Показват се публикациите с етикет граматика. Показване на всички публикации

Граматика и лексика

Граматиката е основен дял от езикознанието, изучаващ строежа на езика.
Съществителното име
Съществителното име, наричано понякога за краткост само съществително, е
изменяема част на речта, която означава конкретни или абстрактни понятия.
Съществителното име е познато още като субстантив. То е с неизменяем граматичен
род.
В изречението съществителното име може да изпълнява синтактичните функции
подлог, допълнение, несъгласувано определение или обстоятелствено пояснение.
Например в изречението „Иван написа писмо до баба си.“ Иван е подлог, а писмо и
баба са съответно пряко и непряко допълнение.
За разлика от глаголите, които назовават извършването на определено действие и
отговарят на въпроса "Какво прави?", съществителните имена са част на речта, която
именува предмет, явление, лице, представител на животинския или растителния свят и
отговаря на въпроса "Какво е това?". Според вида и обхвата на предмета или
явлението, което назовават, съществителните имена се делят на различни групи.
Част от съществителните имена са думи, които се отнасят до определени, конкретни
предмети, като стол, ябълка, Мария, които могат да се пипнат, видят или чуят. Те се
наричат конкретни съществителни. Втората група съществителни - абстрактни, или
още отвлечени, назовават идеи или абстракти понятия, неща духовни или
нематериални, напр. свобода, справедливост и т.н.
Със съществително име може да се означи броим предмет или лице, например куче,
работник, химикалка. В същото време дадено съществително може да обхваща
комплексен предмет, за чиито части няма възможност или смисъл да бъдат преброени -
земя, тълпа. Първият вид се определя като обикновено (единично), а вторият като
събирателно (колективно) име.
Най-ясното разграничение според значението е на съществителни собствени и
съществителни нарицателни имена. При вторите името не носи родова характеристика
на предмета/ лицето, а го определя еднозначно.
Съществителни нарицателни имена
Съществителните нарицателни имена назовават група еднородни явления и
същевременно конкретното явление. Т.е. са названия на понятията. Може да се нарекат
още общи съществителни имена: мисъл, дърво, писател, смелост и т.н
Съществителни собствени именаСъществителните собствени имена назовават отделни лица, животни, обекти или
абстрактни явления. Те не се свързват с понятие, а принадлежат на единични явления,
поради което може да се нарекат частни съществителни имена. Те биват:
 повторяеми - имена на лица (Иван, Мария), животни (Шаро), институции и др.
 неповторяеми - най-често географски понятия (Азия) и прозвища (Дякона).
Наблюдават се случаи, в които нарицателните съществителни имена преминават в
собствени и обратно: вяра - Вяра, надежда - Надежда, Кулон (Шарл Кулон) - кулон.
В българския и английския, както и в други езици, съществителните собствени имена
се пишат с начална главна буква, за да се различават от другите думи по-лесно и бързо.
В писмения немски език съществителните имена без изключение започват с главна
буква, независимо дали са нарицателни или собствени.
Примери
 България (съществително собствено име, за кратко с.с.и.) е държава (съществително
нарицателно име, за кратко с.н.и.) в Балканския полуостров (с.н.и.)
 Иван (с.с.и.) стана от масата (с.н.и.) и отиде да плати сметката. (с.н.и.)
 Калина (с.с.и.) е име (с.н.и.) на момиче (с.н.и.).
Род
Съществителните (същ. име.) имат и род: Мъжки, женски, среден. Рода се определя от
съществителното име, показва от кой род е на който допада. Помощните думи са Един
(м.р. - мъжки род), Една (ж.р. - женски род), Едно (Ср.р. - среден род).
Число
Съществителното има 2 числа единствено и множествено Използваме
единствено,когато има един предмет А множественото когато имаме 2 или повече
предмета Числата имат съкращения Единствено число - ед.ч Множествено - мн.ч.
Определеност
Съществителните имена имат категория определеност и това се изразява с членуване:
м.р - пълен член -ЪТ, -ЯТ; непълен член -А, -Я ср.р. - ТО ж.р. – ТА
Падеж
С граматическата категория падеж се означава синтактичната роля на
съществителното.
В българския език най-често се използват звателни форми за съществителните имена
от мъжки и женски род, които практически се употребяват за обръщения само при
съществителните, назоваващи живи същества. Падежните окончания са -е и о, а за мъжки род и -ю. При образуване на формите понякога се изпускат или преобразуват
звукове.
Примери:
Стефан - Стефане, ученик - ученико, Спасител - Спасителю, старец - старче
кучка - кучке, Мария - Марийо
Тъй като звучат грубо, с.с.и. ж.р. зв. п. на -о се избягват.
Прилагателно име
Прилагателното име, наричано понякога за краткост само прилагателно, е част на
речта, която означава признак, качество или свойство на предметите. Прилагателното
име се изменя по род и число, съгласувани с рода и числото на съществителното име,
което характеризират.
Има 2 вида прилагателни имена - качествени и относителни.
 Качествените прилагателни показват признака на предмета и могат да се степенуват.
 Относителните показват от какво са направени предметите и не могат да се степенуват.
Примери
Примери за качествени прилагателни (показват какъв е предметът, но не показват от
какво е направен).
 тъп
 млад
 умен
 грозен
 голям
 глупав
Примери за относителни прилагателни (показват само от какво е направен предметът).
 златен
 дървен
 сребърен
Местоимение
Местоимението е самостойна, изменяема част на речта, която замества име
(съществително, прилагателно или числително). Някои местоимения имат форми за
лице, число, падеж. Някои се менят и по род, а някои се членуват.
Видове
Според значението си местоименията се делят на следните видове:
 Лични
Назовават участниците в общуването (аз, ние, ти, вие) и лицата или предметите, за
които се говори (той, тя, то, те). В сравнение с останалите видове местоимения личните
се характеризират с най-много граматични форми - за лице, число, падеж и за род. Във
винителен и дателен падеж те имат по две форми - пълна и кратка - с еднакво значение
в изречението. Пълните и кратките форми на личното местоимение се употребяват
поотделно, когато пълната и кратката форма са употребени заедно те образуват
специфична за балканските езици форма, наричана удвоено допълнение.
 Притежателни
Изразяват отношение на принадлежност. По произход те са тясно свъразани с личните
местоимения и освен род и число имат и категория лице. Формите на притежателните
местоимения зависят от рода и числото както на притежавания предмет, така и на
притежателя, когато той е в 3 л. ед. ч., напр. братът на Иван - неговият брат,
сестрата на Иван - неговата сестра; братът на Иванка - нейният брат, сестрата на
Иванка - нейната сестра. Това са: мой, моя, мое, мои (ми); твой, твоя, твое, твои (ти),
негов, негова, негово, негови (му); неин, нейна, нейно, нейни (й); наш, наша, наше,
наши (ни); ваш, ваша, ваше, ваши (ви); техен, тяхна, тяхно, техни (им).
Кратките форми на личните местеимения в дателен падеж и кратките форми на
притежателните местоимения се различават само по синтактичната си роля:
 кратките форми на лични местоимения в дателен падеж са непреки допълнения, а
 кратките форми на притежателните местоимения - определения.
 Възвратни лични, възвратни притежателни
Когато глаголното действие, излизащо от глаголното лице, т.е. от подлога, не пада
върху друго лице или предмет, а се "възвръща" върху глаголното лице, тогава вместо
лични местоимения за съответното граматическо лице за допълнение използваме
възвратно лично местоимение. Възвратното местоимение има, както и всички лични
местоимения, две кратки форми - за пряко допълнение се и за непряко допълнение си,
като лице, число и род също така не се различават - на него му, на мене ми, на нея и, на
вас ви, на нас ни, на тях им и т.н.
 Показателни
Местоимения-прилагателни, т.е. "указват" (без да назовават) някакъв признак (качество
или свойство) на предмет или лице. за посочване на предмети и лица
Число Род За близост За отдалеченост
ед. м. този онзи
ед. ж. тази онази
ед. ср. това онова
мн. тези онези
 за посочване на признаци
такъв онакъв инакъв толкав (толчав)
такава онакава инаква толкава (толчава)
такова онакова инакво толкаво (толчаво)
такива онакива инакви толкави (толчави)
 за посочване на количество - толкова (толкоз)
 Въпросителни
При общуване чрез речта често се налага да питаме за неизвестни на нас лица,
предмети, признаци. Тогава си служим с въпросителни местоимения - кой, на кого, коя,
кое, кои, какъв, каква, какво, какви, що, колко, чие, чия , чий, чии
 Относителни
С помощта на словообразуваща морфема частица -то, прибавена към въпросителните
местоимения, се образуват относителните местоимения. Частицата -то се присъединява
към оформеното с окончание за род и число въпросително местоимение, така че всички
относителни местоимения завършват на -то, а показателите за род и число
(окончанията) са, така да се каже "вътрешни": който, която , което, които; какъвто,
каквато, каквото, каквито; чийто, чиято, чието, чиито същото се отнася и до старите
падежни форми когото и комуто.
 Неопределителни
Когато искаме да изразим неопределени лица, предмети, признаци (качествени и
количествени), ние си служим с неопределителните местоимения. Те се получават от
въпросителните посредством предпоставената морфема ня-: някой, някоя, някого,
нечии, нечия, нечие и т.н. Има и друг тип неопределителни местоимения, образувани
също от въпросителни местоимения, но с помощта на други морфеми. Като се постави
пред въпр. местоимение словообразувателната частица еди-, получават се
неопределителните местоимения еди-кой, еди-коя, еди-кое, еди-кои, еди-какъв, еди-
каква, еди-какво, еди-какви,, еди-колко, еди-що. Така е и с частицата -годе: кой-годе,
какъв-годе, що-годе, колко-годе. Получават се неопределителни местоимения и като се
прибави да е : кой да е, какъв да е, колко да е.
 ОтрицателниПолучават се от въпросителните местоимения с помощта на предпоставената частица
ни-: никой, никоя, никое, никои; никакъв, никаква, никакво, никакви; ничий, ничия,
ничие, ничии; николко
 Обобщителни
Образуват се от частицата вся-, която се редува с все- - всякой, всякоя, всякое, всякои,
но може и формите всеки, всяка, всяко, всички.
Примери
Лични местоимения в Българския език
Именителен падеж Винителен падеж Дателен падеж



 Възвратни: се, си, на него му, на мене ми, на нея и, на вас ви, на нас ни, на тях им и т.н.За посочване на признаци или количество: такъв, онакъв, инакъв, толкав, толчав),
такава, онакава, инаква, толкава (толчава), такова, онакова, инакво, толкаво (толчаво),
такива, онакива, инакви, толкави (толчави), толкова (толкоз)
Глагол
Глаголът е част на речта, която означава действие. Той се изменя по лице, число,
време, спрежение, вид, залог и наклонение.

Спрежение
Глаголът има 3 спрежения. Пример:
 1-во спр. - пишЕ
 2-ро спр. - мислИ
 3-то спр. - разказвА
Глаголите от 1-во спрежение имат завършек на сегашната основа (формата за 3л., ед. ч.,
сег. вр.) морфемата -Е: четЕ, пишЕ, живеЕ.
Глаголите от 2-ро спрежение имат завършек на сегашната основа морфемата -И:
говорИ, мислИ.
При глаголите от 1-во и 2-ро спрежение в 1-во лице единствено число и 3-то лице
множествено число на немаркираното сегашно време основната наставка се е сляла със
следващата граматична морфема за лице и число (пиша, пишат, говоря, говорят),
поради което показателят на спрежението се открива в останалите форми: пишЕш,
пишЕм, говорИш, говорИте.
Глаголите от 3-то спрежение имат завършек на сегашната основа морфемата -А: гледА,
стреля (стрел'А)
Предлог
Предлогът е неизменяема, несамостойна част на речта, която стои пред граматическо
име (съществително, прилагателно, числително или местоимение) и изразява
синтактичната му зависимост.
Например в изречението „През март често валят дъждове, особено в средата на
месеца.“ в и на са предлози.
Когато при свързване на 2 думи едната е пояснение към другата, говорим за
подчинителна връзка. Главната и зависимата дума могат да се свържат чрез думи,
наречени предлози. Предлозите показват отношенята на зависимост между думите в
простото изречение.Най-често употребяваните предлози в българския език са: в, на, от, до, с, за, над, под,
зад, към, през, край, върху, срещу, между и други. Например:
 Петър говори с Мария.
 Той не се обади на Калин.
 Вървяхме през парка.
Наставка
Наставката или суфиксът е част от думата (морфема), която стои след корена. Тя е
смислообразуваща и се използва за показване на деятелно лице или предмет (ора -> ор-
ач, уча -> учи-тел, работя -> работ-ник), продължителност, за образуване на отглаголни
съществителни (ходя -> ходе-не) и други.
Етимология
суфикс- Словообразувателна частица, която стои след корена на думата и видоизменя
значението и; наставка
суфиксален - Който се отнася до суфикс
суфиксация - Словообразуване с помощта на суфикси
Сказуемо
Сказуемото е част на изречението, която изразява дадено действие.
Сказуемо в българския език
В българския език във всяко изречение има поне едно сказуемо:
 Аз купих мляко от магазина.
 Цар Симеон се възкачва на престола през 893 година.
 Тази стая е прекалено тъмна.
В изречението функцията на сказуемо обикновено се изпълнява от глагол, но също така
може да се изпълнява от комбинация от местоимение и глагол (както е във втория
пример).
Изречението е сложно, когато сказуемите са повече от едно.
Просто и сложно изречениеИзречение, което съдържа едно сказуемо, се нарича просто.
Изречение, което съдържа повече от едно сказуемо, се нарича сложно. > Простите
изречения се превръщат в сложни по два начина
1. чрез и,а,но,че и други.
2. чрез кой, защото, къде...
Числително име
Числително име в българския език е част на речта, която изразява количество или
поредност.
Числителните имена, които изразяват бройка, се наричат числителни бройни: нула,
едно, две, три, сто и едно, две хиляди и т.н.
Числителните имена, които изразяват поредност, се наричат числителни редни: първи,
втори, девети, осемстотин и десети и т.н.
В граматиката подлогът е тази част на изречението, която показва кой извършва
действието. Той е главна част на изречението, която изразява предметно понятие и се
определя от сказуемото. Предметът, означен с подлога, може да бъде предмет или лице,
явление или признак. Открива се с въпроса: Кой? или Кои?.
Пример:
Но Стефан не винаги избираше прекия път за воденицата. (Йордан Йовков; Кошута)
Горските долини трепетно повтарят на боя ревът" (Иван Вазов; Опълченците на
Шипка)
Подлогът
Подлогът може да се изпълнява с няколко имена:
1. съществително име - Детето играе.
2. прилагателно име - Красивата се омъжи.
3. местоимение - То изчезна.
4. числително име - Петият спечели.
Подлогът на български се членува с пълен член.
ДопълнениеДопълнение в езикознанието и граматиката е второстепенна част на изречението,
изразена със съществително име или местоимение, която посочва обекта на действието.
Отговаря на въпросите: Какво?(-а;-и) Що?
Например в изречението Христо хвърли топката. подлогът е „Христо“, действието се
означава със сказуемото „хвърлям“, а допълението е „топка“.
Видове допълнения
 Пряко - използва се без предлог след глагола
 Косвено - използва се с предлог след глагола
Лексика
ОМОНИМИ - омонимите са думи и изрази, които звучат и/или се пишат по един и същ начин,
но имат различни лексикални значения. Те назовават различни неща и се използват при
различни случаи.
Например: «гол» (необлечен) и «гол» (в спорта).
ПАРОНИМИ - Паронимите са думи, които си приличат по звуков състав, а понякога имат нещо
общо и в лексикалното си значение, но въпреки това служат за назоваване на различни неща.
Например: «преписвам» и «приписвам», «комплект» и «комплекс» и пр.
АНТОНИМИ - Антонимите са думи с противоположно значение, но с еднакви граматически
характеристики. Те образуват антонимни двойки.
Например: „голям” и „малък”.
СИНОНИМИ - Синоними се наричат думи и устойчиви изрази, които имат сходно лексикално
значение. Думите и изразите с близки лексикални значения образуват синонимни родове.
Например: «прочут» и «прославен».

Болгарская грамматика

Описание

Эта книга, известная как первая болгарская грамматика, имеет также важное культурное значение вследствие роли, которую ее автор, Неофит Рильский (1793–1881 гг.), сыграл в распространении светского образования в Болгарии и в создании современного болгарского литературного языка. Неофит, монах Рильского монастыря, был ведущим деятелем Болгарского национального возрождения в 19-ом веке и происходившей в это время реформы образования. Он был первым директором школы в Габрово, первой светской школы в Болгарии. В разгар общенациональной дискуссии в период 1830-х – 1840-х гг. о выборе между альтернативными диалектами и создании нормативного литературного языка Неофит опубликовал свою знаменитую грамматику с предисловием филологического содержания, в котором изложил свои идеи по стандартизации болгарского языка. Хотя его работа была консервативной с грамматической точки зрения (например, грамматика содержала склонения, которые давно исчезли из разговорного языка), именно она заложила основы систематизации нового литературного языка и оказала значительное влияние на развитие современного болгарского языка.

Автор

Рильский, Неофит (1793-1881)

Дата создания

1835 н.э.

Информация об издании

Kniazhestvo-srŭbska (Pravitelstvena) knigopechatnia, Крагуевац

Язык

Болгарский

Название на языке оригинала

Болгарска грамматіка

Место

Европа > Болгария

Время

1800 н.э. - 1849 н.э.

Тема

Дополнительное ключевое слово

Болгарский язык

Тип объекта

Книги

Физическое описание

VІ, 211, 1 стр., 21 см

Примечания

Книга напечатана церковно-славянским шрифтом.

Учреждение

Центральная библиoтека Болгарской академии наук

Грамматика славянского языка

Описание

Иван Н. Момчилов – известный педагог и автор учебников эпохи Болгарского национального возрождения 19-го века. Как учитель, он осознал необходимость в букваре церковно-славянского языка для своих учеников и приступил к его написанию. "Грамматика славянского языка", изданная в 1847 г., была первым учебником Момчилова и первой грамматикой церковно-славянского языка, опубликованной на болгарском языке болгарином. Она была составлена на основе учебников грамматики других авторов, а именно русских Ивана Степановича Пенинского и Николая Ивановича Греча и серба Авраама Мразовича. Церковно-славянский язык – это церковный язык, развивавшийся на протяжении столетий из древнего церковно-славянского языка, первые письменные образцы которого относятся к 9-му веку. Это архаичный, высокий книжный язык, отличающийся от разговорных славянских языков.

Автор

Момчилов, Иван Николов (1819-1869)

Дата создания

1847 н.э.

Информация об издании

Kniazhesko-srŭbska (Pravitelstvena) knigopechatnia, Белград

Язык

Название на языке оригинала

Писменница на славянскій-а языкъ

Место

Европа > Болгария

Время

1800 н.э. - 1849 н.э.

Тема

Дополнительное ключевое слово

Церковнославянский язык;

Учебники

Тип объекта

Книги

Физическое описание

VІІІ, 179, 13 (ненумерованных) страниц; 20 см

Учреждение

Центральная библиoтека Болгарской академии наук

Последнее обновление: 17 октября 2011 г.

Граматика на македонския книжовен език

Звукова система

Звуковата система на македонския литературен език (македонската езикова норма) се състои от 31 (тридесет и един) звука и вазбуката за всеки един от тях съществува отделен знак (буква):

А, Б, В, Г, Д, Ѓ, Е, Ж, З, S, И, Ј, К, Л, Љ, М, Н, Њ, О, П, Р, С, Т, Ќ, У, Ф, Х, Ц, Ч, Џ, Ш

Правопис

Основна статия: Правопис на македонския език

Македонският правопис е фонетичен, но в ред случаи има разлика между това как се пише и това как трябва да се изговаря. Например, пише се леб, град, мраз, а се изговаря леп, грат, мрас.

Деление на звуковете

Гласни

гласните звукове са: а, е, и, о, у.

Сричкотворно р

Звукът р е в службата на гласна в случаи като: крв, дрво, срце и т.н. В началото на думата: ’рж, ’рѓа, ’рска, ’рнка, ’рга, ’рбет.

Думи с представка, завършваща на гласен звук: за’ржи, на’рга.

С представка, завършваща на съгласна: сржи, срска. Така буквата "р" понякога се явява като гласна.

Тъмната гласна

Македонските езиковеди наричат "ъ" тъмната гласна. Поради липса на буква "ъ", звукът се бележи с ’ : с’клет, к’смет, но в литературния македонски: саклет, касмет. Един от създателите на македонския литературен език - Венко Марковски, настоявал в азбуката да бъде вписана и буквата "ъ", но заради това бил репресиран.

Съгласни звукове

Останалите звукове образуват групата на съгласните.

Изпускане на гласни

е

При съществителните:
- При съществителните на -ец
  - старец, старецот - старци; скакулец, скакулецот - скакулци; големец, големецот - големци, но: подлец - подлеци;мудрец - мудреци
- При съществителните на -ел:
  - котел, котелот - котли; кобел, кобелот - кобли; орел, орелот - орли, но жител - жители; изстрел - истрели
- При съществителните на -ен:
  - ражен, раженот - ражни;
  - камен, каменот - камни, но и камења;
  - скорен, скоренот - скорни
  - но: остен, остенот - остени (и: остење)
- При други съществителни:
  - јарем, јаремот - јарми (два јареми)
  - пес, песот - пци (два песа)
  - ден, денот - денови
- При думи от чужд произход на -ер:
  - министер, министерот - министри и т.н.

При прилагателните на -ен: гладен, гладна, гладниот и т.н.; радосен, радосниот и т.н., но: дрвен, дрвена и т.н. (но: дрвнаиндустрија)

о

При съществителните:
1. При съществителните лакот - лактот, лакти; нокот - ноктот, нокти;
2. При съществителните на -ок: потомок - потомци, но: четврток - четвртоци
При прилагателните: редок - ретка; сладок - слатка; близок - блиска, но: висок - висока, широк - широка
В дублетни форми: собере - збере

а

При думи от чужд произход -изам: комунизам - комунизмот, фашизам - фашизмот
При прилагателните с наставка -ар: бодар - бодриот, добар - добриот и т.н.
При съществителните на -ар: ветар - ветрот, ветрови. При думи от чужд произход на -ар: метар - метри и т.н.

За някои съгласни

ќ, ѓ:

Различават се от съгласните к и г не само пред задни гласни (а, о, у), но също и пред предни гласни (е, и):

куќа : кука; лаѓа : лага
куќи : куки; лаѓи : лаги

s:

Звучното съответствие на ц се среща в доста ограничен брой случаи:

ѕид, ѕидар; ѕвезда; ѕвер и др.

џ:

џ по произход от ж: џвака, џгура и т.н.
При думи от чужд произход: Риџвеј, џин, џигер и т.н.
От ч пред звучна съгласна: лиџба < *личба
При наставката -џија: тутунџија, џамџија и т.н.

њ:

На края на думите: коњ, сињ (и син) (цвят)
В мн.ч. на съществителните на -ен: пламење, камење и т.н.
При отглаголните съществителни на -ње: барање, движење и т.н.
В няколко съществителни на -ња: бања, диња, свиња и т.н.
В събирателните съществителни (вместо мн.ч.): ремен - ремење, корен - корење и т.н.
В наставката -иња за мн.ч. на някои съществителни от среден род на -е: име - имиња; прасе - прасиња и т.н.

љ:

В началото на думата, само в корена љуб-: љуби, љубов, Љубе, Љубен, Љупка, Љубица, Љубојно и т.н. В други случаи нямаљ: лубеница, луѓе, клун, клуч и т.н.
В други случаи: вљубен и т.н.; Иљо, Кољо; Иљка; фељтон, фељтонист.
Не се пише љ, а лј в думите: зелје, илјада, крилје, полјак, фотелја, Силјан, релјеф, Бастилја и т.н.

х:

В литературния език не е взето от народните говори:

хемија, хигиена, Хајнрих Хајне итн.; храброст, поход, доход и т.н.; Охрид, Пехчево.

В ограничен брой случаи служи за различаване на думи: дух, воздух, но: задув; поход, доход, но: оди, наоѓа; храна (за разлика отрана!), но: ранениче. В други случаи не се изговаря и пише в началото на думите: леб, арно, ајдутин, армоника, убав, убавина и т.н.

В средата и в края на думата х или се е загубило или е преминало в друг звук:

в, ф < х:

От хв-: фрла, фали, фати, фрка;
От х: дојдов, бев, бевме, но: беа; нивни, јавне и т.н.; орев - оревот; пазува; мува; уво

в, ф:

вистина, вистински; внатре; втор; внук (не: мнук); влезе (не: флезе), но: земе, зеде, зел, презема;
ливче (от лисче), мовче од мост и т.н.

В някои диалекти се е загубило: тетоски вместо тетовски, чоек вместо човек и т.н., или е преминало в ј: зборој вместо зборови и т.н.

Удвоени съгласни

В македонския език се срещат и удвоени съгласни. Като удвоени се явяват съгласните т, д, ц, з, ј, л, м, в и р. За повече подробности вижте: Удвоени съгласни во македонския език.

Мястото на ударението

Правилата за мястото на ударението на самостойните думи в литературния език са прости:

При двусричните думи ударението пада на втората сричка отдясно наляво. Например: дé-те, мáј-ка, тáт-ко и т.н.
При трисрични и многосрични думи ударението пада на третата сричка също отдясно наляво. Например: тáт-ко-то, тáт-ков-ци, тат-кóв-ци-те, ма-кé-до-нец и т.н.

Изключения то третосричното ударение

В деепричастието: викáјќи, одéјќи и т.н.
В чужди думи: клишé, генéза, литератýра и т.н.

За формите и употребата им

Групи от думи

Пълнозначни думи: съществително, прилагателно, числително, местоимение, глагол, причастие
Служебни думи: предлог, съюз, частица (езикознание)
Модални думи
Междуметие

Съществително име

Определеност и неопределеност на съществителните

Членът в македонския език е задпоставен, т.е. употребява се като наставка на съществителното.

Членът -ов, -ва, -во - за указване на предмети близки до говорещият: човеков (тоя тук)

Членът -он -на, -но - за указване на по-отдалечени предмети, но в обсегат на сетивата: човекон (оня там)

Членът -от -та, -то - се явява най-често като общо определителност, без значение на местоположението в пространството, но правилно е: на ти ја книгава (тая до мене), дај ми ја книгана (оная, дето я гледаме двамата малко по-натам); и от друга страна: дај ми ја книгата (тая, дето е до тебе, тая, дето я държиш) (членът -от изразява и пространствено определителност в случаите, когато се говори за предмет, който се намира близо до събеседника).

Само определени са собствените имена и те не се членуват (Петре, Скопје, Вардар и т.н.), но: Совчето, Марето, Надето (с нотка на интимност); Вардарот.

Преглед на формите на съществителните

Мъжки род:

на съгласна: стол, леб, рид;
на гласна -а: слуга, студија;
на гласна -о: татко, дедо;
на гласна -е: вујче, Јане, Миле

Звателната форма се образува от основната форма на съществителното с наставка -у или-е: мажу, ќелешу, коњу, крају и т.н.; бику,волку, смоку, човеку, јунаку, но: боже, друже, оче; господине, пријателе, мајсторе (при многосрични съществителни); от съществителното господ: господи, наред с господе.

Мъжки имена и съществителни, означаващи лица от мъжки пол:

на съгласна: Стојан;
на -е: Јане;
на -о: Велко,
на -а: Коста,
на -и: Методи (в народния език обикновено Методија).

Примери: Зборував со Стојана, со Петрета, со Велка; Го видов Стојана и т.н.

Форми за мн.ч. като: Петревци, Велковци и т.н.

Означаващи лица:

на съгласна: брат, братучед, девер, зет, маж, син, свекор;
на -е: вујче, тате, чиче, брате. Тия съществителни са умалителни със силен израз на интимност;
на -о: вујко, дедо, стрико, татко, чичко
на -а: шура

Форми за множествено число: Бройни форми: три денови, неколку денови; два петли; два кладенци и т.н.

Обикновено множествено число: Македонец - Македонци; граѓанин - граѓани, селанец - селани, скопјанец - скопјани, но Германец -Германци; Турчин - Турци; старец - старци; театар - театри; Грк - Грци; ден - дни, денови; смок - смоци, смокови; крст -крстови; леб - лебови; нож - ножеви; крај - краеви, но: кеј - кејови; крал - кралеви и кралови; зет - зетеви и зетови; меч - мечови;ветар - ветрови; оган - огневи и огнови;

Събирателно множествено число: дол - долишта; крај - краишта; роб - робје; кол - колје; друм - друмје; камен - камење, камења;ремен - ремење, ремења и т.н.; град - градје; рид - ридје; пат - патје; паќе (=патови).

Женски род

Звателна форма

При трисричните и многосричните съществителни на -ица: Горице, мајчице, но и: лисицо, биволицо, кукавицо;
При личните имена на -ка: Ратке; Бослике; Василке, но и: Велико, Љубико и т.н.
Съществителните на -ја: Марија - Марије, Маријо;
сваќа - сваќе; попаѓа - попаѓе
Всички други съществителни на -а образуват звателна форма само с наставка -о: душо, жено, Ангелино итн.; кума-лисо

Ограничената употреба на звателна форма е характерна за имената от мъжки род на -а (војвода), но и за имената от женски род (Емилија, Мимоза, Лиза; Вера место Веро).

Форми за множествено число:

Обикновено множествено число: на -и: жена - жени; ноќ - ноќи; Особени форми: раце, нозе;
Събирателно множествено число: вода - водје, воѓе; ливада - ливадје, ливаѓе и т.н.

Среден род

на -о: село, вретено;
на -е: поле, лице, лозје.

Форми за множествено число: на -а: села, лета, вретена;

Особени форми: рамо - рамена; око - очи; уво - уши; небо - неба; чудо - чуда;
Събирателни форми: крило - крила, крилје;

Образуване на множествено число при съществителните на -е: на -је, -ие, -це: мн.ч. на -а: лозје - лозја, влијание - влијанија, лице -лица; останалите съществителни на -е в мн.ч. получават наставката -иња: пиле - пилиња; име - имиња; море - мориња; дете - деца,дечиња;

Прилагателно име

Сравнителни степени (положителна, сравнителна и превъзходна)

добар - подобар - најдобар; добра – подобра - најдобра; добро – подобро - најдобро; добри – подобри - најдобри.

Числително име

Числителни бройни:

еден, една, едно; два, две; три; четири; пет; шест; седум; осум; девет; десет; единаесет; дванаесет... дваесет; дваесет и еден; дваесет и два... триесет; четириесет; педесет; шеесет; седумдесет; осумдесет; деведесет; сто; сто и еден; сто и два... двесте; триста; четиристотини; петстотини; шестотини; седумстотини; осумстотини; деветстотини; илјада;две илјади; милион; милијарда;

Числителни редни:

прв, први, првиот; прва, првата; прво, првото итн.; втор, втори; трет, трети; четврт, четврти; петти; шести; седми;осми; деветти; десетти; единаесетти... дваесетти; дваесет и први... стоти, стотен; илјаден; две илјаден; милионити;

Числителни за лица:

двајца, тројца, четворица, петина, петмина... осмина, осуммина, деветмина, десетмина, стомина, двестемина, илјадмина;

Приблизителен брой

два-три, три-четири; седум-осум; сто-двесте; две-три стотини; от числителните десет и сто се образуват форми за приблизителен брой с наставката -ина: десетина; дванаесетина; дваесетина; педесетина; стотина и т.н.

Местоимения

Лични местоимения

Число	Лице		Именителен падеж	Винителен падеж		Дателен падеж
		Род		Пълна	Кратка	Пълна	Кратка
Ед.ч.	I		јас	мене	ме	мене	ми
	II		ти	тебе	те	тебе	ти
	III	м. р.	тој	него	го	нему	му
		ж. р.	таа	неа	ја	нејзе	ѝ
		ср. р.	тоа	него	го	нему	му
Множ	I		ние	нас	нè	нам	ни
	II		вие	вас	ве	вам	ви
	III		тие	нив	ги	ним	им

Лично-предметни местоимения

Въпросителни местоимения

кој, која, кое, кои; кого, го; кому, му;
чиј, чија, чие; чии;
што; колкав; каков

Относителни местоимения: којшто, кој; чијшто, чиј;

Неопределителни местоимения:

некој, некого; на некого (некому); некојси; секој; нешто, сешто; сèнешто; сето (синоним на цялото, в такава функция не може да стои сè: за сето тоа)
кој било; кој да е; кој-годе; што било и т.н., каков-годе и т.н., колкав-годе и т.н.

Отрицателни местоимения: никој; ништо;

Показателни местоимения:

За посочване на близки предмети: овој, оваа, ова, овие
За посочване на по-отдалечени предмети: оној, онаа, она, оние
За посочване на предмети без оглед на положението в пространството (освен в някои случаи): тој, таа, тоа, тие.

За посочване на признаци:

таков, таква, такво, такви; ваков... онаков... инаков...
секаков... некаков... никаков...
толкав... олкав... онолкав

Наречие

Наречия за количество и степен: колку, толку, олку, неколку, многу, малку, уште, доста, дури, веќе, одвај, двојно, стократно;

Наречия за време: кога, сега, некогаш, вчера, утре, другден, лани, летоска, зимоска...

Наречия за место: каде, овде, онде, некаде, горе, долу, оздола, озгора, дома, близу, далеку, високо, ниско, напред, назад, лево,десно и т.н.

Наречия за начин: како, вака, така, инаку, некако, редум, молкум, весело, смешно, тешко и т.н.

Глагол

Спомагателен глагол сум

Сегашно време		Минало св. и несв. време	Минало неопределено време	Повелително наклонение
сум	бидам	бев	сум бил	-
си	бидеш	беше	си бил	биди
е	биде	беше	бил	-
сме	бидеме	бевме	сме биле	-
сте	бидете	бевте	сте биле	бидете
се	бидат	беа	биле	-

Прости глаголни форми

Сегашно време

		а-група	и-група	е-група
Ед.ч.	1 л.	викам	носам	предам	пијам
	2 л.	викаш	носиш	предеш	пиеш
	3 л.	вика	носи	преде	пие
Мн.ч.	1 л.	викаме	носиме	предеме	пиеме
	2 л.	викате	носите	предете	пиете
	3 л.	викаат	носат	предат	пијат

Повелително наклонение

		а-група	и-група		е-група
Ед.ч.	2 л.	викај	носи	стој	преди	кажи	пиј
Мн.ч.	2 л.	викајте	носете	стојте	предете	кажете	пијте

Минало време

Минало свършено време (аорист)

		а-група	и-група			е-група
Ед.ч.	1 л.	извикав	износив	избројав	остарев	паднав	реков	умрев	измив
	2 л.	извика	износи	изброја	остаре	падна	рече	умре	изми
	3 л.	извика	износи	изброја	остаре	падна	рече	умре	изми
Мн.ч.	1 л.	извикавме	износивме	избројавме	остаревме	паднавме	рековме	умревме	измивме
	1 л.	извикавте	износивте	избројавте	остаревте	паднавте	рековте	умревте	измивте
	3 л.	извикаа	износија	избројаа	остареа	паднаа	рекоа	умреа	измија

Минало несвършено време (имперфект)

		а-група	и-група	е-група
Ед.ч.	1 л.	викав	носев	предев	пиев
	2 л.	викаше	носеше	предеше	пиеше
	3 л.	викаше	носеше	предеше	пиеше
Мн.ч.	1 л.	викавме	носевме	предевме	пиевме
	1 л.	викавте	носевте	предевте	пиевте
	3 л.	викаа	носеа	предеа	пиеја

Л-форма на глагола

Глаголи от несвършен вид:

земал, носел, броел, стоел, плачел, пеел, пиел, одел, наоѓал

Глаголи от свършен вид:

зел, донел, избројал, станал, заплачал, испеал, допил, дошол, нашол

Л-формата в основата си е минало деятелно причастие. Служи за формиране на минало неопределено време.

Миналото неопределено време служи за преизказ на действия, на които не сме били свидетели, а са ни съобщени от друг. В преизказването най-често се явяват формите за трето лице (Но малу по малу започнаа разговор и таа разбра оти тој бил од Прилеп). Преизказването с минало неопределено време в това значение е най-обичайно в народните приказки. В него ни въвеждат и началните думи (си бил еден... ) (Си биле двајца браќа, едниот - постариот - женет, а другиот неженет; работата им билатрговци.).

Друг случай е, когато вземаме лично (иронично или друго) отношение към това, което някой е казал за нас (Јас сум му ги зелпарите!). Доста често се срещат случаи, в които преизказната форма във второ или трето лице се комбинира с форма за първо лице, която вече не е преизказна, а значи директно съобщаване (Ти си дошол, ама јас не сум бил дома.)

Формите за преизказване не се противопоставят само на формите за минало свършено и несвършено време, а могат да служат и за преизказ на действия, които в директния изказ са в сегашно време (Тој вели не јадел сега).

Глаголно прилагателно

Глаголното прилагателно се образува от всички глаголи: преходни (женет, насмеан) и непреходни (паднат, дојден, беган, шетан), затова терминът “минало страдателно причастие” не му подхожда. То се свързва със спомагателния глагол има, нема в различнивремеви конструкции: го имам земено, имам дојдено, немам шетано и т.н. (тук се губи разликата по род и число - тия форми се употребяват само с формата за среден род ед.ч.).

Наставките за образуване на глаголни прилагателни са две:

-н (-на, -но, -ни); -т (-та, -то, -ти) (втората при глаголите с корен на н, њ: станат, бањат).

Основните гласни са а и е.

Основната гласна а се среща при глаголите от а-група и от е-група, а-раздел:

викан, набран, напишан, станат

Глаголни прилагателни от глаголи с корен на н:

станат; бањат; гонет, ранет, женет, ценет; викан, беган;

Дублетни форми при глаголни прилагателни от глаголи с корен на н:

женет - женат; сменет - сменат

Дублетни форми при глаголните прилагателни от глаголи, чиято коренова гласна изпада в минало свършено време:

бран - берен; дран - дерен; клан - колен; млен - мелен;
бројан - броен; сеан - сеен; кројан - кроен; пеан - пеен итн.

Дублетни форми и при глаголните прилагателни, които се образуват от непрефигирани глаголи от и-група и е-група (а-раздел):

бројан - броен, кројан - кроен; пеан - пеен; сеан - сеен; (при префигираните глаголи единствено възможни: испеан, насмеан,посеан)

Деепричастие

Деепричастието (глаголно наречие) се образува от несвършени глаголи с наставка -јќи: викајќи, бегајќи, носејќи, смеејќи се и т.н. Формата бидејќи се употребява како съюз.

Основната гласна е а (в а-група) и е - в другите две групи.

а-група	и-група	е-група
префрлајќи	одејќи	пиејќи
доаѓајќи	носејќи	бришејќи

Отглаголно съществително

Отглаголното съществително се образува от несвършени глаголи (както и деепричастието) с наставка -ње: викање; бегање; дерење -драње; спиење - спање и т.н.

В македонския има и известен брой отглаголни съществителни на -ние от свършени глаголи (за абстрактни понятия) - решение,образование, издание.

Сложни глаголни форми

Форми със сум

Минало неопределено време (перфект)

- Свършено

		а-група	и-група	е-група
Ед.ч.	1 л.	сум извикал	сум износил	сум минал	сум измил
	2 л.	си извикал	си износил	си минал	си измил
	3 л.	извикал	износил	минал	измил
Мн.ч.	1 л.	сме извикале	сме износиле	сме минале	сме измиле
	2 л.	сте извикале	сте износиле	сте минале	сте измиле
	3 л.	извикале	износиле	минале	измиле

- Несвършено

		а-група	и-група	е-група
Ед.ч.	1 л.	сум викал	сум носел	сум минел	сум миел
	2 л.	си викал	си носел	си минел	си миел
	3 л.	викал	носел	минел	миел
Мн.ч.	1 л.	сме викале	сме носеле	сме минеле	сме миеле
	2 л.	сте викале	сте носеле	сте минеле	сте миеле
	3 л.	викале	носеле	минеле	миеле

Минало предварително време (плусквамперфект)

Ед.ч.	1 л.	бев дошол
	2 л.	беше дошол
	3 л.	беше дошол
Мн.ч.	1 л.	бевме дошле
	2 л.	бевте дошле
	3 л.	беа дошле

Сложни форми с ќе

Бъдеще време (футур)

				Отрицание:
Ед.ч.	1 л.	ќе одам	ќе влезам	нема да одам	нема да влезам
	2 л.	ќе одиш	ќе влезеш	нема да одиш	нема да влезеш
	3 л.	ќе оди	ќе влезе	нема да оди	нема да влезе
Мн.ч.	1 л.	ќе одиме	ќе влеземе	нема да одиме	нема да влеземе
	2 л.	ќе одите	ќе влезете	нема да одите	нема да влезете
	3 л.	ќе одат	ќе влезат	нема да одат	нема да влезат

Употребяват се и отрицателни форми с ќе: не ќе одам и т.н.

Бъдеще време в миналото

				Отрицание:
Ед.ч.	1 л.	ќе одев	ќе влезев	не ќе одев	немаше да одам
	2 л.	ќе одеше	ќе влезеше	не ќе одеше	немаше да одиш
	3 л.	ќе одеше	ќе влезеше	не ќе одеше	немаше да оди
Мн.ч.	1 л.	ќе одевме	ќе влезевме	не ќе одевме	немаше да одиме
	2 л.	ќе одевте	ќе влезевте	не ќе одевте	немаше да одите
	3 л.	ќе одеа	ќе влезеа	не ќе одеа	немаше да одат

Бъдеще предварително време

				Отрицание:
Ед.ч.	1 л.	ќе сум одел	ќе сум влезел	не ќе сум одел	немало да одам
	2 л.	ќе си одел	ќе си влезел	не ќе си одел	немало да одиш
	3 л.	ќе одел	ќе влезел	не ќе одел	немало да оди
Мн.ч.	1 л.	ќе сме оделе	ќе сме влезеле	не ќе сме оделе	немало да одиме
	2 л.	ќе сте оделе	ќе сте влезеле	не ќе сте оделе	немало да одите
	3 л.	ќе оделе	ќе влезеле	не ќе оделе	немало да одат

Условно наклонение

Ед.ч.	1 л.	јас би донел	јас би носел
	2 л.	ти би донел	ти би носел
	3 л.	тој би донел	тој би носел
		таа би донела	таа би носела
		тоа би донело	тоа би носело
Мн.ч.	1 л.	ние би донеле	ние би носеле
	2 л.	вие би донеле	вие би носеле
	3 л.	тие би донеле	тие би носеле

Сложни форми със спомагателния глагол има

С помощта на спомагателния глагол има се установява даден момент (на говоренето или някой минал или бъдещ момент), до който се свежда извършването на дадено действие или предпоставката за неговото извършване: имам дојдено значи, че действието като цяло е извършено в миналото до момента на говоренето; имав дојдено значи, че действието е извършено до даден момент в миналото; ќе имам дојдено значи, че се предполага извършването на действието пак до даден момент в бъдещето. С времената, в които се употребява л-формата на спомагателния глагол, се предава преизказано действие. Поради близост в значението, формите с има/нема и тия на миналото неопределено време могат да се заменят взаимно (действие неопределено във времето) (Се немаме видено две години = Не сме се виделе две години). Замяната обикновено не е възможна, когато действието се свързва тясно с даден момент или период в миналото (Сум ти станал ноќеска. Не е прието “Ти имам станато ноќеска”).

Примери:
имам (немам) земено, влезено, носено, бегано; имаш (немаш) земено и т.н.
имав (немав) земено и т.н.
сум имал (немал) земено и т.н.
ќе имам (не ќе имам, нема да имам) земено и т.н.
ќе имав (не ќе имав) земено и т.н.
ќе сум имал (нема да сум имал, не ќе сум имал) земено и т.н.
(не) би (сум) имал земено и т.н.

Предлози

без, во, врз, до, за, зад, заради, кај, каде, како, кон, крај, меѓу, место, на, над, накај, накрај, наместо, наспроти, насред, низ, од,одовде, одонде, отаде, околу, освен, откај, по, под, покрај, помеѓу, поради, посред, патем, пред, преку, при, против, сред (е),според, спроти (в), спрема, со.

Съюзи

Съчинителни съюзи

Съединителни (копулативни): и, па, та, да, исто и, не само - туку и
Противопоставящи (адверзативни): а, ама, ами, туку, пак, а пак, но, меѓутоа, само што, камо ли
Разделителни (дизюнктивни): или, или - или, а - а, било - било, ем - ем, ја - ја, ни - ни (нити - нити, ниту - ниту), ту - ту
Изключващи (ексклузивни): само, само што, освен што, единствено, единствено што

Подчинителни съюзи

За цел: да, за да
За време: кога, кога што, кога да, а, дури, дури да, додека, пред да, откога, откако, штом, штотуку, тукушто
За начин или модалност: како што, како да, колку што, колку да, отколку, одошто, камо, а камо, камо ли, а камо ли, божем
За изказ: дека, оти, да, како, што
За причина: дека, за дека, оти, зашто, бидејќи, затоа што
За следствие: што, така што
Условни: ако, ако ли, да, ли
За допускане: ако, иако, макар да, макар што, при сè што
Относителни: што, кој, којшто, чиј, чијшто, каков што, колкав што

Частици

За изтъкване (подсилваща функция): съюзите и, пак, меѓутоа се явяват като частици; просто, дури, барем, само;
За отделяне: само, единствено, исклучиво, уште
За присъединяване: исто, исто така и т.н.
С количествено значение: речиси, скоро, токму, точно, одвај и т.н.
С определено значение: баш, имено, токму и т.н.
С показателно значение: еве, ене, ете, на, ја, еве ти го и т.н.
С утвърдително значение: да
С отрицателно значение: не, ни, нити, ниту
С въпросително значение: ли, дали, али, зар
С модално значение: нека, да

Модални думи

Реалност: сигурно, веројатно, се разбира, очигледно, навистина, можеби, неоспорно и т.н.
Емоционално отношение: белки, божем
Отношение: значи, а пак; на пример, то ест, освен тоа, впрочем, најпосле
Модални словосъчетания: за среќа, за големо чудо, без сомневање и т.н.

Междуметия

оф, еј, олеле! и т.н.