Показват се публикациите с етикет Тунис. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Тунис. Показване на всички публикации

Рашид Гануши: Ислямът има голяма притегателна сила



21.11.2011 / 12:14от: Ди Велт
След изборите в Тунис в края на октомври през тази седмица новоизбраното Учредително събрание ще състави правителството. Трите най-големи партии очевидно са се споразумели за разпределението на най-важните постове, които ще бъдат заети от дългогодишни противници на сваления президент Зин ал Абидин бен Али. Хамади Джебали от ислямистката партия „Енахда”, който е прекарал по време на режима на Бен Али 16 години в затвора, ще бъде новият премиер на Тунис. Правозащитникът Морсеф Манзуки, който месеци наред е бил в ареста, защото през 1994 г. се явява на избори като опонент на Бен Али, а после живее 10 години в изгнание, ще бъде президент на страната. Председател на Учредителното събрание ще бъде Мустафа бен Джафар – лидер на лявата „Етакатол”. От 217-те депутатски места в Учредителното събрание 90 са спечелени от ислямистката партия „Енахда” (Възраждане), ръководена от Рашид Гануши. По време на предизборната кампания седемдесетгодишният лидер пълнеше цели футболни стадиони с възторжени хора. Приемат го като нещо средно между мъдрец и попзвезда. Гануши смята да се оттегли от правителството още през есента на 2012 г., след като бъде изработена конституцията. Представяме интервю с Рашид Гануши, публикувано на 20 ноември в електронното издание на „Ди Велт”.Изненадахте ли се от успеха на партията ви?
Не, ние знаехме, че ислямът им голяма притегателна сила и в предизборната борба успяхме да убедим тунезийците в това. Десетилетия наред привърженици на ислямистите бяха преследвани по време на режима на Бен Али. Днес ние се осмеляваме да поставим едно ново начало и хората са вдъхновени.
Какво ще се промени в една държава, ръководена от ислямисти?
Искаме да въведем демократична система, която ще зачита както правилата на демокрацията, така и ислямските ценности. Нашата програма всъщност не се различава кой знае колко от програмите на християндемократическите партии на Европа.
Според вас достатъчна ли е степента на религиозност в днешен Тунис?
Изповядването на религия е лична работа. Държавата трябва да се грижи за благосъстоянието на гражданите. Нашата партия например е против това жените да са длъжни да крият лицето си с шал. Нека всяка жена реши за себе си как иска да ходи.
Все пак казвате обаче, че в основата на вашите закони ще залегнат ислямските ценности. Демокрацията и ислямът съвместими ли са?
На Запад негативните предубеждения спрямо исляма са широко разпространени. Мнозина свързват нашата религия с потискане на свободата, жените и изкуството. Но това не е вярно. Ние нямаме глава на Църквата с изключителни права, затова съществуват и редица тълкувания и течения. Ние приемаме исляма като съвместим с демокрацията и свободата. Има и други по-строги интерпретации на исляма, които ние обаче не подкрепяме.
В рамките на година трябва да бъде изработена конституцията. После пак ще има избори. Как виждате вашата роля в тези процеси?
Аз обещах да не заемам официален пост и ще удържа обещанието си. Революцията принадлежи на младите хора, които още нямат бели коси. Побелели хора като мен трябва да се оттеглят. Тунис върви по пътя към стабилна демокрация, виждам своята роля по-нататък по-скоро в това да давам духовни напътствия.
Начело на „Енахда” сега може и да стоят представители на умерения ислям, но ядрото на партията категорично се състои от по-радикални елементи. Как обединявате тези различни течения и какво ще се случи, когато няма вие да ръководите партията?
В „Енахда” ние не търпим фундаменталисткото интерпретиране на исляма. В моите очи няма оправдание за радикализиране.
Какво е отношението ви към салафитите – най-консервативните привърженици на исляма? В момента те все още са изключени от политическите процеси...
Тези хора се появиха на сцената, когато ние – ислямистите, бяхме преследвани от Бен Али. Те можеха да създадат своя общност само в отсъствието на „Енахда”, която представлява умерения ислям. Смятаме, че нашата партия с времето ще маргинализира салафитите. Не съм привърженик на забрани – няма защо дадена общност да бъде изключена от демократичния процес, щом се е отказала от употребата на сила.
Много се спекулира с финансирането на вашата партия. Вярно ли е, че получавате пари и от чужбина?
„Енахда” е чисто тунезийски продукт, който разчита на средствата на тунезийците. Нашите членове внасят 5% от доходите си в партията. Освен това по време на предизборната кампания ние изобщо не се нуждаехме от големи суми. Повечето от членовете ни не получаваха възнаграждение за ангажиментите си, а безвъзмездно ходеха от врата на врата и разговаряха с хората. Тази всеотдайност не може да се измерва с пари.
Последните 22 години живяхте в изгнание в Лондон. Огорчи ли ви този опит?
Великобритания наред с Швейцария беше единствената страна, която поиска да ме приеме. Бен Али беше успял да убеди всички останали европейски държави да ми откажат убежище. Германската полиция също сътрудничеше на режима, можех да избегна арестуването си единствено с бягство. Този опит ме научи, че политическите бежанци не трябва да се третират като криминални престъпници – така се превръщаш в съучастник на диктаторите.
Смятате ли за приоритет разследването на престъпленията на диктатурата?
Отговорността да се погрижи за това е на правосъдната система, а не на правителството. За нас е много важно да осъществим реформи в сферата на юрисдикцията, за да се постигне справедливост.
Големи са очакванията най-вече, че икономическото положение в Тунис бързо ще се подобри. Как се отнасяте към тази отговорност?
Усещаме, че очакванията към нас след десетилетия диктатура са високи. Готови сме да сътрудничим с нашите политически партньори, за да се справим с най-големите предизвикателства, като например безработицата.

Превод от немски език: Мария Дерменджиева

Туристически дестинации - Тунис


Тунис - африканската перла



Тунис е държава в Северна Африка, населена предимно от араби. Има излаз на Средиземно море. Граничи с Алжир на запад и с Либия на юг и изток.

Площ: 163 610 km2
Население (брой): 9,6 млн. души
Столица: Тунис
Официален език: арабски
Религия: мюсюлмани (99%)
Официален празник: 20 март
Парична единица: тунизийски динар
Административно деление: Тунис е разделена на 23 вилаета
Държавно устройство: Тунис е република. Държавен глава - президент, избиран чрез общо, пряко и тайно гласуване за срок от 5 г.
Законодателен орган - Национално събрание (еднокамарен парламент). Изпълнителен орган - правителство, назначавано от президента.
Население: араби, бербери.

Природа: 
Преобладава равнинен релеф, в северната част - планинската система Атлас. Има находища на железни, полиметални руди, фосфорити, нефт, природен газ. Климатът е субтропичен средиземноморски в северните части, полупустинен и пустинен тропичен - на юг със средна януарска температура на север 10-21о С, средна юлска температура 26-33о С, валежи 100-1500 mm годишно


История: 
В древността територията на Тунис е населявана от либийски племена.
12 в. пр. Хр. - финикийците основават колонии (Утика, Картаген и др.).
146-105 пр. Хр. - след Пуническите войни римски инвазия.
429 - завладян от вандалите,
533-534 - от Византия.
705 - включен в халифата на Омеядите.
От 800 - самостоятелна държава.
9-12 в. - управляван от Аглабидите (800-909), Фатимидите (909-1171) и Зиридите (972-1167).
13 в. - по време на Алмохадите (1147-1269) и на първите Хафсиди (1229-1574) е една от най-големите търговски средиземноморски държави.
1534 - завладян от испанците.
1574-1881 - включен в Османската империя;
от 1705 страната се управлява от бейове от местната династия Хюсеиниди.
1881-1956 - френски протекторат.
1934 - основана националната партия Неодестур (от 1964 - Дестурска социалистическа партия), която възглавява борбата срещу френските колонизатори; начело застава Х. Бургиба.
1942-43 - германска окупация.
1954 - получава вътрешна автономия.
25 юли 1957 - провъзгласена е република с президент Х. Бургиба.
1964-81 - еднопартийно управление на Социалистическата конституционна партия.
1987 - президент е Зин ал Абидин бен Али (преизбран през 1989, 1994, 1999).
1991 - активизиране на ислямската опозиция срещу управляващите; ръководството на фундаменталистката организация "Ан Нахда" е арестувано.
Тунис е член на Организацията за африканско единство (1963), на Лигата на арабските държави (1958), на ООН (1956).

Хамамет 

Хамамет е известен туристически град в Тунис. Той е привлекателно място за плуване и водни спортове. Хамамет е най-старата туристическа дестинация в страната. Разположен е на югоизток от северния полуостров Кап Бон в губернията Набеул. Градът е на брега на залива Хамамет.

Населението на града е между 20 000 и 70 000, като през лятото става четворно повече заради многото туристи, които го посещават.

Хамамет е особено известен с ароматния си жасмин, от който идва името на курорта Жасмин Хамамет. Навсякъде из града човек може да си купи сувенири от жасмин.
Тунизийският президент Зине Ел Абидин Бен Али прекарва ваканцията си в този град.

Около Хамамет са се формирали покрайнини и малки селища, където се заселват хора от южните части на Тунис с надеждата да си намерят работа в богатия туристически град.

Последната световна конференция на скаутите се проведе в Хамамет през 2005г.

История 
Преди Христа на това място е имало малко селище на име Пупут. То става римска колония през 2-и век. През 13-и век са построени стени, а медината на Хамамет е от 13-и век. През Втората световна война Хамамет е един от щабовете на нацисткия генерал Ервин Ромел.

Сус 

Сус е град в Тунис с население от 220 000 души. Той е разположен на 140 км на юг от столицата Тунис на брега на залива Хамамет в Средиземно море. Сус е град в Тунис с население от 220 000 души. Той е разположен на 140 км на юг от столицата Тунис на брега на залива Хамамет в Средиземно море. Името на града може би е от берберски произход. Подобни имена се срещат в Либия и южно Мароко. Сус е столица на губерния с население от над 540 000 души. Икономиката му е основана на хранително-вкусовата промишленост, зехтина, текстила и туризма. В Сус се намира и Университетът на Сус.

История 
На това място в 11-и век пр. Хр. Финикийците основават град Хадруметум. Той е съюзник на Рим по време на пуническите войни срещу Картаген и така се спасява от разруха, когато Рим печели войните.

След завладяването на града от римляните той остава мирен цели 7 века. След падането на Римската империя първо вандалите, а след това Византия покоряват Хадруметум и го прекръстват съответно Хунерикополис и Юстинианополис.

През 7-и век ислямските армии завладяват днешен Тунис и бързо налагат арабската култура над този дотогава романизиран, християнски регион. Те прекръстват града Суса и го превръщат в основно пристанище за династията на Аглабидите.

През 12-и век Сус е окупиран за кратко от норманите, а по-късно и от испанците. През 18-и век е бомбандиран от Венеция и Франция и става част от френската колониална империя.

Днес Сус е ценен като един от най-добрите примери за арабско морско укрепление. Рибатът в Сус – сграда, която обединява функциите на минаре и наблюдателна кула, е в чудесно състояние и привлича посетители от целия свят. Въпреки голямото си население и в днешни дни Сус е запазил атмосферата на средновековен град с криви улички с кули, стени и красив площад – медина.

Сус днес 
Сус е третият по големина град в страната след Тунис и Сфакс и е смятан за столица на централния западен район на Тунис.
Около града има огромни градини за маслини, които са от най-големите богатства на Сус още от античността.

Градът има голямо пристанище.

Медината на Сус продължава да живее със свой собствен ритъм и е запазила типичния средиземноморски чар. На север от града се простира голяма плажна зона с красиви курорти – една от най-големите в страната.

Градът е само на 20 км от международното летище в Монастир.

Туризъм 
Край Сус има много курорти и красиви пясъчни плажове, заобиколени с маслинови и овощни градини. Градът се радва на приятен средиземноморски климат с горещи и сухи лета и меки зими.

Макар Сус да е известен с производството на зехтин, това изобщо не е единствената индустрия в града. Туризмът се е превърнал във важна за Сус дейност с над 1 200 000 посетители всяка година.

Градът предлага 120 хотела с 40 000 легла по 20-километровата ивица на север от града и на юг до традиционния център с пазарите, ориентирани главно към туристи. От ЮНЕСКО са обявили медината на Сус за част от световното културно наследство, като една от причините е нейната автентичност и запазеност.


Монастир
 (арабски al-munastîr المـنسـتير, лат. monasterium) е град в Тунис, на брега на Средиземно море.

"Манастирът", който дава името на града е построен от Ислямистка религиозна група през 797 година за да защитава града от скитащите номадски племена и византийските бойни кораби.

Градът е смесица от традиции и съвременност, характерна за Тунис. Днес Монастир е почивен курорт и разполага с множеството хотели, открити ресторанти и кафенета. Градът предлага база за морски туризъм, с възможности за водни спортове, екскурзии, голф и много забавления.
Внушителната кула Ribat със своите каменни стени, построена преди 9 века е превърната в музей на ислямското изкуство и бит.
Монастир се явява един от най-известните и добри курорти на Средиземноморието. Тук е разположен и Двореца на конгресите, които се използва едновременно като място за делови срещи и за театър.

Порт Ел Кантауи 

Порт Ел Кантауи е туристически комплекс на 10 км на север от Сус в централен Тунис. Построен е през 1979г. специално за туристически център и има модерно яхт-пристанище, голф игрища и възможност за голямо разнообразие от спортни дейности – от водни ски до парашути. Порт Кантауи е популярна дестинация за голф.

Архитектурата е модерна и в ослепително бяло, но всичко е построено по модела на традиционните тунизийски сгради. Хотелите започват от самия Сус и продължават на север по бреговата ивица.

Чарът на този бял и син тунизийски курорт с калдъръмени улици, медина и привлекателно пристанище привлича много посетители, особено семейства и хора, които искат по-спокойно и безопасно прекарване.Неговата изскуственост и откъсването му от истинския Тунис обаче е остро критикувано. Курортът е наричан „Тунис без сълзи… изкуствен, бездушен, анемичен”.


Национални особености: Ако наоколо има портокалови, маслинени или лимонени плантации, спокойно можете да си наберете плодове. Първо обаче трябва да попитате за разрешение намиращия се наблизо пазач. В курортните зони туристите могат да се обличат леко и свободно. Но в столицата и старите мюсюлмански квартали на градовете не е добре да се разхождате, облечени само с шорти и потник. На "своя" плаж или до басейна на хотела си жените могат да са облечени (или съблечени) така, както им харесва.

По време на Рамадана по-добре да се въздържате от пушене, пиене и ядене на градските улици. По-добре да не предлагате на тунизийците да пушат, пият вино или бира, и най-вече да употребяват твърд алкохол. В хотелите можете спокойно да пушите и пиете, и ще бъдете вежливо обслужени дори от постещ сервитьор. Ако се натъкнете на човек, който се моли на колене, спокойно го подминете.

Не разглеждайте упорито жени с фереджета. В хотелите и магазините е прието да поздравявате. Не се пазарете, ако в магазина цените са обявени. Бъдете бдителни: в местата, където се събират много хора, "работят" джебчии.

Снимането в официални сгради е забранено. Категорично е забранено сминането с фотоапарат или камера в президентския дворец. Полицията трие или осветява такива кадри. Без да получите предварително съгласие, недейте да снимате тунизийците.
География: Държавата се намира в северна Африка. На юг граничи с Либия, на запад - с Алжир. На север и изток е Средиземно море. Площта на страната е 163610 кв.км. На Тунис принадлежат също така и островите Джарба и Каркана в залива Габес. Тунис може да бъде разделен на четири топографски района. На север страната се пресича от ниските планини Атлас с височина от 610 до 1520 м. Единствената голяма река на страната - Маджарда - пресича района от запад на изток и се влиза в Тунизийския залив. На юг от планините лежи плато със средна височина около 610 м. Още по-южно се намират солените езера, наричани шатт или чотт. Някои от езерата се намират на ниво, по-ниско от морското равнище. Най-южно се намира Сахара, заемаща около 40% от територията на Тунис.

Климат: Климатът на по-голямата част от Тунис е субтропичен, средиземноморски. На юг е тропичен. През лятото от пустинята Сахара могат да духат сухи ветрове, носещи силна горещина. Средни температури:
Янв Фев Март Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ноем Дек
Тунис 11 12 13 15 19 23 26 26 24 20 15 12
Монастир 12 13 14 17 20 24 27 28 26 22 17 14

Население: Населението на страната е около 8933000 души, средната гъстота на населението е около 55 души на квадратен километър, в по-големите градове: Тунис (1000000 души), Сфакс (60000 души), Сус (83500 души), Бизерта (94500 души). Етнически групи: араби - 98%.
Език: Националния език е арабския, втори официален език е френският, говорят го почти всички жители на страната. Разпространени са също така италиянския, английския и немския.

Религия: сунити - 95% (ислямът е държавна религия), католици, иудеи, протестанти.

Валута: Паричната единица е тунизийски динар, като в един динар има 1000 миллима. В страната вървят стари и нови купюри с номинал 5, 10, 20, 30 динара, а също така монети по 1 динар, 500, 100, 50, 20, 10 и 5 миллима. Почти не се допускат монети от 1 миллим.

Обмяна на валута: Можете да смените валута в хотела или в обменното бюро на някоя банка. Курсът обикновено е фиксиран, и се установява от Централната Банка на Тунис. Препоръчва се да вземете справка в обменния пункт, за да обмените динарите при напускане на страната. Чейндж-бюрата работят обикновено от 9.00 до 11.00, и от 15.00 до 17.00 часа. Пътническите чекове American Express, Visa и Thomas Cook в американски долари се приемат навсякъде. Банкомати можете да намерите във всички по-големи градове и туристически региони. Кредитните карти в Тунис вече започват да се превръщат в стандартно средство за разплащане. Най-разпространени са Visa, American Express, Eurocard и Diners Club.
Виза: за българи няма визов режим.

Митнически правила: За безмитен внос са разрешени: 400 цигари, или 500г. тютюн, 2л. алкохолни напитки с не повече от 25% съдържание на алкохол, или л. ако този процент е по-висок.

Транспорт: Такси. В Тунис има няколко вида. При придвижване в пределите на един населен пункт следва да спрете такси с жълт цвят. Стойността на 1 км е 300 миллима, а бакшиша е до 500 миллима. За пътуване в друг град са предназначени т.нар. "Големи таксита" (плаща се за изминати километри с брояч), а също и маршрутни таксита, като за стойността на пътуването в тях трябва да се договорите предварително. Автомобилите с червена линия вървят на далечни разстояния, със синя - курсират между близки населени пунктове. Стойността на пътуването с тунизийско такси е сравнително ниска.

Автобусен транспорт. С помощта на автобус можете да стигнете практически до всяко ъгълче на страната - трябва единствено да разберете разписанието и спирките на автобуса, който ви трябва.

TGM. Транспорт, подобен на трамвай, нарича се така заради основните му направления - Тунис - ла Гуллет - ла Марса. Също така от този транспорт можете да се възползвате за пътуване в Саламбо, Картаген и Сиди Бу Саид. Пътят от Тунис до ла Марса е около 35 минути.

Вътрешен въздушен транспорт. Местната авиокомпания "Тунинтер" изпълнява полети между основните градове в страната (Тунис, Монастир, Сфакс, Тозер, Табарка, остров Джерба).
Коли под наем: Достъпни са за всички, които имат навършени 21 години и чиято шофьорска книжка е издадена преди минимум 1 година. Максималната скорост на придвижване в градовете е 50 км/ч, на всички пътища на острова Джерба - 70 км/ч, на шосетата - до 90 км/ч (разбира се, ако няма някакви други указания). Желаещите да се "вглъбят" в пустината са длъжни да предупредят за пътуването си и избрания маршрут служителите на специални постове (за да знаят кого и къде да търсят, ако не дай Боже, нещо се случи). Стойността на средно евтина кола е 75 динара на денонощие.
Електричество: Напрежението в мрежата е 220 В.
Връзка: Има много телефонни кабини, на тях има надпис "taxiphones". За телефонен разговор от София до Тунис трябва да наберете Телефонных кабин много, на них написано "taxiphones". За да се обадите в София, наберете 00, кодът на България 359 и кода на София 2. При междуградски разговори от Тунис към кодовете на градовете се добавя 0: за района на Тунис (град) - 01, Бизерта, Набул и Хаммамет - 02, Махдия, Сус и Монастир - 03, ройона на Сфакса - 04, Габес, Татавин, Кебили, Джерба - 05, Гафса, Таузар, Сиди-Бу-Зид - 06, Кайруан и Кассерин - 07, Табарка и Ле-Кеф - 08. Стойността на 1 мин. разговор от който и да е хотел е горе-долу три пъти по-голяма, отколкото от уличен телефон.

Магазини: Добрата стока в търговските центрове на Тунис струва не по-евтино, отколкото в Париж или Москва. Магазините са отворени в делнични дни от 8.00 до 16:30, а в събота - само до 12:30. Затова пък в страната е пълно с малки пазари с прилични и по-евтини стоки. Можете да се зарадвате, ако си купите чуден килим с прекрасни орнаменти или по-суров, в "барберски" стил. Има огромно разнообразие на керамика - ръчна работа на майстори от Набула. Като сувенири можете да вземете със себе си екзотични кошнички, съндъчета, постелки - всички те са изплетени от палмови листа.

Пазаренето: Национален спорт, или вековна традиция при покупко-продажбата - и днес остава най-приятния и сигурен начин за установяване на реалната цена на сувенира, източния килим или даже пътуването с камила. Играйте на тази игра с удоволствие - тя винаги завършва с взаимно съгласие и усмивка. Пазарите работят от 7.00 до 13.00, най-известните са в Кайруан (всеки понеделник), Хаммамет (всеки четвъртък), Магдия и Набела (всеки петък), Монастир (всяка събота), и Сус (всяка неделя).

Настаняване: Категорията на хотелите се определя със звезди (от две то пет), но това невинаги е достатъчен критерий за оценка на комфорта, тъй като няма единни стандарти за сертифициране на хотелските услуги в различните държави. Затова, преди да направите своя избор, задължително проучете описанието и възможностите на хотелите. Задължително обърнете внимание на стойността на хотела. Всеки хотел има собствени правила, но основните са еднакви за всички:
• Не се разрешава да се изнася храна от ресторанта и да се внася в стаята;
• Не се разрешава носенето на спиртни питиета на обществени места;
• Препоръчва се да пазите ценностите си в сейфа на рецепцията;
• За да избегнете загуби, предавайте ключа на портиера; За причинени повреди на имуществото на хотела туриста носи материална отговорност.
В хотелите ще Ви предложат ястия от европейската национална кухня, най-често това ще е "шведска маса", комплексно или свободно меню. Колкото е по-висока категорията на хотела, толкова по-разнообразно е яденето. Алкохолните напитки най-често се предлагат срещу допълнително заплащане. Времето за закуска, обяд и вечеря е строго определено.

Почти всички хотели в Тунис са сравнително евтини. Например, един ден в 3-звезден хотел на полу-пансион в двойна стая излиза окло 30-35 динара (около 25$), в единична - 17-20 динара. В 4-звезден хотел двойната стая струва 80-90 динара. Интересното е, че плащате не за всеки човек поотделно, както е в Европа, а само за стаята. Във всеки хотел задължително има басейн. В повечето тунизийски хотели обслужването не включва плажни кърпи, затова Ви съветваме да си вземете или купите на място.

Бакшиш: Бакшишът не е задължителен, но с нагова помощ можете да се отблагодарите на хората, оказали ви някаква услуга, започвайки от пиколото, занесло куфарите ви в стаята, до пазача на паркинга. Като правило, в кафетата и ресторантите бакшишът е включен в цената, ако не - обикновено това е 10% от цената на поръчката. Толкова се дава и на таксиметровия шофьор.
Спешни телефонни номера: Противопожарна охрана - 198, полиция - 197, бърза помощ - 190, справки: местни - 120/12, международни - 17.

Посолство на Република България в Тунис: 
AMBASSADE DE LA REPUBLIQUE DE BULGARIE
5, Rue Ryhane, Cite Mahrajene
1082 TUNIS
Tel. (00216) 71 800 980 , 71 798 962, 71 785 790
Fax. (00216) 71 791 667
E-mail: tunis@embassy.transat.bg