Под повърхността на спокойната подготовка за първия учебен ден се случват интересни неща. През последните две седмици в софийските училища (а вероятно и в останалите в страната) се разпределиха свободните учителски места.
Ако си мислите, че няма интрига, грешите. Назначенията за уж непривлекателната учителска професия са си здраво надцакване в зависимост от това кой с какви връзки разполага. Необяснимо е, но в XXI век в българския закон за народната просвета
за учителско място не се предвижда конкурс
Това предопределя в голяма степен и състоянието на целия сектор. Всеки, който има около себе си деца, се е наслушал на истории за необективни, некомпетентни, нетолерантни, въобще неподходящи за работното си място преподаватели. Всеки може да посочи поне един, за когото си е задавал въпроса как е бил назначен на тази работа.
Отговорът се крие в закона за просветата, който позволява на училищните директори да назначават на по свое усмотрение, т.е. на нещо като феодален принцип. Според авторите на закона, за да стане човек учител, е достатъчно да е бакалавър, да не е осъден на затвор за умишлено престъпление, да не е лишен от право да упражнява професията си и да не страда от заболявания и отклонения, които застрашават живота и здравето на децата. Ясно е, че след такива "глобални" изисквания и с подходящите контакти почти всеки може да започва да обучава деца.
Повечето хора смятат, че ниската заплата е основната причина за ниското качество на учителския състав. Това е така, но не изцяло. Може да се каже, че същата тежест има и
факторът непрозрачност и липса на критерии
по които става назначаването на учителите.
Да видим какво се случва в София: В началото на август на страницата на регионалния инспекторат по образованието бяха обявени десетки свободни учителски места. Повечето училища според публикувания списък трябваше да приемат документи до края на месеца. Доста от тях обаче още по средата на обявения срок започнаха да връщат кандидатите, тъй като "мястото вече е заето".
За да се уверя в достоверността на разказите на учители, търсещи работа, отидох до близкото училище в "Младост", за да питам мога ли да подам документи за учител по български език и литература. До крайния срок оставаха 5 дни. Портиерът ме върна от вратата, като цитира служителка от канцеларията: "Щатът е съкратен, тъй като има много кандидати."
Абсурдното съобщение не се нуждае от коментар.
Очевидно е, че зад уж конкурсното начало се крие
неясен механизъм на подбор
И така както е формулирано в регламента, разтоварва училищното ръководство от отговорността за качеството и на преподавателите, като го оставя само на добрата му воля само да прояви взискателност. Със сигурност това някъде се случва, както и със сигурност на повечето места се назначават хора, които са близки на ръководството или имат други "предимства" извън образователните критерии.
Факт е, че учебните заведения, които бяха обявили свободни места, не съобщаваха по какви критерии ще избират кандидатите. На електронните им страници в повечето случаи липсваше дори и информация за свободните учителски места. Но не можем да им кажем и "копче", защото, щом законът не задължава директорите да провеждат ясен и точно регламентиран конкурс, ясно е, че всяко непрозрачно действие оттук нататък е напълно законно. Наивните кандидат-учители, подали документи, без да са се погрижили да си подсигурят предварително заемането на позицията, естествено дори не са били уведомени, че отпадат от "конкурсите".
За да бъдем точни, трябва да кажем, че законът съдържа изречение, според което "условията и редът за заемането на учителска длъжност се определят съгласно държавното образователно изискване за учителската правоспособност и квалификация". Такова държавно изискване, или иначе казано
държавен стандарт, естествено липсва
Този стандарт трябва да бъде установен с наредба на Министерския съвет. До този момент никое правителство не си е направило труда. Училищните директори впрочем също биват назначавани след подобен вид конкурси. Благодарение на този държавен "ред" училищното образование е докарано до следното положение, констатирано и от новото ръководство на министерството:
- Професията се феминизира, увеличават се учителите пред пенсия, а млади не идват
- Болничните на педагозите стават все по-продължителни
- Миналата година регионалните инспекторати са направили 4559 проверки, при които установили формална дейност на педагогическите съвети и непрецизно вземане на решения
- Най-честите нарушения на директорите са свързани с провеждането на изпити, формализъм в работата на педагогическите съвети, нереалистично планиране, неадекватни наказания на ученици с голям брой неизвинени отсъствия с цел задържането им в училище, лошо водене на училищната документация, формална контролна дейност
- При констатираните масови нарушения рядко се е стигало до наказания. През миналата учебна година са уволнени едва осем директори, 38 са с предупреждения за уволнение, 136 са наказани със забележка.
Новото ръководство на министерството (което, както се вижда, също ще разчита на стария експертен персонал) засега обяви плановете си да подобри квалификацията на учителите и да привлича млади хора в професията. Обществото обаче ще усети промяна едва когато министерството започне да прави
качествен подбор на педагозите
и ограничи връзкарството, от което посредствеността избуява. Това, че има повече търсене, отколкото предлагане на работни места, е отлична предпоставка за състезателно начало, в което да бъдат избрани най-добрите. За целта обаче трябва да разполагаме със съответните законови правила, както и с директори, спечелили постовете си по същите честни правила. Докато това не се случи, амбициите за "въвеждане на учителите в света на информационните технологии" ще си останат безплодни.
Добрите специалисти впрочем отдавна се въведоха сами в технологичния свят. Въпросът е, че няма кой да ги въведе и в училището.
Няма коментари:
Публикуване на коментар