Той е взривен от сръбските варвари , за ад не напомня БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗХОД НА НАСЕЛЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ!!
Поднасяне на венци през времето, когато Македония бе освободена от сръбските тирани!
Показват се публикациите с етикет македония. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет македония. Показване на всички публикации
ПАМЕТНИКЪТ ЧЕШВА НА МЕЧКИН КАМЕН , ИЗДИГНАТ ОТ ПРИЗНАТЕЛНИТЕ БЪЛГАРИ НА СЛАВНИТЕ КРУШОВЧАНИ
Той е взривен от сръбските варвари , за ад не напомня БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗХОД НА НАСЕЛЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ!!
Поднасяне на венци през времето, когато Македония бе освободена от сръбските тирани!
Македония на кръстопът
Иван Кръстев
10.06.2015
http://kultura.bg/web/македония-на-кръстопът/
10.06.2015
http://kultura.bg/web/македония-на-кръстопът/
„Засядали ли сте някога в асансьор“, попита ме наскоро един македонски политик. Бяхме в Скопие, столицата на страната, обхваната през последната година от големи публични протести, където правителственият площад е окупиран от демонстранти, а в продължение на година парламентът е бойкотиран от опозицията. „Представете си да стоите заседнал в асансьора 20 години. Това се случва с нас“.
Сравнението е сполучливо. Македония, държава на Балканите с население от около два милиона души, 30 процента от които етнически албанци, успя да остане встрани от войните в бивша Югославия през 90-те години, но това далеч не означава, че остана спокойна.
Още от първия миг на обявяването на независимостта на Македония през 1991 г., Гърция отказва да признае нейното име по исторически причини, защото същото име носи и един гръцки регион. Гърция наложи вето над членството на Македония в НАТО и се противопостави на опитите на страната да се присъедини към Европейския съюз. Брюксел и Вашингтон бяха стъписани, но безсилни.
През 2001 г. в доминираната от албанци западна част на страната избухнаха въоръжени етнически сблъсъци, които заплашваха да прераснат в гражданска война. Македония преодоля тази криза, но политическото и етническото напрежение останаха. Попаднала в капан, заради липсата на напредък по въпроса за името, поради заплахата от етнически конфликти и деморализирана от слабата икономика с едно от най-високите равнища на безработица в Европа, Македония бе оставена в чакалнята на Европа. Не е изненадващо, че през последните пет години страната е напусната от 300 000 души.
И докато Македония симулираше реформи, а Брюксел имитираше интеграция, режимът постепенно еволюира в балкански вид „управляема демокрация“. За да бъдеш назначен на държавна служба, трябва да си гласоподавател на управляващата партия, а най-популярната телевизия, настроена критично към правителството, беше закрита.
За управляващата партия, която носи импозантното име Вътрешна македонска революционна организация – Демократическа партия за македонско национално единство (ВМРО-ДПМНЕ), изборите са начин да затвърди мнението, че на опозицията не може да се има доверие, а изборите са организирани по такъв начин, че да подсигурят преизбирането на управляващите. Повярвало в собствената си представа, че е жертва на външен заговор, македонското правителство възприе агресивна националистическа реторика към своите съседи. И докато през последното десетилетие правителството се занимаваше с това да потушава несъгласието, общественото недоволство започна да нараства. Моментът на истината настъпи в начало на годината, когато наложилият се лидер на опозицията – Зоран Заев – обяви предстоящ публичен скандал, който ще подкопае доверието в режима. През февруари той започна да оповестява части от незаконно записани, според неговите твърдения, 670 000 телефонни разговори на опозиционни политици, журналисти и духовни водачи. Изтеклите разговори разкриха корупция, злоупотреба с власт и политическа арогантност на най-високо равнище, манипулиране на изборите и дори прикриване на убийство.
Обществото, обзето от възмущение, излезе по улиците с искания за дълбока реформа на националната политика, включително и за промени в ръководството на страната. Недоволството не успя да бъде потушено с оставката на няколко ключови министри, между които и на ръководителя на специалните служби. Оттогава страната остава арена на анти- и про-правителствени митинги. През май близо до Куманово се стигна до сблъсък между въоръжена албанска група и македонските сили за сигурност, в който загинаха 22 души, нещо, което върна страховете от етническо насилие.
Днешната криза обаче е всичко друго, но не и завръщане към 2001 г. Гневът срещу елитите обединява македонци и албанци и техните демонстрации са един от редките случаи, в които мечтата на Европа за мултиетническа Македония става реалност.
На 2 юни комисарят по разширяването на Европейския съюз Йоханес Хан договори споразумение за провеждане на предсрочни избори до април 2016 г. Междувременно парламентът трябва да приеме промени в избирателните закони, които да гарантират честната игра между управляващата партия и опозицията.
Това споразумение е явна демонстрация, че макар и позагубил блясъка си, Европейският съюз си остава основният външен актьор на Балканите. Но пътят на Македония обратно към либералната демокрация няма да бъде лесен.
Протестите в Скопие промениха обществените настроения и привлякоха вниманието на света към Македония, но сами по себе си те не могат да донесат институционална промяна. Със сигурност скандалите нанесоха вреди на управляващата дясноцентристка партия и на нейния албански коалиционен партньор, но социологическите проучвания показват, че ако изборите са утре, те отново ще бъдат спечелени от управляващата партия.
Политическата поляризация, особено видима в липсата на независими медии – не просто на „про-опозиционни медии“, позволи на правителството да оцелее в тази криза. Г-н Заев демонстрира политическа смелост като разкри злоупотребите на управляващите, но той се нуждае от още по-голяма смелост, за да промени собствената си Социалдемократическа партия, приемана с недоверие не само от подкрепящите правителството, но и от много от протестиращите, тъй като е смятана за твърде обвързана със системата.
Протестиращите по улиците трябва да се освободят от наивното схващане, че Европейският съюз и Съединените щати ще подкрепят искането им за революционна промяна. Европейският съюз е в затруднение, не само заради опасенията кризата да не прерасне в етнически конфликт или заради различията в мнението на страните-членки, но и заради един контра-наратив, упорито прокарван от Русия, според който протестите са организирани от чужденци. Според твърденията на Москва протестите са част от стратегията на западните сили за сваляне на правителства, които не са добре настроени към тях.
Съседите на Скопие също са неспокойни. Те не харесват особено настоящото ръководство, но се опасяват от нестабилност. В същото време се надяват близкото бъдеще да донесе добри новини. България по-конкретно се надява политическите промени да направят възможно подписването на двустранен договор между двете страни, който от дълго време е блокиран от настоящото правителство в Скопие.
Накратко, въпреки всички опасения, последната криза в Скопие дава основание и за оптимизъм. Всички трябва да заложат не на революцията, а на разумния компромис – приемлив не само за политическите лидери, но и за гражданите, които изпитват недоверие към тези лидери. И да се надяват асансьорът да тръгне отново, най-добре – към Брюксел.
Оригиналната версия на статията
е публикувана на 9 юни във в. “Ню Йорк таймс”.
ЩO Е ТО МАКЕДОНИЗЪМ?
ЛЪЖАТА ЧРЕЗ КОЯТО СЪРБИЯ ИСКА ДА СЪРБИЗИРА 1,2 МЛН БЪЛГАРИ ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ?
И КОЯТО ПРОСТАШКА ЛЪЖА ДНЕС СЕ ПОДДЪРЖА ОТ ТУРСКИТЕ И РУСКИТЕ УПРАВНИЦИ!
И КОЯТО ПРОСТАШКА ЛЪЖА ДНЕС СЕ ПОДДЪРЖА ОТ ТУРСКИТЕ И РУСКИТЕ УПРАВНИЦИ!
Македонизмът е сръбско болшевишка теория, сто процентова лъжа, предназначена да сърбизира българите във Вардарска Македония чрез представянето им като етнически македонци и е най-мръсният продукт на варваризма и простащината на сръбските поробители, безкрайният антибългаризъм на руските политици, отвратителното лицемерие и безсрамие на великите сили, неграмотността на европейските учени след Втората Световна Война, тъпотията и голямата зависимост на европейските журналисти, мълчанието и лъжесвидетелствата на католическата и православната църква, алчноста, коварството и подлостта на съседните държави, безразличието и страха на българските учени и неграмотността и продажността на българските политици!
Никола Григоров
На вниманието на русофилите!
"Най-свирепият закон, който издаде Сърбия за унищожение на българите в Македония, руският вестник „Новое време” намери, че е много мек, трябва да бъде много по-жесток, за да смаже главата на тая змия – българския елемент…"
Старозагорски митрополит Методий Кусев, 1914 г.
Старозагорски митрополит Методий Кусев, 1914 г.
Македонски филм внушава: "Българите са наследници на кръвожадни фашисти!"
Кадър, на който знамето със свастиката и българският национален трибагреник са наредени един до друг в дълга плътна редица. Кадри на публика, която представлява малки блокове от цивилни лица между големи плътни групи български войници. Това е част от филма „Трето полувреме“, заснет в Македония, разказа пред Dnes.bg евродепутатът Станимир Илчев.
Има внушения във филма, че лагерът за изтребление на евреи Треблинка е бил под български контрол и че цялата депортация на седемте или осемте хиляди македонски евреи е по идея на българското правителство и че това е извършено едва ли не с огромен ентусиазъм, за да се покаже, че българите са били по-старателни и по-жестоки от офицерите от вермахта и от есесовците, разказа Илчев.
Евродепутатът е апелирал сценарият на филма да се публикува час по скоро в медиите в Македония, за да се предотвратят скандални моменти, „защото сме убедени, че такива ще има“.
„В този филм не очаквам да видя някакво разумно разяснение на това, че България само е администрирала тези територии, а не е имала суверенитет върху тях.
Естествено, заобиколено е всичко, свързано със спасяването на 50-те хиляди български евреи“, смята Илчев.
Затова в писмо, изпратено от наши евродепутати до еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле, изрично се изтъква, че сред българския народ и тогава, и преди това, и след това не е имало нацистка атмосфера и не са се споделяли ценностите на нацизма.
„Иначе не бихме останали в историята като държавата, която, бидейки сателит на Германия, все пак е успяла да спаси всички евреи у нас“, посочи Илчев. „Това би могло да се подчертае във финалните надписи на филма, за да не се създава превратната представа, че наравно с Германия България е унищожавала евреи в колосални мащаби“, каза евродепутатът.
„Попитах: за тези три години прословута българска „окупация“ правите филм, защо не направихте за 23-те години кървава сръбска окупация на вашите земи? Защо не направихте един вълнуващ филм за разстрела на цялото население на село Гарван, Щипско, от сръбската жандармерия? Сърбите всъщност не са разрешавали вашият футболен отбор да се нарича „Македония“, той се е наричал „граждански“, нещо като квартален отбор.
Когато българите идват в Скопие, те възстановяват футбола и дават име на този отбор „Македония“ и този отбор е равнопоставен на другите в „А“ групата на България и затова има мач между него и „Левски“.
Между другото във филма се спекулира с това, че понеже „Левски“ не могли да победят, те били със служебен гол. Драмата започнала с т.нар. трето полувреме, с едно жестоко отмъщение, защото отборът на Македония имал за треньор евреина Илеш Шпиц. Такъв човек съществува. Едва ли обаче във филма ще се разкаже, че същият човек е спасен, като е свален от влака с депортираните по ходатайство на българския професор Александър Станишев“, обясни Илчев.
„С помощта на изкуството е най-лесно чрез детайли или чрез изкривяване на детайли или подмяна на факти да създадеш глобално отрицателно усещане, което да се прехвърли върху съседите ти днес“, казва Илчев.
„Идеята за македонска идентичност е основоположена върху идеята за антибългаризъм. По-лесно се доказва македонска идентичност чрез подчертаването на разликата с българите – ние сме македонци, защото не сме българи. Това е изключително ирационална, бих казал, това е една дива формула за очертаване на своята идентичност. Все едно ние да казваме, ние сме българи, не сме гърци, ние сме българи, не сме руснаци“, обяснява Илчев.
„Това е придържане към един някогашен фронт на противопоставяне от тяхна страна, който вече става изключително непродуктивен. Проблемът не е толкова между политиците в двете страни. Проблемът е между двата народа. Ако вие внушавате на вашия народ, че съседите ви българи са наследници на кръвожадни фашисти, вие ще създадете проблем между народите. А ЕС не е формален съюз на лидери и правителства, той е обединение на народите, които днес общуват все по-активно и сами снемат предразсъдъците и бариерите помежду си. Те не се нуждаят от детонирате на тези крехки добросъседски отношения чрез подобни филми с чисто пропагандна цел“, каза Илчев.
Най-необичайното е, че от 3 милиона евро бюджет 1 милион, тоест една трета, се дава в тези кризисни времена директно от правителството, за да стане този филм по-скоро, казва евродепутатът.
На проведеното в Скопие на 2-4 ноември съвместно заседание на смесения комитет Европейски парламент–парламент на Македония тримата български евродепутати Станимир Илчев, Димитър Стоянов и Андрей Ковачев са поставили много остро въпроса за това докога в Македония ще се поощрява антибългарската пропаганда, докога ще бъде толкова висок броят на негативните спрямо България публикации и докога ще се продължава с изключително некоректния прочит на историята.
В контекста на отложеното преброяване на населението е бил поставен въпросът за българите в Македония. Във формулярите за преброяване фигурират изключително голям брой етнически групи, дори бошняци, торбеши, власи, хървати, а българите не са споменати.
В същото време не сме оттегляли принципната си подкрепа за техните усилия да се интегрират, декларира Илчев. Подкрепяме Македония за интензифициране на усилията по двустранни проекти, особено от транспортен характер, подкрепяме я в усилията ѝ да задържи сегашното относително стабилно състояние на страната си,
но казахме, че не можем да правим компромиси с българската история, заяви още Илчев.
Има внушения във филма, че лагерът за изтребление на евреи Треблинка е бил под български контрол и че цялата депортация на седемте или осемте хиляди македонски евреи е по идея на българското правителство и че това е извършено едва ли не с огромен ентусиазъм, за да се покаже, че българите са били по-старателни и по-жестоки от офицерите от вермахта и от есесовците, разказа Илчев.
Евродепутатът е апелирал сценарият на филма да се публикува час по скоро в медиите в Македония, за да се предотвратят скандални моменти, „защото сме убедени, че такива ще има“.
„В този филм не очаквам да видя някакво разумно разяснение на това, че България само е администрирала тези територии, а не е имала суверенитет върху тях.
Естествено, заобиколено е всичко, свързано със спасяването на 50-те хиляди български евреи“, смята Илчев.
Затова в писмо, изпратено от наши евродепутати до еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле, изрично се изтъква, че сред българския народ и тогава, и преди това, и след това не е имало нацистка атмосфера и не са се споделяли ценностите на нацизма.
„Иначе не бихме останали в историята като държавата, която, бидейки сателит на Германия, все пак е успяла да спаси всички евреи у нас“, посочи Илчев. „Това би могло да се подчертае във финалните надписи на филма, за да не се създава превратната представа, че наравно с Германия България е унищожавала евреи в колосални мащаби“, каза евродепутатът.
„Попитах: за тези три години прословута българска „окупация“ правите филм, защо не направихте за 23-те години кървава сръбска окупация на вашите земи? Защо не направихте един вълнуващ филм за разстрела на цялото население на село Гарван, Щипско, от сръбската жандармерия? Сърбите всъщност не са разрешавали вашият футболен отбор да се нарича „Македония“, той се е наричал „граждански“, нещо като квартален отбор.
Когато българите идват в Скопие, те възстановяват футбола и дават име на този отбор „Македония“ и този отбор е равнопоставен на другите в „А“ групата на България и затова има мач между него и „Левски“.
Между другото във филма се спекулира с това, че понеже „Левски“ не могли да победят, те били със служебен гол. Драмата започнала с т.нар. трето полувреме, с едно жестоко отмъщение, защото отборът на Македония имал за треньор евреина Илеш Шпиц. Такъв човек съществува. Едва ли обаче във филма ще се разкаже, че същият човек е спасен, като е свален от влака с депортираните по ходатайство на българския професор Александър Станишев“, обясни Илчев.
„С помощта на изкуството е най-лесно чрез детайли или чрез изкривяване на детайли или подмяна на факти да създадеш глобално отрицателно усещане, което да се прехвърли върху съседите ти днес“, казва Илчев.
„Идеята за македонска идентичност е основоположена върху идеята за антибългаризъм. По-лесно се доказва македонска идентичност чрез подчертаването на разликата с българите – ние сме македонци, защото не сме българи. Това е изключително ирационална, бих казал, това е една дива формула за очертаване на своята идентичност. Все едно ние да казваме, ние сме българи, не сме гърци, ние сме българи, не сме руснаци“, обяснява Илчев.
„Това е придържане към един някогашен фронт на противопоставяне от тяхна страна, който вече става изключително непродуктивен. Проблемът не е толкова между политиците в двете страни. Проблемът е между двата народа. Ако вие внушавате на вашия народ, че съседите ви българи са наследници на кръвожадни фашисти, вие ще създадете проблем между народите. А ЕС не е формален съюз на лидери и правителства, той е обединение на народите, които днес общуват все по-активно и сами снемат предразсъдъците и бариерите помежду си. Те не се нуждаят от детонирате на тези крехки добросъседски отношения чрез подобни филми с чисто пропагандна цел“, каза Илчев.
Най-необичайното е, че от 3 милиона евро бюджет 1 милион, тоест една трета, се дава в тези кризисни времена директно от правителството, за да стане този филм по-скоро, казва евродепутатът.
На проведеното в Скопие на 2-4 ноември съвместно заседание на смесения комитет Европейски парламент–парламент на Македония тримата български евродепутати Станимир Илчев, Димитър Стоянов и Андрей Ковачев са поставили много остро въпроса за това докога в Македония ще се поощрява антибългарската пропаганда, докога ще бъде толкова висок броят на негативните спрямо България публикации и докога ще се продължава с изключително некоректния прочит на историята.
В контекста на отложеното преброяване на населението е бил поставен въпросът за българите в Македония. Във формулярите за преброяване фигурират изключително голям брой етнически групи, дори бошняци, торбеши, власи, хървати, а българите не са споменати.
В същото време не сме оттегляли принципната си подкрепа за техните усилия да се интегрират, декларира Илчев. Подкрепяме Македония за интензифициране на усилията по двустранни проекти, особено от транспортен характер, подкрепяме я в усилията ѝ да задържи сегашното относително стабилно състояние на страната си,
но казахме, че не можем да правим компромиси с българската история, заяви още Илчев.
Трагедията на българите в Македония
Добавена на: 26.03.2011
Автор : Диана Славчева, slavcheva@desant.net
На 8 май 1925 г. във Виенския Бургтеатър по време на петото действие на спектакъла „Пер Гинт“, докато корабът на завръщащия се в родината си главен герой потъва на сцената, в салона проехтяват няколко изстрела. Обект на публичната екзекуция е родоотстъпникът Тодор Паница. Спусъкът дърпа активистката на ВМОРО Менча Кърничева. Година след това тя става спътница в живота на легендарния ръководител на организацията Иван
(Ванче) Михайлов, останал в историята като „некоронованият крал на Македония“.
В днешни времена една потомка на тази героиня – Добрила Здравеска, подложена със семейството си на нечувани репресии в изправилата се пред прага на ЕС Република Македония, успява да намери спасение в родината на дедите си.
Впрочем, тя е и внучка на славния български войвода Георги Стоянов, загинал в сражение с турската войска, защитавайки сформираната по време на Илинденско-Преображенското въстание Крушевска република. Въпреки това, от малка е напътствана от близките си: „Ти си българка, ама ще си мълчиш, за да не те вкарат в затвора“.
Защото през всичките години, след създаването в края на Втората световна война на НР Македония и започналото тогава „формиране“ на македонска нация, потъпкването на човешките права на всеки, самоопределил се като българин, не е преставало нито за миг.
Но наследничката на именитите български революционери Добрила не е от хората, които се примиряват с потисничеството. Тя не може да си представи как тъй тя ще се чувства българска, а ще внушава на децата си, че са македончета!
И двамата с нейния съпруг Здравко Здравески, чийто дядо е бил кмет на чисто българското село Варош (сега квартал на Прилеп), а самият той – дълги години капитан в спецчастите за бързо реагиране с кодово име „Лъвове“, никога не са преставали да се самоопределят като българи. И плащат висока цена за това.
През 90-те години на миналия век Здравко и Добрила са емигранти в Холандия. Там той е председател на тамошното ВМРО. Двамата хвърлят всичките си сили, за да организират зад граница клубове на българите от Македония.
Един ден, след като се завръщат във вече уж независимата от Югославия република, се извършва атентат срещу македонския президент Киро Глигоров. Един от обвинените за това деяние е Здравески.
През същата тази 1995 г. той е обявен за антидържавен елемент и му е забранено да напуска Македония до 2020 г. Домът му е обискиран нееднократно. Всичката намерена у тях литература на български език е иззета, децата са изгонени от училището, а от университета връщат документите, с които кандидатства едно от тях.
Когато го отвеждат, жена му с дни не зна е къде се намира. Звъни в полицията, в болници, на познати. А той е затворен не в някое полицейско управление, а в таен апартамент в Скопие. Оттам е преместен в мазето на един почивен дом, използван само от военния министър, където зверски е измъчван.
По-късно му е повдигнато обвинение за търговия с оръжие, и тъй като така и не могат да изфабрикуват доказателства за това, на следващия ден е обвинен в измама. По бързата процедура е осъден задочно без изобщо да стъпва в съда. Обяснението на магистратите за това е, че не са могли да го намерят. В същото време той всеки ден е на работа като полицай.
Срещу него свидетелстват трима души, които семейството му никога не е виждало през живота си. Самите те не могат да го разпознаят. Но обичайна практика е да се обещава работа на случайни хора, които срещу това гарантирано свидетелстват срещу когото им се каже.
Въпреки недоказаните и скалъпени обвинения Здравко е осъден на 2 години и 6 месеца затвор, без изобщо да присъства на процеса срещу него, от които неправомерно излежава 3 години и половина. По същата схема са осъдени още близо 700 души, като около 40 от тях зверски са убити.
Самият той е каран да вдишва киселина, дрогиран е с наркотици... Само и само да подпише признание, че се отказва от това, че е българин и се признае за македонец. Той обаче не се пречупва. Лекарката, която се застъпва да му се окаже медицинска помощ е уволнена. Семейството му така и не е допуснато да използва правото си на свиждане.
На портала личните им карти са взимани, данните им записвани в журнала за посещенията, но документите им са връщани, без да бъдат допуснати да видят затворника. За това, че за всички български национални празници Здравко изпраща от затвора поздравителни картички до правителствени институции и посолства на България, получава по 15-30 дена карцер. След като пише писмо на новия президент Георге Иванов, с което заявява, че не признава македонското си гражданство и че е българин, без упойка изтръгват зъбите му с клещи.
В килията е държан, облечен в полицейската си униформа. Всъщност е бил затворен заедно с теротистите, които лично е залавял докато е бил в спецчастите. Очевидно с цел да стане жертва на саморазправа с него. Но затворниците толкова са възхитени от това как защитава българската си националност, че самите те правят подписка в негова защита.
В скоби ще вметнем, че лично Здравески залавя водача на албанските сепаратисти Али Ахмети, който обявява награда от 300 000 евро за главата на българина.
Поредната гавра с него е когато като представител на Хелзинския комитет за човешките права изпращат в затвора човек, който години наред преди това го е малтретирал нееднократно и психически, и физически!
Бял ден вижда едва, когато в покрития със зловеща слава зандан в Идризово – място, където в края на Втората световна война е създаден концентрационен лагер, в който намират смъртта си много патриоти, не се отрекли от това, че са българи, пристига еврокомисарят по разширяването Щефан Фуле.
Когато той се запознава на място с условията, в които са настанени затворниците, от носа му потича кръв – стаите са без тавани, направо под открито небе; няма завивки, а в помещение метър на два са натъпкани между 45 и 50 души, като отходните води текат направо по пода му. По негово настояване излежаващите присъдите са прехвърлени в друг затвор.
Преди това неустрашимият патриот веднъж пък лежи зад решетките и за... изпяването на една българска песен, посветена на Тодор Александров. Това геройство му коства... 1 ден в тъмницата. Тогава той попитал съдийката: „Ако бях изпял песен за Сърбия, колко щеше да ме осъдите”. Отговорът й е показателен: „Тогава нямаше да те съдим” – казва му тя. Здравко доброволно влиза в килията и там отново си пее песента.
Докато ни разказва това, жена му вметва, че тази година в Бургас за първи път са могли свободно да положат цветя пред паметника на славния лидер на ВМРО и допълва: „В Македония има два варианта – или признават българските исторически личности, но ги наричат македонци, или изобщо не ги признават”!
Това се отнася и за всички днешни жители на страната, които имат смелостта да се самоопределят като българи. Всеки етнос, който населява македонската територия, има право на образование, на свой език, на свои политически и културни организации, на свои медии – радио, телевизия и т. н. И това е така, що се отнася до албанци, сърби, турци, власи...
Циганите в Македония например се радват на 3 политически партии, радио, телевизия, вестник и 4 депутати. В македонския парламент заседават също народни представители от албанско, турско, босненско, сръбско и дори... египетско потекло. Да, не е шега. В Македония съществува египетска партия, която се представлява от един депутат. Но представител на българската общност няма, защото просто такъв етнос като българския, според македонските власти, не съществува.
„Когато си вадих личната карта, в графата за етническа принадлежност на формулярите бяха изброени: македонец, сърбин, албанец, турчин, влах. Аз написах: „българка“, но служителката ми каза, че така няма да си изкарам лична карта и задраска написаното от мен“ – разказва с огорчение Добрила.
Последното официално преброяване на населението в Македония отчита, че там живеят само около 1600 души българи. „Това число е най-малкото нереално, ако се има предвид факта, че около 50 000 души имат български паспорт... а още 100 000 чакат за такъв“ - коментира „Дойче веле“.
В същото време като сърби са се самоопределили 40 000 души, което не пречи в страната да се излъчват 10 сръбски телевизии, но пък нито една българска!
„Смятам да заведа международно дело и в ООН, и в Хага и в Европейските правозащитни институции срещу Македония за асимилация, за нарушаване на човешките права и затова, че като българин съм бил непрекъснато дискриминиран. А защо не и за това, че през 45-та година промениха писмеността и наставката на имената ни от българското окончание -ов, на – ски. Имам много силни аргументи в подкрепа на тези обвинения, имам множество документи и доказателства. Крайно време е Европа да научи, че в Македония има репресии срещу българските граждани и повече да не си затваря очите пред това. Как може навсякъде да може да си българин, само в Македония – не!“ – искрено се гневи Здравко.
А жена му добавя, че смятат да включат в това и други репресирани техни сънародници, тъй като драмата на тяхното семейство не е някакъв изолиран случай, а съдба на хиляди македонски българи, които се страхуват за живота си, а и няма къде да се оплачат от своеобразния апартейд срещу тях.
Въпреки че Здравески са имали възможност да избягат в Швеция или в САЩ, те избират да намерят спасение в България. Първоначално се установяват в Благоевград, но там така и не намират голяма подкрепа. А и големият им син по цели нощи не мигва и не отлепя лице от прозореца, изпитвайки постоянен страх, че през близката граница от Македония ще дойдат да ги върнат обратно там.
В интерес на истината македонската полиция наистина ги открива в Благоевград и неведнъж звънят по телефона на Здравко да го питат още ли е жив!
Тези дни най-сетне лицата на изстрадалите за българщината наши сънародници се озариха с усмивка, след като успяха да подадат подадат документи да им бъдат издадени български лични карти. Сега с помощта на подкрепата на приели присърце покъртителната им съдба граждани, семейството живее под наем в Бургас.
Огромна помощ за уреждането на установяването на героичното семейство у нас им оказва журналистът Асен Йорданов, син на големия наш поет и драматург Недялко Йорданов.
В тяхна подкрепа във фейсбук е основана група, която вече наброява близо 2000 човека. Идеята й е да се организира благотворителен концерт с участието на Ансамбъл „Пирин“ и известни певци на автентичен форклор от македонския край, а с приходите от него да бъдат подпомогнати Здравко, Добрила и трите им деца, докато си стъпят на краката и започнат новия си свободен живот.
Но това, от което най-много има нужда семейството в настоящия момент е двамата родители да си намерят работа, за да може с достойнство да посрещат нуждите си, а не да разчитат на подаяния, колкото и да са дадени от сърце. За да бъде пълно щастието им, че са българи – име, за което толкова много са страдали.
***
Сделка или не
В навечерието на националния ни празник, на приема на посолството ни в Скопие за 3 март, македонския външен министър Антонио Милошоски скандализира присъстващите с нелепото си предложение да заменим намиращия се в скопски затвор Мирослав Ризински срещу двама бегълци от македонския режим, намерили убежище у нас: проф. д-р Владимир Димов – бивш македонски министър на здравеопазването, а сега началник на отделение в болница „Токуда“ в София и преподавателя в Американския университет в Благоевград Владимир Тамбурковски. Подобна позорна търговия с хора бе нещо обичайно за периода на световните войни, но тогава ставаше дума за размяна на военопленници и изпечени шпиони ала Щирлиц (въпреки че легендарният Рихард Зорге например се размина с тази участ, след като руснаците не си го поискаха обратно). Класическият чейндж е между агенти на ЦРУ и агенти на КГБ. През 1976 г. генералният секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан пък бе трампен срещу дисидента Владимир Буковски.
В случая обаче става дума за сделка с хора, жертви на политически репресии. На един политзатворник с български паспорт срещу двама дисиденти, сега свободни български граждани. При това осъденият по скалъпено обвинение Ризински би трябвало по закон да бъде трансфериран в България – нещо, което македонското правосъдно министерство се ослушва да предприеме вече повече от година.
Очевидно макдонската страна продължава все още да живее в едни други времена, характерни повече за най-мракобесните политически режими и годините на Тито и Милошевич.
***
http://www.desant.net/show-news/21957/
Автор : Диана Славчева, slavcheva@desant.net
На 8 май 1925 г. във Виенския Бургтеатър по време на петото действие на спектакъла „Пер Гинт“, докато корабът на завръщащия се в родината си главен герой потъва на сцената, в салона проехтяват няколко изстрела. Обект на публичната екзекуция е родоотстъпникът Тодор Паница. Спусъкът дърпа активистката на ВМОРО Менча Кърничева. Година след това тя става спътница в живота на легендарния ръководител на организацията Иван
(Ванче) Михайлов, останал в историята като „некоронованият крал на Македония“.
В днешни времена една потомка на тази героиня – Добрила Здравеска, подложена със семейството си на нечувани репресии в изправилата се пред прага на ЕС Република Македония, успява да намери спасение в родината на дедите си.
Впрочем, тя е и внучка на славния български войвода Георги Стоянов, загинал в сражение с турската войска, защитавайки сформираната по време на Илинденско-Преображенското въстание Крушевска република. Въпреки това, от малка е напътствана от близките си: „Ти си българка, ама ще си мълчиш, за да не те вкарат в затвора“.
Защото през всичките години, след създаването в края на Втората световна война на НР Македония и започналото тогава „формиране“ на македонска нация, потъпкването на човешките права на всеки, самоопределил се като българин, не е преставало нито за миг.
Но наследничката на именитите български революционери Добрила не е от хората, които се примиряват с потисничеството. Тя не може да си представи как тъй тя ще се чувства българска, а ще внушава на децата си, че са македончета!
И двамата с нейния съпруг Здравко Здравески, чийто дядо е бил кмет на чисто българското село Варош (сега квартал на Прилеп), а самият той – дълги години капитан в спецчастите за бързо реагиране с кодово име „Лъвове“, никога не са преставали да се самоопределят като българи. И плащат висока цена за това.
През 90-те години на миналия век Здравко и Добрила са емигранти в Холандия. Там той е председател на тамошното ВМРО. Двамата хвърлят всичките си сили, за да организират зад граница клубове на българите от Македония.
Един ден, след като се завръщат във вече уж независимата от Югославия република, се извършва атентат срещу македонския президент Киро Глигоров. Един от обвинените за това деяние е Здравески.
През същата тази 1995 г. той е обявен за антидържавен елемент и му е забранено да напуска Македония до 2020 г. Домът му е обискиран нееднократно. Всичката намерена у тях литература на български език е иззета, децата са изгонени от училището, а от университета връщат документите, с които кандидатства едно от тях.
Когато го отвеждат, жена му с дни не зна е къде се намира. Звъни в полицията, в болници, на познати. А той е затворен не в някое полицейско управление, а в таен апартамент в Скопие. Оттам е преместен в мазето на един почивен дом, използван само от военния министър, където зверски е измъчван.
По-късно му е повдигнато обвинение за търговия с оръжие, и тъй като така и не могат да изфабрикуват доказателства за това, на следващия ден е обвинен в измама. По бързата процедура е осъден задочно без изобщо да стъпва в съда. Обяснението на магистратите за това е, че не са могли да го намерят. В същото време той всеки ден е на работа като полицай.
Срещу него свидетелстват трима души, които семейството му никога не е виждало през живота си. Самите те не могат да го разпознаят. Но обичайна практика е да се обещава работа на случайни хора, които срещу това гарантирано свидетелстват срещу когото им се каже.
Въпреки недоказаните и скалъпени обвинения Здравко е осъден на 2 години и 6 месеца затвор, без изобщо да присъства на процеса срещу него, от които неправомерно излежава 3 години и половина. По същата схема са осъдени още близо 700 души, като около 40 от тях зверски са убити.
Самият той е каран да вдишва киселина, дрогиран е с наркотици... Само и само да подпише признание, че се отказва от това, че е българин и се признае за македонец. Той обаче не се пречупва. Лекарката, която се застъпва да му се окаже медицинска помощ е уволнена. Семейството му така и не е допуснато да използва правото си на свиждане.
На портала личните им карти са взимани, данните им записвани в журнала за посещенията, но документите им са връщани, без да бъдат допуснати да видят затворника. За това, че за всички български национални празници Здравко изпраща от затвора поздравителни картички до правителствени институции и посолства на България, получава по 15-30 дена карцер. След като пише писмо на новия президент Георге Иванов, с което заявява, че не признава македонското си гражданство и че е българин, без упойка изтръгват зъбите му с клещи.
В килията е държан, облечен в полицейската си униформа. Всъщност е бил затворен заедно с теротистите, които лично е залавял докато е бил в спецчастите. Очевидно с цел да стане жертва на саморазправа с него. Но затворниците толкова са възхитени от това как защитава българската си националност, че самите те правят подписка в негова защита.
В скоби ще вметнем, че лично Здравески залавя водача на албанските сепаратисти Али Ахмети, който обявява награда от 300 000 евро за главата на българина.
Поредната гавра с него е когато като представител на Хелзинския комитет за човешките права изпращат в затвора човек, който години наред преди това го е малтретирал нееднократно и психически, и физически!
Бял ден вижда едва, когато в покрития със зловеща слава зандан в Идризово – място, където в края на Втората световна война е създаден концентрационен лагер, в който намират смъртта си много патриоти, не се отрекли от това, че са българи, пристига еврокомисарят по разширяването Щефан Фуле.
Когато той се запознава на място с условията, в които са настанени затворниците, от носа му потича кръв – стаите са без тавани, направо под открито небе; няма завивки, а в помещение метър на два са натъпкани между 45 и 50 души, като отходните води текат направо по пода му. По негово настояване излежаващите присъдите са прехвърлени в друг затвор.
Преди това неустрашимият патриот веднъж пък лежи зад решетките и за... изпяването на една българска песен, посветена на Тодор Александров. Това геройство му коства... 1 ден в тъмницата. Тогава той попитал съдийката: „Ако бях изпял песен за Сърбия, колко щеше да ме осъдите”. Отговорът й е показателен: „Тогава нямаше да те съдим” – казва му тя. Здравко доброволно влиза в килията и там отново си пее песента.
Докато ни разказва това, жена му вметва, че тази година в Бургас за първи път са могли свободно да положат цветя пред паметника на славния лидер на ВМРО и допълва: „В Македония има два варианта – или признават българските исторически личности, но ги наричат македонци, или изобщо не ги признават”!
Това се отнася и за всички днешни жители на страната, които имат смелостта да се самоопределят като българи. Всеки етнос, който населява македонската територия, има право на образование, на свой език, на свои политически и културни организации, на свои медии – радио, телевизия и т. н. И това е така, що се отнася до албанци, сърби, турци, власи...
Циганите в Македония например се радват на 3 политически партии, радио, телевизия, вестник и 4 депутати. В македонския парламент заседават също народни представители от албанско, турско, босненско, сръбско и дори... египетско потекло. Да, не е шега. В Македония съществува египетска партия, която се представлява от един депутат. Но представител на българската общност няма, защото просто такъв етнос като българския, според македонските власти, не съществува.
„Когато си вадих личната карта, в графата за етническа принадлежност на формулярите бяха изброени: македонец, сърбин, албанец, турчин, влах. Аз написах: „българка“, но служителката ми каза, че така няма да си изкарам лична карта и задраска написаното от мен“ – разказва с огорчение Добрила.
Последното официално преброяване на населението в Македония отчита, че там живеят само около 1600 души българи. „Това число е най-малкото нереално, ако се има предвид факта, че около 50 000 души имат български паспорт... а още 100 000 чакат за такъв“ - коментира „Дойче веле“.
В същото време като сърби са се самоопределили 40 000 души, което не пречи в страната да се излъчват 10 сръбски телевизии, но пък нито една българска!
„Смятам да заведа международно дело и в ООН, и в Хага и в Европейските правозащитни институции срещу Македония за асимилация, за нарушаване на човешките права и затова, че като българин съм бил непрекъснато дискриминиран. А защо не и за това, че през 45-та година промениха писмеността и наставката на имената ни от българското окончание -ов, на – ски. Имам много силни аргументи в подкрепа на тези обвинения, имам множество документи и доказателства. Крайно време е Европа да научи, че в Македония има репресии срещу българските граждани и повече да не си затваря очите пред това. Как може навсякъде да може да си българин, само в Македония – не!“ – искрено се гневи Здравко.
А жена му добавя, че смятат да включат в това и други репресирани техни сънародници, тъй като драмата на тяхното семейство не е някакъв изолиран случай, а съдба на хиляди македонски българи, които се страхуват за живота си, а и няма къде да се оплачат от своеобразния апартейд срещу тях.
Въпреки че Здравески са имали възможност да избягат в Швеция или в САЩ, те избират да намерят спасение в България. Първоначално се установяват в Благоевград, но там така и не намират голяма подкрепа. А и големият им син по цели нощи не мигва и не отлепя лице от прозореца, изпитвайки постоянен страх, че през близката граница от Македония ще дойдат да ги върнат обратно там.
В интерес на истината македонската полиция наистина ги открива в Благоевград и неведнъж звънят по телефона на Здравко да го питат още ли е жив!
Тези дни най-сетне лицата на изстрадалите за българщината наши сънародници се озариха с усмивка, след като успяха да подадат подадат документи да им бъдат издадени български лични карти. Сега с помощта на подкрепата на приели присърце покъртителната им съдба граждани, семейството живее под наем в Бургас.
Огромна помощ за уреждането на установяването на героичното семейство у нас им оказва журналистът Асен Йорданов, син на големия наш поет и драматург Недялко Йорданов.
В тяхна подкрепа във фейсбук е основана група, която вече наброява близо 2000 човека. Идеята й е да се организира благотворителен концерт с участието на Ансамбъл „Пирин“ и известни певци на автентичен форклор от македонския край, а с приходите от него да бъдат подпомогнати Здравко, Добрила и трите им деца, докато си стъпят на краката и започнат новия си свободен живот.
Но това, от което най-много има нужда семейството в настоящия момент е двамата родители да си намерят работа, за да може с достойнство да посрещат нуждите си, а не да разчитат на подаяния, колкото и да са дадени от сърце. За да бъде пълно щастието им, че са българи – име, за което толкова много са страдали.
***
Сделка или не
В навечерието на националния ни празник, на приема на посолството ни в Скопие за 3 март, македонския външен министър Антонио Милошоски скандализира присъстващите с нелепото си предложение да заменим намиращия се в скопски затвор Мирослав Ризински срещу двама бегълци от македонския режим, намерили убежище у нас: проф. д-р Владимир Димов – бивш македонски министър на здравеопазването, а сега началник на отделение в болница „Токуда“ в София и преподавателя в Американския университет в Благоевград Владимир Тамбурковски. Подобна позорна търговия с хора бе нещо обичайно за периода на световните войни, но тогава ставаше дума за размяна на военопленници и изпечени шпиони ала Щирлиц (въпреки че легендарният Рихард Зорге например се размина с тази участ, след като руснаците не си го поискаха обратно). Класическият чейндж е между агенти на ЦРУ и агенти на КГБ. През 1976 г. генералният секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан пък бе трампен срещу дисидента Владимир Буковски.
В случая обаче става дума за сделка с хора, жертви на политически репресии. На един политзатворник с български паспорт срещу двама дисиденти, сега свободни български граждани. При това осъденият по скалъпено обвинение Ризински би трябвало по закон да бъде трансфериран в България – нещо, което македонското правосъдно министерство се ослушва да предприеме вече повече от година.
Очевидно макдонската страна продължава все още да живее в едни други времена, характерни повече за най-мракобесните политически режими и годините на Тито и Милошевич.
***
http://www.desant.net/show-news/21957/
Le Figaro: Makedonskiot jazik e bugarski jazik, a Makedoncite Bugari
Македонскиот јазик е бугарски, а православните Mакедонци се дефинирани како Бугари во објавена статија на француски Ле Фигаро
Норвешки лекари во шок од бугарското чудо против ракот
За изумот на Продан Христов пишувавме во неколку продолженија минатата година. Борбата за неговата регистрација во Бугарија продолжува, а новите докази во врска со делотворноста на „антималигноцит“ само дополнително уверуваат дека течноста, која, за жал, веќе две години не може да се набави, знае да донесе чуда
Галина П. е 28-годишна Бугарка од Русе, која живее во Норвешка. Во почетокот на минатата година, по направена магнетна резонанса, и бил откриен рак на коските, односно туморна формација на едно од ребрата. Шокот бил голем - Галина е млада жена, која, според норвешките стандарди за живот, би требало да очекува да доживее 82 години. Се надевала дека втората биопсија ќе упати на грешка или забуна кај лекарите при првото испитување на примерокот.
За жал, и новите резултати биле позитивни - Галина морала да се соочи со црните прогнози. Особено откако било потврдено дека нејзината болест е доста агресивна - туморната формација растела по два милиметри на секој месец.
Но, што е тука е! Норвешките лекари и препорачале предоперативна хемотерапија, па операција, за потоа да продолжат со постоперативна хемотерапија. Во принцип, тука нема што многу да се размислува, освен да се прифати единствениот можен избор што се нуди. Галина одбила, што во тој момент изгледало неразумно. На таа возраст човек сепак би требало да поседува доволно зрелост за да не носи неумни одлуки за вакви крупни нешта. Кај Галина изгледало дека работите навистина тргнале во обратен правец.
Наместо препораките на лекарите, таа почнала да се лекува со „антималигноцит“. Тоа е препарат што содржи активни состојки првично добиени од екстракти од тревите див божур и овча опашка, а кој подоцна неговиот изумител, австрискиот Бугарин Продан Христов, го произведувал хемиски (види „Нова Македонија“ од 16 до 21 јуни 2010 година). Тие активни состојки ја снижуваат киселоста на раковата клетка и во подобрата варијанта ја уништуваат, а во полошата ја затвораат во еден вид капсула и на тој начин ја прават неопасна за организмот. Дилемата е како Галина успеала да набави „антималигноцит“, бидејќи тој од 2009 година не се произведува. Велат, собирала шишенце по шишенце од луѓе што го купиле, па им останало, најчесто поради тоа што за нивните блиски, откако официјалната медицина веќе кренала раце, било премногу доцна да се стори нешто повеќе.
Зар не си жива?
Како и да било, таа имала среќа: успеала да ги најде и да купи потребните дози и почнала да пие. Изгледало неверојатно дека со орално консумирање некаква течност измислена од некогашното селанче од околината на Карлово може да се спречи еден од најагресивните и најтешко излечливи канцери! Во нејзиниот случај се очекувало за седум-осум месеци канцерот да метастазира и таа да ги чуе најцрните предвидувања.
По неколку месеци, поточно во ноември истата година, отишла на контрола. Норвешките лекари ги направиле сите испитувања што можат да се направат, вклучувајќи ги и снимките со најсовремените апарати. Биле доста зачудени кога не ги откриле очекуваните местатази. И за да биде нивното чудење поголемо, откриле дека основната туморна формација има променета структура. Не им верувале на своите очи, а станувало збор за истите лекари кои заеднички во почетокот на годината ја поставиле дијагнозата. Нејзиниот онколог бил подиректен: „Во 30-годишната практика не сум видел ваков случај!“, рекол шокиран.
Лекарите не можеле, а да не почнат да ја распрашуваат на што се должи тоа? Галина им раскажала, по што тие ја убедиле дека би било добро, за да можат да го докажат дејството на средството што го пиела, да се оперира и тие да го дадат на испитување затворениот во капсула тумор. Таа се согласила и операцијата била извршена. На изненадување на Галина, на резултатите од хистолошкото испитување стоело дека таа има канцер од четврти степен. Како е можно тоа? Подоцна дознала дека во приказната замешале прсти некои други фактори, но наспроти четвртиот степен на заболеност од една од најтешките болести, таа се чувствува сосема нормално. Дури во мај оваа година гостувала во емисија на една бугарска телевизија за да го раскаже својот случај и да даде свој придонес во притисокот врз бугарската влада да го регистрира „антималигноцит“. Сепак, стравот од последните резултати останал, па и се јавила на Катја Почева, претседателка на пловдивското здружение што со години се бори за легализација на лекарството на Продан Христов. На нејзиното прашање исполнето со сомневање, Катја кратко и одговорила: „Дали си жива и здрава, без метастази што требаше да ги имаш уште во есента 2010 година?“
Нови докази
По една година и неколку месеци од минатогодишната првична средба, со Катја одново се видовме во пловдивскиот дом Левски. Со неа е и Емилија Жељаскова, за чиј случај со ќерка и Даница, која според официјалната медицина требаше да биде почината поради тумор на мозокот уште во 1996-97 година, веќе пишувавме минатата година. Даница и овој пат е со нас. Пловдив е ужасно врел во летните денови, па сакаме да седнеме во едно од климатизираните кафулиња, но не ни дозволуваат. Во Бугарија во кафулињата е дозволено пушење, па поради тоа е забрането за деца. Седнуваме на отворено, а Катја ни раскажува за случајот на Галина и за другите новоевидентирани случаи на болни, кои останале живи благодарение на „антималигноцит“:
- Случајот со Галина е еден од последните што го објавивме. Има и други, кои сега ги откривме, а се со постар датум. На една жена од Велико Трново, тогаш на 30-годишна возраст, во 2006 година и бил откриен тумор на мозокот од трет степен. Ја оперирале, но не можеле целосно да го отстранат туморот. Лекарите на нејзините блиски им рекле дека прогнозите воопшто не се добри, а на жената и предложиле зрачење. Болната и нејзините не се согласиле и презеле лекување со „антималигноцит“. По неколку месеци лекарите сакале да направат нови снимки за да се обидат уште еднаш да видат дали, сепак, може да ја оперираат по втор пат и да го отстранат тоа што не можеле при првата операција. Снимките ги изненадиле - туморот веќе го немало. Пет години подоцна, таа е жива и здрава и нема проблеми поврзани со ова заболување. Случајно дојдовме во контакт со неа и овој пат, за среќа, се согласи нејзиниот случај да го објавиме на нашиот сајт - ни раскажува Катја.
„Погребани“ а живи
Зборува и за еден случај со рак на желудникот од 2008 година. Пациентот не бил опериран, а од мај 2009 година пиел „антималигноцит“. Подоцнежните испитувања покажеле дека туморниот процес е значително редуциран и дека метастазите почнале да се повлекуваат.
Тука е и случајот со пациентка од Варна на 28 години, како и со жител на Перник, кој по операција на едното белодробно крило во 2008 година не сакал да продолжи да се лекува со зрачење и хемотерапија, туку со изумот на Христов. Тоа траело три месеци, по што контролните прегледи до денешен ден покажале дека нема рецидив.
- Едно да расчистиме. Не секој што пиел од ова лекарство е излекуван, зашто главно кон него се свртувале луѓе што медицината ги отпишала. Тоа е крајниот стадиум. Згора на тоа, има многу луѓе што најпрвин молат за да дојдат до течноста, а потоа, откако ќе се излекуваат, ги снемува. Не сакаат нивниот случај да се објави. Но, сеедно, работата веќе не е во тоа колку излекувани ние ќе забележиме, туку во нашата борба бугарските власти да ја дозволат неговата употреба - вели Почева.
Цврсто верува во бугарскиот премиер Бојко Борисов и во неговото ветување дека ќе стори сé ова лекарство да почне да се применува барем на најтешките случаи.
- Ние сме убедени дека и во најпесимистичката варијанта, барем еден дел од тие пациенти ќе бидат спасени. За да дојде до тоа очекуваме сега, во септември, законски измени на нашите прописи, со кои ќе се овозможи во безалтернативните случаи употреба на „антималигноцит“. Во меѓувреме, имавме разговори со властите и сметам дека беа исклучително позитивни. Подоцна, откако сите ќе се уверат во доказите, макар во одреден број случаи, сé ќе биде поинаку. Иако, очекуваме дека пропагандата против нас ќе продолжи и дека секој пациент што веќе бил „погребан“ од лекарите, а кој нема да биде излекуван, дека ќе биде прикажан како доказ за наводната неделотворност на „антималигноцит“ - вели Почева.
Се надева дека целата процедура ќе заврши до крајот на годината и дека во почетокот на наредната година, многу болни, вклучувајќи ги и тие од Македонија, ќе имаат поинаква перспектива. Ако таа процедура не успее, Почева споменува и некаква резервна варијанта, патем разговараме и за политичарите и за блиските на некои познати бугарски онколози, кои се излекувале на овој начин, а сега молчат, но тој разговор останува неофицијален. Не инсистираме на повеќе од тоа. Само се надеваме дека ќе успее во нејзината борба. Во меѓувреме, не ни останува ништо друго освен на овој начин да помогнеме колку што можеме.
Автор: Дарко Јаневски
Галина П. е 28-годишна Бугарка од Русе, која живее во Норвешка. Во почетокот на минатата година, по направена магнетна резонанса, и бил откриен рак на коските, односно туморна формација на едно од ребрата. Шокот бил голем - Галина е млада жена, која, според норвешките стандарди за живот, би требало да очекува да доживее 82 години. Се надевала дека втората биопсија ќе упати на грешка или забуна кај лекарите при првото испитување на примерокот. За жал, и новите резултати биле позитивни - Галина морала да се соочи со црните прогнози. Особено откако било потврдено дека нејзината болест е доста агресивна - туморната формација растела по два милиметри на секој месец.
Но, што е тука е! Норвешките лекари и препорачале предоперативна хемотерапија, па операција, за потоа да продолжат со постоперативна хемотерапија. Во принцип, тука нема што многу да се размислува, освен да се прифати единствениот можен избор што се нуди. Галина одбила, што во тој момент изгледало неразумно. На таа возраст човек сепак би требало да поседува доволно зрелост за да не носи неумни одлуки за вакви крупни нешта. Кај Галина изгледало дека работите навистина тргнале во обратен правец.
Наместо препораките на лекарите, таа почнала да се лекува со „антималигноцит“. Тоа е препарат што содржи активни состојки првично добиени од екстракти од тревите див божур и овча опашка, а кој подоцна неговиот изумител, австрискиот Бугарин Продан Христов, го произведувал хемиски (види „Нова Македонија“ од 16 до 21 јуни 2010 година). Тие активни состојки ја снижуваат киселоста на раковата клетка и во подобрата варијанта ја уништуваат, а во полошата ја затвораат во еден вид капсула и на тој начин ја прават неопасна за организмот. Дилемата е како Галина успеала да набави „антималигноцит“, бидејќи тој од 2009 година не се произведува. Велат, собирала шишенце по шишенце од луѓе што го купиле, па им останало, најчесто поради тоа што за нивните блиски, откако официјалната медицина веќе кренала раце, било премногу доцна да се стори нешто повеќе.
Зар не си жива?
Како и да било, таа имала среќа: успеала да ги најде и да купи потребните дози и почнала да пие. Изгледало неверојатно дека со орално консумирање некаква течност измислена од некогашното селанче од околината на Карлово може да се спречи еден од најагресивните и најтешко излечливи канцери! Во нејзиниот случај се очекувало за седум-осум месеци канцерот да метастазира и таа да ги чуе најцрните предвидувања.
По неколку месеци, поточно во ноември истата година, отишла на контрола. Норвешките лекари ги направиле сите испитувања што можат да се направат, вклучувајќи ги и снимките со најсовремените апарати. Биле доста зачудени кога не ги откриле очекуваните местатази. И за да биде нивното чудење поголемо, откриле дека основната туморна формација има променета структура. Не им верувале на своите очи, а станувало збор за истите лекари кои заеднички во почетокот на годината ја поставиле дијагнозата. Нејзиниот онколог бил подиректен: „Во 30-годишната практика не сум видел ваков случај!“, рекол шокиран.
Лекарите не можеле, а да не почнат да ја распрашуваат на што се должи тоа? Галина им раскажала, по што тие ја убедиле дека би било добро, за да можат да го докажат дејството на средството што го пиела, да се оперира и тие да го дадат на испитување затворениот во капсула тумор. Таа се согласила и операцијата била извршена. На изненадување на Галина, на резултатите од хистолошкото испитување стоело дека таа има канцер од четврти степен. Како е можно тоа? Подоцна дознала дека во приказната замешале прсти некои други фактори, но наспроти четвртиот степен на заболеност од една од најтешките болести, таа се чувствува сосема нормално. Дури во мај оваа година гостувала во емисија на една бугарска телевизија за да го раскаже својот случај и да даде свој придонес во притисокот врз бугарската влада да го регистрира „антималигноцит“. Сепак, стравот од последните резултати останал, па и се јавила на Катја Почева, претседателка на пловдивското здружение што со години се бори за легализација на лекарството на Продан Христов. На нејзиното прашање исполнето со сомневање, Катја кратко и одговорила: „Дали си жива и здрава, без метастази што требаше да ги имаш уште во есента 2010 година?“
Нови докази
По една година и неколку месеци од минатогодишната првична средба, со Катја одново се видовме во пловдивскиот дом Левски. Со неа е и Емилија Жељаскова, за чиј случај со ќерка и Даница, која според официјалната медицина требаше да биде почината поради тумор на мозокот уште во 1996-97 година, веќе пишувавме минатата година. Даница и овој пат е со нас. Пловдив е ужасно врел во летните денови, па сакаме да седнеме во едно од климатизираните кафулиња, но не ни дозволуваат. Во Бугарија во кафулињата е дозволено пушење, па поради тоа е забрането за деца. Седнуваме на отворено, а Катја ни раскажува за случајот на Галина и за другите новоевидентирани случаи на болни, кои останале живи благодарение на „антималигноцит“:
- Случајот со Галина е еден од последните што го објавивме. Има и други, кои сега ги откривме, а се со постар датум. На една жена од Велико Трново, тогаш на 30-годишна возраст, во 2006 година и бил откриен тумор на мозокот од трет степен. Ја оперирале, но не можеле целосно да го отстранат туморот. Лекарите на нејзините блиски им рекле дека прогнозите воопшто не се добри, а на жената и предложиле зрачење. Болната и нејзините не се согласиле и презеле лекување со „антималигноцит“. По неколку месеци лекарите сакале да направат нови снимки за да се обидат уште еднаш да видат дали, сепак, може да ја оперираат по втор пат и да го отстранат тоа што не можеле при првата операција. Снимките ги изненадиле - туморот веќе го немало. Пет години подоцна, таа е жива и здрава и нема проблеми поврзани со ова заболување. Случајно дојдовме во контакт со неа и овој пат, за среќа, се согласи нејзиниот случај да го објавиме на нашиот сајт - ни раскажува Катја.
„Погребани“ а живи
Зборува и за еден случај со рак на желудникот од 2008 година. Пациентот не бил опериран, а од мај 2009 година пиел „антималигноцит“. Подоцнежните испитувања покажеле дека туморниот процес е значително редуциран и дека метастазите почнале да се повлекуваат.
Тука е и случајот со пациентка од Варна на 28 години, како и со жител на Перник, кој по операција на едното белодробно крило во 2008 година не сакал да продолжи да се лекува со зрачење и хемотерапија, туку со изумот на Христов. Тоа траело три месеци, по што контролните прегледи до денешен ден покажале дека нема рецидив.
- Едно да расчистиме. Не секој што пиел од ова лекарство е излекуван, зашто главно кон него се свртувале луѓе што медицината ги отпишала. Тоа е крајниот стадиум. Згора на тоа, има многу луѓе што најпрвин молат за да дојдат до течноста, а потоа, откако ќе се излекуваат, ги снемува. Не сакаат нивниот случај да се објави. Но, сеедно, работата веќе не е во тоа колку излекувани ние ќе забележиме, туку во нашата борба бугарските власти да ја дозволат неговата употреба - вели Почева.
Цврсто верува во бугарскиот премиер Бојко Борисов и во неговото ветување дека ќе стори сé ова лекарство да почне да се применува барем на најтешките случаи.
- Ние сме убедени дека и во најпесимистичката варијанта, барем еден дел од тие пациенти ќе бидат спасени. За да дојде до тоа очекуваме сега, во септември, законски измени на нашите прописи, со кои ќе се овозможи во безалтернативните случаи употреба на „антималигноцит“. Во меѓувреме, имавме разговори со властите и сметам дека беа исклучително позитивни. Подоцна, откако сите ќе се уверат во доказите, макар во одреден број случаи, сé ќе биде поинаку. Иако, очекуваме дека пропагандата против нас ќе продолжи и дека секој пациент што веќе бил „погребан“ од лекарите, а кој нема да биде излекуван, дека ќе биде прикажан како доказ за наводната неделотворност на „антималигноцит“ - вели Почева.
Се надева дека целата процедура ќе заврши до крајот на годината и дека во почетокот на наредната година, многу болни, вклучувајќи ги и тие од Македонија, ќе имаат поинаква перспектива. Ако таа процедура не успее, Почева споменува и некаква резервна варијанта, патем разговараме и за политичарите и за блиските на некои познати бугарски онколози, кои се излекувале на овој начин, а сега молчат, но тој разговор останува неофицијален. Не инсистираме на повеќе од тоа. Само се надеваме дека ќе успее во нејзината борба. Во меѓувреме, не ни останува ништо друго освен на овој начин да помогнеме колку што можеме.
Автор: Дарко Јаневски
Граматика на македонския книжовен език
Звукова система
Звуковата система на македонския литературен език (македонската езикова норма) се състои от 31 (тридесет и един) звука и вазбуката за всеки един от тях съществува отделен знак (буква):
А, Б, В, Г, Д, Ѓ, Е, Ж, З, S, И, Ј, К, Л, Љ, М, Н, Њ, О, П, Р, С, Т, Ќ, У, Ф, Х, Ц, Ч, Џ, Ш
Правопис
Основна статия: Македонският правопис е фонетичен, но в ред случаи има разлика между това как се пише и това как трябва да се изговаря. Например, пише се леб, град, мраз, а се изговаря леп, грат, мрас.
Деление на звуковете
Гласни
гласните звукове са: а, е, и, о, у.
Сричкотворно р
Звукът р е в службата на гласна в случаи като: крв, дрво, срце и т.н. В началото на думата: ’рж, ’рѓа, ’рска, ’рнка, ’рга, ’рбет.
Думи с представка, завършваща на гласен звук: за’ржи, на’рга.
С представка, завършваща на съгласна: сржи, срска. Така буквата "р" понякога се явява като гласна.
Тъмната гласна
Македонските езиковеди наричат "ъ" тъмната гласна. Поради липса на буква "ъ", звукът се бележи с ’ : с’клет, к’смет, но в литературния македонски: саклет, касмет. Един от създателите на македонския литературен език - Венко Марковски, настоявал в азбуката да бъде вписана и буквата "ъ", но заради това бил репресиран.
Съгласни звукове
Останалите звукове образуват групата на съгласните.
Изпускане на гласни
е
- При съществителните:
- При съществителните на -ец
- старец, старецот - старци; скакулец, скакулецот - скакулци; големец, големецот - големци, но: подлец - подлеци;мудрец - мудреци
- При съществителните на -ел:
- котел, котелот - котли; кобел, кобелот - кобли; орел, орелот - орли, но жител - жители; изстрел - истрели
- При съществителните на -ен:
- ражен, раженот - ражни;
- камен, каменот - камни, но и камења;
- скорен, скоренот - скорни
- но: остен, остенот - остени (и: остење)
- При други съществителни:
- јарем, јаремот - јарми (два јареми)
- пес, песот - пци (два песа)
- ден, денот - денови
- При думи от чужд произход на -ер:
- министер, министерот - министри и т.н.
- При съществителните на -ец
- При прилагателните на -ен: гладен, гладна, гладниот и т.н.; радосен, радосниот и т.н., но: дрвен, дрвена и т.н. (но: дрвнаиндустрија)
о
- При съществителните:
- При съществителните лакот - лактот, лакти; нокот - ноктот, нокти;
- При съществителните на -ок: потомок - потомци, но: четврток - четвртоци
- При прилагателните: редок - ретка; сладок - слатка; близок - блиска, но: висок - висока, широк - широка
- В дублетни форми: собере - збере
а
- При думи от чужд произход -изам: комунизам - комунизмот, фашизам - фашизмот
- При прилагателните с наставка -ар: бодар - бодриот, добар - добриот и т.н.
- При съществителните на -ар: ветар - ветрот, ветрови. При думи от чужд произход на -ар: метар - метри и т.н.
За някои съгласни
ќ, ѓ:
Различават се от съгласните к и г не само пред задни гласни (а, о, у), но също и пред предни гласни (е, и):
- куќа : кука; лаѓа : лага
- куќи : куки; лаѓи : лаги
s:
Звучното съответствие на ц се среща в доста ограничен брой случаи:
- ѕид, ѕидар; ѕвезда; ѕвер и др.
џ:
- џ по произход от ж: џвака, џгура и т.н.
- При думи от чужд произход: Риџвеј, џин, џигер и т.н.
- От ч пред звучна съгласна: лиџба < *личба
- При наставката -џија: тутунџија, џамџија и т.н.
њ:
- На края на думите: коњ, сињ (и син) (цвят)
- В мн.ч. на съществителните на -ен: пламење, камење и т.н.
- При отглаголните съществителни на -ње: барање, движење и т.н.
- В няколко съществителни на -ња: бања, диња, свиња и т.н.
- В събирателните съществителни (вместо мн.ч.): ремен - ремење, корен - корење и т.н.
- В наставката -иња за мн.ч. на някои съществителни от среден род на -е: име - имиња; прасе - прасиња и т.н.
љ:
- В началото на думата, само в корена љуб-: љуби, љубов, Љубе, Љубен, Љупка, Љубица, Љубојно и т.н. В други случаи нямаљ: лубеница, луѓе, клун, клуч и т.н.
- В други случаи: вљубен и т.н.; Иљо, Кољо; Иљка; фељтон, фељтонист.
- Не се пише љ, а лј в думите: зелје, илјада, крилје, полјак, фотелја, Силјан, релјеф, Бастилја и т.н.
х:
В литературния език не е взето от народните говори:
- хемија, хигиена, Хајнрих Хајне итн.; храброст, поход, доход и т.н.; Охрид, Пехчево.
В ограничен брой случаи служи за различаване на думи: дух, воздух, но: задув; поход, доход, но: оди, наоѓа; храна (за разлика отрана!), но: ранениче. В други случаи не се изговаря и пише в началото на думите: леб, арно, ајдутин, армоника, убав, убавина и т.н.
В средата и в края на думата х или се е загубило или е преминало в друг звук:
- в, ф < х:
- От хв-: фрла, фали, фати, фрка;
- От х: дојдов, бев, бевме, но: беа; нивни, јавне и т.н.; орев - оревот; пазува; мува; уво
в, ф:
- вистина, вистински; внатре; втор; внук (не: мнук); влезе (не: флезе), но: земе, зеде, зел, презема;
- ливче (от лисче), мовче од мост и т.н.
В някои диалекти се е загубило: тетоски вместо тетовски, чоек вместо човек и т.н., или е преминало в ј: зборој вместо зборови и т.н.
Удвоени съгласни
В македонския език се срещат и удвоени съгласни. Като удвоени се явяват съгласните т, д, ц, з, ј, л, м, в и р. За повече подробности вижте: Удвоени съгласни во македонския език.
Мястото на ударението
Правилата за мястото на ударението на самостойните думи в литературния език са прости:
- При двусричните думи ударението пада на втората сричка отдясно наляво. Например: дé-те, мáј-ка, тáт-ко и т.н.
- При трисрични и многосрични думи ударението пада на третата сричка също отдясно наляво. Например: тáт-ко-то, тáт-ков-ци, тат-кóв-ци-те, ма-кé-до-нец и т.н.
Изключения то третосричното ударение
- В деепричастието: викáјќи, одéјќи и т.н.
- В чужди думи: клишé, генéза, литератýра и т.н.
За формите и употребата им
Групи от думи
- Пълнозначни думи: съществително, прилагателно, числително, местоимение, глагол, причастие
- Служебни думи: предлог, съюз, частица (езикознание)
- Модални думи
- Междуметие
Съществително име
Определеност и неопределеност на съществителните
- Членът -ов, -ва, -во - за указване на предмети близки до говорещият: човеков (тоя тук)
- Членът -он -на, -но - за указване на по-отдалечени предмети, но в обсегат на сетивата: човекон (оня там)
- Членът -от -та, -то - се явява най-често като общо определителност, без значение на местоположението в пространството, но правилно е: на ти ја книгава (тая до мене), дај ми ја книгана (оная, дето я гледаме двамата малко по-натам); и от друга страна: дај ми ја книгата (тая, дето е до тебе, тая, дето я държиш) (членът -от изразява и пространствено определителност в случаите, когато се говори за предмет, който се намира близо до събеседника).
Само определени са собствените имена и те не се членуват (Петре, Скопје, Вардар и т.н.), но: Совчето, Марето, Надето (с нотка на интимност); Вардарот.
Преглед на формите на съществителните
Мъжки род:
- на съгласна: стол, леб, рид;
- на гласна -а: слуга, студија;
- на гласна -о: татко, дедо;
- на гласна -е: вујче, Јане, Миле
Звателната форма се образува от основната форма на съществителното с наставка -у или-е: мажу, ќелешу, коњу, крају и т.н.; бику,волку, смоку, човеку, јунаку, но: боже, друже, оче; господине, пријателе, мајсторе (при многосрични съществителни); от съществителното господ: господи, наред с господе.
Мъжки имена и съществителни, означаващи лица от мъжки пол:
- на съгласна: Стојан;
- на -е: Јане;
- на -о: Велко,
- на -а: Коста,
- на -и: Методи (в народния език обикновено Методија).
Примери: Зборував со Стојана, со Петрета, со Велка; Го видов Стојана и т.н.
Форми за мн.ч. като: Петревци, Велковци и т.н.
Означаващи лица:
- на съгласна: брат, братучед, девер, зет, маж, син, свекор;
- на -е: вујче, тате, чиче, брате. Тия съществителни са умалителни със силен израз на интимност;
- на -о: вујко, дедо, стрико, татко, чичко
- на -а: шура
Форми за множествено число: Бройни форми: три денови, неколку денови; два петли; два кладенци и т.н.
Обикновено множествено число: Македонец - Македонци; граѓанин - граѓани, селанец - селани, скопјанец - скопјани, но Германец -Германци; Турчин - Турци; старец - старци; театар - театри; Грк - Грци; ден - дни, денови; смок - смоци, смокови; крст -крстови; леб - лебови; нож - ножеви; крај - краеви, но: кеј - кејови; крал - кралеви и кралови; зет - зетеви и зетови; меч - мечови;ветар - ветрови; оган - огневи и огнови;
Събирателно множествено число: дол - долишта; крај - краишта; роб - робје; кол - колје; друм - друмје; камен - камење, камења;ремен - ремење, ремења и т.н.; град - градје; рид - ридје; пат - патје; паќе (=патови).
Женски род
Звателна форма
- При трисричните и многосричните съществителни на -ица: Горице, мајчице, но и: лисицо, биволицо, кукавицо;
- При личните имена на -ка: Ратке; Бослике; Василке, но и: Велико, Љубико и т.н.
- Съществителните на -ја: Марија - Марије, Маријо;
- сваќа - сваќе; попаѓа - попаѓе
- Всички други съществителни на -а образуват звателна форма само с наставка -о: душо, жено, Ангелино итн.; кума-лисо
Ограничената употреба на звателна форма е характерна за имената от мъжки род на -а (војвода), но и за имената от женски род (Емилија, Мимоза, Лиза; Вера место Веро).
Форми за множествено число:
- Обикновено множествено число: на -и: жена - жени; ноќ - ноќи; Особени форми: раце, нозе;
- Събирателно множествено число: вода - водје, воѓе; ливада - ливадје, ливаѓе и т.н.
Среден род
- на -о: село, вретено;
- на -е: поле, лице, лозје.
Форми за множествено число: на -а: села, лета, вретена;
- Особени форми: рамо - рамена; око - очи; уво - уши; небо - неба; чудо - чуда;
- Събирателни форми: крило - крила, крилје;
Образуване на множествено число при съществителните на -е: на -је, -ие, -це: мн.ч. на -а: лозје - лозја, влијание - влијанија, лице -лица; останалите съществителни на -е в мн.ч. получават наставката -иња: пиле - пилиња; име - имиња; море - мориња; дете - деца,дечиња;
Прилагателно име
Сравнителни степени (положителна, сравнителна и превъзходна)
- добар - подобар - најдобар; добра – подобра - најдобра; добро – подобро - најдобро; добри – подобри - најдобри.
Числително име
- Числителни бройни:
- еден, една, едно; два, две; три; четири; пет; шест; седум; осум; девет; десет; единаесет; дванаесет... дваесет; дваесет и еден; дваесет и два... триесет; четириесет; педесет; шеесет; седумдесет; осумдесет; деведесет; сто; сто и еден; сто и два... двесте; триста; четиристотини; петстотини; шестотини; седумстотини; осумстотини; деветстотини; илјада;две илјади; милион; милијарда;
- Числителни редни:
- прв, први, првиот; прва, првата; прво, првото итн.; втор, втори; трет, трети; четврт, четврти; петти; шести; седми;осми; деветти; десетти; единаесетти... дваесетти; дваесет и први... стоти, стотен; илјаден; две илјаден; милионити;
- Числителни за лица:
- двајца, тројца, четворица, петина, петмина... осмина, осуммина, деветмина, десетмина, стомина, двестемина, илјадмина;
- Приблизителен брой
- два-три, три-четири; седум-осум; сто-двесте; две-три стотини; от числителните десет и сто се образуват форми за приблизителен брой с наставката -ина: десетина; дванаесетина; дваесетина; педесетина; стотина и т.н.
Местоимения
Лични местоимения
| Число | Лице | Именителен падеж | Винителен падеж | Дателен падеж | |||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Род | Пълна | Кратка | Пълна | Кратка | |||
| Ед.ч. | I | јас | мене | ме | мене | ми | |
| II | ти | тебе | те | тебе | ти | ||
| III | м. р. | тој | него | го | нему | му | |
| ж. р. | таа | неа | ја | нејзе | ѝ | ||
| ср. р. | тоа | него | го | нему | му | ||
| Множ | I | ние | нас | нè | нам | ни | |
| II | вие | вас | ве | вам | ви | ||
| III | тие | нив | ги | ним | им | ||
Лично-предметни местоимения
Въпросителни местоимения
- кој, која, кое, кои; кого, го; кому, му;
- чиј, чија, чие; чии;
- што; колкав; каков
Относителни местоимения: којшто, кој; чијшто, чиј;
Неопределителни местоимения:
- некој, некого; на некого (некому); некојси; секој; нешто, сешто; сèнешто; сето (синоним на цялото, в такава функция не може да стои сè: за сето тоа)
- кој било; кој да е; кој-годе; што било и т.н., каков-годе и т.н., колкав-годе и т.н.
Отрицателни местоимения: никој; ништо;
Показателни местоимения:
- За посочване на близки предмети: овој, оваа, ова, овие
- За посочване на по-отдалечени предмети: оној, онаа, она, оние
- За посочване на предмети без оглед на положението в пространството (освен в някои случаи): тој, таа, тоа, тие.
За посочване на признаци:
- таков, таква, такво, такви; ваков... онаков... инаков...
- секаков... некаков... никаков...
- толкав... олкав... онолкав
Наречие
Наречия за количество и степен: колку, толку, олку, неколку, многу, малку, уште, доста, дури, веќе, одвај, двојно, стократно;
Наречия за време: кога, сега, некогаш, вчера, утре, другден, лани, летоска, зимоска...
Наречия за место: каде, овде, онде, некаде, горе, долу, оздола, озгора, дома, близу, далеку, високо, ниско, напред, назад, лево,десно и т.н.
Наречия за начин: како, вака, така, инаку, некако, редум, молкум, весело, смешно, тешко и т.н.
Глагол
Спомагателен глагол сум
| Сегашно време | Минало св. и несв. време | Минало неопределено време | Повелително наклонение | |
|---|---|---|---|---|
| сум | бидам | бев | сум бил | - |
| си | бидеш | беше | си бил | биди |
| е | биде | беше | бил | - |
| сме | бидеме | бевме | сме биле | - |
| сте | бидете | бевте | сте биле | бидете |
| се | бидат | беа | биле | - |
Прости глаголни форми
Сегашно време
| а-група | и-група | е-група | |||
|---|---|---|---|---|---|
| Ед.ч. | 1 л. | викам | носам | предам | пијам |
| 2 л. | викаш | носиш | предеш | пиеш | |
| 3 л. | вика | носи | преде | пие | |
| Мн.ч. | 1 л. | викаме | носиме | предеме | пиеме |
| 2 л. | викате | носите | предете | пиете | |
| 3 л. | викаат | носат | предат | пијат | |
Повелително наклонение
| а-група | и-група | е-група | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Ед.ч. | 2 л. | викај | носи | стој | преди | кажи | пиј |
| Мн.ч. | 2 л. | викајте | носете | стојте | предете | кажете | пијте |
Минало време
- Минало свършено време (аорист)
| а-група | и-група | е-група | |||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Ед.ч. | 1 л. | извикав | износив | избројав | остарев | паднав | реков | умрев | измив |
| 2 л. | извика | износи | изброја | остаре | падна | рече | умре | изми | |
| 3 л. | извика | износи | изброја | остаре | падна | рече | умре | изми | |
| Мн.ч. | 1 л. | извикавме | износивме | избројавме | остаревме | паднавме | рековме | умревме | измивме |
| 1 л. | извикавте | износивте | избројавте | остаревте | паднавте | рековте | умревте | измивте | |
| 3 л. | извикаа | износија | избројаа | остареа | паднаа | рекоа | умреа | измија | |
- Минало несвършено време (имперфект)
| а-група | и-група | е-група | |||
|---|---|---|---|---|---|
| Ед.ч. | 1 л. | викав | носев | предев | пиев |
| 2 л. | викаше | носеше | предеше | пиеше | |
| 3 л. | викаше | носеше | предеше | пиеше | |
| Мн.ч. | 1 л. | викавме | носевме | предевме | пиевме |
| 1 л. | викавте | носевте | предевте | пиевте | |
| 3 л. | викаа | носеа | предеа | пиеја | |
Л-форма на глагола
Глаголи от несвършен вид:
- земал, носел, броел, стоел, плачел, пеел, пиел, одел, наоѓал
Глаголи от свършен вид:
- зел, донел, избројал, станал, заплачал, испеал, допил, дошол, нашол
Л-формата в основата си е минало деятелно причастие. Служи за формиране на минало неопределено време.
Миналото неопределено време служи за преизказ на действия, на които не сме били свидетели, а са ни съобщени от друг. В преизказването най-често се явяват формите за трето лице (Но малу по малу започнаа разговор и таа разбра оти тој бил од Прилеп). Преизказването с минало неопределено време в това значение е най-обичайно в народните приказки. В него ни въвеждат и началните думи (си бил еден... ) (Си биле двајца браќа, едниот - постариот - женет, а другиот неженет; работата им билатрговци.).
Друг случай е, когато вземаме лично (иронично или друго) отношение към това, което някой е казал за нас (Јас сум му ги зелпарите!). Доста често се срещат случаи, в които преизказната форма във второ или трето лице се комбинира с форма за първо лице, която вече не е преизказна, а значи директно съобщаване (Ти си дошол, ама јас не сум бил дома.)
Формите за преизказване не се противопоставят само на формите за минало свършено и несвършено време, а могат да служат и за преизказ на действия, които в директния изказ са в сегашно време (Тој вели не јадел сега).
Глаголно прилагателно
Глаголното прилагателно се образува от всички глаголи: преходни (женет, насмеан) и непреходни (паднат, дојден, беган, шетан), затова терминът “минало страдателно причастие” не му подхожда. То се свързва със спомагателния глагол има, нема в различнивремеви конструкции: го имам земено, имам дојдено, немам шетано и т.н. (тук се губи разликата по род и число - тия форми се употребяват само с формата за среден род ед.ч.).
Наставките за образуване на глаголни прилагателни са две:
-н (-на, -но, -ни); -т (-та, -то, -ти) (втората при глаголите с корен на н, њ: станат, бањат).
Основните гласни са а и е.
Основната гласна а се среща при глаголите от а-група и от е-група, а-раздел:
- викан, набран, напишан, станат
Глаголни прилагателни от глаголи с корен на н:
- станат; бањат; гонет, ранет, женет, ценет; викан, беган;
Дублетни форми при глаголни прилагателни от глаголи с корен на н:
- женет - женат; сменет - сменат
Дублетни форми при глаголните прилагателни от глаголи, чиято коренова гласна изпада в минало свършено време:
- бран - берен; дран - дерен; клан - колен; млен - мелен;
- бројан - броен; сеан - сеен; кројан - кроен; пеан - пеен итн.
Дублетни форми и при глаголните прилагателни, които се образуват от непрефигирани глаголи от и-група и е-група (а-раздел):
- бројан - броен, кројан - кроен; пеан - пеен; сеан - сеен; (при префигираните глаголи единствено възможни: испеан, насмеан,посеан)
Деепричастие
Деепричастието (глаголно наречие) се образува от несвършени глаголи с наставка -јќи: викајќи, бегајќи, носејќи, смеејќи се и т.н. Формата бидејќи се употребява како съюз.
Основната гласна е а (в а-група) и е - в другите две групи.
| а-група | и-група | е-група |
|---|---|---|
| префрлајќи | одејќи | пиејќи |
| доаѓајќи | носејќи | бришејќи |
Отглаголно съществително
Отглаголното съществително се образува от несвършени глаголи (както и деепричастието) с наставка -ње: викање; бегање; дерење -драње; спиење - спање и т.н.
В македонския има и известен брой отглаголни съществителни на -ние от свършени глаголи (за абстрактни понятия) - решение,образование, издание.
Сложни глаголни форми
Форми със сум
- Минало неопределено време (перфект)
- Свършено
| а-група | и-група | е-група | |||
|---|---|---|---|---|---|
| Ед.ч. | 1 л. | сум извикал | сум износил | сум минал | сум измил |
| 2 л. | си извикал | си износил | си минал | си измил | |
| 3 л. | извикал | износил | минал | измил | |
| Мн.ч. | 1 л. | сме извикале | сме износиле | сме минале | сме измиле |
| 2 л. | сте извикале | сте износиле | сте минале | сте измиле | |
| 3 л. | извикале | износиле | минале | измиле | |
- Несвършено
| а-група | и-група | е-група | |||
|---|---|---|---|---|---|
| Ед.ч. | 1 л. | сум викал | сум носел | сум минел | сум миел |
| 2 л. | си викал | си носел | си минел | си миел | |
| 3 л. | викал | носел | минел | миел | |
| Мн.ч. | 1 л. | сме викале | сме носеле | сме минеле | сме миеле |
| 2 л. | сте викале | сте носеле | сте минеле | сте миеле | |
| 3 л. | викале | носеле | минеле | миеле | |
- Минало предварително време (плусквамперфект)
| Ед.ч. | 1 л. | бев дошол |
|---|---|---|
| 2 л. | беше дошол | |
| 3 л. | беше дошол | |
| Мн.ч. | 1 л. | бевме дошле |
| 2 л. | бевте дошле | |
| 3 л. | беа дошле |
Сложни форми с ќе
- Бъдеще време (футур)
| Отрицание: | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Ед.ч. | 1 л. | ќе одам | ќе влезам | нема да одам | нема да влезам |
| 2 л. | ќе одиш | ќе влезеш | нема да одиш | нема да влезеш | |
| 3 л. | ќе оди | ќе влезе | нема да оди | нема да влезе | |
| Мн.ч. | 1 л. | ќе одиме | ќе влеземе | нема да одиме | нема да влеземе |
| 2 л. | ќе одите | ќе влезете | нема да одите | нема да влезете | |
| 3 л. | ќе одат | ќе влезат | нема да одат | нема да влезат | |
Употребяват се и отрицателни форми с ќе: не ќе одам и т.н.
- Бъдеще време в миналото
| Отрицание: | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Ед.ч. | 1 л. | ќе одев | ќе влезев | не ќе одев | немаше да одам |
| 2 л. | ќе одеше | ќе влезеше | не ќе одеше | немаше да одиш | |
| 3 л. | ќе одеше | ќе влезеше | не ќе одеше | немаше да оди | |
| Мн.ч. | 1 л. | ќе одевме | ќе влезевме | не ќе одевме | немаше да одиме |
| 2 л. | ќе одевте | ќе влезевте | не ќе одевте | немаше да одите | |
| 3 л. | ќе одеа | ќе влезеа | не ќе одеа | немаше да одат | |
- Бъдеще предварително време
| Отрицание: | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Ед.ч. | 1 л. | ќе сум одел | ќе сум влезел | не ќе сум одел | немало да одам |
| 2 л. | ќе си одел | ќе си влезел | не ќе си одел | немало да одиш | |
| 3 л. | ќе одел | ќе влезел | не ќе одел | немало да оди | |
| Мн.ч. | 1 л. | ќе сме оделе | ќе сме влезеле | не ќе сме оделе | немало да одиме |
| 2 л. | ќе сте оделе | ќе сте влезеле | не ќе сте оделе | немало да одите | |
| 3 л. | ќе оделе | ќе влезеле | не ќе оделе | немало да одат | |
Условно наклонение
| Ед.ч. | 1 л. | јас би донел | јас би носел |
|---|---|---|---|
| 2 л. | ти би донел | ти би носел | |
| 3 л. | тој би донел | тој би носел | |
| таа би донела | таа би носела | ||
| тоа би донело | тоа би носело | ||
| Мн.ч. | 1 л. | ние би донеле | ние би носеле |
| 2 л. | вие би донеле | вие би носеле | |
| 3 л. | тие би донеле | тие би носеле | |
Сложни форми със спомагателния глагол има
С помощта на спомагателния глагол има се установява даден момент (на говоренето или някой минал или бъдещ момент), до който се свежда извършването на дадено действие или предпоставката за неговото извършване: имам дојдено значи, че действието като цяло е извършено в миналото до момента на говоренето; имав дојдено значи, че действието е извършено до даден момент в миналото; ќе имам дојдено значи, че се предполага извършването на действието пак до даден момент в бъдещето. С времената, в които се употребява л-формата на спомагателния глагол, се предава преизказано действие. Поради близост в значението, формите с има/нема и тия на миналото неопределено време могат да се заменят взаимно (действие неопределено във времето) (Се немаме видено две години = Не сме се виделе две години). Замяната обикновено не е възможна, когато действието се свързва тясно с даден момент или период в миналото (Сум ти станал ноќеска. Не е прието “Ти имам станато ноќеска”).
- Примери:
- имам (немам) земено, влезено, носено, бегано; имаш (немаш) земено и т.н.
- имав (немав) земено и т.н.
- сум имал (немал) земено и т.н.
- ќе имам (не ќе имам, нема да имам) земено и т.н.
- ќе имав (не ќе имав) земено и т.н.
- ќе сум имал (нема да сум имал, не ќе сум имал) земено и т.н.
- (не) би (сум) имал земено и т.н.
Предлози
без, во, врз, до, за, зад, заради, кај, каде, како, кон, крај, меѓу, место, на, над, накај, накрај, наместо, наспроти, насред, низ, од,одовде, одонде, отаде, околу, освен, откај, по, под, покрај, помеѓу, поради, посред, патем, пред, преку, при, против, сред (е),според, спроти (в), спрема, со.
Съюзи
Съчинителни съюзи
- Съединителни (копулативни): и, па, та, да, исто и, не само - туку и
- Противопоставящи (адверзативни): а, ама, ами, туку, пак, а пак, но, меѓутоа, само што, камо ли
- Разделителни (дизюнктивни): или, или - или, а - а, било - било, ем - ем, ја - ја, ни - ни (нити - нити, ниту - ниту), ту - ту
- Изключващи (ексклузивни): само, само што, освен што, единствено, единствено што
Подчинителни съюзи
- За цел: да, за да
- За време: кога, кога што, кога да, а, дури, дури да, додека, пред да, откога, откако, штом, штотуку, тукушто
- За начин или модалност: како што, како да, колку што, колку да, отколку, одошто, камо, а камо, камо ли, а камо ли, божем
- За изказ: дека, оти, да, како, што
- За причина: дека, за дека, оти, зашто, бидејќи, затоа што
- За следствие: што, така што
- Условни: ако, ако ли, да, ли
- За допускане: ако, иако, макар да, макар што, при сè што
- Относителни: што, кој, којшто, чиј, чијшто, каков што, колкав што
Частици
- За изтъкване (подсилваща функция): съюзите и, пак, меѓутоа се явяват като частици; просто, дури, барем, само;
- За отделяне: само, единствено, исклучиво, уште
- За присъединяване: исто, исто така и т.н.
- С количествено значение: речиси, скоро, токму, точно, одвај и т.н.
- С определено значение: баш, имено, токму и т.н.
- С показателно значение: еве, ене, ете, на, ја, еве ти го и т.н.
- С утвърдително значение: да
- С отрицателно значение: не, ни, нити, ниту
- С въпросително значение: ли, дали, али, зар
- С модално значение: нека, да
Модални думи
- Реалност: сигурно, веројатно, се разбира, очигледно, навистина, можеби, неоспорно и т.н.
- Емоционално отношение: белки, божем
- Отношение: значи, а пак; на пример, то ест, освен тоа, впрочем, најпосле
- Модални словосъчетания: за среќа, за големо чудо, без сомневање и т.н.
Междуметия
оф, еј, олеле! и т.н.
Абонамент за:
Публикации (Atom)