35 питанки за живота ни през соца

Защо в бирата плуваха парцали и всички гледаха бутилките като ги купуваха….
Имам 35 питанки за живота ни през соца, чийто отговори някои "забравиха":
"Взех да се чудя, защо като сме били първенци в света едва ли не по всичко, всички чакаха на мама и тате от село да напълнят багажника на каталясалия Москвич с буркани?
Защо ли в нашия плод-зеленчук постоянно имаше нектари някакви в бирени бутилки, но като пуснеха домати и пипер ставаше опашка?
Защо месото в месарницата беше винаги с кокал…
Защо прясното мляко все течеше, а киселото беше с полуотворени капачки…
Защо когато лютеницата уж беше уникална, всички варяха лютеница есента…
Защо в бирата плуваха парцали и всички гледаха бутилките като ги купуваха….
Защо в месарницата миришеше на мърша, а в плод-зеленчука на гнилоч…

Доктор Кръстев за социализма. Из „Социализмът пред съда на науката и на българското общество“

Източник: БЛОГЪТ НА ДАНИЕЛА БЕЛИЧОВСКА

Скъпи приятели, предлагам ви откъси от една статия на известния д-р Кръстьо Кръстев, един от четиримата основатели на литературния кръг „Мисъл“ и редактор на сп. „Мисъл“ – тема, за която стана въпрос в предишната статия от този блог.

Кръстьо Кръстев е живял в периода 1866-1919г. Той е български писател, преводач, публицист, също е познат и като основател на професионалната литературна критика в България. Страници, статии, студии, монографии са изписани за него в учебници и академични томове по история на българската литература.

Защо ли обаче в тези книги не откриваме едни съществени апсекти от делото и писменото наследство на д-р Кръстев, които го правят отличим от голяма част от останалите наши писатели, пуснали се в общия поток на славословие и адмириране към социализма и неговите идеолози!

Кръстьо Кръстев, както знаем, е бил различен и за това мразен от Благоев и комапния, наричан е, особено след преврата на  9.09.1944-45г. с какви ли не имена.

И до днес една част от неговото писмено наследство,  систематично, умишлено и със завидна последователност е скрита от масовия читател. Това са статиите му, писани срещу социализма, преднамерено са заличени и полемиките, които е водил със социалистите – той и други автори, на страниците на  сп. „Мисъл“.

До болка позната соцалистическа техника, нали? Известни похвати. Щастливец е бил д-р Кръстев, че по негово време все още не са били изградени чудовищните соц. лагери на смъртта.

Драги приятели, предоставям ви сега, може би и в едно следващо продължение, откъси от един материал на д-р Кръстев – части от статия на тема „Социализмът пред съда на науката и на българското общество.“

„Социалистическото учение в България има книжен характер. Разгърнете което и да е социалистическо списание и ще видите, че там, освен безбройни полемики и многословни коментари от катахезиса на марксизма – тоя какво казал, оня какво рекъл – друго няма да намерите. Социалистическата партия черпи живота си от книгата, не от действителността.“

„Нашите млади социалисти четат каквото им падне под ръка, в техните умове цари такъв хаос…., че ти става мъчно за изхабената по разни глупости младежка енергия, па те хваща и яд на техните заблудители.“

„Материализмът води човека до бездействие, безнадеждност и фатализъм, понеже се стреми да го убеди, че желанието да променим своя характер, от който зависят всички наши действия, не може да бъде плод на негови усилия, а на независещи от него фактори и икономически причини…“

„Заради своето убеждение за пълното равенство на всички хора младежът – социалист не признава никакви авторитети и в това се корени причината за неговото надменно, грубо и самомнително държане и обноски.“

„Крайният резултат в социалистическата държава ще бъде възраждането на деспотима. Дисциплинираната армия от чиновници, както и днешната войска, ще даде на своя главатар върховната власт, който ще прибегне до узурпация. Социалистическата администрация ще се превърне в страшна тирания.

Социалистите не искат да се убедят в тая истина, че благоденствието на едно общество и справедливостта в неговите учреждения зависи от характера на неговите членове и никакво благоденствие не е възможно без промяна в характера на човека. Социалистите вярват, че зле функциониращото сега човечество може да се вмъкне във формата на отлично функциониращи учреждения.

Няма такава политическа алхимия, чрез която да можеш да получиш златно поведение чрез куршумени инстинкти“

„Социализмът в училището е оказал изключително вредно влияние, налага се учителите и министерството да вземат спешни мерки за пълното му изкореняване.“

Литературният кръг „Мисъл“

Източник: БЛОГЪТ НА ДАНИЕЛА БЕЛИЧОВСКА

Всеки един от нас е учил в часовете по литература за кръга „Мисъл“ .  Литературното списание „Мисъл“, както признават и левите, и десните представители на българската литературна критика (колкото и да са дефицит последните), е най-популярното и модерно наше списание не само за периода, през който излиза, но и години по-късно.

Само че, както ни е преподавано в училище – това, което знаем и сме чули за него, вероятно се свежда до  популярните интерпретации за естетическата платформа на кръга „Мисъл“, за четиримата, свързани с него: основателят д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Петко Тодоров и Яворов. За модернизма и индивидуализма, който внасят в българската литература тези автори.

Трябва да поровиш обаче, и то съвсем целенасочено, за да стигнеш например до някакви, макар и бегли описания на перманентните  полемични сблъсъци, които някои автори около кръга „Мисъл“ са имали със социализма като идеология, който точно тогава е навлизал в българското пространство, сблъсъци  конкретно и със самия Благоев.

Кръгът „Мисъл“, основан от западните възпитаници – Славейков и д-р Кръстев, започва упорита и последователна ( за определен период ) борба срещу социализма. Д-р Кръстев, публикува редица статии, в които изобличава и предупреждава  относно злото, което носи тази идеология.

Например  в своя статия  “Социализмът пред съда на науката и на българското общество”, 1903г., той казва:

“Крайният резултат в социалистическата държава ще бъде възраждането на деспотизма… Социалистическата администрация ще се превърне в страхотна тирания.”

“Материалистическото учение отхвърля вярата като непотребно, та дори и вредно суеверие и търси научно обяснение на мирозданието, като не приема никаква висша, божествена сила. Но не е ли неразумно, ако не престъпно, да се стараеш да унищожиш в народа конкретното народно схващане на мировия ред и да искаш да го замениш с отвлечено научно, недостъпно нему? И социализмът е един вид суеверие, понеже упованието му в бъдещето не почива на разумно основание. А важното е, че на вярата се крепи цялата нравственост на нашия народ. Разклати у него убеждението, че съществува задгробен живот, висш съд за земните дела и у него ще изчезне страхът от греха и престъплението.”

      В друга своя статия (сп. “Мисъл”, кн. 9, 1902 г.) д-р Кръстев пише:

 “Нека историята ги съди за техните тежки грехове спрямо несравнено по-ценните и по-належащи нужди на времето; нека тя им каже, че те са косвените виновници за тържеството на гешефта и на скодоумието в българската държава за последните десет години; защото те в своята слепота за нуждите на живота отвлякоха най-добрата част от нашата интелигенция от тоя живот и я тласнаха в една донкихотовска борба с вятърни мелници.”

Пенчо Славейков пък от своя страна е свързван с индивидуализма и модернизма, което е така, но защо не напишем нещо и за неговата открита омраза и за  словесните битки, които е водил с привържениците на социализма. Наричан е от Благоев „буржоазен възпитаник“, „западен индивидуалист“. В свои писма до Мара Белчева Славейков се възмущава от политиката на руския император.

Левите идеолози дефинират неговата омраза като „класова ненавист на младия български буржуа към етиката на социализма“, интерпретации, които си съществуват и до днес в някои академични трудове.

 Острите критики на Благоев срещу списание ‚Мисъл“ и главно срещу Пенчо Славейков и д-р Кръстев довеждат някои от представителите на лявата литературна критика да напишат, че през 90-те години на 19. век, социализмът се утвърждава в България главно чрез  перипетиите, през които преминават  неговите идеолози относно  полемиките, които са били принудени да водят с „ буржоазните представители“  на кръга „Мисъл“.  

Така или иначе, тези наши писатели (от ‚Мисъл“), май се оказаха прави в своите предупреждения относно бъдещето ни.

Само че все още не смеем да си го признаем, не дръзваме да го кажем и на тези, които идват след нас – на децата си! А иначе правим матуритетни програми, където и въпросните  автори са включени, пишем дебели научни трудове относно приноса и идейно-естетическата програма на списание„Мисъл“, относно литературната идеология на кръга „Мисъл“. ..

А е толкова важно  децата ни да знаят, важно е ние самите  да знаем, че е ИМАЛО преди нас хора, които са водели подобни битки, които ние водим сега; хора, които малко или много са били  ГЛАСОВЕ  в нашето  обществено и културно пространство.

Това е важно да се знае!