Отношението на Русия спрямо България в края на 19-ти век



През войната от 1877-78 г. Русия не е имала никакви намерения да освобождава българите, а целта и е била да си присвои Задунайска Губерния, така са записани населените с българи земи на руските карти. На войниците, повече от които са били украинци е обяснявано, че целта на войната е да се помогне на гръцките и сръбските християни, а не да се освобождават българите. Русия е имала намерения след като завладее Балканите да премести столицата си "по-близо до Европа", в Константинопол и да осъществи химерата си за "втори Рим". (По данни на Руската академия на науките).


На споразуменията от Сан Стефано Русия изрично НЕ ДОПУСКА български представител, като се споразумява с Отоманската империя да заграби земите населени с българи на Балканите. Русия се е договаряла за разшираване на собствените си територии, а не да създава българска държава, затова не е допуснала български предтставители, българите на Балканите тя е считала за новопридобито население в рамките на Руската империя.

Западна Европа се противопоставя на мераците на Русия и настоява на Балканите да се създаде българска държава, според споразуменията преди войната. Руската дипломация веднага променя тактиката и саботира договора от Сан Стефано, защото не желае да се създаде гояма българска държава, което ще попречи на бъдещите и цели да завладее Черноморието.

При подготовката на Берлинския конгрес Русия насърчава Отоманската империя да се откаже от подписания договор на Сан Стефано, като в писмо до руския цар руският външен министър му съобщава за намеренията на руската дипломация да разпокъса България, като ще блъфира българите и обвини Западна Европа за разчленяването на България... до днес наивните българи обвиняват западноевропейските държави за трагедията на нашия народ, като продължават да считат варварска Русия за "освободителка".

Във всички официални документи за войната 1877-78 г., дори и в руските архиви окупацията на Балканите е записана като ОКУПАЦИЯ, а не като "освобождение". Лъжата за някакво илюзорно освобождение усилено се пропагандира през последните 100 години. България заплаща 32 тона злато за ОКУПАЦИЯТА на България от Русия, така е записан документа одобрен в Народното Събрание за решението да се заплати на Русия за да се изтегли от българска територия. Чрез поредна саможертва българските революционери и завърнали се от западна Европа заможни българи заедно успяват да изгонят окупаторска Русия и едва тогава България се счита за освободена, както от Отоманско така и от последвалото Руско иго, а според родолюбиви български съвременници "руският камшик болял повече от турския" и като българи нека да се доверим на нашите деди, а не на про-руската пропаганда!

На Берлинския конгрес от 1878 г. Русия отново НЕ ДОПУСКА български представител да присъства на преговорите, като започва да раздава населените с българи земи - Моравия, Пиротско и Нишко на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. И двете ни съседки веднага започват кървава дебългаризация на населението.

Русия настоява да се откъснат Македония и Източна Румелия от рамките на българската държава, като в последствие се опълчва срещу опитите на българите да се обединят - при Съединението Русия обезглавява българската армия и насъсква Сърбия и Турция да заграбят България, за наша радост Турция, която се оказва потърпевшата не ни напада, а само шумадийските свине нахлуват за да ограбват земите ни и с по-голямата си армия биват позорно разбити близо до София. Още през 1890 г. Русия създава етнически карти в които вместо българи, както направи при подготовката на договора от Сан Стефано, започва да записва българското население в Македония като "македонски славяни".

Цялата руска пропагандна машина започва да обвинява Западна Европа за разпокъсването на България, като вече повече от век заблуждава наивните българи, за да прикрие подмолната си антибългарска политика. Всички последвали кланета и геноцида над българите в Македония, Тракия и Добруджа са пряко следствие от антибългарската политика на Русия.

Русофилията не е наивно и невинно явление, то е върло предателство спрямо България и българския народ. По добре лице в лице срещу въоръжен до зъби кръвожаден враг, отколкото съжителство с подмолен предател като русофилите, отровни змии в собствения си дом.

ПП: Забележете на картата са отбелязани етническите граници на българите през 1878 г. използувани от руската дипломация при преговорите на Сан Стефано, а само след 12 години, когато разбира, че западна Европа няма да и позволи да ги присвои към руската корона, самата Русия ще започне да чертае етнически карти на които българите в Македония тя провокативно и съвсем целенасочено нарича "македонски славяни".

В последствие, чрез терористичната си организация Коминтерна, Русия създава "македонски етнос", а на Коминтерна през 1934 г. поставя задачата на балканските комунисти да създадат "македонска нация" и "македонски език". Руският пудел Георги Димитров насилствено сменя етноса на българите в пиринския край и създава "пирински македонци". Дивашка Русия постъпи така и с българите от Волжка България, като след дву-вековен геноцид над тях най-нагло ги нарече "татари" за да се изгаври с родовата им памет.

Руските мераци за заграбване българското Черноморие никога не са преставали, затова след 1990 г. Русия с помощта на българските комунист-агентурни правителства, руските олигархични фирми и руски агенти върлуващи на територията на България, засели стотици хиляди руски навлеци с цел бъдещ балкански Крим. На руските/съветски заселници които под притекста за измислени български корени през последните 25 години масово се раздават български паспорти... де ще му излезе края?

"Мислете мили българи!" - Г. С. Раковски

_____________________________
Източник: Сурвакар Дрянов

Няма коментари:

Публикуване на коментар