| Написано от Христо Христов |
| Четвъртък, 24 Май 2012 09:25 |
Миналата седмица в Чикаго при среща с българската общност президентът Росен Плевнелиев заяви,че най-голямото предателство в българската история е опитът на комунистическата власт, начело с Тодор Живков, България да стане 16-та република на СССР през 1963 г.
Малко известно е обаче, че предложението за „сливане” със Съветския съюз, взето на закрит пленум от ЦК на БКП, е предшествано от две много важни събития, останали десетилетия наред тайни за обществото. Първото събитие е, че през 1960 г. в резултат на 4-годишно управление на утвърдения на Априлския пленум през 1956 г. първи секретар на партията Тодор Живков страната е докарана до неплатежоспособност.
Вторият факт е, че за да спаси поста си Живков тайно подарява българския златен резерв на Москва. Това става, след като съветският лидер Хрушчов отказва да отпуска повече кредити на фалиралото управление на Живков. По това време СССР е най-големият кредитор на комунистическия режим в София.
Сделката със златния резерв спасява Живков, който разбира, че без изгодите на съветската икономическа помощ той не би могъл да управлява и да се задържи на власт. Това до голяма степен мотивира и предложението му през 1963 г. НРБ да „се слее” със СССР.
Светлина върху тези събития хвърля разследващият журналист Христо Христов. През 2007 г. той получава безпрецедентен достъп до най-голямото разследване в историята на прокуратурата в България – секретно дело №4 от 1990 г. за причините за икономическата катастрофа на управлението на БКП, обхванало периода 1958-1989 г. В над 1200 томове той открива пълната история за продажбата на златния резерв при първия от трите фалити на Живковото управление. Разследването на този случай е пазен в пълна тайна, Главна прокуратура засекретява материалите по него под кодовото име: направление „Делта – М”. Истината за нея излиза за първи път в книгата на Христов „Тайните фалити на комунизма” (2007).
В част 1 на разследването, което сайтът desebg.com публикува, се изяснява как управлението на Тодор Живков стига до неплатежоспособност и как първия секретар на ЦК на БКП е принуден да моли съветския лидер Хрушчов за помощ.
„Не зная по какви причини, вероятно от съображения за сигурност, но преди мен златният резерв на страната ни беше изпратен за съхранение в съветски банки. Ние върнахме у нас това злато и забранихме износа.” Думите са на генералния секретар на БКП Тодор Живков, казани в неговите “Мемоари”, издадени след промените в България. Това твърдение обаче не е нищо повече от една голяма откровена лъжа. Тя цели да прикрие истината за тайната продажба на златния резерв на България на СССР през 1960 г. Златото изобщо не е върнато, както Живков твърди, а човекът, който го дава с еднолично решение на СССР, е самият първи секретар на БКП.
Състояние на неплатежоспособност
Строго поверителен доклад на председателя на БНБ до Политбюро на ЦК на БКП за дълговете, които управлението на Живков има към чужди банки през 1960 г.|Снимка: Архив на автора.
Икономическото положение в комунистическа България в края на 50-те е толкова лошо, че страната е доведена до банкрут. Поради системното неизпълнение на годишните планове и некомпетентно управление Живков довежда страната до неплатежоспособност.
За да прикрие негативните тенденции в икономическото развитие, управлението не дава гласност на задлъжнялостта й. Всички документи, свързани с валутния баланс, финансовото обезпечаване на кредитите и платежоспособността на страната, носят грифове „Строго поверително” и са известни единствено на малцина в партийното и държавното ръководство.
През 1960 г. външният дълг на страната достига до непосилните за това време почти 3 млрд. лева. Управлението изпада в състояние, което не му позволява да изплаща получените кредити от СССР, най-големият по това време кредитор на комунистическата власт.
Дълговете към съветските банки
Въпросът с издължаването към съветските банки, базирани в Париж и Лондон, както и към Държавната банка в Москва, става неотложен. През април 1960 г. в строго поверителен доклад председателят на БНБ Кирил Несторов от април 1960 г. предупреждава висшето партийно ръководство:
„Задълженията на страната в капиталистическа валута от 115 млн. долара в началото на годината достигнаха 134 млн. в края на месец март. Ейробанк, Париж, и Московската народна банка, Лондон, ни уведомиха, че не са в състояние да ни предоставят нови търговски кредити, докато не намалим сумата по ползваните досега такива. Всяко неплащане може да изложи на риск двете приятелски банки, както и Държавната банка на СССР.”
В просене на валута
Несторов информира още, че въпреки срещите с ръководителите на държавните банки на Чехословакия, Полша, ГДР и Унгария не е успяла да получи спасителни кредити освен 10 млн. долара, които към април 1960 г. вече са били изразходвани.
Продължение на доклада, в който като възможност за излизане от състоянието на неплатежоспособност е подсатвен въпроса за продажбата на българския златен резерв на Москва | Снимка: Архив на автора.
БНБ прави и усилия да получи 2 млн. долара от банки от ФРГ, но за кратък срок от три месеца. „Други финансови кредити от капиталистически банки не се очертават”, заключава председателят на БНБ.
Той подчертава, че партийното ръководство трябва да предприеме сериозни мерки за генерално разрешение на въпроса за държавните плащания във валута.
„Особено внимание следва да се обърне на Министерството на външната търговия, Държавната планова комисия и другите министерства и ведомства за силно съкращаване на вноса и увеличаване на износа срещу капиталистическа валута”, се посочва в доклада.
БНБ предлага и други мерки, изразяващи се в съкращения и икономии на валута. Банката обаче заключава, че и „те не са в състояние да решат цялостно въпроса за плащанията ни с капиталистическите страни през тази година.
Поради това БНБ не намира друг изход от положението освен използването на златните резерви, които се намират на съхранение в Държавната банка на СССР”.
Хрушчов отказва кредитиране
Преди да се стигне до тайната сделка с валутния резерв Живков прави неуспешен опит да измоли от съветския ръководител Никита Хрушчов отстрочка за връщането на старите кредити и получаването на нови. Зам.-председателят на БНБ по това време проф. Нешо Царевски разкрива:
„Спомням си, че с Кирил Несторов, председател на БНБ, изготвихме доклади – устни и писмени, до Тодор Живков и Антон Югов за тежкото валутно положение на страната и платежния баланс. Тогава се взе решение да се направи обръщение към Хрушчов двете съветски банки в Париж и Лондон да помогнат, като ни кредитират със западна валута. Хрушчов ни изпрати отговор в размер на една страница и с него становище на Госбанк, Москва, която доста критично се отнасяше към българската валутна политика.”
В архивите по дело №4/1990 г. за икономическата катастрофа е запазен проект на писмо до първия секретар на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на СССР Никита Хрушчов от Живков и Югов.
В него се посочват факти за кризисното финансово състояние, които старателно са крити от българското общество, а именно, че „планът за износ в капиталистическите страни през 1959 г. беше изпълнен само 54,6 процента. Това доведе до сериозен разрив в платежния баланс с капиталистическите страни.
В края на 1959 г. общата сума на нашите задължения достигна 115 млн. долара. Поради липса на валутен резерв нашите задължения в края на първото тримесечие на 1960 г. достигнаха 129 млн. долара, от които 44 млн. подлежат на погасяване през второто тримесечие, а 35 млн. долара – през третото тримесечие на 1960 г.”
Задълженията са следните:
- 60 млн. долара към Банк Комерсиал пур Л’Ероп дю Норд, Париж;
- 20 млн. долара към Московската народна банка, Лондон;
- 18 млн. долара към западногермански банки;
- 6 млн. долара към италиански банки;
- 25 млн. долара фирмени кредити.
Живков го удря на молба
Писмото на Живков и Югов до Хрушчов, в което двата се молят за отсрочка на плащанията по дълговете към съветски банки | Снимка: Архив на автора.
Живков и Югов, премиер по това време, допълват унизителната ситуация с признанието:
„Ние си даваме пълна сметка за сериозното положение на нашите плащания, възникнало не само в резултат на обективни причини, но и поради съществени слабости на нашата търговия, и особено поради грешките, допуснати в търговията ни със страните, с които плащанията се извършват в конвертируема валута, където вносът на стоки не е бил строго обвързан с гарантиран износ на български стоки.”
Първият секретар на БКП и премиерът капитулират, като посочват, че въпреки взетите мерки „ние обаче не сме в състояние да посрещнем срочните погашения в капиталистическа валута през второто и третото тримесечие на тази година.”
След отказа на Хрушчов да рефинансира българския дълг Живков изпада в безизходица.
Тогава той еднолично решава да предложи на съветското правителство да купи българския златен резерв, като по този начин погаси част от дълговете.
Този малко известен факт предшества и обосновава предложението на ЦК на БКП за сливане на НРБ и Съветския съюз, известен в историята като опита страната да стане 16-та република на СССРпрез 1963 г.
Живков е принуден да продаде златото, за да върне част от дълговете към основния кредитор на комунистическото управление тогава – Москва.
Светлина върху тези събития хвърля разследващият журналист Христо Христов. През 2007 г. той получава безпрецедентен достъп до най-голямото разследване в историята на прокуратурата в България – секретно дело №4 от 1990 г. за причините за икономическата катастрофа на управлението на БКП, обхванало периода 1958-1989 г. В над 1200 томове той открива пълната история за продажбата на златния резерв при първия от трите фалити на Живковото управление.
Разследването на продажбата на златния резерв е пазено в пълна тайна. Главна прокуратура засекретява материалите по него под кодовото име: направление „Делта – М”. Истината за нея излиза за първи път в книгата на Христов „Тайните фалити на комунизма” (2007).
Част 1 разкрива как през 1960 г. Тодор Живков посяга на златото при първия фалит до който докарва НРБ в началото на своето 33-годишно управление.
В част 2 се описва как златният резерв от 20 тона е изнесен на „съхранение” в Москва през февруари 1959 г..
Как е било възможно Тодор Живков да продаде на Съветския съюз български златен резерв в размер на 20 т. е без никой да разбере нищо?
Само трима банкери с достъп до златото
Строго поверително от особена важност постановление на правителството на Югов от септември 1958 г., с което се решава златният резерв да бъде изпратен на депо в Москва | Снимка: Архив на автора.
Проф. Тотю Тотев, зам.-председател на БНБ в периода 1955-1974 г., обяснява какъв е редът за влизане в главния трезор на БНБ, където се е съхранявала златната наличност.
Достъпът до трезора по това време са имали от три длъжностни лица и то едновременно – от проф. Тотев в качеството му на зам.-председател на БНБ и съхраняващ ключа от трезора, от главния касиер на БНБ Начо Николов, който е държал шифъра, и от началника на дирекция „Парично обръщение” Розалин Чубриев.
„Не мога да кажа какъв е бил размерът на златната наличност, защото като станах зам.-председател на БНБ, приех само ключа от главния трезор, но не и самата златна наличност”, признава през 1991 г. пред прокуратурата проф. Тотев.
Защо златният резерв отива на съхранение в Госбанк - Москва
Архивните документи обаче показват, че Живков е бил улеснен в случая. Няколко месеца преди златният резерв да бъде изтъргуван за погасяване на фалиралото Живково управление благородният метал е предаден на съхранение в Държавната банка в Москва. Акцията по прехвърлянето му в СССР започва още през септември 1958 г.
Тогава правителството на Антон Югов със строго поверително от особена важност постановление решава ценностите на БНБ да се евакуират от централната сграда, а златният резерв на страната да бъде предаден на депо за съхранение в Госбанк – Държавната банка на СССР.
Като претекст се използва становище на МВР, че сградата на БНБ не е в състояние да издържи на „пряко попадение на фугасна бомба и на ударна вълна от атомен взрив”. Това налага строеж на запасен трезор.
Златото е застраховано и под засилена охрана е транспортирано с влак от София до съветския граничен пункт Унгени през февруари 1959. Там представители на БНБ го предават на комисия от Госбанк.
Застрахователната полица на изнесения в СССР български златен резерв | Снимка: Архив на автора.
В Москва то е претеглено в присъствието на български представители и е констатирано, че тежестта му е 20 153 479.84 грама.
За извършената операция председателят на БНБ – по това време Вела Луканова, леля на Андрей Луканов – информира правителството с поверително писмо.
Само 10 месеца по-късно, през април 1960 г., Кирил Несторов, заменил Луканова на председателския пост в БНБ, прави предложението до Живков депозираното вече злато да бъде продадено за спешно покриване на част от дълговете към съветските банки.
Именно за да се отложи временно неплатежоспособността на комунистическото управление, в която е изпаднало, Живков прибягва като крайна мярка до продажбата на златния резерв.
„По това време на България вече не отпускаха кредити от чужбина, защото бяхме използвали вече много такива. Нямаше изгледи за нови валутни постъпления, с които да плащаме лихвите и кредитите.
Причината за продажбата на голямото количество злато на СССР беше, че вече никой не искаше да даде кредит на България, дори и съветското правителство”, разкрива проф. Нешо Царевски, началник на управление “Валутно” в БНБ от 1959 г. и впоследствие зам.-председател на БНБ, отговарящ за валутните въпроси.
Шикалкавенето на Живков
Протоколът за приемане на българското злато на съветския граничен пункт Унгени през февруари 1959 г. | Снимка: Архив на автора.
Поведението на Тодор Живков пред следствието е показателно в опита да прикрие пазената три десетилетия тайна. Като се има предвид, че той се слави с изключително точна памет, първоначално заявява пред прокурора:
„За първи път чувам за такава голяма продажба на злато от България. Честно ви казвам, че това е всичко, което знам. Какъвто и отговор да дам, той няма да е верен, защото не си спомням нищо.”
След като са му цитирани редица оцелели документи и свидетелски показания на банкери от тогавашното ръководство на БНБ, той е принуден да признае:
„Предполагам, че за да дам съгласие за продажба на златото, е имало тежки аргументи, изложени от банката пред мен, и това е обусловило решението за продажбата.
Вероятно с валутата, получена от тази сделка, са плащани някои разходи, които са били неотменими и не е имало никаква друга възможност.”
Този малко известен факт предшества и обосновава предложението на ЦК на БКП за сливане на НРБ и Съветския съюз, известен в историята като опита страната да стане 16-та република на СССР през 1963 г.
Живков е принуден да продаде златото, за да върне част от дълговете към основния кредитор на комунистическото управление тогава – Москва.
Светлина върху тези събития хвърля разследващият журналист Христо Христов. През 2007 г. той получава безпрецедентен достъп до най-голямото разследване в историята на прокуратурата в България – секретно дело №4 от 1990 г. за причините за икономическата катастрофа на управлението на БКП, обхванало периода 1958-1989 г. В над 1200 томове той открива пълната история за продажбата на златния резерв при първия от трите фалити на Живковото управление.
Разследването на продажбата на златния резерв е пазено в пълна тайна. Главна прокуратура засекретява материалите по него под кодовото име: направление „Делта – М”. Истината за нея излиза за първи път в книгата на Христов „Тайните фалити на комунизма” (2007).
Част 1 разкрива как през 1960 г. Тодор Живков посяга на златото при първия фалит до който докарва НРБ в началото на своето 33-годишно управление.
В част 2 се описва как златният резерв от над 20 т. е изнесен на „съхранение” в Москва.
Част 3 съдържа признанието на Тодор Живков за причината за продажбата на златния резерв, направено през 1991 г. пред следствието по дело №4 за причините за икономическата катастрофа на БКП, както и подробности за следващите секретни операции по продажби на българско злато през 60-те години, с които общото количество надхвърля 30 тона.
Операцията по продажбата на българския златен резерв на Москва е оформена с писмо на председателя на БНБ Кирил Несторов от 7 май 1960 г. до председателя на Госбанк в Москва Александър Коровушкин. Още същият ден председателят на съветската държавна банка е дал съгласието си да осъществи покупката. Българското злато е подложено на рафинация в Новосибирск за привеждането му към изискванията на международните златни борси в Цюрих и Лондон, при което е намаляло с 14 кг.
Нито цент в българската хазна
Писмото на председателя на БНБ Кирил Несторов от май 1960 г. до председателя на Госбанк Александър Коровушкин с предложението съхранявания в съветската държавна банка български златен резерв да й бъде продаден за погасяване на дълговете към СССР | Снимка: Архив на автора.
Ценният метал, възлизащ на 20.1 тона. Той е продаден от руската страна на четири партиди на 11 юли 1960 г., две от които в Цюрих и две в Лондон, при цена за тройунция (31.1035 гр.) от 35.10 щатски долара. Общо за него са платени 22 738 255 долара. От тях в българската хазна не влиза нито цент, защото са погасени просрочените задължения на Живковото управление към Москва.
Тайната сделка на Тодор Живков е осчетоводена от БНБ много по-късно – през март 1964 г., когато той вече заема и поста министър-председател. Тогава БНБ е изготвила формален доклад до Живков, с който е предложила на Бюрото на Министерския съвет да одобри продажбата на продаденото четири години по-рано злато, като средствата бъдат използвани за погасяване на задълженията към съветската страна. Първият екземпляр на доклада с резолюцията на Живков, одобряваща продажбата, не е заведен нито в правителствения архив, нито в архива на БНБ, обяснимо защо.
Следите от скритата сделка
Така еднолично решение на Живков за продажбата на златния резерв през 1960 г., остава запазено в дълбока тайна десетилетия наред. Следите на тази унизителна „сделка“, прикрита от първия секретар на партията, обаче не са заличени изцяло. В архивите е останала паметна бележка на БНБ от юни 1964 г., в която се посочва, че докладът за продажбата е получил одобрението на първия партиен и държавен ръководител.
„Тази продажба на златото на България е престъпление и решението за нея е взето от Тодор Живков. С продажбата българският лев се лишаваше от последното си покритие”,посочва през 1991 г. пред следствието бившият зам.-председател на БНБ проф. Царевски.
Признанието на Тодор Живков
В началото на разпитите по строго секретното направление „Делта-М” на прокуратурата за продажбата на златния резерв бившият първи партиен и държавен ръководител се прави на ни лук ял, ни лук мирисал:
„За първи път чувам за такава голяма продажба на злато от България. Честно ви казвам, че това е всичко, което знам. Какъвто и отговор да дам, той няма да е верен, защото не си спомням нищо.”
Продължението на писмото.
Той не желае да назове причините, довели до продажбата на стратегическия златен резерв на България. От архивните документи се вижда, че със средствата от продажбата на златото са погасявани задължения изключително към СССР, а икономиката не е била в състояние да компенсира валутните разходи на правителството.
Притиснат от фактите в оцелелите архивни документи и от показанията на представителите на БНБ за тайните операции със злато накрая Живков е принуден да направи признанието:
„Липсваха ни финансови средства и страната беше пред пълен финансов банкрут.”
Бившият генерален секретар на БКП този път е напълно прав, бърка само предлога. Страната не е пред, а във финансов банкрут.
Това важно изречение, синтезиращо фалита на комунистическото управление още през 1960 г., обаче остава неизвестно на обществото. То е направено пред прокуратурата през 1991 г. и остава скрито още 16 години в страниците на мегаделото №4 за причините за икономическата катастрофа на БКП.
Причините за продажбата според един банкер
Зам.-председателят на БНБ през 60-те години проф. Нешо Царевски прави следния анализ:
„Продажбата на злато стана неизбежна при допуснатия голям пасив на платежния баланс в конвертируема валута. Не биваше да се допуска натрупването на дълг в чужбина, който не сме в състояние да погасяваме. Банката е правила не един доклад по това време с предложение да се ограничи ползването на външни кредити до рамките на възможностите за погасяване.
Но въпреки всичко, робувайки на високи темпове на всяка цена, в страната се извършваше внос повече, отколкото са ни платежните способности, което ни доведе още в началото на 60-те години до кризисно положение във валутната област, или неплатежоспособност. Бедата е в това, че необмислената валутна политика ни доведе до невъзможност да плащаме в чужбина и трябваше да се посегне на това малко национално богатство, натрупано в миналото.”
Неприлично предложение
Моменталният огговор на председателя на държавната банка в Москва Корувошкин, който приема златната сделка | Снимка: Архив на автора.
През май 1962 г. Никита Хрушчов пристига на официално посещение в България, а няколко месеца след неговото одобрение Живков оглавява и Министерския съвет. Дори и след продажбата на златото страната обаче продължава да се намира в тежка икономическа криза. Разбрал, че не може да управлява и че ще загуби поста си без съветска подкрепа именно тогава Тодор Живков лансира унизителното си предложение пред пленума на ЦК на БКП през 1963 г. България да се слее със СССР:
„Когато условията за сливане бъдат всестранно подготвени, тогава животът ще подскаже формата на обединението. Дали това ще бъде обединение под формата на федерация или нещо по-друго, това няма защо сега да се предрешава. Тясното икономическо свързване със съветската страна още повече ще увеличи силата на нашата държава, още повече ще издигне нейната независимост. Заедно с икономическата независимост на страната ще укрепне и нейната политическа сила и влияние, защото тя все по-пълно ще се опира на гигантската мощ на Съветския съюз.”
Още продажби на българско злато
При задълбочаващия се проблем с платежния баланс Живков прибягва до още няколко секретни операции със злато. През май 1962 г. Бюрото на Министерския съвет в състав Антон Югов, ген. Иван Михайлов, Живко Живков, Станко Тодоров и Георги Дамянов разрешава на БНБ да депозира 6 тона злато в Унгарската банка срещу кредит в размер на 10 млн. долара. Заложените общо 5 878 кг злато на Унгарската банка обаче по-късно също са продадени за погасяване на кредити.
Сериозните проблеми с платежния баланс на НРБ и острата нужда от конвертируема валута за погасяване на взетите кредити продължават и след това. Чрез БНБ и Българска външнотърговска банка през 1964 г. още българско злато е депозирано в залог срещу кредит в Московската народна банка в Лондон в кюлчета и в български и чуждестранни златни монети. Три месеца по-късно то също е продадено. Теглото му възлиза на 5 849 кг, а операцията е съгласувана отново с Живков.
Така между 1960 г. и 1964 г. с негово разрешение са продадени общо около 31 880 кг или 31,8 тона чисто злато, като получената конвертируема валута е използвана единствено и само за погасяване на задължения предимно към съветските банки – Ейробанк в Париж и Московската народна банка в Лондон.
Продължението на документа.
Дори и като премиер Живков старателно пази в тайна тези операции. Те са осчетоводявани в БНБ по специална сметка 105 „Разни дебитори и кредитори”. Какво се е крие зад нея разяснява бившият зам.-председател на БНБ проф. Тотю Тотев:
„Сметка 105 „Дебитори и кредитори” е „тъмна” сметка, която не дава представа за същината на извършената и осчетоводена по този начин операция.”
Истината за Живковото управление
Банкерът проф. Царевски обобщава:
„Общо за трите продажби на злато от българския златен резерв България не е получила повече от 30 млн. долара, което очевидно не можеше да реши валутните проблеми на страната. Можеше да се вземат мерки за икономии, но е предпочетено да се продаде наличното злато.
Съветският съюз тогава не ни отпусна кредит, защото в България се водеше една неразумна валутна политика и с нея сме поставили в тежко положение съветските банки в Париж и Лондон. Ако се има предвид, че след 8-10 години международните цени на златото рязко скочиха над 10 пъти, то щетата за България е огромна, дори и да се има предвид инфлацията.”
И към края на 60-те години кризисното състояние с валутния баланс продължава, правителството на Живков не е в състояние да осигури необходимата валута за насрещни плащания по чуждестранни кредити, на които се крепи управлението му. БНБ е оставена без злато и на червено.
Този факт признава Кирил Зарев, следващият председател на БНБ в периода 1969-1974 г. Когато приема поста от тогавашния председател Несторов, последният му обяснява колко затруднено е плащането на дълговете.
Зарев си спомня:
„Дори той спомена, че БНБ не е изплатила 50 млн. долара с изтекъл погасителен срок на Московската народна банка в Лондон. Това е било може би през 1967 г. или 1968 г. и на практика означава, че тогава БНБ е фалирала.”
