Граматика и лексика

Граматиката е основен дял от езикознанието, изучаващ строежа на езика.
Съществителното име
Съществителното име, наричано понякога за краткост само съществително, е
изменяема част на речта, която означава конкретни или абстрактни понятия.
Съществителното име е познато още като субстантив. То е с неизменяем граматичен
род.
В изречението съществителното име може да изпълнява синтактичните функции
подлог, допълнение, несъгласувано определение или обстоятелствено пояснение.
Например в изречението „Иван написа писмо до баба си.“ Иван е подлог, а писмо и
баба са съответно пряко и непряко допълнение.
За разлика от глаголите, които назовават извършването на определено действие и
отговарят на въпроса "Какво прави?", съществителните имена са част на речта, която
именува предмет, явление, лице, представител на животинския или растителния свят и
отговаря на въпроса "Какво е това?". Според вида и обхвата на предмета или
явлението, което назовават, съществителните имена се делят на различни групи.
Част от съществителните имена са думи, които се отнасят до определени, конкретни
предмети, като стол, ябълка, Мария, които могат да се пипнат, видят или чуят. Те се
наричат конкретни съществителни. Втората група съществителни - абстрактни, или
още отвлечени, назовават идеи или абстракти понятия, неща духовни или
нематериални, напр. свобода, справедливост и т.н.
Със съществително име може да се означи броим предмет или лице, например куче,
работник, химикалка. В същото време дадено съществително може да обхваща
комплексен предмет, за чиито части няма възможност или смисъл да бъдат преброени -
земя, тълпа. Първият вид се определя като обикновено (единично), а вторият като
събирателно (колективно) име.
Най-ясното разграничение според значението е на съществителни собствени и
съществителни нарицателни имена. При вторите името не носи родова характеристика
на предмета/ лицето, а го определя еднозначно.
Съществителни нарицателни имена
Съществителните нарицателни имена назовават група еднородни явления и
същевременно конкретното явление. Т.е. са названия на понятията. Може да се нарекат
още общи съществителни имена: мисъл, дърво, писател, смелост и т.н
Съществителни собствени именаСъществителните собствени имена назовават отделни лица, животни, обекти или
абстрактни явления. Те не се свързват с понятие, а принадлежат на единични явления,
поради което може да се нарекат частни съществителни имена. Те биват:
 повторяеми - имена на лица (Иван, Мария), животни (Шаро), институции и др.
 неповторяеми - най-често географски понятия (Азия) и прозвища (Дякона).
Наблюдават се случаи, в които нарицателните съществителни имена преминават в
собствени и обратно: вяра - Вяра, надежда - Надежда, Кулон (Шарл Кулон) - кулон.
В българския и английския, както и в други езици, съществителните собствени имена
се пишат с начална главна буква, за да се различават от другите думи по-лесно и бързо.
В писмения немски език съществителните имена без изключение започват с главна
буква, независимо дали са нарицателни или собствени.
Примери
 България (съществително собствено име, за кратко с.с.и.) е държава (съществително
нарицателно име, за кратко с.н.и.) в Балканския полуостров (с.н.и.)
 Иван (с.с.и.) стана от масата (с.н.и.) и отиде да плати сметката. (с.н.и.)
 Калина (с.с.и.) е име (с.н.и.) на момиче (с.н.и.).
Род
Съществителните (същ. име.) имат и род: Мъжки, женски, среден. Рода се определя от
съществителното име, показва от кой род е на който допада. Помощните думи са Един
(м.р. - мъжки род), Една (ж.р. - женски род), Едно (Ср.р. - среден род).
Число
Съществителното има 2 числа единствено и множествено Използваме
единствено,когато има един предмет А множественото когато имаме 2 или повече
предмета Числата имат съкращения Единствено число - ед.ч Множествено - мн.ч.
Определеност
Съществителните имена имат категория определеност и това се изразява с членуване:
м.р - пълен член -ЪТ, -ЯТ; непълен член -А, -Я ср.р. - ТО ж.р. – ТА
Падеж
С граматическата категория падеж се означава синтактичната роля на
съществителното.
В българския език най-често се използват звателни форми за съществителните имена
от мъжки и женски род, които практически се употребяват за обръщения само при
съществителните, назоваващи живи същества. Падежните окончания са -е и о, а за мъжки род и -ю. При образуване на формите понякога се изпускат или преобразуват
звукове.
Примери:
Стефан - Стефане, ученик - ученико, Спасител - Спасителю, старец - старче
кучка - кучке, Мария - Марийо
Тъй като звучат грубо, с.с.и. ж.р. зв. п. на -о се избягват.
Прилагателно име
Прилагателното име, наричано понякога за краткост само прилагателно, е част на
речта, която означава признак, качество или свойство на предметите. Прилагателното
име се изменя по род и число, съгласувани с рода и числото на съществителното име,
което характеризират.
Има 2 вида прилагателни имена - качествени и относителни.
 Качествените прилагателни показват признака на предмета и могат да се степенуват.
 Относителните показват от какво са направени предметите и не могат да се степенуват.
Примери
Примери за качествени прилагателни (показват какъв е предметът, но не показват от
какво е направен).
 тъп
 млад
 умен
 грозен
 голям
 глупав
Примери за относителни прилагателни (показват само от какво е направен предметът).
 златен
 дървен
 сребърен
Местоимение
Местоимението е самостойна, изменяема част на речта, която замества име
(съществително, прилагателно или числително). Някои местоимения имат форми за
лице, число, падеж. Някои се менят и по род, а някои се членуват.
Видове
Според значението си местоименията се делят на следните видове:
 Лични
Назовават участниците в общуването (аз, ние, ти, вие) и лицата или предметите, за
които се говори (той, тя, то, те). В сравнение с останалите видове местоимения личните
се характеризират с най-много граматични форми - за лице, число, падеж и за род. Във
винителен и дателен падеж те имат по две форми - пълна и кратка - с еднакво значение
в изречението. Пълните и кратките форми на личното местоимение се употребяват
поотделно, когато пълната и кратката форма са употребени заедно те образуват
специфична за балканските езици форма, наричана удвоено допълнение.
 Притежателни
Изразяват отношение на принадлежност. По произход те са тясно свъразани с личните
местоимения и освен род и число имат и категория лице. Формите на притежателните
местоимения зависят от рода и числото както на притежавания предмет, така и на
притежателя, когато той е в 3 л. ед. ч., напр. братът на Иван - неговият брат,
сестрата на Иван - неговата сестра; братът на Иванка - нейният брат, сестрата на
Иванка - нейната сестра. Това са: мой, моя, мое, мои (ми); твой, твоя, твое, твои (ти),
негов, негова, негово, негови (му); неин, нейна, нейно, нейни (й); наш, наша, наше,
наши (ни); ваш, ваша, ваше, ваши (ви); техен, тяхна, тяхно, техни (им).
Кратките форми на личните местеимения в дателен падеж и кратките форми на
притежателните местоимения се различават само по синтактичната си роля:
 кратките форми на лични местоимения в дателен падеж са непреки допълнения, а
 кратките форми на притежателните местоимения - определения.
 Възвратни лични, възвратни притежателни
Когато глаголното действие, излизащо от глаголното лице, т.е. от подлога, не пада
върху друго лице или предмет, а се "възвръща" върху глаголното лице, тогава вместо
лични местоимения за съответното граматическо лице за допълнение използваме
възвратно лично местоимение. Възвратното местоимение има, както и всички лични
местоимения, две кратки форми - за пряко допълнение се и за непряко допълнение си,
като лице, число и род също така не се различават - на него му, на мене ми, на нея и, на
вас ви, на нас ни, на тях им и т.н.
 Показателни
Местоимения-прилагателни, т.е. "указват" (без да назовават) някакъв признак (качество
или свойство) на предмет или лице. за посочване на предмети и лица
Число Род За близост За отдалеченост
ед.  м.  този  онзи
ед.  ж.  тази  онази
ед.  ср.  това  онова
мн.  тези  онези
 за посочване на признаци
такъв  онакъв инакъв  толкав (толчав)
такава  онакава  инаква  толкава (толчава)
такова онакова  инакво  толкаво (толчаво)
такива  онакива  инакви  толкави (толчави)
 за посочване на количество - толкова (толкоз)
 Въпросителни
При общуване чрез речта често се налага да питаме за неизвестни на нас лица,
предмети, признаци. Тогава си служим с въпросителни местоимения - кой, на кого, коя,
кое, кои, какъв, каква, какво, какви, що, колко, чие, чия , чий, чии
 Относителни
С помощта на словообразуваща морфема частица -то, прибавена към въпросителните
местоимения, се образуват относителните местоимения. Частицата -то се присъединява
към оформеното с окончание за род и число въпросително местоимение, така че всички
относителни местоимения завършват на -то, а показателите за род и число
(окончанията) са, така да се каже "вътрешни": който, която , което, които; какъвто,
каквато, каквото, каквито; чийто, чиято, чието, чиито същото се отнася и до старите
падежни форми когото и комуто.
 Неопределителни
Когато искаме да изразим неопределени лица, предмети, признаци (качествени и
количествени), ние си служим с неопределителните местоимения. Те се получават от
въпросителните посредством предпоставената морфема ня-: някой, някоя, някого,
нечии, нечия, нечие и т.н. Има и друг тип неопределителни местоимения, образувани
също от въпросителни местоимения, но с помощта на други морфеми. Като се постави
пред въпр. местоимение словообразувателната частица еди-, получават се
неопределителните местоимения еди-кой, еди-коя, еди-кое, еди-кои, еди-какъв, еди-
каква, еди-какво, еди-какви,, еди-колко, еди-що. Така е и с частицата -годе: кой-годе,
какъв-годе, що-годе, колко-годе. Получават се неопределителни местоимения и като се
прибави да е : кой да е, какъв да е, колко да е.
 ОтрицателниПолучават се от въпросителните местоимения с помощта на предпоставената частица
ни-: никой, никоя, никое, никои; никакъв, никаква, никакво, никакви; ничий, ничия,
ничие, ничии; николко
 Обобщителни
Образуват се от частицата вся-, която се редува с все- - всякой, всякоя, всякое, всякои,
но може и формите всеки, всяка, всяко, всички.
Примери
Лични местоимения в Българския език
Именителен падеж Винителен падеж Дателен падеж



 Възвратни: се, си, на него му, на мене ми, на нея и, на вас ви, на нас ни, на тях им и т.н.За посочване на признаци или количество: такъв, онакъв, инакъв, толкав, толчав),
такава, онакава, инаква, толкава (толчава), такова, онакова, инакво, толкаво (толчаво),
такива, онакива, инакви, толкави (толчави), толкова (толкоз)
Глагол
Глаголът е част на речта, която означава действие. Той се изменя по лице, число,
време, спрежение, вид, залог и наклонение.

Спрежение
Глаголът има 3 спрежения. Пример:
 1-во спр. - пишЕ
 2-ро спр. - мислИ
 3-то спр. - разказвА
Глаголите от 1-во спрежение имат завършек на сегашната основа (формата за 3л., ед. ч.,
сег. вр.) морфемата -Е: четЕ, пишЕ, живеЕ.
Глаголите от 2-ро спрежение имат завършек на сегашната основа морфемата -И:
говорИ, мислИ.
При глаголите от 1-во и 2-ро спрежение в 1-во лице единствено число и 3-то лице
множествено число на немаркираното сегашно време основната наставка се е сляла със
следващата граматична морфема за лице и число (пиша, пишат, говоря, говорят),
поради което показателят на спрежението се открива в останалите форми: пишЕш,
пишЕм, говорИш, говорИте.
Глаголите от 3-то спрежение имат завършек на сегашната основа морфемата -А: гледА,
стреля (стрел'А)
Предлог
Предлогът е неизменяема, несамостойна част на речта, която стои пред граматическо
име (съществително, прилагателно, числително или местоимение) и изразява
синтактичната му зависимост.
Например в изречението „През март често валят дъждове, особено в средата на
месеца.“ в и на са предлози.
Когато при свързване на 2 думи едната е пояснение към другата, говорим за
подчинителна връзка. Главната и зависимата дума могат да се свържат чрез думи,
наречени предлози. Предлозите показват отношенята на зависимост между думите в
простото изречение.Най-често употребяваните предлози в българския език са: в, на, от, до, с, за, над, под,
зад, към, през, край, върху, срещу, между и други. Например:
 Петър говори с Мария.
 Той не се обади на Калин.
 Вървяхме през парка.
Наставка
Наставката или суфиксът е част от думата (морфема), която стои след корена. Тя е
смислообразуваща и се използва за показване на деятелно лице или предмет (ора -> ор-
ач, уча -> учи-тел, работя -> работ-ник), продължителност, за образуване на отглаголни
съществителни (ходя -> ходе-не) и други.
Етимология
суфикс- Словообразувателна частица, която стои след корена на думата и видоизменя
значението и; наставка
суфиксален - Който се отнася до суфикс
суфиксация - Словообразуване с помощта на суфикси
Сказуемо
Сказуемото е част на изречението, която изразява дадено действие.
Сказуемо в българския език
В българския език във всяко изречение има поне едно сказуемо:
 Аз купих мляко от магазина.
 Цар Симеон се възкачва на престола през 893 година.
 Тази стая е прекалено тъмна.
В изречението функцията на сказуемо обикновено се изпълнява от глагол, но също така
може да се изпълнява от комбинация от местоимение и глагол (както е във втория
пример).
Изречението е сложно, когато сказуемите са повече от едно.
Просто и сложно изречениеИзречение, което съдържа едно сказуемо, се нарича просто.
Изречение, което съдържа повече от едно сказуемо, се нарича сложно. > Простите
изречения се превръщат в сложни по два начина
     1. чрез и,а,но,че и други.
2. чрез кой, защото, къде...
Числително име
Числително име в българския език е част на речта, която изразява количество или
поредност.
Числителните имена, които изразяват бройка, се наричат числителни бройни: нула,
едно, две, три, сто и едно, две хиляди и т.н.
Числителните имена, които изразяват поредност, се наричат числителни редни: първи,
втори, девети, осемстотин и десети и т.н.
В граматиката подлогът е тази част на изречението, която показва кой извършва
действието. Той е главна част на изречението, която изразява предметно понятие и се
определя от сказуемото. Предметът, означен с подлога, може да бъде предмет или лице,
явление или признак. Открива се с въпроса: Кой? или Кои?.
Пример:
Но Стефан не винаги избираше прекия път за воденицата. (Йордан Йовков; Кошута)
Горските долини трепетно повтарят на боя ревът" (Иван Вазов; Опълченците на
Шипка)
Подлогът
Подлогът може да се изпълнява с няколко имена:
1. съществително име - Детето играе.
2. прилагателно име - Красивата се омъжи.
3. местоимение - То изчезна.
4. числително име - Петият спечели.
Подлогът на български се членува с пълен член.
ДопълнениеДопълнение в езикознанието и граматиката е второстепенна част на изречението,
изразена със съществително име или местоимение, която посочва обекта на действието.
Отговаря на въпросите: Какво?(-а;-и) Що?
Например в изречението Христо хвърли топката. подлогът е „Христо“, действието се
означава със сказуемото „хвърлям“, а допълението е „топка“.
Видове допълнения
 Пряко - използва се без предлог след глагола
 Косвено - използва се с предлог след глагола
Лексика
ОМОНИМИ - омонимите са думи и изрази, които звучат и/или се пишат по един и същ начин,
но имат различни лексикални значения. Те назовават различни неща и се използват при
различни случаи.
Например: «гол» (необлечен) и «гол» (в спорта).
ПАРОНИМИ - Паронимите са думи, които си приличат по звуков състав, а понякога имат нещо
общо и в лексикалното си значение, но въпреки това служат за назоваване на различни неща.
Например: «преписвам» и «приписвам», «комплект» и «комплекс» и пр.
АНТОНИМИ - Антонимите са думи с противоположно значение, но с еднакви граматически
характеристики. Те образуват антонимни двойки.
Например: „голям” и „малък”.
СИНОНИМИ - Синоними се наричат думи и устойчиви изрази, които имат сходно лексикално
значение. Думите и изразите с близки лексикални значения образуват синонимни родове.
Например: «прочут» и «прославен».