Автор: Валерия Велева
26.07.2012
Благодаря на Цветелина, че се раздели с мен като приятел
Дядо ми каза: “Ще се жениш за жена, с която лесно можеш да се разведеш”.
На кино ходя само с Вежди
Иска ми се и около мен да има внуци
Футболът е моят стимулант
Аз бях любимецът на мама мецанка
Никой не може да ми вземе славата
Вярвам, че Бог ми помага
Между взривове, протести на еколози, гневна опозиция и рязане на ленти успяваме да се срещнем с Бойко Борисов. Разговорът тръгва от оптимизма за магистралите, преминава през признания за кадрови грешки, за да стигне до разочарованията в личния живот. Не обича да говори за тях и много рядко допуска някой да се рови в душата му. Този път обаче стаяваната болка изплува... Бърз брак, драматичен развод, среща и непреживяна все още раздяла с Цветелина. И онази отчайваща самота на върха, която може да те смаже, ако не си я осмислил като спасение. Борисов точно това е успял. Вероятно добре е наблюдавал самотата на падналия Живков.
Когато направих първото си интервю с Борисов, той беше личният бодигард на бившия Първи. Свален от пиедестала и качен на кладата. Говорихме за политиците, издухани от времето и властта, за отношението на обществото към тях, за липсващите поуки. „Аз съм праволинеен човек. От моите родители знам – който не уважава дядо си, и неговите деца няма да го уважават. Никой няма да ни уважава, докато самите ние не започнем да се уважаваме като нация и държава“, каза ми го през лятото на 1998-а. После в годините наблюдавах с интерес трансформацията му от охранител до генерал, от кмет до премиер. И налагането му като лидер. Неоспорим. До степен всички да се съизмерват с него. Още през 2006-та си направи самооценка: „С партия или без партия, моето име вече е институция. Много ми е трудно, че съм сам, но пък за сметка на това съм успешен“. И се оказа прав. Днес нищо в държавата не може да се случи, без личния печат на Борисов. От ветото на президента до цъфтежа на блатното кокиче.
Разговорите ни с Бойко винаги са били откровени. Критикувала съм го. Водили сме и остри спорове за работата му като кмет, политик и държавник, но винаги сме запазвали уважението си един към друг. Сега ме приема в резиденция „Бояна“. Неделя по обяд. Пред него е цялата преса. И разгънати карти на новите магистрали. „Мерак ми е като гледам картите - след „Тракия“ ще излязат лотовете 1,2,3 на „Струма“, трябва да успеем да се преборим и за близо милиард евро в Кресненското дефиле...” Гледам го и се чудя – не ми ли играе номер. Или наистина иска да запише името си в историята като строител на България...
- Откъде имаш този хъс за строителство? Не си бил строител нито в младежките години, нито по-късно.
⁃ Как да не съм бил! Аз съм инженер по противопожарна техника и безопасност. И ако малко се заровиш, ще видиш, че това е 80% от програмата на ВИАС. Предмети като строителна статика, динамика, висшите математики, архитектура и сградоустройство, топлопренасяне, стоманобетон са основни дисциплини във ВИАС. Ние ги изучавахме в пълния им обем. На нас ни ги преподаваха професорите от ВИАС, те ни изпитваха.
⁃ Едно е да разбираш от строителство, друго е да го изведеш като мисия на живота си, като фикс идея на управлението, вероятно някакъв ген се е отключил сега в теб?
⁃ Не, това не е ген. Осмислил съм го. Като отидеш в някое населено място, хората с гордост казват: „Ето тука минава римският път!” Значи римляните първо са направили пътищата, а после около тях се създава цивилизацията. Като отиде българинът в Европа за какво най-напред цъка с език – за магистралите. Когато аз определях своята ориентация - на изток или на запад, се водих от една стара българска строителна поговорка: Първо пускаш хората да видиш накъде ще направят пътека и после там строиш тротоара. Ако го направиш настрани, те пак ще минават напреко. Накъде излизат младите хора? За Европа и за Америка. Значи това е нашата ориентация. Какво харесват първо там? Първо инфраструктурата, после организацията, дисциплината, реда. Ето, това правим и ние в момента.
⁃ То било много просто!
⁃ Знам, че пътищата са артериите на един жив организъм, какъвто е държавата. Има ли жп линии, има ли магистрали - минават товари, цялата съпътстваща дейност около тях създава работни места и потоци от пари и стоки. Затова строителството не е самоцел.
⁃ Някога играл ли си с лего?
⁃ Играл съм си на всичко. Това не е сложно. Спортните зали, спортните съоръжения дават увереност, самочувствие, сила на нацията - затова инвестираме в спорта. Археологията ни връща в миналото и ни показва каква велика нация сме били, какви неща са се случили в България. Това са ми приоритетите: да извадим миналото, да изградим настоящето и да мислим за бъдещето. За съжаление се случи да управлявам хем в криза, хем всичко да е наведнъж. Ако примерно още Костовото правителство беше направило магистрала “Хемус”, после царят да беше изградил магистрала “Тракия”, а Станишев да беше почнал “Марица”, сега на мен щеше да ми остане “Струма”. А те - нито една, нищо! От 30 години на магистрала “Тракия” не е подменян асфалта. Какво му пречеше на Станишев, когато отчиташе 3-4 милиарда излишъци, да преасфалтира магистралите, да оправи мостовете, поне старите? Какво пречеше?! А сега ние в условията на криза и нови правим, и трябва да оправяме старите.
⁃ Къде сгреши в тези три години от мандата си на премиер?
- Сгреших с някои кадрови промени, с други закъснях. И в икономиката, и в здравеопазването трябваше по-рано и по-енергично да действам. В здравеопазването сменях, сменях, знаеш ли колко разговори съм провел. Питай Райчинов, питай ген. Тонев, питай Димитров, старите доктори, поне десет пъти съм ги събирал: “Дайте да намерим подходящия човек за министър“. Хайде, първият път Нанев, всички много го харесаха - той пък прекалено добър. Хайде, след това Ана-Мария, безспорен капацитет в нейната област, консервативна и стриктна - тя пък не можа да се сработи с медиите. Константинов беше също добър човек, добър специалист, направи ми силно впечатление като бях в болницата в Кюстендил - но не можа да реализира визията си като министър, не можа да упражни необходимия контрол. Сега да видим с Деси /Десислава Атанасова -б. а./ какво ще стане. Делян Добрев трябваше да го сложа още от самото начало като министър. Трайчо Трайков въобще не трябваше да го слагам на този пост. Идваха хора, казваха ми какви ли не работи за него, аз до края му имах доверие, но ... и той показа, че не става. Трябваше много по-рано да го сменя. Това ми е голямата грешка!
- Умееш да формулираш ясно и най-сложните процеси. Каза, че негативната кампания буквално е помела Първанов в битката му за лидерския пост в БСП. Наистина ли вярваш, че РR-фирми, свързани със Станишев, са водили черна кампания срещу президента?
- Сама прецени - докато Първанов беше президент и близък със Станишев, провери дали някой вестник или някоя телевизия си е позволила да му каже Гоце. И забележи, от момента, в който той каза, че ще се кандидатира за лидер на БСП, как медиите започнаха да се отнасят с него. И си обясни защо самият Първанов заяви, че е даден над един милион за черен пиар срещу него. Ще разбереш и всичко, което стана по скандала „Хохегер” и ще се убедиш, че наистина са давани пари за черен пиар. Докато не се случи това, докато не ми светна и на мен пред очите, аз съм се чудил кой изваждаше онези брошурки през 2009-а със снимката – аз на преден план, а зад мене наднича Костов. Чудил съм се! А кризата с боклука в София? Помня като бях кмет как ходеха и пишеха по стените в София, как правеха билбордове, че ГЕРБ било... „Граждани, елате да разкарате боклука“. Кофи нямаше, фирми не излизаха да чистят, стачки, протести, разнасяха ни по интернет. Сега като се замисля, всъщност те са извършвали страхотна антикметска дейност, точно както преди години като са били партизани в София. Днес от дистанцията на времето се вижда, че всичко това срещу мен е било умишлено правено, дирижирано от Станишев и компания.
- А могат ли тези агенции да се обърнат и сега срещу теб?
- Ами съвсем наскоро в някакво немско издание в чужбина /Тагенсцайтунг - б.а/ излезе материал срещу мен, пълен с лъжи и идиотщини. Бяха сгрешили и ме бяха направили министър, а не главен секретар. Една част от медиите в България веднага го мултиплицираха в смисъл, че едва ли не от ЦРУ стоели зад този текст, че те били казали какво ли не за мен. И това излезе в момента, когато шефът на ЦРУ три дни ми е личен гост, развеждам го из София, ходим си по ресторанти, по кафета.
- Попита ли го защо свързват ЦРУ с изнесената информация?
- Какво да го питам? То е ясно отношението му - три дни директор на ЦРУ стои в изключително приятелска среда в София, за да има време да се наспи, да се разходи, да си почине. Предишните години при Костов, ако си спомняте, Джордж Тенет дойде за четири часа и изчезна, само да ги предупреди с кои бизнесмени да си нямат работа. А при нас на вечерята дойде и президентът, дойдоха и министри, и шефове на служби - беше изключително хубаво.
- Защо не дадохте съвместна пресконференция, както стана с Леон Панета?
- Патреъс е различен, той е военен и много дисциплиниран. Знае, че трябва да спазва устава и знае, че директор на ЦРУ не трябва да дава публични изявления. Затова пуснаха изявлението му от посолството на САЩ, така пишело в правилника. Но го съчинихме заедно. На вечерята той ми каза: „Дай сега да напишем съобщението“. И го написахме двамата. Специално отбелязахме постиженията на България в етническата толерантност, борбата с корупцията и организираната престъпност, финансовата дисциплина, инфраструктурните проекти. Това прави България различна от останалите държави. Сега виждате, че сложена до това официално становище на американската държава и на ЦРУ тази публикация за мен звучи гротескно, смешно. И веднага блесва истината. За мой късмет авторите й не знаеха за това посещение. Иначе нямаше да го пускат три дни преди идването на шефа на ЦРУ, а след няколко месеца, да речем. Просто се изложиха.
- Откога се знаеше за посещението на Патреъс?
- Срещата ми с Патреъс беше записана в дневника ми отпреди четири месеца. Но за нея знаехме само аз и Цветанов.
- През 2006 година, ден след като стана генерал, си говорихме за ударите под кръста. И тогава ми каза: „Влязох в дълбокото и няма как да остъпя“. Днес имаш ли ход назад?
- Не. Поставил съм си за цел да имаме стабилна държава с устойчива икономика. В тази жестока криза България е една от трите страни в ЕС, която продължава да изпълнява Маастрийтските критерии. Това какво говори? Че управляваме правилно. А иначе удари винаги ще има. И сега ги получавам.
- Знаеш ли какво изпитва политикът, свален от власт?
- Страшно е като слезеш от власт. В България паднеш ли, е жестока работа!Ето най-пресния пример - Първанов изкара на повърхността всички тези хора, които сега са на върха в БСП, в най-тежкото време за БСП ги сложи на власт, накрая им направи коалиция, за да стане Станишев премиер. Кога Доган щеше да пусне на Станишев да стане премиер, ако не беше Първанов? Никога! И сега всички видяхме как го ошамариха Първанов по брутален начин. Не си правя илюзии, никой няма да бъде пощаден. Но аз искам да работя достойно за държавата. И като студент, и като каратист, и като главен секретар на МВР, кмет, и сега - работя с много желание и плам. И за моя радост винаги е зависело от мен.
- Наричат те генералисимус?
- Кой? Този, който е служил на ДС! Бившите партийни секретари, тези, които са козирували на режима? Те ли ще ми дават оценка?
- Но и сега всичко зависи от теб. Искаш да огрееш навсякъде в държавата, без теб нищо не може да се случи.
- Така разбирам управлението. Никой не ме кара насила. Правя го с удоволствие, защото виждам резултата.
- Не се ли уморяваш? Взимаш ли стимуланти, витамини...
- Не, не. Стимулант ми е футболът. И вярвам, че хората вече ми простиха това „хоби”, защото е евтино. Два часа отиваш на стадиона, риташ - хем е хубаво, хем е спорт, хем виждаш какви деца излизат като спортисти, играем заедно, после се снимаме. Така изпускам напрежението. А и да не говорим, че аз не обядвам и не закусвам. Вместо да седна на масата един час и половина, както правят всички останали, аз отивам и играя футбол. Така си поддържам формата. И напрежението изпускам.
- Стресна ли се, когато сестра ти влезе в болница?
- Много. И досега съм си стреснат. Още й треперят ръцете, тя прояви много мъжество и кураж. И продължава да стиска зъби. Но... още не сме се разминали напълно. Завчера си говорихме по телефона, ще отида да я видя сигурно тия дни. Ще намеря време.
- Много ли е силна връзката ви?
- Ами, кака си я обичам много. Аз бях по-глезеният вкъщи, на мама мецанка любимецът. Когато ме наказваха нашите, кака идваше и заставаше заедно с мен да търпи наказанието. Аз съм темерут, чумеря се и още повече нервирам нашите, а тя идва и реве вместо мен. Това си го спомням много ясно.
- За какво най-много ти се е карала майка ти?
- Майка най-много ми се караше, ако разбере, че съм се бил с децата в махалата. Веднага получавах контрашамар от нея. И тя не ме биеше със шамари, а имахме пред къщата едно растение с тънки извити клончици, не знам как се казваше. Майка откъсне една тънка пръчица и тръгне да ме шляпне по дупето. Аз обаче бях много гъвкав и само я чаках като замахне да подскоча и пръчката минаваше под краката ми.
- Тя не повтаряше ли?
- Не. Един път като е направила така, то се брои, че ме е била, макар че не ме е уцелила.
- А двойки писала ли ти е?
- Не, защото майка ми беше учителка от 1-ви до 4-ти клас и тогава нямаше бележки. Мама ме научи на А и Б. Беше ме научила още от 5-годишен да чета. Да имаш начална учителка в къщи - това е ужасно! Това за децата е все едно, че са на училище 24 часа.
- Първата цигара кога я запали?
- Никога не съм пушил цигари. На 45 години запалих пура. Не помня точно кога, но знам със сигурност, че до 40 години не съм слагал в устата ни цигара, ни нищо. Беше като закон - алкохол и цигари за каратиста са недопустими. Не съм и близвал. Аз и досега не се научих да пия, в момента и грам не пия.
- А пурите отказа ли ги вече?
- Да, от Нова година приключих с тях.
- Кой те насочи към каратето?
- Първо тренирах в таекуондо, после в МВР направиха федерация и минах в каратето.
- Оттам ли е хъсът ти винаги да си победител?
- Ами да, иначе ядеш бой. После си направих моя отбор в пожарната. Отначало ни се смяха, после ги напердашкахме всичките, станахме шампиони, а аз станах национален треньор.
- Защо говориш повече за майка си, а по-малко за баща си?
- Майка повече си я обичах, майка по цял ден беше с мен, татко работеше повече.
- А той някога удрял ли те е?
- Да. Баща ми ме нашамари веднъж много сериозно в четвърти клас. Имахме един доктор комшия, който ни беше издал, че берем ягоди. Мястото беше вилна зона и ние се бяхме шмугнали да си берем ягоди. Бяхме десетина момчета. Ле-ле какъв бой се разрасна из цялата махала! Оттогава не съм посягал да взема нещо чуждо.
- Значи, веднъж като ти кажат, че нещо е нередно, не повтаряш?
- Да. Човек трябва да се учи от грешките си. Тогава съм бил момче в 3-ти или 4-ти клас, но татко така ме нашляпа, че... до ден-днешен го помня.
- Не ти ли е мъчно, че нямаш дълбока връзка с дъщеря си?
- Обажда се детето, аз му се обаждам. Но, кой каквото иска да казва, не може да се съчетае подобна обществена функция като моята и личен живот. Не може!
- Добре, ама сърцето ти е празно!
- Пълно ми е с кауза! И искам тя да се случи. Искам да успея. Искам България да стане средноевропейска държава, но за да стане това, тя трябва да направи инфраструктурата. Просто не може иначе. Хората казват: „Вдигнете приходите, вдигнете пенсиите и заплатите!” Ама те не могат да се вдигнат от въздуха, не могат... Азбуката не се учи от буквата Ф или З. Първо е А, после Б, В, едно по едно се изгражда системата и тогава заработва целият механизъм.
- Не може само за магистрали да мислиш. Не искаш ли да се оглеждаш в едни влюбени очи на жена?
- Не. Жената означава ангажимент, аз нали виждам Цецо как е ангажиран. Виждам ги и другите около мен. Жената иска внимание, жената обсебва с присъствието си, тя те разконцентрира. Жената до теб означава, че трябва да планираш почивка, означава, че вечер трябва да си се прибрал, че в събота и в неделя трябва да й отделяш внимание. Ето, оня ден Делян Добрев го викнах тука в 11 вечерта и до 12 обсъждахме, защото си спомних, че през деня беше изложението “Произведено в България” - на малките и средните предприятия. И се сетих, че либерализацията на пазара на газа, която обявих, не знам дали сме я стартирали. Притесних се да не съм приказвал нещо, което да не се прави в момента. В единайсет часа го викнах. Ето, днеска е неделя, ти си тука. Ако имам жена до мен, тя ще иска да ходим в парка на разходка, напред-назад, на кино, на театър, кафе, ресторант.
- Тази самота не те ли убива?
- Не. Самотата ми помага. Защото мога да си работя по всяко време, без да се съобразявам с жена, деца, тъщи, лели, чичовци и т.н. Не мислиш дали жената спи или децата искат да ги водиш на зоологическа градина. Да, самотата е кофти в личен план. Не е добре. Тежи ми зверски! Аз съм социален човек. Обичам да играя карти, обичам да играя мач с приятели и добре че се върнах във футбола. Защото поне два часа на терена мога да бъда нормален човек. Иначе ще се разсипя. Такава радост изпитвам, като отида да ритам. Но пък толкова съм обсебен от желанието да успеем, че то компенсира другото.
- Говориш за жената, която иска. А ти какво искаш? Нямаш ли желание да отидеш с жена на кино, а не с Вежди Рашидов?
- Ако имам някакви желания, никой не ме е вързал на това място. Човек има избор - или се посвещаваш 24 часа на нещо и успяваш, или си правиш и други работи. Помниш ли, когато ти казах, че личният ми живот е провал. Като се върна назад – целият ми личен живот е в грешки. Цената на успеха е цената да се раздадеш, да си навсякъде по всяко време..
- И това разруши връзките ти с жените?
- С всички!
- Няма ли да се укоряваш някога за това?
- Ще се укорявам! Сигурно ще дойде време, когато ще съжалявам. Тогава вече властта, славата, успехът, всичко ще си е отишло. И ще дойде равносметката. Тя е тъжна, неизбежна, но аз съм си поел своя кръст! Да, празнотата е голяма. Част от живота ми мина, без да го видя. Всяко нещо си има цена.
- Съжаляваш ли, че се разделихте с Цветелина?
- Съжалявам, защото тя е умна жена, и безценни съвети дава, и е добър коректив. Но тя е дейна жена, тя е работеща жена, тя всичко си е постигнала сама и си го постига сама. И ако беше до мен сега, каквото и да направи, все ще кажат, че аз съм й го дал или заради мен е станало. Всичките критики, които отнесе, всичките хули... не беше честно към нея! От четири-пет години не сме заедно, а те продължават да й ядат ушите.
- Още ли е така критична към теб, както навремето е била?
- Да, и сега като има нещо, което не й харесва в това, което правя, ми се обажда и ми се накарва по стар обичай. За което съм й благодарен. Но личният живот не ме интересува.
- Тя ми беше казала навремето, че връзката ви е карма.
- Да, аз съм сигурен, че и тя си ме обича още, и аз храня най-добри чувства към нея. Но не беше честно, не е правилно да я измъчвам. Нито мога да й дам това, което като време и внимание й е необходимо, нито тя може спокойно да прави бизнес в България, което пък винаги е правила. Аз й благодаря, че се раздели с мене като с приятел. Когато се разделяхме и ги водехме тези разговори, че приключваме връзката си, се сетих навремето как дядо ми казваше: “Ще се жениш за жена, с която лесно можеш да се разведеш”. Много умен човек!
- Значи си страдал за раздялата си с Цветелина?
- Не искам да коментирам повече тези работи. Тези, които продължават да й ядат ушите, искам да знаят, че от пет години жената си има свой личен живот и не е честно да я привързват към мен. Защото тя може да има вече някой до себе си, който да се сърди, защото тези приказки може да го дразнят.
-А майка ти какви съвети ти е давала за жените, как да общуваш с тях?
- Тя държеше - имам ли връзка с жена, веднага да се женя за нея. Казваше ми: “Няма да лъжеш на хората децата, няма да ми водиш вкъщи разчекореници.” Много беше строга.
- И затова ли се ожени първия път?
- Да. (И много тихо) Ужасно!
- Разводът с първата ти съпруга беше ли предопределен?
- Ние се оженихме, защото жена ми беше бременна, а тогава такива работи не се допускаха.
- Искаш да кажеш, че си се оженил по необходимост?
- Да, майка и татко въобще не ни дадоха никакъв шанс да коментираме подобни теми.
- Как се случи?
- Бяхме студенти, в студентския град имаше една асамблея, там стана... Ама пък поне добра щерка имам.
- Колко време живяхте заедно с майка й?
- Малко.
- Разказва се историята, че след като сте се запознали с Цветелина, сте си разменили брачните партньори. Малко като бразилски сериал.
- Те искаха да ни правят на инат, селска работа! Не ми се иска да коментирам тия неща. Когато затворя една страница, не се връщам назад.
- Простил ли си на всички?
- Да, на всички! С уговорката - никога по никакъв начин да не ги виждам и да не ги чувам! И оттогава нито съм виждал, нито съм чувал тези лица. Детето си го гледам аз и си му помагам, и си го изучих, и си живее в Щатите, вече двайсетина години.
- Не ти ли се иска да щъкат около теб внуци?
- Иска ми се!
- Не смяташ ли, че по някакъв начин си ограбен?
- Ограбен съм, да! Това ми липсва. Но за мен времето мина... Тя /дъшеря ми/ си дойде и миналата година, и по-миналата. И си беше намерила даже работа в Министерство на финансите, защото в този сектор е много дейна. Като разбрах това, щях да му извия врата на Дянков. Казах му: „Не може и счетоводство да води, не може, разбери - ще пишат и ще говорят такива глупости!” И си я върнах обратно в Щатите. Не искам такива работи, не! Аз не случайно ти казвам, че нямам приятели. Нямам! Това е истината. Просто не трябва да правиш нито бизнес, нито да работиш, ако си ми приятел. То не е хубаво за хората да са ми приятели. Веднага пишат всякакви идиотщини, всякакви глупости. Кое момиченце си няма гадже на 17-18 години? Помниш ли, гаджето Веска как го изкараха първи бандит.
- Стенли?
- Какъв беше, аз му забравих името вече.
- Говориш за дъщерята на Цветелина Бориславова?
- Да, но понеже Веска отрасна при мене и си ме има за родител. Тя си ми вика “татко” на мене, то детето не е виновно. И говорят, че имал три бетоновоза някъде в метрото. Представяш ли си каква измишльотина... И това става тема №1 за медиите! Днес от дистанцията на времето се вижда, каква голяма глупост беше. Обаче това са нерви, стрес... Затова по-добре да няма никой около мен. Виждаш, нито ходя по ресторанти, нито ходя по кафета, нито ходя по... На кино ходя само с Вежди. Не искам с никого да ме свързват, не искам никакви корпоративни интереси да ми пришиват. Интересува ме само държавата.
- “Няма да ми простят” - пак е реплика от наш разговор, когато стана главен секретар на МВР, “няма да ми простят бандитите, няма да ми простят всички тези, на които по някакъв начин съм попречил на бизнеса им”...
- ...на престъпния им бизнес. И виждаш, че сега това, което се случва в момента е в продължение на това, което съм ти казал преди години. Виждаш какви хора арестуваме, какви хора издирваме, в какви мрежи.
- Имаш ли страх за живота си?
- Преди, да. Сега вече, не. Закога? Лошото е да те утрепат млад. Сега вече... Ще кръстят Академията на МВР със сигурност на моето име (смее се) или някоя улица в Банкя. Всеки човек има този страх, но какво да правя. И неслучайно всички евроатлантически партньори отчитат реформите и борбата с престъпността. Виждаш, рейтинговите агенции буквално размазват банковата, държавната система, всичко в Европа. А на нас ни вдигат оценките. Важното е да успеем това, което сме започнали. Стане ли - друго не ми трябва!
- Много болезнено приемаш загубите, неуспеха?
- С всеки е така. Какво мислиш, че на Станишев му е хубаво да пада?! На никого не му е хубаво. И ние като загубим някъде, първо търсим вината в нас, а не в другите.
- А когато загубиш, затваряш ли се в себе си, за да се концентрираш за следващия път?
- О, да! Събирам хората и екипа и питам: защо се провалихме, къде сгрешихме, защо така го правим. Ето, сега във Варна е изключително зле партийната организация и следващата седмица ще поработя активно по нея.
- Станишев те упрекна, че вече си на изборни обороти.
- Аз съм на избори всеки ден. По време на официалната кампания аз посещавам най-много пет-шест места, питай го Цецко. В този период не мърдам от нас. Хората знаят, че тогава ходиш да агитираш. Но те, ако не са научили до този един месец преди изборите какво си направил, безсмислено е да ходиш да си губиш времето, за да ги убеждаваш. За мен предизборната кампания е почивка. И затова обикновено по това време аз се оперирам, лежа си у нас, почивам си, събирам сили, защото в останалите дни не ми стига времето за това. А иначе от първия ден на мандата аз съм на избори. Не случайно всеки ден имам по три, четири, пет мероприятия. Всеки ден!
- Колко лентички си събрал?
- Не знам, много са.
- Изброила съм обектите, които си открил за три години – 171!
- Искам това да отбележиш - 15 километра готова магистрала, 15 километра! Няма кой да я разруши освен мен. Минах и я разруших, защото не е спазена процедурата /Лот 3 на „Тракия“/. Това има и превантивен ефект. Всички други строители да знаят, че не могат да ми извиват ръцете с нищо!
- Аз бях минала по тази магистрала два дни преди теб и снимах пепелта под асфалта. И тъкмо щях да пусна снимките в пресата, когато обяви, че си наредил да се преасфалтира.
- Ако не бях го направил, след време щеше да стане както е “Ботевградско шосе”, както е северната тангента. Това, което аз съм построил като кмет, не е мръднало, особено - булевардите. Включително и т. нар. „Цариградско море“, както писаха тогава медиите. Не е мръднал. И пет години не му го платих на строителя.
- Още ли страда душата ти за полицая в теб?
- Никога не съм крил – единственият случай, в който аз съм погледнал с огромна омраза Цветелина, бе вечерта, когато напуснах МВР и седнах у нас, а тя ми каза: „Запомни, МВР вече никога няма да съществува за теб. Затвори тази страница!“ И аз я погледнах като най-големия враг. Защото само два пъти съм проронил сълзи в живота си – когато почина майка и когато напуснах МВР. Благодарен съм на Господ, че ми даде възможност да опитам отново да бъда полезен на обществото. Искам да се случат нещата у нас. Искам.
- Власт, пари, слава. Според твоята класация кое е най-важното?
- Властта, особено в условия на криза, не е преимущество, а отговорност. В човешки план няма полза от тая власт - да ти е по-топло, да ти е по-комфортно или по-хубаво, не е. Парите - дано всички политици схванат, че влезеш ли в политиката - не ти трябват. Не можеш да ги харчиш. Някой може да си мисли, че тайно през друг ще инвестира - веднага се разбира. Така че и парите не са нужни на практика.
- Славата?
- Славата - никой не може да ми я вземе. За тези десет години в личен план ми е достатъчна. Благодаря на хората за подкрепата. Ако се държим заедно, ще преодолеем и кризата. Дал съм максимума и за хората, и за държавата, и знам, че това което правим, е единствено правилното. Вярвам, че Бог ми помага. И съм убеден, че ще успеем. Искам и хората да ми вярват, че няма да отстъпя от това, което съм им обещал.
След това интервю с Бойко Борисов се срещнах и с Цветелина Бориславова. Поисках да чуя и нея след тяхната раздяла. „Всичко, което беше между нас, съм ти го споделила в онзи разговор /юни 2006-а/, който ти озаглави „Връзката ми с Бойко е карма“. Днес ще замълча.“ Цветелина казва това с една тъжна усмивка, с която прикрива внезапно връхлетялата я емоция... Още тогава, докато беше кмет на София, връзката им като че ли се пропука. Бизнесът й вървеше стремително, общественото й влияние растеше, тя стана и почетен консул на Исландия у нас, търсена и уважавана, където и да се минеше, Бориславова пръскаше очарование, стил и елегантност. Властта и ангажиментите на Борисов обаче сложиха своя отпечатък върху чисто човешките им отношения. Цветелина застана до него в нощта на най-голямата победа на Генерала през 2009-та, но това беше приятелски жест. Раздялата им вече беше факт. Той стана премиер, но и до днес дама до него няма. А Цветелина ... нейната драма е в това интервю.
Сп. Биограф, бр.11
