Трите фалита на НРБ

Доц. д-р Даниел ВАЧКОВ, Институт за исторически изследвания при БАН

След падането на комунистическия режим през 1989 г. постепенно започна отварянето на архивите на държавните институции на Народна република България (НРБ) и на органите на БКП. Пред изследователите се разкриваха строго пазени до този момент от властта тайни за вътрешната и външната политика на управлявалата в продължение на 45 г. комунистическа партия. Хилядите доскоро секретни документи на Политбюро и на ЦК на БКП, на министерствата на външните работи, вътрешните работи, на финансите, на търговията и на БНБ показаха недвусмислено истинското състояние на социалистическата икономика, финанси, търговия, социални и етнически напрежения, екологични проблеми, внимателно прикривани години наред от българското обществото.

Една от многото строго пазени тайни е тази за финансовите фалити на комунистическата държава. През своето съществуване Народна Република България на практика на три пъти се оказва в състояние на фалит. В случая се има предвид състоянието, при което държавата обявява, че не може да продължи обслужването на външните си финансови задължения. За последния -  този през 1989 г. и официално обявен през март 1990 г. от правителството на А. Луканов, като цяло българското общество беше информирано и въпросът тогава беше широко коментиран в публичното пространство. Това, разбира се, се дължеше на започналото вече в България спазване на правото за свобода на словото, печата и изразяването. Но за другите два фалита - тези от 1963 г. и 1978 г., абсолютно нищо не става известно на обществото. И макар че тези събития вече са изследвани от българската историческа наука, те и досега остават почти непознати за широката общественост.

Най-общо казано, периодичното изпадане в несъстоятелност на социалистическите икономики, на само тази на НРБ, но и на много други бивши социалистически държави, предимно се дължи на дълбоките неравновесия в административно-плановото стопанство

35 питанки за живота ни през соца

Защо в бирата плуваха парцали и всички гледаха бутилките като ги купуваха….
Имам 35 питанки за живота ни през соца, чийто отговори някои "забравиха":
"Взех да се чудя, защо като сме били първенци в света едва ли не по всичко, всички чакаха на мама и тате от село да напълнят багажника на каталясалия Москвич с буркани?
Защо ли в нашия плод-зеленчук постоянно имаше нектари някакви в бирени бутилки, но като пуснеха домати и пипер ставаше опашка?
Защо месото в месарницата беше винаги с кокал…
Защо прясното мляко все течеше, а киселото беше с полуотворени капачки…
Защо когато лютеницата уж беше уникална, всички варяха лютеница есента…
Защо в бирата плуваха парцали и всички гледаха бутилките като ги купуваха….
Защо в месарницата миришеше на мърша, а в плод-зеленчука на гнилоч…

Как Живков тайно подари златния резерв на Хрушчов

Написано от Христо Христов

Четвъртък, 24 Май 2012 09:25

Миналата седмица в Чикаго при среща с българската общност президентът Росен Плевнелиев заяви,че най-голямото предателство в българската история е опитът на комунистическата власт, начело с Тодор Живков, България да стане 16-та република на СССР през 1963 г.

Малко известно е обаче, че предложението за „сливане” със Съветския съюз, взето на закрит пленум от ЦК на БКП, е предшествано от две много важни събития, останали десетилетия наред тайни за обществото. Първото събитие е, че през 1960 г. в резултат на 4-годишно управление на утвърдения на Априлския пленум през 1956 г. първи секретар на партията Тодор Живков страната е докарана до неплатежоспособност.

Вторият факт е, че за да спаси поста си Живков тайно подарява българския златен резерв на Москва. Това става, след като съветският лидер Хрушчов отказва да отпуска повече кредити на фалиралото управление на Живков. По това време СССР е най-големият кредитор на комунистическия режим в София.

Сделката със златния резерв спасява Живков, който разбира, че без изгодите на съветската икономическа помощ той не би могъл да управлява и да се задържи на власт. Това до голяма степен мотивира и предложението му през 1963 г. НРБ да „се слее” със СССР.

Светлина върху тези събития хвърля разследващият журналист Христо Христов. През 2007 г. той получава безпрецедентен достъп до най-голямото разследване в историята на прокуратурата в България – секретно дело №4 от 1990 г. за причините за икономическата катастрофа на управлението на БКП, обхванало периода 1958-1989 г. В над 1200 томове той открива пълната история за продажбата на златния резерв при първия от трите фалити на Живковото управление. Разследването на този случай е пазен в пълна тайна, Главна прокуратура засекретява материалите по него под кодовото име: направление „Делта – М”. Истината за нея излиза за първи път в книгата на Христов „Тайните фалити на комунизма” (2007).

В част 1 на разследването, което сайтът desebg.com публикува, се изяснява как управлението на Тодор Живков стига до неплатежоспособност и как първия секретар на ЦК на БКП е принуден да моли съветския лидер Хрушчов за помощ.

„Не зная по какви причини, вероятно от съображения за сигурност, но преди мен златният резерв на страната ни беше изпратен за съхранение в съветски банки. Ние върнахме у нас това злато и забранихме износа.” Думите са на генералния секретар на БКП Тодор Живков, казани в неговите “Мемоари”, издадени след промените в България. Това твърдение обаче не е нищо повече от една голяма откровена лъжа. Тя цели да прикрие истината за тайната продажба на златния резерв на България на СССР през 1960 г. Златото изобщо не е върнато, както Живков твърди, а човекът, който го дава с еднолично решение на СССР, е самият първи секретар на БКП.

Състояние на неплатежоспособност

Строго поверителен доклад на председателя на БНБ до Политбюро на ЦК на БКП за дълговете, които управлението на Живков има към чужди банки през 1960 г.|Снимка: Архив на автора.

Икономическото положение в комунистическа България в края на 50-те е толкова лошо, че страната е доведена до банкрут. Поради системното неизпълнение на годишните планове и некомпетентно управление Живков довежда страната до неплатежоспособност.

За да прикрие негативните тенденции в икономическото развитие, управлението не дава гласност на задлъжнялостта й. Всички документи, свързани с валутния баланс, финансовото обезпечаване на кредитите и  платежоспособността на страната, носят грифове „Строго поверително” и са известни единствено на малцина в партийното и държавното ръководство.

През 1960 г. външният дълг на страната достига до непосилните за това време почти 3 млрд. лева. Управлението изпада в състояние, което не му позволява да изплаща получените кредити от СССР, най-големият по това време кредитор на комунистическата власт.

Дълговете към съветските банки

Въпросът с издължаването към съветските банки, базирани в Париж и Лондон, както и към Държавната банка в Москва, става неотложен. През април 1960 г. в строго поверителен доклад председателят на БНБ Кирил Несторов от април 1960 г. предупреждава висшето партийно ръководство:

„Задълженията на страната в капиталистическа валута от 115 млн. долара в началото на годината достигнаха 134 млн. в края на месец март. Ейробанк, Париж, и Московската народна банка, Лондон, ни уведомиха, че не са в състояние да ни предоставят нови търговски кредити, докато не намалим сумата по ползваните досега такива. Всяко неплащане може да изложи на риск двете приятелски банки, както и Държавната банка на СССР.”

В просене на валута

Несторов информира още, че въпреки срещите с ръководителите на държавните банки на Чехословакия, Полша, ГДР и Унгария не е успяла да получи спасителни кредити освен 10 млн. долара, които към април 1960 г. вече са били изразходвани.

Продължение на доклада, в който като възможност за излизане от състоянието на неплатежоспособност е подсатвен въпроса за продажбата на българския златен резерв на Москва | Снимка: Архив на автора.

БНБ прави и усилия да получи 2 млн. долара от банки от ФРГ, но за кратък срок от три месеца. „Други финансови кредити от капиталистически банки не се очертават”, заключава председателят на БНБ.

Той подчертава, че партийното ръководство трябва да предприеме сериозни мерки за генерално разрешение на въпроса за държавните плащания във валута.

„Особено внимание следва да се обърне на Министерството на външната търговия, Държавната планова комисия и другите министерства и ведомства за силно съкращаване на вноса и увеличаване на износа срещу капиталистическа валута”, се посочва в доклада.

БНБ предлага и други мерки, изразяващи се в съкращения и икономии на валута. Банката обаче заключава, че и „те не са в състояние да решат цялостно въпроса за плащанията ни с капиталистическите страни през тази година.

Поради това БНБ не намира друг изход от положението освен използването на златните резерви, които се намират на съхранение в Държавната банка на СССР”.

Хрушчов отказва кредитиране

Преди да се стигне до тайната сделка с валутния резерв Живков прави неуспешен опит да измоли от съветския ръководител Никита Хрушчов отстрочка за връщането на старите кредити и получаването на нови. Зам.-председателят на БНБ по това време проф. Нешо Царевски разкрива:

„Спомням си, че с Кирил Несторов, председател на БНБ, изготвихме доклади – устни и писмени, до Тодор Живков и Антон Югов за тежкото валутно положение на страната и платежния баланс. Тогава се взе решение да се направи обръщение към Хрушчов двете съветски банки в Париж и Лондон да помогнат, като ни кредитират със западна валута. Хрушчов ни изпрати отговор в размер на една страница и с него становище на Госбанк, Москва, която доста критично се отнасяше към българската валутна политика.”

В архивите по дело №4/1990 г. за икономическата катастрофа е запазен проект на писмо до първия секретар на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на СССР Никита Хрушчов от Живков и Югов.

В него се посочват факти за кризисното финансово състояние, които старателно са крити от българското общество, а именно, че „планът за износ в капиталистическите страни през 1959 г. беше изпълнен само 54,6 процента. Това доведе до сериозен разрив в платежния баланс с капиталистическите страни.

В края на 1959 г. общата сума на нашите задължения достигна 115 млн. долара. Поради липса на валутен резерв нашите задължения в края на първото тримесечие на 1960 г. достигнаха 129 млн. долара, от които 44 млн. подлежат на погасяване през второто тримесечие, а 35 млн. долара – през третото тримесечие на 1960 г.”

Задълженията са следните:

• 60 млн. долара към Банк Комерсиал пур Л’Ероп дю Норд, Париж;
• 20 млн. долара към Московската народна банка, Лондон;
• 18 млн. долара към западногермански банки;
• 6 млн. долара към италиански банки;
• 25 млн. долара фирмени кредити.

Живков го удря на молба

Писмото на Живков и Югов до Хрушчов, в което двата се молят за отсрочка на плащанията по дълговете към съветски банки | Снимка: Архив на автора.

Живков и Югов, премиер по това време, допълват унизителната ситуация с признанието:

„Ние си даваме пълна сметка за сериозното положение на нашите плащания, възникнало не само в резултат на обективни причини, но и поради съществени слабости на нашата търговия, и особено поради грешките, допуснати в търговията ни със страните, с които плащанията се извършват в конвертируема валута, където вносът на стоки не е бил строго обвързан с гарантиран износ на български стоки.”

Първият секретар на БКП и премиерът капитулират, като посочват, че въпреки взетите мерки „ние обаче не сме в състояние да посрещнем срочните погашения в капиталистическа валута през второто и третото тримесечие на тази година.”

След отказа на Хрушчов да рефинансира българския дълг Живков изпада в безизходица.

Тогава той еднолично решава да предложи на съветското правителство да купи българския златен резерв, като по този начин погаси част от дълговете.

ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 2 - ОТТУК.

Този малко известен факт предшества и обосновава предложението на ЦК на БКП за сливане на НРБ и Съветския съюз, известен в историята като опита страната да стане 16-та република на СССРпрез 1963 г.

Живков е принуден да продаде златото, за да върне част от дълговете към основния кредитор на комунистическото управление тогава – Москва.

Светлина върху тези събития хвърля разследващият журналист Христо Христов. През 2007 г. той получава безпрецедентен достъп до най-голямото разследване в историята на прокуратурата в България – секретно дело №4 от 1990 г. за причините за икономическата катастрофа на управлението на БКП, обхванало периода 1958-1989 г. В над 1200 томове той открива пълната история за продажбата на златния резерв при първия от трите фалити на Живковото управление.

Разследването на продажбата на златния резерв е пазено в пълна тайна. Главна прокуратура засекретява материалите по него под кодовото име: направление „Делта – М”. Истината за нея излиза за първи път в книгата на Христов „Тайните фалити на комунизма” (2007).

Част 1 разкрива как през 1960 г. Тодор Живков посяга на златото при първия фалит до който докарва НРБ в началото на своето 33-годишно управление.

В част 2 се описва как златният резерв от 20 тона е изнесен на „съхранение” в Москва през февруари 1959 г..

Как е било възможно Тодор Живков да продаде на Съветския съюз български златен резерв в размер на 20 т. е без никой да разбере нищо?

Само трима банкери с достъп до златото

Строго поверително от особена важност постановление на правителството на Югов от септември 1958 г., с което се решава златният резерв да бъде изпратен на депо в Москва | Снимка: Архив на автора.

Проф. Тотю Тотев, зам.-председател на БНБ в периода 1955-1974 г., обяснява какъв е редът за влизане в главния трезор на БНБ, където се е съхранявала златната наличност.

Достъпът до трезора по това време са имали от три длъжностни лица и то едновременно – от проф. Тотев в качеството му на зам.-председател на БНБ и съхраняващ ключа от трезора, от главния касиер на БНБ Начо Николов, който е държал шифъра, и от началника на дирекция „Парично обръщение” Розалин Чубриев.

„Не мога да кажа какъв е бил размерът на златната наличност, защото като станах зам.-председател на БНБ, приех само ключа от главния трезор, но не и самата златна наличност”, признава през 1991 г. пред прокуратурата проф. Тотев.

Защо златният резерв отива на съхранение в Госбанк - Москва

Архивните документи обаче показват, че Живков е бил улеснен в случая. Няколко месеца преди златният резерв да бъде изтъргуван за погасяване на фалиралото Живково управление благородният метал е предаден на съхранение в Държавната банка в Москва. Акцията по прехвърлянето му в СССР започва още през септември 1958 г.

Тогава правителството на Антон Югов със строго поверително от особена важност постановление решава ценностите на БНБ да се евакуират от централната сграда, а златният резерв на страната да бъде предаден на депо за съхранение в Госбанк – Държавната банка на СССР.

Като претекст се използва становище на МВР, че сградата на БНБ не е в състояние да издържи на „пряко попадение на фугасна бомба и на ударна вълна от атомен взрив”. Това налага строеж на запасен трезор.

Златото е застраховано и под засилена охрана е транспортирано с влак от София до съветския граничен пункт Унгени през февруари 1959. Там представители на БНБ го предават на комисия от Госбанк.

Застрахователната полица на изнесения в СССР български златен резерв | Снимка: Архив на автора.

В Москва то е претеглено в присъствието на български представители и е констатирано, че тежестта му е 20 153 479.84 грама.

За извършената операция председателят на БНБ – по това време Вела Луканова, леля на Андрей Луканов – информира правителството с поверително писмо.

Само 10 месеца по-късно, през април 1960 г., Кирил Несторов, заменил Луканова на председателския пост в БНБ, прави предложението до Живков депозираното вече злато да бъде продадено за спешно покриване на част от дълговете към съветските банки.

Именно за да се отложи временно неплатежоспособността на комунистическото управление, в която е изпаднало, Живков прибягва като крайна мярка до продажбата на златния резерв.

„По това време на България вече не отпускаха кредити от чужбина, защото бяхме използвали вече много такива. Нямаше изгледи за нови валутни постъпления, с които да плащаме лихвите и кредитите.

Причината за продажбата на голямото количество злато на СССР беше, че вече никой не искаше да даде кредит на България, дори и съветското правителство”, разкрива проф. Нешо Царевски, началник на управление “Валутно” в БНБ от 1959 г. и впоследствие зам.-председател на БНБ, отговарящ за валутните въпроси.

Шикалкавенето на Живков

Протоколът за приемане на българското злато на съветския граничен пункт Унгени през февруари 1959 г. | Снимка: Архив на автора.

Поведението на Тодор Живков пред следствието е показателно в опита да прикрие пазената три десетилетия тайна. Като се има предвид, че той се слави с изключително точна памет, първоначално заявява пред прокурора:

„За първи път чувам за такава голяма продажба на злато от България. Честно ви казвам, че това е всичко, което знам. Какъвто и отговор да дам, той няма да е верен, защото не си спомням нищо.”

 След като са му цитирани редица оцелели документи и свидетелски показания на банкери от тогавашното ръководство на БНБ, той е принуден да признае:

„Предполагам, че за да дам съгласие за продажба на златото, е имало тежки аргументи, изложени от банката пред мен, и това е обусловило решението за продажбата.

Вероятно с валутата, получена от тази сделка, са плащани някои разходи, които са били неотменими и не е имало никаква друга възможност.”

ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 3 - ОТТУК.

Този малко известен факт предшества и обосновава предложението на ЦК на БКП за сливане на НРБ и Съветския съюз, известен в историята като опита страната да стане 16-та република на СССР през 1963 г.

Живков е принуден да продаде златото, за да върне част от дълговете към основния кредитор на комунистическото управление тогава – Москва.

Светлина върху тези събития хвърля разследващият журналист Христо Христов. През 2007 г. той получава безпрецедентен достъп до най-голямото разследване в историята на прокуратурата в България – секретно дело №4 от 1990 г. за причините за икономическата катастрофа на управлението на БКП, обхванало периода 1958-1989 г. В над 1200 томове той открива пълната история за продажбата на златния резерв при първия от трите фалити на Живковото управление.

Разследването на продажбата на златния резерв е пазено в пълна тайна. Главна прокуратура засекретява материалите по него под кодовото име: направление „Делта – М”. Истината за нея излиза за първи път в книгата на Христов „Тайните фалити на комунизма” (2007).

Част 1 разкрива как през 1960 г. Тодор Живков посяга на златото при първия фалит до който докарва НРБ в началото на своето 33-годишно управление.

В част 2 се описва как златният резерв от над 20 т. е изнесен на „съхранение” в Москва.

Част 3 съдържа признанието на Тодор Живков за причината за продажбата на златния резерв, направено през 1991 г. пред следствието по дело №4 за причините за икономическата катастрофа на БКП, както и подробности за следващите секретни операции по продажби на българско злато през 60-те години, с които общото количество надхвърля 30 тона.

Операцията по продажбата на българския златен резерв на Москва е оформена с писмо на председателя на БНБ Кирил Несторов от 7 май 1960 г. до председателя на Госбанк в Москва Александър Коровушкин. Още същият ден председателят на съветската държавна банка е дал съгласието си да осъществи покупката. Българското злато е подложено на рафинация в Новосибирск за привеждането му към изискванията на международните златни борси в Цюрих и Лондон, при което е намаляло с 14 кг.

Нито цент в българската хазна

Писмото на председателя на БНБ Кирил Несторов от май 1960 г. до председателя на Госбанк Александър Коровушкин с предложението съхранявания в съветската държавна банка български златен резерв да й бъде продаден за погасяване на дълговете към СССР | Снимка: Архив на автора.

Ценният метал, възлизащ на 20.1 тона. Той е продаден от руската страна на четири партиди на 11 юли 1960 г., две от които в Цюрих и две в Лондон, при цена за тройунция (31.1035 гр.) от 35.10 щатски долара. Общо за него са платени 22 738 255 долара. От тях в българската хазна не влиза нито цент, защото са погасени просрочените задължения на Живковото управление към Москва.

Тайната сделка на Тодор Живков е осчетоводена от БНБ много по-късно – през март 1964 г., когато той вече заема и поста министър-председател. Тогава БНБ е изготвила формален доклад до Живков, с който е предложила на Бюрото на Министерския съвет да одобри продажбата на продаденото четири години по-рано злато, като средствата бъдат използвани за погасяване на задълженията към съветската страна. Първият екземпляр на доклада с резолюцията на Живков, одобряваща продажбата, не е заведен нито в правителствения архив, нито в архива на БНБ, обяснимо защо.

Следите от скритата сделка

Така еднолично решение на Живков за продажбата на златния резерв през 1960 г., остава запазено в дълбока тайна десетилетия наред. Следите на тази унизителна „сделка“, прикрита от първия секретар на партията, обаче не са заличени изцяло. В архивите е останала паметна бележка на БНБ от юни 1964 г., в която се посочва, че докладът за продажбата е получил одобрението на първия партиен и държавен ръководител.

„Тази продажба на златото на България е престъпление и решението за нея е взето от Тодор Живков. С продажбата българският лев се лишаваше от последното си покритие”,посочва през 1991 г. пред следствието бившият зам.-председател на БНБ проф. Царевски.

Признанието на Тодор Живков

В началото на разпитите по строго секретното направление „Делта-М” на прокуратурата за продажбата на златния резерв бившият първи партиен и държавен ръководител се прави на ни лук ял, ни лук мирисал:

„За първи път чувам за такава голяма продажба на злато от България. Честно ви казвам, че това е всичко, което знам. Какъвто и отговор да дам, той няма да е верен, защото не си спомням нищо.”

Продължението на писмото.

Той не желае да назове причините, довели до продажбата на стратегическия златен резерв на България. От архивните документи се вижда, че със средствата от продажбата на златото са погасявани задължения изключително към СССР, а икономиката не е била в състояние да компенсира валутните разходи на правителството.

Притиснат от фактите в оцелелите архивни документи и от показанията на представителите на БНБ за тайните операции със злато накрая Живков е принуден да направи признанието:

„Липсваха ни финансови средства и страната беше пред пълен финансов банкрут.”

Бившият генерален секретар на БКП този път е напълно прав, бърка само предлога. Страната не е пред, а във финансов банкрут.

Това важно изречение, синтезиращо фалита на комунистическото управление още през 1960 г., обаче остава неизвестно на обществото. То е направено пред прокуратурата през 1991 г. и остава скрито още 16 години в страниците на мегаделото №4 за причините за икономическата катастрофа на БКП.

Причините за продажбата според един банкер

Зам.-председателят на БНБ през 60-те години проф. Нешо Царевски прави следния анализ:

„Продажбата на злато стана неизбежна при допуснатия голям пасив на платежния баланс в конвертируема валута. Не биваше да се допуска натрупването на дълг в чужбина, който не сме в състояние да погасяваме. Банката е правила не един доклад по това време с предложение да се ограничи ползването на външни кредити до рамките на възможностите за погасяване.

Но въпреки всичко, робувайки на високи темпове на всяка цена, в страната се извършваше внос повече, отколкото са ни платежните способности, което ни доведе още в началото на 60-те години до кризисно положение във валутната област, или неплатежоспособност. Бедата е в това, че необмислената валутна политика ни доведе до невъзможност да плащаме в чужбина и трябваше да се посегне на това малко национално богатство, натрупано в миналото.”

Неприлично предложение

Моменталният огговор на председателя на държавната банка в Москва Корувошкин, който приема златната сделка | Снимка: Архив на автора.

През май 1962 г. Никита Хрушчов пристига на официално посещение в България, а няколко месеца след неговото одобрение Живков оглавява и Министерския съвет. Дори и след продажбата на златото страната обаче продължава да се намира в тежка икономическа криза. Разбрал, че не може да управлява и че ще загуби поста си без съветска подкрепа именно тогава Тодор Живков лансира унизителното си предложение пред пленума на ЦК на БКП през 1963 г. България да се слее със СССР:

„Когато условията за сливане бъдат всестранно подготвени, тогава животът ще подскаже формата на обединението. Дали това ще бъде обединение под формата на федерация или нещо по-друго, това няма защо сега да се предрешава. Тясното икономическо свързване със съветската страна още повече ще увеличи силата на нашата държава, още повече ще издигне нейната независимост. Заедно с икономическата независимост на страната ще укрепне и нейната политическа сила и влияние, защото тя все по-пълно ще се опира на гигантската мощ на Съветския съюз.”

Още продажби на българско злато

При задълбочаващия се проблем с платежния баланс Живков прибягва до още няколко секретни операции със злато. През май 1962 г. Бюрото на Министерския съвет в състав Антон Югов, ген. Иван Михайлов, Живко Живков, Станко Тодоров и Георги Дамянов разрешава на БНБ да депозира 6 тона злато в Унгарската банка срещу кредит в размер на 10 млн. долара. Заложените общо 5 878 кг злато на Унгарската банка обаче по-късно също са продадени за погасяване на кредити.

Сериозните проблеми с платежния баланс на НРБ и острата нужда от конвертируема валута за погасяване на взетите кредити продължават и след това. Чрез БНБ и Българска външнотърговска банка през 1964 г. още българско злато е депозирано в залог срещу кредит в Московската народна банка в Лондон в кюлчета и в български и чуждестранни златни монети. Три месеца по-късно то също е продадено. Теглото му възлиза на 5 849 кг, а операцията е съгласувана отново с Живков.

Така между 1960 г. и 1964 г. с негово разрешение са продадени общо около 31 880 кг или 31,8 тона чисто злато, като получената конвертируема валута е използвана единствено и само за погасяване на задължения предимно към съветските банки – Ейробанк в Париж и Московската народна банка в Лондон.

Продължението на документа.

Дори и като премиер Живков старателно пази в тайна тези операции. Те са осчетоводявани в БНБ по специална сметка 105 „Разни дебитори и кредитори”. Какво се е крие зад нея разяснява бившият зам.-председател на БНБ проф. Тотю Тотев: „Сметка 105 „Дебитори и кредитори” е „тъмна” сметка, която не дава представа за същината на извършената и осчетоводена по този начин операция.”

Истината за Живковото управление

Банкерът проф. Царевски обобщава:

„Общо за трите продажби на злато от българския златен резерв България не е получила повече от 30 млн. долара, което очевидно не можеше да реши валутните проблеми на страната. Можеше да се вземат мерки за икономии, но е предпочетено да се продаде наличното злато.

Съветският съюз тогава не ни отпусна кредит, защото в България се водеше една неразумна валутна политика и с нея сме поставили в тежко положение съветските банки в Париж и Лондон. Ако се има предвид, че след 8-10 години международните цени на златото рязко скочиха над 10 пъти, то щетата за България е огромна, дори и да се има предвид инфлацията.”

И към края на 60-те години кризисното състояние с валутния баланс продължава, правителството на Живков не е в състояние да осигури необходимата валута за насрещни плащания по чуждестранни кредити, на които се крепи управлението му. БНБ е оставена без злато и на червено.

Този факт признава Кирил Зарев, следващият председател на БНБ в периода 1969-1974 г. Когато приема поста от тогавашния председател Несторов, последният му обяснява колко затруднено е плащането на дълговете.

Зарев си спомня:

„Дори той спомена, че БНБ не е изплатила 50 млн. долара с изтекъл погасителен срок на Московската народна банка в Лондон. Това е било може би през 1967 г. или 1968 г. и на практика означава, че тогава БНБ е фалирала.”

9-ти септември продължава да бие в сърцето на БСП

ПАМЕТ - Чествания

Написано от Христо Христов

Неделя, 09 Септември 2012 20:29

23 години след краха на комунизма вярващите в него продължават да живеят с най-голямата илюция на XX в. | Фотограф: Христо Христов. Превратът преди 68 години, с който Българската работническа партия (комунисти) влиза във властта благодарение на окупиралата страната Съветска армия, продължава да е част от преименувалата се през 1990 г. от БКП на БСП социалистическа партия. Това стана ясно днес, когато членове и симпатизанти на социалистите се събраха пред Братската могила (паметник на партизанското движение) в Борисовата градина, за да отбележат 9-ти септември. В присъствието на зам.-председателя на НС на БСП Янаки Стоилов и председателя на Българския съюз на антифашистите (БАС) Велко Вълканов от трибуната беше обявено, че 9 септември 1944 г. е най-значителното събитие в новата история на България. Отбелязването на датата от привържениците на БСП не бе пропуснато от „Позитано” 20 за репетиция на предстоящата предизборна обстановка догодина. Събралото се множество аплодира призива на Нинчо Найденов, зам.-председател на ЦС на БАС, изборите през 2012 г. да бъдат спечелени от БСП. Управлението на ГЕРБ беше определено като управление на „реакционна десница, което води страната към политическа и икономическа катастрофа”. „След по-малко от година у нас ще се проведат парламентарни избори. За да победим трябва отново да се обърнем към 9-ти септември 1944 г. Да се създаде ляво обединение, което да се обедини единствено в стремежа за спиране на ГЕРБ към нов мандат във властта”, заяви Найденов. След поднасяне на цветя пред паметника на партизанското движение Янаки Стоилов заяви по поводднешния коментар на президента Росен Плевнелиев за 9-ти септември, че държавният глава е пропуснал момента да стане обединител на нацията. „Празнуваме демократичните промени, които започнаха в България на 9-ти септември, прехода от монархическо към републиканско управление”, посочи той и продължи: "Отбелязваме прехода към социалистическото изграждане на България, защото 9-ти не може да бъде откъсван от порива за демократична промяна, така и от установяването на нов държавен ред в страната”. Сайтът desebg.com ви предлага аудиозапис от събитието пред  т. нар. Братска могила и фотогалерия от него. Снимките са на Христо Христов. Download Аудиозапис от събитието пред паметника на партизанското движение в Борисовата градина. Нормална гледка за Борисовата градина през почивните дни. А няколко стотин метра по-нагоре БСП и Българският антифашистки съюз събират привърженици за празнуване на 9-ти септември. Най-активната и екзалтирана участничка в събитието. Възрастен мъж със знаме с образа на Че Гевара в компанията на другарка пред т. нар. Братска могила, изпълнена със скулптури на червеноармейци и партизани. Янаки Стоилов, най-видният представител на БСП, маха за поздрав на събралото се множество. Плакатът красноречиво говори за послението на събитието. А тук знамето на Червената армия, която е с основна заслуга за възкачването на комунистите във властта през есента на 1944 г. Нинчо Найденов, зам.-председател на ЦС на БАС, основният оратор, даде формулата за победа на БСП през 2013 г. - да се обърне към датата 9-ти септември. Множеството слуша посланията със затаен дъх. Велко Вълканов, председател на БАС, с вестник Работническо дело в джоба. Янаки Стоилов поднася венец. Тук нещата са съвсем откровени - знаме на Българската работническа партия (комунисти). Знамената на Че Гевара и БРП (к) се разминават, развявани от пенсионери пред събралото се множество.

7 септември 1978 г

Георги Марков | Снимка: Държавна сигурност.com.

7 септември 1978 г. – На рождения ден на Тодор Живков в Лондон, на моста Ватерло, е извършен атентат срещу писателя дисидент Георги Марков. Агент на Първо главно управление на ДС вкарва чрез пневматично устройство в крака му сачма, пълна с рядката отрова рицин, която не оставя следи в организма.

При убождането Марков се обръща и вижда как непознат мъж да изпуска чадъра си, който му се извинява на развален английски. Писателят остава с впечатлението, че е бил ударен с чадър и впоследствие споделя това с колега от българската редакция на Би Би Си.

Поради тази причина след смъртта му случаят става световно известен като убийството с „българския чадър”.

В резултат на отравянето дисидентът, който критикува комунистическата система и персонално ръководителят на БКП в своите „Задочни репортажи”, четени по радио „Свободна Европа”, почива в болница на 11 септември. При аутопсията му в крака е открита миниатюрна сачма и лекарите заключават, че смъртта му е насилствена.

Уголемено изображение на сачмата, извадена при аутопсията на Георги Марков | Снимка: Личен архив на Христо Христов.

Операцията по обезвреждането на Марков е поискана от Тодор Живков и за осъществяването й е потърсена помощ от съветския КГБ лично чрез министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов в началото на 1978 г.

Председателят на КГБ Юрий Андропов дава разрешение българската ДС да бъде подпомогната технически и е предоставена отровата, сачмата и уреда за изстрелването й.

Ликвидирането на Георги Марков е извършено от ПГУ, което разработва писателя като персонален идеологически противник на комунистическата власт под разработката „Скитник”.

10-томната разработка, съдържаща плана за убийство и документацията за реализацията му са унищожени от началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров през януари 1990 г., в опит да се прикрият следите на престъплението. Две години по-късно той е осъден ефективно.

7 септември 1945 г

7 септември 1945 г. – Правителството решава да легализира опозиционните партии. До края на месеца са регистрирани БЗНС със секретар Никола Петков, Демократическата партия на Никола Мушанов и Александър Гиргинов, БРСДП(о) с главен секретар Коста Лулчев и Радикалната партия (обединена). Разрешено е издаването на техните партийни вестници.

Паметникът през 60-те години | Снимка: lostbulgaria.com.

7 септември 1954 г. – Открит е паметникът на Съветската армия в София в чест на 10-годишнината от влизането на Червената армия в България. Решението за изграждането му е взето от комунистическото правителство начело с Васил Коларов на 4 октомври 1949 г. Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 г., а при откриването през 1954 г. присъства и съветският маршал Сергей Бирюзо, който 10 години по-рано представлява нахлулите в България войски на 3-ти Украински фронт и впоследствие оглавява Съюзната контролна комисия.

Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулпторът Иван Фунев и е висок 37 метра. До 9 септември 1944 г. мястото, на което е построен е Княжеска градина.

През 1882 г. по идея на княз Батенберг градският градинар Карл Бетц създава тампървата зеленчукова и овощна градина и построява четири павилиона за цветя, а десетина години по-късно тя е оформена като Ботаническа градина.

През 1887 г. княз Фердинанд I кани швейцареца Л. Шевалас, да преработи алейната мрежа, да построи остъклени павилиони за цветарници и да обогати растителността в Ботаническата градина. От Австрия е извикан и градинарят Й. Келерер, за да оформи голям алпинеум с няколко хиляди редки видове. Оранжериите са построени през 1893 г. от арх. Фридрих Грюнангер. От 1891 г. със средства на княза в градината се организира зоопарк. Князът и градинарите проф. Ж. Лошо, Й. Фрай и Ж. Моризе структурират ботанически и декоративен екзотични отдел. През 1903 г. е изградена елегантна сецесионова чугунена ограда с каменни стълбове от арх. Георги Фингов.

Част от паментика е изрисувана в графити през 2011 г. | Фотограф: Христо Христов.

През 1936 г. със средства на цар Борис III архитектите Любен Нейков и Тотю Горанов изграждат там „царска детска градина“ с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт, с алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.

След промените в България Паметникът на Съветската армия предизвиква много политически и обществени спорове. През 1993 г. Столичния общински съвет взима решение за премахването му, но решението не е изпълнено.

През есента на 2010 г. се създава инициатива за демонтирането му.

През лятото на 2011 г. неизвестни художници оцветяват една от композициите, претворявайки скулптурите на съветските войници в герои от американските комикси и поставят надпис "В крак с времето". Няколко дни по-късно графитите са заличени.

По същото време се провежда широка обществена дискусия. Столичният общински съвет решава съдбата на паметника да се реши в резултат на провеждането на международен конкурс. общинският съветник Вили Лилков внася предложение в СОС за наименуване на мястото "Княжеска градина", позовавайки се традицията отпреди 9 септември 1944 г.

Митовете около 9 септември 1944 година

В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година сбирщина въшливи скотове, наричащи се партизански отряд "Чавдар", водени от неколцина офицери-родоотстъпници, нахълтват в сградата на Военното министерство и обявяват създаването на правителството на Безотечествения фронт. На сутринта водачът на преврата Кимон Георгиев прочита по Радио София обръщение към народа, че "Отечественият фронт взема властта в България в тия тежки часове, за да я спаси от гибел..." и т.н. и т. н. Впоследствие години наред това деяние беше представяно  от комунистите като "народна революция", "деветосептемврийско въоръжено въстание", "освобождение от фашистко робство" и прочие небивалици. Непрекъснато се тръбеше, че "9 септември" дал началото на новия живот, на благоденствитео и свободата, без тирани, фашисти и експолоататори.

След падането на еднопартийния режим през ноември 1989 година и последвалия политически и медиен плурализъм, излязоха наяве доста факти около събитията непосредствено след 09.09.1944 година, а именно:
- 30 хиляди убити и "безследно изчезнали" българи само до края на 1944г.;
- жестока и кървава разправа с целия политически спектър, включително и с немалка част от самите комунисти;
- национализация и отнемане на земята, съпроводени с насилие, репресии и затваряне в концентрационни лагери;
- пълно премахване на демократичните свободи и гражданските права;
- де факто превръщане на сувереното българско Царство в съветска республика по Сталински образец.
При наличието на такива факти вече нямаше как "9 септември" да се приема еднозначно от обществото (наследниците на репресираните след 09.09.1944г. никога не са и приемали тази дата за празник, но при комунизма те не можеха да обявят това публично). Затова идеолозите на "деветосептемврийската революция" започнагха да налагат нови митове за "9 септември" - че макар и ролята на "9 септември" във вътрешно-политическия живот да е противоречива, във външно-политическо отношение "9 септември" има изцяло положителна роля. Точно на тези митове бих желал да обърна внимание днес.

Мит Nо1: "9 септември" изважда България от международна изолация.
Пълни глупости. Превратът на 09.09.1944г. сваля правителството на Константин Муравиев, съставено от народняци, демократи и десни земеделци, т.е. легалната опозиция на предишните прогермански правителства. Партиите и политиците в него са имали доверието на Англия и САЩ през цялото време на войната. Самото правителство вече е водило преговори запримирие с Англия и САЩ, а още предишното българско правителство (на Иван Багрянов) е извадило страната от Тристранния пакт и е разоръжило 15 хиляди германски войници и офицери на българска територия.

Мит Nо2: Благодарение на "9 септември" България е предпазена от териториално орязване.

Да бе, да. Политиката на Запада по време на Парижката мирна  конференция през 1947 година е възвръщане на "справедливотта", т.е. на мирновременните граници. Ето защо България е принудена да върне Македония и Беломорието на Югославия и Гърция, но запазва Южна Добруджа, а гръцките апетити за Родопите са пресечени. СССР подкрепя териториалната цялост на България по две причини: липса на обща граница (за разлика от случая с Полша) и факта, че през 1947 година България е вече трайно в съветската сфера на влияние.

Мит Nо3: "9 септември" предотвратява нова "национална катастрофа".

Това вече е върха на сладоледа. Вярно е, че новото ОФ-правителство постига споразумение със Съюзниците за преминаване на България на страната на антихитлеристката коалиция. Но въпреки участието в заключителния етап на войната и дадените 32 хиляди жертви, България не е призната за победител и е била третирана като победена страна. И от Запада, и от СССР. За сравнение, Финландия въпеки че воювасрещу Съветския съюз, накрая успява да избегне окупацията благодарение на умела дипломация и военни успехи срещу СССР през лятото нма 1944 година. Примерът с Финландия показва, че България също е имала шанс за друго развитие, но този шанс е минавал през няколко важни стъпки:
- по-активна дипломация със Западните съюзници. Всеизвестно е, че Чърчил е настоявал за съюзнически десант на Балканите през Гърция, гонейки две цели - прогонване на немската армия и възпиране на евентуална съветска инвазия. В тази ситуация България е държала един много важен коз - Беломорието, което е било под контрола на българската армия. Предаването на Беломорието (и Македония) на съюзните армии би предизвикало по-благосклонно отношение към България;
- от своя страна, България е могла да настоява в тези територии да няма сръбски и гръцки окупационни войски (подобно на ПСВ), с цел предпазване на българското население от ексцесии. Българското правителство също е могло да въоръжи отрядите на ВМРО в тези области - хем да подпомагат съюзниците срещу хитлеристите, хем да защитават цивилното българско население;
- освободените български армии са могли да бъдат придвижени на север към Дунава, а правителството да сключи отбранителен съюз с Румъния срещу евентуална съветска агресия. След като главнокомандуващия Трети украински фронт маршал Толбухин е събирал армия от милион и половина червеноармейци, само за да нападне България, можем да си представим дали СССР би се осмелил да нападне обединените сили на България и Румъния, при положение, че войната с Германия е в разгара си.

Вереме е истината да излезе наяве! Стига сме търпяли лъжите и манипулациите на червени "историци" и пропагандатори!

Нека първо обаче да почетем паметта на жертвите на онези лумпени и безродници, които взеха властта на 09.09.1944г. Същите лупмени и безродници, които разказаха играта на цялото българско общество, а днес техните наследници продължават да ни се качват на главите.

Бог да прости жертвите на комунизма!

Източник: http://thetrooper.blog.bg/politika/2009/09/09/mitovete-okolo-9-septemvri-1944-godina.393952

7 септември 1911 г. - ражда се Тодор Живков

7 септември 1911 г

Тодор Живков | Снимка: bg-wikipedia.org.

 . – В село Правец е роден е Тодор Живков. Той става ръководител на БКП и на НРБ в периода 1954-1989 г. През 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП, а през април 1956 г., оглавява БКП. Министър-председател на България (1962-1971) От 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет.

Преди 9 септември 1944 г. е незначителна фигура в БКП, като в периода 1935-1943 г. е изолиран от партията поради съмнения за провокаторство и принадлежност към агентурата на полицията. След установяване на комунистическата власт с помощта на Червената армия издигането му в йерархията на БКП съвпада с най-мрачния сталиниски период на комунистическата власт в страната, като протеже и дясна ръка на наложилия сталинския режим в България и култ към личността Вълко Червенков.

По време на управлението на Живков България изпада в неплатежоспособност три пъти - 1960 г., 1977 г. и 1989 г., като завещава външен дълг в размер на 11 млрд. долара и вътрешен дълг от 26 млрд. лева с фалирало селско стопанство и икономика.

Два пъти предлага тайно България да се присъедин към СССР - през 1963 г. и през 1971 г.

Задържа се на власт благодарение на пълното раболепие и подинение на Москва и чрез налагане на едноличен контрол над репресивния апарат на Държавна сигурност.

Превръща се в първия милионер комунист в НРБ, след като получава пет пъти завишени хонорари за написаните от сътрудниците му "Избрани съченения". Общата стойност на получените от Живков хонорари възлиза на над 1,8 млн. лева.

При Живковия режим напускането на страната става с изрично разрешение на ДС, нарушавани са човешките права на милиони българи. Сред по-драстичните престъпления на управлението му са убийствата в лагера край Ловеч, създаване на система за незаконно забогатяване на т. нар. правоимащи от партийната върхушка чрез изплащане на милиони безотчетни левове от "черна" каса в Министерството на финансите, върху които комунистическите функционери, включително и самият Живков не пращат данъци, насилственото преименуване на българските турци, отвличания и убийства на български емигранти зад граница, участието на България във военната интервенция в Чехословакия през 1968 г., неизвестяване на населението за аварията в съветската АЕЦ Чернобил през 1986 г. контрабанда на оръжие и наркотици и др.

В началото на ноември 1989 г. след натиск от Москва Живков е принуден да се оттегли от властта, а скоро след това е изключен от БКП. През януари 1990 г. е арестуван и разследван за множество престъпления. По дело №1 за корупция и злоупотреба с власт Живков е осъден за 7 години затвор (1993), но през 1995 г. присъдата е отменена без да бъде оправдан, тъй като Живков се възползва от приемането на Новата конституция, според която държавния глава не може да бъде за криминални престъпления.

Умира на 5 август 1998 г. Управляващите по това време от Обединените демократични сили отказват той да бъде погребан с почести на държавен глава.