3a Сръбският шовинизъм

В историята на народите сърбите са най-добър пример, до каква степен мегаломанията и безогледния шовинизъм могат да заслепят цял един народ, да го обезумят и доведат до гибелна катастрофа. Сръбският народ векове наред е живял с мисълта, че от всички славянски народи има най-велико историческо минало, най-храбри и славни юнаци, най-хубави песни и най-велики владетели. „Србин има све , што други нема”, се казва в една популярна сръбска песен. В тая нещастна страна дето манията за величие е заразила и стари и млади, и правителство и народ, има само един аршин, с който се мери всичко, що е сръбско – в Сърбия всичко е „велико”: и държавата, и народа, и земята, и камъните, и дърветата... Всяко селско училище, в което едва се събират десетина ученици, е велико, всяка провинциална прогимназия е „велика српска гимназија”.
Една просташка песнопойка, която струва един грош – и тя е наречена „Илустрована велика српска лира.” Дори най-обикновена готварска книга е озаглавена „Велики српски кувар”... Човек трябва да се очудва, как - в продължение на толкова време – на тоя народ не му се втръсна от думата „велико”.

Един сръбски писател д-р Драгиша Станоевич пише така: „Няма език по-хубав от сръбския, който се говори в центъра на света - от Суботица дори до Черно море и Цариград: в бъдеще около тоя сръбски център ще се движат около 200 милиона европейци и 800 милона азиатци. Две велики царства се боят от този език – а това най-добре показва неговото бъдеще.” Що да кажем – това е малка част от предговора на Драгиша Станоевич. По-нататък прилежният автор заявява, че от Дувър във Великобритания до Страсбург се говори главно френски, от споменатата Суботица до река Искър и София – сръбски, от София до Черно море и близо до Цариград „покварен српски” (бугарски). От тези три главни езика най-хубав е сръбския, според виденията на упоменатия езиковед.

Така във всичко сърбите намират повод да величаят себе си – не само когато се въздигат, но и когато пропадат. Тяхната мегаломания не знае никакви граници. Като някоя епидемия тя върлува в сръбската земя и отравя всичко, що е здраво и годно за развитие.



ИЗ предговора на "Сръбският шовинизъм" от професор Боян Пенев, 1915 г.