила. Мъжете - от главата до петите в бяло, а жените - в черно. В зависимост от правилата в семейството, някои жени показват част от лицето си, а други са напълно забулени и не можеш да видиш и очите им. За разлика от Саудитска Арабия към чужденците няма такива изисквания. Туристите могат да се обличат както решат. Късите поли и разголените рамене не предизвикват никаква реакция у местните, които очевидно са свикнали с такива гледки.
Поданиците на шейха не могат да пушат на публични места. Глобата за такова провинение е 100 реала, или около 30 щатски долара. Алкохол пък се продава само със специално разрешение и депозит от 1000 реала. Чужденците не могат да го внасят, а ако в багажа им има бутилка, тя се конфискува още на митницата. Туристите все пак могат да употребяват алкохол в баровете на повечето хотели. Желанието обаче бързо умира заради ужасяващо високите цени.
За нощен живот в Доха не може да става и дума. Мъжете се събират по кафенетата, за да пушат наргиле, а единственото удоволствие, което се позволява на жените, е да пазаруват. Могат да го направят в най-големия шопинг-център на Близкия изток - "Сити Център Доха". Там освен десетките магазини има и ледена пързалка, киносалони и ресторанти за бързо хранене. В момента в Доха не можеш да откриеш дори типичния ориенталски пазар. Той е разрушен и на неговото място се гради нов. Катарската столица прилича на строителна площадка. Всички по-стари и олющени сгради се бутат, а на тяхно място ще бъдат изградени чисто нови, свръхмодерни постройки. До няколко години има всички шансове Доха да се превърне в перлата на Персийския залив.
Спортът е издигнат в култ в малката арабска държава. Шейхът и неговите синове обичат спорта и това е причина за огромните инвестиции, които се правят в последните години. В Катар се провеждат турнири от професионалните вериги в най-аристократичните спортове - голф и тенис. Преди дни бе открита спортната академия "Аспайър", в която има уникални спортни съоръжения и в която бяха наети прочути треньори от цял свят. В Доха има и 10 футболни стадиона, изградени по модела на английските. Догодина страната е домакин на Азиатските игри и в момента се строят всевъзможни съоръжения, както и село за спортистите.
Всичко това прави Катар твърде любопитна дестинация за туризъм. Държавата се променя с часове. Ако искате да станете свидетели на това как парите правят от пустинята оазис, трябва просто да посетите Доха.

Годишно страната се посещава от около 150 хил. туристи

В страната няма много благоприятстваща развлеченията природа, затова посетителите обичат да губят времето си във фитнес залите, тенис кортовете, басейните. Южно от Доха, по пътя към Ум-Саид, се намират няколко плажа. Пустинни екскурзии (уади башинг) са един добър начин да уплътните времето си в Катар, повечето туристи се отправят юго-западно от Доха, по пътя към Салва.

Макар че страната започва да издава туристически визи през 1989, Катар вече жъне печалбите от скорошното си отваряне. Посетителите са добре-дошли в страна на чисто нови хотели, извисяващи се пясъчни дюни, древни скални рисунки и забележителна архитектура.

Няколко забележителности: 
Катарския Национален Музей се намира в сградата, която някога е била дворец на управляващия от 1913 до 1951 емир Шейх Абдула Бин Мохамед. Музеят включва аквариум с препарирани и живи риби, морски костенурки; пустинен живот, астрономия, петролна индустрия и обичайния живот на катарския народ.

Друга забележителност е Етнографския музей. Той представя какъв е бил живота на обикновеното семейство преди петролния бум. Също така включва и една от малкото вятърни кули в залива, обикновено използвани за климатик в района.

Крепостта на Доха е просто поредния музей. Има някои добри изложби на местни занаяти – златарство, резбарство, въже-тъкачество.

Ако обичате силните емоции н ебива да пропускате "Кралството на Аладин", единствения развлекателен парк в Залива.

Туристически дестинации - Бразилия

Бразилия - екзотика и приключения

БРАЗИЛИЯ е най-голямата държава в Южна Америка.

Територията и е 8 511 965 кв. км, което представлява над 45 % от площта на континента и 77 пъти повече от тази на България. Бразилия се простира от Екватора /5,16 градуса с.ш./ до 33,45 градуса ю.ш.

Надморската височина в централната част на Бразилия, заета от обширно плато е от 300 до 1000 м, а най-високия връх – Pic da Neblina /3014 м/, се издига на изток, в планината Serra da Mantinqueira /щата Bahia/. В северната част на страната протича реката Амазонка – втората по дължина река в света /6450 км/, чиято обширна долина е покрита с девствени екваториални гори /около 17 % от територията на страната/. На юг от Амазонка и многобройните и притоци тече река Parana, а на изток – река Sao Francisco.

Климатът е разнообразен: от екваториален в Амазония, тропичен и влажен по североизточното крайбрежие, горещ и сух във вътрешността на страната до умерен в Rio Grande do Sul, където температурите през зимата достигат до нула градуса по Целзий.

Климатичните зони в Бразилия /22 щата/ са пет.

- Северен район /45 % от територията и 3,5 % от населението/ с екваториална девствена гора. Градове: Манаус, Белей /Амазония/. Там са потърсили убежище индианците.

- Североизточният район /13 % от територията и 25 % от населението/ е тропична крайбрежна ивица, покрита със захарна тръстика, някога засадена от португалците /около 1536 г./ и обработвана от чернокожи роби, суха и бедна вътрешна част. Градове: Ресифе, Баия.

- Централен западен район /22 % от територията и 4 % от населението/. Това е полупустинното централно плато, бразилският Див запад, където е построен град Бразилия, столица от 1960 г. насам.

- Източният район /11 % от територията и 50 % от населението/ включва най-богатите щати с ¾ от промишлеността на страната. Големи градове: Рио де Жанейро, Сао Пауло, Бело Оризонте.

- Южният район /7 % от територията и 10 % от населението/ е с умерен климат, оценен от европейците /португалци, италианци, германци, французи/, заселили се там през ХІХ век. Градове: Куритиба, Порто-Алегре.

Населението е 160,3 милиона /по данни от 1998 г./ и е твърде разнородно: потомци на многобройните индиански племена, хора с европейски и африкански произход, както и метиси. През ХVІ в. е започнала колонизацията на района. Първите португалци дебаркират – през 1500 г. на юг от Salvador и се заемат с отглеждането на захарна тръстика по крайбрежието /от Recife на североизток чак до Sao Paulo на юг./ Типично патриархалната култура на новите заселници пропъжда местното индианско население към вътрешността на страната и търговията с роби от Африка /най-вече от Ангола/ процъфтява. Робството е отменено чак през 1888 г. Откриването на залежи от злато в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. води до промяна в икономиката и обществото. Към вътрешността на страната се стичат нови заселници /например в щата Минас Жераис/ и се основават нови градове – като Бело Оризонте /1897 г./ Кафето започва да се отглежда в южната част на страната през ХVІІІ в., но се превръща в основна култура през ХІХ и началото на ХХ век, като привлича много имигранти от Европа /предимно германци и италианци/, а по-късно и от Япония.

Държавното устройството на Бразилия е федерално. Президентът на републиката се избира чрез всеобщо гласуване и управлява с помощта на федерални министри. Страната има 26 щата, всеки от които се управлява от губернатор, избран чрез общо гласуване, и от местно правителство, съставено от държавни секретари.

Градовете с население над 1 млн. в Бразилия са единайсет, а жителите на Sao Paulo са над 16 млн. С изключение на Belo Horizonte и Brasilia /държавната столица, трета по ред, основана през 1960 г./ останалите големи градове са разположени по крайбрежието, включително и двете предишни столици: Salvador /от 1549 до 1763 г./ и Rio de Janeiro /от 1763 до 1960 г./

Столицата - град Бразилия, основана през 1960 г. е третата по ред столица, построена за да се ускори развитието на вътрешността на страната. Понастоящем има 1,8 милиона жители. Преди това за столици са избирани градове по океанското крайбрежие: Салвадор да Баия /1536-1793 г./ и Рио де Жанейро /1793-1960 г./ И двата града днес са огромни и кипящи от живот.

Рио де Женейро е вторият по големина град, с над 10 милиона жители.

Салвадор да Баия е с население над 2 милиона души.

Големите бразилски градове, с изключение на Сао Пауло, са издигнати около пристанища, обслужващи търговията с Португалия. Тези в южната част, индустриализирана през ХХ в. са израснали бързо и хаотично. Сега Сао Пауло, най-големия град в Южна Америка и един от най-населените в света, има близо 17 милиона жители, докато през 1875 г. е наброявал едва 28 хиляди души. Големите градове в централното плато са изградени с цел да се развие вътрешността на страната, По-модерни, те са построени по предварителни градоустройствени планове. Докато небостъргачите с най-различни смели форми превземат бързо големите градове и предлагат огромни офиси или луксозни апартаменти, крайните квартали или сгушените в хълмовете в Рио и Салвадор предградия продължават да бъдат бедни и без необходимата инфраструктура.

Бразилия бързо се урбанизира и понастоящем трима от всеки четирима бразилци живят в градовете.

Разстоянията в Бразилия са огромни /5000 км в посока север – юг и изток – запад/. Железопътната мрежа е слабо развита, пътническите влакове са редки. Придвижването става обикновено с автобус или самолет.

Автобусите са удобни, особено спалните, но за да се измине разстоянието например от Рио до Салвадор са нужни 24 часа.

Автомобилното движение в големите градове и между близките населени места е интензивно, защото железопътната мрежа е ограничена и превозът на стоки се извършва с камиони. Рио де Жанейро е на 429 км от Сао Пауло, на 442 км от Бело Оризонте, на 515 км от Виктория, на 1129 км от Бразилия и на 1691км от Салвадор.

След 70 – те години пътната мрежа е увеличена с 300 % в рамките на едно десетилетие. Даден е приоритет на бързите пътища с двойни ленти, на магистралите и на експресните връзки около Сао Пауло, Рио и някои други големи градове, където са съсредоточени 85 % от населението и стоките. Асфалтираните пътища свързват столиците на щатите. Пътната мрежа е доста развита в диаметър около 450 км около големите градове., но около 40 % са черни пътища.

Чартърните полети са друга възможност за пътуване. Цената им е висока, но туристите могат да закупят билети още в собствената си страна.

Официалното време в Бразилия е това на столицата Бразилия и важи за всички североизточни и югоизточни щати. Бразилия обхваща четири часови пояса и между отделните градове има часови разлики.

Възможностите за туризъм, които предлага Бразилия са многобройни: изобилие от плажове, както по-усамотени, така и “облагородени” с плажни заведения и хотели; посещения на историческите градове /Салвадор в североизточната част, и Ору Прету, в щата Минас са особено популярни/; планини, природни паркове и лековити минерални извори. Много от чужденците в Бразилия са от Южна Америка /особено от Аржентина/ или от САЩ. Понеже Бразилия се намира в Южното полукълбо, европейците, които искат да прекарат там “лятото” си, намират там изгодни цени. Освен това могат да се насладят на умерени температури /20-24˚/, а ако посетят района между Натал и Рио и избягват Сао Пауло и южните райони, където температурите са между 16 и 5˚, а понякога стигат и до 0˚.

Плажовете, които предлага Бразилия със своите 7408 км брегова ивица и с тропическия си климат, са безбройни и големи, с бял пясък, кокосови палми и топло, но опасно море. Практикуват се всички видове морски спортове /плажен волейбол, плуване, риболов, ветроходство, сърф…/ Самият град Рио предлага няколко прекрасни плажа. Най-близките до центъра са силно замърсени. Малко по-далече се простират дълги плажове /от по 3-4 километра/ по маршрут за великолепна разходка. Тези места са отвоювани от морето през 70 – те години и са осеяни с хотели, ресторанти и кафенета. През горещите летни месеци /от ноември до май/ плажът е в центъра на живота на кариоките /жителите на Рио/: там отиват преди работа или през обедната почивка не толкова за да плуват колкото да се пекат с приятели и да уреждат срещи, но… внимавайте с многото крадци и с вълните – опасни и същевременно подходящи за сърф.

Традиционните условия на живот в колониална Бразилия и историческите забележителности /североизточната част, северния бряг със Сао Луис ду Мараняо, Баия, Рио и щата Минас/ напомнят португалските. Къщите са едноетажни, с покрив от червени керемиди и стени, боядисани в розово, жълто, синьо и зелено. Къщите на по-заможните имат и втори етаж, а стените понякога са украсени с рисувани керамични плочки, често донесени от Португалия. Обикновено строени през ХVІІ или ХVІІІ век, църквите в малките градчета са варосани и подобно на бароковите църкви в Северна Португалия, фасадите им не са декорирани с гранит, а с цветни /сини, жълти, червени/ ивици покрай прозорците и вратите. Интериорът понякога е богато украсен с позлатени елементи и с религиозни пана от рисувани плочки. Тези малки исторически градове, останали настрана от модерното строителство са запазили някогашното си очарование. Обикновено са добре поддържани и разполагат със страноприемници и хотели.

Народните празници в Бразилия почти всички имат религиозна основа и са свързани с католицизма или с афро-бразилските вярвания.

Карнавалът в Бразилия приковава вниманието в продължение на четири дни и се е превърнал в истинска национална институция. Подготвя се цяла година от школите по самба в кварталите. Въпреки, че най-известен е карнавалът в Рио, празникът е повсеместен, на места по-автентичен, особено в северната част на страната /Ресифе, където танцът фрево замества самбата, Салвадор да Баия и Сао Луис ду Мараняо/.

Има и други празници с регионален характер. Сред тях са празникът на Йеманджа /31 декември/ в Салвадор да Баия, Бумба-меу-бой на североизток и в Сао Луис ду Мараняо, както и родеото на скотовъдците известно като гаушо.

На 7 септември се чества обявяването на независимостта, провъзгласена през 1820 г. от регента Дон Педро на брега на река Ипиранга край Сао Пауло.

Икономическото развитие на Бразилия докъм 1930 г. е по същество на аграрна страна /захар, кафе, плодове…/ Положените усилия за индустриализиране през 1930 -1940 г., 1950 – 1980 г. както и необходимостта от преодоляване на петролната криза през 1970 г., довеждат до значително задлъжняване към Световната банка и до значителна инфлация. Бразилия е богата на полезни изкопаеми /най-вече железни руди/, което спомага за бързото развитие на промишлеността през ХХ век. Обособяват се и индустриални райони в централната част /Сао Пауло и Рио Волта Ридонда/ и в Минас Жераис /Бело Оризонте/. Петролната криза през 1970 г. принуждава държавната петролна компания да ускори търсенето на петролни залежи в щатите Баия, Рио Гранде и Сао Пауло. Развива се и стартиралата през 1975 г. за програма за разработване на продукти от произведения от захарна тръстика спирт, които да изместят бензина с етанол. До 1990 г. производството на петрол е утроено и покрива близо 60 % от потреблението на бензин и 100 % от това на останалите петролни продукти.

Понастоящем проблемите с инфлацията са общо взето решени, а вноските по дълга – разсрочени. Страната с най-значителна промишлена структура в Латинска Америка се превърна в осмата промишлена страна в света. В началото на 90-те години промишлеността представлява 34 % от брутния национален продукт, селското стопанство 9,1 %, а услугите - 56 %. Въпреки големите социални проблеми, които трябва да бъдат преодолени, динамиката на икономиката проличава и в нарастването на износа.

Външната търговия се засилва със създаването през 1994 г. на Южния общ пазар – Меркосул и подписаните споразумения за свободна търговия между четири страни от Южна Америка /Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай/.

Бразилия продължава да бъде най-големият производител на захарна тръстика и кафе. Тези два продукта са неразривно свързани с историята на страната и са определяли структурата на икономиката и заселването. Захарта е много ценена в Европа през ХVІ век. По това време португалците вече отглеждат захарна тръстика в Алгарве, а през 1536 г. я пренасят в Североизточна Бразилия. По-късно докарват роби от Африка, развиват културата по крайбрежието и до XIX век изнасят през Салвадор за Европа произведената в мелници захар от огромните имения. Монополът на захарната тръстика продължава до края на XVІІ в., когато започва отглеждането на памук, какао и тютюн. След дълга криза интересът към захарната тръстика се възвръща с програма за развитието и от 1975 г. и производството се разпростира до южните щати /Сао Пауло е най-големият център за получаване на захар и спирт/.

Първите кафеени плантации /привнесени от Френска Гиана през ХVІІІ в./ се развиват в областта Рио, където имало много роби. Премахването на робството и притокът на европейски емигранти /италианци и германци/, а по-късно и японци /1890 г./ в щата Сао Пауло, както и благоприятния климат, обясняват разпространението на културата на юг – първо в този щат, а по-късно в Парана. Бразилия става първият производител на кафе и въпреки кризата през тридесетте години, и до днес запазва водещите си позиции.

Валутата е реал, със стойност, близка до тази на долара която е стабилна след избора на Фернандо Енрике Кардозо за президент през 1994 г.