Средновековие или Средни векове се нарича един от трите периода от схематичното разделяне на европейската история: Античност, Средновековие и Ново време. Счита се, че то започва през 395 година, с разделянето на Римската империя на Източна и Западна, и завършва през 1453 година с падането на Константинопол. Съвременните хора свързват този дълъг над хилядолетие период с мизерия, глад, болести и войни, но се оказва, че някои от тези предубеждения не са напълно верни.
Част от митовете, свързани със Средновековието, се дължат на философията на отричане по време на последвалото го Просвещение, което критикува почти всичко, свързано със Средните векове. Вижте няколко интересни факти за този отричан и мразен период от историята на човечеството.
Показват се публикациите с етикет история. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет история. Показване на всички публикации
Списък на загинали никополци под знамената на България (1915-1918, 1944-1945)
Източник: фейсбук профил на Ibrahim Karahasan-Chynar
1. Мехмед Алиев Кафеджи - 33 год.
2. Бейлюл Ибр. Рюстемов - 25 год.
3. Ахмед Сали Зехиров - 26 год.
4. Ибрям Абд. Кокор Дервиш - 21 г.
5. Юсеин Ахмедов Беленски - 25 год.
6. Хасан Дервиш Кьор Амеф - 27 год.
През I-вата Световна война гр. Никопол (Плевенско) дава общо 70 загинали по бойните полета на Българската армия, от които 49 души са етнически турци. Ето кои са те:
2. Бейлюл Ибр. Рюстемов - 25 год.
3. Ахмед Сали Зехиров - 26 год.
4. Ибрям Абд. Кокор Дервиш - 21 г.
5. Юсеин Ахмедов Беленски - 25 год.
6. Хасан Дервиш Кьор Амеф - 27 год.
Колко струва руската окупация на България от 1878-1879 г.?
На 3 март 1878 г. в цариградското предградие Сан Стефано е подписан Санстефанският мирен договор, съгласно, който в резултат от победоносната война на Русия с Турция, България е освободена от османско владичество. Освободителката предварително се е договорила с великите сили, че ще наложи окупация в освободената територия. В Чл. 7 и чл. 8 от Санстефанския договор е посочено, че България преминава
под руска окупационна aдминистрация,
поверена на един руски императорски комисар за период от две години.
Известно е, че Санстефанският договор има предварителен характер и че той е ревизиран в Берлин на 13 юли 1878 г. Чл. 22 на Берлинския трактат намалява времетраенето на руската окупация от „приблизително две години“ на девет месеца и изрично задължава Русия да изтегли всичките си войски от България в рамките на три месеца след изтичането на деветмесечния период.
Отношението на Русия спрямо България в края на 19-ти век
През войната от 1877-78 г. Русия не е имала никакви намерения да освобождава българите, а целта и е била да си присвои Задунайска Губерния, така са записани населените с българи земи на руските карти. На войниците, повече от които са били украинци е обяснявано, че целта на войната е да се помогне на гръцките и сръбските християни, а не да се освобождават българите. Русия е имала намерения след като завладее Балканите да премести столицата си "по-близо до Европа", в Константинопол и да осъществи химерата си за "втори Рим". (По данни на Руската академия на науките).
Повече от „българския Шиндлер“?
Събитията, за които говоря, са се случили преди повече от 70 години и са изключително добре документирани. Но до днес има две съперничещи си гледни точки за интерпретацията им и скорошно интервю на последния български цар и бивш министър председател Симеон Сакскобурготски отново ги извади на повърхността и породи крайно разгорещена обществена дискусия в България.
Фактите: България, чието правителство по онова време се намира в много тесни връзки с нацистка Германия, официално се присъединява към Оста на 01.03.1941 г. Страната е загубила територии в Балканските войни и в Първата световна война, за които се е смятало, че са част от България. Нацистка Германия поддържа териториалните претенции за Македония, част от Косово, Добруджа и гръцката част на Тракия. От друга страна, част от сделката за присъединяване към Оста била активната подкрепа за унищожението на евреите – по-късно се приема споразумението България да „достави” 20 000 евреи на нацистите. Така, накрая, сделката била „територия срещу предаването на евреи за изтребление”.
Българското правителство започва активно да подкрепя антисемитската политика на нацистите и преди да се присъедини към Оста. България приема закони, които лишават българските евреи от повечето от техните права; те са вдъхновени от антисемитските закони в нацистка Германия. Населението се подготвя да приеме факта, че евреите не са граждани, дори не и човешки същества, според нацистката идеология и доброволните ѝ помагачи.
През пролетта на 1943 г. Българският парламент гласува депортирането на 20 000 евреи от територията на България (включително от онези земи, които са щели да бъдат анексирани от Европа) в Полша. 11 636 евреи от окупираната от България Вардарска Македония и Западна Тракия били „вдигнати“ от българската полиция и военни, качени на охранявани от българи влакове и пратени най-вече в Треблинка. Оцелели буквално шепа хора.
Когато през март 1943 г. българските власти започнали да оповестяват намерението си да „вдигат“ и евреите от „старите” български територии, т.е. България с граници отпреди 1941г., смели български граждани, няколко съзнателни политици (като Димитър Пешев) и няколко от ръководителите на Българската православна църква (като митрополит Кирил и митрополит Стефан), организирали обществена съпротива в Кюстендил, София, Пловдив и други места. Демонстрация на незаконната комунистическа партия в София довела до ареста на повече от 400 участници.
България била държава, където антисемитизмът не бил масов феномен, повечето българи традиционно имали добри взаимоотношения с еврейските си съседи, които смятали за български граждани, както всички останали. За цар Борис III и за правителството му станало очевидно, че подкрепящата реакция на българското население за евреите била подценена; в момент, когато вече било ясно, че нацистка Германия ще загуби войната, царят и правителството му решават да играят „на момента”.
За да предотврати сериозна криза и заплаха за властта си от вероятно много силна реакция на значителна част от българското население, ако останалите евреи бъдели депортирани в Полша, били намерени всякакви извинения депортацията да се забави – това разгневило Данекер, висшият нацистки представител в България, който се занимавал с организирането на „крайното решение“, „Endlösung“ (става въпрос за „крайното решение“ на „еврейския въпрос“, както нацистката терминология обозначава унищожаването на евреите, бел. ред.). Но с ясно съзнание, че бил на губещата страна, Борис (който умрял няколко дни след като посетил Хитлер в Германия) опитал да извлече някои облаги за следвоенно време. А да бъде сметнат за „спасител” на българските евреи, вероятно щяло да бъде част от това облагодетелстване. В резултат, всички евреи на територията на България отпреди 1941 г. оцелели (освен ако не загинали като част от партизанското движение); почти всички евреи в анексираните територии били убити.
В скорошното си интервю със CNN, синът на цар Борис III, цар Симеон II, бивш премиер на България, спомена надеждите си, че баща му ще бъде обявен за Праведник между народите, титла, давана от Яд Вашем на не-евреи, рискували живота си за спасяване на евреи по време на Холокост. Основни критерии за получаване на титлата Праведник между народите, според официалния уебсайт на Мемориала Яд Вашем, са:
- Активно участие на спасителя в спасяването на един или няколко евреи от смъртна заплаха или депортация в лагерите на смъртта;
- Риск за живота, свободата или поста на спасителя;
- Първоначалната мотивация да е било намерението да се помогне на преследваните евреи: т.е. не срещу заплащане или друга награда като религиозно конвертиране на спасения човек, осиновяване на дете и т.н.;
- Съществуването на доказателство за онези, на които е помогнато или поне документация, установяваща природата на спасяването и обстоятелствата му.
Очевидно е, че цар Борис III не изпълнява нито един от тези критерии.
Не бих споменавал опита на един син да снеме от баща си отговорността му за смъртта на повече от 11 000 евреи, ако това беше само частен въпрос. Но Симеон не е само частно лице. Той се върна в България след десетилетия в изгнание, за да стане министър-председател, обещавайки, че след 800 дни българите ще живеят по-добре при неговото управление (той и сестра му наистина живеят по-добре сега – един от първите закони, които той прие, беше за реституирането на частната собственост на царското семейство и сега той и сестра му притежават земи и имоти, които никога не са били техни и които ги правят едни от най-крупните собственици на земя в България.)
Причината да пиша по тази тема е друга. В България сме свидетели на опита на заинтересовани кръгове да изчистят историята, да отрекат историческата отговорност за минали дела или дори за сериозни престъпления, извършени в миналото. Това не се ограничава до България, разбира се, нито до ролята на царя в оцеляването на българските евреи, населявали българската територия отпреди 1941 г. Според мен ревизионизмът е много сериозна заплаха за България. Само когато знаеш кой си и какво си сторил в миналото, както и за какво си отговорен, имаш шанс да се поучиш от историята си.
Колкото до казаното от Симеон в интервюто, истината е съвсем противоположна. България не е била окупирана държава: Вардарска Македония и Беломорска Тракия са били окупирани от българската армия; твърдението, че Борис „криел евреи в трудовите лагери”, е толкова нелепо и възмутително, колкото да кажем, че Сталин „криел опозицията в трудовите лагери”; не майката на Симеон, а испанският посланик е издавал паспорти на български евреи; не нацистката администрация, а българската е изпращала евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия в Треблинка; Еврейският национален фонд премахна името на Борис III от всички възпоменателни табелки, след като Комитет, оглавяван от съдията на Върховния съд на Израел, излезе със становището, че той по никакъв начин не е допринесъл за спасяването на българските евреи – Симеон откровено лъже в това интервю.
Това, че евреите от българските територии от преди 1941 г. са били спасени, е и винаги ще бъде достоен и почтен акт, извършен от отговорната за него част на българското население и от хората, изказали гласно съпротивата си към планираната депортация; Борис III не принадлежи към тях и настоящите ревизионистки кампании, като тази на сина му, подкрепени от заинтересовани кръгове, да се надяваме, няма да имат успех. Това не е само въпрос на интерпретация на исторически събития, а на морал и етика.
Крайно време е да се приеме, че България също е имала своя дял от отговорността за Холокост и че спасяването на българските евреи е само (удобна) част от цялата история. Важно е също така да се помни кой е бил виновен от българска страна за участието в него: тогавашното българско правителство и монархът цар Борис III. Това може да е болезнено за някои хора, които все още предпочитат скалъпена версия на историята пред истината – но е задължително за бъдещето на една страна. Само една България, която признава миналото си – но не ревизионистката му пародия – ще е способна да изгради бъдеще свободно от призраците на антисемитизма, расизма и фашизма.
Препечатваме текста със съкращения от блога на автора Mytwostotinki.com с изричното му съгласие, за което благодарим.
Превод от от английски:
Марта Методиева
Одисеята на Княжеството 1886-1887
Автор: Димитър Стоянов
Източник: http://conservative.bg/
През 1886 г. еуфорията около Съединението и неговата кратка, но победоносна защита в хода на Сръбско-българската война, започва постепенно да охладнява и избледнява. На фона на създалото се само година по-рано всенародно единство започват отново да набъбват политически страсти, разделение, партокрация и страната постепенно се връща към ежедневните си проблеми. Извън типичните обаче за периода пречки в сферата на финансите и социалната политика България се изправя пред една много по-голяма грижа и опасност в лицето на един руски владетел – импетарор Александър ІІІ. Той наследява баща си Александър ІІ след зловещото му убийство през 1881 г., но за разлика от него няма нито неговия ум, нито просветения му желание чрез реформи да превърне самодържавието в Русия в модерна и конституционна европейска монархия. С фигурата и ликът на типичен руски мужик, той е традиционалист и реакционер до мозъка на костите. Обграждайки се с хора като оберпрокурора на Светия Синод Константин Победоносцев и директора на департамента на полицията Вячеслав Плеве, той има намерение с хирургическа точност да прекъсне жилката на реформите на своя баща, и да управлява Русия с твърда ръка. Но това, което трябва да се спомене е неговата позиция по въпросите на България. Изпитвайки ненавист и дори омраза към българския княз Александър І Батенберг и мнозина от българските управляващи, той виджа в тях пречка за традиционните руски интереси в този регион и смята, че те провеждат антируска политика. Чувствайки, че има право да контролира българската армия и политика, Александър ІІІ вижда като решение на своето желание единствено избора на нов български княз. И той решава да се възползва от обстановката в страната.
През юни 1886 г. изборите за ІV Обикновено народно събрание вече са минали като към управленското тяло са зачислени и представители от Източна Румелия. Трибуната става център на разгорещени дебати. Антикняжеската риторика на русофилите е ежедневие. Множество депутати настояват за незабавно сливане на Северна и Южна България в разрез на постановките от Топханенския акт. Министър-председателят Петко Каравелов търпи остри критики за отстъпването на Кърджалийско и Тъмраш на Османската империя. В хода на тези процеси обаче основна е фигурата на княз Александър Батенберг, която става център на цялата риторика. Оформят се три основни политически течения, които търсят по своему решение на създалата се ситуация. Първото е това на умерените либерали на Драган Цанков, румелийските съединисти около Константин Величков и отделни дейци на Консервативната партия, водени от Марко Балабанов и митрополит Климент. Драган Цанков и Марко Балабанов се ползват с висок авторитет като възлови фигури във възрожденските процеси, а Цанков е известен на Русия още преди Освобождението – първо с ръководната си роля в униатското движение, а после с откритата си проруска позиция. Те се обединяват около лозунга „Без Русия не можем” и смятат, че личността на Батенберг може да бъде пожерствата в името на добрите отношение с Руската империя.
Второто течение течение обединява дейците с явен националистически уклон. Това са източнорумелийските либерали, фракцията на д-р Васил Радославов, множество представители на Консервативната партия и дейци на Съединението като Захари Стоянов и Димитър Ризов. Изразявайки явно недоволство от официалната руска политика още от времето на Съединението и режима на пълномощията, те издигат принципа „Без Батенберг няма България”.
Последното течение изразява позицията на умерените. Тук можем да открием кръгове около министър-председателя Петко Каравелов и председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, които се стремят към компромис – изглеждане на отношенията с Русия, но и запазването на Александър І Батенберг като княз на България. За тях князът е бил и остава символ на възстановената българска държавност. Не е особено активна позицията на самия Батенберг в тези политически игри. Той сякаш стои настрана от тях като от блато. Тук може би играе важна роля и самата личност на княза. В книгата си „България в бурно време” професор Александър Цанков го описва като „типичен немец, неопортюнен, добродушен, рицар, възпитан в консервативен двор”.
В същото време обаче Русия, нейните агенти в България и русофилската клика в политика действат безкомпромисно срещу княза. Руски агенти в Княжеството внушават на хората следната мисъл „Вие никога няма да имате истинско обединение на страната си, докато този Батенберг остава на трона!”. Срещу княза вече има два опита за покушения. Първият от тях цели неговото отравяне. Праховете за главоболие, които той обичайно взема, са сменени с други, този път отровни. Спасява го единствено това, че той вижда твърде голяма разлика в цвета и миризмата на лекарството, което му е доставено и че то се различава прекалено много от това, което той обичайно приема. Вторият опит е разкрит от местните власти в Бургас още през май 1886 г. Той е конспирация за убийството на княза от група хора, ръководени от един руски офицер на име капитан Николай Набоков. Той цели отвличането на княза някъде между Буграс и Айтос. Набоков обаче се оказва твърде слаб конспиратор. Когато е заловен, той бързо отрича всичко. След ареста му руското Външно министерство се намесва и се опитва да превърна това в дипломатически скандал, което принуждава властите да изоставят случая.
Руската власт обаче не се отказва и се решава да действа още по-радикално. Използвайки своя военен аташе в София полковник Сахаров, тя заплита нишката на държавен преврат. Той установява връзка с майор Петър Груев, който е началник на Военното училище, капитан Атанас Бендерев(заместник военен министър в правителството на Петко Каравелов) и капитан Радко Димитриев и др. и се оформя таен заговор за свалянето на княз Александър І от власт. Заговорниците използват болестта на военния министър майор Константин Никифоров, за да предприемат действията си. В ранната утрин на 9 август 1886 г. капитан Радко Димитриев, заедно с юнкери от Военното училище и части от Струмския полк, арестуват княз Александър І Батенберг и го принуждават да подпише акт за абдикация. След това той тръгва под стража за Оряхово, откъдето трябва да замине за руското пристанище Рени. Окрилени от извършеното дело, организаторите на преврата веднага се заемат с политическото бъдеще на страната. На сутринта след преврата е обявено съставянето на ново ширококоалиционно правителство, което трябва да бъде оглавено от Петко Каравелов, а в него да влязат Стефан Стамболов, Драган Цанков, Константин Величков, Тодор Бурмов, Тодор Икономов и Димитър Греков. Повечето от изброените не искат и да чуят за подобен кабинет, а Петко Каравелов отказва да поеме поста на министър-председател. Така превратаджиите съставят един чисто русофилски кабинет, който е оглавен от митрополит Климент.
Положението в страната обаче рязко се нажежава. Важни гарнизони като тези в Плевен, Пловдив и Видин отказват да положат клетва за вярност пред новата власт. В Пловдив полковник Сава Мутруков остро осъжда извършителите на преврата и се обявява против тях. В същото време в Търново Стефан Стамболов, който като председател на Народното събрание е останал единствената легитимна власт в страната, започва енергични действия. На 10 август той извада прокламация, с която осъжда преврата, призовава народа към борба с превратаджиите и назначавайки Сава Мутруков за върховен главнокомандващ на българската армия, нарежда войсково настъпление към София. Политическите манипулации на Русия са на крачка от това да хвърлят България в гражданска война.
Усещайки взривоопасното положение чуждите дипломати се намесват като препоръчват Петко Каравелов да оглави правителство(12 август) и да бъде обявен Регентски съвет с членски състав от Стефан Стамболов, Каравелов и майор Никифоров. Председателят на Народното събрание обаче е крайно против такова компромисно решение и обявява твърда позиция за връщането на княз Александър І Батенберг в страната. За да подчертаие своята решителност и „временното отсъствие на княза” той създава Княжеско наместничество с членски състват от самия него, Петко Рачов Славейков и д-р Странски и Министерски съвет, оглавяван от д-р Васил Радославов. След това Стамболов изпраща телеграма до княза с искане да се завърне в България.
Превратаджиите вече са в паника. Търсейки начин за собственото си спасение те пускат полковник Мутруков да влезе в София начело на войските като правят опити да избягат. Успява единствено Радко Димитриев, който се скрива в Цариград. Останалите са заловени и предадени на военен съд. На 17 август Батенберг вече е в Русе, от където изпраща телеграма до руския император, в която слага неговата корона в своите ръце. Това обаче не умилостивява Александър ІІІ и князът разбира, че той е безсилен против категоричната позиция на Русия и, че неговото оставане на престола може да значи единствено още бъдещи конфликти. Така на 26 август 1886 г. той абдикира повторно като предварително назначава Регентски съвет в състав: Стефан Стамболов, Петко Каравелов и полковник Мутруков. Това обаче отново не задоволява Русия, която ще започне да действа още по-крайно. Батенберг не е пропуснал да изиграе финалната си карта – той оставя цялата власт в страната на националистите, единствената сила, достатъчно смела и решителна да опази българския суверенитет.
Регентсвото започва своето управление в съдбоносни дни. Първоначалто то отстранява стотина офицери от армията, поради съучастие или пряко участие в преврата и след това започва да подготвя избори за Велико народно събрание. Международната обстановка също е твърде сложна – Сърбия се консултира с Австро-Унгария за възможен реванш, Турция напомня за правото си да окупира Източна Румелия по Топханенския акт, а Русия остава все така непримирима и антибългарски настроена. Усещайки, че Регентството няма да играе по неговата свирка, руският император изпраща в България генерал Николай Каулбарс като „специален императорски пратеник”. Енергичен, неприлично недипломатичен и имперски настроен „генерал Софиаско”(прозвище, което си спечелва) веднага предприема атака в крайно ултимативен тон, настоявайки за отлагане на изборите за Велико народно събрание, вдигане на военното положение и освобождавайки всички арестувани след контрапреврата. Регентството се съгласява да изпълни последните две искания, но категорично отказва да отстъпи от изборите. Разярен от този отказ Каулбарс предприема обиколка из страната, за да се свърже с русофилско настроени офицери и да поощри антиправителствените демонстрации.
Въпреки това изборите са проведени и на 19 октомври Великото народно събрание започва да заседава. По същото време Петко Каравелов, покрусен от развитието на събитията, подава оставката от Регентското и е заменен с Георги Живков, виден политик и либерал и народнолиберал по убеждения. На заседанията на събранието се стига до решението за княз да бъде избран принц Валдемар Датски, който има роднинска връзка с император Александър ІІІ и по този начин кризата за приключи и Русия да бъде умиротворена. Императорът отново се намесва като осуетява идването на принц Валдемар в България, задълбочавайки кризата. Руските проковации обаче не спират дотук.
Руските консули пряко се ангажират в опити за сваляне на правителството като този на завърналия се капитан Набоков в Бургас. Истеричният генерал Каулбарс настоява два руски военни кораба да акостират във Варна, а над България вече се носи призракът на руската военна окупация. Стамболов от своя страна обаче не е готов да отстъпи и крачка и открито заявява българската готовност за въоръжена съпротива. Захари Стоянов, потресен от руските действия, пристъпва към създаването на патриотични дружинки „България за себе си”. Положението обаче става твърде задушливо и „генерал Софиаско” използва един незначителен инцидент с гавазина на руското консулство в Пловдив, за да обяви скъсването на руските отношения с България. Държанието на Каулбарс много скоро предизвиква същински европейски скандал. В една изключително бурна реч пред Парламента лорд Солсбъри(английски министър-председател) осъжда руската политика спрямо България. Разяран от това император Александър ІІІ започва да разглежда въпроса за незабавно руско нахлуване в Индия, докато не бива успокоен от външния си министър Гирс. Дори това обаче не спира Каулбарс, който в своите телеграми продължава да настоява за руска окупация на страната. Осъзнал се от яростта си Александър ІІІ е принуден да отговаря уклончиво, защото във въздуха започва да мирише на война с Англия. Така на 17 ноември 1886 г. „генерал Софиаско” напуска България крайно разочарован. Със себе си той взема всички руски официални представители, консули и вицеконсули. Въпреки това руската подривна война срещу България продължава.
В същото време търсенето на нов български княз продължава. Русия предлага крайно несериозната кандидатура на княз Мингрели, която е отхвърлена от ВНС. Събранието решава да уполномощи Константин Стоилов, Димитър Греков и Калчо Хадживълчев да осъществят обиколка из Европа в търсенето на кандидатура. Тогава за първи се чува и името на принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски. Русофилите обаче не дремят и предприемат още по-брутални действия. Драган Цанков настоява веднага да бъдат изпълнени всички руски условия. Русофилската емиграция в лицето на обществениците М.Маджаров, С.Бобчев, Д.Юруков и д-р Хаканов стига до там, че подават „махзар” до Високата порта, с настояване за военна намеса на Турция и сваляне на българското правителство. За да предотврати такова развитие на събитията, Регентството не е далеч от мисълта да създаде дуалистична българо-турска държава, или дори румънският крал да заеме българският престол, стига да се избегне военна намеса и кризата да бъде решена. В същото време от чужбина руските посланици действат все така активно. Хитрово в Букурещ и Нелидов в Цариград не престават да подтикват към радикални действия и да дават идеи да антиправителствената съпротива. П.Груев и Р.Димитриев подготвят метеж в Североизточна България, а вестник „9 август”, който излиза в Браила, издава официална прокламация за сваляне на Регентството. През февруари 1887 г. начело с Олимпий Панов, Атанас Узунов, Димитър Филов и други избухват русофилски бунтове в Русе и Силистра. Бунтовете са смазани от войската, в крайдунавските околия е въведено военно положение, а видни софийски русофили са арестувани.
В същото време Регентството все повече се съсредоточава върху личността на принц Фердинанд за княз. Предложения като Карл Август, втори син на шведския крал Оскар, за княз, или генерал Казимир Ентрот за княжески наместник са отхвърлени. Така на 25 юни 1887 г. Великото народно събрание го избира за княз. В София е съставен нов кабинет начело с Константин Стоилов, а няколко месеца след избирането му, Фердинанд приема княжеската корона. На 2 август 1887 г. той полага клетва пред ВНС в Търново, с което Регентството и Великото народно събрание са разпуснати. България се сдобида с нов владетел, политическа криза е уталожена, но обтегнатите отношения с Русия и руските провокации не стихват още дълго време…
ПАМЕТНИКЪТ ЧЕШВА НА МЕЧКИН КАМЕН , ИЗДИГНАТ ОТ ПРИЗНАТЕЛНИТЕ БЪЛГАРИ НА СЛАВНИТЕ КРУШОВЧАНИ
Той е взривен от сръбските варвари , за ад не напомня БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗХОД НА НАСЕЛЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ!!
Поднасяне на венци през времето, когато Македония бе освободена от сръбските тирани!
НЯКОИ ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ОТ РУСКО-СРЪБСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Те обясняват достатъчно ясно руската изключително просръбска политика на Балканите.
Която Русия по думите на един неин журналист от 1915 година счита обявяването на война от България на Сърбия като обявяване на война на Русия!
Разказва изключителния историк и ненадминат сладкодумец Никола Станев.
Източник: https://www.facebook.com/SiteBulgariZaedno?fref=photo
Която Русия по думите на един неин журналист от 1915 година счита обявяването на война от България на Сърбия като обявяване на война на Русия!
Разказва изключителния историк и ненадминат сладкодумец Никола Станев.
Източник: https://www.facebook.com/SiteBulgariZaedno?fref=photo
5 от най-злите жени в историята
5. Исабела I Кастилска
Исабела I Кастилска е католическа кралица на Кастилия и Леон. Наследява от неспособния си брат кастилската корона и сключва династичен брак с Фердинанд Арагонски, с което поставя основите на политическото обединение на Испания, завършено при внука им Карл V.
Изявява се като ревностна католичка и поборничка за вярата, която основава Испанската инквизиция.
В Испания Инквизицията става и кралско учреждение през 1480 г. През първите 18 години от въвеждането ѝ са изгорени на клада над 10 хиляди души (от население над 5 милиона), в т.ч. еретици, евреи и мюсюлмани, приели мнимо християнството и придобили известност с наименованията марани и мудехари. Активна дейност това учреждение развива до 1808 г. През този период само в Мадрид са изгорени около 32 хиляди осъдени, а други 300 хиляди са понесли други тежки наказания. Последното изгаряне на клада в Испания става през 1826 г., а през 1834 г. Инквизицията е отменена.
4. Ержебет Батори
Ержебет Батори израства в благороднически род. Когато е на 11 г. баща ѝ Георге Батори умира и майка ѝ Ана Батори я праща за възпитание при семейството на нейния годеник. През 1575 г., на 15 г., е омъжена за граф Ференц Надажди, герой от турския фронт, с когото се оттеглят в замъка Шейде, изолиран в полите на Карпатите.
Батори показва състрадание и съчувствие към поданиците си и лекувайки ги с изработени от нея билки и лекарства, тя печели народната любов и признателност.
След смъртта на Надажди, граф Турзо, един от бойните му другари, проявява претенции към някои от личните имоти на вдовицата. Разгневен от отказа ѝ, той подема кампания по дискредитиране на графинята, подкрепен от Хабсбургската династия, която има интерес да сложи ръка на територията на Унгария.
Турзо започва масови кланета в териториите около замъка на графинята Катовице, при които загиват над 600 млади девици. Целта на заговора е да се хвърли вината върху графиня Батори. В нощта на Коледа, Турзо, начело на отряд от 50 бронирани тевтонци, пратени от Хабсбургските му покровители, успява чрез измама да влезе в замъка и да арестува неподозиращата графиня.
Ержебет е арестувана и съдена. Чрез насилие и заплахи заговорниците скалъпват фалшиви показания от слугите на Батори и селяните, живеещи в и около замъка. Слугите на графинята са осъдени на смърт, а Батори е осъдена да прекара остатъка от живота си в една от високите кули в собствения си замък.
Ержебет е назована като най-злата жена в историята на предаването „Най-злите жени във историята“.
3. Бевърли Алит
Бевърли Алит, наричана още"Ангелът на смъртта", е английска серийна убийца и една от 10-те най-зли жени на всички времена (Top 10 Most Evil Women). Обвинена е в убийството на 4 деца, опит за убийство на 3 други и причиняване на ужасни болки на 6 деца. Престъпленията са извършени за период от 59 дни между февруари и април 1991 година в детското отделение на болница в Линкълншир, където е назначена като медицинска сестра. Тя поставя огромни дози инсулин на най-малко две жертви, а в друга жертва е открит въздушен балон, но полицията не може да открие първопричината за появата му. През май 1993 година Алит получава 13 доживотни присъди.
2. Майра Хиндли
Майра Хиндли е серийна убийца, родена през 1942 година. Заедно с приятеля си Иън Брейди извършва изнасилвания и убийства върху 5 невръстни деца. Тези двамата са отговорни за отвличане, сексуален тормоз, измъчване и убийство на три деца под 12 години и двама тийнейджъри. Доведеният брат на Хиндли я предава на полицията. Тя твърди, че е невинна за всички убийства, но съдията решава, че е и й дава доживотна присъда. Хиндли умира в затвора през 2002 г.
1. Ирма Грезе
Ирма Грезе е работник в нацистките концентрационни лагери Равенсбрук и Аушвиц, както и пазач в женското отделение на Берген-Белзен. Обвинена е в престъпления срещу човечеството и осъдена на смърт.
A SHORT HISTORY OF BULGARIA
A SHORT HISTORY OF BULGARIA
From about 400 BC a race called the Thracians lived in parts of what is now Bulgaria. The Thracians were a tribal society and they were superb horsemen. They were also known for making beautiful gold and silver jewelry.
By 100 AD the Romans conquered Bulgaria. The Romans founded the city of Trimontium (modern day Plodiv). They also built the city of Serdica on the site of Sofia.
In 395 the Roman Empire split in two. Bulgaria became part of the Eastern Roman Empire (later called the Byzantine Empire). However Byzantium grew weaker and about 500 AD Slavs settled in Bulgaria.
Then in 680 the Bulgars invaded led by their ruler Khan Asparukh. They were descended from the Huns from Central Asia. They crossed the Danube and founded the state of Bulgaria. They then intermarried with the Slavs.
In 716 the Byzantine Empire recognized the state of Bulgaria.
However in the late 8th century the Emperor Constantine V tried to destroy Bulgaria - but without success. Then the pendulum swung the other way. From 809 Khan Krum attacked the Byzantine Empire. Led by Khan Krum the Bulgars were victorious. In 811 the Byzantine Emperor, Nicephorus was killed in battle. Krum had his skull covered in silver and used it for drinking. In 813 Krum even lay siege to Constantinople, the capital of Byzantium but he failed to capture it. Finally in 816 Khan Omurtag made peace.
Then in 846 Boris I of Bulgaria accepted Christianity and his subjects followed. Bulgaria accepted the Eastern Orthodox Church rather than the western Catholic Church.
Bulgaria reached a peak under Simeon the Great 893-927. He called himself 'Emperor of all the Bulgars and Greeks'. The pope recognized him but the Byzantine emperor did not!
However in the later 10th century Bulgaria declined. In 971 the Byzantines took the capital Preslav along with a large part of eastern Bulgaria. Finally in 1014 after the battle of Belasita the Byzantines captured 15,000 Bulgars. Out of every 100 men 99 were blinded and one was left with one eye to lead the others home. In 1018 Bulgaria became part of the Byzantine Empire.
The Byzantines ruled Bulgaria until 1185. Then heavy taxation provoked rebellion. A new Bulgarian kingdom was founded with its capital at Turnovo. In 1202 the Byzantines accepted the situation and made peace.
Then in 1204 the Crusaders captured Constantinople, capital of the Byzantine Empire. The Crusaders claimed that the Bulgars were their vassals however the Bulgars defeated them in battle.
The second Bulgarian kingdom reached its peak under Ivan Asen II 1218-1241. Bulgaria became prosperous and powerful.
However the Bulgarians had powerful enemies. In 1330 the Bulgarians were defeated by the Serbians at the battle of Velbuzhd. Bulgaria came temporarily under Serbian domination.
From the 9th century to the 15th century a religious sect called the Bogomils flourished in Bulgaria. The Bogomils were probably named after an 8th century priest named Bogomil.
The Bogomils were dualists. It was a very old belief in the Middle East that there were two gods, one good and one evil. The evil god created the material world while the good god created the spiritual one. This belief entered Bulgaria and took on some Christian elements. Bogomils believed that Satan created the material universe while God made the soul.
Bogomils did not believe in incarnation (the doctrine that God became a man - Jesus). They did not believe in infant baptism or in the Eucharist (sharing bread at mass). They also rejected the whole organisation of the Orthodox Church.
The leaders of the Bogomils led austere lives. They abstained from marriage, eating meat and drinking wine. However their followers did not have to live such strict lives.
The Bogomil sect spread to the Byzantine Empire and other parts of Southeast Europe. However it died out after the Turks conquered the area.
In the 14th century the Ottoman Turks were a rising power in the region. In 1393 they captured Turnovo. All Bulgarian resistance to the Turks ended in 1396. Bulgaria was under Turkish rule for nearly 500 years.
However the Muslim Turks were more tolerant of other religions than Europeans. Bulgarian Christians were, usually, allowed to practice their faith although some did convert to Islam.
Nevertheless the Bulgarians had to pay taxes to the Turks. They also had to surrender their sons. At intervals the Turks would take the cream of Bulgarian boys aged 7 to 14. They were taken from their families and brought up as Muslims. They were also trained to be soldiers called Janissaries.
In 1688 the Bulgarians around Chirpiest rose in rebellion. However the rebellion was crushed. Nevertheless from the late 17th century onward the Turkish Empire went into inexorable decline.
Then in the 19th century nationalism became a powerful force in Europe including Bulgaria and the ideas of the French Revolution spread. There was a growing interest in Bulgarian culture and history and a growing resentment of Turkish rule.
Finally in April 1876 some Bulgarians rose in revolt. However the Turks easily crushed the rebellion.
Then in April 1877 Russia declared war on Turkey. In January 1878 the Russians captured Sofia. Then on 3 March the Treaty of Stefano ended the war. The treaty created an independent Bulgaria. However the British and Austro-Hungarians were afraid that this new Bulgaria might be a powerful ally for Russia and they insisted the treaty be revised.
By the treaty of Berlin, July 1878 Bulgaria was split in two. The northern half was not allowed to be totally independent. Instead Bulgaria was to be a vassal state of Turkey called a principality. It was to be ruled by a prince with a parliament called the subranie.
The southern half of Bulgaria was made only semi-autonomous within the Turkish Empire. It was given the name Eastern Rumelia.
The Bulgarians would not accept this solution. In 1885 people in Eastern Rumelia staged a coup and they united with the northern half of Bulgaria. However other countries intervened again. In November 1885 the Serbians declared war. However they were crushed at the battle of Slivnitsa.
The great powers then drew up a new agreement. The two halves of Bulgaria were not allowed to completely unite. Instead they remained two separate entities but the Prince of (northern) Bulgaria was made 'governor-general' of Eastern Rumelia.
This arrangement was only a stopgap measure. In 1908 the Bulgarians overturned it. On 5 October Prince Ferdinand announced the complete independence of Bulgaria. He became King Ferdinand of Bulgaria.
BULGARIA IN THE EARLY 20TH CENTURY
Meanwhile at the beginning of the 20th century Turkish rule in Europe was crumbling. The Turks were faced with rebellions. The Balkan states feared that the great powers might intervene. They wanted to liberate the territories still held by the Turks - and impose their own solutions. So they formed a triple alliance of Serbia, Bulgaria and Greece.
In October 1912 the three countries invaded Turkish territory in Europe. However the great powers did interfere. They insisted that an independent Albania be created. The three allies could do what they wanted with the rest of Turkish territory.
However the allies soon quarreled and on 29 June 1913 Bulgaria attacked Serbia and Greece. However Romania intervened and Bulgaria was forced to make peace. Bulgaria was forced to surrender some of its territory.
Then in 1914 came the First World War. In October 1915 Germany persuaded Bulgaria to join its side promising territory as a reward. However an allied blockade cause severe shortages in Bulgaria and eventually near starvation. Then in September 1918 French and British troops entered Bulgaria and on 29 September 1918 Bulgaria signed an armistice. On 3 October 1918 Ferdinand abdicated. His son Boris III replaced him.
In 1919 Bulgaria was forced to sign the treaty of Neuilly-sur-Seine. She lost significant parts of her territory. Furthermore Bulgaria was not allowed to have more than 20,000 men in her army and she was forced to pay reparations (a form of compensation for the war). However the reparations were cancelled in 1932.
In the elections of 1919 those parties who had supported Bulgaria's entry into the war lost votes while those who had opposed it (The Communists and the Agrarian Party) gained them.
In December 1919 the Communists and the Social Democrats joined forces and called a general strike in Bulgaria. However Prime Minister Stamboliski arrested the strike leaders and the strike was called off on 5 January 1920.
Despite its troubles in 1920 Bulgaria was allowed to join the League of Nations, the first of the nations on the losing side to do so.
However democracy in Bulgaria gave way to an authoritarian regime. In 1922 some disaffected army officers formed an organisation called the Military League. In 1923 a group of conspirators including members of the Military League seized power in a coup. Prime Minister Stamboliski was murdered.
A new government was formed by Aleksandur Tsankov. Then in 1925 the Communists exploded a bomb in a Sofia cathedral. Afterwards thousands of Communists were arrested and many were executed.
However in 1926 Tsankov was replaced by Andrei Liapchev. He removed some of the restrictions imposed by Tsankov. Trade unions were allowed to form and in 1927 the Communist Party was allowed to reform. In 1931 elections were held in Bulgaria.
However in the early 1930s Bulgaria suffered severely from the depression. Peasant incomes fell by half and in the towns unemployment rocketed. Then in May 1934 a group of officers carried out a coup.
However the new government were split over what to do with the king. Their leader Colonel Damian Velchev was a republican but in January 1935 his opponents managed to force to him out of office. In 1936 Boris dissolved the Military League and promised to return to constitutional government. Elections were held in 1938.
When the Second World War began in 1939 King Boris was, at first, determined to keep Bulgaria neutral. However from March 1941 he agreed to allow German troops to pass through Bulgaria on their way to Greece. As a reward Bulgaria was given territory in Thrace and Macedonia. However although some anti-Semitic laws were passed in Bulgaria the Bulgarian Jews were not deported to concentration camps. King Boris died in August 1943.
By the summer of 1944 Germany was obviously losing the war and the Russians were approaching Bulgaria. Russia declared war on Bulgaria on 5 September 1944. Bulgaria declared on Germany on 7 September 1944 (with effect from 8 September). However on 8 September 1944 Russian troops entered Bulgaria.
In 1942 the Fatherland Front or FF was formed. It consisted of Communists, Social Democrats and Agrarians. On 9 September 1944 the FF staged a coup and formed the new government. Crucially in the new cabinet the Minister of the Interior and the Minister of Justice were Communists. (They were also helped by the fact that Russian troops were stationed in Bulgaria).
The Communist takeover of Bulgaria was gradual. From the start they controlled the radio and many newspapers. However the Communists removed their opponents one by one. New Peoples Courts were formed under the Ministry of Justice to try 'war criminals' and 'collaborators'. All the supporters of the old regime were rounded up and executed or imprisoned in labor camps. They included not just politicians but priests, teachers and policemen. Furthermore they removed 'unreliable' officers from the army. Eliminating all right-wingers made the Communists even more powerful.
The Communists then turned on their fellow left-wingers in Bulgaria. They managed to cause splits in the Social Democratic Party and the Agrarian Party between pro and anti Communist factions. In both cases the Communist controlled Ministry of Justice decided that the property of the parties belonged to the pro-Communist factions.
Meanwhile in 1946 the Bulgarian army was purged again. This time about 2,000 officers were removed. In September 1946 a referendum on the monarch resulted in Bulgaria becoming a republic. In an election in November 1946 the Communists insisted that all FF candidates should form a single list. Previously the votes had been able to vote for individual parties (Communist, Agrarian of Social Democrat). Now they would only be able to vote for the FF or against it. The FF gained most of the seats in the National Assembly. However most of the FF seats were taken by Communists rather than Social Democrats or Agrarians (far more than support for the Communists among the voters would justify). In this way the Communists gained control of the Assembly.
Finally in June 1947 Nikola Petkov (1889-1947), the leader of the anti-Communist part of the Agrarian Party and the leader of opposition to the Communists was arrested. He was executed in August 1947 after a show trial. Then in 1947 the Communists introduced the Dimitrov Constitution. It was named after Georgi Dimitrov, leader of the Communists after 1945 and it brought in a full Communist regime in Bulgaria.
The Communists nationalized industry and collectivized agriculture in Bulgaria. They also persecuted the Orthodox Church.
Finally after imposing Communism the Communist Party turned on its own members. After the anti-Communist uprising in Hungary in 1956 there was a purge in Bulgaria in which many communists were expelled from the party. Some were sent to labor camps.
So for many years, Bulgaria was burdened with a totalitarian regime, slavishly obedient to the Soviet Union.
From 1954 it was ruled by Todor Zhikov. He reigned until 1989.
During the communist era attempts were made to increase industry in Bulgaria but it remained a mainly agricultural country.
In 1985 Zhikov tried to 'Bulgarianize' the Bulgarian Turks. Bulgarian Turks were ordered to choose from a list of Bulgarian names. If they refused one was chosen for them. Troops were sent to enforce the law but the Bulgarian Turks continued to resist. Finally in the summer of 1989 Zhikov announced that Turks could leave Bulgaria and go to Turkey if they wished. Many of them did.
Finally in the late 1980s the Communist tyranny in Bulgaria began to crumble. On 10 November 1989 Zhikov was deposed. In April the Communists renamed themselves the Bulgarian Socialist Party. The totalitarian regime was dismantled. On 6 March 1990 strikes were made legal. However multi-party elections were not held until June 1990. The Bulgarian Socialist Party continued to hold power.
However state socialism was scrapped in Bulgaria. From 1991 controls on prices were removed and industry was privatized. Collective farms were dissolved. A new constitution was introduced in July 1991 and after further elections in October 1991 the Socialist Party lost power.
Today Bulgaria is a relatively poor country and it suffered badly in the recession of 2009. However Bulgaria recovered and there is reason to be optimistic.
Today tourism is a rapidly growing industry in Bulgaria. Tourists are attracted by the beautiful architecture and beaches in Bulgaria.
Bulgaria joined NATO in 2004 and Bulgaria joined the EU in 2007.
Today the population of Bulgaria is 7.3 million.
395 Bulgaria becomes part of the Eastern Roman Empire when the empire splits in two
c. 500 The Slavs settle in Bulgaria
680 The Bulgars invade Bulgaria
<813 The Bulgars besiege Constantinople
846 The Bulgars are converted to Christianity
971 The Byzantines capture eastern Bulgaria
1018 Bulgaria is absorbed into the Byzantine Empire
1185 Bulgaria rises in rebellion
1330 The Bulgars are defeated by the Serbs at the battle of Velbuzhd
1396 The Turks conquer Bulgaria
1688 Some Bulgarians rise in rebellion against the Turks but they are defeated. Bulgaria remains under Turkish rule.
1876 The Bulgarians rise in rebellion again but they are crushed
1878 The Treaty of Berlin splits Bulgaria in two. The two parts are given limited autonomy.
1908 Bulgaria becomes completely independent and united
1918 Bulgaria surrenders after the First World War
1919 Bulgaria loses some of her territory
1923 Army officers in Bulgaria stage a coup
1931 Elections are held in Bulgaria
1934 Army officers stage another coup in Bulgaria
1938 Elections are held in Bulgaria again
1941 The king allows German troops to travel through Bulgaria
1944 The Russians occupy Bulgaria. Gradually a Communist regime is introduced.
1956 The Communist Party purges its own members
1989 The Communist tyranny in Bulgaria collapses
2004 Bulgaria joins NATO
2007 Bulgaria joins the EU
ANCIENT BULGARIA
By 100 AD the Romans conquered Bulgaria. The Romans founded the city of Trimontium (modern day Plodiv). They also built the city of Serdica on the site of Sofia.
In 395 the Roman Empire split in two. Bulgaria became part of the Eastern Roman Empire (later called the Byzantine Empire). However Byzantium grew weaker and about 500 AD Slavs settled in Bulgaria.
Then in 680 the Bulgars invaded led by their ruler Khan Asparukh. They were descended from the Huns from Central Asia. They crossed the Danube and founded the state of Bulgaria. They then intermarried with the Slavs.
In 716 the Byzantine Empire recognized the state of Bulgaria.
However in the late 8th century the Emperor Constantine V tried to destroy Bulgaria - but without success. Then the pendulum swung the other way. From 809 Khan Krum attacked the Byzantine Empire. Led by Khan Krum the Bulgars were victorious. In 811 the Byzantine Emperor, Nicephorus was killed in battle. Krum had his skull covered in silver and used it for drinking. In 813 Krum even lay siege to Constantinople, the capital of Byzantium but he failed to capture it. Finally in 816 Khan Omurtag made peace.
Then in 846 Boris I of Bulgaria accepted Christianity and his subjects followed. Bulgaria accepted the Eastern Orthodox Church rather than the western Catholic Church.
Bulgaria reached a peak under Simeon the Great 893-927. He called himself 'Emperor of all the Bulgars and Greeks'. The pope recognized him but the Byzantine emperor did not!
However in the later 10th century Bulgaria declined. In 971 the Byzantines took the capital Preslav along with a large part of eastern Bulgaria. Finally in 1014 after the battle of Belasita the Byzantines captured 15,000 Bulgars. Out of every 100 men 99 were blinded and one was left with one eye to lead the others home. In 1018 Bulgaria became part of the Byzantine Empire.
BULGARIA IN THE MIDDLE AGES
The Byzantines ruled Bulgaria until 1185. Then heavy taxation provoked rebellion. A new Bulgarian kingdom was founded with its capital at Turnovo. In 1202 the Byzantines accepted the situation and made peace.
Then in 1204 the Crusaders captured Constantinople, capital of the Byzantine Empire. The Crusaders claimed that the Bulgars were their vassals however the Bulgars defeated them in battle.
The second Bulgarian kingdom reached its peak under Ivan Asen II 1218-1241. Bulgaria became prosperous and powerful.
However the Bulgarians had powerful enemies. In 1330 the Bulgarians were defeated by the Serbians at the battle of Velbuzhd. Bulgaria came temporarily under Serbian domination.
The Bogomils in Bulgaria
From the 9th century to the 15th century a religious sect called the Bogomils flourished in Bulgaria. The Bogomils were probably named after an 8th century priest named Bogomil.
The Bogomils were dualists. It was a very old belief in the Middle East that there were two gods, one good and one evil. The evil god created the material world while the good god created the spiritual one. This belief entered Bulgaria and took on some Christian elements. Bogomils believed that Satan created the material universe while God made the soul.
Bogomils did not believe in incarnation (the doctrine that God became a man - Jesus). They did not believe in infant baptism or in the Eucharist (sharing bread at mass). They also rejected the whole organisation of the Orthodox Church.
The leaders of the Bogomils led austere lives. They abstained from marriage, eating meat and drinking wine. However their followers did not have to live such strict lives.
The Bogomil sect spread to the Byzantine Empire and other parts of Southeast Europe. However it died out after the Turks conquered the area.
BULGARIA UNDER TURKISH RULE
In the 14th century the Ottoman Turks were a rising power in the region. In 1393 they captured Turnovo. All Bulgarian resistance to the Turks ended in 1396. Bulgaria was under Turkish rule for nearly 500 years.
However the Muslim Turks were more tolerant of other religions than Europeans. Bulgarian Christians were, usually, allowed to practice their faith although some did convert to Islam.
Nevertheless the Bulgarians had to pay taxes to the Turks. They also had to surrender their sons. At intervals the Turks would take the cream of Bulgarian boys aged 7 to 14. They were taken from their families and brought up as Muslims. They were also trained to be soldiers called Janissaries.
In 1688 the Bulgarians around Chirpiest rose in rebellion. However the rebellion was crushed. Nevertheless from the late 17th century onward the Turkish Empire went into inexorable decline.
Then in the 19th century nationalism became a powerful force in Europe including Bulgaria and the ideas of the French Revolution spread. There was a growing interest in Bulgarian culture and history and a growing resentment of Turkish rule.
Finally in April 1876 some Bulgarians rose in revolt. However the Turks easily crushed the rebellion.
INDEPENDENT BULGARIA
Then in April 1877 Russia declared war on Turkey. In January 1878 the Russians captured Sofia. Then on 3 March the Treaty of Stefano ended the war. The treaty created an independent Bulgaria. However the British and Austro-Hungarians were afraid that this new Bulgaria might be a powerful ally for Russia and they insisted the treaty be revised.
By the treaty of Berlin, July 1878 Bulgaria was split in two. The northern half was not allowed to be totally independent. Instead Bulgaria was to be a vassal state of Turkey called a principality. It was to be ruled by a prince with a parliament called the subranie.
The southern half of Bulgaria was made only semi-autonomous within the Turkish Empire. It was given the name Eastern Rumelia.
The Bulgarians would not accept this solution. In 1885 people in Eastern Rumelia staged a coup and they united with the northern half of Bulgaria. However other countries intervened again. In November 1885 the Serbians declared war. However they were crushed at the battle of Slivnitsa.
The great powers then drew up a new agreement. The two halves of Bulgaria were not allowed to completely unite. Instead they remained two separate entities but the Prince of (northern) Bulgaria was made 'governor-general' of Eastern Rumelia.
This arrangement was only a stopgap measure. In 1908 the Bulgarians overturned it. On 5 October Prince Ferdinand announced the complete independence of Bulgaria. He became King Ferdinand of Bulgaria.
BULGARIA IN THE EARLY 20TH CENTURY
Meanwhile at the beginning of the 20th century Turkish rule in Europe was crumbling. The Turks were faced with rebellions. The Balkan states feared that the great powers might intervene. They wanted to liberate the territories still held by the Turks - and impose their own solutions. So they formed a triple alliance of Serbia, Bulgaria and Greece.
In October 1912 the three countries invaded Turkish territory in Europe. However the great powers did interfere. They insisted that an independent Albania be created. The three allies could do what they wanted with the rest of Turkish territory.
However the allies soon quarreled and on 29 June 1913 Bulgaria attacked Serbia and Greece. However Romania intervened and Bulgaria was forced to make peace. Bulgaria was forced to surrender some of its territory.
Then in 1914 came the First World War. In October 1915 Germany persuaded Bulgaria to join its side promising territory as a reward. However an allied blockade cause severe shortages in Bulgaria and eventually near starvation. Then in September 1918 French and British troops entered Bulgaria and on 29 September 1918 Bulgaria signed an armistice. On 3 October 1918 Ferdinand abdicated. His son Boris III replaced him.
In 1919 Bulgaria was forced to sign the treaty of Neuilly-sur-Seine. She lost significant parts of her territory. Furthermore Bulgaria was not allowed to have more than 20,000 men in her army and she was forced to pay reparations (a form of compensation for the war). However the reparations were cancelled in 1932.
In the elections of 1919 those parties who had supported Bulgaria's entry into the war lost votes while those who had opposed it (The Communists and the Agrarian Party) gained them.
In December 1919 the Communists and the Social Democrats joined forces and called a general strike in Bulgaria. However Prime Minister Stamboliski arrested the strike leaders and the strike was called off on 5 January 1920.
Despite its troubles in 1920 Bulgaria was allowed to join the League of Nations, the first of the nations on the losing side to do so.
However democracy in Bulgaria gave way to an authoritarian regime. In 1922 some disaffected army officers formed an organisation called the Military League. In 1923 a group of conspirators including members of the Military League seized power in a coup. Prime Minister Stamboliski was murdered.
A new government was formed by Aleksandur Tsankov. Then in 1925 the Communists exploded a bomb in a Sofia cathedral. Afterwards thousands of Communists were arrested and many were executed.
However in 1926 Tsankov was replaced by Andrei Liapchev. He removed some of the restrictions imposed by Tsankov. Trade unions were allowed to form and in 1927 the Communist Party was allowed to reform. In 1931 elections were held in Bulgaria.
However in the early 1930s Bulgaria suffered severely from the depression. Peasant incomes fell by half and in the towns unemployment rocketed. Then in May 1934 a group of officers carried out a coup.
However the new government were split over what to do with the king. Their leader Colonel Damian Velchev was a republican but in January 1935 his opponents managed to force to him out of office. In 1936 Boris dissolved the Military League and promised to return to constitutional government. Elections were held in 1938.
When the Second World War began in 1939 King Boris was, at first, determined to keep Bulgaria neutral. However from March 1941 he agreed to allow German troops to pass through Bulgaria on their way to Greece. As a reward Bulgaria was given territory in Thrace and Macedonia. However although some anti-Semitic laws were passed in Bulgaria the Bulgarian Jews were not deported to concentration camps. King Boris died in August 1943.
By the summer of 1944 Germany was obviously losing the war and the Russians were approaching Bulgaria. Russia declared war on Bulgaria on 5 September 1944. Bulgaria declared on Germany on 7 September 1944 (with effect from 8 September). However on 8 September 1944 Russian troops entered Bulgaria.
COMMUNIST BULGARIA
In 1942 the Fatherland Front or FF was formed. It consisted of Communists, Social Democrats and Agrarians. On 9 September 1944 the FF staged a coup and formed the new government. Crucially in the new cabinet the Minister of the Interior and the Minister of Justice were Communists. (They were also helped by the fact that Russian troops were stationed in Bulgaria).
The Communist takeover of Bulgaria was gradual. From the start they controlled the radio and many newspapers. However the Communists removed their opponents one by one. New Peoples Courts were formed under the Ministry of Justice to try 'war criminals' and 'collaborators'. All the supporters of the old regime were rounded up and executed or imprisoned in labor camps. They included not just politicians but priests, teachers and policemen. Furthermore they removed 'unreliable' officers from the army. Eliminating all right-wingers made the Communists even more powerful.
The Communists then turned on their fellow left-wingers in Bulgaria. They managed to cause splits in the Social Democratic Party and the Agrarian Party between pro and anti Communist factions. In both cases the Communist controlled Ministry of Justice decided that the property of the parties belonged to the pro-Communist factions.
Meanwhile in 1946 the Bulgarian army was purged again. This time about 2,000 officers were removed. In September 1946 a referendum on the monarch resulted in Bulgaria becoming a republic. In an election in November 1946 the Communists insisted that all FF candidates should form a single list. Previously the votes had been able to vote for individual parties (Communist, Agrarian of Social Democrat). Now they would only be able to vote for the FF or against it. The FF gained most of the seats in the National Assembly. However most of the FF seats were taken by Communists rather than Social Democrats or Agrarians (far more than support for the Communists among the voters would justify). In this way the Communists gained control of the Assembly.
Finally in June 1947 Nikola Petkov (1889-1947), the leader of the anti-Communist part of the Agrarian Party and the leader of opposition to the Communists was arrested. He was executed in August 1947 after a show trial. Then in 1947 the Communists introduced the Dimitrov Constitution. It was named after Georgi Dimitrov, leader of the Communists after 1945 and it brought in a full Communist regime in Bulgaria.
The Communists nationalized industry and collectivized agriculture in Bulgaria. They also persecuted the Orthodox Church.
Finally after imposing Communism the Communist Party turned on its own members. After the anti-Communist uprising in Hungary in 1956 there was a purge in Bulgaria in which many communists were expelled from the party. Some were sent to labor camps.
So for many years, Bulgaria was burdened with a totalitarian regime, slavishly obedient to the Soviet Union.
From 1954 it was ruled by Todor Zhikov. He reigned until 1989.
During the communist era attempts were made to increase industry in Bulgaria but it remained a mainly agricultural country.
In 1985 Zhikov tried to 'Bulgarianize' the Bulgarian Turks. Bulgarian Turks were ordered to choose from a list of Bulgarian names. If they refused one was chosen for them. Troops were sent to enforce the law but the Bulgarian Turks continued to resist. Finally in the summer of 1989 Zhikov announced that Turks could leave Bulgaria and go to Turkey if they wished. Many of them did.
MODERN BULGARIA
Finally in the late 1980s the Communist tyranny in Bulgaria began to crumble. On 10 November 1989 Zhikov was deposed. In April the Communists renamed themselves the Bulgarian Socialist Party. The totalitarian regime was dismantled. On 6 March 1990 strikes were made legal. However multi-party elections were not held until June 1990. The Bulgarian Socialist Party continued to hold power.
However state socialism was scrapped in Bulgaria. From 1991 controls on prices were removed and industry was privatized. Collective farms were dissolved. A new constitution was introduced in July 1991 and after further elections in October 1991 the Socialist Party lost power.
Today Bulgaria is a relatively poor country and it suffered badly in the recession of 2009. However Bulgaria recovered and there is reason to be optimistic.
Today tourism is a rapidly growing industry in Bulgaria. Tourists are attracted by the beautiful architecture and beaches in Bulgaria.
Bulgaria joined NATO in 2004 and Bulgaria joined the EU in 2007.
Today the population of Bulgaria is 7.3 million.
---
A TIMELINE OF BULGARIA
400 BC The Thracians live in parts of Bulgaria
100 AD The Romans rule Bulgaria395 Bulgaria becomes part of the Eastern Roman Empire when the empire splits in two
c. 500 The Slavs settle in Bulgaria
680 The Bulgars invade Bulgaria
<813 The Bulgars besiege Constantinople
846 The Bulgars are converted to Christianity
971 The Byzantines capture eastern Bulgaria
1018 Bulgaria is absorbed into the Byzantine Empire
1185 Bulgaria rises in rebellion
1330 The Bulgars are defeated by the Serbs at the battle of Velbuzhd
1396 The Turks conquer Bulgaria
1688 Some Bulgarians rise in rebellion against the Turks but they are defeated. Bulgaria remains under Turkish rule.
1876 The Bulgarians rise in rebellion again but they are crushed
1878 The Treaty of Berlin splits Bulgaria in two. The two parts are given limited autonomy.
1908 Bulgaria becomes completely independent and united
1918 Bulgaria surrenders after the First World War
1919 Bulgaria loses some of her territory
1923 Army officers in Bulgaria stage a coup
1931 Elections are held in Bulgaria
1934 Army officers stage another coup in Bulgaria
1938 Elections are held in Bulgaria again
1941 The king allows German troops to travel through Bulgaria
1944 The Russians occupy Bulgaria. Gradually a Communist regime is introduced.
1956 The Communist Party purges its own members
1989 The Communist tyranny in Bulgaria collapses
2004 Bulgaria joins NATO
2007 Bulgaria joins the EU
Изопачената българска история
Под диктовката на кремълските сатрапи, от които нито руският народ, нито съседните му народи бял ден са видели, бе тотално изопачена не само историята на Русия, на "съветските" народи, но и историята на България. ПОЗОР е днешни българи, биещи се в гърдите, че са патриоти, да не си познават родната история вече 25 години, откакто има свобода и практически неограничен достъп до информация. Редно е тези, които нон стоп повтарят кремълските мантри за добрата Русия и страшната Турция и да си отговорят на следните въпроси:
- Кога за последен път Турция (или хайде, Османската империя) е обявила война на България? А Русия (СССР) ?
- Когато България извърши своето Съединение през 1885, макар и против интересите на Турция, от кого бе нападната? От Турция? Или от съседна "православна, братска" страна?
- Какво бе становището на Русия по въпроса за Съединението?
- Кой нападна България през 1915 година, бомбардирайки Варна с хвърлени от 2 хидроплана бомби и обстрелвайки града откъм Черно море, сеейки смърт и разрушение? Турция или Русия?
- С кого воюваше през Първата световна война рамо до рамо България за своите национални интереси, за връщане на заграбените си територии с изцяло българско население като Южна Добруджа? С Русия или с Турция?А срещу кого воюваше? Срещу Русия или Турция? Чии интереси защитаваше Русия тогава? Защо воюваше Русия с България и защитаваше с пропагандни тези и с оръжие в ръка Сърбия и Румъния, ограбили български земи, издевателствали над българското население с цел да го посръбчат или порумънчат.
- През 17- 19 век, когато България бе част от Османската империя, в какви къщи живееха българите ( навярно сте ходили в Пловдив, Копривщица, Калофер, Карлово, Сопот, Трявна, Елена ,Троян, Ловеч, Велико Търново, Арбанаси, Банско, Мелник, Боженци, Жеравна, Ковачевица, Широка лъка, Могилица и т.н., и т.н.). А в какви жилища (наречени панелки, гарсониери) живееха лишените от своя земя и собственост българи през втората половина на 20 век, когато, макар и неофициално, България бе част от Съветската империя?
- Колко църкви бяха построени в България за последните 45 години до Освобождението през 1878 година? А колко църкви бяха построени за 45 години от септември 1944 до края на 1989 ?
Мога разбира се и да задам още много въпроси, но на първо време, ако ви интересува БЪЛГАРИЯ и нейната независимост, се постарайте да си отговорите на тези дотук. Няма нужда да спорите с мен. Спорете с клишетата в собствените си глави. И е крайно време да си научим най-сетне РОДНАТА история, а не лъже-историята писана под диктовка на кремълските сатрапи.
А на защитниците на руско/съветската тирания следва да задам въпроса: как така в Османската империя през 17, 18, 19 век българите пътуваха свободно с едно тескере, как така имаше български търговци с кантори из цялата необятна Империя и извън нея, как така тогава имаше занаятчии със свои еснафи, земеделци със своя земя, как имаше български градове и селища, които се самоуправляваха и в които де факто турски крак не стъпваше (освен ако не преминава оттам като пътник), как така имаше десетки независими български вестници и списания в Цариград, как така най-сетне имаше индустриалци като Добри Желязков от Сливен, а по време на модерното (през втората половина на 20 век) българите нямаха право да пътуват свободно извън България и дори в много нейни райони(т.нар. гранични зони), как така нямаше свободна търговия, частна собственост, как така нямаше никакви свободни медии или независимо местно самоуправление? За фабриканти да не говорим! И как под 'турско робство" имаше независими български училища, в които децата учеха история и се възпитаваха на родолюбие, а в съветксо нямахме право не само да говорим, но даже и да знаем историческата истина за много събития.
Съдете сами. Роденият в Котел в края на 18 век Петър Берон учи медицина в Хайделберг и Мюнхен, защитава докторат през 1831 година. Владее девет езика, живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина... В Сорбоната са смаяни от академичния му гений и му предлагат френско гражданство. Той отказва, остава си поданик на Османската империя.
Или роденият в Габрово през 1789 г. Васил Априлов, който завършва гимназия в Брашов, следва известно време медицина във Виена, живее в Москва и Одеса.
Списъкът е доста дълъг, но по-важно е какво може да кажем за българите от епохата на Възраждането.
Първо, че те са свободни да пътуват из цялата Османска империя и извън пределите й.
Второ, че мнозина учат в елитни училища в Османската империя и в Европа, отделно че владеенето на 3-4 езика не е изключение.
Трето, че това са хора със свои църкви и училища, със свои независими печатни издания на български.
Четвърто, че между тях има търговци с кантори в цялата огромна Османска империя, занаятчии със свои еснафи, земеделци със своя земя, скотовъдци с огромни стада, има дори индустриалци.
А внукът на Софроний Врачански – княз Стефан Богориди е пръв имперски съветник на султана. Султанът дори демонстративно нарушава протокола и отива на крака в дома му, да пие кафе там. А на нас в училище ни втълпяваха, че дедите ни са били „роби“, тоест, хора, които нямат право на собственост, на придвижване и които са продавани и купувани като добитък.
Това че българите не са били роби в Османската империя не означава, че не са имали основание да искат своя национална държава, принадлежаща към европейската цивилизация, своя „чиста и свята република“, в която всички да са равни пред закона и без деспотизма, корупцията и дискриминацията на Османската империя.
А ето и нещо за копривщенските милионери: http://vivafolk98.blogspot.com/2015/06/xix.html
През Възраждането, докато България е още част от огромната Османска империя, мнозина нашенци преуспяват в бизнес начинания и натрупват състояния, сравними с тези на най-богатите европейски и американски предприемачи. Но тези българи остават в историята не толкова с богатството си, а с това, което са направили за съгражданите си, за родните си места и за България.
Историята на Копривщица е показателна в това отношение. В малкия подбалкански град се раждат много от най-успелите български предприемачи. Такива са Ненчо Дончев Палавеев, Велю Стоянов Бегликчия, Петко Христов Доганов, Павел Герджиков, Найден Геров, Тодор Мирчов, Вълко Теодорович Чалъков и Стоян Теодорович Чалъков.
Всички те стават мултимилионери по съвременните стандарти, но подобно на Бил Гейтс и Уорън Бъфет използват голяма част от състоянията си, за да облагородят и направят по-добър света около тях.
През XIX век, в Копривщица е имало над 1000 къщи и близо 12 000 души население. С парите на заможните граждани на града се изграждат къщи, училища, църкви, чешми, мостове. В 1837 г. Неофит Рилски открива взаимно училище, а 9 години по-късно Найден Геров основава първото в България самостоятелно мъжко класно училище. През 1864 г. се открива и класно девическо училище, а през 1867 г. Тодор Каблешков основава ученическо дружество “Зора”. В 1869 г. е открито читалището в града.
Безспорно най-заможният копривщенец в историята е Ненчо Палавеев. Роден е през 1859 година. Като младеж е пратен да учи за абаджия в Цариград. Още преди да навърши 25 години основава самостоятелно търговско дружество, поддържащо връзки с Британската империя, водещата икономическа сила по онова време. За да развива бизнеса си Ненчо научава английски, немски, руски, арабски, хинди, сръбски, албански, гръцки, турски. Постепенно българинът изгражда бизнес империя, осъществяваща дейност в цяла Източна Европа, Близкия Изток и дори Индия и Китай.
Компаниите му са изнасяли сирийски килими за Лондон и Петербург. От Русия пък са изпращали кехлибар към Истанбул, Кайро и Делхи. В Гърция и Сърбия пък са внасяли икони от Йерусалим. Палавеев придобива дялове в търговията с египетски памук и установява центъра на бизнес империята си в Кайро. Даже купува дялове от дружеството на Фердинант Лесепс, което прокопава Суецкия канал. По-късно Палавеев продава тези дялове на Английската банка.
Но вместо да продължи да движи бизнеса си далеч от България, Палавев се връща в началото на 1880-те години в Копривщица, където развива обширна обществена дейност. Той финансира изграждането на Читалището, параклиса в гробищата, свещоливницата при църквата Успение Богородично. При следващото си идване в родния град, в началото на XX век Палавеев дарява 1000 златни английски лири за изграждането на мавзолея - костница на героите от Априлското въстание и построяването на църквата Свети Никола.
Автор:
Даниела ГорчеваВолжка България срещу Киевска Рус
Източник: http://barin.blog.bg/history/2015/06/09/voljka-nbylgariia-sreshtu-kievska-rus.1367669
През ранното средновековие в средна Азия се образуват две нови държави. До VII век на тази територия са съществували: Веллика България, Хазарски хаганат, Аварски хаганат, а по-на юг са били владенията на Византийската империя( тогава наричана Римска). След смъртта на хан Кубрат Велика България се разделя между синовете му: Бат Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек. Всеки от тях поема в различни посоки, като най-големия остава на място. Целта е да се спасят и да отслабят нашествието и силата на Хазарския хаганат и евентуално след време отново да се обединят. Братът на хан Кубрат е Шамбат Кий. Той основава град Киев, а с това полафга основите на една нова държава- Киевска Рус. Гербът на Киевска Рус е тризъбецът на Нептун- морския боог в римската митология. Сега същият герб се използва от Украйна, която се смята за законен наследник на историята на Киевска Рус, дори претендира, че Русия незаконно носи това име. За основатели на Киев- тяхната столица се смятат според легендите Кий, Щек и Хорив през IX век, но в действителност Киев е по-стар. За начало се приема Рюрик( 862-879 г. ), който е от викингски произход. Той полага основите на династията Рюрици, управлявала до 1612 г.
Списък на владетелите на Киевска Рус:
Списък на владетелите на Волжка България:
Началото е поставено от Котраг от рода Дуло( ок. 660-690 г.). Всички следващи владетели са единствяено от рода Дуло. Прави впечатление м'с'лманските имена на много от тях. Те са дадени, защото не знаем другите, които са имали преди приемането на исляма. През 922 г. Алмъш Джафар приема исляма, след като изслушва емисионери от трите основни монотеистични религии по света: исляма, християнството и юдеизма. Той взема решение от икономически и търговски причини да приеме исляма. По негово време се издига Арабския халифат като основна силна държава в региона. Няма сведения за сериозни стълкновения и въоръжени конфликти между Арабския халифат и Волжка България. Волжка България през цялото си същедствуване до монголското нашествие в началото на XIII в. е с територия по-голляма от тази на Дунавска България дори през времето на цар Симеон Велики и цар Иван Асен II. Тя има територия колкото една империя, но не се е наричала никога империя. Определянето на една държава като империя не е самои според територията, която обхваща, а според състава на населението. При Дунавска и Волжка Българии винаги населението е било относително хомогенно. През различните векове много народи са се влели в тези държави, но държавната политика е била такава, че след половин век те се претопяват и потомците инм се наричат българи от аварски( хазарски, кумански....) произход. Волжка България се е простирала от Урал до Каспийско море, северния ледовит океан и северна Украйна. За Между Киевска Рус и Волжка България са се водили 16( шестнадесет) войни до монголското нашествия и 12( дванадесет) след него до окончателното ликвидиране на държавата от цар Иван Грозни през 1584 г.
Мнозина са на мнение, че Волжка България съществува до 1236 г, когато монголците я побеждават и отмъщават за една голяма победа на българите, за кото ще стане дума по-нататък, но не е така. Волжка България единствена оцелява сред околните държави и преживява монголското нашествие. На 31 ммай 1223 г. руските и половските( куманските) войски са напълно разбити от Чингиз хан и Субедей при река Калка. Пътят на непобедимите дотогава монголци към Волжка България е отворен. На престола на Волжка България е Габдула Челбир( 1178-1225 г.). Срещата на двете войски става при Самарская Лука. Българската войска нанася първото поражение на монголците през есента на 1223 г. В битката не участва Чингиз хан, а монголската войска е предвождана от най-добрия им пълководец Субедей. Цялата монголска армия е пленена и избита. За откуп монголците предлагат по един овен за всеки техен пленник, а за предводителя българския хан поискал десет, защото бил" особено глупав".В битката Субедей пада от коня, като конят му е ранен и при падането извиква отстъпление. Всички се подчиняват безпрекословно и така битката е загубена. В историята битката при Самарская Лука е останала известна като" Овнешката битка". След нея монголците опитват още веднъж да завладеят коравата държава, но успяват само да намалят територията и. Към края на управлението на Чингиз хан( 1206-1227г.) монголците успяват да постигнат един малъкуспех. Следващото им поражение е едвапрез 1260 г. - битката при Айн Джалут. Волжка Бъл;гария показва на света, че монголците не са непобедими.
фиг. 1- битката между монголци и волжки българи 1223 г.
фиг.2- гробницата на Габдула Челбир
По своето развитие в някои отношения Волжка България изпреварва Киевска Рус. Имам предвид нивото на средния човек, начина на живот, Облекчените данъци, сигурността. Волжка България е събирала данък в продължение на векове от всички преминаващи по северния път на коприната между Европа и Далечния изток. В замяна е осигурявала сигурност по време на преминаването на търговците. За търговия между Китай и Европа можем да говорим след Марко Поло. По отношение на войните между двете средноазиатски северни държави:
За първи път Волжка България воюва срещу Киевска Рус през 913 г. В повечето войни надделяват руснаците, но рядко се стига до убедитекна победа за едната държава. Княз Андрей Боголюбски воюва три пъти срещу своя съсед, като печели в първите два случая. За сравнение войните между първото и второто Българско царство срещу Византиоя са доста по-малко за по-дълъг период считано. Имали сме дълги периоди на мирно съседско съжителство с империята при хан Омуртаг( тема 9), цар Петър I, княз Борис, цар Георги Тертер I и др. Може да си направим изводи колко непримирими са били Волжка България и Киевска Рус един спрямо друг. Киевска Рус е основана от българите от рода Дуло. Дори при завладяването и ликвидирането каро държава от Иван Грозни през 1584 г. в Джгфар Тарихи пише, че българите християни от рода Дуло победили българите мюсюлмани от рода Дуло. Киевска Рус приема християнството през 988 г. от княз Владимир( 980-1115 г.)- повече от век след Дунавска България и повече от половин век след като Волжка България приема исляма( 922 г.). След монголското нашествие двете държави навлизат в друг период на развитие. През XVIII-XIX в. историята на Русия се фалшифицира и се пр4емахва всичко българско, което е възможно. Българите в Русия и по-късноо в Съветския съюз са наричани"татари", не успяват да изкарат св. св. Кирил и Методий за руснаци. Те са от български произход, вероятно от рода Вокил, тъй като са синове на избягалия във Византия хан Сабин. Той е обвинен в държавна измяна и успява чрез бягство във Византияв да спаси себе си и семейството си. Киевска Рус изиграва съществена роля за запазване на православното християнство. Известен киевски митрополит е Григорий Цамблак, обявен за светец.
фиг. 3- карта на Киевска Рус и Волжка България през средновековието.
Не особено известен в България, обаче, е фактът, че към днешна дата в Руската федерация (републиките Татарстан, Чувашия, Башкирия, Кабардино-Балкария, Бесарабия, Украйна и др.) има над 20 млн. души, които се самоопределят като българи, независимо че в паспортите им пише друго. Волжките българи са основали много градове, по-известни от които са Биляр, Болгар и Сувар. Първите две са били столици на държавата.Биляр, който през XI-XIII в. е бил столица е нажброявал 150000 жбители, като е бил на второмясто по големиона в познатия свят след Константинопол
.
фиг. 4- кулата в Сююмбике- една от емблемите в Казан.
Освен нея има още много постижения на архитектурата във Волжка България. Не веднъж съм казвал, че строителството е едно от мерките за ниво на развитие на народа. За дълъг период от историята Волжка България и Киевска Рус са дали отпечатък върху цялостното развитие на културата и живота в северна средна Азия. Дали е имало контакти между Дунавска България и Волжка България няма даснни и писмени документи. Разстоянието между двете държавивинаги е било много голямо , а между тях е имало враждебни държави към двете Българии- Авари, Хазари, Печенеги, Киевска Рус, Маджари. Има само една регистрирана вийна между Дунавска България и Киевска Рус- при цар Петър I и княз Светослав, а маджарите са по произход сродни с българите, дори тяхния основател Арпад е от рода Дуло(тема 2). Възможно е при опити да се изпращат пратеници за помиощ между двете Българии в някоя посока съседните държави да са пречели да се иосъществи контакт. Вероятно дори да се е осъществил такъв контакт едва ли би могло да иамсъвместни действия срещу някой противник и възможност едната държава да помогне на другата Двете Българии винаги са били заети с военни действия срещу враговете наоколо, а и едните са изповядвали християнството, другите- исляма. Намираме много общи нещав строителството на крепости и градове, отбранителни валове и9 съоръжения, въоръжението. Киевска Рус има собствени монети от края на IX в., а Волжка България- от X в.
фиг. 5- монети от Волжка България
Излиза, че Волжка България е била на по-високо равнище на развитие като държава от Киевска Рус. Темата за сравнение и общо развитие на двете големи държави е много голяма и има още много да се пише, но спирам дотук.
Източници:
1. Джагфар Тарихи
2. История на Волжка България- Гайнетдин Ахмеров
3. Великите руски князе, царе и императори- Йордан Андреев и Андрей Андреев
4. Именник на българските ханове
5. Китайски източници
6. Произход на Киевслка Рус- издателство Распер
7. Сравнителен анализ на Дунавска и Волжка Българии
8. Веда словена
9. Мои теми във форум blog.bg
През ранното средновековие в средна Азия се образуват две нови държави. До VII век на тази територия са съществували: Веллика България, Хазарски хаганат, Аварски хаганат, а по-на юг са били владенията на Византийската империя( тогава наричана Римска). След смъртта на хан Кубрат Велика България се разделя между синовете му: Бат Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек. Всеки от тях поема в различни посоки, като най-големия остава на място. Целта е да се спасят и да отслабят нашествието и силата на Хазарския хаганат и евентуално след време отново да се обединят. Братът на хан Кубрат е Шамбат Кий. Той основава град Киев, а с това полафга основите на една нова държава- Киевска Рус. Гербът на Киевска Рус е тризъбецът на Нептун- морския боог в римската митология. Сега същият герб се използва от Украйна, която се смята за законен наследник на историята на Киевска Рус, дори претендира, че Русия незаконно носи това име. За основатели на Киев- тяхната столица се смятат според легендите Кий, Щек и Хорив през IX век, но в действителност Киев е по-стар. За начало се приема Рюрик( 862-879 г. ), който е от викингски произход. Той полага основите на династията Рюрици, управлявала до 1612 г.
Списък на владетелите на Киевска Рус:
- Олег (882 - 912)
- Игор I Стари (912 - 945)
- Светослав I (945 - 972)
- Ярополк I (972 - 980)
- Владимир I Велики (980 - 1015)
- Святополк I Окаяни (1015 - 1019)
- Ярослав I Мъдри (1019 - 1054)
- Изяслав I (1054 - 1068)
- Всеслав (1068 - 1069)
- Изяслав I (1069 - 1073) (повторно)
- Светослав II (1073 - 1076)
- Изяслав I (1076 - 1078) (трети път)
- Всеволод I (1078 - 1093)
- Святополк II (1093 - 1113)
- Владимир II Мономах (1113 - 1125)
- Мстислав I Велики (1125 - 1132)
- Ярополк II (1132 - 1139)
- Вячеслав (1139)
- Всеволод II (1139 - 1146)
- Игор II (1146)
- Изяслав II (1146 - 1149)
- Юрий Дългоръки (1149 - 1151)
- Изяслав II (1151 - 1154) (повторно; съвместно с Вячеслав)
- Вячеслав (1151 - 1154) (повторно; съвместно с Изяслав II)
- Ростислав (1154 - 1155)
- Юрий Дългоръки (1155 - 1157) (повторно)
- Изяслав III (1157)
- Мстислав II (1157 - 1158)
- Ростислав (1158 - 1161) (повторно)
- Изяслав III (1161) (повторно)
- Ростислав (1161 - 1167) (трети път)
Списък на владетелите на Волжка България:
| Туки | 765-815 | |
| Урус-Айдар | 815-855 | |
| Габдулла Джилки | син на Урус-Айдар | 865 - 882 |
| Бат-Угор Мумин | син на Джилки | 882 - 895 |
| Алмъш Джафар | син на Джилки | 895 - 925 |
| Хасан Газан Мумин | син на Алмъш | 925- 930 |
| Микаил Ялкау Балтавар | син на Алмъш | 930 - 943 |
| Мохаммед | син на Ялкау | 943 - 976 |
| Талиб Мумин | син на Хасан | 976 - 981 |
| Тимар Мумин Баджанак | син на Мохаммед | 981 -1004 |
| Масгут | син на Мохаммед | 1004 -1006 |
| Ибрахим | син на Мохаммед | 1006 - 1025 |
| Азгар | син на Масгут | 1025 - 1028, 1061 |
| Ашраф - кан Балук | син на Тимар | 1025,1028 - 1061 |
| Ахад Мосха | син на Азгар | 1061 - 1076 |
| Адам | син на Балук | 1076 - 1118 |
| Шамгун Шам-Саин | син на Адам | 1118- 1135 |
| Хисам Анбал | внук на Ахад, син на Колън | 1135 - 1164 |
| Улуг-Мохаммед Отяк Джанги | син на Шамгун | 1164 - 1178 |
| Габдула Челбир | син на Отяк | 1178 - 1225 |
| Мир-Гази | син на Отяк | 1225 - 1229 |
| Джелал-ед-Дин Алтьнбек Алан | син на Отяк | 1229,1230 - 1236 |
| Гази-Барадж Бурундай | правнук на Шамгун, внук на Арбат, син на Азан | 1229 -1230, 1236 - 1242 |
| Хисам | син на Гази-Барадж | 1242 - 1262 |
| Тухчи-Исмаил | внук на Челбир, син на Иляс Ялдау | 1262 - 1267 |
| Галимбек | син на Гази-Барадж | 1267 - 1293 |
| Мохаммед-Алам | син на Тухчи-Исмаил | 1293 - 1307 |
| Касим Булак | син на Галимбек | 1307 - 1323 |
| улуюм-Орду Мугаллим | внук на Мохаммед-Алам, син на Исмаил-Галим | 1323-1340 |
| Мир-Махмуд | син на Булак | 1340 - 1359 |
| Азан Хасан | син на Мир-Махмуд | 1359 - 1380 |
| Бий-Омар | син на Азан Хасан | 1380 - 1422 |
| Галибей | син на Бий-Омар | 1422 - 1437 |
| Ябък-Мохаммед | правнук на Булгом-Орду, внук на Чаллъ-Мохаммед, син на Хусаин Ашраф | 1437 - 1469 |
| Габдел-Мумин | син на Ябък-Мохаммед | 1469 - 1480 |
| Бураш-Барадж | син на Габдел-Мумин | 1480 - 1502 |
| Ал-Мохаммед Саин-Юсуф Балин-хужа | син на Габдел-Мумин | 1502 -1521 |
| Мансур | син на Бураш-Барадж | 1521 - 1524 |
| Ядкар Артан Кул-Ашраф | син на Ал-Мохаммед | 1524- 1531, 1535 - 1546, 1546 - 1551, 1551 - 1552 |
| Мамед | син на Мансур | 1531 - 1535, 1546,1551 |
| Хусаин Байрам Гази | син на Кул-Ашраф | 1552 - 1569 |
| Шейх-Гали Каргалъ | син на Хусаин | 1569 - 1584 |
Началото е поставено от Котраг от рода Дуло( ок. 660-690 г.). Всички следващи владетели са единствяено от рода Дуло. Прави впечатление м'с'лманските имена на много от тях. Те са дадени, защото не знаем другите, които са имали преди приемането на исляма. През 922 г. Алмъш Джафар приема исляма, след като изслушва емисионери от трите основни монотеистични религии по света: исляма, християнството и юдеизма. Той взема решение от икономически и търговски причини да приеме исляма. По негово време се издига Арабския халифат като основна силна държава в региона. Няма сведения за сериозни стълкновения и въоръжени конфликти между Арабския халифат и Волжка България. Волжка България през цялото си същедствуване до монголското нашествие в началото на XIII в. е с територия по-голляма от тази на Дунавска България дори през времето на цар Симеон Велики и цар Иван Асен II. Тя има територия колкото една империя, но не се е наричала никога империя. Определянето на една държава като империя не е самои според територията, която обхваща, а според състава на населението. При Дунавска и Волжка Българии винаги населението е било относително хомогенно. През различните векове много народи са се влели в тези държави, но държавната политика е била такава, че след половин век те се претопяват и потомците инм се наричат българи от аварски( хазарски, кумански....) произход. Волжка България се е простирала от Урал до Каспийско море, северния ледовит океан и северна Украйна. За Между Киевска Рус и Волжка България са се водили 16( шестнадесет) войни до монголското нашествия и 12( дванадесет) след него до окончателното ликвидиране на държавата от цар Иван Грозни през 1584 г.
Мнозина са на мнение, че Волжка България съществува до 1236 г, когато монголците я побеждават и отмъщават за една голяма победа на българите, за кото ще стане дума по-нататък, но не е така. Волжка България единствена оцелява сред околните държави и преживява монголското нашествие. На 31 ммай 1223 г. руските и половските( куманските) войски са напълно разбити от Чингиз хан и Субедей при река Калка. Пътят на непобедимите дотогава монголци към Волжка България е отворен. На престола на Волжка България е Габдула Челбир( 1178-1225 г.). Срещата на двете войски става при Самарская Лука. Българската войска нанася първото поражение на монголците през есента на 1223 г. В битката не участва Чингиз хан, а монголската войска е предвождана от най-добрия им пълководец Субедей. Цялата монголска армия е пленена и избита. За откуп монголците предлагат по един овен за всеки техен пленник, а за предводителя българския хан поискал десет, защото бил" особено глупав".В битката Субедей пада от коня, като конят му е ранен и при падането извиква отстъпление. Всички се подчиняват безпрекословно и така битката е загубена. В историята битката при Самарская Лука е останала известна като" Овнешката битка". След нея монголците опитват още веднъж да завладеят коравата държава, но успяват само да намалят територията и. Към края на управлението на Чингиз хан( 1206-1227г.) монголците успяват да постигнат един малъкуспех. Следващото им поражение е едвапрез 1260 г. - битката при Айн Джалут. Волжка Бъл;гария показва на света, че монголците не са непобедими.
фиг. 1- битката между монголци и волжки българи 1223 г.
За тази битка знаем много преди откриването на Джагфар Тарихи, покрай който битката стана известна. Но ако Джагфар Тарихи, съдържа само устните предания на местните българи за битката, записани по твърде легендарен но и донякъде акорантен начин, то освен него, има поне 2 китайски източника и един монголски, за съответната битка. Те и до днес не са качени никъде в интернет, разбира се, но показателно е че една битка е била описана като "пресичане на пътища", и няколко малки засадки. Но какво всъщност се е случило?
През май 1223, Армиите на Чингиз Хан победили Киевска Рус в битката при Калка. Узнали за това, българите водени от Кан Габдула Челбир, започнали да се готвят за война. По стар български обичай, решили да използват тактиката на отстъпващата войска, докато не врагът се вкара в капана. Мястото на битката не е случайно избрано - Ссамарская Лука и Жигулеевските възвишения до нея. Построявайки редица заграждения, българите сътворили истински капан принуждаващ монголите или да умрат от български меч, или да се издавят във Волга. Битката при Самарская Лука е една от тринадесетте велики битки на Българите( за тях-друг път). 
фиг.2- гробницата на Габдула Челбир
По своето развитие в някои отношения Волжка България изпреварва Киевска Рус. Имам предвид нивото на средния човек, начина на живот, Облекчените данъци, сигурността. Волжка България е събирала данък в продължение на векове от всички преминаващи по северния път на коприната между Европа и Далечния изток. В замяна е осигурявала сигурност по време на преминаването на търговците. За търговия между Китай и Европа можем да говорим след Марко Поло. По отношение на войните между двете средноазиатски северни държави:
За първи път Волжка България воюва срещу Киевска Рус през 913 г. В повечето войни надделяват руснаците, но рядко се стига до убедитекна победа за едната държава. Княз Андрей Боголюбски воюва три пъти срещу своя съсед, като печели в първите два случая. За сравнение войните между първото и второто Българско царство срещу Византиоя са доста по-малко за по-дълъг период считано. Имали сме дълги периоди на мирно съседско съжителство с империята при хан Омуртаг( тема 9), цар Петър I, княз Борис, цар Георги Тертер I и др. Може да си направим изводи колко непримирими са били Волжка България и Киевска Рус един спрямо друг. Киевска Рус е основана от българите от рода Дуло. Дори при завладяването и ликвидирането каро държава от Иван Грозни през 1584 г. в Джгфар Тарихи пише, че българите християни от рода Дуло победили българите мюсюлмани от рода Дуло. Киевска Рус приема християнството през 988 г. от княз Владимир( 980-1115 г.)- повече от век след Дунавска България и повече от половин век след като Волжка България приема исляма( 922 г.). След монголското нашествие двете държави навлизат в друг период на развитие. През XVIII-XIX в. историята на Русия се фалшифицира и се пр4емахва всичко българско, което е възможно. Българите в Русия и по-късноо в Съветския съюз са наричани"татари", не успяват да изкарат св. св. Кирил и Методий за руснаци. Те са от български произход, вероятно от рода Вокил, тъй като са синове на избягалия във Византия хан Сабин. Той е обвинен в държавна измяна и успява чрез бягство във Византияв да спаси себе си и семейството си. Киевска Рус изиграва съществена роля за запазване на православното християнство. Известен киевски митрополит е Григорий Цамблак, обявен за светец.
фиг. 3- карта на Киевска Рус и Волжка България през средновековието.
Не особено известен в България, обаче, е фактът, че към днешна дата в Руската федерация (републиките Татарстан, Чувашия, Башкирия, Кабардино-Балкария, Бесарабия, Украйна и др.) има над 20 млн. души, които се самоопределят като българи, независимо че в паспортите им пише друго. Волжките българи са основали много градове, по-известни от които са Биляр, Болгар и Сувар. Първите две са били столици на държавата.Биляр, който през XI-XIII в. е бил столица е нажброявал 150000 жбители, като е бил на второмясто по големиона в познатия свят след Константинопол
.
фиг. 4- кулата в Сююмбике- една от емблемите в Казан.
Освен нея има още много постижения на архитектурата във Волжка България. Не веднъж съм казвал, че строителството е едно от мерките за ниво на развитие на народа. За дълъг период от историята Волжка България и Киевска Рус са дали отпечатък върху цялостното развитие на културата и живота в северна средна Азия. Дали е имало контакти между Дунавска България и Волжка България няма даснни и писмени документи. Разстоянието между двете държавивинаги е било много голямо , а между тях е имало враждебни държави към двете Българии- Авари, Хазари, Печенеги, Киевска Рус, Маджари. Има само една регистрирана вийна между Дунавска България и Киевска Рус- при цар Петър I и княз Светослав, а маджарите са по произход сродни с българите, дори тяхния основател Арпад е от рода Дуло(тема 2). Възможно е при опити да се изпращат пратеници за помиощ между двете Българии в някоя посока съседните държави да са пречели да се иосъществи контакт. Вероятно дори да се е осъществил такъв контакт едва ли би могло да иамсъвместни действия срещу някой противник и възможност едната държава да помогне на другата Двете Българии винаги са били заети с военни действия срещу враговете наоколо, а и едните са изповядвали християнството, другите- исляма. Намираме много общи нещав строителството на крепости и градове, отбранителни валове и9 съоръжения, въоръжението. Киевска Рус има собствени монети от края на IX в., а Волжка България- от X в.
фиг. 5- монети от Волжка България Излиза, че Волжка България е била на по-високо равнище на развитие като държава от Киевска Рус. Темата за сравнение и общо развитие на двете големи държави е много голяма и има още много да се пише, но спирам дотук.
Източници:
1. Джагфар Тарихи
2. История на Волжка България- Гайнетдин Ахмеров
3. Великите руски князе, царе и императори- Йордан Андреев и Андрей Андреев
4. Именник на българските ханове
5. Китайски източници
6. Произход на Киевслка Рус- издателство Распер
7. Сравнителен анализ на Дунавска и Волжка Българии
8. Веда словена
9. Мои теми във форум blog.bg
Абонамент за:
Публикации (Atom)