СИРЕНИТЕ НА ПУТИН

Юрко Прохаско

20.10.2015

Източник: http://kultura.bg/web/сирените-на-путин/

Одисей и сирените, вазова живопис, 475-450 г. пр. Хр.

Разпадат се връзки, късат се приятелства, човек вече не разбира света. Сирените на Владимир Путин, пропагандните птички на Кремъл, разделят Европа. Големи части от европейското общество се хващат на тези напеви, докато други отхвърлят какофонията и отказват да бъдат съблазнени. На това отгоре напевите наистина не са красиви. При по-внимателно вслушване биха могли да се характеризират даже като грозни, а във всички случаи са изпълнени с омраза. Защо тогава да се хващаме на тази омраза, след като тя неприкрито е насочена срещу Запада? Откъде иде тази мазохистична наслада от самокастрирането? Радостта от унижаването? Сладостта от лъжата?

Би било грешка в този феномен да се вижда краткосрочно заблуждение на някакво незначително малцинство. Също така малко помага представянето на въодушевлението от Путин и неговата война в Украйна, нарастващо из западните коментари в мрежата, като продукт на платени кремълски тролове. Не, не е просто да бъдат действително разбрани разбиращите Путин. Естествено, няма една обясняваща всичко причина на тази склонност, още повече че между различните общества в Европа има съществени културни и исторически различия. И все пак: ние едва ли бихме могли да проумеем чудовищната привлекателна сила на кремълската пропаганда, ако не се опитаме да потърсим по-дълбоко лежащия общ знаменател.

Най-напред се забелязва, че Путиновите послания се състоят от противоречия. Това, което привично би се възприемало като решаващ недостатък на тази пропаганда, се проявява в практиката като нейна най-висша добродетел. Важно е да се фиксират трите носещи тематични блока, действащи в тази връзка. Първо, нетърпящата никакво съмнение прослава на велика Русия, на нейното минало, нейното настояще и славното й бъдеще. Второ, унищожителната критика на западните ценности и държавни устройства (контрастът със собствената свобода за цивилизационни грешки не би могъл да бъде по-голям). Най-сетне, оклеветяването на Украйна, респ. оклеветяването на всичко украинско, което схваща себе си тъкмо като украинско, а не като малоруско.

Тази прослава, тази критика и това оклеветяване се правят неизменно от инсценираната перспектива на другостта, на не-принадлежността към този днешен разтлян, лъжовен свят. Тя дава възможност на Владимир Путин да предизвиква впечатлението, че упражнява последователна, непартийна критика на системата. Всичките ви системи се провалиха, казва той, всичките ви модели се изхабиха, на Запад вече цари само пустота, велика криза на смисъла. А онези, които са заинтересовани от съхраняването на тази хилава система, са според Путин в съзаклятие срещу останалите. Вие, скъпи европейци, сте системно лъгани от тези ваши съвременници, манипулирани и използвани, а ние, руснаците, прозряхме това. Разбира се, няма да продължава още много дълго, докато този осъден на залез свят разбере, че съществува само една спасителна алтернатива. Тя се задава от Москва, от третия Рим (при което никой в Москва не е в състояние да подскаже в какво всъщност се състои тази алтернатива). Оттук следва: ако политиците ви постоянно ви лъжат, ако се проявяват като импотентни и некомпетентни, откъде трябва да следва, че ви казват истината за Украйна?

Да, какво става всъщност в Украйна? Само много, много малко европейци, живеещи западно от Украйна, с изключение навярно на поляците, са способни да отговорят на този въпрос. Малцина са, които знаят колко голям е копнежът по демокрация и собствена държавност при повечето украинци, въпреки източно-западното напрежение, малцина са се занимавали с украинския национализъм. Неспособността да се каже нещо за Украйна, да се създаде някаква представа за нея, се компенсира от потребността да се говори за Украйна, тоест да се подхваща онова, което твърди Кремъл за тази страна. Това в никакъв случай не се отнася само за сегашните събития, а за Украйна изобщо, включително за нейната история. Рутинното неразбиране на Украйна е свързано със сирените на Путин. Берлинският историк и публицист Карл Шльогел е прав, когато казва, че разбиращите Путин са възможни единствено върху фона на неразбиращите Украйна.

По време на майданската революция имаше кратък, емоционален, повърхностен интерес към Украйна, но той се изпари, щом положението стана малко по-сложно. Това, че западноевропейците пропуснаха през последните 25 години да се информират относно Украйна, позволява само един горчив извод: като важно на Запад се възприема само онова, което е масивно, като атрактивно – само онова, което има някаква пост-имперска аура, като секси – само онова, което е достатъчно екзотично. А Украйна не е нищо от всичко това. Ето защо има съмнения дали тя изобщо е някаква самостоятелна страна, или е само покрайнина на други империи, на руската преди всичко. Руската култура, непременно изписана с голяма буква, се познава. Затова с руснаците може да се говори на равна нога и да им се има доверие.

Това поведение е не на последно място във връзка с изтласкания, схващан като преодолян собствен империализъм. Струва ми се, че налице е не само пасивна липса на интерес към Украйна, а и активно изтласкване на онова, което разкри майданската революция.

При Майдана става дума не само за екзистенциалните въпроси на Украйна, а и за няколко важни въпроса на съвремието: партиципативната демокрация, гражданската отговорност и солидарност, легитимността на властта, бъдещето на пост-етническите нации, бъдещето на неолиберализма. Неразбирането на Украйна е обаче само фонът, а не обяснението за действеността на Путиновата пропаганда. Тя апелира към примитивното в човека, тя внушава един прозрачен свят. Прикритият екстремизъм на този светоглед намира в еднаква мяра отзвук и в левия, и в десния лагер. Радикалностите се привличат.

Путиновият антиамериканизъм също е една от причините за неговата всесветовна популярност.Антиамериканизмът може да е израз на антикапитализъм, на антиглобализъм, на антинеолиберализъм, но и просто на завист срещу една хегемонна сила, каквато самият ти би искал да си или която на времето е съдействала за демонтажа на собствената ти империя. Достатъчно често антиамериканизмът е наметалце на антисемитизма.

Мелодията на Путиновите сирени е композирана контрапунктно. Тя достига до две иначе несъвместими групи реципиенти. Аз ги наричам „група на страха“ и „група на ресантимента“. Първата страда от Стокхолмски синдром, отъждествява се с агресора. Най-важното е да няма нова, още по-голяма война, най-важното е всичко да се приключи с тази по-малка жертва, била тя Грузия или Украйна, най-важното е да съхраним благосъстоянието си. Човек е готов да признае претенциите на престъпника за оправдани, да извлече „исторически основания“, а напротив да гледа жертвата като провокатор и даже като предмет на заслужено наказание.

Втората, „групата на ресантимента“ се вслушва в Путин поради тежко накърнен гняв срещу собственото правителство или понеже чувства потвърждение на своя собствен екстремизъм и популизъм. Към верните слушатели на Путин се числят привържениците на Националния фронт във Франция, на „Йобик“ в Унгария, на гръцката  „Златна зора“. Това са граждани, пренатоварени от модерността и копнеещи края на отворения свят.Следователно, първата група иска да запази на всяка цена сегашния status quo (и тази цена се оказва наистина много висока), втората пък иска на всяка цена да го разруши.

При скорошната реч на Путин пред Генералната асамблея на ООН човек имаше възможност отново да се порадва на този риторичен репертоар. Веднъж Путин говореше като мъдър, премерено размишляващ, загрижен за световния мир държавник. Друг път пръскаше отрова и заплашваше. Речта му очевидно се основаваше върху допускането, че светът не познава Украйна, а и не иска да я познава, поради което на подбраната публика могат да бъдат разказвани произволни истории. Американците били подкрепили някакъв държавен преврат в Украйна, страната била по принцип всичко друго освен цивилизована, но това било второстепенно. Най-важното е, че сега ние заедно се борим срещу тероризма в световен мащаб. И това съчетано с необузданото желание – опаковано като критика на американския хегемонизъм – на всяка цена сам да бъдеш световна сила. В тази ценностна система величието е всичко, останалото е нерелевантно. Насилието надделява над силата.

На тези напеви трябва не само да се устоява, но и да им се противостои. Двата пътя откриваме и в гръцката митология – пътя на Одисей и пътя на Орфей. Отворените общества не могат да си позволят да държат ушите си затворени. Това, което следователно остава, е просто да се пее по-добре. Но да се пее по-добре в никакъв случай не означава да се правят опити за подхващане на контрапропаганда, за да се заглуши пропагандата. А означава онова, което препоръчва Зигмунд Фройд: припомняне, повторение, преработка.

Юрко Прохаско е есеист, преводач и психоаналитик. Живее в Лемберг.

Преводът е осъществен по: Süddeutsche Zeitung, N 226, 1 Oktober 2015

Превод от немски: Георги Каприев

Евразийството – рискът на идеологията

Неделя, 21 Септември 2014 16:25

Автор: Димитър Спасов, Списание Християнство и култура, бр. 93

На 29 май тази година президентите на Русия, Казахстан и Беларус подписаха дълго подготвяния договор за Евразийски икономически съюз, който ще започне да действа в началото на 2015 г. Армения и Киргизстан вече заявиха намерението си до края на годината да се присъединят към новата общност. С население от 172 мил. души, територия от 20 мил. кв. км. и брутен вътрешен продукт от близо 2,9 трилиона долара новият съюз ясно заяви намерението си да играе основна геополитическа роля в новия свят, като се превърне в притегателен център за държавите от бившия СССР, както и във важен партньор за страни като Иран, Турция, Индия и Китай. Предстои да видим доколко жизнеспособен и привлекателен за други страни ще бъде новият проект, който се приема далеч нееднозначно и в самите страни-учредителки. Неслучайно важните интеграционни въпроси, свързани с финансовия регулатор, общата валута, общата политика в търговията с енергоносители, правомощията на съда на общността и други сходни проблеми бяха отложени за 2025 г. или за неопределен срок от време.

Въпреки че новото наднационално обединение обяви себе си преди всичко като интеграционен икономически проект, преследващ модернизация и по-голяма конкурентност на световния пазар, неговото създаване не би било възможно без идеологическа и геополитическа обосновка, която му дава евразийската доктрина.

Всеки опит за сбито изложение на евразийството се натъква поне на няколко трудности. Първата от тях е, че евразийството никога не е било цялостно и систематично учение, със собствена методология и научен апарат. Нещо повече, по сполучливата забележка на Николай Бердяев „евразийството е преди всичко емоционално, а не интелектуално течение и неговата емоционалност е реакция на творческите национални и религиозни инстинкти на случилата се катастрофа (Октомврийската революция)[1]”. Евразийското движение сред руската емиграция не успява да създаде философска школа. По-скоро можем да говорим за аморфна група съмишленици (някои от които впоследствие стават непримирими критици на предишните си увлечения), гравитиращи около няколко основни теми и интуиции. Никой от основните представители на движението не е философ и това предопределя интереса на евразийците към различни, съвсем конкретни области на хуманитарното знание. Така например кн. Н. Трубецкой (1890-1938 г.) е филолог и лингвист, един от основателите на Пражкия лингвистичен кръжок, П. Савицки (1895-1968 г.) ‒ географ и икономист, П. Сувчински (1892-1985 г.) ‒ музиковед и  литературен критик, Г. Флоровски (1893-1979 г.) ‒ историк и богослов, Г. Вернадски (1877-1973 г.) ‒ историк и геополитик, и т.н.

Началото е поставено в София през 1921 г., когато излиза първият евразийски сборник „Исход к Востоку. Предчувствия и свершения. Утверждение евразийцев”. В него са публикувани десет статии на основателите на евразийското движение: два материала на княз Николай Трубецкой и по три статии на Пьотр Савицки, Пьотр Сувчински и Георги Флоровски. Година по-късно в Берлин излиза вторият сборник, озаглавен „На путях”, през 1923 г. ‒ третият, „Россия и латинство”. В тях вече имаме основните интуиции и твърдения на евразийството, отличаващи го от пъстрата и многолика руска емиграция в Европа.

По-голямата част от емиграцията възприема руската революция като катастрофално, но случайно събитие, като фатална грешка, исторически нонсенс, който те отказват да приемат. За тях историята на Русия приключва в 1917 г. Тези хора напрегнато очакват реставрацията, вперили поглед назад в историята, отказвайки не просто да приемат случилото се, но и трезво да го осмислят. Сред тях има такива, които с години не разопаковат куфарите си с надеждата, че всеки момент ще се завърнат в освободеното от болшевишкия терор отечество.

При евразийците усещането за катастрофичност също присъства изключително силно, но за разлика от останалите емигрантски течения те са настроени про-революционно, а не контра-революционно. Според тях преди революцията и преди войната Русия само се е опитвала да имитира съвременна и цивилизована държава от западен тип (макар и най-недисциплинирана и неподредената от всички съществуващи, според Хърбърт Уелс). Революцията обаче сваля маската и пред нас застава една държава с две лица ‒  пише П. Савицки в статията си „Обръщане на Изток“. Едното лице е обърнато към Европа, а другото ‒ на Изток. Революцията е шанс за Русия да се завърне към своята изгубена идентичност, която столетия наред е потискана, идентичност, кръвно свързана с туранското начало и безкрайните азиатски степи. „Русия не е само Запад, но и Изток, не само Европа, но и Азия, и дори съвсем не е Европа, но е Евразия.”[2] Русия е континент в себе си, в определен смисъл равноправен на Европа. Нещо повече, видяна от тази перспектива, Западна Европа не е нищо повече от малък полуостров, разположен на Запад от Евразия. Тази теза се превръща в крайъгълен камък на евразийството.

Революцията спомага СССР да се разпростре върху географските граници на евразийския свят и е една възможност за ново, автентично развитие. Евразийците подлагат на критика комунистическата идеология като типично западен продукт, както и враждебното отношения на болшевиките към религията. Като цяло обаче виждат в революцията историческа възможности за възраждане на евразийското начало в Русия, за създаване на голяма федерация със силна централна власт и местно самоуправление. Октомврийската революция е спонтанен израз на „московската“, „евразийската“ Русия, която след два века потискане взима реванш над „романо-германската“, „петербургска“ Русия. Накратко за евразийците революцията е вдъхновяващ проект, върху който може да се надгражда. Именно в този дух е написан Евразийският манифест от 1927 г.

В текстовете на ранните евразийци присъства мощна критика към западноевропейската цивилизация, граничеща на моменти с открита враждебност. Западът е критикуван за своето културно високомерие, за отстъплението на католицизма и протестантизма от истините на Христовата църква, за господстващия индивидуализъм, меркантилност, опиянение от техническия прогрес. Особено притеснителен за тях е кошмарът на всеобщата европеизация и универсалистките претенции на Европа, които тя налага със сила и хитрост на целия свят, без да се съобразява с правото на всяка една култура да се развива по свой собствен път и вътрешна логика. Проблемът според тях се задълбочава от факта, че Европа е тежко болна, поразени са най-дълбоките й устои, но с цената на материалното си благосъстояние и технически напредък тя успява да прикрие и временно да отложи своето неизбежно поражение. „Трябва да свикнем с мисълта, че романо-германският свят със своята култура е нашият най-зъл враг” ‒ пише княз Н. Трубецкой в книгата си „Европа и човечеството”. Бердяев е особено поразен от тази черта на евразийците, тъй като според него „култивирането на нелюбов и отвращение към други народи е грях, за който следва да се каем. Народите, расите и културните светове не могат да бъдат изключителни носители на зло и лъжа”[3], тъй като подобна гледна точка очевидно не е християнска. Християнството не различава злото по географски и етнографски признак.

Друг много важен момент, постоянно присъстващ в съчиненията на евразийците, е темата за „месторазвитието” или за значението на географския фактор в развитието на светоусещането, културата, историята, езика и стопанския живот на народите. Многообразието на географския ландшафт, върху който се случва развитието на държавите или народите, в значителна степен предопределя пътя на това развитие. Степните масиви формират номадските империи (скити, монголи, татари), пустинята ‒ ислямската цивилизация, огромните горски масиви и степи изграждат самобитната руско-евразийска цивилизация и т. н. П. Савицкий особено акцентира върху начина, по който усещаме обкръжаващата ни действителност. Морското усещане е западноевропейското, атлантическото възприемане на света. На него му противостои диаметрално противоположното континентално или монголсковъзприемане на света. Макар и различни, тези два свята имат равно право на съществуване, стига да не си натрапват собствените ценностни системи.

Отношението на евразийците към православната вяра е повече от двойствено. От една страна, те подлагат на яростна критика католицизма и протестантските изповедания за отдалечаването им от истините на вярата, съхранени без изменение единствено в православието. Също така критикуват болшевишката държава за преследването на Църквата и за дълбокото й неразбиране на важността на вярата за руския народ. В същото време тези пазители на отеческата вяра в своите съчинения постоянно превръщат православието във функция на етатистките си теории за държавно устройство, акцентират предимно върху социално-организационната и консервативно-охранителната му роля в обществото. Подобна „обслужваща“ роля на православието неизбежно го превръща в „сол, що не соли”, в празен идеологически конструкт.

Приносният характер за науката на част от евразийците е в обръщането им към наследството на Чингис хан(заглавието на една от книгите на кн. Н. Трубецкой). Интересът към монголо-татарското владичество, към историята на степните номадски народи, техните езици и култура водят до необичайни и любопитни интерпретации на руската история. Монголо-татарското иго не просто е исторически реабилитирано, а му се придава значението на основен, формиращ елемент в руската история. Именно сливането на славянското начало с туранското превръща множеството раздробени княжества в световна империя. Земите около Киевска Рус, които попадат под европейско влияние, постепенно се разтварят в него и губят своята самобитност, както и своята политическа и културна самостоятелност. Монголо-татарското иго действително откъсва териториите на Древна Рус от Европа, но в същото време ги прави част от могъща континентална империя, простираща се от Тихия океан до Средиземно море. Точно тези  територии, които впоследствие влизат в Златната орда, благодарение на татарите запазват своята самобитност и по-късно възкръсват в Московското царство. Безценен е опитът от държавотворчеството, който русите извличат, бидейки част от стройно организирана, централизирана държава, в която е силен култът към лоялност, подчинение, общият интерес господства над частния, цари дух на саможертва и има строги закони. Освен това врагове на империята са били нейните западни съседи ‒ Литва, Унгария, Полша, които са  неприятели и на Русия.

Подобни разсъждения на евразийците, най-вече в съчиненията на Г. Вернадски и Н. Трубецкой, позволяват на Н. Бердяев да заяви:

„Понякога ми се струва, че на тях им е близко не руското, а азиатското, източното, татарското, монголското в руското. Те очевидно предпочитат Чингис хан пред св. Владимир. За тях Московското царство е покръстено татарско царство, московският цар ‒ оправославен татарски хан… Християнството не е победило напълно в евразийското царство. Любовта към исляма, склонността към мохамеданството е твърде голяма при евразийците. Мохамеданите са по-близо до евразийското сърце, отколкото западните християни”[4]. 

В края на 20-те години от миналия век евразийското движение вече е успяло да организира собствено книгоиздателство, периодика,  политическа партия и да се разпадне на враждуващи крила. В началото на 30-те години дейността и влиянието му сред руската емиграция постепенно замират. Човекът, който в следващите десетилетия възражда интереса към част от евразийските теми и въпроси, е Лев Гумильов (1912-1992 г.) ‒ синът на Николай Гумильов и Анна Ахматова. Полиглот, преводач, ерудит, археолог и историк-етнолог, той посвещава живота си на изследването на Изтока и на степните номадски народи. Автор на множество изследвания, посветени на древните тюрки, хазарите, хуните и монголите, Л. Гумильов е известен с пасионарната си теория за етногенезиса, с помощта на която се опитва да обясни закономерностите на историческия процес. Научната общност се отнася повече от сдържано към тази теория поради невъзможността тя да бъде верифицирана. В края на живота си Гумильов нарича себе си "последния евразиец".

Истинският ренесанс на евразийските идеи настъпва в катастрофичната епоха след разпадането на Съветския съюз и зейналия в постсъветското пространство идеологически вакуум. Движещата фигура на движението, което нарича себе си неоевразийство, е Александър Дугин ‒ социолог, политолог, краен традиционалист, православен старообрядец.

Разпадът на държавността в Русия и бившите съветски републики, неуспехът на половинчатите и неумело проведени либерални реформи в икономиката, пълната липса на координатна система, в която да се осмисля случващото се и да се предлагат решения, моралната деградация сред огромната маса от населението правят възможно избуяването на много радикални и екстремистки идеологии. „Прощъпулникът“ на самия Дугин в голямата политика е съучредяването заедно с Едуард Лимонов на Националболшевишката партия, обявена от мнозина за откровено фашистка.

Последните десетина години А. Дугин посвещава всичките си усилия за създаването на идеологическа платформа за официалната държавна власт, в резултат на което се превръща във властелин на умовете на руския държавен елит.

Какво ново предлагат неоевразийците? Взимайки на въоръжение основните тези на класическото евразийство, те го превръщат в идеологическа, мирогледна и политическа програма за реална, дълбинна промяна в руското общество. Целта е извършването на своеобразна консервативна, антиглобалистка революция и появата на нова геополитическа алтернатива, която да противостои на господстващата атлантическа, либерална, западна цивилизация, възприемана като най-голямата заплаха за Русия, която имала собствен, уникален път на развитие. В името на този консервативен, традиционалистки проект в качеството на съюзници са привлечени крайно десни и крайно леви западни мислители, яростни критици на западния свят. Сред тях откриваме имената на Рене Генон, Юлий Евола, Ален дьо Беноа и др. Широко се използват и идеите на големите имена в геополитиката като Дж. Маккиндър, К. Хаусхофер, Н. Спикмън, З. Бжежински. За разлика от класическото евразийство вече не се говори за романо-германски, а за англосаксонски свят, доминиран от САЩ.

Манифестът на неоевразийците обхваща всички основни сфери на живота: държавно устройство, религия, култура, икономика, отношения индивид-държава, междудържавни отношения, като претендира да изгражда наднационална и надконфесионална евразийска общност. Съвсем сбито изложени основните му тези звучат така[5]:

- Стратегическа интеграция на държавите от постсъветското пространство на основата на нова идейна, икономическа и административна основа (за радост на прибалтийските републики, те са изключени от този интеграционен процес като принадлежащи изцяло към европейската цивилизация).

- Разпростиране на тази „вътрешна“ интеграция по оста Москва-Техеран-Делхи-Пекин с цел достъп на Русия до топли морета по пътя на мирно, открито и приятелско сътрудничество.

- По отношение на Запада приоритет е сътрудничеството с европейските държави, които вече не са олицетворение на „световното зло“ (тази роля се изпълнява от САЩ). Евразийска Русия трябва да стане освободителка на Европа от американската политическа, икономическа и културна окупация.

- Последователен антиглобализъм. Всички антиглобалистки тенденции по дефиниция са евразийски. Акцент върху евразийския федерализъм с широка културна и икономическа автономия и строг централизъм по всички въпроси, свързани с интереса на държавата.

- Приоритет на общественото над индивидуалното, подчинение на икономическите модели на социалните задачи. Колективен принцип на водене на стопанството и справедливо преразпределение.

- Евразиецът е силен, пасионарен, здрав и красив човек. На култа към уродството, патологията, цинизма и сурогатите на атлантическите ценности трябва да се противопоставят физическото и духовното здраве, силата, доблестта, верността и честта.

- Конструктивен диалог в религиозната сфера сред традиционните за Русия конфесии ‒ православие, ислям, юдаизъм и будизъм. Създаване на общ стил на евразийска духовност, който не променя догматите на вярата. Тук като цяло е запазено с пълна сила „функционалното“ отношение към православието и Църквата, които имат обслужваща роля в общата идеологическа рамка.

Внимателният прочит на поведението на Русия през последните десетина години ще ни даде отговор, защо неоевразийците възторжено приветстват официалната държавна власт и политиката на президента Владимир Путин. Социалното и геополитическото инженерство, идеите, попаднали на улицата сред живия живот, винаги крият огромни рискове. Особено, когато става дума за доктрина, изтъкана от противоречия между интеграционни, изолационистки и конфронтационни тенденции.

За съжаление евразийската доктрина не е сред интелектуалните продукти, които можем просто да анализираме и теоретизираме, защото  ни се налага да  живеем с нея.

---

Бердяев,  Николай. Евразийцы. Путь. Сент. 1925.  №1. - с. 134-139.
Савицкий, П. Поворот к Востоку. В сборника Исход к Востоку. Предчувствия и свершения. Утверждение евразийцев. Книга 1
Бердяев,  Николай. Евразийцы. Путь. Сент. 1925.  №1. - С. 134-139
Бердяев,  Николай. Евразийцы. Путь. Сент. 1925.  №1. - С. 134-139
Евразия превыше всего. Манифест евразийского движения http://www.evrazia.info/article/1838

В барабана на руската рулетка има само едно гнездо без куршум

Георги Боздуганов

В едно по-далечното минало бащата на народите Иосиф Сталин имаше големи планове за България. Искаше да присъедини нашата страна към един разширен Съветски съюз, както заграби прибалтийските републики, или да я направи изцяло подвластна макар и формално независима държава, управлявана от предани послушници. Тези намерения бяха ясно изразени в мотото на неговата доктрина: "Втората световна война трябва да завърши с болшевизацията на Европа, а Третата световна с болшевизацията на целия свят".

Мечтата на Сталин да превърне света в съветска държава, командвана от Москва, не се сбъдна, но успя да събере половин Европа в съветско генералгубернаторство, официално наречено лагер(социалистически).

Тодор Живков на два пъти се опита "да напусне" лагера в посока нагоре като включи България в състава на СССР. От Москва не приеха предложението по международни съображения, но ясно установените господарско-слугински отношения бяха недвусмислено изразени от Живков пред писателя Георги Марков с фразата: "Ти знаеш ли на тази среща Брежнев как ме дра?". Тези отношения изглеждаха приключени с разпада на СССР. За съжаление, само изглеждаха...

От московските коридори на властта 

бе подета политическа линия за ново подчиняване на България. Вместо с армия и окупация, днес кремълските интереси се налагат чрез икономически средства и отглеждане на предан олигархичен елит.

За осъществяване на новите планове бе необходимо последователно да бъдат постигнати:

- пълен контрол върху националната енергетика с налагане на монополни цени на петролните горива, газа и изграждане на ядрени мощности, чиято цена, бъдеща работа и условия за безопасност зависят изцяло от волята на Москва.

- регламентирани дългосрочни договори за пренос на руски енергоизточници към други страни през българска територия при минимално заплащане.

- придобиване на значима собственост във финансовия сектор, транспорта, телекомуникациите, медиите и други важни области за развитието на страната.

- лишаване на необвързания с Кремъл български бизнес от възможности да се развива и печели, постигнато чрез поддържане на едни от най-високите цени на течните горива в Европа при същевременно наливане на пари в контролирани компании, които завземат пазара.

- установяване на проруска политическа власт чрез създаване на партии, които да поемат или контролират държавното управление.

- използване на българското членство в ЕС и НАТО за прокарване в тези структури на удобна за Москва политика.

Като подходящи инструменти за постигане на тези цели се прилагат:

- насаждане на популизъм и псевдонационализъм. Омайване с абсурдни обещания за безмерно благоденствие на живеещи в бедност лековерни и полуграмотни хора и същевременно пропагандиране на заплахи от османска инвазия и западен колониален капитализъм. Старателно се избягва обстоятелството, че с Турция не сме имали особенни междудържавни проблеми повече от 100 години, партньори сме в НАТО, а турското бъдещо членство в ЕС зависи от нашия глас. С риторика за "колониалния капитализъм" се провокира недоверие към конкурентните на московските проекти чуждестранни инвестиции и се създава пренебрежително отношение към българското членство в ЕС.

- поддържане на държавно регулирана корупция, чрез която могат да бъдат държани в строго подчинение лица на различни властови постове. Естественото намаляване на финансовата помощ по европейските програми в резултат на корупционните практики е с второстепенно значение.

- създаване на манипулативна медийна среда, демотивираща морално и политически обществото, която същевременно да внушава индиректно изгодите на "братската" любов. Старото послание за жизнената необходимост от дружбата с великия Съветски съюз "като слънцето и въздуха за всяко живо същество", формулирано някога от Георги Димитров, най-предания чуждестранен сталинов слуга в историята, вече е непригодно. Заменя се с мантрите за освободителя, традиционните връзки, панславянството, православието и "Русия ни дава". Обстоятелството, че заплащаме всичко, което получаваме на възможно най-високите цени в Европа остава търговска тайна, неизвестна за редовия потребител на "братските блага". При възникване на "горещи теми" общественото внимание периодично се отклонява чрез подклаждане на реални или мними вътрешни проблеми, за чието "решаване" напористо се ангажират проруските формации и фондации, подкрепени със съответните логистични и финансови средства.

- тотално дискредитиране или заглушаване на всеки сериозен противник на московските планове, който се осмели да ги огласява и критикува.

Разликите в методите за маргинализирането и демонизирането на политици, общественици, журналисти или граждански групи се свеждат до вида и размера на използваните средства. За профанизиране на евентуална критика, като отрицатели на избрания "правилен" път се лансират медийни изяви на специално подбрани некомпетентни лица.

Богатата практика на старите пропагандни лаборатории на КГБ е показала в течение на десетилетия тяхната ненадминатост в създаването на всяка от посочените инсинуации.

КОЙ? КОЙ? КОЙ е изпълнителят на поставените задачи?

По-правилният въпрос е КОИ?

След овладяването на българската енергетика и други стратегически важните области, мощните икономически кръгове изпълняващи кремълския план започват да издигат като свои подизпълнители нови политически субекти.

Новоучредената формация на бившия президент Георги Първанов "АБВ" може да разчита както на директна подкрепа от Москва, така и на тактическа помощ от българското ядрено лоби. Сключените през 2008 година енергийни договори с Русия бяха обявени тогава от Първанов за "голям шлем". Големият шлем сега се оказа шапка на придворен слуга активиран да привлича недоволните социалисти от проевропейската линия на Станишев. Евентуалното влизане на "АБВ" в Народното събрание би поставило партията в положение на балансьор, наклоняващ отчетливо тежестта към руските стратегически проекти. Подобен лобизъм ще наблюдаваме и в Европарламента, ако Първановият кандидат успее да проникне там. Отправените обвинения на експрезидента към БСП и причината за напускането на партията са точно в тази посока - спирането на АЕЦ "Белене" и поставянето на"Южен поток" под регулацията на Европейската комисия. В добавка се поднови и риториката за смъртно опасния за българското Черноморие петролопровод "Бургас-Александропулис".

Това са 

трите брънки на четворния възел, 

с който трябва да се завърже и стегне докрай кремълската енергийна примка. Четвъртата е недопускането на проучвания за шистов газ и собствен добив на газ и нефт от българските находища в Черно море. "Лукойл -Нефтохим" и доставящият синьо гориво "Газпром" трябва на всяка цена да запазят статуса си на монополни доставчици.

В същия аспект, особено внимание заслужава учредената нова партия на Николай Бареков и нейната свързаност с Корпоративна търговска банка, медийната империя на Делян Пеевски - Ирена Кръстева и ДПС.

Корпоративна търговска банка (КТБ) е обща собственост на нейния управител Цветан Василев, руската Внешторгбанк (ВТБ) , и неясен омански финансов фонд. Руската ВТБ е създадена още в зората на Съветска Русия от Владимир Илич Ленин. Известна и до днес като банката на Кремъл, тя е извършвала в продължение на десетилетия основните валутни операции на Съветския съюз.

Още през 2007 година КТБ проявява силен интерес към строежа на АЕЦ "Белене" и поддържа тясно сътрудничество с фирмата "Риск инженеринг" на Богомил Манчев, който е главният радетел за осъществяването на руския ядрен проект.

Към КТБ преминава след поредица от сложни трансформации и българският "Петрол". Сменена е собствеността от изгонения като заплаха за националната сигурност Денис Ершов, през личният приятел на Путин и експрезидент на Калмикия, Кирзан Илюмжинов към КТБ. Така през декември 2013 година банката стана собственик на 340 бензиностанции, складове за гориво, инфраструктура и пр.

Година по-рано ВТБ и КТБ в съдружие придобиха и телекомуникационния оператор БТК-"Виваком". Руската банка заедно с Василев и Пеевски купи и "Булгартабак холдинг" т.е. българската тютюнопреработвателна и цигарена индустрия. Логично е да се запитаме колко силно зависи от това съдружие прехраната на тютюнопроизводителите, основния електорат на ДПС. И налице ли е поредният случай на търговия с влияние?

Участието на споменатите финансови институции и лица в редица други области на икономиката е било обект на множество журналистически разследвания. Някои са успели да стигнат до разгадаването на сложна плетеница от 107 офшорни фирми преди да се откажат. Желаещите да научат повече за връзките на Василев и банката с медийната империя на семейство Пеевски могат да прочетата анализите във вестниците "Сега" и "Капитал" , интернет сайта ww.svobodata.com и проучванията на журналиста Григор Лилов.

Според изнесената в медиите информация, семейство Пеевски държи чрез система от офшорни фирми значителен набор от средства за пропаганда: 4 телевизии, 4 радиостанции, 20 вестника,7 списания,12 интернет сайта. Огромното влияние над други медии с кредитна задлъжнялост към КТБ е аксиоматичен въпрос на очевидност.

ДПС и формацията на Бареков, вече в съюз с ВМРО, се радват на особената подкрепа на КТБ и медийната империя на семейство Кръстева - Пеевски.

На този фон 

изглежда политически шизофренно

хем чрез Пеевски, който е два пъти депутат от ДПС, да бъде направлявана политиката на движението, застъпващо на теория интересите на етническите турци, хем да се подкрепя националистически ориентираната коалиция на Барековата партия с ВМРО.

Дългогодишното близко приятелство на Бареков с Пеевски и общият бизнес на съпругата му с майката на депутата в изграждането на ВЕЦ-ове, не му пречат да зклеймява движението, публично да заявява "Никога коалиция с ДПС!" и да сипе закани че ще проверява с "чисти ръце" парите на партийните босове. И на самия депутат Пеевски!? А следователно и своите собствени пари, вложени в общия им бизнес, парите, с които е придобита къща за 1 милион лева и тези, които е получавал като заплата, работейки в медиите на Пеевски-Кръстева.

Лидерите на неговия коалиционен партньор ВМРО - Каракачанов и Джамбазки, които от години пледират за забрана и разпускане на ДПС като антидържавна партия, сега охотно минават под крилото на догановия депутат Пеевски и корпоративната група.

Парадоксите на "новите " политици не свършват до тук. Бареков обикаля мургавите махали, обещава безплатни таблети за децата, платен мързел във военна униформа за бащите и огромни финансови помощи на майките, чиято професия е раждането на деца, докато ВМРО от години е известна с острите си антиромски позиции и заплахи, стигащи до физическа разправа.

Шизофренно, ама още не съвсем… Заместници на Бареков в партията са известният русофил, журналистът със здрави комунистически корени Росен Петров и още по-известният Ангел Славчев. Славчев е координатор в Национално движение "Русофили", водач на митинги за запазване паметника на Съветската армия в центъра на София, лидер на комунистическата "Че Гевара", водач на акциите срещу проучванията за наличие на шистов газ предлагани от "лошата" американска компания "Шеврон", един от организаторите на "зимните протести" за сваляне на правителството на ГЕРБ. Беше забавно да се наблюдава как двамата заместници на председателя с трепет и вълнение слушаха приветствието на американския генерал Уесли Кларк, произнесено от трибуната на техния учредителен конгрес. Същият генерал, който някога беше наредил стрелба по руските войници, завзели летището в Косово, същият, който днес открито лобира в редица страни за добив на шистов газ и същата тази "Шеврон"! Шизофренно, ама не съвсем…

У. Кларк не е политик и никога не е бил. Той е военен пенсионер, занимаващ се с бизнес и надали се интересува от особеностите на родния политически пейзаж. Какви сделки си урежда с корпоративната група и нейните руски началници е негова лична работа. За Бареков и компания обаче бе важно да демонстрират с неговото присъствие, че Америка е с тях. Именно с тях, а не с всички онези стремящи се вече 25 години към западна демокрация и свободна от посткомунизъм България. За всички онези, които персонифицират думата "дудук" да е ясно, че има нова "Ялта", "Малта" или друга форма на договор за предаването ни в руска орбита. Инсинуацията, макар и добре измислена в кагебистките кръгове за подхранване на конспиративните теории, е твърде евтина за тези, които се замислят. Защото У. Кларк не представлява Америка, нито която и да било нейна държавна институция. Представлява единствено своите бизнес интереси и собствената си съвест, ако изобщо си дава сметка за същноста на събитието, в което участва.

Не споменавам названието на Барековата партия защото там напълно незаслужено присъства името на страната ни, а интересите, които тя защитава, са съответни на произхода на получаваните пари.

Твърде прибързано редица анализатори отписват създадената със същите пари "Атака". В тази партия е инвестирано много. Съвсем не е случайно Сидеровото присъствие на рождения ден на руския държавен глава, нито редовно оказваното му гостоприемство в руското посолство. Хулиганските изцепки са отблъскващи за хора, които и без тях не биха гласували за него. Не изглежда обаче да е намалял броят на лицата, за които уличната екзалтация на мнимо превъзходство и малко джобни пари за бира са в състояние да заместят необходимостта от активни мисловни процеси.

Колкото и парадоксално да звучи най-сложна изглежда позицията на БСП. На Станишев, Вигенин, Кутев, Нинова и компания не им е по вкуса да бъдат посрещани с открито високомерие в Москва и с прикрито пренебрежение в Брюксел. За тях е чуждо това, което беше норма за дядовците и бащите им. Или по-просто казано, те не искат да се борят нито за победата на световния комунизъм, нито някой да ги "дере" по господарски. Те са млади, с добро образование, носят хубави костюми и скъпи рокли, джобовете им са пълни и мечтаят да се изживяват като част от европейския политически елит. Залагат на своя лидер, поне докато е председател на евросоциалистите и са впрегнали всички усилия за успешно представяне на предстоящите избори.

Въпросът е дали тяхната настояща ориентация е искрена и европейските ценности са техен безпорен приоритет или изпълняват задача за дълбоко проникване в управлението на Евросъюза, където ще прокарват московските интереси. Въпреки изпращането на проекта "Белене" в глуха линия и упълномощаването на Еврокомисията да преговаря за "Южен поток", въпреки поредицата от напълно правилните външнополитически стъпки по украинската криза за мен е много трудно да повярвам в първото. Още повече когато трета възможност не съществува.

Шизофренните политически парадокси 

престават да изглеждат такива когато разберем общия знаменател на осъществяваното партийно строителство: CUIQUE SUUM - ВСЕКИМУ СВОЕТО!

Новите и традиционните членове на Петата колона се опитват да завземат " сърцата и умовете" на всякакви обществени групи . С мощни медийни кампании и приготвени сребърници отделните партии поемат инициативи и неистови обещания към комунисти, националисти, фашизоиди, етнически малцинства и бедни слоеве от населението, склонни да повярват в ново чудо. Привидно разноликите формации, понатрупали привърженици, се събират на финала в българският парламент и установяват власт в полза на тези, които са ги изградили.

Умишлено не споменавам никъде личната роля на Путин.

Дали принципната имперска политика ще се ръководи от Путин, Мутин или филанкишията няма практически никакво значение.

Образно казано в барабана на руската рулетка има само едно гнездо без куршум. Можем да го изберем без риск и без налучкване. Защото гнездото, което не води до фатален изход за щастие е безпощадно очевадно. Нарича се "Гласувам за независима европейска България".

Другото е отказ от национален суверенитет, превръщащ ни, ако не в кримска република, то във васална задунайска губерния.

Длъжни сме да убедим в това и всички, които са традиционно разочаровани или се канят да отидат за риба или за гъби. Длъжни сме с масов вот да преодолеем подготвения ни от Петата колона сценарий! Длъжни сме да гласуваме! На тези и на онези избори, които неминуемо идват.

Дай Боже, дотогава да има и едно националноотговорно обединение на разума, за да не се пилеят гласове на всички, които наистина милеят за България. 

Източник: http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/17642-ste-stanem-li-naysetne-zadunayska-guberniya.html

Забранява ли лустрация Европейската конвенция за правата на човека?

13.10.2013 г.
Александър Кашъмов

„Казаното отлита, писаното остава”, гласи древна римска поговорка. У нас често предпочитаме да слушаме пред това да четем. На 11 октомври 2013 г. Конституционният съд взе решение № 8 за 2013 г. със 7 на 3 гласа, с което обяви за противоконституционна нормата от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/, забраняваща лица с принадлежност към бившата ДС да са членове на регулаторния орган на електронните медии – СЕМ и на управителните съвети на БНР и БНТ. За да си представим ефекта на решението, е достатъчно да си спомним, че аудиторията на електронните медии е милионна дори в рамките на минути, за разлика от останалите медии. За да стигат до извод, че текстът от ЗРТ е дискриминационен, седемте конституционни съдии са се позовали и на практиката на Европейския съд по правата на човека / ЕСПЧ/. Според тях ЕСПЧ „отстоява разбирането, че лустрационните мерки могат да имат само временен характер, докато съществува заплаха за демократичния ред. При липса на такава заплаха лустрацията би била непропорционална по смисъла на конвенцията. Както отбелязва Съдът в Страсбург това с още по-голяма сила е валидно за държава членка на Европейския съюз, „защото демократичното й устройство е извън съмнение” (вж. Sidabras and Dziautas vs Lithuania – Applications; Rainys and Gasparavicius vs Lithuania – Applications nos 70665/01 and 74345/01; Zdanoka vs Latvia – Application no 58278/00). Поради това оспорените законови текстове са изцяло в несъответствие с чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото той изисква упражняването на правата и свободите, предвидени в конвенцията, да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на какъвто и да е признак.”
 А сега да видим какво разбиране отстоява ЕСПЧ в цитираните решения. В решението по делото Sidabras и Dziautas с/у Литва, окончателно от 27 октомври 2004 г., жалбоподателите се оплакват от прилагането на закон, който забранява на служители с принадлежност към бившата КГБ да заемат държавна служба и редица позиции в частния сектор (нотариуси, адвокати, учители, служители в банки, фирми в сферата на сигурността и др.). Съдът изрично отбелязва, че оплакването е единствено срещу забраната за заемане на позиции в частния, но не и в публичния сектор (§ 36 от решението). Още припомня утвърдената си практика, че „липсата на достъп до държавна служба сама по себе си не може да бъде основание за жалба по Конвенцията” (§ 46 от решението), а „Конвенцията не гарантира само по себе си правото на достъп до дадена професия” (§ 52 от решението). Обаче, „една далеч разпростираща се забрана за заемане на служба в частния сектор засяга личния живот” (§ 47 ). Съдът приема, че различното третиране според литовския закон има легитимната цел да защити националната сигурност, обществената безопасност, икономическото благосъстояние на страната и правата и свободите на другите (§ 55 ). ЕСПЧ приема по-нататък, че изискването за лоялност към държавата е необходимо условие за работа в държавна институция, но ограничението да се заеме работа в частна компания по съображения за липса на лоялност към държавата не може да се оправдае по същия начин от гледна точка на Конвенцията (§ 58 от решението). Що се отнася до дългото време, изтекло от преустановяване на принадлежността на жалбоподателите към КГБ, според Съда то „не е решаващо”, но все пак може да бъде сметнато за относимо към цялостната оценка на пропорционалността на мярката (§ 60 ).
 Също от уволнение служители в частния сектор при същите обстоятелства и същия закон се оплакват жалбоподателите и в другото цитирано решение – Rainys и Gasparavicius с/у Литва, § 33. В третото решение – по делото Zdanoka с/у Латвия пък първо става въпрос за кандидати за избор за евродепутати, оплакването е за нарушение на правото на свободни избори (чл.3 от Протокол №1), така че липсва въобще относимост към ситуацията, а освен това жалбата е отхвърлена от ЕСПЧ.
 От прочита става ясно, че липсва идентичност на цитираните случаи с нашия. Преди всичко, СЕМ е държавна институция, чиито членове се избират от Народното събрание, а не частна компания. Изискването на ЗРТ за лоялност към държавата не противоречи на Конвенцията, а лустрацията в контекста на държавните длъжности не попада в обхвата на Конвенцията, както се изясни. Членството в управителните съвети на БНР и БНТ пък не представлява работа нито в частния, нито в публичния сектор, поради което решенията на ЕСПЧ са напълно неотносими. За несъмнената демократичност на всички държави-членки на Европейския съюз, която обосновава недопустимост на каквато и да е лустрация, не прочитаме никъде в решенията.
 Дали конституционните съдии са се мотивирали непрецизно, дали някой не е чел решенията на ЕСПЧ, или не ги е превел правилно, или е разчитал, че хората в България не четат, може и да не узнаем. Но едно поне е ясно – че ако не в България, то поне в останалите 46 държави-членки на Съвета на Европа гражданите могат да дишат спокойно – Съдът в Страсбург никога не е заявявал, че изискванията за непринадлежност към бившите тайни служби на хора, заемащи държавни длъжности, представлява недопустима дискриминация.

Прикриваме 105 г. зловещата роля на Русия за Независимостта

Неделя, 22 Септември 2013, от Faktor.bg

22 септември е достоен за национален празник, а не 3 март - ден на окупация от Москва


Проф. Пламен Цветков

Обявяването на Независимостта е завършек на процеса на освобождение на България от османско владичество. Процес, започнал с учредяването на Българската екзархия през 1870 г. В рамките на Османската империя екзархията не е само независима национална църква, а и форма на вътрешна автономия, тъй като екзархът, избиран свободно от българите и утвърждаван от султана, се определя в султанския ферман като върховен представител на българската нация пред османските власти и пред правителството в Цариград.

Следващата крачка към превръщането на България в суверенна държава не е Санстефанският договор, който е в същината си договор за безсрочната окупация на страната от Русия, а Берлинският договор. Той спасява българите от руско владичество с цената на разпокъсването на нацията, но същевременно дава международна гаранция за възникващата българска държава.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България бележи нов решаващ момент в този процес, като не само отстранява една от неправдите на Берлинския договор, но

слага край и на руската хегемония,

застрашаваща самото съществуване на българите като народ. Както казах, завършек е именно прогласяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. Със Санстефанския, но без Берлинския договор, нямаше да има нито Съединение, нито Независимост, нито България.

В целия процес на подготовката и обявяването на Независимостта, задкулисните игри на Фердинанд са един злонамерен мит, целящ компрометирането на българската парламентарна демокрация. Фердинанд е бил владетел на една конституционно-парламентарна монархия и не е могъл да направи нищо без Министерския съвет, който на свой ред е избиран от Народното събрание.

Фердинанд не е могъл и не е и взимал каквото и да било решение без съгласието на Министерския съвет или на Генералния щаб. А и за разлика от белгийския си роднина Алберт І, Фердинанд никога не си е позволявал да командва лично армията, а е назначавал за целта свой заместник-главнокомандващ – генерал Михаил Савов (през Балканската и Междусъюзническата война) и генерал Никола Жеков (през Първата световна война).

Колкото до интригите на Великите сили, най-малко се знае и най-много се прикрива зловещата роля на Русия. Още Петър І е завещал на наследниците си да воюват за завладяването на Черно море, Цариград и Протоците, както и на Полско-литовското кралство.

На свой ред граф Игнатиев, на чието име 
за наш срам 
е наречена една от централните улици в София (пък и не само в София), „модернизира" това завещание със сентенцията, че историческата мисия на Русия е да обедини славяните под свое ръководство върху развалините на Турция и Австрия. Няма значение, че българите са по-малко славяни, отколкото дори гърците.

По-същественото е, че панславист като граф Игнатиев е бил убеден в славянската принадлежност не само на действително славянските народи, но и на българите, че и на румънците и унгарците. Факт е във всеки случай, че за него българите и сърбите не са отделни народи, а племена на една и съща нация, която няма друго бъдеще, освен да бъде обединена под скиптъра на руския самодържец.

По всичко личи, че трябва да се отървем от собствените си дълбоко вкоренени комплекси за малоценност, за да започнем наистина да разбираме собственото си минало.

Денят на Независимостта заслужава да бъде преосмислен.

Тогава именно България става пълноправен член на международната общност, става част от Европа. Това е събитието, което дори един краен левичар като Димитър Благоев, чиито наследници претендират, че са днешните комсоциалисти, посреща с одобрение и гледа на това събитие изцяло положително. Освен това прокламирането на независимостта на България е дело на самите българи, което не е осъдено от нито една политическа сила. Това би могло наистина да обедини всички българи и този ден да се обяви за национален празник, а не 3 март.

Позицията ми се споделя и от много други общественици. Аз непрекъснато работя в тази посока. Надявам се аргументите ми да накарат хората да се замислят и да разберат значимостта на 22 септември и унизителната същина на 3 март.

ЕВРАЗИЙСКИ СЪЮЗ - НОВАТА ВИЗИЯ НА БСП ЗА РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ?

В деня на назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС политологът Иван Кръстев написа, че този ход има смисъл само ако българското правителство е решило да извади страната от Европейския съюз. Кандидатурата на Делян Пеевски беше оттеглена, оттогава измина повече от месец на протести, но прогнозата му изглежда все по-застрашително реална. Правителството продължава с поредицата от скандални назначения, които ни отдалечават от Европа и ни приближават, буквално, към Евразийския съюз.

Руският депутат Юрий Шувалов, член на Висшия съвет на партията на Владимир Путин „Единна Русия”, цитиран от медиите, заяви, че „България спокойно може да стане член на Евразийския съюз, ако заработи добре, ще ви поканим”. Същевременно, експертният министър-председател Пламен Орешарски назначи за свой съветник Боян Чуков – освен бивш щатен служител на Първо главно управление на ДС, той е познавач и възторжен почитател на Евразийския съюз, за който пише: „Необходимо е да си дадем много ясно сметка, че в момента у нас върви мощна атака за разрушаване на цивилизационния код на българския народ, който в исторически аспект е свързан с евразийската идея, със славяно-православната цивилизация и с Русия.” И завършва статията си с цитат на руски политолог от български произход, с когото явно е съгласен: „Родината на моите прадеди, както Русия, така и България, това е единна духовно Родина”.

Г-н Чуков беше съветник на министър-председателя Сергей Станишев по време на Тройната коалиция, а след това работеше в централата на БСП. Затова е неизбежен и въпросът до каква степен неговите възгледи са споделяни и от председателя на БСП и на Партията на европейските социалисти (ПЕС) г-н Станишев. Дали европейските социалисти са наясно че той е сред привържениците на Евразийския съюз на Владимир Путин?

Дали всичко това е само поредица от съвпадения?

Колкото и да ни е неприятно, България се отдалечава от Европейския съюз. Това беше изразено най-ясно от посланиците на Франция и Германия, които в становището си за водената от правителството политика отбелязаха в заключение: „Доброто управление на страната е в интерес на всички българи. Но също така е в интерес и на всички европейци: в качеството им на данъкоплатци (около 40% от отпуснатите на България европейски фондове идват от немските и френските данъкоплатци); защото нашите икономики са взаимно обвързани; и просто защото нашите съдби занапред са свързани.” Последваха сходни, макар и може би не толкова остри изказвания на редица други посланици на ключови страни от Европейския съюз. С различни свои жестове и интервюта подкрепа за протестите и тревога от развитието на обстановката в страната изказаха посланиците на Великобритания, Белгия, Холандия – ключови държави в Европейския съюз. Последва изказването и на еврокомисаря Вивиан Рединг, която каза: „симпатиите ми са на страната на българските граждани, които протестират на улицата срещу корупцията”, а както стана ясно темата за скандалните назначения са били засегнати и в устния доклад на Европейската комисия за България. Едва ли някои сериозно си мисли, че посланиците на толкова важни страни членки на Европейския съюз биха могли с лека ръка да се ангажират с писмено становище по случващото се в България, без това да е позицията на техните правителства.

Но управляващите в България не споделят това мнение. Те се направиха на глухи и слепи за всички тези знаци. Премиерът обяви, че знае кой организира протестите и когато това стане ясно след години щяло да бъде много интересно – очевидно той разполага с поверителна информация, която не може да разгласява. Предпочита да повярва на конспиративна теория, защото така светът изглежда по-лесен за обяснение. Само че в изказванията и действията на нашите партньори няма никаква конспирация – те изказват мненията си открито и гласно. Може би затова и премиерът реши да ги игнорира. Същевременно представители на управляващото мнозинство не успяха да си сдържат нервите: „В България свикнахме посланиците на други държави да ни се бъркат във вътрешните работи. Ако това се беше случило в друга държава, тези посланици отдавна щяха да са изгонени”, отбеляза г-жа Татяна Буруджиева. А тези дни външният министър Кристиан Вигенин добави: „все пак има една граница, която един посланик не трябва да пресича”. Единственото неясно в изказването на г-н Вигенин е кой точно от всичките посланици има предвид.

Конспирация срещу прозрачност. В това е дилемата на българското правителство. То предпочита да вярва на конспирации, вместо на ясни изказвания. Едното предлага уюта на скритото обяснение, другото предлага неприятната истина.

Вероятно посланиците на страните от Европейския съюз и представителите на Европейската комисия трябваше да започнат да правят конспиративни срещи и да оказват подмолни влияния върху политическите партии, докато в същото време правят обтекаеми политически изказвания – може би тогава гласът им щеше да бъде чут по-добре от българското правителство. Защото този начин на поведение е по-познат на управляващите пред интервюта и писмените становища. Точно в това се състои разликата в начина, по който се прави политика в Европа и в България. В това се състои и предимството на г-н Пеевски пред всички тези посланици.

Всъщност в това се състои разликата между Европейския и Евразийския съюз. Когато формулирал поканата си за членство на България в Евразийския съюз руският депутат се позовал на културната и духовна близост между България и Русия. Не оспорвам исторически обоснованата културна и духовна близост между България и Русия, но изпитвам дълбоки съмнения в културната и духовна близост между България и начина, по който са управлявани Русия, Казахстан и Беларус. Подобно на цитирания от г-н Чуков руски политолог, неотдавна един скандален руски свещеник заяви в присъствието на г-н Станишев, че България и Русия са част от единната православна държава.

Така е в Евразийския съюз – една все още несъществуващата организация, която на теория трябва да надгради съществуващия митнически съюз между Русия, Казахстан и Беларус. Евразийският съюз е неприкрито носталгичен към Съветския съюз, а квази-интелектуалните дрехи на новата организация са съшити от меко казания спорен руски философ Александър Дугин. Това е проект, който дори не си прави труда да прикрие желанието за политическо утвърждаване на икономическата експанзия на Русия.

Всичко това са просто съвпадения – протестите в България, изказванията на европейските посланици и изказванията на руски депутати, срещу които не реагира нито г-жа Буруджиева, нито г-н Вигенин. Тези съвпадения показват известна тенденция – тенденция на затваряне и оглушаване към исканията на протестиращите и към посланията на Европейския съюз и на отваряне към конспиративните теории и геополотическото задкулисие. Всъщност, българските социалисти енергично защитават националния ни суверенитет от Европа, но остават безмълвни, когато става въпрос за Русия.



Какво ще избере г-н Боян Чуков ако трябва да избира между Европейския и Евразийският съюз? Какъв съвет ще получи г-н Пламен Орешарски, който е експерт в областта на финансите, но едва ли е експерт в областта на външната политика, ако се допита до своя съветник? Защото министър-председателят на една страна трябва да познава и да се изказва не само по финансови въпроси, той трябва да бъде политическия лидер на нацията. Точно това лидерство напълно отсъства в Министерския съвет на страната, което дава възможност на всевъзможни експерти безконтролно от никого да развиват и налагат своите възгледи за света.



В годините на Тройната коалиция един руски дипломат, посланик на своята страна към Европейския съюз, изказа крилатата фраза, че България е троянския кон на Русия в ЕС („в добрия смисъл на думата”, добави той). Днес един руски депутат ни кани да станем част от Евразийският съюз. В това време българският премиер назначава за свои съветник човек, който се възхищава от Евразийския съюз, като същевременно остава глух за сигналите от Европа, защото предпочита да вярва на конспиративни теории.



Притеснявам се, че между България и Евразийският съюз наистина има културна и духовна близост. Но това не е културната и духовна близост между народите на тези страни. Това е културната и духовна близост между управляващите в тези страни, научени да правят политика по начин, по който тя не се прави в Европа – това ме кара да съм притеснен, че прогнозата на Иван Кръстев съдържа повече истина, отколкото си даваме сметка. Но съм уверен, че тази културна близост не се споделя от мнозинството български граждани с „разрушен цивилизационен код”, които предпочитат политическите практики на Берлин, Париж, Лондон и Брюксел, а не на Москва, Минск и Астана. В това може да се убеди и г-н Орешарски, ако вдигне очи от поверителните справки и погледне през прозореца на кабинета си.



Гражданското общество, както и партиите в център-дясно няма да допуснат България да бъде повлечена отново към орбитата на източните приятели на г-н Станишев и компания. За това в най-скоро време ни трябват нови избори, които са единствения изход от създалата се политическа криза след манипулативната предизборна кампания от април и май, довела на власт настоящото правителство.

Автор: Андрей Ковачев

ИСТИНАТА ЗА ПРЕВРАТА ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 2013

Източник: http://razuznavane.com/?p=14478



авг 18, 2013 

Русия призна, че наказва Бойко Борисов заради отказа му да строи АЕЦ”Белене”. Руснаците организират бунта, който предизвика падането на правителството.

Руският електронен проправителствен официоз “Известия” на 24.02.2013 г. в апогея на демонстрациите, публикува тенденциозно дръзката статия срещу страната ни:

“Правителството на България не се задъръжа на власт без руската АЕЦ”. 

“КЪМ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО НА АТОМНАТА ЦЕНТРАЛА ЩЕ СЕ ВЪРНЕ ВЕЧЕ НОВИЯТ КАБИНЕТ”. 

Явно Москва е убедена, че новото българско правителства ще бъде социалистическо, което ще разреши строителството на АЕЦ”Белене”. 

В уводната статия под това заглавие, с типично руско самочувствие и голяма доза наглост „Известия” пише, че срещу високите цени на тока и парното, “нарочно се прави бунт, за да се докаже, че без АЕЦ “Белене” токът и парното в България ще поскъпват”.

Статията дори не крие, че Русия стои зад бунта чрез който падна правителството на Бойко Борисов.

“ИЗВЕСТИЯ” пише:

“Българското правителството на Бойко Борисов подаде оставка, след непрестанни хилядни демонстрации, предизвикани от високите цени на електроенергията”! И вестникът назидателно продължава:

“Който и да формира нов кабинет, той ще трябва да внимава за грешките на предшествениците и сериозно да обмисли въпроса за строителството на територията на България руските атомни електроцентрали”.

Официозът “Известия” надменно диктува какво трябва да прави България!

Да, Цар Путин, както вече го наричат в Русия, не се отказва от България!

Той отвръща на “удара” на Бойко Борисов, който дръзна твърдо да се изправи срещу него, показвайки характер и това, че няма да приеме руски диктат. 

ПУТИН беше сериозно уязвен от българския премиер Борисов и той – чекистът с вонната закалка от КГБ и високото самочувствие трудно понесе унижението.

Путин искаше да покаже силата си и реагира бързо по много суров начин, наказвайки непокорния Борисов чрез преврат и сваляне от власт. Защото “чекистът” не познава поражение. 

ПУТИН не можеше да предположи, че Борисов – премиер на една бедна и изостанала страна каквато той счита  България, икономиката на която изцяло зависи от руската енергетика ще има такова дръзко поведение.

Защото Путин продължаваше да счита България за руски сателит, който завинаги е обвързан с Русия.  

Първият сериозен удар ПУТИН получи, когато Борисов ИЗГОНИ РУСКИТЕ И БЪЛГАРСКИ ПОСРЕДНИЦИ – МНОГОТО ЛЕШОЯДИ при сделки с Русия в областта на енергетиката.

Това струваше на Русия 300 милиона евро годишно и няколко “дребни”милиончета за българските посредници! Но чрез прекъсването на този “пладнешки обир”, ограничаваха се руските възможности да купуват висши български държавници и партийни кадри и то с български пари.

Вторият голям удар, който БОЙКО БОРИСОВ нанеса на ПУТИН е когато постави твърдо въпроса, че цената на руския природен газ за България, трябва да се приравни с европейската. И ПУТИН отново беше принуден да намали цената с ЦЕЛИ 20 ПРОЦЕНТА! “Братска Русия” винаги досега е продавала по – скъпо на бедната България.

Това беше не само голяма загуба за Русия на пари, но и на руски престиж и най-вече този на ПУТИН. Огромната руска резидентура в България му докладваше, че българското правителство под ръководството на премиера Борисов постепенно отхвърлят руското опекунство.

Обиграният “чекист” ПУТИН чувстваше, че България започва да му се изплъзва и че това се дължи най-вече на Бойко Борисов, който постепенно се превръщаше в неговия враг №1.

Напрежението между Русия и България и по-специално между БОРИСОВ и ПУТИН нарастваше. Растеше, защото голямата цел на ПУТИН – АЕЦ” Белене” започна да се отлага и отдалечава във времето.

Амбицията на Цар ПУТИН не беше толкова до голямата – няколко милиардна печалба от строителството на АЕЦ”Белене”.

Той не можеше да приеме отказа за довършване строителството на атомната централа, поради сериозните геополитически предимства, които постигаше чрез нея.

В братска сателитна България “руският ботуш” започваше да губи позиции.

И ПУТИН беше разбрал, че ако не се намеси и то сериозно,  имаше опасност влиянието им да бъде под сериозна угроза и руските интереси трайно да пострадат.

Българската земя от десетилетия е под“ботуша” на Русия и ПУТИН не искаше да бъде първият руски държавник, който лишава Русия от това историческо завоевание.

Вновник за българския отказ от строителството на АЕЦ”Белене” пак беше премиерът Бойко Борисов.

С цел запазване позициите на Русия в България, по указания на президента ПУТИН руската резидентура и многобройната й 5-та колона, хвърляха много усилия и не жалеха пари. Купуваха държавници, политици, цели партии, дори финансираха и Референдума за АЕЦ”Белене”, организиран от послушната БСП и нейният лидер от руски произход Сергей Станишев. Но не беше постигната целта  - да се осигури продължаване строителството на АЕЦ”Белене”.

Според бившия полковник от КГБ Олег Гордиевски, руската резидентура в България е една от най-големите, не само защото Москва третира страната ни като свой “сателит”, където всичко и е позволено. А най-вече защото ПУТИН счита България за ключов геополитически фактор на Балканите.

България е единствената страна от руските социалистически сателити, която максимално запази голяма част от могъщата репресивна машина Държавна сигурност. Висши нейни кадри продължават да работят в държавния апарат и най-вече в МВР.

Тя действа и сега, оказвайки пълно съдействие на руската резидентура в България.Много от активните мероприятия, включително и по подслушването, които непрекъснато се появяват, са съвместно дело на Държавна Сигурност с руските чекисти. В дни преди избори ДС денонощно работи! 

Когато българският парламент гласува спиране строителството на АЕЦ”Белене “, това беше ТРЕТИЯТ И СЪКРУШИТЕЛЕН ” УДАР” на Бойко Борисов срущу всемогъщия руски Цар ПУТИН!

От АЕЦ “Белене” руснаци и българи вече бяха спечелили стотици милиони евра, но ПУТИН преследваше сериозни стратегически цели чрез централата в България.

ПУТИН разбра, че единственият ход е да премахне ГЕРБ и Бойко Борисов от власт и да постави марионетно правителство начело с руснака Сергей Станишев, за да си върне “васална” България!

Руската резидентура у нас бързо нарастваше и последвалите събития съвсем не бяха случайни!

Гротескното покушение над Ахмед Доган имаше театрален нюанс, но то даде възможност да се използва максимално. Защото беше извършено срещу символа на турските националисти в България. Покушението стресна както турци, така и българи и целта беше постигната – нагнетяване на напрежение между българската и турска националност, хвърляйки вината върху управляващите.

Последва едно показно покушение –  стрелба по мафиота Златко Баретата, който беше поставен под леката форма – домашен арест. Избрано е специално място, макар и много трудно за изпълнение на покушението. Вместо да се използва излизането му от мястото на домашния арест, атентаторите съзнателно са избрали най-трудният вариант - в центъра на София, пред централния вход на Съдебната палата – “символ” на правосъдието.

Показният разстрел на Баретата беше организиран толкова професионално, че само опитните руски снайперисти от школата в Авганистан могат да го изпълнят.

Целта беше да се покаже, че МВР и министърът не могат да се справят с престъпността, както и да продължи нагнетяването на обстановката преди изборите. А министърът Цветанов, който в деня на атентата, заедно с главния прокурор Цацаров бяха на визита в Брюксел, е двигателят на предизборната организация на партия ГЕРБ и е постоянна цел на атаки от Станишев и хората му. Въпреки това, все още ГЕРБ се сочеше за големия фаворит на изборите.

Последва съвсем ясния като замисъл и изпълнение компромат “Буда”.Той максимално беше въртян като стара, изтрита грамофонна плоча от послушните медии и използван, докато не втръсна.

Цялата тази поредица от остри активни мероприятия за толкова кратко време можеха да бъдат организирани само с активното участие на тайните служби на “големият брат”. Но и тези активни мероприятия не доведоха до сериозни промени в баланса на политическите сили или в полза на строителството на АЕЦ”Белене”.

И тогава руснаците пуснаха в ход болшевишката тактика – “бунта”.

Ето какво пише известният политолог ЕМИЛ КОШЛУКОВ:

“Аз, ако печеля от електромерите по един милиард на година, нямам никакъв проблем да дам 100 хил. лв. на хулигани, за да обръщат кофи по улиците и да създават усещането, че тази власт не се справя”.

Предвестник на това, което ще се случва в България беше дръзкото поведение на Сергей Станишев – поведение на истински руски революционер. Той дръзна в парламента да каже: Ако това правителство на ГЕРБ не подаде оставка, то ще бъде свалено с други средства”!

Болшивишкото революционно изказване на Станишев стресна цяла демократична Европа. И може би това изяде шансовете му и в бъдеще да бъде”ГЛАВА на ПЕС”. 

Ръководството на най-голямата партия в Европейския Съюз - НАРОДНАТА поиска Станишев да се извини затова провокационно и антидемократично изказване, но той си затрая, защото изпълняваше поръчението на Цар Путин и на Мать Росия – неговата родна страна!

В болшивишки дух премина и организирания от Станишев конгрес на БСП, който не случайно съвпадна с протестите в България.

Острият тон и радикалните революционни лозунги също целяха нагнетяване на напрежение в страната. Стреснаха се дори и такива опитни комунисти като бившия президент Първанов и бившия вътрешен министър Румен Петков, които даже реагираха срещу поведението на Станишев.

Много са съмнителните факти свързани с основателните протести на българските граждани срещу високите сметки за ток и парно, но невинните българи бяха брутално и цинично употребени от хората на Станишев.

Чрез подбрани лица от младежката организация на БСП излязли от Конгреса,  успяха да се вмъкнат в протеста и да превърнат мирните гражданските бунтове от икономически – срещу високите цени на тока в политически – сваляне  правителството на ГЕРБ.

Видно беше, че в сценария е влизало и проливане на кръв, особено ако полицията се намеси.

Станишев и партията му не спечелиха от падането на провителството на Бойко Борисов, защото електоралните им възможности не нараснаха от това. Те дори и не разбраха, че политическата наивност и невежество на българското гражданско общество е голямо и затова те лесно бяха подведени и употребени от социалистите. Обединенията им се разпадаха, а исканията им множаха, както и противоречията между тях.

Но Станишев постигна целта  - падна правителството на Борисов и ГЕРБ и в България настъпваше хаосът – това което преследваше Сергей Станишев и руските му съветници. Хаосът убива желанието у хората да гласуват, а БСП имаше твърд електорат.

Затова кой стои зад протестите има много факти, за които прокуратурата си затваря очите. Ние ще споменем само един: “организатор на протестите е председателят на младежката организация на “Русофилите в България”? Коментарът е излишен?

Руската активност с участието на ДС ще продължи до и дори след изборите с извършване на още активни мероприятия. За сега на дневен ред са”подслушванията“. Целта е да се поддържа напрежение в политическите партии и обърканост на обществото, защото в “мътна вода се ловят най лесно риби” и то големи.

“Това е времето, когато се ловят “агенти”, казва бившият полковник от КГБ  Олег Гордиевски, който в дългата си кариера е бил от двете страни на барикадата. А за тази цел Русия имала много пари!

Трябва да посочим един характерен момент в статията на “Известия”, който явно сериозно дразни Русия. “Известия” пише: 

„Част от напрежението между България и Русия е и в резултат от политиката на Брюксел, който иска да раздели България, както и цяла Европа, от Русия в енергийния сектор”.

Това казва шефът на отдел „Икономика и политика” на висшето училище „Икономика” Максим Братерски. Той допълва, че “голяма роля изиграла и съревнованието между българските политици да се конкурират кой е по-голям европеец”.

“Затова сега оставката на правителството на БОЙКО БОРИСОВ може да отвори пътя на ОПОЗИЦИОННАТА БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ”.

Ето го разковничето – РУСИЯ ОТКРИТО ЗАЛАГА НА СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ – руският гражданин, който с помощта на Москва успя да свали законното правителството на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов.

МОЖЕ БИ НОВИЯТ ПРЕМИЕР ВЕЧЕ СЕ ВИЖДА КАК ВИКА ОТ БАЛКОНА “ЗДРАСТВУЙТЕ БРАТУШКИ”? 

СТАНИШЕВ СТАНА ПРЕМИЕР В СЯНКА НА БЪЛГАРИЯ И ВЕДНАГА СЕ ПОЯВИ ВЪПРОСА ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ СТРОИТЕЛСТВОТО НА АЕЦ “Белене” – СТРАТЕГИЧЕСКАТА ЦЕЛ НА ПУТИН!