ПАМЕТНИКЪТ ЧЕШВА НА МЕЧКИН КАМЕН , ИЗДИГНАТ ОТ ПРИЗНАТЕЛНИТЕ БЪЛГАРИ НА СЛАВНИТЕ КРУШОВЧАНИ

Той е взривен от сръбските варвари , за ад не напомня БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗХОД НА НАСЕЛЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ!!
Поднасяне на венци през времето, когато Македония бе освободена от сръбските тирани!

Източник: https://www.facebook.com/SiteBulgariZaedno

НЯКОИ ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ОТ РУСКО-СРЪБСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Те обясняват достатъчно ясно руската изключително просръбска политика на Балканите.
Която Русия по думите на един неин журналист от 1915 година счита обявяването на война от България на Сърбия като обявяване на война на Русия! 
Разказва изключителния историк и ненадминат сладкодумец Никола Станев.

Източник: https://www.facebook.com/SiteBulgariZaedno?fref=photo

Някои особености на балканския манталитет

Христо Топузов 

08.04.2015

Лазар Джамич - някогашен сръбски журналист, който днес се занимава с дигитални стратегии и работи като директор в европейската централа на Google, определи основните стълбове на балканския манталитет. Това се случи по време на конференция в Белград.
Някога Джамич е бил музикант, толкова добър, че е написал първия учебник за барабанисти в Югославия. След това се занимава с журналистика - 9 години работи в радио Смедерево, като е бил и негов директор.
През 1992-ра започва да се занимава с маркетинг и PR консултации и се мести в Белград, след това пише и няколко професионални книги. Днес е смятан за един от най-големите авторитети по дигитален маркетинг в света.
Работи като директор планиране в лондонската агенция Kitcatt Nohr Digitas и по стратегиите на водещи фирми и марки. Въпреки това, за мнозина е най-известен с книгата (излязла през януари 2014-та), посветена на феномена на Алън Форд за бивша Югославия - "Цветарница в Къщата на цветята".

Тези дни той говори на фестивала "Миксер Хаус". Темата бяха 10-те особености на на балканския манталитет. Ето неговия списък:
10. Непостоянство
Това е най-стабилната характеристика из тези ширини и допринася за нашата представа за себе си. Вижте само нашата история - Белград е разрушаван 40 пъти. Славяните, които идват на Балканите (дали през 7 век или преди пристигането на извънземните на Земята - тук има различни теории), намерили много лошо място, на което да опънат палатките си.
Натъкнали се на място, през което минавала всяка орда, шайка или армия. Това е история за нестабилно място в геополитически смисъл. Сравнявайки я с Англия, там е съвсем нормално да има родословни дървета, които те водят от 1060 г. до днес. Това е различна умствена конструкция от тази, с която сме свикнали - всяка власт започва от начало и руши всичко, което е направено досега, прави всичко наново. Историята се пише, преправя и дописва.
Нашият манталитет не е сладка торта, която има красиви слоеве, които можете да режете на красиви парчета, а е чиния спагети. Всичко е напълно заплетено и нацапано с червен сос.
9. Смърт
Душко Ковачевич веднъж казва: Сърбите имат 5 сезона - зима, пролет, лято, есен и война. Има много истина в това.
Често забравяме, че сърбите живеят близо до смъртта, по начини, които хората "отвън" не могат да проумеят. Моите приятели англичани изпадат в шок, когато ни видят да ядем на гробищата, седим на мястото на смъртта и пием.
За нас смъртта е нещо съвсем нормално, защото ако погледнете колко сме загинали във войните - 60% от мъжкото население е загинало през Първата световна война, не е чудно, че живеем с усещането за смърт. Това са такива състояния в човешката психика, които не могат да се компенсират толкова лесно.
Монах в средновековна Сърбия веднъж казал (а това е и заглавието на тази история): Ние, сърбите, сме цветя, които растат на ръба на гроба. Нещо хубаво и нежно, лесно чупливо, което винаги стои на ръба на нещо смъртоносно и трагично, нещо, което съвсем лесно ще ни доведе до пропадането.
8. Сюрреализмът
Нашата естествена форма на обществено устройство не е комунизъм, нито социализъм, а сюрреализмът като ежедневно явление. Ако латиноамериканците са дали магическия реализъм, ние сме дали на света документалния сюрреализъм. Не съществува граница със съня - денят на Балканите е или като кошмар, или някакъв сън.
7. Митове - ролята на героите
Митът за героизма се промъква през няколко неща - първо митът за Крали Марко, който по същество е уестърн. Освен за лидери, имаме и митове за ролята на сърбите в света, някои от които са реални, а други извън реалността, но със сигурност са много. Често не могат да се избегнат истории за 40 дивизии, които сме задържали на Балканите по време на Втората световна война, за това, че сме попречили на турците да завладеят Европа. Безспорно е значението на Тесла и Михайло Пупин, но основното е че Милев, а не Алберт Айнщайн е написал теорията на относителността.
6. Митове - ролята на жертви
Един израелски писател е казал, че евреите и някои балкански народи са народи на книгите, т.е. народи на приказките - и за едните, и другите митологията е история, те се виждат през обектива на митологията вместо през обектива на реалната история.
Това страдалничество е част от нашия живот, като се започне от това, родителското: аз, когато бях малък, ходех по 10 км до училище посред зима, и то по наклон в двете посоки.
5. Склонността
Спомняте ли си вампирските зъби от Алън Форд, които са се драскали един в друг? Е това е описание на обикновен ден в моето семейство. Крещенето е нормалният начин на комуникация. Ние имаме слаб контрол на импулсите. Първо правим нещо, а после мислим. Липсата на контрол над импулсивното ни действие е част от културата, образованието, политиката, част от нашия комуникационен и диалогичен дискурс.
Например, напълно съм огорчен от живота и това, че никой не ме слуша. Оттук се тръгва с дискурс, който е натоварен с емоции, и аз имам разказ, който трябва като робот да разкажа докрай, в противен случай се чувствам нещастен. От друга страна ние сме арогантни - някой, който не признава чуждото мнение, хора с власт напълно арогантно пренебрегват каквито и да било въпроси и коментари.
4. Суеверия
Един от начините на изразяване на нашата ирационалност е суеверието. Например, изненада за жена ми беше, когато установи, че диагноза възпаление на яйчниците в Англия не съществува.
Тук е, разбира се, и най-големият враг на сърбите, по-голям от масони, Ватикана и НАТО - течението!
Пътувах в автобус от Белград за Смедерево и участвах в сбиване, защото човек отвори прозорец на 42 градуса и течение от горещ въздух се завихри в задния край на автобуса. Каквото и да е движение на въздуха от един до друг прозорец е смъртно опасно, от което и най-суровият сръбски наемен убиец се страхува повече от всичко на света.
В Англия ми липсват нашите ритуали, плюене в пазва и чукане на дърво.
3. Мъдростта
Дори и по време на купони няма лесен и обикновен разговор, вторият въпрос е дали има живот след смъртта. От друга страна, тази история за дълбоките аспекти на човешкия живот е нещо, което е страхотно, защото това означава, че ние сме в допир и контакт със силни и дълбоки неща, точно заради това, че сме били в контакт със смъртта и нестабилността.
Имаме и момент на темпоралност - например, не се виждаш с някого 10 години, но когато отново се срещнете, имате усещането, че е бил зад ъгъла за кафе. Продължавате разговора от изречението, на което сте спрели преди 10-15 години. Ако нещо ми липсва в Лондон, това е този момент. Времето да се седи, да се разказва за дълбоки неща, без да се бърза, да се анализират всички аспекти на живота и смъртта. Кафенетата са фантастична институция, на която френските бистра не могат да стъпят на малкия пръст.
2. Издръжливост
Тук непрекъснато се разказва, че нещо не ни е наред, но мисля, че би трябвало да обърнем това в наша полза и да изтъкваме парадоксите, които носим в душата си. Те ни дават един вид психологическо богатство, което може да се превърне във фантастично изкуство и творческо изразяване.
Има концепция, която включва иновации с изключително малко ресурси - много разпространено в Индия, Африка и Китай по обясними причини, но и на Запад. Редица водещи компании започват да правят ограничени инвестиции в иновации. Това означава ограничаване и краен недостиг на ресурси, за да ги използваш като творческа възможност да промениш начина на мислене и начина, по който да създадеш нещата.
Имаме отличната възможност да приложим и някой творчески трик. Оптимистичния дилетантизъм, от който често можем да тръгнем, много добре резонира с модерния свят, това трябва да разберем. За разлика от света, който сега е в криза, ние имаме възможност да израстнем от ниска база, с редица нови творчески решения, които са ни генетично заложени.
1. Хумор
Голяма част от нашия мироглед е хуморът. Съществува променена реалност, но нашият хумор съдържа много повече сатира, отколкото английския. Заради сатиричните афоризми по нашите ширини се е влизало в затвора. Аз бях заплашван, заради мои статии във вестника, в който работех, че ще ме изгонят шест месеца по-рано. Такава сериозна сатира "навън" не е често срещана.

На вниманието на русофилите!

"Най-свирепият закон, който издаде Сърбия за унищожение на българите в Македония, руският вестник „Новое време” намери, че е много мек, трябва да бъде много по-жесток, за да смаже главата на тая змия – българския елемент…"

Старозагорски митрополит Методий Кусев, 1914 г.

3a Сръбският шовинизъм

В историята на народите сърбите са най-добър пример, до каква степен мегаломанията и безогледния шовинизъм могат да заслепят цял един народ, да го обезумят и доведат до гибелна катастрофа. Сръбският народ векове наред е живял с мисълта, че от всички славянски народи има най-велико историческо минало, най-храбри и славни юнаци, най-хубави песни и най-велики владетели. „Србин има све , што други нема”, се казва в една популярна сръбска песен. В тая нещастна страна дето манията за величие е заразила и стари и млади, и правителство и народ, има само един аршин, с който се мери всичко, що е сръбско – в Сърбия всичко е „велико”: и държавата, и народа, и земята, и камъните, и дърветата... Всяко селско училище, в което едва се събират десетина ученици, е велико, всяка провинциална прогимназия е „велика српска гимназија”.
Една просташка песнопойка, която струва един грош – и тя е наречена „Илустрована велика српска лира.” Дори най-обикновена готварска книга е озаглавена „Велики српски кувар”... Човек трябва да се очудва, как - в продължение на толкова време – на тоя народ не му се втръсна от думата „велико”.

Един сръбски писател д-р Драгиша Станоевич пише така: „Няма език по-хубав от сръбския, който се говори в центъра на света - от Суботица дори до Черно море и Цариград: в бъдеще около тоя сръбски център ще се движат около 200 милиона европейци и 800 милона азиатци. Две велики царства се боят от този език – а това най-добре показва неговото бъдеще.” Що да кажем – това е малка част от предговора на Драгиша Станоевич. По-нататък прилежният автор заявява, че от Дувър във Великобритания до Страсбург се говори главно френски, от споменатата Суботица до река Искър и София – сръбски, от София до Черно море и близо до Цариград „покварен српски” (бугарски). От тези три главни езика най-хубав е сръбския, според виденията на упоменатия езиковед.

Така във всичко сърбите намират повод да величаят себе си – не само когато се въздигат, но и когато пропадат. Тяхната мегаломания не знае никакви граници. Като някоя епидемия тя върлува в сръбската земя и отравя всичко, що е здраво и годно за развитие.



ИЗ предговора на "Сръбският шовинизъм" от професор Боян Пенев, 1915 г.

Сърбите в Косово смятат да обявят независимост

21.11.2011

Минимум четири общини вече са одобрили отцепването от Прищина

Сърбите в Северно Косово възнамеряват да обявят независимост от Косово и вече са одобрили съответната декларация, пише сръбският в. "Политика", позовавайки се на медиите в Прищина.
Готови за отцепване са минимум 4 общини - Ибар-Косовска Митровица, Звечан, Зубин-Поток и Лепосаич, заяви Оливер Иванович, сръбският държавен секретар по въпросите на Косово и Метохия. Той добави, че косовските сърби са подтиквани към такава стъпка от Евросъюза, който според тях твърде усърдно настоява за по-бързо определяне на косовските граници.
"Те (косовските сърби) няма да питат Белград или да търсят подкрепа от него", добави Оливер Иванович, който призова да не се подценява обстановката. По думите му обявяването на независимост може сериозно да дестабилизира ситуацията в Косово и "да стане причина за ожесточени сблъсъци не само на север, но и в анклавите в южната част на областта".
От администрацията на сръбските анклави потвърдиха възможността за провъзгласяване на независимост. Раденко Неделкович, ръководителят на сръбската част на град Косовска Митровица, заяви, че тази стъпка не бива да се изключва, ако Прищина с подкрепата на международните цивилни и военни сили продължи насилствените действия, като примерно завземането на граничните пунктове "Бърняк" и "Ярине". "Времето си тече, напрежението нараства, а (косовските) сърби все повече се отдалечават и от Белград, и от международната общност", добави Неделкович.
Европарламентът се обявява срещу подялбата на Косово в проекторезолюция, която ще бъде представена днес за обсъждане в комисията за външна политика, твърди в. "Коха диторе". В доклада, изготвен от евродепутатка Улрике Луначек от групата на Зелените, се анализира евроинтеграцията на Косово, разглеждано като единна независима държава.
Разделението на Косово е лоша идея, заяви френският посланик в Прищина Жан Франсоа Фито, цитиран от сръбския в. "Блиц". Дипломатът обаче добави, че "трябва да се чуе гласа на народа,... да се разговаря с народа".

ПОЗИЦИИ

Статутът на оспорваните гранични пунктове между Косово и Сърбия ще бъде обсъден на преговори в Брюксел между Белград и Прищина, които се подновиха вчера. Съдбата на тези пунктове доведе до напрежение това лято, което продължава и до момента. Сръбската страна настоява за сръбските митничари на пунктовете, докато Прищина претендира косовари да заемат постовете. В същото време европерспективите на Белград зависят от диалога му с Прищина. По повод възобновените преговори сръбският президент Борис Тадич заяви, че страната му няма да признае независимостта на Косово под никаква форма - нито пряко, нито косвено. Вицепремиерът и вътрешен министър Ивица Дачич също отхвърли признаването на Косово, заявявайки, че "Сърбия може да просъществува и без ЕС" .

Жители на Косовска Митровица преминават по главния мост в града над река Ибър, където са разположени танкове на силите на НАТО. Твърди се, че сърбите, живеещи там, са готови да се отцепят от Прищина.