Показват се публикациите с етикет книги (BOOKs). Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет книги (BOOKs). Показване на всички публикации

Книгите, изисквани за прочит във водещите американски университети

Част от лидерите на утрешния ден определено ще са просветени във философията на древногръцките мислители. Или поне така ще бъде, ако са завършили най-престижните университети на САЩ. Това става ясно от заключенията на нов проект в страната, който проследи кои са книгите, които са били посочвани най-често от преподавателите за прочит сред възпитаниците на водещите учебни институции на Щатите през последните 15 години.
Проектът се казва The Open Syllabus. За него разказва американското сп. Quartz. В рамките на провеждането му били прегледани над 1 млн. учебни плана в колежи и университети. От огласените данни става ясно, че Платон, Хобс, Макиавели и Аристотел са доминирали списъците на професорите и доценти в САЩ, особено на тези в топ университетите. "Държавата" на Платон е била задължителна за прочит в 168 колежи при преподаването на хуманитарни специалности и предмети. 

Неудобните признания на един комунист и съветски агент за „социалистическия затвор” в България

ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 04 Май 2014 08:42 
alt
Спомените на Стефан Богданов съдържат неудобни за наследниците на комунистическата партия признания за режима след 9 септември 1944 г. | Снимка: desebg.com.

„Държавна сигурност беше изцяло подчинена на съветските съветници на Берия, а кървавият терор се аргументираше с личните нареждания на Георги Димитров”. Това са само малка част от признанията за издевателствата на комунистическата партия след 9 септември 1944 г. в България, направени от Стефан Богданов в спомените му, озаглавени „Две смърти няма, а без една не може”, книга, която тази неделя ви представям в електронната библиотека на desebg.com.

Комунист и агент на съветското военно разузнаване
Спомените на Стефан Богданов са изключително ценен източник за разигралата се драма в България след идването на БКП на власт, преди всичко с факта, че човекът, който ги прави е тясно свързан с комунистическата партия и дълги години преди 9 септември 1944 г. работи за СССР като агент на съветското военно разузнаване. Всяка негова дума за наричания от него „социалистически затвор” си тежи на мястото.
За това, че със спомените си той се е превърнал в крайно неудобен свидетел е показателно, че Стефан Богданов е „забравен” от наследниците на БКП, а близките до партията и днешни социалисти историци никога не цитират или не посочват книгата му.
Дори с такова брутално зачеркване обаче свидетелството на този комунистически функционер не може да бъде изтрито от историята.
Биографията на Стефан Богданов е респектираща. Той завършва Висшата партийна школа на Коминтерна в Москва (1932-1933). Съден е за нелегална дейност, като излежава пет години в арести, затвори и лагерите „Гонда вода” и „Кръсто поле”. През 1937 г. е вербуван от съветското военно разузнаване. Като съветски агент организира изграждането на  специални разузнавателни групи, снабдени със собствени предаватели станции за директна връзка с Москва.
При провал през 1942 г. е арестуван и осъден на доживотен затвор, въпреки че не разкрива сътрудничеството си със съветското разузнаване. Брат му Петър Богданов е осъден на смърт и разстрелян (1942) заедно с ген. Цвятко Радойнов, Никола Вапцаров, Антон Попов, Атанас Романов, и Георги Минчев по процеса на ЦК на БРП (к).
 След 9 септември 1944 г. Стефан Богданов е назначен за началник на отделение „Б” на Държавна сигурност, която по това време е контраразузнаването.
Преди арестуването на Трайчо Костов през 1944 г., Богданов е преместен от контраразузнаването за началник на следствието в ДС, а след това е завеждащ културния сектор при Вълко Червенков, председател на Комитета за наука, изкуство и култура по това време.
Стефан Богданов е арестуван през септември 1949 г., разследван в продължение на две години и осъден на 15 години затвор по обвинение, че участва в тайна организация, ръководена от Трайчо Костов, целяща да събори народната власт. Излежава седем години в Бургаския затвор и Белене, освободен след Априлския пленум 1956 г.
След реабилитацията му е директор на Българска фотография, а после е търговско аташе в Швейцария (1965-1969). Съветник на министъра на земеделието (1970), освободен от поста, след като изпраща писмо до ЦК на БКП в защита на Солженицин. През 1981 г. отново е арестуван, разследван и изключен от партията. Умира през 1986 г.

Зловещи факти
Спомените му, които Богданов пише през различни периоди, са публикувани от синовете му през 1991 г. Изключително важни са признанията му за намесата на съветските съветници във вътрешните работи на България и най-вече за тоталното подчинение на следствието на Държавна сигурност на Москва, чрез което в страната се извършва разправа по съдебен път с неудобните, включително и в партийните редици.
Богданов описва, чудовищната инквизиция, на която самият той е подложен от следователите „алхимици”. Той посочва, че по жестокост полицейският терор дори не може да сравни със „сегашния ужас”. „Аз ясно виждах, че съм станал жертва на едно следствие, което, за да „документира с цветисти факти” вражеската дейност на Трайчо Костов, натискаше и него и мен да се „признаем”, че сме били свързани на полицейска основа”, пише Богданов.

alt
Стефан Богданов (вляво) заедно с министъра на вътрешните работи и висш партиен функционер Антон Югов 1947 г. | Източник: „Две смърти няма, а без една не може”.


Пребиван от бой, държан денонощно изправен и буден в продължение на седмици  и чрез разтапяне на ставните мазнини следствието е искало да признае, че е подслушвал съветската легация и телефоните на Георги Димитров и Васил Коларов. За да спре непоносимите мъки, бившият началник на контраразузнаването „признава”, че е получил нареждане от Трайчо Костов да арестува Васил Коларов и Вълко Червенков.
В своите спомени Стефан Богданов разкрива:
„Тогавашният министър на вътрешните работи Антон Югов, една посредствена политическа фигура с безкрайна преданост към Сталин и към съветниците на Берия, изпратени у нас като консултанти в МВР и Държавна сигурност, беше верен и подмазващ се пред Георги Димитров паж на насилието... Всички незаконни убийства и „ликвидации” на „класови врагове” се осъществяваха по лични разпореждания на Югов чрез кроткия негов послушник Руси Христозов. Някъде в указанията си за кървав терор той се аргументираше и с личните нареждания на Г. Димитров…
Държавна сигурност беше изцяло подчинена на съветските съветници на Берия и моите многократни доклади за техните произволи в службата страхливо бяха отминавани и от Югов, и от Руси Христозов…
Ръководители на най-големите извращения в ДС бяха прикрепените към всяко отделение съветски чекисти.”

В концлагера Белене
След престоя в редица затвори Стефан Богданов е въдворен в концлагера Белене. Страниците, които отделя на лагера в спомените си, са покъртителни. Подчертавайки съветският опит при изграждането на „Белене” авторът допълва, че „българският вариант „Белене” е наша самобитна проява под съветски инструктаж, който Държавна сигурност бе усъвършенствала с допълнителни „български” зверства”.
Той посочва, че жестокостите в него надвишават многократно лагерите в България преди 9 септември 1944 г., през които той също преминава. „В Белене се работеше адски, за да се живее свински”, е коментарът му.
Книгата на Стефан Богданов не е преиздавана вече повече от 20 години и може да бъде

Стефан Богданов, „Две смърти няма, а без една не може”, ИК „К&М”, С., 1991 г., 156 страници.

Големите актьори, които помогнаха за разрушаването на комунистическата система

Написано от Христо Христов   
Неделя, 05 Октомври 2014 21:14
В навечерието на 25-годишнина от рухването на Берлинската стена и комунистическия режим в страните от Източния блок се връщам назад с един нов прочит на периода 1945-1989 г от професор от университета в Йейл Джон Гадис и неговата книга „Студената война: нова история”, която представям тази неделя в електронната библиотека на desebg.com.
„Всеки понеделник и сряда следобед през есенния семестър чета лекции на тема Студената война пред неколкостотин студенти в Йейл. Непрекъснато си повтарям, че една ли някой от тях си спомня разглежданите събития. Със същия успех, с който говора за Сталин и Труман, дори за Рейгън и Горбачов, бих могъл да разказвам за Наполеон, Цезар или Александър Велики. Повечето от студентите от випуск 2005 например са били само на пет години, когато падна Берлинската стена”, пише в предговора авторът.
Той посочва, че студентите се записват за курса със съвсем бегла представа за това как е започнала Студената война, като за тях това е история не много по-различна от Пелопонеските войни. Но когато те научат повече за голямото съперничество, доминиращо през втората половина на миналия век, много от студентите са потресени, дари ужасени, а неколцина – обикновено след лекцията за Кубинската криза – напускат залата разтреперани.
Американският историк е автор на няколко книги за Студената война, но пише „новата история” най-вече, за да отговори на въпросите на младото поколение читатели, за които Студената война никога не е била актуално събитие.
Джон Гадис предлага един анализ на случилото се в периода 1945-1989 г., надхвърлящ сухия академичен почерк, характерен за голяма част от изследванията на професионалните историци. Допълвайки известни исторически факти с нови източници той разширява знанието за противопоставянето между Запада и Съветския блок, започнало още след края на Втората световна война.
Подчертавайки различни ключови събития проф. Гадис извлича поуката и опита за човечеството. Едно от неща, които лично за мен правят книгата особено ценна, е образите на политическите лидери от тази епоха, които той представя.
Особено ценна е главата „Актьори”, в която Джон Гадис описва три изключително силни психологически портата на хората на Запад, които имат основна роля за рухването на комунизма. Това са папа Йоан Павел II, американският президент Роналд Рейгън и британският премиер Маргарет Тачър.
„През последното десетилетие на Студената война истинската сила е в ръцете на лидери като Йоан Павел II, чието умело владеене на неосезаемото – благодарение на смелостта, красноречието, въображението, решителността и вярата – им позволява да изобличат несъответствията между това, в което хората вярват, и системите, в които Студената война ги заставя да живеят”, посочва Гадис.
По думите му пропастта в света на марксизма-менинизма е явна до такава степен, че когато несъответствията му бъдат напълно разкрити, не остава никаква възможност те да бъдат преодолени, освен да се разгради комунизмът и по този начин да се прекрати Студената война.
Именно влиянието на папа Йоан Павел II върху Полша и оттам върху Източна Европа и дори в Съветския съюз задава модела. Негов последовател е Лех Валенса, младият полски електротехник, който през 1980 г. застава пред затворените врати на корабостроителницата „Ленин” в Гданск със снимката на папата в ръка и обявява създаването на „Солидарност” – първият независим профсъюз в страните от Източния блок.
„Маргарет Тачър, първата жена – премиер на Великобритания, на която й харесва да бъде по-корава от мъжете.
Роналд Рейгън, първият професионален актьор, станал президент на САЩ, който използва театралните си умения, за да подплаши грохналите кремълски лидери, а когато те са сменени от Михаил Горбачов, да спечели неговото доверие за промяната в Съветския съюз.
„Това е епоха на лидери, които чрез предизвикателствата си към състоянието на нещата и способността си да вдъхновяват хората да ги следват – се противопоставят, неутрализират и побеждават силите, които толкова дълго време поддържат студената война. Както всички добри актьори, те довеждат пиесата до нейния край”, заключава професорът от Йейл.

Джон Гадис, „Студената война: нова история”, издателство “Кралица Маб”, 2007 г., 349 страници, 12 лв.

Доц. Елена Налбантова събра в „И ние в литературата” 50-годишните си колеги



Доц. Елена Налбантова събра в сборник 50-годишните преподаватели от Филологическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Те са десетима и всички са започнали да работят във вуза почти по едно и също време, по едно и също време са навършили 50 г. и заедно са участвали в препрочитането на българската литература, което се случи в първите години на XXI век.

„Идеята му хрумна, когато започнахме да празнуваме своите юбилеи. Тогава си казах, че ние всички имаме присъствие в българската литература много активно и че това присъствие си заслужава да бъде запомнено”, разказва за началото доц. Налбантова. Така се появила и книгата, наречена „И ние в литературата”.

В сборника има оформени три основни дяла. В първия, който е и най-голям, има по една статия на всеки от десетимата преподаватели. „Статията си я избра всеки от нас с идеята, че тя най-добре го представя като изследовател на литературата. След това сложихме библиография, която е по години, за да се вижда как сме присъствали във времето от 90-те години на миналия век до днес. Третият раздел е „Другите за нас”, разказва доц. Налбантова. Сред другите, които са предизвикателството да напишат какво мислят за 50-годишните, са автори като проф. Симеон Янев, проф. Дора Колева, проф. Валери Стефанов, доцентите Антоанета Алипиева и Мила Кръстева. Най-голяма е статията на доц. д-р Антония Велкова-Гайдаржиева, която е следващото поколение изследователи на литературата и преподаватели във ВТУ. Тя освен това е възпитаник на повечето от преподавателите, включени в сборника.

ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ, ЕЛЕНА НАЛБАНТОВА, ИВАН СТАНКОВ, НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ, ПЕТЪР СТЕФАНОВ, САВА ВАСИЛЕВ, ТОДОР МОЛЛОВ, ВЕНЕЛИН ГРУДКОВ, ВИОЛЕТА РУСЕВА И РАДОСЛАВА РАДЕВА са тези 50-годишни литератори, на които е посветен сборникът. Всички те са преподаватели в Катедрата по българска литература. Само доц. Радослав Радев е от Катедрата по методика.

В книгата има снимки, които също представят как се е развивала и променяла тази бойна група през годините. Първата фотография е от 1989 г. и на нея преподавателите изглеждат много различно, почти неузнаваеми, както самите те признават. Великотърновският поет Здравко Пеев е приел поканата да напише за всеки един от тях шаржово стихотворение, а корицата на сборника е подарък от художника Светослав Стефанов.

„Нас ни обединяват не темите, по които работим, въпреки че всички се занимаваме с литература, а подходът. Той е национално градивен и това отличава присъствието на Великотърновския университет в българската култура въобще. Ние работим с чувство за дълг към българската памет и следваме своята етно-национална охранителна мисия”, усмихва се доц. Налбантова. И признава, че със сигурност след години тяхната гледна точка отново ще бъде препрочетена, както те са направили това с литературната критика, писана преди 1989 г. „Всички прочити са временни. Ние ще бъдем щастливи, ако следващите промени станат по естествен път на развитие. Ако следващите промени ги иска обществото, а не някаква нова идеология. За съжаление българската литература познава много неестествени и принудителни смени”, обяснява доц. Елена Налбантова.

Университетското издателство на Великотърновския университет пусна на пазара сборника, който е единствен по рода си.



Източник: брой 107 на в-к Борба / 2010-06-08

УВОД В ИСТОРИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ


 
 
Ч2/93/99:37.02/К 20 КАЛЧЕВ, Калчо К. Увод в историческото познание : (Учебно помагало) / Калчо К. Калчев. – Велико Търново : Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 2007. – 214 с. ; 20,5 см ISBN 978-954-524-557-2 : 5.60 лв. 1. Историческо познание. 2. Университетски курс. 3. Учебно пособие 93/99:37.02(075.8) Ч2-120000023578 Сист. N: 23382 Новото учебно помагало на Калчо Калчев „Увод в историческото познание” е издание на Великотърновския университет. Тематиката на книгата е съобразена с разработките на учебника със същото заглавие на проф. Желязко Стоянов и труда му „Идеите за историята”. Новото при Калчо Калчев е търсене на връзката историознание – политология. Учебното помагало има синкретичен характер – основано е и на изследователските усилия на други автори – Г. Бояджиев, К. Георгиев, Здр. Иванов, Н. Ирибаджаков, К. Василев, А. Пантев и др. Всяка тематична област от съдържанието на изданието е снабдена с препоръчана литература. ОСНОВНИ ТЕМАТИЧНИ НАСОКИ В СЪДЪРЖАНИЕТО: • Историята като наука за развитието на обществото и човека • Особености на историческото познание • Историческата наука и триадата минало-настояще-бъдеще • Основни понятия и категории в историознанието • Исторически извори – същност и класификация • Проблемът за т. нар. историософия • Помощните (специалните) исторически дисциплини и мястото им в историознанието • Ценностни функции в историческото познание • Генезис на историческите знания в митографията • Библията и развитието на историческата мисъл • Възгледите на Хезиод в „Теогония” и „Дела и дни” • Херодот – „баща на историята” • Древногръцкият историк Тукидит и неговите възгледи • Идеята за „обща история” в творчеството на Полибий • Древноримската историческа мисъл до средата на II в. сл. Хр. • Лукиан от Самосата и неговият труд „Как се пише история?” • Начало на средновековната историография в патристиката • Теологическият образец за историята в трудовете на св. Августин Блажени • Идеите за историята в условията на същинското Европейско средновековие • Историческата мисъл в италианските държавици в навечерието, по време и в края на Ренесанса • Научнокритическото изворознание и ерудитите през XVII-XVIII в. • Просвещението и философското преосмисляне на историята • Г. В. Фр. Хегел (1770-1831) и идеите за „странстването на разума” в историята • Леополд фон Ранке и принципите на историческия обективизъм • Историческите възгледи на Фр. Гизо, Фр. Миние, Ог. Тиери и Ж. Мишле • Марксизмът и материалистическото разбиране за историята • Възгледите на Макс Вебер за историческото познание • „Краят на историята” или Збигнев Бжежински срещу Френсис Фукуяма • Календарът • Ползата от или уроците на историята (фикция или реалност) • Основания за съвременния български национализъм „Увод в историческото познание” се стреми към интерпретация по посока на по-голяма близост до „базисната средношколска историческа обоснованост”. В този смисъл учебното помагало ще бъде полезно не само за бъдещите учители, но и за всички учители по история, които се интересуват от хода и развитието на историческото познание. Книгата е подбрана от книжния базар „Пловдив чете” май/юни 2009 г. и може да се ползва в Педагогическа библиотека в Стария град – ул. „Съборна” № 39 А (тел. 032/ 631-621). Информацията подготви Иванка Лапавичева – старши специалист в Педагогическа библиотека – Община Пловдив – Дирекция „Образование и наука”. 08.07.2009 г. гр. Пловдив
Забележка: Информация от Иванка Лапавичева – ст. специалист в Педагогическа библиотека – Дирекция „ОН” – Община Пловдив “

Этнографическая карта Балканского полуострова


Описание

    Этнографическая карта Балканского полуострова
  • В результате распада Австро-Венгерской империи в конце Первой мировой войны значительно изменилась политическая структура и организация Балканского региона. Начало войне положило убийство эрцгерцога Франца Фердинанда Габсбурга боснийско-сербским военным активистом, боровшимся за независимость своей родины от Австро-Венгерской империи. Йован Квижич, составитель данной "этнографической карты" Балканского региона, изданной в 1918 году Американским географическим обществом Нью-Йорка, преподавал географию в университете Белграда. Квижич защитил докторскую диссертацию в Венском университете в 1890-х гг. в области геологических формаций и физической геоморфологии, но впоследствии его интерес сместился в область "антропогеографических" исследований, изучающих географический аспект влияния этнических и культурных изменений, происходивших на территории Балканского полуострова. На карте Квижича отражено этническое, религиозное и национальное разнообразие Балканского региона, но не показан демографический ущерб, нанесенные полуострову войной, в ходе которой была истреблена четверть населения Сербии и Черногории, что является одним из самых высоких показателей числа убитых и раненых среди населения в ходе военных действий за всю историю.

Создатель

Чертежник

Дата создания

  • 1918 н.э.

Информация об издании

  • Американское географическое общество Нью-Йоркa, г. Нью-Йорк, штат Нью-Йорк

Язык

Название на языке оригинала

  • Ethnographic Map of the Balkan Peninsula

Место

Время

Тема

Дополнительное ключевое слово

Тип объекта

Физическое описание

  • 1 цветная карта, 42 х 50 см

Примечания

  • Масштаб: 1:3 000 000

Учреждение

Внешние ресурсы

Завещания о школе в Габрово


Описание

  • Школа в Габрово была первой нецерковной школой в Болгарии. Школа была основана в 1835 году. В ней готовили учителей и работали такие известные болгарские ученые, как Неофит Рильский. В этой работе содержатся завещания нескольких человек, связанных с габровской школой, в том числе одного из ее основателей В. Е. Априлова. Текст завещаний составлен по-болгарски и снабжен греческим переводом на противоположной странице. В конце книги включены иллюстрации могильных памятников Априлову и другому основателю школы Н. С. Палаузову.

Автор

Дата создания

  • 1867 н.э.

Информация об издании

  • Стамбул

Завещания о школе в ГабровоЯзык

Название на языке оригинала

  • Zavi͡eshtanīi͡a za uchebny-ti͡e zavedenīi͡a v Gabrovo

Место

Время

Тема

Дополнительное ключевое слово

Тип объекта

Физическое описание

  • 62 страницы: с иллюстрациями, 23 см

Коллекция

Учреждение

Внешние ресурсы

Болгарская грамматика


Описание

    Болгарская грамматика
  • Эта книга, известная как первая болгарская грамматика, имеет также важное культурное значение вследствие роли, которую ее автор, Неофит Рильский (1793–1881 гг.), сыграл в распространении светского образования в Болгарии и в создании современного болгарского литературного языка. Неофит, монах Рильского монастыря, был ведущим деятелем Болгарского национального возрождения в 19-ом веке и происходившей в это время реформы образования. Он был первым директором школы в Габрово, первой светской школы в Болгарии. В разгар общенациональной дискуссии в период 1830-х – 1840-х гг. о выборе между альтернативными диалектами и создании нормативного литературного языка Неофит опубликовал свою знаменитую грамматику с предисловием филологического содержания, в котором изложил свои идеи по стандартизации болгарского языка. Хотя его работа была консервативной с грамматической точки зрения (например, грамматика содержала склонения, которые давно исчезли из разговорного языка), именно она заложила основы систематизации нового литературного языка и оказала значительное влияние на развитие современного болгарского языка.

Автор

Дата создания

  • 1835 н.э.

Информация об издании

  • Kniazhestvo-srŭbska (Pravitelstvena) knigopechatnia, Крагуевац

Язык

Название на языке оригинала

  • Болгарска грамматіка

Место

Время

Тема

Дополнительное ключевое слово

Тип объекта

Физическое описание

  • VІ, 211, 1 стр., 21 см

Примечания

  • Книга напечатана церковно-славянским шрифтом.

Учреждение

Букварь с различными указаниями


Описание

  • "Букварь с указаниями" Берона был первым букварем на болгарском языке. Им пользовались дети в XIX веке. Помимо правил грамматики в нем содержалась общая информация о природе, а также основы арифметики. Эта книга более известна под названием "Букварь с рыбой" благодаря картинке с изображением кита в конце букваря. Берон считается отцом-создателем современного болгарского языка.

Создатель

Дата создания

  • 1824 н.э.

Язык

Название на языке оригинала

  • Буквар с различни поучения

Место

Время

Тема

Дополнительное ключевое слово

Тип объекта

Физическое описание

  • 140 страниц с иллюстрациями; 17 см

Коллекция

Учреждение

Внешние ресурсы