Шопите са етнографска група в днешна Западна България, Източна Сърбия (Поморавието и Западните покрайнини) и в Североизточна Република Македония (Кумановско и Паланечко). В Сърбия и Република Македония някои от шопите имат сръбско и македонско национално съзнание. Областта, която населяват шопите се нарича Шоплук или Шоплък, понякога Шопско. Шоплукът няма ясно определени по географски път граници и се дефинира според наличието или отсъствието на съзнание за принадлежност към общността на шопите.
В различните райони на Шоплука шопите са наричат по различен начин. В Стара София и в Софийското поле — полянци, в Трън и околията — знеполци, в Пернишко и Брезнишко — граовци, в Радомирско — мрачани, в Поморавието — нишавци, от двете страни на Стара планина — торлаци, в Северозападна Република Македония — шаренодрешковци.
Българите, живеещи извън София, често наричат софиянците шопи, въпреки че поради засилената урбанизация и вътрешна миграция, днес шопите са малка част от жителите на столицата и обикновено населяват нейната периферия - Елин Пелин и района, Костинброд и района, Владая, Мусачево, Бусманци и кварталите Симеоново, Драгалевци и Бояна.
Трудният характер и диалектът (шопско-граовски говор) на този тип българи си е намерил място в прекрасния фолклор, който е създал. Най-бързото хоро на Балканите е засечено в Област София. При все на всичко шопът се е научил да танцува уникално. Хем бързо, хем с някакво странно "натрисане" което прави както женското, така и мъжкото хоро темпераментно и неповторимо. В песните трудно можеш да намериш история с тъжен край, повечето песни са оптимистични с поставен в началото проблем, който се разрешава в края. В цялото шопско землище има една мелодия, използвана от всички. Това е тъй наречената "Марковска" мелодия. Има десетки песни с различен текст, но се една и съща мелодия — Марковската. Примери за такива песни "Жалба пише, жална България", "Море запали се Янина планина", "С кол е баба врата запиняла", "Марко коси трева детелина" и много други. В шопската фолклорна област много добре се е запазило народното двугласно пеене. Дори в днешната Бистрица — селище в полите на Витоша планина до гр.София, още се пее тригласно. Самата група от жени, нарекли се "Бистришките баби", е донесла на страната ни много успехи. Тригласното пеене на бистричанки е под закрилата на ЮНЕСКО, още едно доказателство за уникалността на българския фолклор като цяло.
От Витоша по-високо нема, от Искъро по-длъбоко нема, от София по-големо нема, от шопо по-арен и убав човек нема
Няма коментари:
Публикуване на коментар