Доц. Елена Налбантова събра в „И ние в литературата” 50-годишните си колеги

Доц. Елена Налбантова събра в сборник 50-годишните преподаватели от Филологическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Те са десетима и всички са започнали да работят във вуза почти по едно и също време, по едно и също време са навършили 50 г. и заедно са участвали в препрочитането на българската литература, което се случи в първите години на XXI век.

„Идеята му хрумна, когато започнахме да празнуваме своите юбилеи. Тогава си казах, че ние всички имаме присъствие в българската литература много активно и че това присъствие си заслужава да бъде запомнено”, разказва за началото доц. Налбантова. Така се появила и книгата, наречена „И ние в литературата”.

В сборника има оформени три основни дяла. В първия, който е и най-голям, има по една статия на всеки от десетимата преподаватели. „Статията си я избра всеки от нас с идеята, че тя най-добре го представя като изследовател на литературата. След това сложихме библиография, която е по години, за да се вижда как сме присъствали във времето от 90-те години на миналия век до днес. Третият раздел е „Другите за нас”, разказва доц. Налбантова. Сред другите, които са предизвикателството да напишат какво мислят за 50-годишните, са автори като проф. Симеон Янев, проф. Дора Колева, проф. Валери Стефанов, доцентите Антоанета Алипиева и Мила Кръстева. Най-голяма е статията на доц. д-р Антония Велкова-Гайдаржиева, която е следващото поколение изследователи на литературата и преподаватели във ВТУ. Тя освен това е възпитаник на повечето от преподавателите, включени в сборника.

ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ, ЕЛЕНА НАЛБАНТОВА, ИВАН СТАНКОВ, НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ, ПЕТЪР СТЕФАНОВ, САВА ВАСИЛЕВ, ТОДОР МОЛЛОВ, ВЕНЕЛИН ГРУДКОВ, ВИОЛЕТА РУСЕВА И РАДОСЛАВА РАДЕВА са тези 50-годишни литератори, на които е посветен сборникът. Всички те са преподаватели в Катедрата по българска литература. Само доц. Радослав Радев е от Катедрата по методика.

В книгата има снимки, които също представят как се е развивала и променяла тази бойна група през годините. Първата фотография е от 1989 г. и на нея преподавателите изглеждат много различно, почти неузнаваеми, както самите те признават. Великотърновският поет Здравко Пеев е приел поканата да напише за всеки един от тях шаржово стихотворение, а корицата на сборника е подарък от художника Светослав Стефанов.

„Нас ни обединяват не темите, по които работим, въпреки че всички се занимаваме с литература, а подходът. Той е национално градивен и това отличава присъствието на Великотърновския университет в българската култура въобще. Ние работим с чувство за дълг към българската памет и следваме своята етно-национална охранителна мисия”, усмихва се доц. Налбантова. И признава, че със сигурност след години тяхната гледна точка отново ще бъде препрочетена, както те са направили това с литературната критика, писана преди 1989 г. „Всички прочити са временни. Ние ще бъдем щастливи, ако следващите промени станат по естествен път на развитие. Ако следващите промени ги иска обществото, а не някаква нова идеология. За съжаление българската литература познава много неестествени и принудителни смени”, обяснява доц. Елена Налбантова.

Университетското издателство на Великотърновския университет пусна на пазара сборника, който е единствен по рода си.



Източник: брой 107 на в-к Борба / 2010-06-08